Изново, ХV серия, том І (1931)
6. Изново
6. неделна беседа, държана от Учителя на 1 ноември 1931 г., София, Изгрев.
„Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." *)
„Изново". Аз ще взема думата „изново" като скъпоценен камък, който е турен на пръста на някой човек. Този човек може да бъде някоя млада мома, или някой момък; той може да бъде някой цар, някой княз, или най-после и някой обикновен човек. Който погледне този камък, харесва го и си мисли дали има някакво отношение, някаква връзка между него и човека, който го носи. Дали има отношения между скъпоценните камъни и хората, това е научен въпрос. Това, което се вади и туря на пръстите на хората, може да има само временно отношение към тях. Има мисли у човека, подобни на тия пръстени със скъпоценните камъни. Човек туря една такава мисъл в главата си, и всички я виждат. Не се минава много време, и тази мисъл изчезва. Тези мисли могат постоянно да се турят и вадят от ума, както пръстените се турят и вадят от пръстите на човека. От тия мисли човек ще разбере преходното в живота, което има временни отношения към него. Това не показва, че тия мисли се губят, но те менят местата си, както един пръстен може да върви от ръка на ръка. Един пръстен може да промени хиляди ръце, но това не значи, че той се е изгубил. Когато този пръстен се влюби в някой човек, той остава за по-дълго време на пръста му. Дето е минал този пръстен, той носи върху себе си отпечатъци от тия хора. Същото става и с мислите. Всяка мисъл носи отпечатъка от характера на човека, през чийто ум е минала. През колкото глави е минала, толкова отпечатъци носи тя върху себе си. Върху мислите се отпечатва не само характерът на човека, но и целият му живот, учението, което е проповядвал, добродетелите, които е имал в себе си и т.н. Следователно всички мисли и желания, които влязат и излизат от човека, се връщат назад в невидимия свят. По тия мисли се определя както характерът и животът на хората, през конто са минали, така и животът на цяла епоха. И сега, като слушате тази беседа, в невидимия свят вече определят как слушате, какво сте разбрали и какво може да стане от вас.
Някой ще каже, че тия работи не го интересуват. Казвам: само глупавият не се интересува от нищо; умният човек се интересува от всичко. Ако глупавият не се интересува от мъдростта, тогава и мъдростта няма да се интересува от неговата глупост; ако глупавият се интересува от мъдростта, тогава и мъдростта ще се интересува от неговата глупост. Ако лошият се интересува от добродетелта, и тя ще се интересува от неговата лошавина. Това са отношения, конто съществуват в живота. В този смисъл Бог се интересува не само от праведните, но и от грешните хора. От кои грешни се интересува Бог? От ония, които се интересуват от Божията Любов. Отива някой при Бога и започва да разправя, те бил от високо произхождение, че майка му и баща му били благородни, знатни хора и т.н. Бог не се интересува от тия неща. Той се интересува само от това доколко вашият баща, дядо, майка са се интересували от Него. И действително, стойността, цената на човека зависи от това, доколко той се интересува от Първичната Причина на нещата и е във връзка с нея. Не се ли интересувате от Първичната Причина, и тя не иска да знае нищо за вашите бащи и деди.
Съвременните хора, като четат или слушат някаква философия, без да мислят много, казват: глупава е тази философия. Защо? Казвам: две величини, поотделно равни на трета са равни и помежду си. Това е една математическа максима, което може да се приложи в живота. За пример, двама лоши хора, които обичат еднакво един добър човек, имат известно отношение и помежду си. Когато се казва, че някой човек е лош, той е относително лош: в едно отношение, за едни хора, е лош, а в друго отношение, за други хора, е добър. Лошият човек издава миризма. Той е като търговец, който изнася всичката си стока навън. Каквато стока има за продан, той я изнася пред дюкяна си. Кой е лош човек? Лош човек е онзи, който иска бързо да печели; лош човек е онзи, който иска бързо да живее; лош човек е онзи, който изведнъж иска да стане богат, учен, силен, да заповядва на хората. Тъй щото, лошавината на човека седи в това, че поради неестествените му желания нещо постоянно бушува в него, както водите в океана. Лошият човек казва: другояче аз не мога да живея; какъвто ме виждате, това съм, не мога да се изменя. Лошият човек бърза, той не мисли много.
Сага, предметът на моята беседа не е лошият човек, но аз изяснявам известни положения, които се срещат в живата. За пример, мнозина наричат лош човек онзи, който е откраднал нещо или излъгал някого. Представете си, че при един лош човек отива един господин, който е замислил да извърши някакво убийство; за тази цел той крие в джоба си един първокачествен кобур. Лошият човек бръква в джоба на господина, изважда кобура и казва: „Този кобур е за мен, а не за теб." Лош човек ли е той? Не, той е благороден човек; той извърши една благородна постъпка. Този господин е замислил някакво престъпление, но ката вижда, че кобурът не е в джоба му, ядосва се, сърди се и най-после се примирява, отказва се да извърши престъплението. Отива един богат при един беден. Джобът на богатия е пълен с пари, иска да подкупи бедния, да извърши някакво престъпление. Обаче един апаш настига богатия, обира го и продължава пътя си. Богатият се гневи, сърди се, иска да улови апаша, да го предаде на полицията, но като си помисли какво искал да направи с тези пари, отказва се да преследва апаша. Лош човек ли е апашът в този случай? Казвам: не е право да се краде, но ако дойде някой да отнеме кобура или кесията на човек, който е тръгнал да върши престъпление, тази кражба е на мястото си. Тя е временна. Утре пак ще върнат и кобура, и парите на този богат човек, но след като съзнае грешката си. Тъй щото, докато животът е в сегашната фаза на развитие, между хората ще има временни и постоянни отношения. И сега, ако човек иска да разгадае тайните в своя живот, той трябва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човек спира погледа си върху ежедневните работи и не обръща внимание на новото, което иде. И ежедневните въпроси са важни, но тяхното разрешение трябва да остане на последен план.
„Изново". Казвате: тази къща трябва да се направи изново. Значи, новото не търпи никакъв кърпеж. Новото изключва старото. Някой казва: стара наука, стара религия, стара истина и т.н. Не, наука, която остарява, не е истинска наука, тя е обикновена наука; истина, която остарява, не е абсолютна истина, тя е временна; любов, която остарява, не е велика любов, тя е любов на обикновените хора; добродетел, която остарява, не е трайна, тя е временна, преходна добродетел; мисъл, чувство, постъпка, които остаряват, принадлежат към обикновения ред на нещата. Истинската наука, Абсолютната истина, великата любов, правата мисъл, благородните чувства, възвишените постъпки никога не остаряват. Ако думата „стар", „старост" се употреби в обикновен смисъл, това подразбира крива насока в живота. Може да се каже за пример „стара истина", но това подразбира истина, която не се изменя; тя е абсолютна истина, еднакво важна за всички времена и епохи. Ние не се интересуваме от Слънцето, което е залязло вече, но се интересуваме от Слънцето, което сега ще изгрее.
И след всичко това ще дойдат хора да ме убеждават, че Слънцето, което е залязло, ще изгрее за мен. От такова слънце аз не се интересувам. Какво ще ме интересуват хора, които са зад гърба ми? Мотат да ме интересуват само ония, които са пред лицето ми. На същото основание може да ме интересува само тази храна, която е пред устата ми, но не и онази, която е зад гърба ми. Защо? Защото за да получа онази храна, която е зад гърба ми, аз трябва да направя един ъгъл от 180°, а с това да изменя целия ход на своето битие. Поставена зад гърба ми, тази храна представя някаква уловка, някаква примка в моя живот. Аз вървя към изток, а някой туря тази храна зад гърба ми, на запад. Ако река да се обърна, да приема тази храна, ще изгубя посоката на своето движение. Казвате: как ще изгубите посоката на движението си? Представете си, че вървя в тъмна, бурна нощ и съм насочил погледа си на изток. Някой поставил зад гърба ми храна, която аз трябва да взема. Мисля си сега: ако се обърна да взема храната, ще изгубя посоката на движението си. Какво трябва да направя тогава? Или да вървя напред, без да се обръщам, или да се обърна, да взема храната, но да чакам няколко часа, докато слънцето изгрее и намеря правия път на своето движение. В такъв случай предпочитам храната да ме чака, отколкото аз да объркам пътя си.
Питам: какво приложение има тази философия във вашия живот? Никакво. За да се приложи тази философия, тя трябва да стане реална. Ще ви дам едно обяснение на тази философия, за да стане тя понятна и приемлива за вашите умове. Представете си, че един човек пада в кладенец. Нужни ли са на този човек обещания, че ще дойдат да го извадят от кладенеца, когато никой не дохожда? От какво се, нуждае този човек в случая? От едно дебело въже и от човек със здрави мускули, който може да го изтегли от кладенеца. Всичката философия на това положение се заключава в дебелото въже и в човека със здрави мускули. Който може да те спусне в кладенеца и да те извади от там, той е умен и добър човек. Който може да те спусне в кладенеца, а не може да те извади, той е глупав и лош човек. Това са максими, върху които трябва да се размишлява. Казват за някого: този човек е лош. - На какво основание го наричате лош? - Защото пуща хората в кладенеца, а не може да ги извади. Следователно когато се казва, че съвременният свят е лош, подразбираме, че хората едни други се пущат в кладенеца, и никой никого не може да извади.
И сега, за това, което става днес в живота, често слушате да се говори: „Хората не се нуждаят от знания." От какво се нуждаят тогава? От невежество. Що е невежество? Спущане в кладенеца. Други казват: „Не трябва да се дава свобода на хората! За тях трябва закон, ограничения." Що е законът? Що е ограничението? Спущане в кладенеца. „На хората не трябва богатство, но сиромашия!" Що е сиромашията? Спущане в кладенеца. Могат ли хората да се залъгват с тази лъжлива философия? Когато някои казват, че Бог е създал и бедните, и богатите, те сами се лъжат. Защо има и бедни, и богати хора, това трябва да се изясни научно. Думите „беден" и „богат" на български език започват с една и съща начална буква „б". В еврейския език обаче с тази буква се е създал светът. Следователно богатството и сиромашията са два елемента, които взимат участие при съграждането на света.
Казвам: определете конкретно кой човек е богат. Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десет милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си един голям товар от научни книги? Или най-после, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни са съвременните хора, които, като разполагат с грамадни библиотеки от научни книги, минават за учени. Те са толкова учени, колкото и християни само за това, че носят на гърдите си Христовия кръст. Съвременните хора носят на гърдите си кръстове, както камилите носят на гърба си злато. Мнозина, като слушат тази истина, обиждат се и казват: „Ние камили ли сме?" Питам: когато християнин убива брата си, той мяза ли на камила? В това отношение той е нещо по-лошо от камила. И след това ще видите този християнин със златен кръст на гърдите си да благославя оръжието. Де е човещината на съвременните християни? Досега, в цялата история на развитието на животните, не съм срещал случай вълк да удави вълк, или овца да удави овца. Случвало се е някой път вол да промуши друг вол в корема с рогата си, но да го удави – никога. Обаче в историята на човешкото развитие има безброй случаи, когато един човек убива друг. Как ще обясните това нещо? Христос казва: „Иде време и сега е, когато всеки, който ви убива, ще счита, че служба принася на Бога". И сега, като убиват престъпниците, лошите хора, мислят, че служба принасят на Бога. Навсякъде се говори, че да се убиват престъпниците е в реда на нещата. Питам: как ще се познае престъпникът? Може ли да се нарече престъпник, или лош човек този, който е извършил нещо, което не е угодно на държавата? Ако убият такъв човек, кой ще бъде по-лош: който убива, или когото убиват? Какво благо е донесло на човечеството това философско-религиозно разбиране от хиляди години насам? То не само, че не е донесло някакво благо на човечеството, но почти всички нещастия в света се дължат именно на това криво разбиране в живота: че лошите хора трябва да се убиват.
„Ако се не родите изново." Време е човек да се роди изново. Как? Като се съблече от старото верую, както змията съблича кожата си, И тя иска да се обнови, затова съблича кожата си обаче характерът й остава същ. И вълкът сменя козината си, но характерът си не изменя. Аз засягам тези въпроси за ония хора, които искат да вървят в новия път, да служат на Истината, които искат да бъдат граждани на Царството Божие. Първото условие за постигане на тези идеали е човекът ла се роди изново. Всички знаете стиха от Евангелието, дето Христос е казал: „По-скоро камила може да влезе през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие." Онези, които не разбират източния език, мислят, че тези иглени уши, за които Христос говори, са като ушите на иглите, с които си служат съвременните хора. Христос ни най-малко не е имал предвид ушите на сегашните игли на хората. Иглените уши, за които Христос говори, представяли малки входове пред градските врати, които били толкова тесни, че когато трябвало да минат през тях натоварени камили, те предварително били разтоваряни, товарът оставал отвън, а камилите коленичели и така преминавали тесните входове. Камилите трябвало да минават през иглени уши, защото често разбойници ги пресрещали по пътя и убивали заради товара, който пренасяли на гърба си.
И тъй, за да влезе човек в Царството Божие, той трябва да разтовари всичкия си багаж, да се освободи от него. Това значи: да се освободи човек от старите си възгледи, съмнения, подозрения и престъпления; изобщо, да се освободи от временните неща и да остане само със същественото, което е вложено първоначално в неговия дух, в неговата душа, в неговото сърце, в неговия ум, в неговото тяло. Като остави всичкия си товар отвън, само по този начин човек може да мине през иглени уши и да се почувства свободен. Когато човек се освободи от излишния товар, който носи на гърба си, тогава той ще определи дали постъпките му към Първичната Причина, както и към неговия ближен, са прави, или не. Докато не дойде до това положение, човек всякога ще преценява криво както своите постъпки, така и тия на своите ближни. Срещате един ваш приятел и казвате: „Приятелят ми не постъпи с мен както трябва." Питам: като се оплакваш от своя приятел, ти постъпвал ли си всякога със своите приятели добре? „Да, но той ме пусна в кладенец." Лошо е постъпил той, но знаеш ли, че преди десет години и ти постъпи по същия начин с друг човек? Щом съзнаеш това, ще кажеш: туй, което аз направих преди десет години на един свой приятел, днес направиха и на мен, за да разбера, че нито моята, нито неговата постъпка е права. Само така ще разбереш, че не е добре да спущаш човека на дъното на кладенеца. Казвам: много от съвременните хора си служат в живота с подобна философия, каквато лисицата има. Това не трябва да ви обижда, защото такава е общата философия на света.
Един летен ден един голям козел се отделил от стадото, като си казал: искам да бъда за малко време поне свободен от своя господар. Тръгнал той да се разхожда, дигнал глава нагоре, няма кой да го ограничава. Както се разхождал, минал покрай един дълбок трап, дето видял една лисица, която разсъждавала нещо и клатела главата си на една и на друга страна. Козелът я запитал:
– Какво правиш в този трап?
– Дойдох да правя научни изследвания.
– Хубаво ли е там?
– Много е хубаво, хладно, приятно за работа.
– Мога ли и аз да вляза?
– Можеш, добре дошъл! Трапът е широк, има място и за теб, и за мен.
Без да мисли много, козелът скочил в трапа, но лисицата веднага се хвърлила на гърба му и излязла вън, като му казала:
– Сбогом! Сега ще те оставя, ти да продължиш моите научни изследвания.
Това се нарича хитрост. Такава е философията на света, с която си служат умните хора. Казват за някого: умен е този човек! Защо? Защото с хитрост вкарал някого в трапа. И после, за да излезе вън от трапа, човекът трябва да се моли, да дойде някой да го извади. Така направил и козелът. До това време той никога не се молел, но като поседял няколко дена в трапа, започнал да се моли, да дойде някой да го извади. Той казвал: „Не направих добре, дето напуснах своя пастир. Тази лисица ме измами да скоча в трапа." Обаче след няколко деня ловджии погнали лисицата със своите копои и одрали кожата й. Ако тя беше останала в трапа, кожата й щеше да бъде здрава.
Сега, да се върнем към стиха: „Ако се не родите изново". В живота има непостижими неща, към които именно човешкият дух се стреми. Един от древните царе имал само една дъщеря, която била извънредно красива, вследствие на което имала много кандидати. Обаче бащата предлагал на всички кандидати само едно условие. То било следното: „Аз ще дам дъщеря си само на онзи момък, който може да ми донесе една колесница, направена от материята на светлината. Тази колесница трябва да се движи с бързината на светлината." С тази колесница царят искал да посети всички светове извън Земята и да се срещне със синовете на светлината. Дошъл и последният кандидат за царската дъщеря - млад, учен човек, но и на него царят казал:
– Тя си умен, млад човек, харесвам те; ще ти дам дъщеря си, само ако можеш да ми донесеш колесницата на светлината.
– Ще отида да си помисля – рекъл младият момък.
Ето, вече шест хиляди години са се изминали оттогава до днес, и младият човек все още мисли и не е намислил отде да намери за царя колесница на светлината. И досега още царската дъщеря не е женена. Казвам: още няколко пъти по шест хиляди години ще минат, и въпросът все неразрешен ще остане. Този въпрос е един от неразрешимите. Всички съвременни хора търсят колесницата на светлината, за да оженят царската дъщеря, но не се е явил още онзи кандидат, който може да донесе тази колесница.
Христос казва: „Ако се не родите изново". Той поставя въпроса ребром. Изново трябва да се роди човек! Нови разбирания трябва да придобие, ако иска да влезе в Царството Божие. В този смисъл човек трябва да знае, че не може да се спаси от това, което влиза в него; което излиза от човека, само то може да го спаси; водата, която влиза в чешмата, не спасява човека, но водата, която излиза от чешмата, Тя го спасява; светлината, която влиза в човека, не го спасява, но светлината, която излиза от него, само тя е в сила да го спаси. Изобщо всичко, което излиза от човека, е в състояние да го спаси,
Като се казва, че светлината, която излиза от човека, може да го спаси, питам: що е тъмнина, и що е светлина? Ще дам едно ново определение за понятията светлина и тъмнина. Всички тела, които изпушат светлина, се наричат светещи, светли. Всички тела пък, които възприемат светлина, т.е. поглъщат светлина в себе си, се наричат тъмни. Следователно тъмнината произтича от всички „ ония случаи, когато известни тела поглъщат светлина. Обратно: светлината произтича при всички случаи, когато известни тела изпущат светлина навън. Когато се казва, че някои хора са тъмни личности, това показва, че те поглъщат светлина, т.е. те знаят само да взимат. Светли личности са ония хора, които постоянно изпущат сцетлина, т.е. те непрекъснато дават. Този закон е психологически верен. Забележете, докато човек поддържа в себе си желанието да прави добро на своите ближни, от неговото лице излиза нещо живо, светло, което го прави приятен, красив. Каже ли в себе си, че няма смисъл да се занимава с другите хора и трябва да живее само за себе си, моментално лицето му потъмнява, погледът му става особен, устата му се изкривява, ходът, движенията му се изменят - с една дума, той коренно се изменя, придобива състояние, което е съвършено различно от първото.
И тъй, тъмнината и светлината се различават коренно: те са два полюса, две противоположни състояния. Ако наблюдавате как се движи човек в тъмнина и как в светлина, ще намерите голямо различие. Съвременните учени правят наблюдения в тази област, но още не са дали крайните резултати на своите научни изследвания. Когато се домогнат до положителни резултати, те ще приложат тия резултати при възпитанието на хората. Щом знаят законите за проявлението на светлината и на тъмнината, съвременните хора ще имат предвид условията, при които човек може и трябва да се роди изново.
„Ако се не родите изново." Това раждане „изново" има свое определено време. Доброто и злото, щастието и нещастието стават в определено време, в определени числа. Един господин отива при един познат кабалист, който му разправя за значението на числата в живота. Кабалистът го запитва кое число обича и счита щастливо за него. Той казва, че обича числото 153. Тогава му дава срок да дойде при него след 153 дена, като му казва, че ако може да превърне това число във време и пространство, в дни и чарове, в минути и секунди, в посока на движение, той ще бъде щастлив човек. Ако не разбере това число, той ще изгуби времето си напразно. За да бъде човек щастлив, той трябва да разбира науката на числата. Съществува наука за числата, върху която е съграден целият космос. Целият свят е основан върху науката на числата. Всички прояви, които се забелязват в светлината и в тъмнината, се дължат на отношението между числата; всички групирания, всички съединения и разединения между народите, се дължат на отношенията между числата. И най-после, устройството на мозъка, на дробовете и на стомаха в човека е резултат на различни отношения, на различни съчетания между числата.
Следователно от способността на числата да се групират по различни начини, създават се хармонични и дисхармонични съчетания. Хармоничните групировки създават хармонията в света, а дисхармоничните създават дисонанса. Хармонията е резултат на изпущане или отделяне на светлина навън, а дисонансът е резултат на поглъщане на светлина. Дисонансите са толкова нужни в музиката, колкото и хармоничните тонове. Обаче ако дисонансите преобладават, това вече не е музика. В сегашната хармония съществуват два дисонанса. Някои от съвременните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката, а именно, да увеличат дисонансите. Обаче такова нововъведение ще представя не музика вече, а музикален жаргон. Ако дисонансите се увеличат, в музиката ще настане някакво слизане. За в бъдеще в музиката трябва да остане само един дисонанс, даже два са много. Сега, това са странични въпроси. Обаче трябва да се направя превод на дисонансите, да се разбере какво представят те в живота, както и в човешкия организъм. Дисонансът трябва да съществува, защото и човешкият мозък е създаден по начин, по който е създадена музиката. И в мисълта има мелодия и хармония, но същевременно има и съединение между мелодията и хармонията. Мелодията създава мекота на тона, а хармонията - разширение. Следователно иска ли човек да се разшири, той трябва да употреби хармонията; иска ли да придобие пластичност, той трябва да внесе в себе си мелодията. Източните народи обърнаха по-голямо внимание на мелодията в музиката, вследствие на което те развиха силно чувствата си и образуваха около себе си големи мочурлуци. Твърдата почва у тях се превърна в мочурлуци, в блата. С мелодия се занимават и животните. За пример, сегашните млекопитаещи останаха на тази степен на развитие и до днес благодарение на мелодията. Създаването на човека обаче започна с хармонията. Разликата между човека и животните се заключава в това, че в музиката на животните има мелодия, а в тази на човека преобладава хармония. Попадне ли някое животно натясно, то веднага започва да пее мелодично; то знае мелодичните гами; намери ли се на свобода, то веднага се озъбва. За да може животното да разбере човека, първо то трябва да научи и приложи в живота си закона на хармонията.
Казвам: ако искате да бъдете щастливи, да живеете правилно, вие трябва да съедините в себе си хармонията с мелодията, т.е. да направите връзка между сърцето и ума. Животът на сърцето е мелодията, то винаги пее мелодично. Нещастията в света се дължат на сърцето, което, като мисли за своята мелодия, отрича хармонията. Вследствие на това сърцето на съвременните хора е станало на каша. Лошото у хората днес седи в това, че те имат човешки ум, а животинско сърне, на което се дължи падането на човечеството. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще им дам нови". Под каменни сърца се разбират животинските сърца. Под думата „животинско сърце" аз разбирам свещения егоизъм у хората. Когато някой човек иска да го обичат, да го почитат и уважават, да го считат божество, а сам той нищо не дава от себе си, това го определя като човек, който служи на свещения егоизъм. Даде ли две-три хиляди лева, той иска всички вестници да пишат за него. Ако такъв човек е писател и напише нещо, той носи написаното в джоба си да го чете на близките си - всеки да знае какво е създал.
Сега, между вас има поети, музиканти, държавници и като говоря за поетите, за музикантите, за държавниците мнозина се обиждат. Аз не искам да обиждам никого. Аз нямам предвид хорските работи; на ваш език казано, аз съм търговец на едро, не се занимавам с дребна продажба. Силата на човека не седи в това, което той казва, но в това, което той върши. И рече Бог: „Да бъде виделина!" - и стана виделина. Някой човек иска да бъде почитан и уважаван от хората. Лесно е да те почитат и уважават хората. Как? Като влезеш в домовете им и каквото кажеш, направиш. Влизаш в един дом, дето хората нямат нито свещ, нито огън, и ти казваш: „Да бъде виделина!" - и става виделина. Влизаш в друг дом, дето хората са гладни, голи и боси, и ти казваш: ,Да дойде хляб!" И хлябът пристига. „Да дойдат дрехи, обуща!" И дрехите, и обущата пристигат. Как мислите, няма ли да ви посрещнат с почит и уважение в този дом? Ще ви посрещнат като ангел-хранител, а отгоре на това и целувка ще ви дадат.
Казвам: аз проповядвам това, което може да стане. Това, което досега се е проповядвало, че трябва да се обичаме, е старо учение. Или, някои казват: „Добър е Господ, ще оздравея." И това е стара философия, с която отдавна трябва да сте ликвидирали. Каже ли някой „добър е Господ", ще му отговоря: не те разбирам какво говориш. Срещат се двама англичани. Единият казва на другия: „Добър ден!" Обаче другият е малко болен, коремът го боли и затова отговаря: „Защо ми казваш добър ден! Ако този ден наистина беше добър, коремът нямаше да ме боли." Първият изважда от джоба си малка доза захар и му я подава. Вторият взима захарта, изяжда я, и болката в корема моментално минава. „Виж, сега вече разбирам, че този ден е добър." Англичанинът каза „добър ден" и доказа, че денят е такъв. Тъй щото каже ли някой „добър е Господ", той трябва да докаже, че думите му са верни. Кажете ли нещо, докажете, че е така, както сте казали. Казвате: „Не ни е дадено да бъдем като Господа." Да бъдете като Господа не ви е дадено, а да казвате „добър е Господ" имате право. Първото положение аз наричам положение на лъжа, а второто - положение на истина.
Сега, да се върнем към въпроса за светлина и тъмнина, за светли и тъмни тела. Казахме, че всички тела, които поглъщат светлина, са тъмни. Всички тела пък, които изпущат светлина, са светли. Следователно когато става поглъщане на светлина, в резултат имаме студ, изстудяване. Студът е процес на поглъщане, а топлината е процес на отделяне на светлина. Разумният човек знае законите, които регулират отношенията между поглъщането и отделянето на светлината. Тези два процеса - поглъщане и отделяне - стават едновременно у човека. Ако човек не разбира закона на поглъщането и не знае как да се справи с него, той ще изживее известно недоволство. Това недоволство се предизвиква от натрупването в него на известни мисли и желания, които той не може да реализира. Който не знае причината на това недоволство, той я търси вън някъде. Действително причината е външна, но процесът на недоволството е вътрешен. За да бъде човек недоволен, това показва, че той е погълнал отнякъде повече светлина, отколкото трябва. И като не може да обработи, да асимилира тази светлина в себе си, тя му създава големи страдания и нещастия. Когато човек приеме в себе си повече любов, отколкото може да обработи, и тя му създава страдания и нещастия. Всички съвременни хора са нещастни. От какво? От много любов. Някой казва: „Нещастен човек съм аз!" Много любов си приел. „Какво да правя?" Спри вече да поглъщаш! Когато човек ограничи любовта в себе си и не й дава възможност да се прояви, той се натъква на ред страдания и нещастия. Давайте от себе си щедро, докато любовта ви, според закона на Опуленса, започне обратно да се връща към вас. Това разумно даване на любовта ще донесе спасението, което очаквате. Давайте и не се страхувайте!
Мнозина казват: „Господ не мисли за нас." От хиляди години насам Бог не е преставал нито за момент да мисли за хората, но те искат да Го заставят да мисли като тях. Никой не може да застави Господа да мисли като него. Великото в Бога е това, че при своите големи, велики работи, Той отделя време и за малките. Малки работи аз наричам тия, които се отнасят до личното съзнание на човека. Ако Бог нямаше това качество - да се занимава и с малките работи - досега всички хора щяха да изчезнат.
Сега с един пример ще обясня какво нещо е индивидуално, и какво - колективно, или Божествено съзнание. Индивидуалното съзнание представя ограниченото положение, в което човек се намира. Колективното съзнание е свободата, просторът, в който човек може да се движи. Представете си, че се намирате на една телеграфна станция, свързана посредством безброй жици с целия външен свят. Вашето щастие зависи изключително от съобщенията ви с външния свят. Докато сте на тази станция, вие имате възможност да приемате мислите на добрите, на разумните хора, от Англия, Германия, Франция, Русия - изобщо, от целия разумен свят. Това значи колективно съзнание: да живеете във връзка с цялото, а общото. Обаче прекъсне ли се връзката е външния свят, с общото съзнание, вие оставате сам, малкия, дребнав човек, изолиран от всякаква външна мисъл. Вие започвате да се тревожите, да се безпокоите, че връзката, съобщенията ви с разумните хора са прекъсната. Такова е положението на човек, който живее само в индивидуалното съзнание.
И тъй, докато човек е в съобщение с всички добри, разумни хора, с всички ангели и светии, той е доволен, радостен, че може да възприема техните мисли.Започнат ли неговите апарати за съобщения да се прекъсват един след друг, човек постепенно изпада в тъмнина, в мрак. Прекъсне ли се и последннят апарат, той казва: „Тъмно ми е!" Казвам: в съзнанието на този човек е скъсана и последната жица на съобщение с разумния свят. Какво трябва да направи този човек? В неговата станция трябва да се направи една корекция. В какво седи тази корекция? Да изправи, да подобри отношенията си към Бога, към Първичната Причина. Щом той изправи отношенията си към Първичната Причина, веднага ще се изменят отношенията на външния, на физическия свят към него. - Между микрокосмоса, т.е. човешкия свят и макрокосмоса, т.е. Божествения свят, съществуват известни отношения, които показват, че Бог мисли за хората, но и те трябва да мислят за Него. Докато тези отношения са правилни, хората живеят в светлина. Нарушат ли се отношенията, те изпадат в тъмнина. Тъмнината пък произвежда дисонанс в живота. Тази е правилната философия. Въпреки това мнозина си задават въпроса защо Бог създал така света, защо допуснал страданията и нещастията? Казвам: светът е създаден много добре, но ти, дядо ти и баба ти изгорихте свещените книги, които посочваха правия път на живота.
При един цар на древността отишъл един беден човек и се оплакал от беднотията, в която се намирал. Царят му дал един хубав златен пръстен, с голям диамант. Бедният човек турил пръстена на ръката си и излязъл вън. Де кого срещал из пътя, той все разказвал за пръстена, който царят му дал. Всички се спирали, поглеждали пръстена му, и той разправял цялата история: как отишъл при царя, как царят го приел, как му дал пръстена и т.н. Години наред той все за пръстена си разправял, и по този начин забравил беднотията си. Друг беден отишъл при царя. Той му дал едно златно перо. Бедният взел перото и излязъл вън. До това време той не знаел да пише, но като получил това хубаво, златно перо, научил се да пише и писал много. Така той станал виден човек. Когато срещал свои познати, разправял им: „Откак получих това перо, човек станах." Трети беден отишъл при царя. Царят му дал една звезда. Бедният закачил звездата на гърдите си и излязъл вън. Денем тази звезда му създавала радост и веселие, а нощем му осветявала пътя. Този човек постоянно разправял за своята звезда и за начина, по който я получил. Отишъл и четвърти беден при царя. Той му дал една хубава книга да чете. Обаче бедният не знаел да чете. От любов към своята книга той се научил да чете и станал учен човек. Когото срещал, показвал му книгата, разправял как я получил и казвал: „Сляп бях, но откак се научих да чета и да разбирам тази книга, прогледнах."
Казвам: всички, които сте събрани тук, сте от тия, които са ходили при царя. Едни от вас са получили златен пръстен на ръката, други - златно перо, трети - звезда, а четвърти - книгата, която съдържа всички тайни на живота. И сега, този който има златен пръстен на ръката си, ще разправя за себе си, че е талантлив човек, надарен с дарби и способности. Който има златно перо, ще разправя, че е виден писател. Който носи звездата на гърдите си, ще разправя, че е герой, че е силен човек. Който има книга в ръцете си, ще разправя, че е учен човек, ще иска хората да го уважават и почитат. Не е достатъчно само да носите в ръце тази книга. Вие трябва да разбирате нейния дълбок смисъл, защото в нея са скрити всички тайни на живота; в нея е написано предназначението на пръстена, на перото, на звездата и на самата книга. Тази книга не е нищо друго, освен коментар на целокупния живот.
Сега, вие не трябва да се спирате върху противоречията, които този пръстен причинява; не трябва да се спирате и върху противоречията, които перото, звездата и книгата причиняват. Като се жени някоя мома, пръстен й дават. Цял живот тя разправя за своя пръстен. Роди Се дете, стане майка, тя тръгва от съседка на съседаа да показва детето си, т.е. своя пръстен. Детето расте, става млад момък, свършва университет, донася диплом за завършено образование. Дипломът представя златното перо от царя. Този човек става учен, свършва четири факултета. Майката разправя за учеността на своя син. Най-после той става министър-председател, взима всичката сила в ръцете си. Този е човекът, който носи звездата на гърдите си. Той прокарва пътища, канализира реки, осветлява градове. Всички хвалят този човек, казват: „Откак дойде този министър на власт, градовете се осветлиха." Да, градовете се осветлиха, но с тази светлина хората се изгубиха. Ако човек има светлина и с нея търси да убива всеки, който е заподозрян в нещо, което не е в интерес на държавата, тази светлина не е на мястото си. Истинска светлина е тази, която дава живот, която носи мир и радост на хората. Когато преследват някого в тъмна нощ, той счита тъмнината за двой спасител. Този човек се моли на Бога, дано нощта продължи повече, да не го видят. Яви ли се първият светъл лъч, сърцето на този човек трепва; той се ужасява пред мисълта, че могат да го видят и уловят.
Днес всички хора говорят за наука, за знания и казват, че знанието носи светлина на човечеството. Кое знание? Има едно знание, една наука, която наистина носи светлина; обаче има една наука, която носи тъмнина, ограничение на хората. Всъщност съществува една наука, едно знание, но важно е как и де хората използуват това знание. За пример, Ломброзо хвърли светлина върху известни признаци, по които могат да се познаят престъпниците. Обаче тази светлина днес не се използва правилно. Въпросът не седи в това да познаеш кой е престъпник и да го накажеш и убиеш. Тази наука е необходима на хората, за да познават своите добри и лоши заложби и да се възпитават. Сега като погледнете черепа, лицето, ръцете на човека, казвате: този човек е анормален тип, той е престъпник. Като знаете тези признаци, вие трябва да знаете и признаците на нормалните хора. Тази норма ще намерите в живата природа.
„Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие." За да се роди човек изново, той трябва да претърпи коренно преобразование. Като говоря върху новото, което трябва да дойда, аз нямам предвид сегашния ред и порядък на нещата. Сегашният порядък представя изложение на живота от хиляди години насам. Насилията, престъпленията в сегашния свят водят началото си от хиляди години насам, а сега само се изявяват. Насилията са резултат на миналото, на неразбирането на живота. Вследствие на това минало и съвременните хора имат криви схващания за живота. И днес всички хора търсят цяр срещу тези криви разбирания. Обаче методите, които те употребяват за своето изправяне, не дават добри резултати. Въпросите не се разрешават с тези методи. За пример, как ще се внесе мир в света? Кой може да внесе мира? Днес никакъв закон не е в състояние да унищожи войната и да внесе мира. Ако всички учени хора се обединят и заработят с науката за унищожение на войната и внасяне на мира, и те няма да успеят.
Казвам: има една единствена сила в света, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? Жената. Ако всички жени се сплотят и кажат: „От днес вече не раждаме престъпници!", те ще турят точка на войната. И ако всяка майка каже на сина си: „Убиваш ли брата си, аз се отказвам от теб, ти не си мой син!", войната ще дойде до своя край. Тъй щото спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници, както и в отказване на майката от своя син убиец. За да се постигне това, не само две-три жени трябва да съзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, да заработят за спасението на света.
Днес аз проповядвам на жените. Вие, от своя страна пък, ще проповядвате на останалите жени, защото отсега нататък жените ще се държат отговорни за неизпълнение на своята задача. Ако някой момък залюби една мома, но скоро охладнее към нея и залюби втора, последната трябва да му каже; „Ти трябва да се върнеш при първата си възлюбена. Аз не съм по-добра от нея. Щом ти можа да разлюбиш една, утре и мен ще разлюбиш." Как постъпват обаче съвременните моми? Като дойде при една от тях някой момък и изкаже любовта си към нея, тя не държи сметка за това, че вчера той обичал друга някоя и днес я разлюбил, и приема любовта му; момъкът още утре ще напусне и тази мома, а после и трета, и четвърта. Той си играе с чувствата на момите, а те само го укоряват, без да предприемат някаква решителна, съзнателна акция. Не, вие сте майки, той е син. Майките са виновни, отговорни за постъпките на синовете си. Затова именно от хиляди години насам жените са бити на общо основание, и са дошли до положение на робини. Те имат непоносими страдания. Законът, който се прилага към тях, е неумолим. Защо? Понеже те имат сила да разрешат въпроса за спасението на човечеството, но не искат да употребят своята сила. Жените трябва да насочат силите си към целия свят и да кажат: „Долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения!"
Сега, щом някоя мома стане за женене, тя казва: „Дано ми даде Господ добър мъж!" Господ ви даде добър мъж: Адам. Ева, която излезе от Адам, първоначално беше отлична мома, девица. Обаче след грехопадението всички жени, които се родиха от нея, извратиха света. Ева роди един син престъпник, Каин. Адам не беше баща на Каин, но на Авел. Каин беше роден от друг баща. Казано е в Писанието: „Вие сте чада на дявола." Оттук, предполага се, че дяволът бил баща на Каин. Невъзможно е овца да роди вълк. Ако овца роди вълк, причината се крие някъде дълбоко в живота. Авел стана жертва на Каин, на злото в света. Възможно ли е двама братя, от една майка и от един баща, да се убиват? Следователно предполага се, че тези братя били от двама бащи: единият - носител на тъмнината, другият - носител на светлината. Днес половината от човечеството са каиновци, половината - авеловци. Ако хората вярват в стария закон, който дава място на престъпниците да се раждат, те всякога ще, убиват. Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каин, да не се ражда. Каиновци нямат право да се раждат! Светът не се нуждае от престъпници. Нека дойдат авеловци и ситовци! Светът се нуждае от добри хора. Пуснете ли каиновци в света, ще ходите да се разправяте с тях. Те ще говорят за мир, за това-онова, но същевременно ще разбъркват света.
„Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие". Жена, която ражда добри и разумни деца, ражда изново. Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. Същото се забелязва и в растенията. Всяко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и вкусни плодове. Да родиш доброто, това подразбира излизане, отделяне на светлина; да родиш злото, това подразбира поглъщане на светлина. Следователно, ново раждане, т.е. да се родиш изново, подразбира излизане навън. Всички добродетели се изявяват в раждане изново навън, а не в поглъщане навътре. Всички престъпления се изявяват в поглъщане на светлина. От човек, който поглъща светлина, нищо не може да се очаква.
Мнозина казват, че Христос дошъл на Земята, за да спаси света. Питам! как ще се спасят съвременните хора? - Като повярваме в Господа Исуса Христа. - Не, за да се спаси човек, не е достатъчно само да повярва в Христа. Както Христос излезе от Бога и дойде на Земята да спаси човечеството, по същия начин и ние трябва да излезем от Бога и да работим върху себе си и върху своите ближни. Някой казва: „Да отида веднъж на небето, няма да помисля за връщане назад." Това показва, че този човек бяга от страдания. Невидимият свят има особено мнение за човек, който се страхува от страдания. Той е далеч от Истината. Който не се страхува от страдания, той ще придобие истинското знание и ще бъде неуловим, като светлината. Човекът на светлината разполага с власт, с богатствата на целия свят. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема." Някой се хвали, че като се помолил на Бога, молитвата му била послушана. Това още нищо не значи. Един път само молитвата му била приета, и той бърза да се похвали. Днес молитвата му се приема, но утре не се приема. Такъв човек не може да бъде свободен. Истински свободен човек е този, който може да се превърне в светлина. Той ще влиза дето иска и ще излиза отдето иска, ще бъде свободен при всички условия на живота. Свободният човек се движи непрекъснато в светлина; той се разхожда по всички светове безпрепятствено. Който не може да се превърне в светлина, той е роб на условията.
Като казвам, че човек може да. се превърне в светлина, имам предвид възприемане на новото, което носи живот, светлина и свобода. Някой казва: „Аз искам да вървя в новия път." - Щом желаеш, можеш да влезеш в този път. Давам му една запалена свещ и казвам; вземи тази свещ и внимавай да не изгасне. - „Ами като изгори?" - Щом питаш така, ти си човек от старото учение. По зададения въпрос се познава умът на този човек. Щом изгори тази свещ, с нея заедно и ти ще изгориш. Като изгори първата свещ, ще дойдеш да ти запаля втора. - „Отде да купя втората?" - Ти не си човек за новото учение. - „Докато дойда втори път години ще минат." - Ти си човек от старото учение. - „Ти истина ли говориш, или се подиграваш с мен?" Казвам: ако си умен човек, не се подигравам с теб; ако си глупав, подигравам се. Ти сам ще определиш какъв си и как ти говоря. Ти се чудиш на моя ум, аз пък се чудя на твоя, защо не искаш да приемеш учение, което ти носи щастие.
Съвременните хора се съмняват дали им се говори истината, или не; те се съмняват и в любовта си едни към други. Казвам: всеки човек знае дали му говорят истината или не, дали го обичат или не. Първото впечатление показва това. И в него почти няма изключение. Който ти говори истината, който още в първия момент те обича, той предизвиква в теб свещен трепет. Не изпитвате ли този свещен трепет, колкото и да ви убеждава някой, че ви обича, той не говори истината. Колкото и да се изнасилвате да вярвате, че ви обича, вие нищо няма да придобиете. Който ви обича, той ви носи една запалена свещ. Тъй щото вие ще определите любовта на този човек не по думите, които ви говори, но по светлината на свещта, която той ви дава. Свещта говори повече от всичко друго. Някой казва: „Много те обичам." – Дай ми тогава 20 000 лева! „Нямам." – Значи ти нямаш любов към мен.
Ако ти поискаш 25 000 лева от този, който те обича, той ти дава 50 000 лева; ти искаш 50 000, той дава 100 000 лева; ти искаш 100 000, той дава 200 000 лева. Колкото повече дава един човек, това показва, че той е човек на любовта. Отидеш ли в дома на такъв човек, той не се съмнява в теб и оставя цялата си къща на твое разположение. Казвате: „Идеален човек е този!" Когато другите хора постъпват така, казвате, че са идеални, но когато дойде до вас, друга мярка прилагате. Един човек отишъл в една гостилница, дето ял, пил и си казал: „Много хубаво върви всичко." Като дошло време да плаща, нямал пари и казал: „Сега вече много лошо върви."
Днес всички хора се оплакват от последствията на живота. Какви са последствията на живота? Неразбиране на самия живот. Вас не разбират и вие не разбирате другите. За пример, кой от вас досега е разбрал брата си, сестра си или приятеля си? Кой човек днес е готов да се пожертва за другите, както за себе си? Апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери човек, който да се пожертва за приятеля си; обаче когато бяхме врагове на Бога, Той се пожертва за нас".
„Изново". Ако се не родите изново, ако не измените схващанията и разбиранията си, със старите разбирания нищо няма да постигнете. Старият живот, който водите, нищо няма да ви донесе. Сегашният живот на хората мяза на опечен хляб, който купуват от фурна и изяждат. След това чакат да се омеси и опече друг хляб, за да си купят. Докато чакат да излезе пресният хляб от фурната, малко време ще погладуват. Бъдещият живот мяза на житно зърно, което посаждате в земята. Посадите ли го веднъж, то вече от само себе си произвежда. Ако спазвате закона, след 12 години това житно зърно ще даде толкова плод, че цялата Земя ще може да се нахрани. Ако му дадете условия да се развива, тогава ще има и за вас, и за ближните ви. На същото основание, искате ли да се осигурите, дайте ход на великата Истина! Всеки съдържа зародиша на великата Истина в себе си, но трябва да даде на този зародиш условия да се развива. Съвременните хора очакват да им тури някой един самун в торбата. Щом имат един самун в торбата си, те мислят, че са осигурени. Осигурени са за един ден, но следния ден пак са гладни.
Казвам: глад има във физическия свят, глад има и в духовния свят. Срещате човек, който ви обича. Той ви погледне мило, и вие сте доволни. Щом си замине, вие сте омъчнени, търсите този човек. Значи вие пак сте гладни. Ако искате да намерите онзи, който ви обича, идете в гората. Когато сте тъжни, идете в някоя борова, букова или дъбова гора и се облегнете на едно дърво, да видите какъв резултат ще имате. Дърветата са вашите любими. Какво ще кажете на това отгоре? Ще кажете, че това са дървета, не са разумни същества. Привидно те са дървета, но зад тях се крият разумни същества, с които вие можете да влезете в съобщение. Когато светиите са постили, когато са искали да постигнат нещо, те са прекарвали в горите, между дърветата, по 20-30 години. Тук те прекарвали в пост и молитва, от никого несмущавани. Като виждали някой светия между тях, дърветата казвали: „Колко добър е този човек!" И те се радвали, и светията се радвал. След известни постижения светиите отивали между хората. Който иска да живее добре, той трябва да влезе в света, между хората, които не са нищо друго, освен дървета в горите. Когато човек живее между хората в света, той по-скоро може да стане светия, отколкото ако живее между онези, които го обичат. Мъж, който обича жена си, постоянно я следи: де ходи, с кого се разговаря, на кого пише писма и т.н.
Един американец ми разправяше една своя опитност. Той беше добър, способен човек. „По едно време – казва той – обикнах една женена жена. Аз имах към нея симпатия, и тя ми отговаряше със същото. Ние запазихме добри, приятелски отношения с нея, и от време на време си кореспондирахме. Един ден тя написала две писма: едно до мъжа си, който бил някъде на път, и едно за мен. Обаче в бързината си тя направила една грешка: моето писмо турила в плика, адресиран до мъжа й, а неговото писмо - в моя плик. Получавам писмото, чета, обръщението е към мъжа й. Мисля си: „Да не би тази жена да е решила да напусне мъжа си?" Не знаех какво да мисля. След няколко деня обаче получавам друго писмо от нея, в което ми обяснява станалата грешка. Тя се извинява и ме моли да върна писмото назад. „С вас – казва тя, – лесно ще се разправя, ще ми върнете писмото, но с мъжа си как ще се разправя." Като получи писмото до приятеля на своята жена, мъжът ще си каже: „Значи моята жена имала и друг възлюбен като мен." Това писмо ще внесе едно горчиво чувство в сърцето му и една крива мисъл в ума му, които постоянно ще го безпокоят.
Питам: какво престъпно има в това, че някой люби двама души? Има нещо престъпно. Кога? Когато човек поглъща светлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши престъпление. Обаче ако той дава от своята светлина на онзи, когото люби, той върши добро. Следователно в любовта съществува следният закон: ако възприемеш любовта на някого и я задържиш за себе си, ти вършиш престъпление; ако възприемеш любовта на някого и даваш от нея и на другите, ти вършиш добро. Иначе, ако от едного само поглъщаш светлина и нищо не даваш, а на друг само даваш, без да получаваш нищо, ти вършиш престъпление. Против такава любов и Бог въстава. Обаче ако в един и същ момент взимаш и даваш към всички хора, това е правилно проявление на любовта. Така и Бог дава. Той едновременно е към всички и баща, и майка.
Човек трябва да си изработи правилна философия, да разбира кое е добро и кое зло, кое е престъпление и кое не. Престъпления се вършат там, дето отношенията между поглъщането и отделянето на светлината не са правилни. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте!" С други думи казано: както взимате от Бога, така и вие давайте. Вие взимате живот, светлина, свобода, знание, мир, радост. Това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по този нов начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Тия възвишени и напреднали същества образуват цели общества, живеят между хората - на кое място, не знаете. Тия същества разполагат с големи знания. Те чакат само момента, когато някой човек реши да живее по Бога, и веднага му идват на помощ. Те бдят над него, грижат се и му помагат.
Мнозина ще кажат: „Ние сме стари вече, това не се отнася до нас. Досега не е станало, че отсега нататък ще стане." И турците казват за същия случай: на 50-те не било, че на 90-те ще бъде. Казвам: за глупавия, за невежия това не може да стане, но за гениалния човек, за светията може да стане. Реши ли човек да живее по Бога, ако е бил поет, музикант или художник, той веднага ще се вдъхнови, и всичко в него ще потече като бистър, кристален извор.
„Изново", казва Христос. За да се доберете до този велик закон, всички трябва да създадете нови отношения към Първата Причина, към Великото, което носи вашето щастие. Само по този начин правилно ще разбирате Божията Любов. Бог иска всички хора без изключение да бъдат щастливи: Той иска всички мъже и жени, майки, бащи и деца, приятели, слуги и господари, управляващи и управляеми, да бъдат щастливи. Той желае това не само за хората, но и за животните и за растенията. Това желае Бог навсякъде и за всички. Казвате: може ли да бъде това? - Може. Тази задача е на бъдещето. То ще я реализира. За тази цел у хората трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание. Това няма да стане по механичен начин, но чрез усилена, съзнателна работа. Училищата, майките, бащите, умовете и сърцата на хората ще помагат за реализиране на тази задача.
И тъй, много неща знаят съвременните хора, но има много неща, които не знаят. За пример, отде изгрява нашето слънце, което изгрява и залязва, те знаят; обаче отде изгрява Слънцето на живота, което никога не залязва, те не знаят. Как излизат от земята растенията, които цъфтят и прецъфтяват, те знаят; отде идат обаче растенията, които никога не прецъфтяват, те не знаят. Отде идат изворите, които текат и пресъхват, те знаят; отде идат изворите, които вечно текат, те не знаят; че има добро в света, и това знаят, но отде иде доброто, не знаят. Тия неща не могат да дойдат от хората. Великата мисъл не може да се роди в главата на човека. Тя иде от Великото съзнание, което има начало и произход във вечността. Човек може само да отразява Божиите мисли, но не и да ги ражда. И колкото по-правилно ги отразява, толкова повече той е носител на Божественото. Докато човек приема и предава Божественото, всички го търсят. Дойде ли до положение само да приема и нищо да не дава, той вече скъсва връзка с Божественото и всички го изоставят.
Сега, аз желая на всинца ви да имате колесница, направена от материята на светлината. Желая всички да имате по един златен пръстен със скъпоценен камък на ръката си; желая всички да имате по едно златно перо, по една звезда и по една книга, в която се крият разгадките на живота. Всички тия неща са необходими. Има ли човек тия неща, той няма да проси от царя пари, няма да се оплаква, че е беден. Съвременните хора съзнават, че имат ум и сърце, а отричат душата и духа. Това значи, че те признават пръстена и перото, а звездата и книгата не признават. Те казват: „Звезда не ни трябва." Не, всеки човек трябва да съзнава, че на първо място той има ум; на второ място той има сърце; на трето място той има воля; на четвърто място той има душа и на пето място той има дух, съществени и необходими за него. Всички тия сили човек трябва да приложи в живота си за служене на великото и красивото. Дойдат ли хората до това положение, те ще се разбират помежду си, ще живеят в мир и съгласие.
И тъй, всички трябва да изучавате великата книга на живота. Тази книга ще ви даде истински познания за живота. Тя ще ви даде признаци, по които да познавате кой говори истината и кой не говори истината. Ако при светлината, която имате днес, ви дадат знания да познавате кой ви обича, вие ще дойдете до обратни резултати. Вие няма да намерите онзи, който ви обича, но ще се натъкнете на онзи, който ви изневерява. Ако ви дадат знания, с които да намирате честните хора, вие ще се доберете до безчестните. Ако ви дадат знания, с които да намирате умните хора, вие ще дойдете до глупавите, до безумните. И най-после, какво ще се ползувате от тези знания, ако в желанието си да намерите положителните качества на хората и на себе си, се домогнете до отрицателните?
Казвам: всеки трябва да се стреми към постигане на положителната наука. Дойде ли до тази наука, той ще разбере силите, които действуват вън и вътре в него. Всеки даден момент човек е силен в малкото. Силата на човека не седи в неговото величие и големина, да блести като слънце, всички да го виждат. Силата на човека седи в това той да става толкова малък, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза от великия свят, без да го вижда някой. Следователно първото нещо е човек да се занимава с най-малкото, което му е необходимо. Той трябва да влезе в дълбочините на своето естество, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си. Сърцето, умът, душата и духът са извън човека, а волята му е единствената сила, която прониква в дълбините на живота и го изследва. Волята, тази малка величина, представя човека, изявен на физическия свят. Бог обръща внимание на туй малкото в човека. Човекът не е още нито дух, нито душа. Човек не е още нито ум, нито сърце. Единственото нещо, което представя човека на физическия свят, тора е волята, на която умът, сърцето, душата и духът съдействат. Докато човек, т.е. волята в него, държи връзка с ума, със сърцето, с душата и с духа, той има светлина в себе си. В който момент наруши тази връзка, тия спомагателни фактори в живота му се оттеглят и човек остава сам като суха кост, без никакви органи: без ръце, крака, очи и уши. Той седи на един клон, като птица, люлее се и мисли за своето минало щастие.
Сега, аз не искам да оставя у вас песимистични мисли, но казвам, че грехът, безлюбието станаха причина човек да извърши най-голямата грешка - да забрави източника на своя живот и да се отдели от Него. След това дойдоха нещастията в света. Вследствие на това днес човечеството върви в обратен път: днес всички хора се намират на кръстопът и не знаят накъде да вървят. Засега всички седят на едно място, но все трябва да вземат една посока. Всеки се усеща остарял, недоволен: косата му побеляла, краката му не държат, и той само клати главата си и разправя за своето минало. Като дойде до това положение, човек започва да мечтае за онзи свят, иска по-скоро да замине. Питам: де ще отиде той с този ум? С такъв ум и с такова сърце, каквито някои от съвременните хора имат, и на онзи свят не могат да отидат.
„Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие". Онзи свят е Царството Божие. Значи, да се родиш изново, това е онзи свят. Онзи свят е свят на свобода, на мисъл, на чувства, на светлина, на знание, на безсмъртие. Онзи свят е свят на изобилие. Той може да бъде навсякъде. Какво ще ни залъгвате с онзи свят! Онзи свят може да бъде и на Земята.
„Изново". Ако се не родите изново, ще бъдете роби на света. Не бъдете роби на човеците! Бъдете Синове Божии! Син Божий подразбира човек, който иска да излезе вън, да помага на човечеството. Да бъдеш Син Божий, това не подразбира, че трябва да те славят хората, да те гледат като писано яйце, но трябва да помагаш на хората и те да придобият свобода.
И тъй, жените трябва дй пазят едно правило: те трябва да бъдат тъй свободни, както Бог първоначално ги е създал. Когато Бог създаде първата жена, Ева, Той приспа Адам, за да не му пречи в работата. Дълго време Адам спа, докато Бог създаде първата жена, която беше толкова красива, че Адам, като я видя, извика: „Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми!" С това той направи първата погрешка. Адам не каза, че тази жена е дух от духа му, душа от душата му, ум от ума му и сърце от сърцето му. Адам каза, че Ева е кост от костта му и плът от плътта му. След това черният адепт видя Ева и внесе поквара в нейния ум. Като я погледна и като й проговори, Ева го послуша, яде от плода на забраненото дърво, след което каза: „Намерих по-умен от Адам."
Казвам: ако една жена види някой мъж, т.е. своя Адам, тя не трябва да си задава въпроса дали е кост от костта и плът от плътта на този Адам. И мъжът-от своя страна не трябва да се запитва дали тази е жената, която е излязла от него. Ако мислят така, и двамата ще сгрешат. Когато един мъж срещне някоя жена, той трябва да каже: „Ти си онази, която си излязла от моя ум, от моето сърце, от моята душа и от моя дух." Когато жена или девица срещне някой мъж или момък, тя трябва да каже: „Този е излезлият от Бога." Кажат ли и двамата така, те ще се родят изново и ще влязат в Царството Божие. Ако мъжете и жените не мислят така, друга култура освен сегашната не може да има. И тогава, както и да съединявате хората, те ще бъдат нещастни. Мислят ли по новия начин, между мъже и жени всякога ще има взаимност. Така трябва да се възпитават хората! Така трябва да мислят!
„Изново". Това подразбира, че мъжът трябва да се върне в положението, както Бог го е създал първоначално. В лицето на жената той трябва да вижда новата Ева, девата, т.е. възвишеното, красивото, мощното начало на живота, или Първичната Причина, която е създала всичко. Докато мъжът не разбере жената, т.е. сърцето си, той не може да разбере себе си, не може да разбере и своя ум. Не дойде ли до това положение, той ще бъде в разрез с Битието. Защо? Защото жената е последното дело на Бога. Следователно от последното дело, от резултата на нещата може да се съди за причини и последствия.
„Изново". Това подразбира, че жената трябва да се върне в положението, в което Бог първоначално я поставил. В лицето на мъжа тя трябва да вижда новия Адам, както Бог някога го е създал. Той трябва да бъде огледало, в което тя да вижда образа на Божественото начало. Докато жената не разбере мъжа, т.е. ума си, тя не може да разбере своето сърце.
И тъй, ако сърцето не служи за подкрепа на ума и ако умът не служи за ръководство на сърцето, те не могат да имат правилни отношения помежду си. Най-после, ако и волята не иде в услуга на сърцето и ума, за реализиране на техните копнежи, човек не би имал никакви постижения, и животът му би се обезсмислил. Умът представя целта в живота на човека; сърцето представя условията, средствата за постигането на целта, а волята - това са постиженията, т.е. реализиране на целта.
Умът, както е създаден първоначално, представя висок планински връх, покрит с ледове и снегове, но винаги огряван от лъчите на благотворното слънце на живота, което изгрява, но никога не залязва. Тези лъчи топлят снеговете и ледовете на този връх, като образуват безброй потоци и извори за напояване и оросяване на живота под него.
Сърцето, в своя първичен живот, представя необятна, красива долина, изобилно напоявана от чистите води на планинския връх, на която растат и се развиват благоуханни цветя и вкусни плодове. Сърцето, тази долина на живота, не е нищо друго освен раят на земята. И днес всички търсят този изгубен рай. Следователно сърцето е изгубеният рай. Под думата „сърце" някои разбират жена, други майка, трети дева. Тези три понятия представляват степени на развитието на сърцето. Най-долното положение на сърцето представя жената, а най-горното - девата. Девата е целта, майката представя условията, средствата за постигането на целта, а жената е постижението.
Казвам: ако жената не разбира мъжа, ако сестрата не разбира брата и ако сърцето не разбира ума, никакви постижения не може да има. И обратно: ако мъжът не разбира жената, ако братът не разбира сестрата, и ако умът не разбира сърцето, никакви отношения, никаква взаимност не може да съществува между тях. Разбират ли се, те ще си подадат ръка и ще заработят успешно за повдигане на човечеството, за повдигане на жената и на мъжа, за повдигане на сърцето и ума. Само по този начин образът на идеалния Адам ще се възобнови в нов Адам. И образът на идеалната Ева ще се повдигне на оня пиедестал, дето Бог я поставил; тя ще възкръсне в новата Ева. И тогава новата епоха ще поздрави двамата богоизбраници, заедно с техните чеда.
„Ако се не родите изново". Следователно ако раждането е важен процес, за който се изискват нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси са зачеването и бременността. През времето на своята бременност жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия: тя трябва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде преди изгрев, както и след залез слънце. Тя трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, с голямо въображение, и с ближните си, както и тя сама трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутринните й разходки трябва да стават при изгрев, да наблюдава красивите картини на изгряващото слънце; после да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето се развиват хубави плодни дървета. Дето животът расте и се развива, там е неговият смисъл. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за бременната жена. Де ще намери по-голяма чистота от тази в Природата? За тази цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите, приятни нощи, с небе, осеяно с безброй трептящи звездици също представят незаменими картини за жената, бъдеща майка.
Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-красивата, изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъдат двигатели на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плода на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това се изискват три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще се намери в разумната Природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота.
И тъй, никой човек не се ражда произволно. За пример, предполага се първият човек да е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взимат участие при създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената. Тя е вътрешният фактор, който правилно трябва да използва всички външни благоприятни условия. В това отношение на жената майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва.
Казано е, че първият човек бил създаден в деня на първото равноденствие, в деня на любовта. Тогава той е почувствал в себе си присъствието на Великото, присъствието на Божията Любов. Със създаването на жената първият човек е разбрал Божия Промисъл, който работи в света. Следователно, за да се повдигне жената, преди всичко тя трябва да обикне Бога, своя създател. Възпита ли се в тази насока, тя ще помогне за повдигането на човечеството. Само тя е в състояние да роди новия Адам и новата Ева.
6. неделна беседа, държана от Учителя на 1 ноември 1931 г., София, Изгрев.
- Евангелие от Йоана, 3:3