Естествено разположение

ЕСТЕСТВЕНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ „ Отче наш " Чете се темата: „Естествени размери на свободата". Още една тема имате: „Отличителните черти на гръбначните животни." Какво трябва да се разбира под думите естествени размери на свободата. Ако някой математик иска да до¬каже, че 4 е равно на 1, ще повярвате ли в това? Няма да повярвате, но той може да докаже, че 4 е равно на 1. За да се докаже, че 4 е равно на 1, тук се крият вече две различни идеи. Възможно ли е 1 да е равно на 4? Имате четири точки. Как- во образуват? Границите на какво са? Значи образуват един квадрат (фиг. 1). Четирите ръба образуват един квад¬ рат. Тогава може да ви докажа, че 6 е равно на 1. Ако турите 6 плоскости, какво ще образуват? Един куб. Значи фиг. 1 шестте плоскости са граници на куба. Казвам: За умрелия човек има само едно положе¬ние - да лежи на гърба си, а за живия човек има много положения - той и на гърба си може да лежи, и по корем може да лежи, и на страната си може да лежи - на всич¬ки страни може да лежи, и прав може да бъде. Падане и ставане има. Всички положения може да има. Тогава ония тела, които се отличават с малки промени, как ги 25

наричаме? Всички искате да бъдете щастливи, да бъдете здрави, да бъдете умни. Това са идеи. Да бъдете добри -то е нещо много неопределено. - „Стани добър човек". -Или че си дал един лев някому, какво добро има в дава¬нето на един лев? Казвате: „Добро му направи, даде му един лев да си купи хляб." Добре, с един лев се купува малко хляб. Въздух може ли да купи? Ако някой каже, че му дадох пари да си купи въздух, ще повярвате ли? Може. Как? В големите градове, където въздухът е не¬чист, събират въздуха в особени батерии и го пущат в къщи. Сега хората в Париж и Лондон, богатите хора, събират планински въздух в ред батерии и го носят в къщи. Като го пренесат, ще дишат планински въздух в стаите си. Тогава, когато някой ми каже, че някой на¬правил добро, казвам: Той си има една батерия, с която пренесъл доброто отнякъде. Каква беше основната мисъл? Допуснете сега, че един човек е доволен, а друг недоволен. Доволството и недоволството какво съставят? Тогава откъде започва¬те движението? Да кажем, един недоволен излиза от дома си и отива вън от мястото на недоволството. Докъ¬де отива? До мястото на доволството. Тогава сирома¬шията е един подтик, една изходна точка. Изхождаш от сиромашията и се движиш към богатството. Значи изхож¬даш от две идеи, които едновременно занимават ума ти. Считаш, че сиромашията е нещо лошо. Казваш: „Не се живее със сиромашия." Някой път сиромашията е необ¬ходима, за да стане човек щастлив. При обикновените разисквания, при които няма сложни разглеждания на въпроса, животът изглежда парадоксален. Та кому сиро¬машията е допринесла нещо. Но представете си, че вас 26

ви викат на едно богато угощение. Представете си, че в един български дом сте повикани, дето са направили ба¬ница, но брашното не е било хубаво, маслото, сиренето не са били хубави. На пръв поглед вие се полакомите и после заболявате, стане ви тежко на стомаха, на корема, започва да ви боли, искате да станете сиромаси, да по¬върнете навън всичко това, да дойдете до първото поло-жениие. След като се освободите от богатството, казва¬те: „Слава Богу, едва се освободих от голямото нещас¬тие." Това се случва с хората, които имат съзнание. Някой взел две хиляди лева, има голямо богатство. Като вземе туй богатство, не може вече да спи, мъчи го туй богатство. Аз съм ви привеждал онзи пример за един религиозен човек, след като ходил на събрание - вечерно време в Америка имат такива съживителни събрания, -гледа един богаташ, който като си броил парите, оста¬вил, забравил на прозореца торбата със златни долари. Този религиозен човек си казал: „Този човек има много пари, той забравил тази торба заради мене." Взел торба¬та, носи я и мисли, че работите му са уредени. Казва си: „Какво от това, че съм взел торбата?" На другата сут¬рин става да се моли. Като рече да се моли, молитвата му отива до торбата и се връща назад. Той си казва: „То ще мине, аз още не съм свикнал с парите." На другата сутрин, като станал да се моли, пак парите пред него. Цяла седмица наред, като рече да се моли, торбата все пред него. Казва: „Тази торба ме спъва, не я искам." Взе¬ма торбата и отива при богаташа. Казва му: „Видях, че си оставил торбата на прозореца, взех я. Намислих да ти я върна, защото, като река да се моля, торбата е пред мен, не ми пуща молитвата да иде горе, затова вземи си 27

торбата, за да мога да се моля както трябва." Значи торбата стана едно препятствие за неговата свобода. За да придобие свободата си, той трябва да върне торбата. Та казвам: Често свободата е опасна, ограничението е по-лесно. Свободен си да задигнеш торбата, но тази сво¬бода те ограничава, произвежда известни пертурбации в съзнанието, значи ограничава те. Върни торбата назад, за да придобиеш първата свобода. Значи свободата не е от нейното естество. Каква граница има свободата? Казвам тогава: Страх-хливият, който бяга, е свободен да бяга, смелият седи, не бяга. Питам: Кой е свободен - който бяга, или който не бяга? Единият казва: „Господ ми е дал крака, свободен съм да бягам, може да бягам." Другият казва: „Аз съм свободен да стоя на едно място." Единият усеща, че има опасност, другият, който не е в състояние да съзнае, ос¬тава намясто. И единият е свободен, и другият е свобо¬ден. Единият е свободен в бягането, другият е свободен в стоенето. Значи при известни условия за предпочита¬не е да си свободен в бягането, а при други условия - да си свободен в седенето. Не всякога трябва да приемаме, че човек е свободен да прави, каквото иска. Това е едно разбиране на свободата. Човек е свободен да прави туй, което не иска; свободен е да прави и това, което иска. Свободен си да правиш това, което не искаш. Защото при самовъзпитанието си трябва да вложиш нещо; някой път ще жертвуваш нещо от себе си, даваш яденето си. Имаш известно благо, даваш го на друг. Лишаваш се, но туй лишение е свобода в тебе. А пък в някои отношения отиваш при някого да го обереш, обираш другиго. Та свободен е онзи, който прави, каквото иска; сво- 28

боден е и онзи, който не прави, каквото иска. Защото, ако човек всякога прави това, което иска, той става роб на своите желания. И ако прави всякога това, което не иска, той пък става роб на други състояния - от страх може да направи нещо; може да направиш нещо от някаква идея, че ще спечелиш нещо. Та в дадения случай човек трябва да върви по пътищата на разумния живот. Да знае човек кога трябва да се ограничи и кога не трябва. Имате тогава свободата АВ. Пак се движите между две точки А и Б. Тази свобода е съвсем ограничена. Между две точки правата линия може да се простре. Като се движите по една права линия, с какво ще я из¬мерите? Най-късото разстояние между две точки е пра¬вата линия. Тогава имате свобода на една плоскост. Сега за да любите, за да може да любите, вие се движите по границата на една плоскост. Вие се движите в един ви¬дим свят. Как ще престъпите тази свобода? АО е успо¬редно на ВС. Как ще ги представите. Аз не зная тази ра¬бота как да я представя, я ми кажете как се представя? Две същества, които са свободни. ЛО е успоредно на ВС. Имате вече съотношение. ВС и АО са свободни. Тези точки в дадения случай, когато нямат отношение на пре¬сичане, са свободни. Две същества, които са свободни, същевременно ограничават други две същества. Когато две същества са свободни, за да се проявят, трябва да имат непременно други две същества. Изобщо тяхната свобода образува ограничение. Но туй ограничение е пре¬пятствие. Това са случаи, възможности за опознаване. Всяко едно ограничение е точка или условие за опозна¬ване. Ограничаваш ли един човек, ти се опознаваш с него. Срещне те един приятел и те спира. Любовта огра- 29

ничава хората. За пример, ти си тръгнал, срещне те лю¬бовта някъде, ограничава те. Какво загубва човек в това ограничение? Ще разгледате свободата. Вие турите едно намаляване на движението. Да допуснем, че вие вървите като някой кон, пътувате в пространството. Тогава как¬во ще се ползувате? Следователно силата на свободата седи в нейното ограничаване. Щом в разумния живот ние разбираме ограничението, то е висша сила, която ог¬раничава туй, към което се стремим да се реализира по-добре. Следователно, за всяка една среща, щом се гово¬ри за ограничение, подразбираме една по-висша сила, която ограничава човека. Ти вземаш друго направление. За пример, като влезеш в света на плоскостта с две измерения, всякога, когато се говори за ограничение, естествените ограничения подразбират едни по-висши съ¬щества, които ограничават човека и ти нямаш избор да вземеш друго направление; ти влизаш свободно в света. Това е по-добре, отколкото да влезеш в един свят на правата линия. В света на плоскостта имаш много по-големи възможности на своето развитие, отколкото ако би живял в продължението на правата линия. Казваш: „Това е право, това не е право." Всичко е право, ако го разбираш; всичко е криво, ако не го разбираш. Вие казвате, че човек трябва да има един приятел. Аз съм съгласен с вас. Какво разбирате под думата при¬ятел? Хората говорят за една идея. Тази идея е права са¬мо при едно условие. В едноизмерния свят един приятел трябва да имаш. Ти там не може да имаш двама прия¬тели. А и В. А е единственият приятел на О, В е един¬ственият приятел на А. Щом влезете в квадрата, вие вече имате трима души приятели. Всеки един в квадрата има 30

по трима души приятели. А има приятел О и В е негов приятел. И двамата негови приятели ВС вървят успоред¬но с него. ВДв дадения случай, има една възможност да се пресекат. Този върви в друго направление. И този негов приятел един ден ще тръгне в тази посока. Забе¬лежете, че Б не може да върви в тази посока с С. Засега това е само вътрешна възможност, затова някой път са преплетени във вашия ум, във вашите чувства. Вие не мо¬же да обясните туй преплитане. Какво преплитане става. По някой път ви мъчи някое състояние, мъчи ви някое желание. Вие се усещате ограничени, притесени от нераз¬бирането на онзи закон, който работи в естеството ви. Природата иска да ви застави да мислите малко по-се¬риозно. Сега какво разбирате под думата приятел? В да¬дения случай тия двама приятели са ограничени в един свят. Те са граници на онази реалност. Ние вземаме пра¬вата линия, която може да стане мярка за измерване на всички промени във физическия свят. Правата линия е почти като мярка. Право трябва да вървиш. Значи този приятел има същите качества като теб. Но ще се разли¬чите само по своето положение. По какво ще се различи¬те? Вие имате две ръце, нали? По какво се отличава ля¬вата ръка от дясната? Различават се по това, че с лявата ръка вземаш, а с дясната даваш. В природата е така, но ръцете показват, че от едно място трябва да вземаш. Ля¬вата ръка това са катодните лъчи. Катодът е място, дето трябва да възприемаш. Катодът е негативната страна. Понеже сега изучавате какво нещо е негативното. Ние мислим, че негативните сили са лоши. То не е така. Туй зависи от пътя, по който идат силите, дето може да се проявят. Значи в дясната страна е онзи, мъжкият, прин- 31

цип - това са непроявените сили. Какво нещо представя ръката? Засега знаем какво нещо е лявата ръка. Ние човека го познаваме по неговата лява ръка, която взема. В лявата ръка са винаги наследствените черти, а в дяс¬ната ръка е туй, което се обработва сега. Туй, което сега изработваме, се отпечатва на дясната ръка, а туй, което сме изработили в миналото от ред поколения, се изразя¬ва в лявата ръка. Ако изследвате линиите и строежа на ръката, ще видите, че има много линии и знаци, които ги няма в лявата ръка, а ги има в дясната ръка. Някъде наследствените черти са по-хубави, другаде дясната ръка има по-хубави очертания. За пример отбележете отно¬шението на първия и третия пръст. Отношението между първия и третия пръст показва музикалността на човека. За да бъде гениален музикант, непременно третият пръст трябва да бъде много дълъг. Първият пръст трябва да бъде поне половин до един сантиметър по-къс, за да бъде човек музикален. После дължината на третия пръст показва обич към изкуството, обич към хубавото, обич към природата. Сега, разбира се, може да се направи възражение. Този човек, на когото третият пръст е дълъг, той може да направи оценка, може да не е такъв музи¬кант, да се проявява, но той цени, има такова разбиране. Не че другите, на които пръстите не са дълги, не са зна¬менити. Тези, на които пръстите са по-дълги, по на до¬бър път са. После в математиката има известни съотношения. Късите пръсти на един човек са свързани с неговото обобщение. Човек с къси пръсти подробности не го ин¬тересуват, той се интересува от целокупността. Той като види къщата казва: „Хубава е тази къща." Не се интере- 32

сува от подробностите как е направена къщата. Казва: „Голяма е." Той се интересува от голямата къща. А пък този с дългите пръсти, ще иска да види къщата, на¬всякъде да влезе да я разгледа. Някои хора с дълги пръсти обръщат внимание на дребните работи, на под¬робностите. Този с късите пръсти обръща внимание на големите работи, на хубавите книги. В дадения случай пръстите са един резултат на човека, който е работил в миналото. Когато той е работил в една посока, пръстите са образувани по един начин, когато е работил в друга посока, е работил по друг начин. Не само това, но и ра¬ботата на ума се отразява. Ако този ум е работил по фи¬лософия, веднага пръстите ще вземат съответен отте¬нък. Който е работил в едно направление, ако е търго¬вец, ако е архитект или какъвто и да е, професията му се отразява на пръстите, но трябват много тънки наблюде¬ния, за да се види на кое място в света е работил. Не само това. Ако човек дълго време е обръщал внимание само на физическия живот в ред поколения - 10, 20, 40 поколения се е занимавал само с ядене - пръстите на този човек в основата са дебели. Масивните пръсти по¬казват една хубава стомашна система; после апетитът е развит. Онези, които не са се занимавали с ядене, техни¬те пръсти в основата са тънки, стомашната им система е деликатна. Това е резултат. То е отразено не само в пръстите, но то е отразено и в лицето, и във всички об¬ласти. Всички съвременни хора се спират върху резулта¬тите от миналото, от европейската култура. Всички са недоволни от резултатите на сегашната култура. Какво трябва да се прави? По един или друг начин трябва да се излезе от лошите резултати. Не разбирате основния за- 33

кон, по който може да се променят резултатите. Да ка¬жем, някой човек е по-честолюбив, личните му чувства са по-развити, като кибрит е. Като го бутнеш малко ня¬къде, той се докачи. Работил е някъде. Като погледнем главата на този, който се докача и на този, който не се докача, кой печели? Някой път е хубаво да си честолю¬бив. Аз съм гледал малките деца, като се разправят. Ед¬ното е честолюбиво и другото е честолюбиво, при ушите са развити главите им. Едното казва: „Я ме удари вед¬нъж." Като го удари, казва: „Я ме удари още веднъж!" Като го удари пак, почне да плаче, казва: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти дам да разбереш." Какво ще направи? Ще го набие пак. Но това се дължи на чес¬толюбието. Сега и с възрастните, и с децата, които са умни, същото е. Едното, като го погледне кръвнишки, и другото го погледне. Показва ябълката и почне да му говори. Спре се, тръгнат пак. Онзи и той погледне. Трябва да освободим врага си. Срещаш съдбата си. Някой път ние се оплакваме от съдбата. Срещнеш съд¬бата като един човек, който е намислил да те набие. Вие казвате, че законите са неизменни за човека. За онзи, който не знае, законите са неизменни. Там, дето има много закони, то може да бъде ограничение. Има и дру¬ги закони. Имате закона на теготението. Според закона на теготението, всички тела падат. Но ти вземаш един камък и го хвърлиш нагоре. Въпреки този закон, ти може да вземеш едно тяло и да го хвърлиш, дето искаш. Не че ти нарушаваш равновесието. Законът си е закон. Но туй ни най-малко не подразбира, че телата трябва да останат в една и съща посока. Защо? Защото телата в природата, тъй както разбират, всички тела падат към 34

един център. В пространството всичките тела се движат в разни посоки. Някъде виждате две тела вървят успо¬редно, след това виждаш едно тяло се движи в една по¬сока, друго в друга посока. Ти виждаш, че в този водо¬въртеж има закони, които управляват туй движение. Има съразмерност на движението. Няма никакво стълкно¬вение. Тъй щото нашите мисли, нашите чувства и наши¬те постъпки могат да се турят в разни направления. Но трябва да има едно съответствие между тия закони, кои¬то направляват целия живот. В дадения случай АО кога трябва да се ограничи. Някой път искате да бъдете сво¬бодни. Казвате: „Изгубих свободата си." Какво разбира¬те под думите „изгубих свободата си"? Когато богатият изгуби свободата си, изгубва свободата на своето дейст¬вие. Ученият, щом изгуби свободата си, изгубва свобода¬та на своето действие. Здравият, като загуби свободата си, загубва свободата на своето движение. Много пъти болният, който изгубва свободата на здравето си, печели нещо. При всяка болест, след като е бил ограничен, след като е боледувал 2, 3, 4, 5 месеца, след като се е върнало здравето, вече има една печалба. Нещо ново е влязло, някакви нови схващания за живота. Някой богаташ е осиромашал и отново става богат. Той вече има една опитност много по-голяма от първата. Та всяка загуба на свободата на действие, то е една възможност да при¬добиете свободата в една нова форма, с една нова придо¬бивка. Да допуснем, че вие сте изгубили свободата си. Вие сте длъжни да работите за вашите родители. Какво загубва човек? Може ли да схванете, че, като си загубил тази свобода, не си могъл да придобиеш нова свобода. Ти не си могъл да продължиш своето образование. Тогава 35

човек се утешава, че е направил услуга на домашните си. Има и други причини, които не допринасят нищо, които са спънали човека. Сега как бих ви обяснил правенето на добро? На¬правиш едно добро, но всякога доброто ще те ограничи. Може ли да е добро това, което те ограничава? Всяко нещо има две ограничения в света. Ти носиш едното ог¬раничение, което не става по волята на Бога. Ти губиш. А има едно ограничение, в което ти печелиш. Пък има едно ограничение, в което съжаляваш, че си се ограни¬чил. В другото ограничение се радваш, че си се ограни¬чил. Добре е туй. В даден случай при известни условия човек може да не се ограничи. Ето, вземете закона на лю¬бовта. Вие може да бъдете ограничени. Най-голямото ог¬раничение става в любовта. Няма друга сила, която тъй много да ограничава, както любовта. Но там, като искат да те освободят, ти не искаш да те освободят. Един човек, който се е влюбил, не иска да го освободят. Опитвали ли сте да освободите човек, който се е влюбил. Сега разби¬райте, влюбване има във всички - в един кон, в скъпо¬ценни камъни, влюбване има в шапка, в книги, в обуща, в балтон. Какво трябва да разбирате под влюбване? Каква беше първата тема от която излязохме? - 4 равно на 1. Четирите прави линии съставят един квад¬рат. Казваме, те са равни, те съставят границите. Чети¬рите, това са границите на едно число. Едно число, в което има четири възможности. В това отношение оне¬зи, които са изучавали кабалата, определят отношения¬та на човека в дадения случай. Казваме: 2, 4, 8 са четни числа. Трябва да ги преведете в геометрическа форма, да видите в 2 какво се крие, в 4 какво се крие и какво се 36

крие в 8. Имате числата 6 и 7 или 3 и 9. Човек има 5 пръста, 2 очи, 2 уши, 2 ноздри, но има една уста. Значи има три двойни и единица отдолу. Но вътре устата има две отверстия - едното за стомаха, другото за дробовете. С едното ухо вземаме нещо, а с другото предаваме. С едното ухо слушате. А като слушате с лявото ухо, анга¬жирано е повече сърцето ви. Ако слушате повече с дяс¬ното ухо, ангажиран е повече вашият ум. Човек дълго време трябва да се възпитава. Има изключения в под¬съзнанието ви. В подсъзнанието и в съзнанието ви ста¬ват известни движения; вънка от този уд вие мислите. Някой път мислите чрез дясното си ухо. Но човек някой път има много обвивки. Правили ли сте опит с някои животни, по-нискостоящи животни, като жабите. Като се тури известна киселина на гърба на жабата, не сте ли забелязали с кой крак иска да я премахне. Някой път парализират единия крак и не може на ум да й дойде да употреби другия крак, за да я премахне. Човек трябва да върви не праволинейно, но по най-малкото съпротив¬ление. На човек е турено едно препятствие. Но в тия препятствия има ред причини, които са накарали или лявата ръка да работи, или дясната ръка да работи. Казвам: При самонаблюдението трябва да имате една основа на самовъзпитание. Природата постоянно учи. Представете си, че ви дадат малко сух хляб, неща, които не са влажни, за да ги дъвчете дълго време. С дъвкането ще дойде слюнката, за да направи този хляб мек. Ако не го намажете, той не може да влезе. Трябва дълго време да прекарате хляба в устата си, за да ви бъде полезен. Ако слюнката не дойде, работите не вървят. Да допуснем, че вие в живота имате известни мъч- 37

нотии, искате да постигнете нещо. Имате корав хляб, трябва да дъвчете, да дойде слюнката, да се намаже мал¬ко и пак ще го дъвчете. Какъв е законът на дъвкането, за храносмилането? Има едно състояние за работите от¬вън. Някои хора бързат да свършат работа. Много хора бързат да се наядат. Казват: „Нямам време." Но после години страдат. Имаш достатъчно време, ти не бързай да ядеш яденето си. Ти седни като чорбаджия. Казваш: „Нямам време." Как нямаш време? Сега ако не дадеш това време, след време ще го дадеш. В природата съ¬ществува един закон. Природата е определила човек ка¬то яде, колко време да употреби. Определено е. Ако той пристъпи нейните закони, тя ще го застави в края на краищата да намери време отнякъде. Ами че ти лежиш два-три месеца. Ти десет години си бързал в яденето, разболееш се, имаш свободно време, а сега нямаш вре¬ме. Искаш да направиш едно нещо. Въпросът е в пра¬вилното разрешение на един въпрос, а не в бързането. Не мисли, че губиш времето си, защото природата ще те накара да наваксаш изгубеното. Онова, което си спече¬лил, тя ще те накара да го прахосаш. А онова, което си прахосал, ще те накара да го наваксаш. Та бъдете внима¬телни, с нея не си играйте. Разбира се, това са отвлечени работи. Казвате: „Та¬ка е наредено на човека, съдбата му е била такава." На умния човек, понеже много помощници има, все умни хора му уреждат работите. Глупавите хора, понеже всич¬ки слушатели са все глупави, само току ги матахарат. Глупавият между глупавите не може да живее. Трябва да гледате да вървите в онзи път на добрите служители в света. Има едни служащи, в света има едно заведение на 38

забавление. Природата има едно учреждение, като вле¬зеш в този апартамент, там са всички шегаджии. Те ще те водят в една банка, в друга банка. Американците често правят такива шеги. Много българи, които са ходили в Америка, някой път са се изненадвали. Един ден гледа, получи един чек от 25 хиляди долара в една банка. Той е недействителен. Той никъде не може да го осребри. Ка¬то го даде, погледнат го, усмихнат се и казват: „Излъгали са те." В природата има два вида чекове. Едните, с които можеш да вземеш всичко, а другите, които никой не ос¬ребрява. Кой ли не е останал разочарован от чековете си? Та аз съм представял този пример. Един виден еван¬гелски проповедник отишъл в един квартал, дето жи¬веели богаташи, и видял там една затворена църква.Той казал, че иска да покаже дали има дарба. Работил два месеца и си тръгнал. Очаквал някой поне да му благода¬ри. Но никой не се явил при неговото тръгване. Отишъл на пристанището и по едно време гледа, че се прибли¬жава към него един човек. Той си казал: „Иде да благо¬дари." Но като се приближил до него, човекът му казал: „Трябва да си платите за електричеството на салона." Питам: Какви са били побудителните причини на този проповедник? Та всичките разочарования, които претърпявате в живота, не са нищо друго освен нарушение на естестве¬ните закони в природата. Всичките страдания, които идат, не са нищо друго освен малка корекция. Понеже, ако не коригираме една погрешка, за в бъдеще в ред други със¬тояния животът ще стане много по-тежък. Та всякога, ко¬гато се случи една малка корекция, вие не съжалявайте. По-добре е сега да дойде корекцията, отколкото отпосле. 39

Ако попитате какво трябва да правите, за да ви вър¬ви напред, може да ви кажа. Пейте, нищо повече. - „Ама сега ние не можем да пеем." Колкото можеш, ще пееш. После, каква песен трябва да избереш? Да допуснем се¬га, че аз ви кажа да пеете. Да оставим вече онези песни, които са пети. С каква дума ще започнете? Понеже ду¬мата е основата за сегашната музика. При разни усло¬вия, разни песни са създадени. Но, да кажем, да създа¬дем една песен, да ни тръгне напред. Каква песен трябва да направите? Представи си, че тебе те заболи корем. Ти искаш да пееш, но твоят корем те измъчва. Как ще пееш на стомаха, на стомахчето? Щом човек го заболи коре¬ма, той трябва да тури върху него ръцете си като две ба¬терии и да се лекува. Ако му туриш ръцете си и му пееш, по-лесно може да се трансформира тази енергия. В сегаш¬ния свят музиката не е турена като средство, като прави¬ло за поправяне на погрешките. Музиката, това е едно естествено положение. Каквото и да е това естествено положение на човешката мисъл, по пътя на мисълта ти ще дойдеш до света на музиката. За да бъде мисълта ти естествена, ти трябва да дойдеш до областта на музика¬та. Здравословното състояние, то е музиката. Щом пееш, ти си вътрешно здрав. Щом ти вътрешно можеш да пе¬еш, правилно можеш да мислиш, можеш да чувстваш. Останеш ли без музика, този музикален стремеж има ед¬но естествено положение на мисълта ти. Затова може да не пеете, но мислете за музиката. Да мислиш, значи да слушаш не само когато ти пееш, но и когато другите пеят. Вслушвайте се всякога. Когато чуете да пеят, дето и да минавате, вслушвайте се. Изискват се две-три се¬кунди - вслушай се с едното ухо или с другото. Ако така 40

постъпвате, ще си създадете един навик. Един извор шу¬ми - вслушайте се, един музикален тон има. Аз да ви дам едно правило: Вслушвайте се в какъвто и да е шум, има ли нещо музикално. При всяко едно движение, при всеки един звук, вслушвайте се. През празното време вие може да си създадете един хубав навик. Аз обръщам внимание¬то ви на този музикален свят. Ще намерите естествено положение. Музиката е естествено положение на човеш¬ката мисъл, здравословно състояние. Сега да ви дам един пример. Представете си, че ви трябва един художник, да ви нарисува. Във вас има жела¬ние този художник да ви нарисува тъй, както той мисли. Ако този художник може да ви нарисува, той изпъква с уважение във вашата картина. Природата обича да я на¬рисувате такава, каквато е. Ако не можете да я нарисува¬те, ще намерите онези, които могат да я нарисуват. При¬родата ви заставя някой път и казва: „Нарисувай ме, каквато съм." Ти ще седнеш в този даден момент и, при¬родата като ти каже да я нарисуваш, ти ще нарисуваш основните й черти, очите, и тя като намери, че си я на¬рисувал такава, каквато е, ще я зарадваш. Вие казвате: „Какво мога аз да направя?" Ще нарисуваш природата. После тя ще постави въпроса в умствено отношение, ще каже: „Я определи как ме схващаш." Сега вие казвате: „Може ли човек да рисува природата?" Може. Как не. Всеки един от вас не е нищо друго освен един художник, който рисува природата. От това зависи вашето щастие. Вашето бъдеще зависи от това вие да нарисувате при¬родата. Ако я нарисувате добре, вашето бъдеще е опре¬делено; ако не я нарисувате добре, спъвате своето бъде¬ще. Нарисувате ли я добре, тя ви повдига, насърчава, ще 41

ви даде сила, мощ, всичко. А щом не я нарисувате, ще дойде обезсърчението. Щом се обезсърчиш, не си добър художник. Сега ще ви попитам: На кой език трябва да ви гово¬ря. Вземете английски език - не е правилен, български език - не е правилен. Защото на английски език туй, кое¬то умира, на български значи живее. Как е възможно на един език да кажем една дума, която значи смърт, а на друг да значи да замине. Думата трябва да има едно зна¬чение, да няма две значения. Каква дума тогава трябва да употребим? Та сега се изисква да научите езика на природата. Винаги, каквато и работа да вършите, не я вършете в едно възбудено състояние, при едно горчиво чувство. Всякога се постарайте да имате едно добро разположе¬ние. То е говор на природата. Да имате разположение. Не да кажете: „Не съм доволен." Да имате едно добро разположение да мислите, да имате едно добро разполо¬жение да чувствате и да постъпвате. Като имате добро разположение, говорът ви е правилен. Ако нямате туй добро разположение, говорът ви не е правилен. При вся¬ка една работа, каквато и да е, човек трябва да има едно естествено разположение. Човек никога не трябва да го губи. Всякога трябва да има една мярка. Разположение аз наричам мярката, с която се мерят нещата. То не е разположение, което произтича от яденето. След като се наяде човек, усеща се разположен. Или след като е по¬лучил пари. Аз говоря за разположение, което предшест¬вува парите. Има разположение, което се явява след ре¬зултата. За него аз не говоря. Аз говоря за едно разпо¬ложение, което всякога предшествува резултата. Следо- 42

вателно онзи, на когото разположението предшествува резултата, всякога може да бъде богат и богатството му никой не може да вземе. А онзи, разположението на ко¬гото се явява след резултата, то е временно. При времен¬ните работи разположението отпосле иде. Трябва да зна¬еш. Трябва да знаеш туй, което си, да остане, то е важно. И ще дойде време, когато туй, което имаш, трябва да го дадеш. Туй е философия. Приложението остава. Сега знае¬те ли какъв е основният тон на здравето? Трябва да се правят опити. Намерете един болен човек да пее и, като оздравее, пак да пее. Ще забележите каква разлика има. Помислете известно време какъв е основният тон на здравето. Здравето спада към мажорните гами. Кой тон ще турите? Тогава изпейте думата разположи се. Тя има четири гласни. Я изпейте да видим. Как ще изпееш „разположи се" на един човек да те разбере. Как ще започнете - на¬горе или надолу? (Нагоре.) Колко да го дигнем? Трябва да го дигнете, знаете ли защо? Защото с най-малкия под¬тик много малко ще ти коствува. Малко разположение. Аз не искам много от тебе, малко да си разположен. Мал¬ко естествено разположение - нищо няма да ти костува. Само светлият път на Мъдростта води към Исти¬ната. В Истината е скрит животът. 15 лекция от Учителя, държана на 21 декември 1934 г., София, Изгрев.