Изново, ХV серия, том І (1931)
9. За кого ме мислите
9. неделна беседа, държана от Учителя на 22 ноември 1931 г., София, Изгрев.
„Отче наш"
„Ще се развеселя"
Ще прочета последната глава от Пророк Данаила. Тя се отнася до всички ония, които преди хиляди векове, през хилядите години, са се подвизавали. Тя ще бъде разбрана само от онези, които имат тази опитност. (12 гл. от началото до 8 ст.)
Майките правят най-хубавите баници,когато всички деца спят. Защото ако не спят, ще им пречат.
(Учителят прочете докрай главата.)
„В начало бе Словото".
Преди да ви дам стиха, ще ви дам едно малко определение. Кое е най-великото в света, което интересува и ползува хората? Великото, това Цялото, това е Смисълът. Цяло в живота може да бъде само това, което не се постига. Смисъл в живота може да бъде само това, което не може да се обяснява. Щом нещо се обяснява, то няма смисъл. Смисълът не може да се определя, всяко определение е затвор.
Сега, аз не искам вие да се съгласите с мен, защото няма какво да се съгласявате - ние говорим за неща, които трябва да бъдат, които са. Не на мен да е приятно само, а и на вас. Безразлично е дали на мен това е неприятно, а на вас приятно. Щом си болен, известни положения са неприятни, щом си здрав, известни положения са приятни. Болните хора всякога имат обич към здравите, които могат да им дадат нещо, държат се за тях с две ръце. А здравите всякога обичат някой да работи за тях. Здравият човек никога не обича да има някой мързелив около него. Какво разбирате под думата „мързелив"? Турците казват „хайлаз". Човек, за да бъде мързелив, значи е минал през някакво посвещение, а може и да е бил от последната степен на аристокрацията. Само той може да бъде „хайлаз", ленивец.
Ще ви приведа един турски анекдот. Явил се при султана един бедняк и му казва:
– От много ядене осиромашах, султан ефенди, от изучаване на живота осиромашах.
Султанът решил да изпита този човек, колко е разбрал от живота и му задал следния въпрос:
– Я ми кажи, на кокошката кое е най-сладкото?
– Трътката.
– Браво! – казал султанът и наредил да му дадат 250 лири за умния отговор.
Взел си човекът парите, после разправял как само за казването на думата „трътка", че тя е най-сладката част от кокошката, получил 250 лири. Чул това и друг един бедняк и решил и той да си опита късмета. И той отива при султана и се оплаква:
– Аз, султан ефенди, обеднях само от ядене и пиене.
Султанът попитал:
– Кажи ми, на вола кое е най-сладкото?
– Задницата.
– Ударете му 25 тояги! – наредил султанът.
Понякога и ние разбираме живота по два начина, като турските хайлази. Сега ще ме извините за това, което казах, то не се отнася до вас. Аз говоря за живота в неговите проявления, за ролите, които играем. Ние можем да играем една или друга роля, но човек, които иска да разбира истината, той не трябва да смесва ролите. Може да играеш ролята на един сиромах - трябва да знаеш, че лошото не е в сиромашията, но в неразбирането на сиромашията. Може да си богат - не е лошото в богатството, но лошото е, ако туй богатство го употребиш само за своя полза. Ако от сиромашията само се оплакваш, това е едно неприятно положение. Да се оплакваш, че не си ял, че си гол, бос, това не е добро. А богатият може само да се хвали колко къщи има, колко слуги има, колко ката дрехи има. Да се оплакваш не е лошо, и да се хвалиш не е лошо, но по някой път дотяга на хората и едното, и другото. Хубаво, какъв е смисълът на сиромашията?
Сиромашията - това е ясно небе. За да можеш да наблюдаваш небето, трябва да бъдеш астроном. Като няма с какво да се занимаваш на Земята, ще гледаш звездите, астроном ще станеш. Най-видните астрономи са най-големите бедняци. И мисля, че наистина един от най-видните астрономи е бил най-големият бедняк. Ще го потърсите в справочниците, ще го намерите. Богатите хора са онези, които обзавеждат. Само богатите хора могат да устройват хубави къщи, хубави здания, училища, църкви, да помагат на хората да се учат. Всичкият ред и порядък на Земята се дължи на богатите хора. Туй, което съществува, е все за богатите хора, нищо няма за сиромасите. За сиромасите има само астрономия. Сега, дали вие ще се съгласите с всичко това, е безразлично. Може да бъдете на едното или на другото становище. Разбира се, сиромашията, когато ни се налага, тогава не е добре дошла. И богатството, и то някой път не е добре дошло. Защото при известен ред на нещата е добре да бъдеш богат, но при друг ред на нещата е добре да бъдеш сиромах. Сега няма да се впущам в обяснения; може да ви приведа примери от обществения живот; може да дам окраска на някаква политическа тенденция, а в политиката има нещо специфично и там човек не може да намери истината. Но ще ви дам сега само този пример. Ако вие се окажете в един параход, който потъва, какво бихте предпочели: да имате 40-50 кг. злато на гърба или нищо да нямате? В такъв момент трябва да бъдете сиромаси, не само да си хвърлите дрехите, но и да знаете да плувате. То е "астрономия". Ако знаете да плувате, спасени сте. Когато параходът излезе на брега, тогава може и 50 кг. в раницата да носите. Ще бъдете свободни, ще има с какво да разполагате. Това е значението на обстановката. Сега някой препоръчва сиромашията - да, при известни условия. Сиромашия - когато се давите, богатство - когато излезете на сушата, за да работите. Всеки човек, който отива да работи, трябва да бъде богат. Но ще кажете: "Християните проповядват сиромашия." Какво по-голямо богатство от човешкия ум? Какво по-голямо богатство от човешкото сърце? Какво по-голямо богатство от човешката душа? Какво по-голямо богатство от човешкия дух? Казва някой: „Аз съм сиромах". Лъжа е това! Даже най-ниско стоящият човек, ако го сравните с кое да е млекопитаещо, колкото и да е интелигентно, разликата е такава голяма, че всичките гении и поети на млекопитаещите да се съберат, не може да се сравняват с човешко дете. Нямат тези възможности.
Та всички вие си имате лични възгледи за живота...
Христос пита своите ученици: „Вие за кого ме мислите, че съм?" Т.е. Той запитва учениците си: „Мислите ли, че аз съм един сиромах човек? Мислите ли, че аз съм един богат човек? Сега вие ще си отговорите какъв съм всъщност, богат или сиромах." Той скрива една мисъл, като всъщност иска да каже на своите ученици: „Аз съм и двете. Сиромах съм тогава, когато трябва. Богат съм тогава, когато трябва. Туй е философията на живота". Тази е мисълта, която е скрита вътре в думите му.
Днес искам да изнеса нещо много хубаво. Защото, ако е да ви разправям за старите работи, вие ги знаете по-добре от мен. Да ви разправям за хигиена, вие я знаете по-добре от мен. Да ви разправям за баници как се точат, вие знаете по-добре от мен. Да ви разправям как се шият дрехи по парижката мода, и това знаете по-добре от мен. Ако ви приказвам за обуща, също: някои от вас много добре знаят да шият обуща. Ако ви говоря за пеене, някои по-добре го знаете, свирите и пеете. Но в човека, в човешкия дух, има един стремеж да върши нещо ново. То е стремеж и на малките деца, и на старите хора. И когато човек почне да повтаря старите работи, той вече не е интересен. В Природата няма никакво повторение! Когато ти се струва, че тя го направи, ти непременно трябва да имаш един бележник да си запишеш. И да ти каже нещо повторно, тя няма да го каже със същите думи. Природата никога не поставя в живота два пъти едни и същи условия. Тя никога не повтаря! Онези, които мислят, че има повторение, те не разбират нейните пътища. Затова Бог казва: „Моите пътища не приличат на вашите". Т.е. „Колкото отстои небето от земята, толкова далече са моите пътища от вашите, моето разбиране от вашето разбиране." За да разбере една велика истина, човек трябва да разбира какво всъщност е той. Две неща има в света, които не са разбрани: най-малкото и най-голямото. Ти не можеш да си представиш в своя ум кое е най-голямото в света и кое е най-малкото, ако говорим за тях конкретно. Ти никога не можеш да си представиш най-голямата единица.
Можеш да кажеш, че най-голямата единица - това е Бог, но това е едно понятие. Ти конкретно не можеш да си представиш как между тия два полюса, между най-великото и най-малкото, седят ред други единици наредени. В този ред на нещата има една граница, додето достигат относителните числа. Тази висша математика в древността са я изучавали. Има математика на рационалните числа, чрез която всякога може да се определи какъв ще бъде животът на човека. После, има една математика на ирационалните числа, в която се намесват ред причини и явления от друг един, по-висш свят. Има една причина вън от вас. Тогава ти донякъде може да знаеш, ти си скроил добре, но работата се изменя. Ето един пример. Един американски проповедник излиза да проповядва. Нагласил си беседата хубаво, но ето пред него седи една госпожа с черни очила: щом я погледне, проповедта му изчезва, тя като го погледне, проповедта изчезва. Седи той и мисли, свива се, мисли си: ами сега, какво да кажа? Той мисли да каже, че е малко неразположен духом и не може да проповядва днес. Тъкмо в този момент вратата се отваря и влиза един човек, поглежда го весело в очите и веднага неговото съзнание се възстановява, беседата продължава... Та казвам: някои от вас ги сполетяват някои нещастия, изгубвате беседата си - някоя с черни очила ви е погледнала.
Има ли някой от вас, който да не е изгубил някой добър случай в живота си? Колко пъти разправяте: „Аз това щях да стана", но изгубвате условията. Друг казва: „Аз това и това постигнах." - Донесъл е нещо онзи, който е влязъл в теб. Туй да не бъде упрек за жени с черни очила. Черните очила - това е злото в света, което лишава човека от неговата разумност. Тази жена с черните очила е злото. Тя е дошла да слуша какво ще кажеш. Днес ти си дошъл да реформираш света. Като си я видял, помислил си да слезеш от амвона, но влиза онзи на светлината и казва: „Ти ще говориш, каквото аз ти кажа". - Той носи проповедта. Проповедникът, след като свършил беседата, отива, хваща го за ръката и казва: „Много ти благодаря, ти днес проповядва, иначе трябваше да сляза от амвона". Този ден той е проповядвал най-хубавата беседа. Туй наричат хората вдъхновение. Някой писател пише, но като дойде онази с черните очила, всичко се заличава - седи той, обезсърчава се. За пример, дойде някога едно мъчно състояние у вас. Мъчното настроение в света произтича от факта, че ние имаме предвзети възгледи за себе си. Някой път мислим, че сме нависоко, неуязвими. Някой път като се уверим, че не е така, си казваме: „Нищо няма да стане от мен". Така не трябва да се мисли. Нито си толкова силен, както мислиш, нито си толкова слаб, както предполагаш. Нито си толкова високо, нито си толкова ниско. За да работи човек в умствения свят, да разсъждава, трябва да не се упреква. Какво, че си паднал от горе? В този случай трябва да имаш смелост. Аз ще ви приведа един пример от американския живот. Американците някой път правят такива работи, лудории, които водят до умопобъркване.
Един американец, който за пръв път минавал Ниагарския водопад, турил едно голямо въже от единия бряг до другия. Дал голямо обявление, че ще мине по въжето над водопада. Събрали се хиляди хора. Качва се той с една върлина и минава по въжето от единия до другия край. Връща се, минава втори път без върлина от единия до другия край. Не се задоволява с това. Третия път взима едного на гърба си и го носи по въжето. Питам: кой от двамата е по-смел - онзи, който е на гърба, или онзи, който го носи? Вие ще кажете: „Това е лудория." Не, не, това е смелост, това е героизъм, това е присъствие на духа. Много християни не могат да направят този опит. То не е за упрек. Много пъти ние в живота нямаме смелостта на този човек. На него Природата иска да каже: „Ти си в състояние да извършиш чудеса." В един вестник се дава малко съобщение, за един изпълнител виртуоз, шестгодишно дете което не знае нотите, но свири отлично. На състоялия се концерт произвело чудо. Всички най-видни музиканти са били там и казват: „Чудо!" Учените хора ще обяснят това чудо чрез закона на наследствеността. Това е един начин на обяснение. Много начини могат да се дадат. Чудото е там, че ако едно шестгодишно дете може да свири, защо един възрастен човек да не свири? Чудото е, че старите хора, които мислят, че са много умни, като дойдат до едно чудо, казват: „Туй чудо не е за нас." А ето че слабите хора - децата, които минават за много малки и че нищо не знаят, правят чудеса. Едно дете на шест години, което не знае нотите, свири и чудо произвежда. Бащата мисли да го подготви за бъдеще да стане велик музикант, да създаде нещо. Но едно е да изпълняваш музика, друго е да я създаваш. Защото има един творец, има и един изпълнител. Някой път може да имате ролята на изпълнител, някой път - ролята на творец.
Като ви говоря днес, нямам за цел да подиграя някоя ваша слабост. Аз искам да говоря за хубавото и красивото в света. А обикновените работи, които вие имате – как ще ядете, как ще спите, как ще се обличате, как ще се стрижете - то е ваша работа, може да се оправдавате с тях както искате, може да имате каквото искате верую. Аз зная, че всъщност всички хора имат едно верую. Всички хора дишат по същия начин, както и аз дишам. Всички хора гледат по същия начин, както и аз гледам. Всички хора ядат и приемат храната през същото място, както и аз ям. Всички ходят по същия начин, както и аз ходя - всички вървят все напред, никой не върви назад. Всички хора вървят по земята, не вървят по небето. Това е едно верую. - В какво вярваш? - Вярвам във въздуха, чрез него става дишането. Вярвам в светлината, чрез нея става движението. Вярвам, че като ям хляба, чрез него се дава сила на живота. То е едно верую. - Кажи ми нещо за Господа. За този Господ, за когото мислиш, я ми разправи нещо за Него. - За Него никак не говоря, не съм говорил на хората досега, даже не съм засегнал този въпрос. Вие също вярвате във въздуха, вярвате в светлината, вярвате в хляба. Христос, като слезе на Земята, каза: „Аз съм живият хляб, и който ме яде, ще има живот". Не казва: „който има вяра в Бога, ще има живот", но казва: „който ме яде..." Как ще разберете това? Ако приемете мисълта буквално, ще разберете едно. Но аз ви казвам, че трябва да имате едно дълбоко разбиране, не да се съобразявате само с външния ред на нещата. За пример промените, които стават с времето, дали ще бъде облачно или ветровито, това е работа на Природата, аз никога не се меся. Но времето го разбирам много добре и винаги се съобразявам с него.
Ако е влажно времето, а имам малко влага в организма си, аз ще отида да се разходя, да приема малко влага от въздуха. Защото влагата, която приемате от въздуха, упражнява различно влияние от влагата, която приемате чрез водата. После, светлината, която възприемате чрез влагата, чрез облаците, ще има едно влияние, а светлината, която възприемате, когато небето е чисто, ще има друго влияние. Някои хора искат ясен ден, но те не знаят, ако приемаха светлината само в ясни дни, какво влияние щеше да има тя. Например статистиката показва, че в цяла Англия и в Лондон имало само пет дни в годината, когато слънцето грее през целия ден, от сутрин до вечер. През останалото време нямало достатъчно пряка слънчева светлина. Но казват, че англичаните са много умни хора. На какво се дължи това? Ако Англия беше изложена както Италия повече на слънце, англичаните можеше да бъдат като италианците. Но туй усилие на ума да приемат светлината от облачното небе, да преодолеят една голяма мъчнотия - там е силата на английския ум. После, светлината има съвсем различно влияние, когато е студено времето и когато е топло.
Ние разбираме нещата много обикновено, по някой път „а ла турка". Какво значи „а ла турка"? - „Седем ката нагоре, седем ката надолу, повече от това е от лукаваго".
Ще ви приведа един анекдот. Отива един турски ходжа на гости на един български свещеник. Зимно време било. Когато решил да се връща, българинът му казва:
– Ефенди, сега времето ще се развали, затова трябва да останете цяла седмица, иначе не може да се мръднете, ще падне голям сняг, повече от един метър.
– Че отде знаеш това?
– Моята свиня ми каза.
Той забелязал, че когато времето ще се разваля, свинята взимала клечки в устата си и се въртяла, въртяла из двора като някоя кокона. Върти се, върти се и след това хвърли клечката.
– Като модерна дама играе свинята. Казвам ви да не заминавате, послушайте ме.
Послушал го турският ходжа и рекъл:
– Я ми кажи, кога ще се оправи времето?
– Господ знае.
– Как Господ знае? Свинята знае кога ще се развали времето, пък ти да не знаеш кога ще се оправи времето!
Не че свинята знае, но попът знае как да тълкува. Това, което тя прави в дадения случай, тълкува го като един бароматър.
Разправяха ми и един друг анекдот. Един български свещеник от Северна България простинал. Взел камфор и го разтворил в спирт, и се разтривал човекът. След като оздравял, останала половината от разтворения камфор. Синът му, който бил гимназист, гледал шишето на баща си и правел своите научни наблюдения. Той забелязал, че при хубаво време кристалите, образувани от наситения разтвор на камфора, вземали едно положение, а разваляло ли се времето, те също се изменяли - при ветровито време още по-хубави кристали се образували. И направил синът един барометър. Прочул се в селото. Селяните разговаряли:
– Свещеникът има едно шише, което показва кога ще се развали и кога ще се оправи времето.
Някой впрегне колата, дойде при попа и пита:
– Какво показва твоето шише? Ще се развали ли времето?
– Хубаво ще бъде.
– Добре, ще отида да работя.
Друг дойде:
– Твоето шише какво показва, ще се развали ли времето?
– Ще се развали.
Така се прочул този свещеник. Това са ред наблюдения, които са верни. И вие можете да си направите от камфор един барометър, който надминава сегашните барометри. Тези кристали на камфора показват теченията на въздуха - откъде ще се появи вятър или облаци и накъде ще изчезнат, за колко време ще се развали времето и пр. Точно показват. И когато времето за дълго ще се развали, в центъра на този камфор се образува един цял кръг. Образува ли се, непременно за 7-8 деня ще се развали времето. Сега може да обяснявате свойствата на кристалите надълго и нашироко...
Христос попитал своите ученици: „Вие за кого ме мислите, че съм?" Човек трябва да си даде един отчет за себе си: „Аз кой съм". Носите името Иван, Драган, Петко, носите и някой прякор. След туй виждате, че сте като едно малко дете, вършите пакости; учите се, свършите училище, това става, онова става, най-после заболявате, почнете за ходите с тояга, прегърбите се и кажете: „Животът е бамбашка." - Ти не знаеш кой си! И хората умират по единствената причина, че не знаят кои са. Ако ти не знаеш кой си, ще дойдат страдания и ако не изгубиш вярата си в Бога, ти ще придобиеш една дарба. Като един българин, който се родил ням. Лекували го много лекари в България и казвали, че тази болест е нелечима. Баща му бил беден човек, но вярващ; той казва: „Господа, защо ми даде този син? Аз исках от Теб едно дете, което да ми говори, а Ти ми изпрати един ням син, какво да го правя?" Мисли, мисли, отива при чорбаджията и казва: „Да ти го пратя без пари да ти служи, защото няма с какво да го храня." Синът говори нещо, върти си ръцете, бащата нищо не разбира. След като седял една година при чорбаджията, един ден той го праща в гората да сече дърва. Вижда го горският пазач и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? Бързо да вземеш едно позволително!" И почнал да го бие. Най-после момчето казало: „Не ме бий!" - Проговорило! На глухонемия се отворил езикът! Аз ви питам: този бой на място ли беше? На място беше, проговори човекът. Ако в света дойде нещо, което ще ти придаде някаква дарба, то е разумното Слово. „Не ме бий! - Че как? - Аз бях ням, не можех да говоря! - Извини ме, братко, аз съгреших, не знаех. - Много хубаво, че ме би, благодаря ти, другояче не можех да проговоря."
Казвам: в света кой си ти? Един от двамата: или този, който не знае да говори, или този, който може да те накара да говориш. Следователно, науката, знанието в какво седи? Тя е свързана с вярата. Вярата в дадения случай е условие, един канал, един път, по който знанието може да дойде в човека. Така трябва да се разбира. Знанието или доброто само по закона на вярата може да дойде. Вярата е път, по който нещата могат да дойдат. Без този път каквото и да е знание, каквато и да е дарба, нищо не може да се добие. Тя е една сила у теб. Вярата е едно положение, един естествен път, по който могат да дойдат ония дарби, които ти трябват в живота. А след като придобиеш една дарба, ще се породи у теб желание да придобиеш и други.
Хората си представят Бога като себе си. Вие можете да си представяте Бога както искате, но Бог в никаква форма не може да се вмести и с никакви думи не може да го обясните. Може донякъде да го представите в човешка форма, може донякъде да го обясните във формата на една звезда, може донякъде да го обясните във формата на слънцето, във формата на водата, на въздуха, на плодните дървета и т.н. Но това е само обяснение. Бог е онова истинско в живота, отдето произтичат всички блага, великото, за което трепти животът ти, всичко онова, заради което ти искаш да се изявиш. Само Той е, Който може да Ти даде и да те изяви. Единственото Същество. И ние не Го знаем Кой е. Туй Същество е толкова отзивчиво към теб, че ако знаеш езика Му, и когато Той те бие, можеш да проговориш и да кажеш: „Не ме бий!", Той ще спре веднага. Той бие, за да види знаеш ли да говориш.
Вие знаете, че младите моми често отговарят на майките си, на бащите, на братята си троснато. Не че го искат, но условията на живота не са тъй деликатни. Представете си, че млада мома някой път скришом пише любовно писмо на своя възлюбен; седне, замислили се, пише. Но за какво пише тези затворени писма? Пише, задрасква, пише, задрасква. Някой път искат да осъдят младата мома, защо писала любовни писма. Майката казва: „Ако, намеря тези хартии, ще ги изгоря! Не трябва да пишеш любовни писма, на какво си замязала!" Че по-хубаво нещо тя не може да направи! Че туй първото любовно писмо е поезия, то е най-великата философия, най-хубавото нещо, което може да се намери! Я ми кажете: какво лошо има? Казвам: хубаво е да напишеш любовно писмо, стига да е написано както трябва. За някого пък казват: „Той не може да се моли, не знае как да се моли." Тогава да напише едно любовно писмо на Бога. Напиши едно любовно писмо! Праща те Бог на Земята, дал ти ум, сърце, а ти си Го забравил. Той очаква и казва: няма ли някое писмо от този нашия син? А ти си забравил! Един ден ти напишеш едно писмо. Другите казват: „Оставете го, той е изветрял, почнал да се моли." Няма по-велика работа от тази, когато човек се замисли сериозно в живота. Той досега не е поддържал отношение със своя Баща, той не е знаел кой е баща му, майка му. Баща може да има, може да няма.
Реалното е това, което не се мени. Туй значи: има едно същество в света, на което всякога можеш да разчиташ. На баща си, на майка си всякога можеш да разчиташ, докато са живи. Като умрат, донякъде можеш да разчиташ на тяхното влияние, ако са оставили нещо за теб, но ако не са оставили, не можеш да разчиташ. Но въпреки това не можеш да оставиш живота. Ние трябва да използваме съвременния живот при всичките несгоди, които имаме. Какъвто и да е животът, да го приемем. Не че аз го считам за най-красив, но този живот, както сега го живеем, както го имаме, от това гледище, той е най-добрият живот; не че е най-идеалният живот, но е най-добрият живот в дадения случай. Този закон е верен. Туй положение, което вие сега преживявате, млади или стари, все едно, то е най-доброто положение за дадения момент, не за веки-веков. Ако така съзнавате това великото в света, което съществува, то ще има и нещо по-велико. Защото когато обичаш някого, любовта не се спира само при един обект. Няма по-изобретателна сила от любовта. Тя не е тъй слаба: пред предмета, който обикне, тя не се завързва. Тя започва с малките работи. Този, който истински обича, той не започва с големите работи. Онзи, който започва с големите работи, дружи с малките, а който започва с малките, той дружи с големите. Такъв е законът на любовта в природата. Нашата Земя най-първо не е била такава голяма, тя е била малка. Най-първо е била колкото един орех, по-нататък като диня станала и тъй се е увеличавала, увеличавала, така милиони години расла. Като престане растенето, ще започне да се свива, ще остарее, ще я погребат някъде и след туй ще се роди една нейна дъщеря, която да заеме нейното място. Тъй нашата Месечина е умряла отдавна и скоро ще възкръсне, казват учените хора. Ако възкръсне в нашите времена, ще се измени светлината й - ще стане ясно синкава, приятна, и тогава хората ще бъдат сто пъти по-добри, отколкото са сега. Понеже сегашната светлина на Месечината не е така нагодена, тя е само за извличане злото на хората. Тя е мястото, през което минават всички земни нечистотии. Чрез тази магнетична сила, която има Луната, от Земята се изтеглят всички нечистотии, тя пречиства нашия въздух, нашата вода; затова в нея стават тези пертурбации. Ако не беше Месечината, животът на Земята Щеше да бъде сто пъти по-лош.
Сега можете да запитате, какво е отношението на Луната спрямо Земята. Нещата са тясно свързали. Не мислете, че Месечината е тъй далече, тя е много близо. Луната играе спрямо нас важна роля. Слънцето играе спрямо нас още по-важна роля. То е тяло физическо, но Слънцето упражнява и известно духовно влияние. И всички други планети упражняват два вида влияние: физическо и духовно. Казвате: „Аз не се интересувам от небето, от звездите, от планетите." Ти не си човек, ти имаш само форма на човек. Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото. Не е вярата само, не, В какво ще вярваш без небето? Как ще вярваш в един Господ, Който никога не се е проявил? Всеки човек, който ти е писал едно-две писма, ти вярваш в неговия характер, има на какво да разчиташ. Като видиш неговото лице, на какво разчиташ? Какво е човекът? Това, което е написано в неговото лице, в неговите очи, в неговите уста, уши, крака, ръце, сърце, ум - това е човекът. Да имаш хубави ръце, крака, хубави очи, нос, уста - това е чудесно. Има художници, които треперят като видят хубави ръце. Преди известно време мина оттук един полски журналист; като му погледнах ръцете, той каза:
„Даваха ми 50 хиляди лева да ми нарисуват ръцете.“ Петдесет хиляди лева му давали само за да им позира, само за ръцете! Вие седите и се считате нещастни. Я вижте какви богатства притежавате! Но трябва да имате неговите ръце. Ако вие разбирате закона, ако вие разбирате онези велики закони на Живота, ако разбирате ония велики закони на Любовта, ако бихте разбрали оня велик закон на Вярата, онзи велик закон на Знанието, ако бихте знаели как да погледнете, само с един поглед щяхте да измените цялата си съдба. Една бедна мома, която сполетели най-големите нещастия, след като ходила в много богати къщи, при свещеници, при владици и навсякъде я отпращали, най-после се отчаяла от живота си, казала си: „Къде е Господ?“ Тогава нещо й казва: „Не бой се, ще се уреди твоята работа". И срещнала един човек, наглед хубав, красив; тя се спира и го поглежда. И той я поглежда. Нищо не й казва, но този хубав поглед го заинтригувал. Това бил царският син. Погледът на бедното момиче така му харесал, че той си казал: „Чудно нещо, такива очи, такъв поглед! Тук има нещо велико, хубаво, мощно, силно!" И постепенно положението на тази бедна мома започнало да се изменя. Оттам насетне затекли всички блага в живота й. И вие може да отидете при някой богат, може да ви изпъдят - това нищо не значи. Трябва да срещнете един човек, когото да погледнете по този особен начин, който ще уреди вашите работи и ще ви извади от едно безизходно положение.
Христос казва: „За кого ме мислите, че съм?" Той е Онзи, Царският син, когото вие трябва да следвате. Ако го погледнете както трябва, оттам насетне вашето положение, каквото и да е, ще се измени. Ако сте писател и не знаете как да пишете, оттам насетне ще върви перото; ако сте търговец, оттам насетне ще върви търговията. Каквато и спънка да имате, щом срещнете царския син, всичко ще се оправи, всички блага ще дойдат. Ако сте били инвалид или несретник, всичко ще се измени. Но тъй, буквално, не искам да ме разбирате. Има едно разумно разбиране в живота, един важен момент в живота. Които са изучавали закона на интуицията, те знаят как може да се познават, нещата мигновено. Интуитивно можете точно да видите какво може да стане в един момент някъде. Като срещнете един човек, можете да прозрете вътре в него какво става. Това вътрешно виждане у всички ви трябва да е развито. Също, да Дадете ход на Божественото в живота.
За пример, ако кажете: „От мен нищо не може да стане", вие така ограничавате Божественото в себе си. Пък ако си давате по-голяма цена, пак ограничавате Божественото. Значи вие имате за Бога две различни понятия: днес аз считам този живот за по-добър, а в миналото не е бил добър. Така не се разсъждава. И миналият живот е бил добър, и сега е добър. Миналият живот е бил добър за миналото, а сегашният е добър за сегашното време. Не сравнявайте живота. Казвате: „Аз бях беден." Ами че беднотията все ще дойде, непременно човек ще мине и през беднотията, и през богатството. Бъди благодарен на беднотията! Вие казвате: „Аз на млади години да живея, че на стари години ще стана светия." Че ти на млади години ако не живееш един свят живот, и на стари години няма да го живееш. Тъй е според мен. Може да се не съгласявате, но такива са моите изводи. Аз не съм намерил никакво изключение в това мое твърдение. Правил съм своите наблюдения 12 години тъй щателно, както никой българин не е правил. Такива наблюдения съм правил, много данни съм насъбрал, всички положения съм измервал. Измервал съм хора, на които добродетелите не търпят никаква критика. Аз имам своя мярка, която няма защо да я давам на света. Ще дам всичко, но на хора, които мислят като мен, когато човек дойде до една фаза, при която лъжата да е изключена. Трябва да има една мярка установена, според която да се определя какъв е носът и какво значи всяка една линия на носа, на очите, на веждите. После, очите имат определен отвор. И веждите имат известен строеж. Има статични положения на веждите, установени, които не се менят, но има положения на веждите, които постоянно се менят. То е като Земята, която се движи. В тези движения ще схванеш онзи характер, който се мени. Защото един добър човек може да вземе обратна посока, да стане лош, или един лош Човек да стане добър.
За мен не е важно, че той е станал по-добър или по-лош. Считам, че това са външни положения. Добър човек е този, който се качва на планината, а лош човек е онзи, който слиза в долината. Какво добро има в това, че се качва в планината? Ние го считаме така. Какво лошо има в това, че слиза от планината? Ние считаме някой път, че сме добри, а друг път считаме, че сме лоши. Този, който би немия, лош човек ли беше? Той не смята, че е лош. Значи, ако употребиш своето изкуство, дето не трябва, ако употребиш своята мисъл, дето не трябва, ако употребиш своето чувство, дето не трябва, ако употребиш своята постъпка, своето влияние, дето не трябва, ти си лош човек. Ако със своята мисъл, със своето чувство и със своята постъпка не правиш добро на хората - да се повдигнат, това не е добро. Това е едно основно определение. Може да има по-право определение. Туй нищо не значи. По отношение на себе си този закон е същият: за себе си ти трябва да си помогнеш за своето развитие. За пример, ти искаш да станеш кандидат за някоя професорска катедра. Хубаво нещо е, отлично, но ти искаш да станеш хамалин на едно пристанище, да носиш големи товари. Че там трябва да имаш херкулесовска сила, да туриш една бъчва от 300 кг на гърба си, за да я носиш, не може да бъдеш деликатен човек, силен, як, здрав и по-грубоват трябва да си. Но за какъвто и да е товар, физически или психически, се изисква сила на човешкия характер. Силата може да се изявява. Има закон, с който вие може да преодолявате силата. Мен ми разправяше един български лекар, от старите лекари - той е бил в Диарбекир затворен на заточение, в ония български бъркотии преди да стане въстанието. Казва: „При мен седеше друг един затворник. Вземе един голям камък и като каже тъй с пръстите си на камъка, той се разчупи и отхвръкне. Той казва, че силата е наследствена в рода им. Голям камък, як камък, като го удари, като че го откъсва с бръснач." Не само това, но има и сега хора в Америка и в Европа, които развиват своята мускулна сила така, че могат железни обръчи да скъсват. Голяма мускулна сила развиват. Има хора, които могат да вдигнат цял един кон. Аз съм ви привеждал онзи пример с американския беден студент, който ходил да гледа тези боксьори пинджулисти, пехливани; един такъв пехливанин му ударил веднъж две плесници и го търкулнал на земята; казва му: „Ти далеч да седиш." В него се повдига честолюбието, започва той да наблюдава пехливанина как живее, как се упражнява. Почнал и той да се упражнява, да вдига тежести. Най-първо дошъл до положението да вдига и той един,кон, после вдигал кон с едно конче. Казва си: „Има напредък." След това турил два коня и едно конче да ги вдига. Един ден той намерил пехливанина и му казал:
– Знаеш ли кой съм аз?
– Не зная.
Той го хваща за крака и го вдига нагоре. Оня му казал:
– Почитам те сега.
– Аз съм онзи студент, на когото ти удари две плесници.
– Съжалявам, че ученикът надмина своя учител.
Този удар е дошъл точно навреме, че младежът удвоил тази мощна сила. Ако в живота ти се случи една морална несрета, образувай в себе си един мощен характер. Тогава този удар е бил на място. Но ако ти кажеш: „Господ ме е създал така слаб", всеки ще те бие. Не е тъй. Не! Бият те, за да станеш силен. Някой път някой казва: „Иде ми да умра". Христос като се моли, казва: „Скръбна е душата ми до смърт". Но реши ли се Той да се самоубие? Казва: „Аз трябва да покажа на света един пример, ще нося този римски кръст." Какво поругание: 6 хиляди войници да Му се подиграват, да Го плюят, да Му турят корона и мантия, и трънен венец, и също така да Му дадат един голям кръст да го носи! И Той го носи до едно място, но после хвърли кръста. Какво означава това? Ние трябва да се радваме, че Христос хвърли кръста! Значи до половината път, до известно място ще носиш кръста и ще го хвърлиш! Оттам насетне друг ще го носи. Той каза: „Това нищо не значи. Аз зная каква е вашата цел. Искате да ме заковете. Заковете ме!" По римския закон вързаха Го с въжета, туриха Го на кръста и Го заковаха с гвоздеи. Знаете ли какво нещо е закованият човек? От физическо гледище се изисква грамадна сила и мощ. Този характер трябва да развием! Дойде до края и извика: „Господи, не се търпи! Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил на тези гвоздеи?" Писанието казва, че след като казал това, свършило се всичко, и престанали страданията. Свърши се, значи пак хвърля кръста. Страданията до там спряха. Но имаше и по-големи. След като слезе от кръста, хванаха Го онези жители на астралния свят и онези, които Го бяха осъдили, казаха: „Доведете го тука." Вързаха Го духовете, дяволите Го вързаха и Го доведоха с вериги, пранги туриха на краката Му, войници Го водеха. Писанието казва, че Той като дойде, с крака си ритна вратите на ада и те се събориха изведнъж; веригите и всичко изчезна, и Той влезе вътре. Там блесна една светлина, изпоплашиха се всичките духове и Той отвори затворените, и каза: „Излезте и идете при този Бог, Който ви е пратил, и не грешете вече." Излезнаха един по един и се изпразни целият ад. Казва дяволът: „Защо ми го доведохте този? Отиде всичко!"
Сега аз не искам да вярвате какво Христос е направил. Вие няма какво да играете тази роля - да ритате вратата, защото Той я събори. Сега вие ще кажете: „Ние дали ще можем да я съборим?" - Само веднъж се събаря адовата врата, два пъти не може. И вие имате една врата на ада, която трябва да ритнете. Като ви заведат до адовата врата, ритнете я, кажете: „Навън всички!" Всички онези препятствия на вашата мисъл, ритнете ги. Ще ритнете онази дяволска врата на пътя и ще кажете; „Свободна е моята мисъл!" Ще дойдете после до другата врата - трета врата има - до вратата на вашите чувства. Ще я ритнете и ще кажете: „Свободни са всички мои чувства!" Ще дойдете до вратата на своите постъпки и ще ритнете и тази врата. Ще кажете: „Свободни са моите постъпки!" И тогава Христос ви попита: „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм онзи, който може да събори вратата на ада и да освобождава хората. Аз съм онзи, който може да даде свобода на своята мисъл, аз съм онзи, който може да даде свобода на своите чувства, аз съм онзи, който може да даде свобода на своите постъпки." Така трябва да се разбира онова велико учение в живота. Всичко друго придобито е залъгалка. Това е една самоизмама. Ако всички така разбираме, всичко е на място. Следователно всички мъчнотии, които сега съществуват в света, са само условие, за да се повдигаме, за да разберем великото в света, което се крие за нас. Аз гледам на въпроса другояче. Ще дойде ден, когато светът ще се примири. Не само това. Ако искате да знаете, и самият дявол, и самият Сатана, и той ще се примири, и той ще стане ангел на светлината. Всичко в света ще се примири, няма да има зло. Той ще каже на хората: „Едно време аз не разбирах, но сега разбрах истината. Ще ме извините, много пакости съм направил на света от незнание."
Та сега не се занимавайте вие да укорявате дявола, нито укорявайте себе си, нито се обезсърчавайте, но всеки от вас да тури в себе си мисълта да стане човек: „Кой съм аз и в кого да вярвам." Да имаш едно верую, което да внесе в теб този, новия живот. Тъй както Христос го разбирал преди две хиляди години и тъй както сега трябва да го разберем. Сега, това е отрицателната страна. След туй трябва да имате сила да съборите адовите врата на вашите препятствия. След туй трябва да имате ключа на Любовта, ключа на Знанието и след туй трябва да имате ключа на Свободата, за да бъдете свободни. Дето трябва да влезете, да съборите, но и да градите същевременно.
Та казвам сега на всинца ви: на нас в света трябва второто положение. Първо да се освободим от онова робство, в което се намираме, и второ, след като придобием свободата си, да знаем как да я ценим. Всички хора от каквото и съсловие да са, трябва да дойдат да си подадат ръка и да знаят, че всичко в света е за добро.
Та „За кого ме мислите, че съм?" - Той имаше една мисъл: „Аз съм онзи, който разкрива любовта на Бога на хората, любовта, която Той има."
„Благословен Господ Бог наш".
Добрата молитва.
9. неделна беседа, държана от Учителя на 22 ноември 1931 г., София, Изгрев.