За цигулката-Извънредно слово

1944г.

Препоръчвам ви музиката като възпитателен метод. Цигуларят, като свири, говори, а публиката слуша. Има цигулари, които с музиката си лекуват: един чрез музиката си оздравява десет на сто, друг – 20 на сто, трети – 30, 40 или 50 на сто. Малцина могат да оздравяват всички болни. За съвършен музикант се счита оня, който може да излекува 75 на сто от болните.

Често хората се обезсърчават, правят усилия, но намират, че работите им не вървят добре. При какъвто цигулар да отидете, той първо ще ви научи да нагласявате цигулката – отношение има между четирите струни. Има известни закони, по които те се нагласяват. На цигулката първо е поставен основният тон „сол”, след него иде „ре”, после „ла” и най-после „ми”. Ще нагласите струните по възходящата линия на четирите тона и тогава ще свирите. Нагласяването е външната страна на живота, върху която трябва да мислите. Какъв е основният тон на вашата мисъл? Вие искате да любите, но не знаете, какъв е основният тон на вашето чувство. Искате да постъпвате добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Отсега нататък вие трябва да се занимавате с основния тон на нещата.

И цигулката е жива, интелигентна е, съставена е от живи клетки. Когато цигуларят търка върху струните, цигулката понася всичко с любов. Някой цигулар свири тихо, лекичко, а друг по-грубо. Цигулката предава и грубите, и леките тонове. Когато някое велико същество свири на твоята цигулка, все ще изпиташ някаква приятност. Първоначално, като свири със своята ръка, ти си неразположен, не разбираш музиката, не я чувствуваш. Но като минат година, две, ще свикнеш, ще чувствуваш музиката и ще благодариш.

Виждате една хубава цигулка в кутия и не знаете, какъв тон има тя. Ако я хване някой майстор - цигулар, хубаво нещо излиза от нея; ако я хване някой невежа, нищо не излиза. Само големият майстор - цигулар разбира хубавата цигулка. Само големият майстор разбира живота. В бъдеще всички хора трябва да разбират живота. Всеки човек е инструмент, пособие, което трябва да се използва. Ползвайте се от тия инструменти. Така трябва да гледате на нещата. Ново разбиране е нужно. Да се мисли по стар начин, това е изгубено време. Старото е отживяло своето време, не може да се повтори. Нови времена идат за всички.

Силата е в начина, по който свириш. Някой взима лъка, започва да свири, маха лъка на една и друга страна. Казват за него, че има широк замах. Широко замахва с лъка, но не знае да свири. От неговия широк замах нищо не излиза. Ако цигуларят не вложи мисълта си в цигулката и в струните, никакъв тон не може да изкара.

Как ще свири цигуларят, ако ръката му е влажна? Тоновете няма да бъдат чисти. Не влажна, а суха трябва да бъде реката на цигуларя, за да излизат чисти, правилни тонове. Цигуларят трябва да има добро разположение на духа, да свири с любов. Не е цигулар оня, който свири без любов и без разположение. Не е цигулар оня, който свири без идея.

Няма по-красиво нещо от това, да срещнете човек, който постъпва добре. Няма по-приятно нещо за ухото от това, да чувате, как свири един опитен цигулар. Приятни, чисти тонове излизат от неговата цигулка.

Може да имаш хубава цигулка, да свириш, без да спазваш правилата на музиката. Който слуша, как свириш, казва: Ето един обикновен цигулар с хубава цигулка. Може да бъдеш гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка. За предпочитане е да си гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка, отколкото обикновен цигулар с хубава цигулка. Важно е цигуларят да знае добре да свири. Тогава, на каквато цигулка и да свири, все ще излезе нещо хубаво. Като свириш на обикновена цигулка и не си майстор-цигулар, всички ще ти намират погрешки. Ако и вие се движите в обикновения живот и постъпвате по обикновен начин, всички ще ви намират погрешки.