Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Знайният Бог
5 януари 1936 г., 5 ч сутринта.
(Небето облачно, на запад една звездица. Времето е топло, меко.)
Нарядът.
Ще прочета 17-а глава от Деянията на апостолите.
„В начало бе Словото“
Ще взема думите от главата: „незнайният Бог“.
Когато Павел проповядваше, онези, които знаят, евреите, които знаеха, които имаха правата вяра, и юдеите, които не знаеха, в живота им почти нямаше никаква почти разлика. Почти и днес е така. И онези, които знаят, и онези, които не знаят, все така живеят. Общо живеят. Сега се задава въпросът: къде е човешкият прогрес? Понеже някои мислят, че прогресът е нещо общо. То е вече физическо разбиране. Прогресират единично известни души, а народът си върви по известен път, през каквито учения му се проповядват. Той си върви по един определен път. Не зная от колко хиляди години, вълкът изменил ли се е? Може би да има нещо изменено, да дави по-малко овце, отколкото едно време. Но туй се обуславя, че едно време е имал повече овце да дави, а сега човекът ги е взел под своя защита и следователно вълкът по-малко овце дави от немай-къде. Но и днес един вълк, ако намери стотина овце, ще ги издави всичките и ще ги остави. Защо – да го питат, и той не знае. Аз това го отдавам на една излишна енергия, която се събира у вълка. И за да се избави от тази излишна енергия, той дави овце. Така, запример, и мухите, когато времето се променя, има повече влага, на техните хоботи се набира повече електричество, което ги безпокои. И за да се освободят от тази тежест, те хапят хората. Инжектират ги. А туй показва, че времето ще се развали. И можем да кажем: когато хората станат по-лоши, времето ще се развали. Или другояче казано: условията на живота ще се развалят.
Сега няма да се спирам, никой досега не може да каже, не може да обясни дали светът е добър или лош. Защото, ако кажем, че светът е добър, то е наше субективно схващане. И ако кажем, че е лош, пак е наше субективно, вътрешно наше схващане. Ако вземем в семейния живот, всичките погрешки от гледището на жените, погрешката е в мъжете; ако разгледаш въпроса от гледището на мъжете, погрешката е в жените. Ако разгледаш въпроса от гледището на синовете и дъщерите, погрешката е в бащата и майката. А и бащата, и майката мислят, че погрешката е в децата. Това е въобще сега.
Сега, разбира се, нас не ни е целта да изнасяме погрешките. Защото, ако ги изнесем, нищо не печелим. В света, дето са изнесени много погрешки, но погрешките не се поправят. Но трябва да се постави: да не се правят погрешки.
По някой път ние се намираме в едно противоречие. Ако срещнеш един колар и му кажеш, че колата не е добре направена, колелетата, осите и другите части, той казва: друг му е направил тази кола и казва: „Такава, каквато имам.“ Качва се човекът и си кара колата. Защото не е негова професия. Някой казва: „Ама твоят живот не е добър.“ Как ще си поправиш живота, кажете ми. Да кажем, проповядват на тебе милосердие. Как ще станеш милосърд? Или проповядваш справедливост. Как може да бъда справедлив? Справедливостта е едно отвлечено понятие. Има нещо, което можеш да го измериш с кантар. Това е схващане. Но един разбира справедливостта по един начин, друг я разбира по друг начин. Но въобще, има една вътрешна справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувствуваш в себе си мир. И придобиваш достойнство сам пред себе си. Започваш да се подигаш и сам се харесваш. А някой път, като не постъпваш така, нещо те осъжда у тебе и ти започваш да се унижаваш и виждаш, че не си такъв, какъвто трябва. У тебе има нещо, което те преценява и ти казва, че в даден случай ти не си прав. Мнозина така постъпват, казват, той мисли, че е прав. Мене ми разправяше един господин, който се изповядваше. Казва: „Аз често се спирам с хора, като вземам точно обратното. Оспорвам, че няма нито бъдещ живот, нито Господ има ли. Човек е всичко.“ Казва: „Нещо в мене ми казва: „Не лъжи хората. Ти не си го проверил това, ти поне не лъжи хората. Ти сам не го знаеш. Защо им говориш, като не знаеш?“ Така ми говори. Често аз съм казвал на някого... Един казва: „Ще умре човек“, казвам: „Не ми говорете за смъртта.“ Питам го: „Ти умирал ли си?“ – „Не съм.“ – Като умреш. Ти само предполагаш, ти не си умирал. Следователно то е теория, да умираш. А че живееш, това го знаеш. За живота можеш да кажеш, а за смъртта може само теоретически да разправяш какво нещо е тя. Сега ти искаш да знаеш дали за бъдеще ще има друг живот. Че защо ти е бъдещият живот? Той живота, който сега има, не го живее както трябва, а онзи, някой бъдещ живот, то е нелогически, несъобразност. Ти ако в този живот не знаеш да живееш, защо ти трябва друг? Ти не можеш да имаш и друг живот. Защото другият живот ще бъде обоснован на този, който сега имаш. Но смисълът там е друг. Болният човек има живот, но в този живот има противоречие – болест. Следователно той иска един живот, в който да са изключени болестите. Да има едно здравословно състояние. Или един живот, в който човек да е освободен от ония особени смущения, които не дават на човека спокойствие да мисли. Някой път човек е толкова неспокоен, че той не може да яде, не може да мисли. Безпокоят го работи, които той си предполага. Има някои такива странности, някоя идея, така се фиксира, че те мъчи. Мъчи те нещо, няма никаква основа, но те измъчва.
Сега всичките хора се силят все на един авторитет. Голямото заблуждение, което днес съществува, е там, че няма авторитет. Всеки един авторитет, всичките безверници като доказват нещо, казват: еди-кой авторитет писал. И набожните казват: еди-кой авторитет е писал нещо. Е, хубаво, писал е, но ти какво мислиш? Ти поддържаш една страна с тях, че има ли или няма. Има неща, които не могат да се отричат; а има неща, които могат да се отричат. Ти не можеш да отричаш въздуха. И ако ти го отричаш, аз ще те стегна, ще ти туря въже на врата, ще кажа: „Нали няма въздух, ха дишай сега!“ Не можеш да отричаш въздуха, понеже постоянно ти го опитваш. Има една реалност в света, която никой не може да отрече. Ти можеш да бъдеш 20 пъти безбожник – пак ще дишаш. Ти можеш да бъдеш набожен и пак ще дишаш. Има неща, които ние не можем да отричаме. Ние не можем да отричаме живота, да кажем: „Аз няма да живея.“ Ти ще живееш, но няма да живееш такъв живот, какъвто ти искаш, а ще живееш един живот, дето го наричат кучешки. Няма да живееш като човек, но ще живееш като едно куче. Той е неразбран живот. Можеш да го опиташ. Аз го наричам кучешки живот. Може да опиташ. Аз сега говоря от гледището на природата. Нима ние, като отричаме, нещо може да направим? Ти с твоето отричане нищо не можеш да създадеш и с твоето отричане нищо не можеш да унищожиш. Ти можеш да констатираш нещата. Да кажеш: това съществува или не. Ако онова, което ти казваш, е вярно, то си е. Ако някои неща ги няма, няма ги. Ако ги има, има ги. Вие сега изхождате всякога от вашето гледище. Запример има един морал – ние считаме, че всяко нещо, което на нас ни е приятно, то е добро. Отчасти, наполовина е така. Но не всички неща, които нам са приятни, са добри. Защото, ако на нас са добри, на други хора не са добри. Когато някой крадец бръкне в джеба и задига парите, на него му е приятно, но дали е приятно на онзи, който е обран? Ни най-малко не му е приятно.
Сега, тия са общи неща. Всички казват, че не трябва да се краде. Има закони. Има философи, които поддържат, че в света няма никаква кражба. Каквото откраднеш, ти вънка от Земята не можеш да го пренесеш. А ти само си го пренесъл от едно място на друго място. Но ето къде е мъчнотията. От Земята не може да се пренесе. Но понеже всеки един човек е един отделен свят, следователно богатството от един човешки свят може да се пренесе в друг човешки свят. Там е всичкото зло. Никой не може да пренесе богатството на Земята от Земята на Месечината, на Слънцето. Не може да го пренесе. Но богатството от един човек може да мине в друг човек. И следователно онзи, в когото е минало богатството, той се радва, а онзи, който е изгубил богатството, той ще скърби. На този, който е изгубил богатството, хората ще му кажат: „Ти трябваше да бъдеш по-умен.“ А [на] другия, който е спечелил, ще му кажат, [че] той е много умен, добър е. Те са човешки коментарии вътре. Донякъде има известни трудности, зависи богатството на човешката интелигентност. От какво зависи добродетелта на един човек? Един човек се ражда добър, а друг се ражда лош. Вълкът се ражда лош. Овцата се ражда добра. Плодните дървета – ябълката се ражда ябълка, трънът се ражда трън. Израства трън. И ако го хванеш, този трън, ще каже: „Майка ми така ме е родила, не мога аз да раждам туй, което ябълката ражда.“
И това са друг род разсъждения. Какво отношение имат за нас, съвременните хора? Ние седим и разглеждаме въпроса: дали ще се подобри светът или не? И след като разискваме, разискваме, най-после виждаме, че ние сме остарели. И дойдем до някой път и като няма как да живеем, ние сега се утешаваме, че след като умрем, ще живеем в друг свят, добър. Добре. След като ще живееш в друг свят, ти каква нужда имаш да събираш богатство и да го оставяш след себе си? Той мисли, като умре, да го погребат по-добре. После, да му направят един паметник. Добре. Значи, този човек като умира, пак мисли как да го погребат хората добре. Разбиране е това. И след туй да остане нещо, за да го продават. Има някои, които не вярват в туй. Но онзи, който вярва... Разни убеждения имат хората.
Та казвам: Нас ни трябва едно верую, което да се съобрази с нашето естество. Човек носи в себе си едно Божествено естество, което различава нещата, кои са прави или не. Ако го няма туй, Божественото, безпредметно е всяко положение. Никакъв идеал не съществува вън от Божественото. Всичките други работи са тъй, както животните живеят. И е доказано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните – всичките пороци, които съществуват в животните. Понеже човек е една целокупност, израз на животинското царство. У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си. Характера на мечката има – и той някога казва: „Ще ти изпия кръвчицата, кръвта.“ И мечката пие кръвта. Казва: „Ще те удуша, ще те обеся.“ И паякът души. Сега питат: откъде човек се е научил да души? От животинското царство. И под думата „човек“ ние вече подразбираме една нова Божествена форма. „И направи Бог човека по Образ и Подобие.“ За да може да мине от животинската форма в човешката, в Божествената. Хората ходят с човешки крака, но още нямат едно човешко сърце. Някои хора още имат едно животинско естество. Всяко едно животно може да обича. И то е готово да се състезава с тях. Един вълк ни най-малко не обича овцете и козите, млекопитающите. Той всякога ги използува.
Та казвам: Ние сме сега в периода – познаване на добро и зло. Да познаваш злото, то е животинското царство; а да познаваш доброто, то е човешкото царство. Познаване добро и зло. Тогава казват: защо човек ял? Че, той беше в туй царство. И Бог му каза: „Няма да ядеш животински работи, от които си ял.“ Той му забрани да яде известни храни, които той в миналото е ял. „Защото, ако ядеш, непременно ще умреш.“ Ще дойдат в тебе всичките страдания.
Защото най-големите страдания прекарват животните. Вие не можете да си представите какви страдания имат. Нямат никакъв съд, няма никакво право. Правото в животинското царство е на силния. Който е силен, разправя се както той иска. Ако влезете да живеете при рибите – там се гълтат. Като я глътне, свърши се въпросът. Никакъв съд няма, защо я глътна. И рибите едно са научили – да бягат. Ако може да бяга, спасението е там. Като дойдем до животинското царство, по-слабите същества се научили да бягат; а бягането е свързано с тяхната интелигентност – да се избавят. Следователно в животинското царство съществува едно непреривно насилие. Там всичко е насилие. Няма никакъв закон. А закон и справедливост има само у човека. И вследствие на това се заражда онова вътрешно противоречие в нас. И туй, Божественото, което говори за нашите постъпки. И щом постъпим по животински, казваме: „Ти си човек, на тебе не подобава това. На един вълк подобава да изяде една овца, но на тебе, като човек, не подобава.“ Направиш една погрешка – казва: „На един паяк подобава да оплете една муха в паяжината си, но на тебе, като човек, не ти подобава.“
Има разни начини, които са дадени за поправление. Но най-първо човек трябва да вярва в нещо. Най-първо трябва да вярваш, че в себе си имаш нещо Божествено, за което ти трябва да застанеш – на каква основа? Казва: да се подобри човек. Няма какво да се подобрява човек. Трябва да застанеш на онова, което имаш. Златото на Земята го има, няма да го създаваме сега. Но ще му турим един образ, ще го турим в обращение. Някой казва: „Аз трябва да стана добър.“ Не, той трябва да застане на доброто, което е у него. И от всички хора сега се изисква всеки да застане на страната на доброто, на онова, което е естествено и в което се крие неговият прогрес. А само в човешкото има прогрес. В животинското няма никакъв прогрес. Там има израждане, един регрес. Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали. И тия раси, които сега съществуват, са остатък от други раси, които са изчезнали. И в края на краищата ще останат само тия хора, които имат Божественото в себе си, Божественото или човешкото – които мислят.
И следователно по един естествен път ще дойде ден, когато светът ще се подобри. Не по този път, по който сега хората вървят. Вече за спасението на света може с милиони войни да са се водили, исторически, които доказват. Може да докажем, че войните са допринесли известни блага. Какви не войни са съществували в света, външни и вътрешни. И всичките недоразумения, които съществуват... Запример всички вярвате, че има една Промисъл, нали така, Божествена Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит, да вярвате в туй, че е тъй?
Запример, ако имаш 100 000 лева в банката, твоята вяра ще бъде по-силна. Тъй, като погледнеш в банката, вярата е силна. Казваш: „Има Господ.“ Но представи си, че нямаш нито пет пари, пък и нямаш и работа, такава криза, както сега – какво ще правиш? Да допуснем, че ще се молиш. Молиш се, но молитвата няма никакъв отговор. Тогава какво ще правиш? В Божествения живот човек носи всичките възможности в себе си. Той не ги търси отвънка. Ако вие търсите възможностите отвънка, вие сте на крив път. Ето аз какво разбирам. Ти си един екскурзиантин и носиш огън в себе си, в джеба си. Като идеш някъде, ще намериш дръвца, ще ги запалиш. Отвънка имаш условия, а възможностите са в тебе. Ти можеш да имаш всичките дърва, но ако не носиш огън в себе си, ти нищо няма да направиш.
Та сега, някои от вас, вие не разбирате. Правите една погрешка. Условията съществуват, но възможност нямате вътре. Вие нямате тия запалки – огън не носите в себе си. И след туй се чудите защо така не ви върви. Противоречия, казвате, как да се помогне? Огън трябва да носите, нищо повече.
Сега, да ви преведа: Няма човек в света, ако ти носиш възможността на Любовта и да идеш където и да е, че да не ти помогнат. Аз в историята, което зная, може да ми доказват някои колкото искат, аз считам всичките хора невежи. Нищо повече! Един човек, който не носи огън в себе си, той е невежа. Който носи огън в себе си, той е учен човек. Един човек, които носи Любовта в душата си, в сърцето си, той е учен човек. Един човек, който няма Любовта, той е невежа, той е животно. Така седи фактът. Който и да е. В живота, ако нямате огън в себе си, вие ще страдате; а в живота, ако вие нямате Любов, ще страдате. И тогава, щом кажат, че светът е лош, и то са възможности. Вие отивате при един човек и той не иска да ви помогне. Той може да ви даде условия, може да каже: „Може да Ви дам работа на Вас, да работите“; и даже и заплатата, която може да ви определи, ще зависи от вашата любов. Някой господар, като обича слугата, увеличава заплатата; но като не го обича, гледа да го подяде. От това гледище, когато господарите подядат своите слуги, туй подсказва, че любовта на господаря спрямо работниците и работничките е малка. Фактът е този. Ако имаше любов от едната и другата страна, туй подядане няма да стане.
Сега, същият закон е и между религиозни хора и учени хора. Навсякъде законът е все същ. Дали са богати хората, еднакво действува. Богати хора, когато Любовта действува в тях, еднакво добре живеят. И бедни хора, когато Любовта действува, пак добре живеят. Те не са бедни, те може да се подобрят. Но там, дето Любовта я няма, и богати хора да са, те са лоши хора. И сиромасите хора, дето Любовта я няма, и те са лоши хора.
Сега, тъй седи въпросът. И ако вие искате да поправите живота си по какъвто и да е начин – защото в сегашното верую, в християнското верую, има три неща, които са несъобразни. Те казват: човек трябва да има вяра. И после тази вяра трябва да се предаде. И всичко става. Че заслугата на Христа, Който е умрял за хората. Следователно на туй седи злото богословие и религия. Че вяра трябва да имаш и тази вяра трябва да ти се предаде. После, всичко трябва да стане само чрез Христа, Който умрял заради хората. Всичките хора даром трябва да живеят. Туй е верую. По благодат, те казват, но то е една крива философия. В света спасението на хората зависи от любовта, която имат. Нищо повече. Любовта. А вярата е едно условие в човешкия разум, което взема участие, за да внесе любовта за подобрение на живота вътре. Тя е мощната сила вътре, която смекчава хората.
Любовта е сила, която в съзнанието внася онова разбиране, че всичките блага на Земята, които са дадени, са достояние еднакво на всичките хора. Еднакво значи: всеки трябва да вземе толкова, колкото му трябва. Не да ги трупа, тия богатства. Те не му са потребни. Ти трябва да ядеш, но на тебе не ти трябва като на слона 75 килограма ориз да туриш в стомаха си. На тебе ти трябва половин кило (ориз), даже и то е много, четвърт в дадения случай. И при сегашния живот, ние, след като сме яли, мислим след 20 години как ще живеем. И почваме да спестяваме пари. Не е лошо това. Спестяваме пари за черни дни. Спестяваш, спестяваш, и като ги спестиш, ти умреш. И оставяш твоите роднини да се съдят за това кому се пада повече. Умрял един и оставил един милион. По-близките роднини взели повече, а по-далечните – по-малко. И то е право. И се карат.
Та казвам сега: Новото общество трябва да се обоснове. Сега новите хора, като говорим за новите хора, те обосновават живота си съвсем другояче. Тия, старите вярвания са били добри, но с тия стари вярвания ние напред не можем да идем. Евреите вярваха, [че] като направи някой прегрешение, ще вземе някое теле, ще го заколи и ще му се простят греховете. Или гургуличка, или гълъбче и, според Моисеевия закон, ще му се простят греховете. И даже сега, в християнския закон, като направи човек една голяма погрешка, ще внесат половин кило масло, ще му се прочете една молитва и ще се простят греховете. Обаче общественият закон като хване един престъпник, на съдията да му дадеш 10 кила масло, пак не прощава. Заведе се дело и после – хайде в затвора. Църквата лесно разрешава. Съдията щом дойде, в затвора го турят за 2, 3, 4 или за 10 години. Питам: Кое е онова, което църквата проповядва, и което държавата? Има малки резултати. Подобрение има, но светът по този начин не може да се поправи. Даже ако го приложим ние върху себе си, не може да се поправи. Ние схващаме, че в света поправка може да дойде само чрез изобилие. Всичко в света става чрез един вътрешен недоимък. Недоимъкът е, който ражда най-големите злини. Недоимък в нещата; щом човек се намери в недоимък...
Мен ми разправяше един господин: „Аз – казва – се отказвам да бия вече котките. Влиза една котка, много пъти ми е яла сиренето – и много пъти е бил той котката, – но – казва – един ден една котка ме изплаши. И оттам насетне аз се реших да не бия котки. По едно време мечеше и като взе една поза, котешка поза така, че казва: „Само ако ме бутнеш, като те хвана, ще ти изпия кръвта!“ Онази котка като я видях, че като се хвърли отгоре ми, лицето ми и всичко тъй ще одраска! Ставам, отворих вратата, казвам да излезне навън. Онази котка, като се намери в трудно положение, казва: „Аз ще бъда бита, но и аз, големи промени ще видиш.“ Че и котката, ноктите ѝ работят.“
Сега, по някой път и туй животинско естество може да се опълчи против нас, както котката. И какво ще правиш тогава? Ще му отвориш вратата, да си върви навънка. Дето е казал Христос: „Не противи се злому.“ То е онова животинското естество. Ти ще знаеш, на туй животинско естество ще му дадеш ход. То си има закон, по който си върви. А ти, като човек, няма да се свързваш с него. Щом видиш един луд кон, който не можеш да яздиш, слез от гърба му, снеми му юлара и го удари по задницата, пусни го в гората. А ти си върви пеш. Ако си отгоре на гърба му, ще ти се случи най-голямата беля на главата. „Ама – казва, – аз ще го опитомя.“ Но изисква се време, докато го опитомиш. В дадения случай слез от гърба на коня.
Някой път ние не искаме да слезем от гърба на нашето животинско естество и тогава се случват най-големите нещастия, които сега изпитваме в живота си. Сега, другата страна на животните – ако знаем техния език, животните се подчиняват на човека. Ако идете в Индия, има хора, които са научили езика на змиите и те ги гледат и никога не ги хапят. Змията обича много да се привързва. Тя е като котката. После, тя е много жестока. Но тя е музикална. Влияе се от музиката. Ако ѝ пееш, тя слуша. И се привързва. Привързват се най-свирепите животни – тигърът, леопардът. Аз веднъж гледах, един американец, той носеше една катерица. Тури я на рамото си, пусне я, тя слезне долу, между хората се скрие, крие се под палтото му. Тя постоянно тича, качва се по неговия гръб, той я ръководи. Има пчелари, които пчелите ги обичат тъй, че един пчелар може да извади цяла една пчела навънка, да излезе, около него хора да се съберат, и да ги носи на тялото си. Обичат човека. Всичките тия същества са съединени, че обичат човека. Само трябва да знаят езика им.
Следователно, като ви казвам: изучавайте вашето естество – изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно да говорите. И ако човек не знае разумно да говори на себе си, той ще се намери в едно голямо противоречие. Защото животните са създадени с думата, със Словото. „И рече Бог“ – и стана. Значи, на животинското може само със Словото да влияеш. А като дойдем до човека, там вече казва се: „Да направим човека.“ Но за човека, друго нещо влиза в човека, което се различава от творчеството на животинското царство.
Та казвам: Всичкото противоречие сега произтича от туй двояко естество, което ние имаме в себе си. Едно човешко естество, което разбира Божия закон. То е, което прогресира. То е Божественото в нас. А другото е едно естество, което апостол Павел зове „дивата маслина“. То е животинското в нас, или старият човек, или човекът на греха. И всичките пороци, то е животинското вътре в човека. И на човека задача му е дадена да се справи с туй, животинското в себе си. Без него той не може да прогресира. Ти можеш да се освободиш от туй животинско – ще заминеш за другия свят. Трябва да се освободиш от тялото.
Та казвам: При сегашните условия човек трябва да изучава животинското царство. И хората казват: „Той е цяло животно“, като искат на някой човек да му кажат, че не постъпва добре. Значи, няма го човекът. В какво седи човекът? Като дойде в него онова, разумното, то е човешкото.
Та казвам: Животните се кланят на „незнайния Бог“, а човек се кланя на „знайния Бог“. Че кой е „знайният“? Че, Любовта! Вие сега ще четете, ще изучавате, вие още не сте изучили Любовта. Има една човешка любов в света, тя не е човешка, тя е животинска любов. А човешката любов сега започва. Хората сега трябва да се проучват. Ония постоянни и благородни чувства, които се зараждат в човека, те се дължат на човешката любов. Аз сега приемам туй, Божественото, което [Бог] е вдъхнал в човешката душа. Писанието казва: „Бог вдъхна на човека жива душа.“ Тази душа е тази Божествена душа. Този, Божественият огън трябва да се запали в човека. И когато се запали, туй е Новият живот! Всеки един живот си има своя една запалка. Запример по какво се различава барутът и динамитът? Запалката на барута е една, а запалката на динамита е друга. Ако запалиш барута, има един взрив. Ако запалиш динамита, има друг взрив. Но запалката на динамита е по-силна, отколкото запалката на барута. Та, зависи сега човек с каква запалка е запален. Всеки един трябва да се стреми да се запали с Божествената запалка у човека.
„Е, нас са ни проповядвали – казвате, – аз разбирам тия работи.“ Аз разбирам, разбрани работи са само ония, които аз мога да направя. Не е въпросът само да слушам някой да ми свири. То е когато и аз мога да свиря, зная работите тогава. Зная да свиря тогава. Хубаво. Ако мога да направя нещо, то е знанието. И в живота човек може да живее само тогава, когато знае как да живее. Ще имате пред вид: тия са двете основни понятия, които трябва да легнат. Да разберете много добре човешкото. Човещината тепърва трябва да се проучава. Хората не са проучили човешкото. Всичката тази философия, която развиват, разискват, даже в религията има нещо много животинско. Съвършено трябва да се освободи човек от всичките ония животински представи, които съществуват. Те да се елиминират, трябва да се турят на своето място. Понеже сега животинското в нас, по някой път... не по някой път, а то има господство още. А животинското трябва да се подчини на човешкото. Човек трябва да стане господар. Въпросът е за господство. Човек трябва да стане господар на животинското си естество в себе си. Не да го унищожи, но да бъде господар на него и да го направлява във всичките посоки. И при това, да бъде един ученик за човешкото, което е Бог – Божественото, в себе си. Да знае как да се ползува.
Павел беше казал там, в края, че Бог, Който презираше времената на невежеството, беше оставил всичките хора да ходят по своите пътища. Обаче сега се проповядва всички да се разкаят и да дойдат в познание на Истината и да тръгнат по Новия Път. (31. ст.) „Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно, чрез човека, когото е определил.“ Под думата „човек“ разбира онова, Божественото в нас – то ни съди сега. Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото – което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав. Сега, не говорим какво хората могат да говорят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме. В нас има погрешки, които ние само забелязваме. (32. ст.) „А те, като чуха възкресението на мъртвите“... Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. Някои сега искат да възкръснат. Ти не можеш да възкръснеш, ако в тебе човешкото не вземе надмощие. Някой път хората искат да възкръснат, казват: „Пак със същите тела, които сега имаме?“ (Учителят затваря Библията.)
Турете в ход онова, Божественото, което е във вас. Работете върху него. Някои вземат, казват: баща ти да остави малко имане, богатство. Хубаво нещо е, а онези синове, на които баща им нищо не е оставил? Какво трябва да правят? Когато баща ти остави богатство, така, а като не ти е оставил? Ще се стегнеш да работиш.
Във всинца ви Бог е оставил едно богатство, което трябва да разработвате. Това са ония разпределени таланти, които трябва да ги разработите сега. И опасността е само с ония хора, които са лениви, които имат единия талант. Те казват: „Нас не ни трябва много да работим. Ние не сме от даровитите. Малко знаем, няма какво да работим.“
Та, сега някои питат: „В следующото прераждане какво ще бъда?“ В следующото прераждане ще бъдеш пак такъв, какъвто си сега. Преражда се животинското, а ражда се Божественото. И казва Христос: „Ако не се родите изново“ – то е човешкото. Щом се прераждаш, то е животното. Като животно, ще се прераждаш хиляди пъти. Като животно, ще се прераждаш, но ако си роден – дето казва „изново да се родиш“, туй е. Ние не сме толкова за прераждането. То е животинско. „Роденото от плътта е плът – казва Христос, – а роденото от Духа е Дух.“ Човек, като се роди веднъж от Божественото, той вече не умира. Животинското, понеже умира, то трябва да се превъплотява. А понеже Божественото не умира, ти като се родиш веднъж, продължаваш. Може да изменяш своята форма. Та, туй е по-дълбокото разбиране.
Имайте вяра в онова, което вие носите в себе си. И така Бог ще бъде на ваша страна. Понеже онези, които вярват в онова, което Бог им е дал, благословението е за тях. А онези, които вярват, че сега Господ ще им дава или хората ще им дадат, те са на кривата страна.
(Изведнъж Учителят стана.)
6.05 ч сутринта
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
(На поляната направихме упражненията.)
16-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 5.I.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев