Общ Окултен Клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
ДОБРЕ Е
5 ч.
"Отче наш"
Първо послание към Коринтяните, 2 глава, 1-16 ст.
Каква беше темата на миналата лекция? Какво беше "менюто", какво беше наготвено?
Вие всички мязате като че идвате на концерт, да ви се изпее една песен и после да си излезете. Тази работа не става така. Ако ти внасяш кал в една стая и не я измиташ, трупа се прах, набира се. Когато метеш прахта, задавяш се. Не е растене това. Ако не мислите, ще се натрупа прах в ума ви. Всички недоразумения у хората се дължат според мене на този прах. Гневен си, неразположен си, мразиш – всичко туй е от прахта. Щом някой от вас е неразположен, аз зная – доста прах има. Недоволен си, криво ти е, мъчно ти е – имаш прах, нищо повече. Без прах! Вие търсите причината другаде. Няма друга причина.
Трябва да изучавате себе си. Вие не сте се изучавали. Стремите се само да ви турят бележка. Бележката нищо не помага. Колцина, които са свършили с отличие училище, пропадат в живота! Казвам: Туй, което расте, то е вярно. Децата, които отиват в училище, не отиват големи. На колко години те постъпват в първо отделение? Между 7 и 8 години, нали? В първо отделение не може да постъпи някой, който е на 84 години, не зная дали ще приемат такъв. Ако човек постъпи в училище на 7 години и учи 4 години в отделенията, ще стане на 11 години; 3 години в прогимназията – стават 14 години; трябват му още 5 за гимназия -стават 19 години; и четири-пет години университет – стават всичко 24 години. Следват три-четири години специализация, стажуване. Значи за да добиете едно обикновено знание за временния ви живот, ви трябват 24 години да се екипирате.
Вие се намирате в трудно икономическо положение. Неразположен сте по простата причина, че нямате средства. Молите се на Бога, пари нямате. Кой баща, който е изпратил сина си в странство да се учи в университет или в някой колеж, няма да му даде пари? Ако започне синът да се тревожи, значи тази работа е чапрашък. Щом Господ е изпратил някого на Земята, Той е изпратил и средства. Казвате, че сте сиромах – това означава, че по свой почин сте дошли, без да ви е пратил някой. Кой от вас е напуснал България, за да учи в странство, без да има кой да му даде средства? Когато баща му го е пратил, той всичко има. Някои сте дошли в училище с волята на Баща си, а някои по свой почин. Които сте дошли с волята на Баща си, всичко имате; които сте без Неговата воля, ще опъвате: имате мъчнотии, средства нямате, намирате, че светът е тежък, хората не са добри, никой не ви съчувства.
Колко време отделяте всеки ден за духовно упражнение? След като сте чели нещо, да се спрете, да мислите върху някоя ваша характерна черта? Вие сега не знаете причините за мъчнотиите. Седите като някоя млада булка, която току-що се е обулчила. Тя мисли, че ще живее на новото място много по-добре, отколкото при баща си. Отива като булка, с було, облечена с хубави дрехи, но на новото място казват: "Слушай, булка, ти с тия булчински дрехи на работа не можеш да идеш, булото – долу, булчинските дрехи – долу, хубавата рокля – долу!" Снема тя всичко това и тръгва на работа. И вие, като дойдете в света, мислите, че сте на новото място. Там не е като при Баща ви. Вие сте обулчени, но там има свекър, свекърва. Какъв свекър има, Господ да го поживи! Пък зълви, пък девери – колкото искаш. Вие казвате, че Господ е направил човека. Философски ако разсъждавате, онези, които Бог направи, не са всичките хора. Хората се различават, има някои, които Бог не ги е направил.
Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите. Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен?" Това не е философия. Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате. Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
Човек е склонен към инертност. Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение. Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата. Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи. Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи. Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили. Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо!" Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш. Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие. Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени. Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички! Ако ви попитам за предназначението на ума и сърцето, какво ще кажете? Пишете на тема: "Предназначението на ума и сърцето".
Все ще намерите кое е предназначението им. Те имат служба. Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва. Това са алегории. Сега вие казвате: "Голяма сиромашия!" У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята. Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим?"
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата! И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Има ред нужди, които заставят човека да работи. Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук?" "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите?" "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите?" "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз. Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща? Един пеняз струва три гроша и шест пари. Сега, като минавате през дупката на един светия, трудно ви е; тия дупки не са големи, много мъчно ще влезете. Учението не е царски път.
Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности. Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето. Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне. Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията. Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси. Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси. Ако отстъпиш някъде – закон има; ако направиш някаква погрешка, законът ще те хване. Както когато пътуваш в града, там има закон: или вляво, или вдясно трябва да се движиш, не можеш да се движиш къде и да е. Тук, в България, не е така, но в Америка, когато европейците пътуват и не спазват този закон, стражарите не си поплюват. Те са големи хора, по 6 стъпки високи; там всеки стражар, за да бъде стражар, трябва да вдига с едната си ръка 75 килограма – като хване човека, да може да го вдигне. Там, ако не се подчиняваш, церемонии няма, няма да те карат в участъка, казват: "Вие, господа, които идете от Европа в Америка, трябва да се подчините на тукашния закон. Които не искат да се подчинят, в Европа да си седят." В Америка и княз да си, трябва да се подчиняваш на закона: отляво – отляво, отдясно – отдясно. Вие идвате на Земята – не искате да се подчинявате. Всеки, който не иска да се подчинява на земния закон, трябва да си върви. Ще се връщате, докато дойдете до бъдещата религия, която сега проповядват. При сегашната религия, която е основана на самосъзнанието, хората по-добри не могат да бъдат. Когато влезете в религията, която има за основа космическото съзнание, или свръхсъзнанието, или съзнанието на безсмъртието, тогава вече законът е друг. Тогава .... може да ви описват, какъв ще бъде светът, но да оставим това, те са описания за бъдещето. Те са като млечната, обетованата храна на Земята. Откато излязоха от Египет, евреите и досега говорят за Ханаанската земя. Но Ханаанската земя беше добра страна, много плодородна, там имаше гроздове, които двама души ги носеха. Тъй ни представят нещата. Но хората, които живееха там, бяха много развалени. Мойсей предупреждаваше еврейския народ: "Ако влезете в земята, която Бог ви даде, да не вървите по пътищата на египтяните и по пътищата на народите, които живеят в Ханаанската земя." Господ изпрати еврейския народ да ги изпъди оттам и да се засели. Защото тази земя има много грехове, най-лошите грехове са там. Сега, като кажат "Ханаанска земя", разбират Царството Божие. Евангелистите казват: "Знаете ли ханаански език?" Фигуративен език е той – едно се говори, друго се разбира. Например: "Обича чашата, свети му улицата."
Сега, вие говорите за духовното, а имате всякога предвид материалните работи на Земята. Представете си един вярващ човек. Дойде друг и казва: "Дай ми сто лева на заем." Но като ги вземе, не мисли да ги връща: а и онзи, който ги е дал, не ги забравя. "Няма ли да ги върнеш?" Онзи се извинява, това-онова – няма; и най-после се скарват двамата за тия сто лева. Питам сега: Къде е духовността у тия хора? За сто лева да се карат! Ако дойде някой при мене, аз ще го поведа, да се научи да мирише. Ще му кажа: "Ела с мене. Не искай пари от мене, но се учи – каквото аз правя, прави го и ти, както аз ходя, така ходи и ти. Така ще ходиш, ще разбираш, ще се учиш, ще миришеш през целия ден. Той може да каже: "Какво ли съм тръгнал подире му?" Аз го извеждам да научи нещо. После му казвам: Ще почакаш, аз имам да свърша една работа. Вземам два килограма злато, увивам единия килограм в хартия, давам му го. Какво ще направи той със златото? Като му дам един килограм злато, след колко време ще дойде да иска пак пари? Трябва да разсъждавате. Вие по женски есап /сметка/ вървите, казвате: "Зависи." Нищо не зависи. Оставете света. Аз зная много добре света. "Ами хората?" И хората зная, не ме интересуват хората. Говорите на един неопределен език. Хората са определени числа. Какво нещо е човекът? Определено число. "Ами условията?" За мене това са неща определени. "Лоши времена!" Няма никаква лошевина! То е определено нещо. "Зима е." Де е лошевината на зимата? Няма никаква лошевина! Ти разбираш така, ти смяташ, че зимно време е лошо, но тревата се радва на това лошо. Като падне снегът и я покрие, тя се радва, че има бял юрган. Растенията, върху които има сняг, не измръзват, не изсъхват. Казваме сега, че са лоши времената. Като срещна една кобра, аз зная какво е нейното естество. Поставям между кобрата и себе си една преграда; от нея съм най-малко на половин метър разстояние, по-малко от половин метър не се приближавам. Като река да я пипам, аз имам дилаф , не си турям ръката, а отдалеч я хващам с железен дилаф - така няма да ме хапе. Някой път вие мислите, че можете да хванете кобрата за врата. Вие сте много смели! Така не се хваща кобра, тя е много сръчна. Индусите, които познават нейното естество, я фиксират, но не я хващат. Те никога не се опитват да я хващат. Европейците хващат змиите, индусите – не; те свирят на кобрата с една зурличка и от музиката тя става по-добра.
Сега, вие можете да направите една аналогия. Ти имаш едно лошо чувство в себе си – не можеш да учиш, възбуден си, неразположен си, искаш да се караш – то е нещо посторонно, това не си ти. Измени енергията, която спъва ума ти! Трябва да знаеш, да вземеш свирката и да започнеш да му свириш на това чувство. Вие искате да се справите с него без да свирите, по европейския начин, да сте силни, че да го хванете за врата. Хубаво е да го хванеш, но като те клъвне, отрова има. Не можеш да го хванеш и с дилаф /ръжен, маша/, изплъзва се като риба, не можеш да го удържиш. Да му свириш е по-хубаво. Казвам: Тия състояния какво трябва да ги правите? Всички имате мъчнотии. Да кажем, дойде едно състояние на подозрение, съмнявате се. Някои хора се съмняват повече, други по-малко. На какво се дължи съмнението? Може да ме е страх, съмнявам се, че може да ме оберат. Ако съм сиромах, може 20 години да съм работил и ме е страх да не би да изгубя това, което съм спечелил – 10-20 хиляди лева. Ако бях употребил 20 години, за да науча изкуството да мириша къде има злато, щях да се осигуря. Като тръгна – навсякъде има злато, парчета от по половин килограм, по един килограм, по 2, 10, 15, 20, 25, 36 килограма; по 50 кг рядко се срещат, но са намирали по 36 килограма. Това са 3 милиона и половина! Ако развия това чувство, нали ще съм осигурен икономически? Тук, в България, са идвали да ме питат къде има злато. Ходили при сливенския ясновидец, той им казал къде да копаят и идат при мене да проверят, питат да копаят ли там. Някъде в Нова Загора копали. Питат: "Ти какво ще кажеш?" Аз отговарям: Нищо не казвам. Аз помирисвам парите и сам си ги вадя. Не казвам никому да ги копае. Аз казвам: Ако искаш, може да те науча да помирисваш златото, но не казвам къде има злато. Той сам не вярва в това, казва: "Копах, ама не излизат тия пари!" Ти може да си копал наблизо, може на една педя до гърнето да си бил. Но пак трябва да можеш да помирисваш. Ако го можеш, ще копаеш и ще попаднеш точно на парите. Някой път копаеш на една педя от тях, но отишъл друг и ги намерил. Казваш: "Така е, когато човек няма късмет." Не знаеш как да миришеш, не че късмет нямаш. Който знае добре да помирисва, има късмет, който не знае, няма късмет.
У всинца ви има едно богатство, което всинца трябва да развиете! Каквото е написано в Свещената книга, написано е много добре, но трябва да учите сега какво се пише. Какъв е бил вчерашният ден не е важно, какъв ще бъде днешният ден е важно. Какъв ще бъде например днешният ден? Хубав ще бъде. Ще има малко влага.
Казвам: Всички най-първо трябва да имате едно особено състояние на ума, едно особено състояние на сърцето. Дойдете понякога – неразположени сте, като излезете оттук - неразположени сте. Всички имате неразположение. Как го добивате? Ние живеем в един свят, който е съвършен. Бог е Същество на пълно блаженство. Всички ние живеем в Бога, Който е образ на всички добрини, на всичката любов, на всичката мъдрост и знание – и при това ние, богатите хора, сме сиромаси, ние сме нещастни. Питам тогава: де е погрешката? Не живеем в един беден, но в един богат свят, а при това сме сиромаси, здраве нямаме, духом сме неразположени, сърцето хлопа, кръвообращението не става правилно, в семейството, в обществото, в религиозните общества, между учените – навсякъде мъчнотии. Тогава казвате: "Този свят не е уреден." Понякога учителят влиза в един клас, където се вдига прах – това показва, че тази стая не е била хубаво изметена, учениците са внесли кал със своите цървули и вътре тя се обърнала на прах. Този учител трябваше да накара учениците да влизат с лапчуни /чехли/ вътре, да е чисто. Гледам, и вие тук каляте. Аз толкова години наблюдавам след като излезете оттук, колко кал сте внесли. Вие казвате: "Нищо не сме придобили"... Не се придобива. Не внасяй кал никъде! Ти не внасяй кал и на тебе да не ти внасят. Тази кал, която внасяте, има влияние, тя не се изчиства. Този салон колко пъти го миете в месеца? Може да го миете, но калта, нечистотията имат лоша миризма, която мъчно може да се изчисти с едно миене. Благодарение, че човек внася не само лоши влияния, но внася и добри работи. Представете си един салон, в който като влезете, да няма никаква кал, като с паркет. Които сте отивали на бал, там има ли кал? Няма. Ако ме попитате защо не ви вървят работите, ще ви кажа: защото тук не е паркет. Всякога, след всяко събрание идвам да видя колко прах има и по праха вече зная колко сте прогресирали. Влизам всякога преди да са мели и виждам колко прах има, измервам го и казвам: Има още време докато се изправят. Всеки от вас може да направи един опит. Като живеете в една стая, гледайте да не внасяте кал вътре и вижте дали ще ви тръгнат работите, или не. Не очаквайте другите хора да ви мият стаята – работата ви няма да върви. Като дойдеш, ще си изуеш обущата отвън, ще ги изчистиш хубаво. Да имаш стая, в която поне ти да не внасяш кал.
Ще кажете, че това са дребнави работи. Аз сега превеждам това. Вие цял ден внасяте кал във вашите умове, във вашите сърца. Тук важи същият закон: каквото правиш във физическото поле, правиш го и в умственото поле, правиш го и в духовното поле. Питам: При такъв "хигиеничен" живот какъв прогрес можем да направим? Не можете да направите никакъв прогрес! Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес. Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен?" Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле. В умствено отношение как ще държиш ума си чист? Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук? Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай! Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино?" Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова?", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино. При културните хора не е така: "Колко?" – "Толкова." Определена е цената.
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър!" Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече! Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има. Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете. Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида. Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в". Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко. Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти. Тия положения трябва да ги знаете.
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност. Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите. Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш. Малко хора съм срещал да помирисват златото. Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има. Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти. Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили. Сега ви представям една възможност, която съществува в света, ако искате икономически да подобрите вашето положение. Вашето икономическо положение може да се подобри само по един начин. Ти, като музикант, можеш да подобриш своето положение. Има свирене, с което можеш да внесеш магнетизъм. Има такива течения, които можеш да уловиш като засвириш. Ако намериш тона, звученето, хората ще те слушат. Взимаш цигулката, свириш на един банкер едно парче – той извади сто долара и казва: "Елате утре пак да ми свирите." Щедър става човекът, но свири му! Има певци, които пеят магнетично. Един от признаците на доброто пеене е, че отваря кесиите на хората. Пеене, което не отваря кесията, не е добро. Пеене и свирене, което отваря джобовете на хората, то е добро. Вижте цигуларите виртуози – с 50-60 000 лева на една вечер не се задоволяват. Обикновеният цигулар взима 150 до 200 лева, а виртуозът, който свири майсторски, взима 10, 20, 30, 40, 50, 60 000 лева. Това са възможности да опитате себе си. Вие казвате: "Аз съм способен." или "Аз не съм способен." Тогава, щом не си способен, какво очакваш? Ако си способен, трябва да учиш, пък ако не си способен, какво очакваш? Трябва да бъдат определени тези състояния, които имате. Някой път може да се мъчиш от своята неспособност, а някой път може да се мъчиш от неспособността на другите. Има хора способни, които казват, че не са способни. Някои като дойдат при мене, внушили си, че не са способни, внушават го и на мене. Някой си турил в ума мисълта, че е лош човек и като дойде при тебе, внушава ти, че и ти си лош. Тия работи са, от които всички трябва да се пазите. Направиш погрешка – кажи: "Погрешката не е моя." Няма лош човек! В усилието да направя нещо добро може да направя една погрешка. Някой го хване някаква болест – то е едно здравословно състояние, за подобрение на неговото сърце. Казва, че можел да умре. Как ще умреш? Ти не можеш да умреш преждевременно. Ти си изпратен на Земята с мисия, няма какво да се плашиш, че ще умреш. Всяка болест е дошла, за да дойдеш малко на себе си. Всяка болест, която се дава на човека, има добро предназначение, тя е дошла, за да научиш нещо. Ако те хване за пръстите, тя ти казва: "Трябва да бъдеш истинолюбив, да не обичаш лъжата. Лъжа да няма!" Ако те хване за езика, казва: "Сладко трябва да говориш за любовта." Заболяла те устата, казва: "Като започнеш сладко да говориш, ще мине." Боли те кракът, търсиш диагноза – ти трябва да бъдеш добър. Боли те ръката – диагнозата е: справедлив трябва да бъдеш. Ухото те боли – умен трябва да бъдеш. Ти търсиш причината отвън. Не, не, оставете тези работи! Недъзите, които имаме в духовно и в умствено отношение, се отразяват и на нашите органи. Всеки орган представя една област. Когато се натрупат известни мисли, които не съответстват на нейните функции, страданията ще дойдат в тази област. Запример: страдат ушите; ти си умен човек, даваш внимание, да чуеш с ухото нещо – тогава в ухото иде повече кръв; ако си невежа, кръвта няма да приижда, ще обеднее ухото, ще започне да изтънява, да става светло. Щом долната част на ухото стане светла, ти няма да живееш дълго време на Земята. Диагноза има. Сега вие казвате: "Ти не ни казваш истината. Какво трябва да направим?" Слушай добре с ухото си! Двама души като се карат, извади добрата страна: като креснат, като се скарат, веднага да познаеш кой е на правата страна, по гласа да познаеш кой е прав. Този, който не говори музикално, не са свързани думите му, той е на кривата страна; който се кара музикално, той е на правата страна. Или, единият гледа нагоре, другият надолу – кой е на правата страна? Този, който гледа нагоре. Мъж и жена се карат, мъжът гледа жената, а тя гледа нагоре – кой е на правата страна? Жената. На друго място мъжът гледа нагоре, казва: "Господи, помогни ми с тази жена!" Жената го хука, гледа към земята и казва: "Няма ли да пукне!" Като ги наблюдавам, казвам на жената: Гледай той да не умре, защото вторият мъж, за който ще се ожениш, по три пъти на ден ще те бие. Да не казваш "Дано да умре!" Лоши минути има. Ще кажеш: "Много добър мъж имам, не е лош човек."
Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: "Много добре е!" И лоша мисъл да дойде, кажи "Добре е!", не казвай: "Защо дойде!" Каквато и мисъл да дойде, ти кажи: "Добре е." Каквото и чувство да дойде, кажи същото. Ако Бог търпи всичките наши престъпления и Той не счита, че е лошо, колко повече ние, които правим престъпления, трябва да търпим. Защо да не подражаваме на Бога? Хората правят престъпления, избиват се – Той ги търпи, казва: "Ще се оправи тази работа. Ще се оправи, ще се оправи!" Ти по същия начин – каквато и мисъл да дойде, не се възмущавай, кажи: "Ще се оправи, добре е!" Тъй, за една седмица, навсякъде да ви познаят, като ви опитат. Каквото и да дойде, кажи: "Добре е!" Сладка дума! "Хайде, Господ да го благослови!" Ще кажете, че това не сте го правили. Като ви дойде някоя лоша мисъл, вие веднага казвате: "Туй защо стана? От къде дойде тази дяволска мисъл?" Не зная дали е дяволска мисъл.
Не само за мислите, но каквото и да стане, внимавайте! Тази седмица ще ви предизвикват. Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. Ще бъдете като онзи българин, който като отишъл веднаж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: "Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми." Идва един турски бей и като го чува, казва му: "Гяур, махай се оттук!" Той веднага става: "Буйрум, ефенди!" Отива на друга курна. Турчинът и от там го изпъжда, онзи отива на друга. Така обикалят цялата баня и българинът все отстъпва. Накрая беят му казва: "Никой не те е бил досега и с този ум никой няма да те бие." Ти казваш: "И аз ще обикалям банята, ако на мен тъй ми направят!" Бъдете отстъпчиви! Когато дойде неприятност, бъди отстъпчив. Злото е нещо силно в света. Христос казва: "Не противи се злому." На злото в себе си не се противи, то е нещо силно, мощно. Остави доброто в тебе да се бори със злото. Не се заемай с една работа, в която ти ще бъдеш бит. Не се опитвайте вие да се борите със злото. Не си правете илюзии, че ще победите нещо. Добро и зло – те са две сили, които са в стълкновение. Не влизай да ги примиряваш. Дръж се на страната на доброто. Остави доброто, каквото може, да направи, то да воюва. Защото ти трябва да бъдеш тил. Това е философията на живота. А за всеки, който иска да се бори и да победи, Писанието казва: "Побеждавайте злото чрез доброто." Не мислете, че сами можете да победите злото. То е нещо непобедимо. "Не противи се злому!" Аз не говоря за онези навици, които имате; понякога човек има някои навици, някои желания, имаш чувство, което създаваш. На него ти можеш да бъдеш господар, но злото е нещо, което действа и в човека, и в обективния свят, в света извън него.
Сега, каква мисъл остана във вас? Кажете. Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира. Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по свобода да действа. Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: Оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. Някой път не обръщайте внимание; някой се разгневил - оставете го, в дадения момент нищо не му казвайте, премълчете, нека си говори. Духа вятърът – какво ще му казвам да не духа? Един човек, който се кара – той е порой, ще изтече, след това ще остане тинята. В Египет тази тиня е много плодородна, като дойде, всичкото богатство е там. По някой път и ти като се разгневиш, кажи си: "Не кряскай!" Вие не знаете как да се карате. Кряскате: "Знаеш ли какво мога да направя?" Не, вие ставате смешни. Проповядвайте на празната стая, карайте се на нея. А вие отивате при някой човек да се карате. Той е по-майстор от вас! Не се карайте, преди да сте направили един опит, да знаете какво можете да направите от караницата.
Две жени се карат, едната отсам реката, другата оттатък. Едната започва да нарежда, другата само мълчи. Най-после първата казва: "Кажи нещо, ще се пукна!" Онази мълчи, не й дава повод. Вие не знаете да се карате. Гледам тук, двама души като се карат, единият кряска и другият кряска, ни най-малко не се изчакват да си чуят мнението. Караницата започне сопранът - тенорът чака, после изведнъж тенорът подеме, сопранът чака, после подемат и двамата дует. Гледам, вие преждевременно започвате, не пеете по ноти, не спазвате времето – караницата не излиза на свят. Когато ще направите нещо, направете го на свят! Ако ще се караш, музикално се карай.
Сега, друга задача ще ви дам. Цяла една седмица, като дойдете отвън, ще си изувате обущата. В стаята си с обуща няма да влизате, кал няма да внасяте. Цяла седмица ще го направите. Който може, да го направи, който не може, да не започва. Ако искате условия или казвате, че нямате време, не правете задачата. Който има време, той да я направи. Като се прибереш, ще си изчистиш обущата, няма да даваш друг да ти ги чисти; хубаво ще ги изчистиш, ще ги внесеш, ще си измиеш ръцете, след туй ще се изправиш и ще кажеш в ума си: "Господ да ми помогне добре да направя опита си." Всеки един да тури това в ума си.
Великото в света е само онова, което може да се направи, добре да се направи и да остави добри последици. Ти можеш да кажеш една дума и тя да остане хиляди години да живее. Тази дума ще обикаля света. Може да кажеш някоя дума, която утре ще умре. Зависи колко е интензивна мисълта ти. Има думи, които микрофонът може да хване, има други, които не може да хване. Да кажем, че мисълта ви е толкова интензивна, че отиде в другия свят. Те си имат радио, могат да ви чуят, да знаят и в единия, и в другия свят, че правите опит да се самообладаете. И кажете: "Добре е!" Самообладание на мислите! Ама страдания има отвън -"Добре е!" Вали дъжд – "Добре е!" Прах се вдигнал – "Добре е!" Карат се двама души – "Добре е!" Умрял някой – "Добре е!" Обрал някой някого – "Добре е!" Дали на някого пари – "Добре е!" Бил някой жена си – "Добре е!" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе?" Ще намерите един килограм злато – най-малко. Който го направи хубаво – десет килограма злато.
"Отче наш"
13-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 18 декември 1935 г., сряда, София, Изгрев
Следват гимнастически упражнения.