Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
ЕДНА СЕДМИЦА В РАЯ
Добрата молитва. Всичко в живота е постижимо.
Вие всички се считате доста възрастни. Мислите за себе си, че сте доста умни. Право е. Количката за малкото дете е на място, но не за възрастния. В какво седи противоречието? Възрастният има повече материя, като дойде в тази количка – не може да носи тази материя. Вие живеете с вашите стари възгледи, които са количка. Станали сте възрастни. Спорите (в)се тогава – кой е направил тази количка така, че не е предвидил да я направи малко по-голяма. Защо вие не си направите по-голяма количка?
Сега всички казвате, че трябва да се живее. Като пишете буквата Ж – това е желание да се живее. Линиите, които образуват буквата Ж , са желанията да се живее. Малките линии, които правят Ж -то колкото да се движи – това е желанието да се проявиш. В Ж -то имате ръцете и краката в движение. В пречупения кръст човек иска да живее, пречупва краката, ръцете. Това е един знак. То не е знак, но то е едно движение, което става в природата. Ако вие сега не знаете да се държите, тогава де ви е самообладанието? Ако не може да държите главата си правилно, перпендикулярно, де е вашата воля? Защото имате една голяма тежест на главата, която всеки момент, ако се изгуби равновесието, може да паднете. Човек е една величина неустойчива. Основата, върху която сте построени, е много неустойчива. Трябва да седиш, да пазиш равновесие. При навеждането какво искате да кажете? За пример: ти се навеждаш напред, или коремът ти излезе напред, или навеждаш главата си напред, или назад. Кои са причините, че навежда(те) главата (си) на едната или на другата страна? От мозъка зависи. На някои хора главата е наведена наляво, понеже дясната страна на мозъка е по-тежка (и, за) да пази равновесие, навежда главата на другата страна. На някои мозъкът (от) лявата страна е по-тежък – тогава главата се навежда надясно. На някои задната част на мозъка е по-развита – тогава човек се навежда напред. На някои мозъкът е по-тежък отпред. На някои главите са изправени нагоре, празни са. Празните класове на нивата все нагоре стърчат. Някой си вдигнал очите нагоре, към Бога гледа. Той не знае какво е нагоре. Това е някаква човешка мисъл, изразена на физическото поле. Тогава ще помислиш, ще разгледаш вселената, която Бог е създал. Туй, което гледаш, не мисли, че е оня свят. То е само проявление на Бога.
Вие досега мислите, че Господ досега никога не е слизал в някое човешко сърце. Казвате, че Духът е слизал, но то е друг въпрос. На кого досега слънцето е идвало на гости? Нито на боговете, нито на светиите е идвало. (В)се някой лъч отгоре, от пространството ще дойде до някой светия или ще влезе в тебе. Един лъч на светлината, той се пречупил някъде, че този лъч, като влезе в тебе – ще върви напред. Той не може да влезе в другиго. Вие се спирате върху живота (му). Този лъч като влезе, той ще внесе живот в себе си, но той ще бъде живот на един лъч. А пък животът не се проявява само в един лъч. Безбройни лъчи има, които излизат от слънцето на живота. И вие ще усетите само една малка част (от тях).
Сега вие искате да ви говоря на един език (и той) да бъде в съгласие с вашите колички, с вашите разбирания. Казвате: да разберем. Хубаво, съгласен съм с вас, че трябва да ви говоря на един понятен език. Наскоро ми донесоха пет праскови, много едри. Гледам – едната много голяма. Искам да зная колко тежи. Пращам една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече от четвърт кило. Четири праскови тежат едно кило и 40 грама. Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други. И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта. Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
Вие може да живеете както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право. Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам. Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя? Няма какво да ти прощавам.
Сега вие казвате: той е много сприхав. Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш. (И) казва: аз съм разложен човек. Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден. Разменили са си ролите. Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден. (А) пък разложеният – да иде на неговото място. Разложеният да иде на мястото на сприхавия, и сприхавият да иде на мястото на разложения. Търпеливите хора знаеш колко са сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхав. Набрала се много вода. Вие още нямате философия. Видиш една погрешка – да се радваш на човека. Паднал някой на земята – какво лошо има в това? Аз как гледам на нещата? Ние на дребно гледаме сега, не на широко, много на дребно гледаме. Паднала някоя ябълка – детето се радва. Клонищата са високи (и) малкото дете не може да си откъсне. Ябълката паднала за детето – да я вземе. Услужва му. (А ти) казваш: да беше узряла. Но ти ще я вземеш. Тази ябълка паднала, детето минава, детето я взема. (Ако) ябълката не пада – пак е за добре. На туй (дете) стомахът е разстроен, (а) ябълките не са узрели. Ако падне тази ябълка, то ще я вземе, ще я изяде (и) ще го боли корема. Затуй ябълката останала горе, да не му причини болка. Когато узрее, самата ябълка иска да му услужи, (а) в другия случай – не иска да му причини болка. Вие така не гледате. Казвате: защо да нямам пари, защо да нямам дрехи, защо да нямам обуща? За да не те боли коремът, за да не те боли главата, за да може да спиш добре, за да може да се учиш добре. Затова нямаш пари. Защото парите са един товар – непотребен за ума. Ти ще се караш с хората за тях. Вие ще кажете: без пари не може. То е друг въпрос. Без пари не може – съгласен съм. Не може, разбира се. Отивам на трамвая, без пари не ме пущат. Пари ми трябват, за да ме пуснат на трамвая. Трябват ми 5 лева. Защо ще искам 5 хиляди лева? Искам да си направя една къща за 25 хиляди лева, или за 50 хиляди лева, или за 100 хиляди лева. Защо ще искам 100 милиона? 25 хиляди ще поискам – ни стотинка повече, ни стотинка по-малко. Вие като искате, винаги туряте един лев повече. То е вашата погрешка. Някой път туряте един лев по-малко. Пак е вашата погрешка. Точно ще туриш 25 хиляди лева. Една къща ми трябва – за 25 хиляди лева. За 50 (хиляди) не искам, за 100 хиляди не искам. За 25 хиляди една къща е много по благословение, отколкото за 50 хиляди, която не обичам. Някой момък висок два метра обикне една късичка мома. Не иска да бъде като него такава мотовила*. Гледам го – един контраст. (Тя) като дете върви с него. Нему му е приятно. Дойде някъде, вземе я на ръце, пренесе я през реката като негово дете. Ти намираш едно несъответствие, че не си приличат. В механическо отношение – не си приличат, но в органическия свят си приличат. Тя е по-далеч от него, затова ниска се вижда. И тя е като него висока. Дългият момък и късата мома са отдалечени, те не може да живеят добре. И поколението ще бъде като тях: които мязат на бащата – ще бъдат високи, които мязат на майката – ще бъдат ниски. Кои са причините за ниските хора? Тези хора, които са високи, голямо притеснение са имали, затова са станали много високи нагоре. Тези, които са ниски, са били нашироко, нямало никой. (Те) на високо не растат, но на дебело растат. Следователно: високите – тънки стават, късите – дебели стават. Сега това аз ви превеждам само за изяснение, за да мислите.
Имате единица житено зърно, единица царевица, единица риба, една птица, един кон, имате и един човек. Всичко имате шест единици. Едни и същи ли са качествата на тия единици? Казвате: едно, едно. Или казвате: аз, аз. Ако житеното зърно каже „аз“ – човек ли е? Ако царевицата каже „аз“ – човек ли е? Ако и другите кажат „аз“ – не са „аз“. Човек само като каже – разбираме. Всички тия единици се събират в него. Всичките единици са 6. На какво е равно? Равно е на 6 единици. Сега да се направи вътрешна връзка. Като събирате нещата как може да ги съберете на едно място? Житените зърна може ли да ги съберете на едно място? В една торба може ли да ги съберете? Как ще ги съберете? Може ли да живеят заедно? Житеното зърно и царевицата не може да живеят във вашата къща. Нямат условия. Освен ако ги посеете в една саксия – може да растат, (но) трябва да вземете грижа. Ако живеят във вашата къща – ще бъдат хилави. Те трябва да живеят далеч от къщи, на нивата. Рибата може ли да живее у вас? – Не. Вода трябва за да живее. Ами птицата? – Във въздуха, горе трябва да живее. И човек трябва да живее при своите си. Сега казвате: защо житото да не може да живее при мене? – Не може да живее.
Сега казваме: да живеем заедно. Чрез Духа Божи можем да живеем. Ние може ли да живеем един в друг? То е най-мъчното схващане, да живеем един в друг. То (се) подразбира – да работим за доброто на някого. Ти мислиш заради него. Ако ти мислиш, ако ти чувстваш нещо заради него, той може да живее надалече от тебе, може да живееш заради него. Вие казвате, че за да обичате някого, той трябва да бъде във вашата количка. Той, щом дойде във вашата количка, ще се намери в притеснение. Никога не викайте хората във вашата малка количка да се качат. Няма място за него. Тя е само за вас. Той да си дойде със своята количка. После, между него и вас, да има разстояние. Казвам: в какво именно трябва да се приложи това? Тогава ние говорим за любовта, или говорим за живота, или говорим за истината, или говорим за знанието. Какво трябва ние да разбираме всъщност? В сегашния живот в какво отношение трябва да разбираме живота? Станеш, искаш да живееш. Какво разбирате под думите „искаш да живееш“? Ти на главата си имаш седем отвърстия. Очите ти искат светлина. Ушите ти искат звук, говор, да чуят нещо. Носът ти изисква ухание. Устата ти изисква ядене. Вие имате очи, уши, нос, уста – всичко четири отвърстия. На какво съответствуват тия отвърстия? Ако възприемаш светлината – ще се научиш хубаво да рисуваш, да пишеш. Ако слушаш хубаво – ще се научиш хубаво да говориш. Ако възприемеш уханието – ще се научиш да преценяваш, преценка да даваш на нещата. Като видиш уханието на един цвят – ще видиш и неговото съдържание. Та казвам: когато дойде един човек при вас с очите си трябва да го прецените. Да гледаш един човек с очите си мозъкът ви трябва да образува светлина. Ако вашият мозък не изпраща светлина, вас хората няма да ви виждат. Ако вие сте едно тъмно тяло – не препращате никаква светлина. Вас хората не може да ви обичат, нито вие може да обичате сами себе си. За да обичаш самия себе си, трябва да има кое да обичаш в себе си. Вие, в сегашното състояние, кое обичате в себе си? – Като се погледнеш в огледалото – приятно ти е. Кое обичаш? Някой път се харесваш. Кое харесваш в себе си? Друг път не се харесваш. Кое не харесваш? Вие се намирате на изпит сега. (И) казвате: не го знам. Че не го знаете – не го знаете. Колко безбройни неща има, които не знаете.
Вие пеете тук. Но от пеене до пеене има разлика. Може ли като затворим лампите и вие като запеете, да дойде светлина? – Не можете. И аз ако пея, пак няма да дойде светлината. Понеже вече е направена една инсталация, защо ще ходим да харчим излишни енергии за нова инсталация? Може да направим да светне и без лампи. Но защо ще харчим тази енергия, когато има светлина? Какъв ще бъде поводът? Ако аз направя тия лампи да светят вие ще станете ли по-добри? – Няма да станете. Ще се учудвате. Вие ще искате като мене и вие да го направите. И вие може да го направите, пък светът няма да стане по-добър. Мислите ли, че като влезе електричеството в света, хората станаха по-добри? Удобства имат повече, но не са станали по-добри. Сега с лампичката лесно може да станеш добър. Много практично е. Като натиснеш копчето – може да го видиш.
В съвременния живот (трябва) на място да се приложат окултните науки за възпитанието на хората. Сега с тях си служат да търсят престъпниците. С тия науки представят един престъпник какъв е. Това не е наука. Това е медицина. (За) да се възпита човек трябва да се търсят ония, нормалните белези на човешкия живот. Ако вашите очи бяха големи колкото моята лупа, какви щяхте да бъдете? Каква трябваше да бъде главата ви? Ако устата беше широка половин метър, или ако ушите ви бяха дълги 75 сантиметра, какво трябваше да бъде ухото? Хубави са ония уши, които схващат най-тънките приятни гласове. Хубави очи са (онези), които виждат най-хубавите цветове. Нос, който различава най-хубавите ухания на цветята. Уста, която вкусва различните храни и разпознава храните – тази уста е добра. Тази уста трябва да знае и добре да говори. Ако устата не знае да говори хубаво и не знае да различава храните, ако носът не може да различава уханията, (ако) ухото не може да различава звуковете и, (ако) очите не могат да различават светлината, казваме: слаби са очите, слаби са ушите, слаб е носът, слаба е устата.
Аз имах наскоро един пример. Един ден ще ходим на екскурзия и (сме) хванали един малък автомобил за 5 души, а 9 души влязохме вътре. Казвам: „Не става тъй. Други се сърдят, че нямало място за тях.“ Хванахме втория път един автомобил, който побира 35-37 души. На двама души, които влязоха, направих им услуга, (а те) пощуряха. Едната беше една сестра възрастна, другата – млада сестра. И двете пощуряха. Едната ми писа такова безобразно писмо – по-безобразно писмо никой не ми е писал. Защо? Аз зная защо. Глупава работа. Тя пише така, но погрешката е моя. Тя искаше пеш да си ходи, (а) аз исках да й услужа. Понеже не я турихме в автомобила дето искаше тя, на първото място, (на)прави цял един въпрос за почетното място. После – автомобилът не е мой, аз никакво разпореждане не съм дал кого къде да турят. Турили ги, които не си съответствуват. Някой път (така) се събирате вие, че не се разбирате. Когото не обичате – не трябва да сядате до него. Които се обичат – да сядат един до друг. Които не се обичат – между тях ще турите да седнат други, които се обичат, за да се поляризират. Въпросът не е само за тази сестра. Тази сестра се прояви, другите още не са се проявили.
Тая сутрин изпращам си цигулката. Една млада и една стара сестра се спречкаха за цигулката. Спор е кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
Аз не искам да правя критика върху нещата. Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си. Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя. Досега никакво престъпление не съм правил. Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка. Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса?“ Пуснах я сутринта отгоре, дадох й един урок. От третия етаж я пуснах. Щом я пуснах, веднага взе към юг по улицата. Освободих се от нея. Какво ще каже тази мишка? Че ме обича? Тя обичаше хляба. Ако нямах хляб, (тя) не щеше да дойде при мене. Ако кръвта ми не беше добра, комарът нямаше да дойде при мене. Не се заблуждавайте. Ние се заблуждаваме и казваме, (че) много (ме) обича – колкото комар. Мишката и тя толкоз ме обича. Аз бих я търпял, но цялата стая се вмириса. Мирише. Да я пратя на баня да се окъпе – не иска да иде. Трябваше аз да я окъпя, (но) тя не се съгласява. Мишка къпе ли се?
Казвам сега: другото е морал. (Вие) казвате: да бъдем добри. Вие градите върху един живот, дето и доброто и злото са заедно. Вие искате да бъдете добри, без да бъдете лоши. Вие живеете в един живот дето и доброто и злото са две сестри. Обичат се доброто и злото. Вие сега искате да турите един клин между доброто и злото – да ги разделите. Казвате: ние сме добри. Ти си в познание на доброто и злото. Бог казва да не ядеш от дървото, дето живее доброто и злото. Следователно: вие искате да бъдете добри, без да правите зло. То е невъзможно. Вие искате да бъдете лоши, без да правите добро. Невъзможно е. Ако си лош – ще правиш добро. Ако си добър – ще правиш зло. Ами ти, като изядеш житото, не правиш ли зло, кажете ми? Когато изядеш една кокошка, не правиш ли зло? Ние сега мислим, че сме много добри хора. Някой път гледам някоя муха. Като кацне – философства. Някой път безпокои ме. Ударя я, (тя) падне на земята. Не че искам да я убия. Гледам – мухата паднала. Казвам: нека седи, какво има . Гледам я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно. Отворя вратата, изпъдя я навън. Казвам (й): „Навън стой, не влизай в стаята, може да стане инцидент, може да се блъснем.“ С моята ръка може да я ударя (и) повече. Има такива мисли в живота подобни на мухите. Те безпокоят. Първото нещо е вредата (им).
(Та) който и да е да носи цигулката ми – има право. Ако искате да носите моята цигулка, в година(та) има 365 дни (и), ако тук сте 700 души – в две години може всеки да дойде по един път да носи цигулката ми. Някой път някои искат да ме видят повече. От тях зависи. Слънцето изгрява (и) слънцето няма да дойде при мене, (а) аз трябва да изляза да го видя. То ще прати на всичките от своята енергия. То ще ми прати един малък подарък. Някой ден ще ми прати червените лъчи, някой ден – портокаловите, някой ден – жълтите, зелените, сините, ясносините, виолетовите. Ако ми прати от червените лъчи – в мене животът ще се увеличи. Ако ви прати от портокаловите лъчи подарък – ще се индивидуализираме, ще се усетя като човек. Ако ми прати зелените лъчи – ще усетя, че организмът ми се развива правилно: стомахът (ми) функционира на място, мозъкът функционира, дробовете функционират. Ако прати жълтите лъчи – започвам да се чувствам добре. Ако прати сините лъчи – имам разположение да се моля, хубаво да размишлявам. Ако ми прати виолетовите лъчи – ще стане силна волята ми, ще започна малко да заповядвам.
Та казвам: желанието ви да ме видите и да ви видя е нормално. Когато аз видя някого – приятно ми е. Защо? – Понеже за мене всички хора са проявление на Бога. Като срещна един човек гледам какво ще ми даде и какво аз ще му дам. То е първото нещо, каквото то може да ви даде. Всеки, когото обичате, той (ви) дава повече. Който ви дава и комуто вие давате, той ви обича повече. Който ви дава повече на вас, вие го обичате повече. И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение (в) любовта: пропорционално (е) на онова, което ти даваш. Божията Любов е безгранична, понеже Бог безгранично дава. Той е създал света. Нему Му е приятно да дава от Себе си. Ние не можем да бъдем като Него, понеже нямаме туй, безграничното богатство. В Него е всичкото богатство. По някой път и Той ни дава, за да можем и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвете колко вода трябва да му дадеш? 50-100 грама. Много интересно е да обичаш един човек и да знаеш от какво той се нуждае, да знаеш от какво той има нужда. Това е обич.
Бих желал да направите един опит за една седмица. Между вас тук, на Изгрева, да стане рай. За една седмица го направете, после пак ще го турим по-обикновено. За една седмица да направим един рай. Сега вие съгласни ли сте за една седмица да направим рай? Ще си вземете една тетрадка, (за) да видите всяко отклонение. Като се зароди – ще го запишете. Ще си отбележите времето, (например) има едно облаче на изток. На изток е справедливостта. Ако на север се зароди – там е истината. Ако на юг се зароди – там е доброто. Ако на запад се зароди – там е доволството. Като ти дадат правдата – ти си доволен. Срещу правдата седи доволството. Срещу истината седи доброто. Защото доброто е нещо материално. Една седмица тук да живеете като в рая. Като излезете из района на Изгрева, може да правите каквото искате. Щом като влезете тук – да се измените. Като че сте в рая. Да забравите света – вземане, даване, обиди. Да мислите, че всичко е наредено. Да мислите, че сте милиардери (и) имате всичко на разположение. Съгласни ли сте за една седмица? Не само един, но всички да се съгласите. Ако турим това, ще кажете: днес какво(то) казва Учителя, мълком ще го приложим. Като влезете (в) него ден – ще размишлявате, цяла седмица ще размишлявате за невидимия свят. (Трябва) да виждате в природата навсякъде доброто. (Като) погледнеш слънцето – да ти е приятно. Като видиш дима – да видиш красота в дима. Като се бият в един дом – да видиш, (сякаш) че си изтърсват праха. Да оставим другото.
Трябва да си (по)говорим малко музикално. Ние сме дошли до едно място, (където) като се пее една песен, не се пее ясно. Всякога песента трябва да се пее различно. Вие имате един възглед: Бог е вложил нещо във вашата душа, което в този живот трябва да се развива. Доброто, което е във вас, да се развива в съгласие със злото. И злото, което е във вас, да се развива в съгласие с доброто. Започва една песен от до. До е освобождение. Искаш да пееш „освобождение“. Някой път искаш да се освободиш, усещаш се ограничен – пееш до. (Учителя, с цигулката в ръка, пее до, после пее „живот“. Учителя изпя „живот“ в различни вариации.) Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположен, (разположен). (Учителя пее „живот“ много пъти (и) „В живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, в живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, труда, труда, обичам труда“.) Какво означава „труд“? Като се трудиш – да (си) превеждаш. Вие живеете в един свят на препятствие. Какво трябва да го правиш (него – света на препятствието), ако това Ж не се пречупи, ако човек не превива краката си? (Защото) при свиването на краката, става скъсяване – то е пречупване на кръста. Знакът на Хитлера – то е животът в движение. Я изпейте с мене „живот“. (Всички пеят. Учителя пее „Колко аз те обичам тебе“.) Какво ви коства да изпеете това? (Учителя пее „Обичам те, защото ти не ме обичаш“.) Не че не ме обичаш. „Не ме обича“ – ето за мене какво значи: че „не ме обича“, разбирам, че не дава възможност аз да се проявя, (т.е.) ти въздържаш своята любов аз да се проявя. Ти не може да обичаш, без той да ти дава възможност. Той като показва, че не те обича, той замълчава. Как ти ще се проявиш (тогава)? Той не те обича, оставя ти да го обичаш, оставя ти да се проявиш (и) ще ти даде всичките блага – той (ще) ти (даде) хиляди плодове. Аз те обичам, защото ти не ме обичаш. Аз те обичам, защото ти си ми дал възможност аз да се проявя вече. То(ва) е мисълта. Когато ви кажат, че някой не ви обича, и вие по някой път мислите, че Господ не ви обича. Значи той ви дава възможност вие да се проявите. Вие се самозаблуждавате. Проявете се – тогава да видите. Научете се да се проявите, да вярвате, че Бог ви обича.
Сега някои искат да предадем нещо музикално. Във времето ще се загуби този смисъл. Животът се развива в съвсем друга гама. Вие никога не може да седнете и на вашите заблуждения да им пеете. На живота може да пеете „колко много те обичам“. На заблужденията не може да пеете „колко много ви обичам“. Ако пеете на живота, нему му е приятно. Ако някой ви каже на ухото „Колко много те обичам“ – вие ще се стегнете. Казвате: има нещо. Когато кажете, че много обичате кокошката, тя казва: „Малко по-надалече от вашата обич.“ Като пея, кокошката казва: какво добро може да ми направиш? Ти може да ми пееш, че ме обичаш. Онези, които не обичате, попейте им „Колко аз те обичам“. Поне тъй направете. Сега във вашия ум седи мисълта: аз може да взема някоя класическа песен от Бетовен. Но то е голяма работа. Тази музика, от Бетовен, е за бъдещия век, не е засега. Сега се мъчат, мъчат, какво искал да каже Бетовен, какво казал Бетовен. Тази класическа музика е взета от светилищата. Някои цигулари като свирят правят движения. Но той (цигуларят), дига си главата. Но, ако не мисли, главата му е празна. Натегне, наведе се надолу. Много цигулари свирят с наведена глава повече, отколкото трябва. Един малък наклон на главата напред може да има.
Често някой казва: „Моите почитания“ и прави един лек поклон. Друг прави много голям поклон. Някой леко се прекланя, прави малък реверанс, друг прави голям реверанс. Като направиш голям реверанс, харчиш енергия за сто души. В (друг) един свят ще те държат отговорен защо ти такъв реверанс му направи. Казвам: учете се. Защото, в оня свят като идете, само за един реверанс ще ви върнат. Сега аз тук нямам предвид никого. Когато говоря, аз казвам на себе си: причината си ти, тия хора си бяха в света, що ги събра?
Казвам на вас: развивайте онова, което Бог е турил във вашия ум. Развивайте онова, което Бог е турил във вашето сърце. Развивайте онова, което Бог е вложил във вас. Някои от вас има да развивате (чувството за) времето. Някои има да развивате чувството на красотата. Някои има да развивате чувството на милосърдието, на справедливостта, на реда, на порядъка, на чистотата. Някои от вас има да развивате чувството на достойнство, да имаш достойнство. Как се проявява достойнството? – Ти (да) се изправиш, (да) вървиш наперен, а не да тръгнеш като баба. Друг като върви, да има осанка, че като го видите да ви е приятно. Гледам, някои хора се движат много хубаво. Спирам се да ги гледам – като художник, който рисува. Има нещо хубаво. Когато умът е зает с хубави работи, човек се движи добре. Щом имате разположение на ума, на сърцето и на волята – винаги ще ходите хубаво. Да мислиш, да чувстваш – то е здравето на човека. То е благословение. Виждате, (че) във всички вас има много хубави работи.
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни. Влизам в положението й. Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш?“ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки. Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е. Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
Вие имате абсолютно право. Всеки може да постъпи както иска. Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си. Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави. При Господа като говорите – лесно говорите. Но вън от Него – мъчно се говори.
Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе. Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото. Така разбира тя. Права е. Крив съм аз, че наех автомобил. Крив е автомобилът, че дойде. Криво е времето, че беше хубаво. Криво беше слънцето, че гря много добре. Криви бяхме ние, че имахме пари да идем. Ако нямахме пари – пеш щяхме да идем. Сега даже аз, както ви говоря, бих ви говорил по-обективно. Обективно се говори, когато този живот, който сега носим, той е един чужд товар. Това не е лошо. Ние сме като затворници, които носим затворнически халати. Турят ти халата, препашат те, ти не го обичаш, (но) трябва да го носиш. Хамалин си, хамалъкът не ти е приятен, но трябва да носиш. Учител си, ти как ще постъпиш? Деца имаш – с всички не постъпваш еднакво. Към някои си разположен, към други не си разположен. Аз съм гледал бащи, (когато) някой път дойде детето, бащата не е разположен – блъсне го. Друг път е разположен – гали го. Поправя погрешката. Някой път нежно го гали. Ще донесе ябълка, ще купи нещо – по този начин ще поправи работата. Заглажда, (но) само отгоре.
Казвате: да сме ясновидци, да предвиждаме нещата. Вие искате всички да бъдете ясновидци. Предвиждаш нещо, не може да го избегнеш. Изкуството е като ги предвиждаш, да може да ги избегнеш. Всички вие попадате все в заблуждения в живота. Има някои същества извън земята, които само скандали правят. За пример: някой отвори шишето с масло, остави го отворено (и) казва: после ще туря тапата. (И) така се заглавика, (че) бутне шишето и разлее маслото. Най-първо, като оставиш шишето, запуши го и го тури надалече. Не слушай тия, които ти говорят. Казват ти някой път: кажи му да не мисли, че си будала. (Ти) имаш достойнство. Покажи, че имаш (и) човещина. Не го слушай. Кажи на себе си: аз няма да го правя. На себе си, като дойде – ти не прави това. Погрешките не се повтарят. Една погрешка ти два пъти не можеш да я направиш. Тази сестра, която ми писа това писмо, тя втори път не може да направи тази погрешка. Това ме радва. Аз държа писмото. Казах, че е безобразно. Като махна „без“ – става „образно“. Това, което е написала, е много „образно“. Турям това, което е направила (и) е много „безобразно“. Като отделя „без“ – то значи „план“. Той не е скроен така, както трябва. Погрешката е, като влезете в невидимия свят, ще видите вашата бяла дреха с малки точици нашарена. Господ като не иска да ви гледа с нацапана дреха толкоз мъдър е, че от всичките наши погрешки прави хубави цветя. На мястото на погрешките туря цветя. Всичките цветя, които съществуват на земята, се дължат на нашите погрешки, на безобразното говорене. Бог го е обърнал и е направил цветя, листа. Реките направил от нашето говорене. Каквото направим ние, Той го обръща и ние се радваме. Благодарение на нашите погрешки, Той е направил всичките тия хубави работи, за да се изправят. Като видите хубавите неща, ще кажете: „Това са нашите погрешки. Благодарим на Бога, че от нашите погрешки е направил най-добрите неща.“ Като стане празен Бог поправя нашите погрешки. Като дойдат облаците, пак е хубаво. Нашите погрешки донесоха облаците, дъждът ще дойде, вятърът духа. Всичко в природата е на своето място, само ние не го оценяваме. Казвам: да благодарим за живота, който ни е дал, за тялото, което ни е дал, за очите, за ушите, за носа, за устата, за ръцете, за пръстите, пък да благодарим и за всеки косъм. Колко косми имам мои, които са изгубени. Съжалявам, (че) някой косъм е паднал някъде, на някое нечисто място – страда. Дреха имаш – тя е пропита с твоя магнетизъм. Не е хубаво да си давате дрехите. Ако даваш дрехата (си) – трябва да я дадеш на някой добър човек, не на лош. На лош ако я дадеш – ще страдаш. Давайте на онези, които ви любят. Служете на Бога, който ви люби. Законът е такъв. Служете на онези, които ви обичат. Служете на Бога, Който ни обича. Като ни остане време, ще служим и на онези, които не ни обичат.
Един ден моята реч, която ви говорих днес, ще я намерите в природата. Всичките погрешки ще ги намерите като хубави цветя. Може би идната година да ги намерите.
Отче наш.
3 лекция от Общия Окултен клас.
9 октомври 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.