Общ Окултен Клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
ДОБРОТО СЪРЦЕ
Осма лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 10 ноември 1926 г., София
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Четоха се някои от темите за цветовете на дъгата.
За следния път пишете върху темата: „Детско и старческо съзнание."
Съвременните хора трябва да се научат да мислят като природата. Те мислят по изкуствен начин, съвсем различен от този на природата. Когато хората се научат да мислят правилно, тогава те ще разбират значението на всяко движение на човека, както и на всяка написана от него буква. Ако разгледате почерка на някой човек, виждате, че буквите в началото са дебели, а накрая стават тънки. Защо пише така, вие не можете да си обясните. Ако дадете това писмо на някой графолог, той веднага ще го изтълкува, ще каже: „При започване на своите работи този човек е твърд, смел и решителен, но в края губи тази твърдост и решителност, на тънко свършва. В началото на работите си той обещава, говори за хиляди левове, а на края завършва едва със сто лева." Същото може да се каже и за човешкия нос. Носът на някой човек при основата си, под веждите, е дебел, масивен, като колона, а надолу става тънък. Какво означава такъв нос? Архитектът, който го е построил, знаел какво означава, но важно е вие да го разберете. Дебелината на носа горе означава голямо налягане. Значи в началото на живота си този човек е минал под голямо налягане. Когато колоните на едно здание са големи и дебели, какво показва това? Това показва, че върху тях лежи голяма тежест. Носът на друг човек при основата си е тънък, надолу върви като права линия, а на върха се завива като човка. И това има значение.
Казвам: Вие трябва да изучавате формите на човешкия нос и да ги разбирате. Като ги изучавате, ще видите, че мисълта на човека определя формата на неговия нос. Както времето влияе върху барометъра и той се повдига и спада, така и мисълта влияе върху носа, като го видоизменя. В това отношение човешкият нос е барометър за мисълта. Значи има известно съотношение между мислите на човека и линиите на неговия нос. От формата на носа се съди за природния ум на човека. Следователно, колкото носът на човек е по-масивен, а цветът по-тъмен, толкова по-гъста е средата, през която този човек е минал. Колкото средата е по-рядка, толкова и цветовете, които минават през нея, са по-ясни, по-светли. Според средата, през която цветовете минават, се дават и техните тълкувания. За пример, когато средата е гъста, черният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. Съществата от тази среда казват на човека: „Ти си роден, за да живееш, и то само за себе си." За червения цвят те казват: „Който ви се противи, трябва да му отмъстите. Щом дигнете червеното знаме, то означава война." За портокаления цвят казват: „Човек трябва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добре, на целия свят ще бъде добре; ако на него е зле, на целия свят ще бъде зле." За зеления цвят казват: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е в материята." Щом дойдат до жълтия цвят, те казват: „Човек има интелект, но трябва да го използува само за себе си. Всякакъв морал, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другите хора, за тях може да се даде друго нещо." За виолетовия цвят казват: „Като човек, ти имаш сила, но ще я държиш само за себе си, няма да я изразходваш за другите хора."
Това е тълкуванието на цветовете, но само в една от техните гами. Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг.
По-напредналите същества пък дават друго тълкувание на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а същевременно да помага и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят – служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на всички хора. Тъй щото голямо е значението на цветовете и тяхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. За пример много болести могат да се лекуват с цветовете. Една болест може да се лекува с червения цвят, друга – с жълтия, трета – със синия, с портокаления, със зеления, с виолетовия и т. н. Когато някой човек има идея, иска да живее за Бога, тогава червеният цвят оказва добро влияние върху живота му. Божественият живот започва да се влива в него. Докато човек е егоист, мисли и служи само на себе си, Божественият живот не може да мине през него. Егоизмът е преграда, препятствие за този живот.
Някой казва: „Човек не трябва да бъде егоист." Да, човек не трябва да бъде егоист, но трябва да има представа за своето висше аз, за своята душа, да вижда, да схваща нещата добре и правилно да ги прилага в живота си. Какво е понятието на съвременния човек за неговото аз, когато, едва прекарал 60 години на земята, го понесат с тарга на далечен път? След това поставят върху него паметник, на който пишат: „Тук лежи и почива един „аз" от високо произхождение". Не, това не е аз. Азът не умира. Господ казва за себе си: „Аз, Господ." Значи Той е Азът, който не умира. Когато човек съзнава Божественото, т. е. висшето „аз" в себе си, той е ученик на новото учение, носител на новите идеи.
И тъй казах ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У вас е точно обратното: малко мислите, много говорите, много се тревожите и в резултат на това работите ви не вървят добре. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отде знаете, може би някои от вас да станат велики оратори, да държат речи пред народа? Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора. Обаче обикновеният човек не трябва да говори повече от 15 минути. Когато някой иска да предаде идеите си на другиго, той казва: „Аз ще говоря много, да напълня главата му." Да, ти ще напълниш чуждата глава, но твоята ще изпразниш. Ти не си извор, който непрестанно извира; ти си стомна, която се пълни и изпразва. Ако с водата на твоята стомна напълниш друга някоя, ти ще останеш с празна стомна. На същото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, без да приемате отнякъде ново знание, в скоро време ще се изчерпите. И най-видните професори, след като преподават лекциите си, в няколко години се изчерпват. И ако продължават още да преподават, те могат да направят в лекциите си малки, едва забележими корекции. Изкуство е да се говори добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нещата, това е лесна работа. Според законите на говора само онази мисъл е права, която задоволява както говорителя, така и слушателите: говорителят се ползува по един начин, а слушателите – по друг. Всяка реч, която не задоволява нито говорителя, нито слушателите, е обикновена реч.
И тъй вие трябва да имате положително знание за линиите на тялото, на лицето, на ръцете си и да ги разбирате. Като знаете това, ще намерите де се крият вашите дефекти и вашите добри страни. По този начин ще можете да изправяте дефектите и слабите си страни. Някой казва: „Аз съм свободен, мога да мисля, да чувствувам, да действувам, както искам. Не е така. Свободата се определя от силите в човека. За пример, ако носът на някой човек е дълъг 4 см, той показва какво е количеството на силите, вложени в мозъка му. Това количество сили пък определя интелигентността на този човек. Мислите ли, че ако един човек има чело, високо 4 см, а друг – 2 см, и двамата ще имат еднаква интелигентност? Те няма да бъдат еднакво интелигентни. Значи дължината на линиите на челото определя количеството енергия, вложена в мозъчното вещество. Човек трябва да пази мозъчната си енергия, да не я прахосва. Тя се прахосва, намалява от страх, от омраза, от злоба, от отрицателни мисли и чувства, от разни пертурбации в живота му.
Следователно, като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към своя мозък. Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е Божията Любов. Тя е първото условие за проява на интелигентността в човека. Положителната, права мисъл се изявява само при влиянието на великата Божия Любов. Когато тази любов напусне човека, той става обективен, мисълта му – прозаична, повърхностна като тази на животните. Мислите ли, че богатият човек, който яде по няколко ястия на ден и се грижи само за ядене, седи по-високо от птицата, която кълве гроздето по лозята или хваща пилците и ги изяжда? Ние се отвращаваме от сокола, който граби кокошките от дворовете, а не се отвращаваме от себе си, когато вадим нож и колим кокошки, агнета, волове, крави и др. Когато колим животните, ние намираме, че това е наше право. Защо? Считаме, че ние сме господари на всички същества, които по интелигентност седят по-долу от нас и следователно можем да разполагаме с техния живот.
Казвам: Много от погрешките на хората се дължат на известни дефекти в линиите на тяхното тяло, лице, крака, ръце и т. н. За пример физиономистите са намерили седем линии в човешкия нос, които считат като дефекти, вследствие на което те казват, че на някой нос е изразена черта на страхливост, на друг – тщестлавие, на трети – гордост, на четвърти – любопитство, на пети -търговски дух и т. н. Ако човек разбира тази наука, той ще се оглежда често и при съзнателна работа с мисълта си ще изправя дефектите си. Може ли да се нарече художник онзи, който не умее да коригира своята картина? Той турил някъде по-силни, някъде по-слаби сенки или очите не са достатъчно изразителни и всичко това сам трябва да коригира. Ако човек сам не може да изправи дефектите на своето лице и тяло, има ли право да казва за себе си, че Бог живее в него? Казвате: „Лицето на човека е израз на душата." Питам: Може ли едно криво лице или лице с дефекти да представя душата? Може ли душата да живее в неорганизирано тяло? И след това казвате, че като умре човек, всичко с него се свършва. Как е възможно човек, в когото душата живее, да умре? Невъзможно е да умре човек, в когото душата живее!
Апостол Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно." Тяло, в което душата е облечена, не може да умре. Това тяло е дете на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дете? Значи ще излезе, че душата живее в хижа, която всеки момент може да се събори и изчезне. Това са стари разбирания, отживели времето си. Само грехът може да живее в хижа. От осем хиляди години насам той си е направил една хижа, един затвор, а иска да убеди хората, че тук живее душата. Ясновидецът вижда тази хижа около човека във вид на тъмна, черна обвивка, която някога прониква дълбоко в него и го стяга, ограничава. Та усилията, борбите на човека не са нищо друго освен стремеж на духа да се освободи от тази тъмна сянка, от това черно покривало. Това може да се постигне само чрез светлина.
Казвам: Човек не трябва да търси само дефектите си, но трябва да учи, да различава нормалните линии от анормалните и да знае как да ги изправя. Значи анормалност има в очите, ушите, устата, носа, челото, веждите на човека и той трябва да работи съзнателно за своето изправяне. Много от съвременните физиономисти твърдят, че най-лесно стават промени в черепа на човека. Той може да претърпи някаква промяна в черепа си даже в продължение на три месеца. Това зависи от интензивността на мисълта. Колкото по-интензивна е мисълта за човека, толкова повече изтънява неговият череп. За пример, ако вземете черепа на човек, заминал за онзи свят, у когото мисълта е била много интензивна, ще видите, че черепът на този човек на много места е тънък и светлината на свещта лесно минава през тия места. Обаче, ако турите една свещ в черепа на човек, който малко е мислил през живота си, ще видите, че светлината не прониква през неговия череп. Следователно, колкото по-разработен е бил мозъкът на човека, толкова и костта на черепа му ще бъде по-тънка. Това показва, че мисълта е динамическа сила, която заставя мозъка да работи, да се развива. Гърците наричат българите „дебели глави". Това отчасти е вярно, както отчасти е вярно твърдението на някои физиономисти, че моралните чувства у гърците са недостатъчно развити.
И тъй, колкото повече се развиват вътрешните чувства и способности на човека, толкова повече се развиват и неговите морални чувства; вследствие на това става повдигане на горната част на черепа. Голяма енергия, голяма интензивност се изисква от човека, за да може да придаде на черепа си горе красива крива линия. Голяма е придобивката на човека, ако той с усилието на духа си може да направи някаква промяна в своите удове. Ако линията на ухото в средната част е издута, това показва активност в чувствата. Ако тази линия е малко сплесната, този човек е външно пасивен, а вътрешно активен. Същите линии имат значение и за носа на човека. Когато носът е малко вирнат нагоре, това показва любопитство; ако е малко завит надолу, това показва търговски дух. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да предаде правилни линии на ухото, на носа, на челото си и т. н. Правилните линии на носа говорят за равновесие между човешките способности. За всяка своя постъпка човек трябва да мисли.
Съвременната култура трябва да даде методи за работа, чрез които хората да постигнат пълно равновесие между силите на своя организъм. Тези методи са сложни, но рационални. При тях може да се постигнат известни резултати, които ще се отразят както вътрешно, така и външно върху човека. Тази промяна ще се отрази върху лицето, ушите, очите, носа, както и върху цялото тяло на човека. Той трябва да изучава чертите на лицето си, да работи върху тях, да ги изправя. Ако срещнете човек с правилни черти на лицето, вие трябва да го изучавате, да се сравнявате с него, за да знаете какво ви липсва. И младият, и старият обичат да се оглеждат. Защо? Всеки желае да бъде красив. В красивото лице е изразено всичко, което Бог е вложил в човешката душа. Затова Бог казва: „Огледай се и виж какво съм вложил в твоята душа. Ако има нещо, което си нарушил, работи върху него, докато го изправиш." Някой се оглежда и казва: „Аз нямам никакви дарби." – Това не е вярно. Който няма никакви дарби, той има чело едва 1 – 2 см високо. Всъщност така ли е? Твоето чело е високо пет сантиметра, а казваш, че нямаш никакви дарби. Даже котката проявява известна интелигентност, а колко повече човек! Красиво е човешкото лице! Като погледнете брадата на човека, в нея има една красива черта. Дето е добре развита тази черта, тя говори за голяма устойчивост на човека. На хиляди парчета да разрежете този човек, той няма да се откаже от убежденията си. Който няма тази черта на брадата си, още при първия удар е готов да отстъпи.
Някой казва: „Аз те обичам." – Добре, съгласен съм с тебе, но първо ще погледна на брадата ти. Ако имаш тази специфична черта на брадата си, тя доказва, че ти си прав. Това е написано в книгата на твоята брада. Ако нямаш тази черта на брадата си, ти си неустойчив човек и аз не мога да се возя на твоята кола. Чувствата и мислите на хората не са еднакво устойчиви. Казвате: „Бог всичко може да направи." Да, вярно е това. Бог всичко може да направи за онези, които Го слушат и обичат. Но ако искаме Бог да върви по нашия ум и по нашето сърце, Той нищо няма да направи. Докато човек се излежава, Бог нищо няма да направи за него; ако работи, той ще има помощта и съдействието на Бога и на всички разумни същества. Който нищо не работи, а цял ден заповядва на слугите си, той в един живот само може да деформира лицето си, да изкриви носа, устата, очите си, да атрофира вътрешните си органи и после да се чуди как и отде му дошло нещастието. Мързелът, непослушанието са причина за неговото нещастие. Когато човек повдигне ума си в култ и мисли как повече знания да придобие, стомахът в него ще пострада. Когато пък той повдигне стомаха си в култ, главата му ще пострада.
Следователно между стомаха и главата на човека има известно съотношение. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва. Тъй щото стомахът се наказва, за да се изправи мозъкът на човека; мозъкът се наказва, за да се изправи стомахът. Разумният ученик всяка сутрин трябва да се оглежда в огледалото, да види има ли някаква най-малка промяна в чертите на лицето си и, ако има такава, дали тя е правилна или не. Някой казва: „Остарях вече, лицето ми се набръчка." Казвам: Ако по лицето се явяват бръчки, те трябва да бъдат на място. Всяка бръчка трябва да е резултат на някаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчките по лицето на стария човек се подчиняват на един общ закон. Тия бръчки показват, какво е постигнал старият човек. Те са индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчките по лицето на старите хора са наредени според законите на природата, те са нормални и на място. Ако не са наредени по законите на природата, те са анормални, не са на място и са резултат на известни патологически състояния. Същото може да се каже и за линиите на носа. Линиите на носа трябва да бъдат правилни. Изобщо човек трябва да развива линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Той трябва да развива и очите си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда.
Казвам: Човек трябва да бъде искрен. Природата обича искреността. Когато човек погледне на носа, на ушите, на веждите, на очите си и види нещо изкривено, деформирано в себе си, той трябва да си каже: Имам нещо деформирано в себе си, но ще работя да го изправя. Смелост и решителност се изисква от съвременните хора. Те носят ръкавици, пазят кожата си от слънце, от вятър, от природни влияния. Много хора, без да съзнават, с ръкавиците прикриват дефектите на ръката си. Питам: Какво благо могат да донесат на човека ръкавици от кучешка кожа, които той туря на ръцете си? Може ли да стане културен човек ескимосът, който се облича с дреха от меча кожа? Могат ли да донесат някакво благо за човека птичите пера на шапката му или лисичата кожа на врата му? Дрехите на разумния човек трябва да бъдат направени от растителни материали. Донякъде за препоръчване са и вълнените дрехи, направени от вълната на овците. Ако се облечете с вълнена дреха и отидете при някой кошер, пчелите могат да ви нажилят добре. Те не обичат миризмата на овцата. Ако се облечете с ленена дреха, пчелите са спокойни. Като знаеше този закон, Мойсей забрани на левитите, Божиите служители, да се обличат с вълнени дрехи. Той им препоръчваше да се обличат с ленени дрехи.
Когато ученикът изучава природата или когато размишлява върху въпроси от Божествен характер, той трябва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничните движения. Тя обича разумните постъпки. Тя ще научи човека по вътрешен път как и в какви дрехи да се облича, как да ляга и да става, как да се храни, как да диша и т. н. Природата казва на човека на коя страна да ляга и как да става, но ако не слуша и легне, както намира за добре, той цяла нощ ще се върти в леглото, без да спи. Правилно е човек да спи на дясната си страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмяна между силите. Легне ли на дясната страна, цяла нощ няма да спи. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. Следователно човек трябва да знае, дали енергиите на повърхността на земята са положителни или отрицателни. При това енергията на земята не е еднаква навсякъде. Има места, дето енергията е положителна, а в същото време на друго място на земята енергията е отрицателна. Човек трябва да познава тия сили и да се съгласява с тях.
Съвременните хора често се обезсърчават, че не могат да постигнат копнежите на своята душа? Питам: Какви са техните копнежи? Нека всеки конкретно да си отговори какво иска да постигне. Като наблюдавам младите, виждам, че някой иска да стане виден писател, да напише някакъв роман, с който да внесе нещо ново за човечеството. Друг иска да стане поет, да пише такива стихове, че всеки четец да се забравя от тях. Трети иска да стане знаменит музикант или певец и т. н. Всеки иска с нещо да обърне внимание на хората. Тия стремежи са на място, но човек трябва да развива дарбите си за слава Божия. Каквото направи, той трябва да има предвид славата Божия, а не своята. За да стане човек виден поет, писател, философ или музикант, той трябва да се е родил при специални условия. Първото условие за това е любовта. Любовта трябва да влезе като основа в живота на човека.
Две раждания има в света. Едното е физическо раждане, по плът, а другото – духовно, по дух. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родиш по дух и да се слееш с физическия човек. Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота. Някои го наричат интуиция. Който има добро сърце в себе си, той има особена, специфична черта на лицето. Тази черта придава пластичност, подвижност на мускулите на лицето. От лицето на такъв човек излиза светлина и дето мине, той обръща внимание на хората, привлича ги. Всеки може да има добро сърце. Да бъде човек талантлив или гениален, това е мъчна работа, но да има добро сърце, това е лесно постижимо. Да бъде човек учен, философ, поет, музикант, това е непостижимо в един живот, но да има добро сърце – за това се изискват най-леки условия. Следователно започнете с най-малките усилия да проявите доброто сърце в себе си. Проявите ли добро сърце, всички останали дарби сами по себе си ще дойдат.
Мнозина говорят за велики постижения, за велики добродетели, а при това не познават себе си. За пример кой от вас е изучавал подробно лицето си, да знае колко сантиметра са дълги и широки неговите чело, вежди, нос, уста, уши И Т.Н.? Кой от вас е изучавал формата на своите очи, уши, нос, брада, уста, да знае какво означава всяка форма? Вземете едно огледало, наблюдавайте, изучавайте удовете на своето лице и след това ги нарисувайте. Нека всеки се заинтересува от себе си и се изучава, както естественикът изучава минералите, растенията, животните до най-малките им подробности. Когато човек е боледувал известно време, той изгубва част от своята жизнена енергия и за да я възстанови, търси лекари или различни медикаменти, с които да си помогне. Ето какво може човек да направи в този случай. Нека от време на време хваща с два пръста долната, месестата част на ухото си и леко да я опва надолу. След това да разтрива подутината зад ухото и да следи за промените, които настъпват в неговия организъм. Правете и вие тия опити, не само когато сте болни, но и при неразположение на духа. Когато учителят иска да застави ученика да мисли, той го хваща за ухото. Учениците винаги са недоволни от учители, които дърпат ушите им. Защо? – Защото те не знаят как да ти дърпат. Някой учител хване ученика за ухото и го дърпа до зачервяване. И майките не знаят как да хващат ушите на децата си. Дърпането, опъването на ухото трябва да се прави с любов, а не с гняв. Когато направиш някаква погрешка, хвани леко едното си ухо, после другото и кажи: „Ако искаш да станеш човек, ти трябва да слушаш какво Бог ти говори." Казвате: Малко работа имаме, че ще се занимаваме с ухото си. – Това е метод за усилване на жизнеността в човека. Който иска да бъде здрав, да има добро разположение на духа, той трябва да приложи този метод, да опита неговите резултати. И животните прилагат този метод. Когато се усещат слаби, те нагаждат ухото си между клончетата на някое ниско дърво или на някое колче и го търкат, докато възбудят своята жизнена енергия. Другояче те не могат да си помогнат. Те нямат ръце, да си дръпнат ухото, затова си служат с груби начини.
И тъй всички линии, всички движения в природата имат своя стойност, свое определено място. Дали дадена линия ще бъде дълга или къса, права или крива, тя има дълбок смисъл. Зад всяка линия се крие една разумна сила. В този смисъл външният човек още не е истинският човек. Той представя само една микроскопическа част от неговия минал, настоящ и бъдещ живот. Човек трябва постоянно да учи и прилага. Знание без приложение е суета, както е казал някога Соломон. Той бил мъдър човек, имал много знания, но казал: „Многото знание е товар за човека." Той подразбирал много знание без любов е тежест; много знание с любов е бодрост. Соломон живял разкошно, ял и пил, но любовта не седи в ядене и пиене. Царството Божие не седи в ядене и пиене. Знание без любов е тежест за човешкия дух. Знание с любов е благословение.
Казвам: Дръжте в ума си мисълта, че всеки трябва да работи за усъвършенствуването на своя душевен живот, за хармонизиране на силите в своя организъм. Ако човек работи съзнателно, с усилие на своя дух, без смущения и безпокойствия, в продължение на три месеца даже той ще може да измени в минимална степен живота си, да внесе микроскопическо подобрение в линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вяра. Мнозина от вас имате пъпки по лицето си – работете за премахването им. Мнозина се оплаквате от ревматизъм и ред други болести – всичко това трябва да изчезне от вас. Всички болести, недъзи са резултат на чужди вещества, наслоени в организма ви. Тези утайки трябва да се изхвърлят навън! Само Божественият живот е в сила да освободи човека от тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добрият живот е метод, чрез който човешката мисъл може да се освободи от ненужния прах, натрупан от вековете. Този прах е изопачил мисълта на съвременния човек, вследствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човека за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене са станали на каша. Ако го питате какво трябва да яде, и той не знае; какво трябва да пие – не знае; в какво трябва да вярва -не знае; какво да учи – не знае. И при всички блага, които хората имат днес, те не знаят какво да правят, кой път да поемат и в края на краищата вършат глупости.
Един американски милионер пожелал да се качи на аероплан, да опита какво нещо е да се качиш нависоко във въздуха. Качил се най-после на аероплан, но изпитал голям ужас и страх, струвало му се, че умира. Той си казал: „Кой ме кара да се качвам на аероплан? Втори път няма да помисля за аероплан." Казвам: Който иска да се качва на аероплан, той трябва да знае кое време благоприятствува за качване. Човек не може всякога да се издига нагоре с аероплан. За всяко нещо има специално време и място. Ще говориш, когато е време за говорене; ще мислиш, когато е време за мислене; ще правиш добро, когато е време за правене добро; ще ядеш и пиеш, когато е време за ядене и пиене. Правилният живот се заключава в това човек да прави всяко нещо на своето време. Някой казва: „Сега не ми се учи, не ми се ходи на работа, нямам разположение." Казвам: Ако е време за учене или за работа, ти ще станеш и ще свършиш всичко, каквото е необходимо. Щом станеш, разположението ще дойде. Ако не е време за работа или за учене, и да имаш разположение, ще го изгубиш.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния факт: един търговец отишъл на борсата да печели. В 10 – 15 минути той спечелил 500 000 лв. След това продължил още да играе, но започнал да губи и в половин час всичко изгубил. Защо в първо време печелил, а после губил? -Защото нито навреме е започнал, нито навреме е свършил. Според мен не е умен онзи, който в началото печели, а накрая губи. (В оригинала вероятно има грешка, която тук е поправена. Там е казано : Според мене не е умен онзи, който в началото губи, а на края печели.) По-добре е в началото да губи, а накрая да печели. Още по-добре е, когато човек не взима участие в борсата. Природата не обича борсата. Тя казва: „Не влизай в борсата, докато не ти кажа. Когато ти кажа да влезеш, послушай ме. Ако ме послушаш и влезеш, богат ще излезеш. Когато ти казвам да не влизаш, не влизай. Ако не ме послушаш и влезеш, последен бедняк ще излезеш." Природата на никого не прави отстъпки. Когото хване в непослушание, на онзи свят го изпраща; който я слуша, тя го благославя. Това не значи, че трябва да станете страхливи, да не смеете да предприемете нещо. Смели бъдете, но се вслушвайте в своето добро сърце. Ако е дошъл часът да мислиш, мисли! Ако е дошъл часът да правиш добро, прави добро! Ако е дошъл часът да се качиш на аероплан, качи се! Обаче не е ли дошъл часът за всичко това, чакай, докато доброто сърце ти каже какво да правиш.
Следователно учениците на новото учение трябва да се вслушват в гласа на доброто сърце, в гласа на Божественото начало в себе си.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"