Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1915

ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Велико Търново, 1915 г.

И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предвари¬телни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, гдето трябва да сме за 4 август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в поне¬делник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 ч. около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяс¬нява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво вре¬ме. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяс¬ни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на полити¬ческата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 август, вторник

Времето днес: сутринта в 5 ч., преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на гра¬да са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изг¬рява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведря¬ваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм юго¬запад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жъл¬та, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че ленти¬те образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска. На запад¬ната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва“ и „Отче наш“ и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“, г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен. Верен е, понеже Духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.“ За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши, и счете, че няма никакъв недостатък, излага я на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почит¬та и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите подани¬ци. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнооб¬разни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смуща¬ват. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всякой ден, час след час Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото – и се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си – ето първото нещо, което трябва да направите. Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.“ Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда – прославлението се предшества от страда¬ние. Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира – да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прос¬лави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувства. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти.“ Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот. А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие п¬ се доближавате до Славата Божия. Сега – необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта – обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам“, но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия Живот – доколко може да облагодетелства хората. Искате ли да знаете дали имате силен Живот, приближете се при страдущ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква Любов; вие тогава ще забележите, че имате Сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибри¬ра така, че да произведе Божествена Любов, че в нас Любовта не се проявява. Това няма какво да го доказвам; ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всякой един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни споле¬тяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всякой ден ние чувства¬ме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия Живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не, и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия – как ще работим? Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа – всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон, удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учени¬ците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отноше¬ния към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзна¬нието, и поставете задачата да поправи вашите обноски – ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия – най-евтин метод, който ще ви коства най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на велики¬те хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет-петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, побе¬да, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, опти¬мизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в дейс¬твията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране – значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра, вдъхнове¬ние, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия пома¬гала. Сега да вземем думата вярност; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие – тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една кате¬гория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една чер¬та, във вас трябва да имате една дума – тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата ¢. Искате да бъдете мек и благ – първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух.“ Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи. И тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние: Господ ще прати духове, груби приблизител¬но като нас, и други – по-напреднали. И последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произ¬несем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото мето¬дът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божес¬твеният Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира“ – защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Вземете една майка – защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца.“ Всин¬ца имате деца – ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо.“ Казвате: „Колко е прия¬тен днешният ден“ – то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат – то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно – ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва.“ Майката на дъщерята се била помина¬ла преди няколко години. Той ¢ говорил това несъзна¬телно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това.“ Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години. Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мне¬ние, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч. следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата [му]: – Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: – Буквата X. – Какво казва този знак? – попитали го. – Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени.“ И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: „Не помня.“ Всякой има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление. И какво казва Господ? – „Готов ли си днес да направиш нещо? Има там много хора, които страдат – готов ли си да отидеш да им помогнеш?“ Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време.“ Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпъл¬нява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си“, на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша.“373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля – някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно.“374 И бъдете уверени, че Славата Божия375 няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота – не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елемен¬тарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкоснове¬ние с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализи¬раме пред Бога – оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всякой един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: „Аз не искам да слугувам на еди-кого“; но и при това ние слугуваме. Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В Духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити – те все очакват. Едно дете може да чака в майка си три-девет месеца, но не двадесет и четири години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото – трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опас¬ности. Често гледаме рели¬гиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успо¬койте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите – това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си“376, Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-еле¬ментарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него.“ Стойте малко далече, ако някой е много груб – не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двадесет души – не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски – прекрасно качество. А у нас, като влезем в християн¬ството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всякой ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това – тия думи, които Господ е казал, нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнадесет хиляди думи – кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед – то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, Животът ти ще разбере много повече. И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите при¬ятели в Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив на¬род. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина – между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира – по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благос¬ловението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение – да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепва¬нето на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете – също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените – вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото уче¬ние. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философия¬та, и ви се радвам. Но в едно куцате всички – практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса.“378 Като казвам по¬вече от мен, то е превод в четвърта степен – намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си.“379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят жи¬вот не е живот“; за такъв като нас се казва, че е по-горен от Учителя си, има по-голяма философия – в този смисъл ви казвам. Ние казваме: „Това не е така, онова не е така“, а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора – тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите – ще ги турим да бъдат дежурни. Виждали ли сте някой луд кон? За него трябва хомот и здрав кол и ще видите как ще вземе ешкина си. То е превод, вие ще намерите оригинала – всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Които присъстват сега между нас, ще внесат много мисли. Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравяват. Обаждат се: Благодарим! Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват – туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди годи¬ни запознати), искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат – тайната е там. Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате, и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравяват пак. Обаждат се: Благодарим! Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, върнали са ви и са ви намерили. В Астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят. Обаждат се: Амин. Тяхната сила ще започне малко да се намалява. Обаждат се: Амин. И туй ще бъде прославление Името Божие тия години. Обаждат се: Амин. И чрез тях Господ ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах – казах само началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много, казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравявам и желая да бъдете всички радостни! Обаждат се: Амин. А весели да можем да прекараме този събор! Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голямата трапеза да угостим нашите приятели – приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! Обаждат се всички: Амин. В 1,30 ч.380 се свърши събранието. А и подир обед, от 5 ч. насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон.

5 август, сряда

Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо. Така беше до обяд. От обяд Слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. Докъм 5 ч. времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а от 5 ч. започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 ч. сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9,30 ч. се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на фор¬мите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни; ще говоря по-прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена – той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато – той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод – ще се съблазни. Тия форми съществуват и в Астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел – хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, кога¬то създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание. Сега – вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически чрез силна воля и съзнателно чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел, среща ви на път – премахвате го; на физическото поле вие се освободите от него, но на Астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в Астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са именно такива не¬щастия, създадени именно в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно. Но дадени форми вие може да изме¬ните чрез силна Любов, може да ги стопите както метал, поставен на огън. Поне¬же формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма – намерете тази форма в себе си, видоизменете я или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучава¬те, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, че понеже е наука на фор¬мите, човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избави¬те от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като вземете да мислите постоянно за тази валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвърто измерение. Тук пък имате един конус – перспектива, турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми. И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е Истината“381, под думата глава разбираме известни форми. И човека ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, ще влияе. Тази Истина, като я турим в работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него (разбирам думата влияние малко едностранчиво). Който разбира Ду¬ха така – другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъде правилна. Понеже двете брат¬ства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, [в Черното братство] създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни. В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво, и постепенно от ден на ден изменяват формите и един ден например една красива мома я преобръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, колкото е по-черна, толкоз е по-краси¬ва, а у нас е обратното – колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно мерки за формите едното и другото братство имат много. И тъй, религията е една от най-старите науки, която облагородява човечест¬вото. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменяме формите. Социалистите, без да знаят, са дошли до някои важни форми: най-първо, да се даде [на всички] еднакво хляб. И беднякът работи за тази форма, той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После, обещават му, че няма да работи дванадесет часа, а само осем, а тия форми са приемливи. Светските хора п¬ се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които фи¬лософстваме. За да научим този вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеж¬дения. Не трябва да си служим с формите на автори. Четете един автор; докол¬кото неговата форма благоприятства за вас, възприемете я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави“; това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави – не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега – за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безфор¬мени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата по естеството си обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, краси¬вото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразполо¬жение. Намират се хора, в които чувствата и Любовта на физическото поле са развити и обилни – този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и Астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен – залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме.“ Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатст¬вото. То е богатство за вас. Тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма. Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства Духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от Природата, така трябва да възприемаме и ние от Невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е Добродетел? Апос¬тол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо“; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете неви¬димото? Видите едно нещо и не можете да го разберете – онуй ли, което не сте видели, ще разберете? Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Например ние вдигаме ръцете си нагоре, спо¬ред някои, механически; за много хора е механически, но то показва процеса на растенето – казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли си ръцете така (изправени над главата с длани обър¬¬нати нагоре), това показва цъфтене; след туй съединим ли ги (с допрени пръсти над главата), показва завързване. Някой казва: „Това е глупава работа“; щом казвате, че е глупаво, вие създавате лоша форма, която ще ви опропасти. Кажете тогава кое е умно? Да клекнем – глупаво, да си вдигнем ръцете – глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява Истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния ¢ смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред.“ После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума.“ Най-първо се чеше отвън и прекарва енерги¬ята напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо – не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво – кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам.“ Ако ви зададох този въпрос – какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите (тя е скрита в главата потайно), вие веднага ще се повдигнете. И религията е именно наука да разклати тия гънки на мозъка – това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас, от тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон. Сега, да дойдем до думата Добродетел – каква форма има, какъв цвят има? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това е не само бяла, но и чиста. Тя е чиста, доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва го). Но форма¬та на Добродетелта е още и обла (показва една стъклена обла топка – сфера). Че е обла, показват и всичките плодове – те също представляват Добро¬детелта. Нашата глава, и тя е валчеста – то е външното изявление на Добродетел¬та. Сферата показва пластичност на елементите. Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят. Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте измени¬ли своята форма, и казват: „Едно време беше по-набожен, сега се изменил.“ И вашето лице в известно време изменя своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкова развълнуван, че лицето му имаше черен цвят – беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и муску¬лите на лицето, които почнаха да взимат друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъпер¬ник антикаджия, та никога няма да ви даде добра форма. Например вземете куба или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи.“ Кои са добрите форми – набръчканите ни лица ли, развалените ни стома¬си и дробове, разнебитените ни мисли ли? Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде“, а не: „Какъв е този калпазанец старец?“ На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните“, но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че то не е наука. Джебчията, то е сръчност; може и да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: „Да направим човека по наш образ и подобие“? Като ги даде на Адама, тоя последният ги предаде само за един плод. И Ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. – „Намере¬те го – казва Господ, – и тогава ще ви прибера.“ И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма, остави деветдесет и деветте и отиде да търси едната.“ Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем, е, че нямаме първоначалните образи – двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим. Даже не остана и копие от този образ и подобие. Когато дойдем до Истината, какво трябва да раз¬би¬раме като едно външно изявление? Външното изяв¬ление на Истината е Красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда. И не е смешно това -- човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „Аз за жена не мисля“; не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пус¬нал мустаци, проточил лице – това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да сне¬мем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца, като се ожениш – Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи – долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за други, ще работим, ще живеем за себе си.“ Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса – дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив – и косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? – „Всинца – казвате – добри сме“; тук всичко реша¬вате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън-земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства – там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля“, подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима – всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгу¬бих Любовта“, показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата ¢, както е направена. И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми – Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи – то е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви – ще се върна към стария живот.“ Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден“, но в какво седи формата? Обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по-снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина. Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. И ако ни го кажат, когато го заслужава¬ме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи.“ Всякога трябва да обичаме хората, които ни казват истината. Някой път някои лъжат. Черното братство употребява магията по два начи¬на, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител-ръководител, да не е от Черното братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим; но освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчар за ху-то – гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. Ху-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма – в Духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да създадете една добра форма, е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо – да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе – десет, двадесет, сто години, може би. Имате известно смущение, може би вкъщи – от жена, деца; знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие, и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете – Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим; когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията ¢, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия Живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш. Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, неп¬ременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате. Когато кажем: „Без смущение“, казваме вътре, в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия Дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури. Може би в следующата беседа ще ви говоря за великия закон за формите, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. – „Ама – ще кажете – това тяло е изгнило.“ То ще трябва в бъдеще. Вие сега създайте това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми. Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази сила произтича от мен – тя произтича от Бога, от Невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас – аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг за мен. И ако не дам изпит за тия форми, ще деградирам. Това не е похвално за мен, а един дълг – трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползват, поне да се ползва Бог и аз, и то е една печалба. Трябва да работим за Славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мен. Значи законът е, че когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние от Невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в Духовния свят. Тогава ще напра¬вим отчет как трябва да работим в бъдеще. И тъй, новата религия или учение на Христа на физическото поле е рели¬гия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяне на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи. Ония, които преди две хиляди години не са Го разб¬рали, ние трябва да Го разберем. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което се говори на света. И затуй именно тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени – кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енерги¬ята от физическото поле трябва да се трансформира в Духовния свят. Ние чер¬пим енергия, за да работим Горе, това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите] дробове. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите] дробове в главата, не можем да намерим Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав – той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите.“ Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божестве¬ни неща. – „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота“ – ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от един колеж искали да се пошегуват с професо¬ра си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада?“ Той им отговорил: „Това е humbug383, ваше изобретение.“ И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия – Господ казва: „Това е буболечица.“ И учители, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действа. Противодейст¬вайте на лошите форми с красивите, изместете лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да се не виждат. Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича. Например прелъстява ви една жена (някои имат такава сла¬бост) – представете си още по-красива от нея жена, добродетелна и устойчива по характер, и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлече и ще извършите престъпление и нищо, дори бягането, не може да ви спаси. Законът за формите е закон херметически. Както една птица – върти се, върти, влезе в устата на змията, и вие обикаляте пътя и казвате: „През него ще мина, туй трябва да е пътят“, и хоп в ръцете на дявола. Йона влезе тъй в устата на кита; само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задница¬та му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който влизаше в Сливен вечерно време. Като го питах: „Защо влизаш вечерно време?“, отговаряше: „За да не ме види змеят.“ А пък аз тълкувах: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влез¬те вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезна“ – ама ще платиш. Денем малцина влизат – само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат. И когато дойде страданието, благодарете, че минава¬те вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя.“ Мислете върху стиха: „Главата на Твоето Слово384 е Истината.“ Истината в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого – това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете – ще гледа да го облече; мъжът обича жена си – ще я облече в коприна и венец ще ¢ купи, обуща ще ¢ купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва ¢ красива къща – ще ¢ направи. Това е закон, аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който дейст¬ва на ума. Например този портрет там горе има красива форма, долната кар¬тина също – то е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, не, но на закона – трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора. Бих желал да ми зададете някои въпроси. Т. Бъчваров: Накитът на жените? – То е завист. Високодуховните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много по-добра от религиозните. В. Граблашев: Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе вън от него, без да пострада; също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпро¬сът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен, да направи този кръг, когато Господ го е свързал? В какъв смисъл разби¬рате да е добър? – Разбирам в относителен смисъл. В. Граблашев: Умствено ли трябва да направи кръга? – Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено. Да каже: „Днес ще работя в Името Божие“ – и духовете, които знаят това Име, ще му помогнат. Ако не сте искрени, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призовем Неговото име, ще Го направи. Той е готов да съдейства на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас; готов е да се притече да ни помогне. Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ – няма никакво изключе¬ние, То е Абсолютна истина. Затуй не трябва да се тревожим – външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. – „Дали Господ ме послуша?“ – не се съмнявайте, такава мисъл е дявол¬ска мисъл. Да питате как мога да бъда спасен, е друго, но да питате дали ще бъда спасен, то вече не е Божествена мисъл. В. Граблашев: Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практическия резултат, да избегнем лошата мисъл? – Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. За¬туй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима – ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо – ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър. Дядо Тихчев: Ама някой не усети, че е лоша, и след като яде от плода, казва: „Какво направих?“ П. Киров: Ами формата на дрехите? – Дрехите красиви трябва да бъдат. Н. Янев: Ами оголването на жените? – Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество – малко обезформено. Говоря за вътреш¬ната форма на дрехата. П. Киров: С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове? – Господ праща тези учени да изпитват учениците му (смях). П. Киров: Един баща има син и гледа как го измамва друга; как ще му бъде положението? – Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома. П. Киров: Учиш го. – Ще млъкнеш и [ще] се мъчиш да се скарат. П. Киров: С кого? – С развратницата. П. Киров: Ще падне, доде се скарат. – Да не падне още по-надолу – може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка. – Една жена, която е добра, тялото ¢ е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират, духът ¢ те хипнотизира, ти вървиш след нея. П. Киров: Някому пък е болезнено, като гледа това. – За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка (смях). П. Киров: Това неестествено носене предизвиква просто отвра¬щение. – Не можем да изменим света. Светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. З. Желев: Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магически формули, за да ги скараме? – Ами че туй изкуство знаят всички българи. З. Желев: Не е ли грешно? – По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално. З. Желев: Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме на неговата карма? По-добре е да го оставим, да прави каквото ще. – Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, остави го. Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма. Трябва първо да разчепкаме, да видим дали е тъй, или не. За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав – ако не е, ще го хвърлим. Свет¬ските хора много добре постъпват. Т. Бъчваров: Грапавините, кривините не можем да видим и идеали¬зираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеали¬зирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена.“ – Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към зе¬мята гледат – такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват [че е] безочлив. Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. Г. Давидов: За греха? – Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те, мен са учудили със своята философия. П. Ковачев: За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? – Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. П. Ковачев: Но най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе? – Когато се бориш с лоши хора, ще направиш кръга и ще влезеш в него. И. Стойчев: Ще опишем ли кръга и после ще влезем? – Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега – същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставя¬ме добри мисли, добри желания – това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила. Някой: Формите, които има Църквата, четенето на разни мо¬литви – ако се преведат на български, ще имат ли сила? – Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла. Същият: Значи по-хубаво е да научим славянски. – Ново трябва да създадем. Истината никога не може да бъде ста¬ра – тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този процес. Тя създава форми с всички изменения, но сама не се изменява. Казва се „стара истина“ – ако се разбира едната форма, под която се появява, разбирам. Някой: Иска да каже „вечна“. – Вечна е по-силна дума. Но като кажеш думата Истина, ако можеш да я разбереш сама по себе си, без тия прибавки, тя е по-силна, отколко¬то с тях. При думата Истина като се тури друга дума, обезсилва се; тя сама съдържа всичко. Всякога едното е най-силно – Бог е Един. Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция – отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? Някой: Значи същина. – Ако промените ударението – истªна? Из значи квас – нещо, което заквасва. Значи Истината е сила, която прави формите на тесто – туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване – всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо – можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми. Или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. П. Чорбаджиев385: И времето е форма. – И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11,30 ч. преди обед. В 5,30 ч. след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях г-н Дънов говори отделно от мъжете. 6 август, четвъртък

Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 ч. – дъжд и студе¬но. Следобед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, кои¬то са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Верига¬та, и гостите не се допуснаха. На събраните г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подир обед към 4-5 ч. се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 ч. всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха подред в салона за десетминутно съзерца¬ние. А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 ч. вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 август, петък

Времето: сутринта, при изгрев на Слънцето – мъгла. Като се по¬каза Слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимо¬нено, докато към 9 ч. изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарно, нещо като нито облачно, нито ясно. Но Слънцето грея все добре. В 5 ч. заранта – съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по десет минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги новите. В 10 ч. г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъстваха и стари, и нови чле¬нове на Веригата, всички мъже и жени, и деца. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията, под дърветата, и на покривки. Така, на от¬крито, г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоанна. Ще взема най-маловажните стихове от прочетената глава – 20 и и 21 ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени.“ Злото, казват, е принцип, начало и прочее. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж. Злото и Доброто в света са еднакви по своя растеж – различа¬ват се само по това, че злото е безплодно, а Доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло – ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда – за да расте, то трябва да краде от друго място. Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари; не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите да работи. Защо именно злите хора не обичат Виделината? Злото действа върху тях по един умъртвителен начин. Има известни микроби, които се движат в мрачни¬те и влажни места. Когато такъв микроб влезе в теб, грехът ще те държи и ще каже: „Аз тук мога да съществувам и ти няма да излезеш във Виделина, защото ще умреш.“ Тогава казваме: „Нека седи в тази тъмна изба, защото там е спасе¬нието.“ Има хора, затворени в своята черупка; ако излязат от старите мехове навън, мислят, че смърт има. Лъжат – в който ден излязат навън, старите мехове ще се пукнат. Следователно искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат (обаждат се: Амин). Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни; ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар от осем хиляди години, вмирисан мех? Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тога¬ва да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъще¬рята е развита – майката и бащата ¢ турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех – тя става нещастна. Оставете мома¬та да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е – я съборете тази къща, напра¬вете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човеш¬ки нерв. Следователно Светлината е за нас необходима. Често когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кĈлен човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян, ами че ти си починал, като седиш в това блато. – „Да не ме доведе в пъкъла“ – ами че ти, като стар мех, си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите – нямат очи, уши, уста като нас; едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем – нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш“; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината – ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота – Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби“; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилва леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце – това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове; оставете този стар дяволски мех, туре¬те го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила – тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дяво¬ла, който я е натоварил с разрушаване на човечеството – за любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Видели¬ната и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването. Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те – на своя баща и майка, и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби. Сега, като ме слушате, зная, казвате си: „Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки.“ Мързеливите нека седят, но трудолюбивите трябва вече да излязат навън. И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в теб, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява, но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата“; но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар.“ Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите бяла вар подразбираме да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение. Сега – вие страдате в Живота – как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата“, и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият Дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече“, и се чудите каква хитрост да употребите. Не хитростта, а Виделината е необходима за вас; не злото, а Доброто. Кое е Добро – което дава плод; кое е зло – което не дава плод. Това е дефиници¬ята: всяко нещо, което расте, е Добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е Добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е Добро и обратното. Усещате стеснение – във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме.“ Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение – да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът – зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска – излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане. И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отно¬шение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внима¬ние, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината – Той е, който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро“ – ако не искаш да правиш Добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мен ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене.“ Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, а че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена“ – тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско произхождение – нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за теб. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца. Сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат. Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни – това е Христовото учение. Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чуждите деца и вербуват по този начин свои адепти. Злото осем хиляди години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби, крадени деца, те имат майки и бащи, които осем хиляди години ги търсят от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заробените деца. Изби¬те на досегашния международен порядък се събарят. Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: „Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш, как можеш да любиш друга!“ Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси; щом го жената зърне, като дойде вечер, взема камшика: „Ти ще любиш ли?“ Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разши¬рение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия Дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас – тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга“ – микроб лош е влязъл в нея, това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на Живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моя мъж няма друг мъж“; и мъжът да казва същото за жената си – то е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете.“ И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат какво ще стане. Ще събори старата къща и ще съгради нова. – „А, ама това е трудна работа, иска много жертви.“ Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити – за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на Земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир.“386 Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнотата живее само в избите – четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби; има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец – така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. – „Има духове, ама лоши са, пазете се“ – лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. – „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош“ – а вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Сво¬бода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца – в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си нама¬жем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби – това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби – тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в Умствения, и в Духовния свят. Долу всич¬ки тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо?“ Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си – също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да ядете, но Горе, на Духовно¬то, не трябва да ядете. Месото е синоним на греха – то значи да унищожиш един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към Виделината. Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете – знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това – знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас? Как се казват тия, които вардят затворените? Ключари – Той плаща на клю¬чарите, за да вардят мнозина дяволи, които е затворил. И вие държите ключове, ама не на Рая. Знаете ли какъв дълбок смисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? Да го не лъже. Христос държи ключовете на Рая и сега идва да ви ги даде. Казва: „Пазете ги, да не ви оберат.“ Не вас, а Него – ще задигнат от Него всички богатства. И Писанието казва: „Ще извадя скрити съкровища“ – то подразбира тези богатства. В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината. Имате жела¬ние, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно.“ От сърце или не от сърце, направете Добро – то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, другиден трето – като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голя¬ма игра на думи – лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на Доброто. Да бъдем религи¬озни, това значи да правим Добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това Добро, и да не мислим за плътта. Туй Добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас – чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казва¬ха: „Турете го в затвора“, обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати. Сега Христос не може да бъде разпнат – знаете ли защо? В двадесет и четири часа два отлива не може да станат – може да стане един отлив и след туй ще настъпи прилив. Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата и в умовете, и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в Духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божес¬твен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики – не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (обаждат се всички: Амин). Ще го видите – дали в този свят, или в онзи (смях). Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете, но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат по този необходим закон, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж е разпънат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват – но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон – Любов за Любов. Кармата, техните действия, ще се върне върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?“ Кажете: „Ще те турят, а мен – на друго място“ – кажете му истината. – „Ама ние ще живеем в избата“ – то е цяла измама, в тази изба няма Живот. Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи който обича злото, мрази Виделината и ще стои вързан, а онзи, който прави Добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят – то е закон много добре обос¬нован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби – направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън“ (обаждат се: Амин). Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор; като излезем, ще ни се повредят очите.“ – няма да им се повредят очите. – „Да ни турят превръзки“ – никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега – научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се обла¬городят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Видели¬на, колко хубави работи има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта. И в Новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се напра¬ви, за да може да се въдвори любов и щастие? – Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат. Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения – или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две същества. – Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи. Така и един мъж: когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше и като купи рокля на момата, ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога. Н.: „Нацапана кукла отгоре, панукла отдолу“, дето се казва, по какво може да е позната? – По миризмата. Н.: Често пъти грубиян – да ме извинят мъжете... – Но той ли е маскиран, или нейните очи? Б.: Върху тази поетическа фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. – То е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не възди¬шат ли за тази царска дъщеря? Гр.: И жените. Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче – кой е модусът, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг. – Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде гос¬подарят, ще върже слугините и ще вземе лозето. – Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат Царският син, Господ идва и ще даде лозето на други. То значи ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде Царският син, ще го посрещнете. И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията. Какво да се направи, за да се разгледа въпросът по-напред философски? – Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач (смях). Ако носът на вашия мъж е сплескан, стойте настрана – знаете ли защо? Понеже дихателната система съ¬ответства на сърцето, на чувствата, на Любовта – колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея. Н.: Защо? – Защото ще ви изостави насред път. Н.: Няма ли модус за познаване? – Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски. П.: Ама кой тогаз гледа веждите, г-н С-ов гледа пар£та! (Смях.) Н.: Пак не можах да разбера, г-н Дънов. От десет кандидати, мъже или жени, кого трябва да избера? Модус за това. – Най-напред дали вашата дъщеря, или вашият син са Ангели – тогава въпросът лесно ще бъде разрешен. Защото ако двамата са Ангели, те ще се слушат; ако не са, няма да се слушат. Н.: Дъщеря си горе-долу разбирам, но десет души кандидати как да ги разбера? Трябва да бъда физиономист. – Лафатер387 е дал такъв закон, който можете да употребите. Ще ви кажа какъв е законът и правилата, с които можете да си служите и които можете да проверите. Той казва така: когато искаш да имаш приятел и срещнеш някого и забележиш, че между неговия ум и твоя има хармония, вие сте един за друг; също и когато в сърцата има хармония. И колкото по-дълго време живеете, ще имате убеждение един за друг. Н.: Това е хубав модус. – Да няма нещо да ви стиска. Щом сърцето и умът ви са свободни, вие сте свободни. В.: Това е отлично. Пр.: Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже ня¬кои казват, че преди да стане тук женитбата, става горе в Астрала. – То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен.“ Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... – Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата – в материал¬ния, и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из сре¬дата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото ¢ се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и ¢ се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот. – Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата женитба трябва да се разбира среща на две еднакви души. В 5 ч. подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзер¬цаваха в салона десет минути. Изля¬зохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи.“ 8 август, събота

Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд, към 10 ч. всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята – д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем. Какво обаче узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания вроде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в комендантството да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подир обед при¬ятелите започнаха да напущат Търново. Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата тра¬пеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на ко¬мендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5–6 души. Към 9 ч. вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръг¬нал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже няко¬му нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата.

Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1915

Прегледи

Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1915

Навигация

Навигация

Търсене

Инструменти

Лични инструменти