Възпитанието (1940–1941) Том II
Дава живот
„Отче наш“
„Благост“
Ще прочета шейсет и трети стих от шестата глава от евангелието на Йоана. „Духът е онова, което дава живот.“
„Духът Божи“
Съвременните хора живеят в един свят на два крайни полюса, противоположни течения, които съществуват. Никога светът не е имал толкоз знание и никога не е бил толкоз жесток, колкото сега. Сега философски трябва да се разглежда работата. Светските хора имат едно криво схващане за живота; религиозните, учените хора, и те имат едно криво схващане. Три са изворите, от които животът иде. Той иде чрез стомаха, иде чрез дробовете, иде чрез мозъка, или иде чрез човешката воля, чрез човешките чувства и чрез човешката мисъл. Аз искам вие да бъдете свободни. Може да имате разни възгледи. Вашите възгледи може да са толкоз верни, колкото и моите. И моите възгледи може да са толкоз верни, колкото и вашите. Но съществува един авторитет в природата. Нашите възгледи дотолкоз са верни, доколкото са верни с природата. Туй за авторитет все вземам. Възгледите на всичките философи, на всичките учени хора ги сравнявам и дотолкоз, доколкото са верни с възгледите на природата, и те са верни. Онова, което природата носи, е: тя носи живот в себе си. Противоречие в нея няма, макар че учените хора казват, че има противоречие. Противоречието произтича от нас, от нашето неразбиране. Когато един ученик не разбира своя учител, неразбирането не произтича от учителя, но от ученика.
Казвам, всичките религиозни хора са превзети. Светските хора, и те са превзети. Учените хора, и те са превзети – мислят, че са учени. Но учението на един учен след петстотин или хиляда години ще бъде светско учение на тогавашните хора. Религиозните хора едно време бяха много религиозни. Колко са плакали, били са се в гърдите пред някой идол, казва: „Ваале, Ваале.“ Но ни глас, ни слушане. Много пъти хората се молят, казват: „Моята молитва не е послушана.“ На идол се молите. Учените казват: „Не се молим на Господа.“ Казвам, много добре правиш. Щом се молиш на един Господ, който не те слуша, напусни го. Че ти защо ще ходиш да се молиш на туй, което не те слуша, което не ти отговаря на тебе. Може ли една майка, която родила едно дете, да не отговори на неговия плач. Една птичка, щом изцирика малкото птиче, тя веднага отговаря. Ако птицата отговаря на зова на родените от нея и ако майката отговаря на малкото дете, родено от нея, колко повече онзи, който ни е родил, как няма да отговори. Казваш: „Не ме слуша.“ Тогава има разногласие.
Та искам сега да се освободите. По някой път аз не искам тъй да нападам на вашата нервна система, но трябва някак да разбирате нещата, да си починете. Толкоз напрежение имате – да си починете, да стане диверсия. Във вас вашият ум не работи. Вие сте в тази област около слепите очи, после за жена си мислите – отзад на главата. Ти мислиш ту с предната част на главата, ту отзад, но то още не е мисъл. Какво ще ям, жена ми какво ще каже, какво ще се облека – това не е мисъл. Какво ще се облече жена ти, защо ще мислиш. Че жена ти е вътре в тебе. Тази жена отвън, тя е само едно отражение на жената, която е вътре в тебе. Жената мисли какво ще прави със своя мъж. Мъжът не е отвън, той е вътре в тебе. Ако твоят мъж е добре у тебе, ще бъде добре и отвън. Щом отвън не е добре, и вътре няма да бъде добре. Казва: „Мъжът е лош.“ Не, и вътре е лош. „Мъжът е добър.“ И отвътре е добър. Външният мъж съответства на вътрешния и вътрешният мъж съответства на външния. Външната жена съответства на вътрешната и вътрешната жена съответства на външната. То са много верни работи. Сто и един процента са верни. И за добрата жена сто и един процента е верно. Че я обичат, знаете как. Тя мисли за себе си. Мисли как да се облече, да се хареса, от сутрин до вечер мисли какво ще кажат за нея, само за хората мисли.
И в Англия сега казват, че има два вида страх. Един страх, че човек може да умре, когато ги бомбардират, и другият страх – какво ще кажат хората. По-лесно умират, но като дойде: какво ще кажат хората – уплашат се. И религиозните хора казват: „Какво ще кажат хората – аз в какво вярвам.“ Все ще кажат нещо. Кое е по-хубаво? Туй – какво ще кажат хората, ни най-малко няма да внесе живот в тебе. То не е меродавно. Хората за тебе ще кажат точно това, което ще кажеш ти за себе си. Ти вярваш – те ще кажат, че ти вярваш. Ти не вярваш – те ще кажат, че ти не вярваш. След туй няма ли някой да изучава психология сега. Аз изучавам психологията на човека. Щом човек започне да ме мери от главата до краката, аз го зная какъв е. Няма никаква идея. Той ще ме мери отвън. Преди да е дошъл до мене, аз ще го тегля. Той ще види колко съм висок, какви ми са очите, ръцете, пък аз ще го претегля, ще зная каква цена има. Той ще вземе пари за моята форма, аз ще взема пари за съдържанието. Кой печели повече? Аз.
Та казвам, не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Съдържанието е хиляди пъти по-красиво, по-хубаво, по-ценно, отколкото външната форма. И всичката еволюция на земята седи в това, да се подобряват формите. Следователно човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа. Затова ние сме в големи заблуждения. Казваме: „Той не е добър човек.“ Някоя форма има, някое превиване има в него, някой поглед, който дисхармонира с нашите възгледи, и казваме, че този човек не е добър. Всъщност не е така. Вие сте дотолкоз добри, доколкото имате една основа под себе си.
Ще ви приведа един анекдот. Един български момък искал да се жени. Бил бедняк, пък на хорото трябвало да има нови ботуши. Без ботуши не може. Ако не играе с ботуши, не може да се жени. Като има ботуши, по-лесно го залюбват момите. Той казва: „Искам да се женя, но нямам ботуши.“ Един му казва: „Да ти дам ботуши.“ Взема ботушите, отива на хорото. Играе момъкът на хорото, минава онзи, който му дал ботушите, и му казва: „Не скачай толкоз, ще ми скъсаш ботушите.“ Слуша го друг и му казва: „Засрами се, изуй ботушите. Аз ще ти дам по-хубави ботуши.“ Хваща се момъкът пак на хорото и като минава вторият, казва му: „Тропай, тропай, ако ги скъсаш, други ще ти дам.“ И двамата са казали истината. И двамата имат тщеславие. Единият, като иска да се покаже, казва: „Не тропай, ще ми скъсаш ботушите, ще трябва да ги дам на друг да се жени. Нямам пари да купя други.“ Той е икономист. Другият е разточителен, казва: „Тропай, тропай, други ще ти дам.“
Та казвам, цената на живота седи в следното. Ценно е само онова, което влиза в устройството на нашето тяло, което влиза в строежа на нашите чувства и което влиза в строежа на нашата мисъл. Тъй аз разбирам. То е правото. Така е в природата. Онова, което влиза в строежа, което Бог употребява, то е ценното. Ние трябва да го пазим като зеницата на очите си. Казвам, някои се възмущават от яденето – те сравняват с търбуха. То не е ядене. Бог можел да разруши търбуха, не яденето Бог ще разруши, но безразборното ядене. Запример един вълк, който яде овце. Той е изложен на една голяма опасност. Един ден вълците ще изчезнат. Всичките месоядни жиотни ще изчезнат, ще се преобразят. Паяците, които ядат мухи, всичките същества, които обичат месната храна, ще изчезнат, понеже тази храна не е здравословна – нищо повече. Тя не става за строежа на тялото. Тя става донякъде, но внася най-лошите склонности, които сега се проявяват. Когато в човека се зароди една злоба и за десет лева е готов да убие човека, какво е това. За десет лева да му удариш един удар, разбирам, да му удариш десет юмрука. За колко е да биеш само с ръка, но не и с дърво – с едната ръка, с другата ръка. Ако искаш по любов, по сърце – с лявата ръка. Ако искаш за ума – с дясната ръка. Понеже, като го удариш с ръката си, половината от болката ще бъде за тебе. Понеже може да е груб и този, който удря, да е як, че като удари, да го заболи. Еднакво участие в наказанието. Ако биеш с дърво, тази тояга не чувства, не е право. Следователно боят с дърво със закон трябва да се извади отвсякъде. После не е законно да биеш един човек, който е лош, по гърба. По лицето ще го биеш. Едно дете откраднало. Какво ще го биеш по гърба или по задницата. С каквото взело, по това ще го биеш. С ръка ще го наложиш по ръцете. Нашариш едната ръка, после другата. Та ще обмените енергията. За неговата кражба ще вземеш половината от себе си и половината ще вземеш от него. Защото в наказанието всякога има един закон на любовта. Човек, когато наказва, никога не трябва да внася нещо без Бога. Ако не внесеш нещо добро, ти ще отговаряш за наказанието. Законът не работи. Защото и в любовта има наказание. Че я вижте, все влюбените не страдат ли.
Защо страдат влюбените? Понеже се наказват. Много се наказват влюбените. Знаеш какво наказание дава една възлюблена на своя възлюблен? Тя веднага си обърне гърба. Най-голямото наказание е, като обърнеш гръб на своя възлюблен. То е цяла катастрофа. Като обърне гърба, показва, че тя е от съвсем друг свят. Ти може да обърнеш гърба си на злото. Да обърнеш гърба си на дорото, то е едно престъпление. Законно е да обърнеш гърба на злото, да го не гледаш. Но престъпление е да обърнеш гърба си към доброто. Сега това са закони в природата. Съвременните хора не го чувстват. Ние имаме известни морални правила. Вследствие на тези правила постоянно страдаме. В нас има цял ад, страдания, страдания, страдания, терзания. През какви не страдания ние не минаваме.
Казвам, духът е онова, което дава живот. Животът, който идва чрез стомаха – тази материя трябва да се префини, да мине през дробовете, да влезе в умствения свят и оттам да влезе в мозъка. Че енергиите на човешката мисъл как да се префинят, да възприемеш божествения живот, да се тури на работа, да се изградят новите клетки, които ще служат за устройство на човека. Защото ние умираме по единствената причина, че първоначалните клетки, от които ние сме съградени, ги изгубваме. Като изгубим повече от половината от тези клетки, ние сме осъдени на смърт. Животът в тях не функционира, значи отравяне става. Отравянето иде чрез човешката мисъл, чрез човешките чувства и чрез човешката воля. Това е новата философия.
Сега говорят за топлината на нещата, за възпитанието на поколенията. Как ще възпиташ една майка, за да роди едно дете? Майката може да роди полубезсмъртно дете, което да живее 120 години, без да заболее. Сега, ако майките нас не са ни родили, ние може наново да се родим. Има един начин. Няма да ви кажа какъв е този начин. То е лотариен билет. Този начин не е само еднократен, той е многократен. Всеки ден в човека трябва да става едно преобразование в него, подмладяване. Трябва да става, не както сега остаряването. Ние сега постоянно остаряваме, постоянно губим. При това се залъгваме с една идея, че ще идем в оня свят. Верно е, че ще идем в оня свят, но не знаем какво нещо е оня свят. Считам – неща, които човек поне веднъж не е проверил, те не са верни. Според мене верна мисъл е само тази, ако аз мисля за Бога, както той мисли. Щом помисля заради него, веднага ще настане мир в ума ми. Ако аз помисля за Бога в сърцето си, че искам да го обичам, веднага ще настане мир в сърцето ми. Ако реша да му служа, веднага здравето ще дойде. Този Господ, за който мисля, той ми оправя всичките работи – не да забогатея, но добивам онази верната мисъл. Тогава всичките хора за мене стават отворени банки, тогава всеки един може да ме кредитира. В света сега са толкоз религии. Колко хора има, които могат да ви кредитират? Но онзи човек, който вярва в Бога, не трябва да изнудва. Тебе ти трябва един лев, вземи един лев, не два – да се осигуриш. Понеже цялата природа е една банка, всичко, от което се нуждаете, ще го имате. Всичко има в нея. Ако бихте служили на този Господ, храната до вас ще дойде. Вие сега не вярвате, че може да дойде. Растенията, които очакват храната, не иде ли отгоре. Иде отгоре. Слънцето изпраща светлина на земята, събират тази светлина растенията, с корените изсмукват тази храна, организират я и поддържат своя живот. Излишното във вид на плодове приготовляват за човека. Те са фабрики, които приготвят продукти за човешките същества. Ние минаваме покрай растенията и мислим, че те са глупави. Казвате: „Това са дървета.“ Дърво, знаеш, какво значи? Дърво значи дева, чиста, разумна дева. Растенията са най-чистите същества, които са сега на земята. По-чисти същества от тях няма. Някои от тях са изопачени, но повечето от тях са девствени, толкоз безкористни, че безогледно дават най-хубавите плодове. На какво се дължи това? Това се дължи на онази всеобемляща любов на онзи, който ни е изпратил на земята. Понеже той мисли заради нас, те чувстват тази любов и са готови всякога заради него да ни услужат. Казват: „Ние сме готови да услужим.“
После съвременните хора имат едно смътно понятие за растенията. Те изучават механическата страна на растенията. Растенията обичат много интензивно, много се привързват. В тях има много устойчива любов. Толкоз се привързват, че някои растения – това се случва, когато се привързват към някой човек – той умре, те изсъхнат. Така се привързват – като умре господарят им, и те умират на гроба му. Но смъртта не е едно естествено положение. Щом ти скърбиш в смъртта, това показва неестествена смърт. Ако в смъртта ти се радваш, тази смърт е едно естествено положение. Ако почувстваш, че ще умреш, и се зарадваш, защото смъртта значи отиване в друг свят; ако действително отиваш в един свят много по-добър, отколкото този, ти се зарадваш. Има ли някое дете да плаче, когато отива в училището да се запознае със своите другарчета? Ни най-малко няма плач. То ще плаче за своите другарчета, ако се разделя с тях.
Та казвам, духът е онова, с което съвременните хора трябва да се запознаят. Но за да се запознаят, те не трябва да упорстват. Те упорстват, искат да заставят духа, каквото те искат, да им даде. Не че в тях няма желание да ни дадат, но много работи, които искаме от тях, ние не сме дорасли дотам. Запример искаш да бъдеш знаменит човек. Ако бъдеш знаменит човек, ще се повреди умът ти. Хвалят те хората. Като си знаменит, ни най-малко няма да мислиш, че имаш тщеславие. И в животните има тщеславие. Има една слава, която е естествена. Тя е следната. Казва Христос: „Търсете слава от Господа.“ Слава, която включва един елемент от любовта, от мъдростта и от истината, тя е истинската слава. Или слава, в която любовта взема участие, слава, в която мъдростта взема участие, слава, в която истината взема участие. Значи, когато истината вземе участие, ще имаме една философия, ще бъдем радостни, весели, каквато работа и да вършим, ще ни бъде приятно. Когато мъдростта вземе участие, нашият ум ще има най-хубавото разположение, ще изучаваме много добре природата. Пък когато любовта вземе участие, сърцето ни ще бъде в най-изящно положение.
Сега вас може да ви се вижда странно. Често възразяват и казват: „Не може ли този свят да е създаден другояче?“ Невъзможно е без болни в болниците, но възможно е без болест извън болниците. Невъзможно е без сиромашия в болниците, защото колкото болни има, ще дадеш. Един здрав човек не може да бъде сиромах. Здравият човек е същевременно лекар за другите и лекар за себе си. Ти, ако не знаеш този закон, не ще се ползваш. Щом си здрав, имаш един отличен ум; щом си здрав, имаш едно отлично сърце; щом си здрав, имаш едно отлично тяло. Ако е за пари, ще намериш някой богат човек, ще кажеш: „Аз ще ти помогна, но ако и ти ми пожертваш. Ти си хилав, имаш много пари. Ти си болен, защото много пари носиш. Искам да се освободиш, ще ти дам малко енергия в живота.“ Вие сега, като слушате, казвате: „Да го имам.“ Тогава има един закон, според който ти няма да вземеш нито една стотинка повече. Ще проведеш тази енергия толкоз, колкото струва. Сега, кажете ми, колко струва тази енергия. На този човек, най-първо, ще му кажа: „Слушай, ти, най-първо, ще благодариш на Бога, че съм дошъл при тебе. После ще благодариш на твоя създател и ближните, с които те заобиколил, ще мислиш добре, затова дойдох. Най-после ще благодариш, че съм добър човек и че съм дошъл при тебе. После, каквото ми дадеш, ни най-малко няма да съжаляваш, защото, ако най-малко се усъмниш в ближните си, в мене и в Бога, болестта ти ще се върне към тебе.“ Аз гледам – когато говоря, тук доста философи има. Гледат критически. Казват: „Този човек какво ли мисли?“
Мисля да внеса повече светлина в умовете ви. Мисля да внеса повече топлина в сърцата ви. Мисля да внеса повече сила в телата ви. Не от себе си, но аз съм проводник на ония божествени блага в света, да може да ги вземете. Същевременно искам да благодарите. Не да кажете: „Той произволно го прави, че аз бях способен.“ За какво аз ще ида да го лекувам, ако той е болен? Ако вие сте на моето място, за какво ще го лекувате? Аз ще задам другия въпрос. Ако посаждате една царевица, за какво я посаждате? Посаждате я за плода, който тя ще даде. Понеже посаждането на тази царевица служи да се развива, да се усъвършенства, но същевременно тя трябва да се учи на земята на щедрост, че трябва да дава излишното. Освен че поддържа своя си живот, два–три кочана трябва да даде на мене, аз ще ги взема заради услугата. Някой ме пита имам ли право. Ще ги взема, ще ги запазя на най-хубавото място.
Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Хубаво е. Искаме да бъдем здрави; искаме да бъдем умни. Всичко е хубаво, отлично. Но трябва известни правила, които да ги прилагаме по закона не на насилието, но по закона на любовта, понеже този е пътят, дето работите се свършват с най-малките разноски. Тия терзания, които преживява съвременното човечество, кой ще надделее. Всичките народи сега са турени да изпълнят Волята Божия. Всички ще изпълнят Волята Божия. Питате вие каква е целта на една жена. Да изпълни Волята Божия. Каква е целта на един мъж? Да изпълни Волята Божия. Каква е целта на един учител? Да изпълни Волята Божия. Изпълняването Волята Божия винаги внася сила. Един народ, който изпълнява Волята Божия, по сърце става добър. Един народ, който изпълнява Волята Божия, по ум става умен. Съвременното човечество се нуждае от една нова основа. Добротата за основа, справедливостта за градеж и разумността за обхода. Три неща се изискват. Тази доброта трябва да я носим в тялото. Справедливостта трябва да я носим в сърцето си. И разумността трябва да я носим в ума си. Трябва да се определи: справедлив е човек само по сърце; разумен е по ум; добър е по тяло.
Казвам, то е една музикална терца: до, ми, сол. Терцата е един музикален интервал с два тона и един потенциал. Според моето схващане имате терца между до и ми. Тогава до е тон, и ми е тон – едновременно звучат, ре е потенциал. Терца е, понеже до и ми поемат сила от потенциала ре. Кое е кварта? Кварта е два тона и два потенциала. Кое е квинта? Което има два тона и три потенциала. Така разбирам според моето схващане. Следователно, когато вие имате един музикален интервал от два тона с два потенциала, трябва да мислите понеже има голямо противоречие в квартата. Когато имате терца с един потенциал, вие може да се радвате. Следователно всичките спорове в семейния живот излизат от кварти. Мъжът има един потенциал и жената има един потенциал – образуват кварта, за да положат една основа, но образуват един ъгъл с две линии, един отворен ъгъл. Питам, една уста, когато е отворена, какво допринася? Какво допринася отворената уста? Какво допринася затворената уста? Ако устата е постоянно отворена, човек минава за глупав. Ако устата е постоянно затворена, човек минава за мъдър. Така съдят в древността. Глупав се нарича всеки един, който харчи божествената енергия безразборно, без да има резултат. Мъдрец е, който изпохарчва тази енергия за полза на него и за ближните. Глупецът не е полезен ни за себе си, ни за ближните, ни за Бога, за никого. Ще избягвате. Някой казва: „Аз не искам да ставам глупав.“ Ние, съвременните хора, трябва да бъдем верни на себе си.
Човек може да учи добре само когато е добър, справедлив и разумен. Тогава може да учи. Без тия три качества човек не може да учи. Пък онова, което може да повдигне човека, то е само учението. Когато човек помисли, че той ще научи всичко, той е в застой. Съвременните хора от ученици искат веднага да станат учители. Криво схващане. Тепърва има хора да стават ученици, трябват им хиляди и хиляди години, докато станат разумни ученици. Оттам насетне ще станат кандидати учители. Ще дойде времето и учители да станат. Вие искате да станете учители, да ви пратят на месечината, да управлявате цялата месечина като учители или да ви пратят на някоя друга планета, на Марс или другаде.
Сега наскоро с новия телескоп са открили една нова вселена, която се намира на 30 милиона години далеч от нашата земя. За да дойде светлината от тази вселена, 30 милиона години взема. Тази вселена има 30 милиона слънца – по-големи от нашата Вселена. Аз ви привеждам тия неща, те са данни на науката. Бог иска да събуди в нас нещо ново. Вие питате: „Какво да правим?“ Чудни сте, когато питате какво да правите. Тепърва има какво да правите. В нас съзнанието още не е пробудено. Пред нас седи една велика задача. Пред нас седят всичките светове, които са училища, през които трябва да минем, като напуснем нашето слънце. Ние ще минем през второ, трето, четвърто, и пак ще се върнем на това слънце. Сега, ако вие не чувствате в ума си, че Бог е, който ни е създал, той не иска да изтощава нашите умове. Ние се страхуваме, че той иска да вземе живота, умъртвява ни. Ние умираме от своето заблуждение, от своето непослушание. Ако бихме го слушали, ако бихме го обичали, ако бихме го любили, веднага ще се отворят всичките блага и мед и масло ще потече. Ние, като не го разбираме, всичко замръзва. Каквото посеем, не расте; каквото направим, изсъхва. Всичките наши погрешки приписваме нему, казваме, че той не е правил света както трябва. „Не ми давай философия, но пари, пари ми дай.“ Казвам, колко пари ти трябват? За колко пари се продаваш? Иде ми наум онази българска поговорка, която е много добре изобретена. Има една приказка, дават я за един цар. Един източен мотив, взет за един български цар, че се влюбил в една циганка. Не му зная името на царя. Тази българска царица – хлябът, който царят ѝ давал, не ѝ бил сладък. Когато царят си отивал, тя нарамвала дисагите, наслагвала на десетина места брашно, и тръгва да си проси. От тази купчина взема, от онази купчина взема. Като омеси от това брашно хляба, казва: „Колко ми е сладко.“ И ние, съвременните хора, каквото изпросим от тия купчини, ни е сладко. Каквото Господ дава, не е хубаво. Каквото ние направим, или каквото създадем, казваме: „Намерихме философията или тайната на всички разрешения.“ Не е лошо това. Не е лошо човек по някой път да не забравя своята цигания.
Духът е онова, което дава живот. Два елемента има човек. Човек трябва да си тури основа. Педагогически човек трябва да постави, човек трябва да почита ума си; трябва да почита сърцето си и трябва да има голямо уважение, да тачи сърцето си, да тачи ума си. Щом тачи ума си, щом тачи сърцето си, тогава и отвън ще го почитат. Жената има мъж, той има отлично почитание към жена си, да му трепти сърцето. Жената трябва да има отлично почитание към мъжа, не само да го тачи, да го замазва. Със замазване тази работа не става. Жената трябва да внесе живот в ума, в сърцето и в тялото на мъжа. Обмяна става. После и мъжът трябва да внесе живот в ума, в сърцето и в тялото на жената. Майката и бащата трябва да внесат живот в ума на детето и в неговото сърце, и в ума, и в тялото. То е бъдещият закон, който хората трябва да вложат. Когато някой проповядва, как ще проповядва? Ако ти проповядваш, ще внесеш живот в умовете на хората; ще внесеш живот в сърцата на хората и когато проповядваш, ще внесеш живот в телата. То е проповед. То е Божия любов. Когато говоря за любовта, разбирам живота, в който трябва да участваме. Божественият живот е да бъдем всички весели. Когато някой път сме скръбни, да ни е приятно, че носим известно страдание. Все таки някой трябва да носи страданието. Мнозина искат да избегнат страданието. Вие защо не обръщате внимание за любовта, когато се говори между младите. Онази млада мома, като се ожени, какво я очаква? Ще стане бременна, ще се натовари с един товар девет месеца. Ще носи какви ли не страдания. След туй бащата се натоварва с един товар: десет, петнайсет, двайсет години да отглежда туй дете. Ако след двайсет години туй дете е неблагодарно на баща си, какво е свършил? Ако в туй дете не се роди един светъл ум, ако не се роди едно благородно сърце и ако не се яви едно здраво тяло, какво дете е тогава?
Та казвам, та сега новата религия, която се проповядва, каква е. Какво се проповядва сега? Нова светлина трябва да проникне във всяко отношение в света. Сегашните методи и начини са добри, но те ще останат за онези, които отпосле ще дойдат. Сега се изисква една култура, в която ние да си починем. Ние казваме: „Погрижи се за себе си.“ Цялото животинско царство само за себе си се грижи. Цялото животинско царство ние сме турили в крива посока. Растенията се изопачиха, и животните се изопачиха според тях. Падението на човека засегнало цялото растително царство и ние имаме за цел не само ние да се повдигнем, но ние, съвременните хора, трябва да повдигнем и растенията, и животните, да станат проводници на този живот. Ако не повдигнем растенията, ако страдат от много болести, тия болести ще се пренесат върху хората. Имаме една съвсем посторонна задача. Казва: „Какво съм аз в света?“ Ако моето око имаше чувство и каже: „Каква работа аз върша? Не може ли моят господар с едно око да ходи?“ Мислите ли, че ако окото ми ме напусне, ще ми бъде приятно. Ако моето ухо иде някъде и каже: „Аз искам да ида някъде.“ И аз остана с едно ухо. Ако единият ми крак каже: „И аз искам да си замина някъде да се разхождам.“ Ако и ръцете кажат същото, мене ще ми бъде ли приятно? Съвременните хора мислят, че целият свят е така направен, че може да вършим каквото си искаме. Можем да вършим каквото си искаме, но разумно да бъде: за благото на нашето тяло, за благото на нашия ум и сърце, за благото на умовете и сърцата, и телата на нашите ближни и за благото на цялата природа и на целия Космос. Не всичко, което става, е разумно. Вие може да проучвате любовта в нейните качества. Ако един цар би се влюбил в когото и да е, в едно дете, той вече не е спокоен, той мисли за това дете. Кое го държи? Любовта приравнява хората, не ги приравнява, но любовта отваря себе си. Царят е готов да повдигне ума на това дете. Мисли какво да направи, как да направи човек. Бог от сутрин до вечер мисли как да ни повдигне, да ни направи хора. Туй, което е направил, да може да му служим, че да може да разчита на нас. Сега, ако някого от вас назначат на служба, какво ще направите? Ако ви дадат сега да възпитате целия български народ, дават ви власт да създадете училища, да създадете държавен строй, какво ще направите? Някои мислят, че е лесна работа. Не е лесна работа.
Три фактора има в света, които може да регулират този въпрос. Вие не може да разрешите един социален строй без любов; не може да разрешите един социален строй без мъдрост и не може да разрешите един социален строй без истина; не може да разрешите един социален строй без живот; не може да го разрешите без знание, без свобода; не може да го разрешите без ядене, без дишане, без мисъл. Казвате: „Къде ще го намериш?“ Аз искам да ви свържа с любовта, която ще ви научи. Искам да ви свържа със свободата, която ще ви научи. Искам да ви свържа с живота, който ще ви научи. Ще ви свържа със знанието, което ще ви научи. Искам да ви свържа със свободата, която ще ви научи. Изведнъж това няма да стане. Може да започнете от долу на горе или от горе на долу. Но трябва на всинца ви едно добро желание.
Съвременните хора са правили опити да покажат какви силни влияния има мисълта върху човека. Мисълта на един човек може да се тури в такова действие, че тя може да пострада. Много пъти престъпниците осъждат на смъртно наказание. Един психолог искал да направи опит. Завързват очите на престъпника. След туй турят вода да пада на врата отгоре, потеглят ножа на врата и той мисли, че кръвта тече, той припада и умира. Ако сега се тури обратното: да мисли човек, че иде постоянно едно благословение, иде светлина, мисли, че иде топлина, иде сила, той ще възкръсне. Обратният процес сега. Казвате: „Господи, аз съгреших.“ Оставете вашите грехове настрана. Казва Господ: „Обърнете се към мене с ума си; обърнете се към мене със сърцето си; обърнете се към мене с тялото си.“ Засега хората само половината от сърцето си дават и четвъртината от ума си, а пък само един пръст от волята си. Като идеш на църква, запалиш една свещ. Господ няма нужда от такива свещи. Хубаво е да запалиш свещ в църквата като емблема. Но непременно да идеш в църквата? Ако бих отишъл като православен, първата седмица ще запаля една свещ, втората – две, третата – три, четвъртата – четири, десетата – десет. После ще ида в някой беден квартал в дома на една вдовица – една свещ; втората седмица ще запаля на две вдовици, докато дойда до десет вдовици, на които да запаля свещ. В църквата ще запаля малка свещ, при вдовицата като ида, ще запаля по едно кило. Казвам за себе си как ще бъде. Восъкът, който пчелите събират, за какво мога да го употребя? Аз, най-първо, ще запаля една свещ и ще прочета Евангелието с тази запалена свещ, да видя дали ще разбера Евангелието, и тогава ще запаля в църквата. Тия хора вземат свещта от пангала, не са чели дали тази светлина е приятна, или не. После не трябва да има голям дим. Някой път мене ме питат защо аз не паля свещ. Казвам, ако вие не палите, аз ще дойда да запаля. Аз като гледам вашите свещи да димят, аз се отказвам да паля тия свещи. Ако вие се откажете от тия димящите свещи, ще дойда в църквата да запаля. Ние трябва да знаем. Нека имат хората съдържание. Този восък, който са създали тези трудещите се пчели от цветята, той трябва да иде на мястото. Не трябва да вършим никаква търговия с него. Той е божествен дар. Ние, съвременните хора, правим престъпление – меда продаваме, восъка продаваме. Не се позволява продажба. Продажба с любов – да, но продажба без любов се забранява. В божествения свят ако обичаш един човек, продай, няма да направиш престъпление. Ако той направи добро без любов, ще направи престъпление; ако направи добро с любов, няма да направи престъпление. Ако учиш от един учител с любов, няма да направиш престъление; ако учиш без любов, ще направиш престъпление. Казвам, че новото в света е това. Лично за вас вие ще го приложите за социалния строй, ще го приложите върху себе си.
Трябва да произведем цял един преврат в нашата мисъл, един преврат в нашето сърце и един преврат в тялото. Като решим така да живеем, невидимият свят, или Бог, ще ни дойде на помощ. Нека опитаме докрай Господа в своята мисъл. Казвате: „Ще умрем гладни.“ По-добре гладни да умрем и светии да станем, да нямаме грехове, отколкото да не умрем гладни и да умрем грешници. Ако живеем 120 години и натрупаме грехове, защо ни е този живот? Ние ще мязаме на онзи човек, който вземал пари от този, от онзи, взел сто, сто и двайсет полици и умрял. Това е карма. Мислите ли, че той като умре, ще се освободи. Не се освобождава. Най-първо, ще остави една мисъл в умовете на хората, която е нечиста. По възможност съвременните хора не трябва да даваме повод за съблазън. Аз не трябва да давам съблазън. Вътре в себе си трябва да бъда чист. Може хората да съблазняват, то е друго нещо. Но аз като човек не трябва да дам повод за никаква съблазън. Трябва да бъда буден в ума си, никаква съблазън не трябва да давам в ума, в светлината; никога в сърцето си не трябва да давам съблазън. В топлината ще опариш човека. В светлината може да ослепим един човек, в топлината може да го опариш и в силата може да го смажеш. Следователно не трябва да опарваш хората, нито да ги ослепяваш, нито да ги смазваш. Ще занесеш едно осветление, едно благословение, една радост в умовете, едно благословение и една радост в сърцата, в тялото, в силата, че навсякъде да има радост и веселие. Да има здрави хора и по ум, и по сърце, и по тяло.
Духът е онова, което дава живот. Бог е в света, който работи върху нашите умове, върху нашите сърца и върху нашите тела, за да изпълним неговата воля и да приемем благословенията, които ни очакват.
Важното е да бъдете свободни. Искам да бъдете свободни. Сега имате натегната мисъл, мислите, че работата е трудна. Лошото не седи в яденето, то е Божие благословение. В преядането е злото и в недоволството. Лошото не седи в любовта, но в безлюбието и в безогледната любов.
„Благословен Господ, Бог наш“
Тайна молитва
Тридесет и шеста неделна беседа 22 юни 1941 г., неделя, 10 часа София – Изгрев