ДВЕТЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ
22 март 1924 г, събота, 19 ч вечерта преди вечеря
Мнозина запитват откъде идва човекът и накъде отива, какво е неговото произхождение. Човешката душа е плод на божията Любов. Тъй както човек се е изявил досега, той не е туй, което вие знаете, той не е туй, което виждате. Това, което се проявява, то е само външната страна на любовта.
Следователно всичко онова, което вие мислите, което чувствате и което действате, това е израз на Божествената Любов. Ако хората не разбират тази Любов, то вината е тяхна. Един използва любовта по един начин, друг използва любовта по друг начин. Следователно онзи, който използва правилно любовта, има добри плодове, онзи, който използва любовта по крив начин, има лоши плодове. И от това се раждат двете противоположности. Едната противоположност произвежда страданията, а другата противоположност произвежда радостите Страданията, това са положителната страна на живота. Да страда човек, това значи да бъде положителен. Но страданието само по себе си руши. Ако ти би бил същество, което само страда, ти би унищожил света в един ден. Вследствие на това радостите пък, това са негативната страна на живота, те градят.
Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата. Тъй е правилното схващане. Всеки един от вас може да провери това, в него абсолютно няма никакво изключение. От момента, в който вие съзнаете, че вие сте плод на Божията Любов, щом така вярвате, мислите, чувствате и действате, вие ще усетите в себе си едно разширение и светлина, и сила ще дойде. Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и ограничение. Тогава идват всички тия недоразумения и страдания. Сега мисля, че между вас няма какво да се зараждат въпросите, кой е Христос, какъв е Христос. Това е само външната страна Христос по външен начин, физически не може да се познае. По какво може човек да ви обича? Ако рече човек по физически начин да ви обича, вие не сте Бог знае какво красиво нещо Хубавото у вас, то е скрито вътре и онзи, който разбира, той ще види вашата душа. Тя е Божествената, тя е всякога скрита. Тъй щото, когато един ангел дойде на земята, той не гледа на вашите тела. Тялото, това е една обвивка, в която Божествената Любов ще се прояви. Всеки един ангел надниква в човешката душа и като надникне, той се радва, защото вижда как човешката душа расте и се развива. В човешката душа се отразява Бог. Ангелите виждат Бога само в човешката душа, другояче те не могат да видят Бога. За тях Той е само една необятна светлина. Когато дойдат до човешките души, те виждат Бога тъй, както вие виждате лицето си в огледалото, и те се радват. Затуй ангелите слизат на земята.
22 март 1924 г, събота, 19 ч вечерта преди вечеря