Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
ДЕТЕ, ВЪЗРАСТЕН И СТАР
Добрата молитва. Венир-Бенир.
Ще прочета трета глава на Иезекиила за да видите, какво нещо е Израил. Ще прочета до десети стих.
Някой път казваме някои работи, които произвеждат смущения. Всяко нещо, което произвежда смущение, не е право. Сега като ви говоря, ще ви дам едно упражнение. Сутрин като станете, да знаете как да регулирате малко мисълта си. Вие вървите по стария начин. Мислите, че каквото вършите, всичко е наред. Ако изучавате френски език ще видите колко мъчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. От старите езици, ако се занимавате с китайски, още по-мъчно е. Там има около 40 хиляди знака за думите. После, езикът е повече с едносрични и двусрични думи (и) много мъчно се говори.
Сега, като правите движение нагоре с ръцете, ще поемате въздух. Като поставяте ръцете настрани, ще задържате въздуха. Като свивате ръцете отпред, пред гърдите, ще издишате полека. Всички движения, които правите, трябва да се осмислят. И в гимнастиките, които правим, когато вдигате ръцете си, по някой път вие не поемате въздух; като простирате ръцете настрани, не задържате въздуха; и когато свивате ръцете отпред, не издишате. Сега някои от вас може да мислите, че това не е важно. Важни работи са.
ПИ Колко имате тук – 1111. Да прибавим сега едно нищо. 11110. Ти ще направиш някой път някоя погрешка, която нищо не е, (но) тази погрешка турена, става 11110. Ако туриш едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Някои) казват: „То е карма.“ Че е карма – да, карма е. Оплетеш една мрежа от нищо, в която така се оплетеш, като петел в кълчища. Виждали ли сте петел в кълчища? Петелът влезе в кълчищата, иска да рови. Като се оплете кълве, кълве, не го пущат кълчищата. Та няма ли кълчища, в които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата?“ Казвам: кармата, то е един петел в кълчища. Ако му стигаше умът влакно по влакно да ги къса, щеше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкоз повече се оплита. Сега вие може да се оплетете във вашата мисъл. Вие можете да направите една нишка от центровете на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържете това влакно с причинния свят – причини и последствия. Туй влакно отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направиш едно влакно за самосъхранение. Да кажем вие денем туряте една ограда от бодлив тел за да се пазите от животните, от млекопитаещите, които обичат да тъпчат. Един ден забравите, че вие имате бодлив тел, вървите и вие попадате в същата мрежа. Та често човек със своите мисли, със своето верую, с ония закони, които той (си) е направил, сам той попада в тях. Казвам сега: защо свободно човек да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човек не може да диша (свободно), аз да ви кажа съдбата (му) след десет години каква ще бъде. Ти след десет години ще умреш. Ще ти пеят „Отче наш“ за небето. Ако искаш по-дълго от десет години да живееш тогава ще дишаш плавно, бавно, без да се забелязва никакво движение отвън. (Учителя показа хармонично дишане без отвън да се забележи никакво разпущане на гръдния кош.) Аз дишах хармонично. Като дишаш хармонично дробовете пеят. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То са милиони клетки, които, като влиза въздухът, те са като оркестранти. То е голям оркестър – няколко милиона клетки. Като дишаш – всички свирят, пеят. Не само да ги чувате когато кашляте.
Сега вие искате да идете при Господа. Казвате: „Да видим Христа, да (Му) кажем колко сме пострадали на земята.“ Който не се е научил да диша (така), че като диша – дробовете да пеят, той ще иде в небето (така), че никой няма да го види. Казвате: „В небето ще слушам.“ Ти тук си глух, че там (ли) ще слушаш? И този живот на земята е така хубав както ангелският. Всяко нещо е на място като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тяло.“ Какво тяло искате вие? Ако имате едно леко тяло ще литнете във въздуха, ще седите някъде. И ако не разбирате закона знаете (ли) в какво смешно положение ще бъдете? – Души, които се освобождават от тялото си, които не са запознати със законите, седят във въздуха като балони. Дойде вятърът – те не могат по желание да се движат, вятърът ги носи насам натам, блъсне ги в някое дърво, блъсне ги в някоя стена. Те се чудят как не са свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае къде да влезе. Върти се вкъщи, само току се блъска в тялото, блъска се в главата, оттам-отсам се блъска. Ти по някой път чувстваш умрелите (и) казваш: „Някой дявол е дошъл.“ А то е някой глупав вол – само се трие около тебе както се трият около дърветата. Тия паразити ги хапят и те се трият. Един дух като дойде, някой ваш близък като дойде, трие се около вас. Тогава във вас се образува някаква слабост. Слабостта на такива души е като дойдат, да се трият около (тебе) и ти образуват слабост. Това е теория сега. Пък ако тази душа е разумна, ако влезе вътре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бъде като слънчев лъч, който идва. Вие ще се зарадвате.
Та казвам: сега ще направим едно упражнение разумно. Станете. Бавно издигате ръцете нагоре, над главата, и допирате върха на пръстите – поемате въздуха бавно. Спускате ръцете настрани, до височината на раменете – задържате въздуха. Свивате ръцете една срещу друга пред гърдите и издишате. Ръцете се спущат отстрани и наново се прави упражнението няколко пъти. Седнете.
Всяка работа, в която умът не присъства, всяка работа, в която умът не взема участие, никога не може да успее. Всяка една добродетел, в която сърцето не взема участие, и тя не може да принесе никаква полза. Всякога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашият ум не присъства, ако вашето сърце и вашата сила не присъстват, тогава всичките ви работи не може да прогресират. Общо казано: там, дето умът присъства, може да се ползваш. Като правиш едно движение с ръцете, умът да присъства в туй движение. Като поемаш въздуха, умът ти да присъства, с въздуха да дойде в дробовете. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умът не присъства. Ти правиш едно упражнение, (а) умът (ти) е разсмян. Обидил те някой, ти си мислиш за обидата и правиш упражнението. Някой път може да те обиди някое куче. Вървиш по пътя, нахвърли се едно куче, стреснеш се, уплаши те. Ти вървиш по пътя и си мислиш как тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нямаше нещо да хвърлиш на това куче, да го удариш, как нямаше някой камък. „Как тъй да смее да ме нападне.“ Държиш това в ума си. Ако речете всяко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умът ви е на място, кучето никога няма да се нахвърли отгоре ви. Може да направиш опит: ако вървиш (и) мислиш, и будно е съзнанието, кучето може да го държиш настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) от тебе. Ти като вървиш, да го гледаш отзад къде е. Щом си захласнат напада те. Щом речеш да мислиш, туй куче ти го гледаш. Докато го гледаш кучето, то не може да те нападне. И лошите мисли са също като кучетата. Ако умът е буден, лошите мисли не се приближават. Щом си захласнат някъде, лошата мисъл вече ще дойде.
Казвам: първото нещо е да имате присъствие на вашия ум. Бог ви е дал ума. Едно от най-големите благословения е умът на човека, което Бог му е дал. Сега всички са ви проповядвали. Вие мислите за Божиите благословения. Бог ви дал дарби. Но Бог на всичките хора е дал известен материал да го обработват. Ако дарбите, които Бог ви дал, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите с тях, вие не можете да се ползвате от това благо. Да кажем, ти имаш един отличен глас, но никога не пееш. Защо ти е този глас? Никаква полза не принася никому. Като пееш, не мисли защо ще пееш. Ти като пееш, принасяш полза и на себе си, принасяш полза и на другите хора. Като правиш добро, ти принасяш полза на себе си. Доброто е основата, върху която почива човешкото здраве. Човек без добродетели не може да бъде здрав. Без добро той ще свърши зле. Ако има добродетели много добре ще свърши. Туй са правила. Не гледайте, че (на) някой човек му върви всичко. Без добродетели нищо не върви. Ако и да е последен сиромах, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
Сега, аз толкоз години съм ви говорил и някои от вас сте приложили нещо вече. Не може да не приложите. Толкоз години при мене вие сте нагорещени като желязото, което турят в огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излезете из огъня, ще изстинете пак. Виждам, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бяхме едно време, сега изстинахме.“ Аз искам огънят да бъде органически, не да се нагорещявате отвън, но да се нагорещявате отвътре. Като мислите, като чувствате, като упражнявате волята си, трябва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Някой казва: „Какво ще ядем?“ Ти може да ядеш само сух хляб, ако умът присъства. (Тогава) ще се ползваш много повече, отколкото ако ядеш пищна храна. Ядеш пищна храна, но не си доволен – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво... В сегашните времена ако си беден искаш изобилно масло пък няма. Из въздуха масло може да вземете. Там е пълно с масло. Човек, със своето самовъзпитание, (е) изопачил организма си. Всичките клетки, от които той е създаден, са разумни. Ако тази клетка, която е царица, в човека има една клетка, около която милиарди клетки са се събрали и образували един организъм. Ако той е лаком, предаде своята лакомия на клетките и те са лакоми. Те са малки такива същества, но в тях се зароди една голяма лакомия, като на слон. Искат много да им дават, че много ще яде той. Той иска да събере цял хамбар, пълен с милиони кила жито да има да яде. Безполезно е това. Тръгнеш на път, туриш 4-5 кила хляб, казваш: „Няма да ми стигне.“ Лакомия е това. Ще възпиташ тия клетки всички да бъдат икономисти. Че много малко им трябва. Много малко ни трябва в света. Трябва за бъдеще да градим своето щастие в онова, което ни е дадено. Ако ние от Божията Любов, която се излива във въздуха, не можем да вземем нещо; ако от Божията Любов, която се излива в светлината, не можем да вземем от нея нещо; ако от Божията Любов, която се излива във водата, не можем да вземем нещо; ако от Божията Любов, която се излива в храната, не можем да вземем нещо – от къде ще вземем? Търсим своето щастие в парите.
Според окултната наука Лондон е главата на Мамона, на Бога на парите. Всичките финансисти там бяха. Какво стана (с) тази глава сега? – Мачкат тази глава на този змей на парите. Лондон мислеше, че е осигурен. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падат бомби, големи бомби, взривни вещества. Трябва някой от вас да го пратим в Лондон да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вътре в скривалищата на Лондон. Пита ме един: „Какво прави английският крал?“ Казвам: „Седи вътре в избите, крие се по 4-5 пъти.“ Крал на цяла империя, която има 400 милиона поданици, но като дойдат бомбите, и той се крие в скривалището. Ударят сирените – скрият се. Съобщят, че няма опасност – излизат вън. Пак се чуят сирените – пак в скривалищата. И той се крие по някой път по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, с удобство, но чува пукота и като цар. Сега ще ви направя едно сравнение: всичките лоши мисли това са бомби, които дяволът по някой път спуща. Трябва да знаеш, че идат. Трябва да имаш един разбран дух, да знаеш как да мислиш. Ако не знаеш как да мислиш, ще се намериш като в Лондон. Балоните, които пуснаха за да пазят Лондон, мислеха, че са осигурени, че няма да могат да минат германците. Но защитата не беше така силна. Излъгаха се. Англичаните направиха погрешка така, както направили паяците. Те мислили, че са много учени вече. Дошло известие, че един слон ще посети царството на паяците. Те казват: „Как слон нас ще посети, (как) ще мине през нашите градове? Ние ще му дадем да разбере. Само да дойде в нашите градове.“ Явили се всичките инженери, сновали през улиците, задръстили ги и казват: „Само да мине сега да види как се минава през царството на паяците.“ Дошъл слонът, минал през улиците, ходил навсякъде. Те започнали да мислят какво сътресение (са) предизвикали техните прегради. Пратили своите кореспонденти да разберат какво сътресение (е) усетил (слонът). (Той) казал: „Никакво сътресение не усетих.“
Ако вие мислите да спънете дявола като паяците ще ядете попарата му. Сега – другата страна. Хубавата страна на всяка война е, че тогава човек прави неща, които иначе при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, как ще го направя? Невъзможно нещо.“ Виждате тези англичани и германци (как) вечерно време тръгват из въздуха с аеропланите си. Никаква светлина няма и намират Лондон. Не само го намират, но във въздуха се бият. Някой може да се върне, някой може да не се върне. Каква смелост имат тия хора. Като дадат заповед хич не мислят, длъжност е. Всичко забравят и казват: „Ще се бием за отечеството.“ (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човекът и намира Лондон. Някой от нас и денем да го пратим, не може да го намери. Вие питате: „Защо трябва да го направим?“
Защо в българския език изхвърлиха ? И други букви изхвърлиха. Някои питат: „Защо е
в български този малък ер? Някои букви могат да се изхвърлят, но някои букви не трябва да се изхвърлят. Може да направиш една цигулка с три струни, но с четири струни е по-хубава. Може да имаш една китара с четири струни, но ако имаш с шест струни е по-хубава. Ако имаш една арфа, не четири, но 36 струни (й) трябват. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Аз по някой път опростотворявам работите и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Аз с мисълта си може да накарам един французин да ми отговори, без да му говоря на френски. Или един англичанин, без да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има един език, на който хората говорят. Като го погледна, казва: „На ваше разположение.“ Веднага ще ми услужи. Ако не зная как да мисля, ще се намеря в трудно положение. Ще се намеря в положението на онзи французин в Севастополската война, (който) бил във Варненско, в едно село българско, (и) говорел на един стар българин на френски, искал му нещо. Българинът му казал: „А бе, синко, как майка ти да не те научи да говориш български? Че какво искаш от мене?“ Той (французинът) направил един кръг. Разкопава го. Хваща си пръста и с другата ръка показва, като че дои. (Българинът) казва: „Така ми кажи.“ Донася му млякото.
Та казвам: ние, като правим упражнението, си вдигаме ръцете нагоре като французина, за да ни разберат от невидимия свят. Защото човек трябва да си въздейства. Всичките движения са за волята. Ако ти не движиш ръцете си, волята ти ще остане слаба. Ако мислиш ти за ума си, ако чувстваш ти за чувствата си, ако не движиш съразмерно краката както трябва, ръцете, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадем някои правила, защото иначе ще паднете в друга крайност. Някой път ти се усещаш неразположен, обиден си. Върнеш се неразположен, работите не вървят. Тъй си нахохорен, върнеш се вкъщи, ще намериш децата виновни, дъщерята, слугите, всички са виновни. Ще намериш причина, че къщата не е очистена, че възглавниците не са на място. Все ще намериш някаква причина. Ти още отдалече като идеш вкъщи, спри се и преди да влезеш, започни да гладиш първия пръст (на) едната и после на другата ръка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трябват. Те не са виновни, че имам неразположение отвън. Не са виновни децата, слугите. Малко благородство ми трябва.“ Поглади първите пръсти на ръцете си последователно. После поглади средния пръст. Трябва да бъдеш справедлив. После поглади (пак) третия пръст. Трябва да имаш едно засмяно лице, не начумерено, (не) да заповядваш, че власт имаш. Ти тогава влез вкъщи, ще тръгне работата. Няма да има гръмотевици, няма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъв дявол беше не зная.“ На български думата „дявол“ има лош смисъл. Аз бих желал да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпъдиш из вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш из комина, влиза през някоя малка дупка и ще те убеди, че не можеш без него. Толкоз години не се обезсърчава. Като дойде, той използва всичките условия на живота. По някой път той така се настани, че взема вашата страна като че сте вие и ви дава съвет. Не трябва да се прекланяш, да те мислят, че си толкова глупав. Трябва да ги сплашиш. Ти го слушаш. Аз веднаж гледах една кокошка. Тя се наежила с пиленцата си, минава един вол, тя го клъвне. Големият вол се отби (и) казва: „Хайде да нямам работа с една кокошка да ми се смеят. Да е някой герой – разбирам.“ Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: аз вола сплаших – и отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре й, тя се разкряка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкряка, повика пилците си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили един вол, ще сплашите кучето. Кучето не се плаши. То е смело.
Сега направете едно сравнение. (С) всичките мъчнотии, които идат в света, трябва да се справим по един разумен начин. Ако знаем как да се справим, лесно минават работите. Да кажем по някой път вие говорите тук. Нямате търпение да изслушате някого. Изслушайте го. Нека си каже както мисли. Може да се не съгласявате с неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвам в турците има една хубава черта. Като влезе някой турчин в някоя турска одая, разправя небивалици, но другите го слушат и казват: „Олла белир.“* Може да им разправя небивалици. Каквото и да разправя, другите го слушат. Той, турчинът, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белир.“ Българите, ако са, щом влезе – ще кажат: „Какво го слушате, той лъже.“ Някои от вас разправят за някои неща. Не че те лъжат, но преувеличават. Казва: „Видях една змия по-дебела от ръката ми.“ – „Колко беше дълга?“ – „3-4 метра.“ Пък тя не може да бъде толкова дълга тук. Българинът обича да преувеличава. В него чувството да преувеличава е развито. И той си служи с големи преувеличения. Казва: „То свят, свят. Яйце да хвърлиш – няма де да падне.“ А то колко били – хиляда души. Та един турчин разправял на един българин, че имало много, много войска, на хиляда места – по хиляди войници. Българинът му казва: „Ефенди, то орехи да са, няма да се съберат.“ Турчинът вярва. Та казвам: когато в един човек има развито чувство на преувеличаване, този човек може да бъде поет. Може хубаво да пише. Онзи поет, който има това чувство развито, има изящен стил, украсен. Туй чувство е да преувеличаваш. У някой това чувство не е така развито, стилът (им) не може да бъде така богат, беден е стилът (им). Той е сух, отривист, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срещнах много висок човек.“ – „Колко висок?“ – „Два метра.“ Тук, на Изгрева, нямаме два метра високи. Имаме един брат, който е висок но мисля, че има 190 сантиметра – трябват му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерете на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега в природата много високи хора не са удобни. Тя иска по-ниски хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина висок в този век колко ще дадеш за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичките ония хора, които са умрели, са навлезли в чувствения свят. Ние имаме големи желания, големи постижения. Те нека дойдат в мисловния свят, там има условия. В мисълта светът е широк, там може да боравиш с каквито искаш мисли. Дойдеш във физическия свят – тялото ти (трябва) да е малко. Не ти трябва голямо тяло. И желания не ти трябват много големи. Но трябва да знаеш, че на земята нямаш условия да постигнеш туй, което искаш. Трябва да знаеш, че ще свършиш много зле, ще заминеш зле. Като се родим – вратите са широки. Като дойде на излизане – с игла трябва да излизаш. Като дойдеш там ще се намериш задръстен. Трябва да имаме и чувства. Като започнете с Любовта, започнете най-първо с малката Любов и да се увеличава повече. Ако започнете с изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влезете през фунията, през тясното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете от малкото към голямото. Има известни погрешки, които трябва да поправите. Имаме доста погрешки, които трябва да се поправят. Вие седите някой път и с краката ритате, или с ръцете мърдате. То са несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По някой път ви наблюдавам и вие си обръщате главата, когато влезе някой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзад. Ако иде, може пак да го видите. Учете се да виждате отзад. Влиза някой – отзад да го видите. Не е мъчна работа. Упражнявайте се. Като влезе някой, седете тихо и спокойно като квакери*, никой да се не обръща. Сега всяко движение, което правим, трябва да бъде разумно. Като подвижим ръката, като подвижим очите, главата, във всяко движение да присъства мисълта, ти да бъдеш благодарен за движението, което става. Защото добрият живот, разумният живот, силният живот – той е направен от разумни движения. Всички трябва да работим и да изработим едно тяло. Не да бъдат ръцете ни груби. Строеж трябва. Всички имате желание да бъдете хубави, мажете се, но не са мазилки това. Къщата трябва да се намаже хубаво, трябва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щом човек не мисли челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има един господар. Всеки ден ще вземате едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате. Погледнете челото дали ще го харесате. Погледнете носа, погледнете устата си, ушите си.
Вие мислите за неща, които не са реални. Минава някой ваш приятел замислен, не ви поздравява. Има си някаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравил? Че научете се да се поздравлявате от ума. Поздравлението седи от ума на човека. Щом аз мисля за един човек, аз го поздравлявам. Отдалече като го видя може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трябва да се поздравлявате. Всичко седи в ума ви. Ако не поздрави, тогава във вас ще дойде онова подозрение. Ако умът ви не е буден тогава как ще ви говори Господ? Че как ще чуете гласа му? Има един глас, който иде до ушите. Той не е правилен. Има един глас, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Някой път отдалече усещаш една светлина. Ако сте ясновидец, ако някой човек е свързан с невидимия свят, вие ще видите един сноп от светлина, която излиза от главата му отгоре. Или вие сам ще чувствате, че отвътре, от духовния свят, иде една светлина от 45 градуса. Всякога, когато се молите, всички хора вземат туй направление на 45 градуса. По тази посока иде светлината. Тези 45 градуса съответстват на четвъртото измерение. Не че оттам иде то. Иде отвътре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пак назад. Учените хора обясняват: от слънцето иде една светлина която, като влезе в областта на земята, удря се в областта на земята, превръща се в земна светлина, която осветява всичките предмети.
Всяка една мисъл в човека трябва да направи едно отражение. Ако вашата мисъл не се пречупва във вашия мозък, тогава се образува едно студено течение, ще се намериш в полюсите на живота. Трябва да има топлина за да растат чувствата. И да се проявяват мислите – пак трябва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпред, то е неестествено положение. Всякога челото, като го пипнете, трябва да бъде малко хладно. Ако ръцете ви са постоянно студени, не е здравословно. Всякога трябва да правите упражнения, че ръцете в по-голямата част на деня да ви бъдат топли. Има една топлина приятна на ръцете. И краката ви трябва да бъдат топли. Щом са студени краката концентрирайте вашата мисъл. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплят. Ако ръцете ви са студени мислете 10, 15 минути за ръцете – ще се стоплят ръцете ви. Боли ви гръбначния стълб. Всичките болести, които идат, те ви правят едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислил. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислиш. Като мислиш за рамото, ти му правиш едно благо. Някой път те заболи кръстът. Ти никога не си мислил за кръста. Като те боли, постоянно мислиш за кръста, постоянно вече мислиш за кръста. Не оставяйте насила с болест да ви карат да мислите за тялото. По някой път през деня – сутрин, вечер, помисли си за гръбначния стълб. Той е един стълб така хубаво направен, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишаш правилно, не може да мърдаш ръцете правилно, очите си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш. От доброто разположение на гръбначния стълб, ако той функционира правилно, нервите, които излизат оттам, всичките нерви ще бъдат добре разположени и всички движения (ще) са хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнем така да мислим, няма да ни остане време за друга работа.“ Другите работи са безполезни. Ние се тревожим за неща външни, от които няма никаква полза.
Сега искате да знаете кой ще победи – италианците или гърците. Ако едно куче и една пчела се борят кой ще победи? Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето ще умре. Кучето и десет пчели да го ужилят пак не умира. Всякога ако вие водите война с един умен човек, вие всякога ще бъдете бити. С онзи, който е умен ако воювате – всякога ще бъдете бити. Той е взел всичко предвид.
Казвам: в природата вие имате един голям противник. Вие воювате с дявола. Знаете колко е умен той. Той така (е) изучил потънкостите на вашите слабости: като религиозни – знае къде е вашата слабост; ако обичате – знае на любовта къде ви е слабостта. Ако ядете – и там ви знае слабостта. Навсякъде ви знае слабостта. Ако влезете в стълкновение с него, трябва да се въоръжите. Най-първо той ще ви раздразни. Щом ви раздразни, вие сте изгубили сражението. Казвам ви: вие поне трябва да имате този характер, да можете да не се дразните.
Един анекдот има за две българки. Едната от тях говорила много, другата била мълчалива. Минават по една река и двете се скарали. Едната е на единия бряг, другата на другия бряг. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази й казва: „Слушай, кажи нещо, че ще се пукна.“ Дяволът, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щом вие говорите, вие сте изгубили сражението.
Сега говоря за търпението. За пример някой ми казва: „Учителю, аз съм много търпелив.“ Той седи и ми разправя, че са го обидили и ми разправя, че е много търпелив. Никакво търпение няма. Това е неволя. Всички носите неволята. Безпокоиш се за нещо. Хубаво е да се намериш в един свят добре уреден. Не искам да ви насърчавам да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме каквото искаме.“ Но кажете го по най-хубавия начин. Казвам: какъв е светът? В света ако влезете поне външно имат една учтивост. Като идете някъде колко са учтиви? Ще ви вземат палтото, ще се облечете. А пък тук вие оставяте сам да си го облече. Казвате: „Аз ли ще му слугувам? Нека си вземе палтото, както го е окачил.“ Като дойде някой гост казвате: „Такива светски работи не ги искаме.“ То не е хубаво човек да се научи и да чака да му услужват другите. Нека да бъдем самостоятелни. Като ходя навсякъде и ми дават да си обличам палтото, ако не ми го дадат някъде, ще се обидя. Сега където и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – няма да се обидите. Ако сте научени все да ви го дават – ще се обидите. Как тъй да не ви го дадат? Виждам навсякъде добрата страна. Човек да се радва, когато му дават палтото и да се радва, когато не му го дават. Еднакво трябва да виждате в себе си. Да си кажете: „Аз трябва да бъда самостоятелен.“ Като ти го дадат ще кажеш: „Колко са благородни. Не искат да си иждивяват* силата.“ Като не ти го подадат кажи: „Искат да бъда самостоятелен.“ Всякога трябва да разсъждаваме. В противоречията, в постъпките на хората всякога да виждаме доброто. Това значи един ученик в света да вижда хубавото. А пък често ние с незнанието се спъваме. Един лош оркестрант в един хор не биха го държали. Той ще бърка на целия хор, понеже не взема верни тоновете. Кажат му няколко пъти, ако не ги взема вярно – ще го отстранят. Трябва да взема вярно тоновете. И в едно общество, както сега са организирани хората, трябва да бъдат мислите им много прави. Трябва да мислим много хубаво. Казвате: „Може да мисля както искам.“ Щом си в хора трябва да пееш според правилата на музиката. Тоновете, които вземаш, трябва да бъдат верни. – „Ама приблизително, трудим се.“ Няма какво да се трудиш. В пеенето не се изисква труд. Там се изисква концентриране на мисълта. Като пееш да слушаш себе си, че вярно пееш. Като се слушаш да ти е приятно, че пееш хубаво. Ти усещаш, че пееш хубаво. Когато говориш, когато чувстваш, тебе да ти е приятно. После, ако и хората имат това чувство, ще ти стане два пъти по-приятно.
Това е сега новият начин – да имате една права мисъл. Тук често се разнасят неща, които не са верни. Много се радвам, (че) кореспонденцията се е развила тук, сведения има. Но всичко онова, което се пише в изгревските вестници, да бъде вярно. По някой път изгревските работи са преувеличени както онзи българин, който се върнал вкъщи и казал на жена си: „Щяха да ме изядат мечките. Бяха се събрали 80 мечки, гониха ме.“ Тя казва: „Къде ще се намерят 80 мечки?“ (Той) казва: „80 нямаше, но 60.“ (Тя) казва: „60 мечки как ще се съберат?“ – „Около 40 имаше.“ Смалявал постепенно и най-после дошъл до една мечка. Най-подир казал: „Шумна нещо в гората.“ Такива са и изгревските преувеличения. (Някой) казва: „Учителю, нарочили ме всичките.“ Че от де ще го нарочат всичките? Може един двама души да са го нарочили, пък другите не са го нарочили. Другите много добре мислят. То е преувеличение. Двама-трима души мислят лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направил си някаква погрешка и някои ще те извинят, няма нищо да кажат. Казвам: пазете се от неща, които не харесвате. Харесвате ли това изкуство? Блъскат се всичките. Учете се да виждате хубавото в хората. Понеже, като търсите добрата мисъл, вие помагате на себе си. Да кажем, че вие виждате, че в един има справедливост – вие помагате на своята справедливост. Или виждате някой човек набожен. Не тъй буквално набожен, но има туй хубавото чувство. Онези хора, които са по естество набожни, имат едно благородно чувство. Те всякога имат топли чувства и уважение. Като намериш туй чувство, то ще ти предаде нещо. Или виждаш, (че) той има буден ум, мисли много хубаво. Ти, като видиш тази страна, помагаш на своя ум. Намериш, че някой пее хубаво – ти помагаш на своето пеене. Доброто, което виждаш в другите хора, то ти се връща при тебе. Този ум, който виждаш в другите, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при вас. Ако вие търсите недостатъците на хората, те ще се върнат към вас. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво.“ Кое е умно? Не мислете по негативен начин. В туй отношение по някой път, като срещнеш сто добри хора и срещнеш един лош човек, то е на място. Се малко червен пипер трябва. За сто души да мислиш добро и за десет души да си малко неразположен, е на място. От десет души всичките не могат да бъдат благоприятни. Сега говорим за земята. Но, когато девет са неприятни и един приятен, ти се намираш извън човешкия свят. Ако имаш девет души неприятни и един приятен, ти не си от умните хора. Предизвикал си всички на война. Ако имаш един неприятел и девет приятели, ти си от умните. На земята всички не могат да бъдат приятели. Господ, че е Господ и всичките хора не са доволни от Него. Ти искаш нещо повече. Хората от Бога са недоволни, пък ти искаш от тебе да бъдат доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могат да се приложат, приложете ги. Сега някои от вас сте в пълна възраст. Някои сте във възрастта, дето има кръвно налягане. В какво седи кръвното налягане? Казвате: „Остаряхме.“ Казвам: поумняхте ли? Ако си остарял и си станал по-умен, много добре. Ако си остарял и си станал по-силен, старостта е на място. Казва: „Човек съм в пълна възраст, пък нищо не съм постигнал.“ Има какво да работиш. Казвам: ти, като си в пълна възраст, поумнял ли си? Казва: „Още съм дете.“ Че ако не сте умно дете и добро дете, и детето трябва да бъде силно. Та и деца като сме, трябва да бъдем умни. Ние мислим, че като деца сме глупави. От глупави да станем умни то е невъзможно. Децата са много умни но не знаят как да постъпват. От лошите постъпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднаж може да си тури ръката на свещта и оттогава вече има разбиране. Най-много три пъти като се опари, вече знае. Даже охлювите са много умни. Те веднаж като се опарят – помнят. Казвате, че са глупави охлювите. Имаше един, който правеше опити с охлюви в Казанлък, отглеждаше ги – няколко хиляди охлюви. За да не излизат опасал градината с жица, пуснал слаб ток и започнал да бележи всеки охлюв, който веднаж се допре до жицата. Никога не забелязал един охлюв, опрян веднаж, втори път да е преминал жицата. Се нови охлюви идвали да минат жицата. Веднаж като се опари, охлювът не минава втори път жицата. Значи – умен е. Някой път ние, умните хора, по 20 пъти минаваме. Не минавайте през жицата. Онзи, който я турил, е по-умен от тебе. Ти не можеш със своето минаване да я премахнеш. Ако намериш някое място под жицата, може да минеш. Охлювите са много щастливи. Той като тръгне като вдигне рогата, но като го бутнат – веднага се свие. После не иска отдолу да мине, се отгоре минава. Като дойде до жицата, ще се опари в нея.
Всички ние, макар да сме малки, по някой път искаме да минаваме някъде, пък се опарим в тия жици. В природата тия жици не са една, не са две, тя турила доста жици по пътя ни. Защото онази област, в която искаме да влезем, е много опасна. Вие искате да влезете в астралния свят, в духовния свят. Знаете колко е опасен този път. Той е отличен свят, но трябва да знаеш откъде да минеш и как да минеш. Ако не съзнаваш тогава ще си създадеш неприятности. Вие като започнете да обичате, вие влизате в духовния свят. Вие всички плачете от Любовта. Кой не се е парил на тия жици? Като обичаш някого трябва да знаеш защо го обичаш. Ако мразиш някого трябва да знаеш защо го мразиш. Ако го считаш, че е глупав, трябва да знаеш защо е глупав. Вижте един актьор. На сцената той се представя, че е глупав, представя една такава роля. Стига му умът да направи другите да се смеят. Онези се смеят, пък той е сериозен.
В Америка има такива смешници проповедници. Хиляди хора събрани, той проповядва, слушат го, той ги разсмива всичките. Той е сериозен, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвам: възможно е вие да влезете в духовния свят и тогава, щом влезете в духовния свят, вие трябва да бъдете умни, понеже те искат прави отношения. Ти в духовния свят не може да обидиш един човек. Тук, на земята се трепят. В духовния свят не може да обидиш, а в Божествения свят няма условия да го направиш. Там пък няма да те пуснат, ако не си съвършен. В Божествения свят ти не можеш да влезеш, ако не си съвършен. Като идеш там, ще те поставят на щателен изпит, такъв, какъвто не си сънувал. Ако отговориш, ще ти дадат за един ден да влезеш вътре.
Сега всички вие мислите по земному. Казвате: „Да идем там, в небето да живеем.“ Сега аз не искам да ви обезсърчавам. Вие сега сте в духовния свят. Духовният свят е затворен. Вие сега сте в Божествения свят. Божественият свят е затворен. Затворен е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божественият свят е отворен? Трябва да предадеш ония мисли, които имат хармония с Божествения свят, или ония чувства, които имат хармония с духовния свят. Ти искаш да влезеш в духовния свят.
Сега за Любовта вие правите спор – кой кого обича. В духовния свят вие не може да правите спор кой кого обича. Досега вие виждали ли сте Любовта? Любовта не е видима сама по себе си. Щом някой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба, ще направи едно движение. Вие сте от два различни свята. Щом един човек обръща гръб против вас, той вече не е от вашия свят. Онзи човек, който е материалист, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нещо . Като върви, по земята гледа. Като дойде вкъщи, гледа се материални работи. Ако сте някой човек, който обичате културата, любознателен, учен човек, той първо ще огледа обстановката на къщата, ще види библиотеката – какви книги имате. Ако е художник, ще види първо какви картини имате, ще види какви са картините и от тях вади поука за себе си.
Та вие, като влезете в невидимия свят, още като влезете, те ви знаят какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Казва: „Аз не искам да се занимавам с религиозни работи. Аз не искам и с учени работи да се занимавам. Това не искам, онова не искам... Да си имам малка къщичка, да си имам една пенсия, да си прекарам живота си.“ Какъв живот? Живот на едно животно. Казва: „Аз не искам много.“ Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облечена куклата. Човек има един ум, трябва да има съответстваща дреха за ума. Има едно сърце и то трябва да бъде облечено. Защото добрите чувства са дреха на сърцето. Добрите мисли са дрехи за ума. Силата, която човек има, то е дреха за волята. И волята трябва да бъде облечена. Казвам: като постъпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислим добре, ние усилваме ума си. Като чувстваме добре, ние усилваме сърцето си. Вие искате да бъдете умни. Седнете и помислете за живите хора, за умрелите хора, които са по света. Най-първо мислете колко умни хора има в Англия, в Германия, Русия, навсякъде. Вие като мислите за добрите хора, вие сами ще се ползвате. Като мислим за Божественото, онова, което Бог е създал, ние ползваме себе си. Всеки ден трябва да мислиш за онова, което Бог е създал. Толкоз време вие сте правили усилия. Вие толкоз време сте правили усилия. Вземете един турски знак, който е един еврейски знак. Този знак турците го нямат в новия правопис. Всичко в света се мени. Ти си мислил по детински. Станеш възрастен, мислиш по друг начин.
Правата линия е детински живот. Имате една плоскост – това е възрастният живот. Туй дете през целия си живот няма да пише правилни линии. То ще направи една плоскост. После ще направи едно тяло. То е старият човек. Ако детето най-първо се занимава изключително с физическия свят, възрастният се занимава с духовния свят, а пък старият се
занимава с умствения свят. В старите хора мозъкът има има преобладаващи влияния. Понеже имат повече електричество, затова ръцете и краката им са студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти понеже си живял физическия живот, не мисли за физическия живот. Не мисли и за духовния живот. Мисли само за умствения. Ти си станал по-студен. Възрастните, понеже мислят за духовния свят, понеже то е свят на топлината, постоянно само се потят. В света постоянно стават промени. В децата стават постоянно промени. Те обичат да късат, да раздробяват. Това, което облагородява нещата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е в духовния свят. Това, което произвежда хладина, то е в умствения свят. Ще ги съедините тия светове. Ще късаш само когато плодът е узрял. Ще разкопаваш туй дърво, то е духовният свят. А пък зимно време, когато дойде зимата, ти плодните дървета, лозите, ще ги заровиш.
Та казвам: ако ти не знаеш как да пазиш своите мисли, ако ти не знаеш как да ги заимстваш, ако не знаеш откъде да вземеш семената си, ти тогава още не си научил нищо. Детето е умно. Само на тях Бог дава семена. Бог дава семената на децата. Само на възрастните се дава право да ги обработват. На старите се дава право да ги ядат. Като дойдат децата старите знаят, че децата са дали семената. Казват: „Моето пиленце.“ Ще му даде една ябълка. Като дойдат възрастните, понеже са обработвали, старите оценяват и на тях ще дадат. Та казвам: между децата, възрастните и старите има съотношение. Аз говоря за човека вътре. Ти ще съзнаваш, че старият човек е вътре. То е умът. Възрастният – това е сърцето. И тялото – това е детето. Заедно живеят сега. Умът, този старец, той нависоко се качил. Той трябва да разпредели тия енергии, да ги праща в дробовете, да ги праща в стомаха. Изобщо плодът, който е събрал, да го разпредели на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние. Казваме: „Туй глупавото дете.“ Възрастният се занимава с духовни работи.
Та има един пример, на вас ще ви изясня тази идея. Иде един турски бей на гости на един български чорбаджия. Българинът имал една икона – Света Богородица, Свети Георги с един кон и Свети Никола, и едно кандило, запалено пред тях. Пита го турчинът: „Защо ти са тия?“ – „За да ме пазят.“ – „Аз толкоз слуги имам и пак ме крадат. Откъде си ги взел?“ И той си взема една икона Света Богородица, Свети Георги и Свети Никола, взел си и едно кандило. След две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинът гледа иконите и казва: „Свети Георги, млад си, трябва да ходиш с коня, да яздиш. Не ти намирам махна. Света Богородице, дете имаш, работа си имаш.“ Обръща се към Свети Никола: „Ти, казва, който ни кон имаш, ни дете имаш, защо не ме пази?“ Взема, че го обръща с главата надолу. Казва: „На тебе аз кандило ти паля. Ще намериш крадците.“ Случва се че онзи, който го обрал, донесъл краденото, поуплашил се. Отива той (турчинът) и обръща Свети Никола с главата нагоре.
Та казвам: кои от вас са светигеоргевци, кои светабогородици, кои светиниколовци? Ползвайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Свети Георги (Свети Никола). Създайте си едни отлични дробове – то е Света Богородица. Създайте си един отличен стомах, едно отлично тяло – то е Свети Георги с коня си. Тия светии трябва да ви ползват във всяко отношение.
Отче наш.
6 лекция на Общия Окултен клас.
30 октомври 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.