Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ДЮШЕМЕТО НА СТОЛОВАТА
Учителя всякога реагираше с известно недоволство, когато в каквато и да била братска работа се проявяваше нехайство, честолюбие, гордост, корист или някаква друга изява на низшата човешка природа.
Стана нужда да се постави дюшеме от борови дъски в салона, в който се хранехме. С тази задача се заехме с един майстор строител Кольо, който живееше в покрайнините на Изгрева и минаваше за наш съмишленик. Взех материалите, но в момента, когато ги докарах, майсторът го нямаше, пък и не знаех дали ще дойде въобще, беше човек малко хлабав по характер. Аз бях поставял дюшемета само на малки помещения, но на големи, пък и не дотам правилни правоъгълници, какъвто беше нашия салон, не бях. Но не исках да отлагам - спрях се да помисля малко и стигнах до решение как трябва да стане това. Започнах, макар и с една малка несигурност, но имах чувството, че върви добре. Тъкмо бях поставил няколко реда дъски, ето го пристига и майсторът. Погледна направеното от мен и с едно накърнено честолюбие, твърдо отговори: "Не, то така не може, в такова помещение така не се поставят дъски." Не му отговори нищо от уважение към званието в занаята и вярата ми в неговите способности. Отковахме поставените от мен дъски в започнахме да ги ковем по съвсем друг начин, по който според него трябвало. Аз веднага разбрах, че начинът по който бях почнал е много по-добър, много по-съвършен от неговия, но нищо не му казах. След малко Кольо отиде някъде и ето Учителя идва. "Защо разковахте дюшемето?" - малко твърдо ме запита Той. В отговора си нещо виновно смънках и казах, че Кольо така е наредил. Учителя си отиде, но разбрах, че правилно съм бил насочен. Дойде Кольо и ние продължихме работата, без да му кажа нещо. По-късно разбрах за големите неудачи, които този човек е имал.