Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА
Известно време бях търговски пътник на един ангросист в Габрово. Задачата ни беше да ходим из провинцията, да вземаме поръчки от търговци и занаятчии. И след като се изпрати поръчаната от тях стока, минавахме обикновено след месец да инкасираме сумите. Парите носехме в себе си, в чанта и при възможност ги привеждахме на нашите стопани. Беше ми се родило първото дете и понеже нямахме близки, а и жена ми ходеше в операта на работа, потърсихме домашна помощничка да го гледа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива. Взех едно момиче и го заведох вкъщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна, като вкъщи остана домашната помощница. През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин и тя си седеше, оставена вкъщи. На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу, тя беше там. Като се съвзех, разбрах, че домашната помощничка задигнала само един дамски часовник и някои дреболии. Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума! Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителя ме спаси от голяма беда.