Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)
Изключителни условия
Размишление.
Каквато песен и да пееш на охлюва, той си знае своето. Каквото и да говориш на сегашния човек, и той си знае своето. – Защо? – Защото се намира в изключителни условия на живота. Той се води от известни навици и обичаи. Например, човек е свикнал да яде по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Ако яде само един, или два пъти на ден, какво ще стане? Ще се наруши ли нещо в живота му? Някой казва, че ако не яде един ден, светът ще се свърши за него. – Защо? – Защото губи нещо. – Прав е човекът, изпаднал е в изключително положение. За да излезе от това положение, той трябва да намери мястото на изключението. Всяко изключително условие се движи в няколко посоки. То създава известна празнина в човешкия живот. Например, ако не ядеш един път, ти чувствуваш някаква празнина в себе си. С какво ще запълниш тая празнина? Ако си чиновник и като се върнеш вкъщи, виждаш, че обядът не е готов, какво ще правиш? Как ще изпълниш празнината на стомаха? Обядът ще бъде готов в два часа, а в това време ти трябва да бъдещ на работа. Човек се връща от работа разположен, с надежда, че веднага ще се нахрани. Но, като разбере, че обядът не е готов, той изгубва разположението си, става недоволен. Нищо не казва на жена си, не се сърди, но в очите му става някаква промяна. Отива на работа, но вече е сериозен, недоволен, с неразположение на духа. Питам: духът ли е неразположен, или човекът? Може ли духът да бъде неразположен само от това, че не е ял един път?
Сегашните хора живеят при изключителни условия на живота и въпреки това мислят, че много знаят. Знаят, но и много неща не знаят. Знаеш, че пълзиш като охлюв, но това знание нищо не означава. Ти пълзиш и като изгрява слънцето, и като не изгрява; и като ядеш, и като не ядеш. Ще кажеш, че има условия, при които не можеш да пълзиш. – Това са изключителни условия на живота. Важно е да се запиташ какво трябва да правиш при изключителните условия. Например, някой ти каже една обидна дума – това е изключително положение. Каже ти една сладка дума – и това е изключително положение. В първия случай не виждаш, че слънцето е изгряло. Във втория случай небето е ясно, виждаш слънцето. Общото положение е, че слънцето е изгряло. Че ти виждаш или не виждаш слънцето, това не причинява никаква промяна в реда на природата. Във великата хармония на Битието всичко си върви в своя нормален път. Обаче, в нашите близки отношения стават известни промени и вместо слънце, ние виждаме облаци и мъгли. В такъв случай, ние трябва да си представим мястото на слънцето и там да го търсим. Значи, всяко неразположение, всяко объркано психично състояние показва, че на вашето небе има облаци и мъгли. Щом изгрее слънцето, разположението ви се връща. При разположение на духа човешкият барометър се повдига; при неразположение – спада.
И природата си служи със специални термометри и барометри за определяне на температурата и налягането. Когато живакът се повдига, човек се разширява и пее мажорна песен; когато живакът спада, той се свива и пее минорна песен. С други думи, казваме, че в човека става повдигане и спадане на състоянията. Когато температурата спада и дойде – 30° ти обличаш дебели дрехи, кожух, туряш кожен калпак на главата. Ако те питат защо си облечен толкова ще кажеш, че причината за това е числото 30. Щом се смени времето, температурата започва да се повдига. Като дойде до + 30°, ти постепенно хвърляш дебелите дрехи, кожения калпак, кожуха и обличаш леки дрехи. На главата си туряш бяла сламена шапка, на краката си бели платнени обувки и казваш: Аз съм модерен човек, с убеждение. – Не си модерен, нито убеждение имаш, но си под влиянието на числото 30. И в първия случай ти беше под влиянието на числото 30, и сега си под влиянието на това число. Значи, човек се управлява от известни числа в природата. Това са изключителни условия в неговия живот. Някой те бодне с игла и протече кръв от ръката ти. Започваш да махаш ръката си, да викаш и охкаш. От убеждение ли правиш това? Като се успокоиш, ставаш тих и кротък. Убеждение ли е това? – Туй са изключителни условия в живота. Де е човекът? – Между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си.
Като изучавам човешкия живот, виждам, че това, което става във външния свят, става и в човека. При това, забелязвам, че всички хора – учени и прости, светски и религиозни, си приличат по нещо. Щом се намерят при изключителните условия на живота, те изгубват разположението, което са имали. Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия. Казвате: Всички хора са лоши. Какво разбирате под „всички“? За колко хора говорите? Може да кажете, че всички условия на живота са лоши, а може да кажете, че условията на целокупния живот са лоши. Под „лоши“ условия разбираме изключителните условия на живота.
Значи, лошото време е изключително условие. Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали. Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас? Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота? Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота. Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас. Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
Какво виждаме днес в света? Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите. Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът? Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга. За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека. Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот. Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си. Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива. Така той чертае. Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия. Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля. Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля. Пуякът е интелигентно същество.
Като ученици, работете с числата. Те са разумни сили, които действат в света. Всяко число е представено в известна разумна форма. Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта. Тия желания биват естествени и неестествени. Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания. Пиянството, например, е повтаряне на желания от миналото. То носи своя произход от насекомите, които се опивали от нектара на цветята. Когато някоя пеперуда или насекомо смуче от тоя нектар, то се опива и не може да се върне назад.
Съвременното човечество се опива от хиляди години, но и до днес още продължава да пие. Сегашните хора употребяват соковете на плодовете, както насекомите – соковете на цветята, но съзнателно ги поставят при условия да ферментират. Ферментацията се дължи на малки същества, наречени ферменти. Те разлагат и изяждат всяко нещо, което ферментира. Те оставят своите извержения, които носят смърт, Хората не подозират, че с ферментацията на сладките сокове си изграждат гробници. Една от задачите на хората е да се освободят от ферментите. Неразположението, недоволството, вкисването в човека не е нищо друго, освен процес на ферментация. Сладките сокове в него се превръщат на киселини. Не оставяйте в себе си отвори, през които да влизат ферменти. Има ли такива отвори, това показва, че не сте разумни. Значи, неразумността на човека се заключава в това, че той е оставил сладкия сок на неговия живот да ферментира.
Сега вие задавате въпроса, защо Бог е създал така света. Бог пък се чуди, как сте допуснали ферментите във вашето сладко вино. Той се чуди на хората, как не могат да си поставят запушалка на отворите, да не допущат ферментите в себе си. Мислите ли, че ако допуснете една малка злобичка, като фермент, в сърцето си, тя няма да внесе отрова във вашия организъм? Колкото и да се разисква върху тоя въпрос, всички хора – вярващи и безверници, са изложени на тия ферменти. Окултната наука разполага с различни методи за предпазване на човека от ферментите. Те не трябва да се месят в човешкия живот. Ако ясновидецът би погледнал човека, когато е в най-лошо разположение, ще каже, че положението му е като на дете, нападнато от въшки. Ферментите са подобни на въшките. Те, като химици, пробиват кожата и вадят от нея сокове. Ако и философът в продължение на една година, бъде нападнат от въшки, той ще изгуби мисълта си. За да бъде мисълта права, никакъв сърбеж не се допуща. Някой си почесва главата отпред, отзад, отгоре, но с почесване въпросите не се разрешават. На което място почесваш главата си, съответна енергия се събужда. Тя трябва да се впрегне на работа. Ако почесваш главата си отвред, ти събуждаш в себе си умствени енергии; ако почесваш горната част на главата си, събуждаш Божествени енергии в себе си; ако се почесваш в тила, събуждаш в себе си енергии от нисшия, материален свят. Почесваш се отзад по главата и казваш: Ще отида да се помоля на Господа. Който се чеше отзад по главата и застава на молитва, няма да бъде приет от Господа. Ще се явиш пред Господа, както студентът пред своя професор. Ако студентът знае урока си, професорът ще го слуша. Ако нищо не знае, професорът му казва: Не искам да те слушам. Господ никога не туря единица. Щом види, че ученикът не знае урока си, Той му туря нула, която постепенно пълни с някакво съдържание, докато й предаде известна тежест. Ако отидеш при Господа като пропаднал търговец, Той казва: Дайте му злато, колкото иска.
Някои мислят, че богатството е благо за човека. Богатството носи големи изпитания. Синът и дъщерята на тоя търговец живеят вече само за ядене и пиене. От друга страна, я търговецът, и жена му започват да мислят само за разходки и удоволствия. Като изядат и изпият всичко, те казват: Обедняхме, всичко изгубихме. Докато е богат, човек мисли само за удоволствия – не знае как да се справи с богатството. Като обеднее, мисли, че е нещастен – не разбира смисъла на беднотията. Богатството и бедността са въпроси за разрешаване. Като дойде в дома ви една красива мома, добре облечена, с червени устни и бузи, вие обръщате внимание на нея, радвате й се. Тия с червените бузи и устни развалиха света. Те внасят раздор в семействата. Дойде ли някоя бедна, слабичка мома, никой не обръща внимание на нея. Тая мома не внася никакъв раздор в семействата. Мъжът харесва чуждата жена, намира, че е по-хубава от неговата. Жената харесва чуждия мъж, намира, че е по-млад от нейния.
Сега вие ще ме питате, защо говоря върху тия работи. Аз не се интересувам от отношенията между хората, но казвам, защо страдат те. Страданията на сегашните хора се дължат на ферментите. Младата мома, която влиза в един дом, не знае защо е влязла. Тя е като онова говедо, което бяга от стършела. За да не го ухапе, скрива се в един магазин. То не се интересува от дрехите, които се продават, но се крие от стършела. Питам: младата и красива мома има ли някакво отношение към нас? Красотата има отношение към Битието, а не към нас. Ако една книга има хубаво съдържание, тя не е само за мене. Мнозина ще я четат и ще я оставят. Който си помисли, че книгата е само за него, той си създава най-голямото нещастие.
Всички хора се намираме в преходно състояние. Не мислете, че с това визирам някого. Всички хора – учители, светии и грешници, са подложени на един и същ закон. Учителят се отличава от обикновения човек. Затова Христос казва: „Иде князът на тоя свят. Той носи всичките ферменти и няма нищо общо с мене.“ Всички отвърстия на Христа бяха затворени, затова никакъв фермент не можа да проникне в Него. В обикновените хора всичко е отворено, затова те са изложени на действието на тия ферменти. Казваш: Слаб човек съм. – Това е лъжа. Няма слаби хора в света. Всички хора са силни. Слабите аз ги наричам хора на лъжата. Това са хората, които са сгрешили, но не искат да изправят погрешките си. И най-слабият е толкова силен, колкото и Учителят. И най-слабият е в състояние да запуши своите шишета, да не влизат в тях никакви ферменти. Когато казваме, че Бог спасява света, имаме предвид, че Той е дал сила на човека да държи своите шишета запушени. Той казва на човека: „Аз съм вложил в тебе сила, която трябва да използуваш. Никога не мисли, че си слаб.“ Ще кажете, че това е работа на учителите, на господарите. Вие имате особено понятие за Учителите. Учителят е крайно внимателен човек. При всички условия на живота той работи усърдно. Преди да си легне, той преглежда дали всички шишета са затворени. Затваря ги и след това отива да си ляга. Обикновеният човек оставя на слугите да отварят и затварят шишетата. После той вижда, че слугите не са затворили шишетата.
Питате: Какво трябва да се прави при сегашното положение? Какво трябва да се прави с тия ферменти на живота? Ти ще отслабваш постепенно, ще остаряваш, докато един ден кажеш : Остарях, обеднях! Ще се отива на онзи свят. Какво ще се постигне с тази философия? След това се явява състезание между хората – да се доберат до истинското понятие за живота. И аз, като наблюдавам живота, правя своите опити. При всеки даден случай търся истината. Натъквам се между приятните и неприятни чувства на хората и търся онази опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли, какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази опорна точка, наречена Божествената опора на живота, веднага твоето състояние се изменя – в тебе протичат мощни сили. При най-малкото отклоняване от този Божествен център на нещата, ти се натъкваш на големи противоречия. Колкото по-голямо е отклоняването, толкова по-големи са противоречията. Значи, при разрешаването на всяка задача, ти трябва да се качиш на най-високия връх и оттам да погледнеш на нещата. Ако не си се качил на тоя връх, никаква задача не можеш да разрешиш. Той е Божествената опора на живота.
Казано е: Бог живее в нас, и ние – в Него. Тази идея при днешните условия е неразбрана. Казвате: Как е възможно, Великият да се вмести в нас? На кое място живее Бог? Някой казва: Аз Го чувствувам в сърцето си. – В кое сърце? Ако се звъни отвън на вратата, това показва, че някой иде. Тоя, който иде, звънецът ли е? Звъни се някъде в твоето съзнание. Значи, Бог е някъде в твоето битие, но на кое място, не знаеш. Казваш, че Бог е в тебе, но Го молиш, искаш нещо от Него, а нищо не получаваш. Той не ти обръща никакво внимание. Казано е, обаче, че ако искаш нещо съгласно с Божията воля, ще получиш отговор. Иначе, молбата ти остава без отговор.
Наука е да различаваш твоята воля от Божията. От тебе се иска да знаеш Божествения език и с него да си служиш. Не можеш да говориш на какъв и да е език. Всяка дума в този език има точно определено значение. Можеш да говориш на Господа за любовта, но тя има едно определено качество. Когато любовта влезе в жената, тя я превръща в дете. Когато влезе в мъжа, също го прави дете. Детето си остава дете. Всички запалват своите свещи, запяват и стават доволни. Те не стават човешки деца, но Божествени деца. Те не стават девици на земята, но Божествени деви или ангели. Под „ангел“ се разбира дева, която цени своята чистота и може да я пази. Обикновената дева не цени своята чистота и не може да я пази. Всеки трябва да знае как да се пази. Ако дойде един вол близо до мене, трябва ли да стоя при него и да гледам как маха опашката си? Остана ли при него, той ще нацапа чистата ми дреха. Аз трябва да стоя най-малко 50 м. далеч, да се пазя от неговата опашка. Ако един философ е лежал с години в нечистота и написал една книга, трябва ли да я четеш? Какво ще спечелиш, като те оцапа тая книга? Всеки, който е чел такова философско съчинение, е употребил най-малко десет години да очисти ума си от ферментите на това съчинение. Дойде някой при тебе със своето ново учение. Ти го слушаш и казваш: Ще изменя своите възгледи. Какво ще изменяш? Важно е това, което Бог е вложил в тебе, да се развива. Никакви друга нови идеи не ти са нужни. Наш приятел е само оня, който работи за развитието на това, което Бог е вложил в нас. Всеки друг, който иска да внесе нови идеи, далеч от Божественото, е наш неприятел. Какво ново може да измисли този философ?
Сега ние трябва да се върнем към Божествения свят, да изучаваме това, в което е вложено нашето щастие. Един от законите на Божествения свят гласи: Болният болен не може да лекува; глупавият умен не може да учи; слабият на силен не може да помага. Чудни са сегашните хора! Ще отидат при болен лекар да се лекуват. Той не може да помогне на себе си, че на вас ще помага. Мислите ли, че една шивачка, свършила в странство, но болна от проказа, ако ви ушие една рокля, ще ви направи щастливи? Щом облечете тази рокля, болестта ще ви нападне. Не ви трябва такава шивачка. По добре е да предпочетете проста шивачка, но здрава, отколкото някоя знаменита, но болна.
Сега вие искате да минете по широкия път. По тоя път никой не може да мине. Разбиране трябва. С тия възгледи, които сега имате, вие ще дойдете до резултатите на обикновените хора. Като говоря така, не искам да мислите, че изнасям погрешките ви. Аз не се интересувам от погрешките на хората. Това нищо не ми допринася. Повече смисъл има да изнасям добродетелите им. Но и това не е моя работа. Нека всеки сам изнася своите добродетели. Всеки сам да бъде глашатай на своите добродетели. Всеки като вика да дава своите обявления. Аз поддържам философията, която възраства доброто във вас – да бъде то непреривно.
Когато говоря за любовта, нямам пред вид еднократната любов. Аз говоря за оная любов, която още не е проявена. Аз говоря за оная любов, в която хората още не живеят. Аз мога да говоря за чистия планински въздух. Обаче, за оня въздух, в който хората сега живеят, аз нищо не говоря. Аз мога да говоря само за красивата любов. Аз говоря за чистия живот. Не говоря за любовта на женените; нямам пред вид вашите мъже и жени. Ако мислите, че вашият мъж ще ви помогне, много се лъжете; ако мислите, че вашата жена може да ви помогне, много се лъжете; ако мислите, че вашият Учител може да ви помогне, много се лъжете. В дадения случай и Учителят не може да ви помогне. Когато някой иде при мене да му помогна, аз му казвам: Иди на планината, там е заровено едно съкровище. Вземи мотиката и започни да копаеш. Там ще намериш едно гърне с десет отвърстия. Ще бръкнеш в едното и ще извадиш само една монета. Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там. След това зарови гърнето и се върни у дома си. – Защо да взема само една монета? – Такъв е законът на природата. Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода. За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода. Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
Същият закон се отнася и за яденето. Казваш: Преядох. – Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната. Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида. Зная вече как Бог оправя света. Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя. Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
Казвам: Самообладание се иска от човека. Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това. Има методи за подмладяване. Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере. После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием. Смеят се и разказват, как се напили.
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея. По какво познавате хората, които са намерили истината? – По единството в техните възгледи. Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях. Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си. Той иде на земята да предаде Божественото учение. Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората. Когато вършим Божията воля, Бог живее в нас. Когато не вършим волята Му, Той не е между нас. Може ли човек да има успех в живота си, ако Бог не е в него? Може ли хората да успяват, ако слънцето никога не изгрява? Тяхната съдба е решена. Без слънце животът е живот на вечен покой, на мрак и на студ. Когато слънцето изгрява, в човека има всичките възможности за развитие.
Ти си пил цели 20 години, но един ден,. когато слънцето на твоя живот изгрява, ти решаваш да се откажеш от пиянството. Отиваш в кръчмата и казваш на кръчмаря: Дай ми една чаша вино! Вдигаш чашата нагоре и казваш: Досега аз ти служих, а ти ми беше господар. Отсега нататък ти ще ми бъдеш слуга, аз ще ти бъда господар. Нека кръчмарят знае, че има човек пред себе си.
Имаш да дължиш 20 хиляди лева. Казваш: След десет деня ще ти ги платя. Каквото кажеш, това правиш. След десет дена изплащаш дълга си. Това е характер. Скарваш се с някого, но казваш, че след пет дена ще се примириш. Ако наистина се примириш след пет дена, ти си човек с характер. Ако след пет дена не се примириш и още повече развалиш отношенията си, ти не разбираш живота. Казваш: Няма да му простя. – Как да не му простиш? Представи си, че той носи една торба със златни пари, и сърцето му се отвори към тебе и ти даде от това злато. Няма ли да му простиш? Какво показва това?
Сега, като ме слушате, ще кажете, че сте ме разбрали. Ако, наистина, сте ме разбрали, ще ви подложа на изпит. Ще дам изпита първо на някоя сестра. Ще накарам всички да й говорят лоши думи и да я оплюят. Ако понесе това изпитание спокойно, като че нищо не става, тя ме е разбрала. Тя трябва да гледа спокойно на изпита и да каже: Ако това, което правите е добро, да дойде и върху вас. Ако не е добро, то иде за изпитание. Това са ежедневните несгоди в живота. На повечето хора работите им не вървят. Някой човек прави това-онова, но всичко му върви назад. Наричат го невежа, неспособен. Той напише едно съчинение, второ, но пак не го харесват. Той си въздъхне. След време пак напише нещо, но среща го една красива мома и дава добра критика за него. С това изпитанието му се свършва. Такива примери има много в живота. Не че плюенето е необходимо, но то иде само по себе си.
Имате един приятел. Как трябва да се отнасяте с него? – Да не проявявате никакви слабости. Отношенията ви трябва да се определят отвътре. Трябва да разбирате вътрешния закон. Вашите слабости идат отвътре, а не отвън. Отвън вие сте силни, а отвътре сте слаби. За да имате вътрешна стабилност, трябва да дойдете до Божествения център на живота. Казваш: Дали съм прав или не, не зная. Как трябва да постъпя, не зная. Ще те поставят на изпит, да разбереш доколко си прав. И Христа поставиха на изпит, да видят колко е търпелив. Плюха Го, ругаха Го. Каква мисъл имаше в ума Му? Той гледаше тихо и спокойно на всичко. Той гледаше, как римските войници се подиграваха с Него. Той разреши една от най-мъчните задачи. Изпитанията, през които мина Христос, ще се наложат и върху вас. Три дни бяха големите страдания на Христа, и на третия ден възкръсна. Христос мислеше право и затова разреши въпросите чрез възкресението. И след това Той каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Всяка власт, която не е минала през най-големи изпитания и страдания, не е никаква власт. Като минеш през големи изпитания, тогава ще разбереш това, което Христос е разбрал. Ще ти се даде в живота всяка власт на небето и на земята, но тогава няма да бъдеш, какъвто си сега. Христос казва: „Идете и проповядвайте моето учение!“ – Кое учение? – Учението на Любовта. То е едно от най-опасните учения. Няма по-опасно нещо от учението на Любовта, от учението на Мъдростта и от учението на Истината. Любовта е опасна, защото в нея ти или ще живееш, или ще умреш. В знанието и в мъдростта, ти или ангел ще станеш, или ще оглупееш. В истината ти или свободен ще станеш, или роб ще станеш. Мислите ли, че оня, който проповядва, е разрешил въпросите? Ако разрешиш правилно въпроса за любовта, ти ще имаш живот; иначе, ще умреш. Ако разрешиш правилно въпроса за знанието, ще имаш светлина в ума си. Ако разрешиш въпроса за истината правилно, свободата ще дойде. Това са резултати, които зависят от правилното разрешаване, което ти ще дадеш в себе си. Не е важно какво разрешаване ще дадат другите, но ти сам трябва да разрешиш своите въпроси.
Сега аз не ви казвам да оправите целия свят, но вие трябва да разрешите задачата, да влезете в съгласие с Битието. Всичко съдейства на човека да тръгне в правия път, да мисли право. Вие мислите неща, за които никога не трябва да мислите. Каква е вашата молитва? – Искате едно кило домати, две кила ориз, две кила захар, обувки, дрехи, шапка, добра и красива жена; жената иска мъжът й да бъде учен; владиката подава заявление за едно добро място. Това са все заявления до Господа. Искай само това, което ти трябва. И тия неща са потребни, но са второстепенни. Всеки човек трябва да бъде облечен, но хубавите дрехи са за умния човек. Ако глупавият е облечен с хубави дрехи, разбойници ще му ги свалят от гърба. За глупавия човек богатството е нещастие; за глупавия човек любовта е нещастие. Ако в заключение на всичко ти си разпериш опашката като пуяка и се опреш с крилете на земята, ти искаш да кажеш, че човек трябва да бъде свързан и със земята, и с небето. През крилете минават енергиите на земята. Когато сте неразположени, намерете един пуяк и наблюдавайте, как той разперва опашката си, как се допира с крилете си на земята и как проточва носа си. Вашето неразположение ще се смени. Никаква философска или научна книга не ще измени състоянието ви, както тоя пуяк. Той иска да ти каже: Ако ти не разрешиш правилно въпросите, ще станеш като мене, но ако ги разрешиш правилно, ти ще се повдигнеш. Пуякът е символ. Носът е символ на човешката мисъл. Пуякът казва: Аз не мога да разперя крилете си нагоре, но мога само да ги допра до земята. Виж, опашката си разпервам, тя заема съвсем друго положение, ъглите й са други. Перата на опашката могат да вземат перпендикулярно положение нагоре. Пуякът иска да каже: за да излезеш от обикновеното си състояние, ти трябва да изменяш постепенно твоето движение. Съществото, което живее в пуяка, е интелигентно. То е като стрелочник. Като се доближиш до него, той повдигне опашката си, спусне носа си и казва: Ако си ме разбрал, добре; ако не си ме разбрал, не е добре за тебе.
И тъй, станете проводници на Божественото учение. Растенията и животните са също проводници на Божественото учение. Ако разбирате това, ще се ползвате от живота. И реката е проводник на Божественото учение. Ако разбираш тази река, ти ще се ползваш от нейната сила. Достатъчно е да се спреш съзнателно пред едно дърво, пред един извор, за да разрешиш задачата си правилно. И при камъка да се спреш, ще придобиеш една нова идея. Ако знаеш, на кое място на камъка да стъпиш, ще придобиеш една нова идея. От това гледище, всички камъни, растения и животни са формули в природата. Течението на реките, веенето на вятъра, движението на облаците, предаването на слънчевата светлина – това са образи, чрез които се проявява разумното в света. Ако не разбираш това, ти мислиш, че всичко в света е произволно. Не, ти живееш между ангелите. Ако работата ти се обърква, иди да видиш как изгрява слънцето. Ако небето е чисто, без никакви облаци, ще знаеш, че твоята работа ще се оправи. Като дойде пролетта и видиш, че растенията оживяват, знай, че и твоята работа ще се оправи. Като видиш един чист извор знай, че и твоята работа ще се оправи. Като поемеш чистия въздух, кажи: Моята работа ще се оправи. Когато светлината те озари, кажи: Моята работа ще се оправи. Кажи: Всичко в природата ми говори, че моята работа ще се оправи. Слънцето, което изгрява, е език на разумната природа. Вятърът, който вее, водата, която тече, растенията и цветята, които цъфтят, това е езикът на разумната природа. Всичко това е резултат, но зад тоя резултат се крие нещо разумно. Срещаш една млада мома, която ти се усмихва. Като видиш усмивката й, става ти приятно. Гледай така и на вятъра. Той е красива мома, която иде да ти повее. Благодари, че покрай многото работа, която има, тя е дошла да ти повее, т. е. да ти се усмихне. Тя не е дошла само за тебе. Тая мома е благородна. Дошла е да свърши една работа и да си отиде. Като я видиш, кажи: Моята работа ще се оправи.
Помни: Ако не обръщаш внимание на малките работи, ти не можеш да разрешиш задачите на своя живот. Тия въпроси, които сега разрешавате, са нищо в сравнение с ония, които предстоят да разрешавате. Досега вие сте били едно малко растение, на което отсега нататък предстои да расте, да цъфти, да връзва плод и да зрее. Като дадете плод, всеки ще се спира пред вас и ще казва: Хубаво е това дърво, хубави плодове дава. Ако всяка ваша мисъл, чувство и желание, всяка постъпка даде плод, разумните същества ще се спират пред вас и ще ви се радват. Така, както хората сега разрешават въпросите си, те ще останат неразрешени. – Защо? – Старите дрехи не разрешават въпросите. Мухлясалото жито не разрешава въпросите. Консервите не разрешават въпросите. Старите идеи не разрешават въпросите. Новото разрешава въпросите. Прясното житно зърно носи живот в себе си. Светлината, която слиза отгоре, носи живот в себе си. Новите мисли, новите чувства и постъпки, които сега идат, носят живот в себе си. Старото, миналото е изиграло вече своята роля. Какви сте били в миналото, не е важно; какви сте сега, това е важно.
Когато говорим за новото, ние разбираме живота на сегашното поколение, – онова, което ние трябва да направим сега. И вие още днес трябва да възприемете новото, за да прогресирате. Не го ли приемете, никакъв прогрес не може да имате. Докато се държите за старото, ще бъдете в обикновения живот на падане и ставане, а в това няма никакво разрешение. Да падате и да ставате, това не е никакъв живот. Да се качи и да слезе листът от дървото, това не е никакво разрешение.
Казвам: Вие трябва да намерите една изключителна идея за разрешаване изключителните условия на живота. Ако трябва да се усмихнеш на някого, това е едно изключително положение. Ако ти не можеш да дадеш правилно разрешение на усмивката и на човешкия поглед, нищо не си научил. Усмихва ти се един човек, трябва да знаеш, защо ти се усмихва, какво иска да ти каже. В усмивката, в погледа е скрита разумността. Животът се усмихва. Любовта се усмихва на всички без изключение. Ако мислиш, че само на тебе се усмихва, ти си на крив път. Ще видиш, че утре на друг ще се усмихне. Когато някой се усмихва, аз се радвам, защото тази усмивка е за небето и за земята, за светлината, за въздуха и за водата. Тази усмивка е подобна на утринния зефир на зората. Тя е най-хубавата усмивка.
Казвам: Усмивката не разрешава всичко, но тя увеличава човешкия капитал. Обаче, с капитала, с който разполагате, никаква банка не може да отворите. Ако го превърнете в звонкови пари, той представя нищожна сума. Вие считате, че някой човек е добър, свет, но като превърна неговия капитал в звонкови пари, виждам, че той разполага с нищожни средства. Ако един българин милионер отиде в Америка и превърне своите милиони в долари, ще бъде обикновен богаташ. Американецът ще се усмихне на това богатство. Казват за някого, че е гениален човек. – Зависи от мястото. Ако е в България, може да е гениален. Ако е на друго място, гениалността му е обикновена. Ако отиде на небето, там минава за посредствен човек. Щедрост се иска от вас. Ако сте богати, давайте чисто, безкористно.
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме? Само калимавката ти виждаме. – Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате. Една мома ти пише от Америка. Ти не я виждаш, но много получаваш от тя. Който я вижда често, малко получава.
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават. Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас. Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо. Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата. Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл. Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея. Тя носи голямо богатство в себе си.
– Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот.
16. Лекция от Учителя, държана на 7 септември, 1932 г. София – Изгрев.