Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 6 / 2000 г.
ЗЕМЯТА
Учителя Петър Дънов
Животът изтича от една точка, която е център, и отива към периферията. Ние наричаме тоя център на човешкия живот душа. Външният живот на душата наричаме ум. В земята се намира душата на Земята. Във Въздуха е умът на Земята. Водата е сърцето на Земята.
Земята с милиони години е събирала своите богатства, от които сега се ползваме. Не мислете, че можете да постъпвате с нея безразборно. Тъй както хората се развиват и постъпват, един ден тези ресурси ще изчезнат.
Ние трябва да сме като Земята, а мислим, че тя не чувства. Земята е разумна. Ходим по нея, плюем, какво ли не правим, тя мълчи и търпи. Както търпи Земята, така и ние трябва да търпим. Ти ходиш по Земята и не ти иде на ума, че тя може да не е доволна от теб.
Земята, както и всички същества, диша. Земната кора се повдига и спада на височина 25 см. Едно велико и разумно същество регулира дишането на Земята и на всички живи същества. Ритъмът в дишането на хората съвпада с ритъма в дишането на Земята. Бурите на Слънцето са неговото дишане.
Земята като живо същество си има свой хороскоп, свой път, по който си върви. Нейният път сега не е тъй гладък, както е бил по-рано. Земята понякога минава през известни пертурбации. Хората често се заразяват от тия влияния на Земята и от това се захранват разните епидемични болести. От тия болести понякога измират хиляди и милиони хора.
Човек със своята мисъл, със своето чувство изменя повърхността на Земята. Ако мисълта не е светла и чиста, плодовете не са сладки и не могат да зреят добре; ако чувствата не са добри, тревите почват да жълтеят. Ако хората са недоволни, скалите се рушат.
Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земятa, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името Любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята. Земята в случая е един проводник на Божествената Любов. Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил човека.
Сегашните хора са още слепи. Не виждат своята майка - Земя, не виждат грижите й - как ги храни и приготвя за посрещането на Христа. Ще каже някой, че иска да отиде на друга планета. На никоя планета не приемат хора, които не почитат майка си.