Веригата на Божествената Любов - съборни срещи 1903–1915 г.
ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА - Велико Търново, 1910 г.
14 август, събота
Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски – в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч. заранта се събрахме всички, поканени да участваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: от София – Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново – Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе – Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас – Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив – Петко Епитропов; от Шумен – Васил Узунов. Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 ч. след пладне ще започне бдение, за всекиго по петнадесет минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 ч. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 ч. сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение. А в 6 ч. довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е 9, а нашите приятели Отгоре ще дойдат в 10, то дотогава, до 10 ч., сте свободни. В този свободен един час – между 9 и 10 ч. – между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 ч. следобед. На мен се падна бдение от 3 ч. подир пладне. Точно в 10 ч. г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним начина и гласа114, по който приятелите Отгоре ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъстват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен грядий во име Господне“ . И след настаналата тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, с които е отбелязана в Евангелието от Матея 6:9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза: Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. Времето днес е навсякъде ясно, никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи. А всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините, правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето. За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в Живота е велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо – нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползва. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползват хората в тях, така е и с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът ще расте. Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас. Па и в Писанието нали е казано: „Дъждът се изпраща на грешни и на праведни.“117 Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център – също, както когато правим къща, търсим да положим основа. И първото нещо на човека е да има една основа, а то е Добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява. Та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху Добродетелта. Като дойдете до Любовта, ще се научите, че трябва да слугувате. И в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното нещо. Чрез законите на Любовта ние можем да преобърнем в най-добри и най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до Любовта. Слугувайте, прочее, и на жена си, и на децата си, па и на всичките хора. Човек, който не помага и не услужва на страдащите пред очите му, как ще помага на хора, които са далеч от него? Законът е такъв, че трябва да послужите на тия, които са най-близо до вас, та да се отдалечат и да не ви препятстват. Тази е заповедта, която ще приложим през тази година – да започнем да слугуваме. Това е, което Господ иска от вас. И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдейства. Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както Отгоре нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в Живота искам да ви станат ясни. Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането ¢, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12-а се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене – не“. Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними. Един грешник например е като вълк – колкото повече го храните, толкова повече ще иска да хапе и къса. Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието на Христа, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали ведно с тях: „Разпни Го, разпни Го.“ Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събират, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците – това е вярно, но това значи, че дойде за Кавказката раса, а семитите Го не приеха. Виделината е във вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим – то е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но и такива хора има, които познават Исуса Христа. Сократ например е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явства от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой – той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата.“ Това ще бъде името на Веригата – това е заповедта на Духа. Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви го спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После, Духът иска да ви каже и друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой например е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Ако някой има желание, което не може да разреши, тогава да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя именно е Разумната душа, та затова носът е символ на Разумната душа. Устата пък е символ на Любовта, но е символ същевременно и на Животинската душа. И така Духовната душа, която диша, се храни от въздух. Едната живее в основата на къщата, а другата – на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е Животинската душа, а другата, Разумната душа, живее на горния етаж. Но и двете са едно – Разумността и Животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето – там е, гдето тя живее. Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 ч. насетне. Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето. Но най-същественото е да искаме здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжността си. Тук г-н Дънов обстоятелствено обясни уредбата и всичката обстановка на вътрешността на олтара, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: Тези пет ленти представляват пет цвята. Ще ги видите: розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов, жълтата – Божествената воля, синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа: портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият – сегашното развитие на човека. И след всичко добави: Сега е благото, което Господ ни дава, и трябва да го използвате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните „Ангел вопияше“ и „Свят, свят, свят Господ Саваот“120, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 ч. на обед. В 3 ч. подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и прочее, което бдение продължи дори до 10 ч. вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 ч., бяха в града, но в 6 ч. всички се събрахме и на групи си беседвахме в двора на лятната къща докъм 10 ч. вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 ч. вечерта. Мисълта бе тази: Грехът е сила в Природата, която демагнетизира атомите. На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4 и 5 ч. заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост. 15 август, неделя В 5,25 ч. сутринта всички бяхме на местата си, както сме наредени в началото. След като по покана всички в тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният: Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и ще стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начина на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането – начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по десет минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази: Тази молитва е молитва на духовете, които участват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: Вчера, 14 август, събота, господарстваше портокалената краска – цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска – цифрите 1 и 5, значи днес сме ние. Утре, 16-того, понеделник, ще господарува жълтата краска – цифрите 1 и 6, значи – духовете. А вдругиден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска – цифрите 1 и 7, значи – синовете Божии. В 8,30 ч. сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата – Пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината, Мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно тази Пръчка-емблема показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап. Показа се и другата емблема на Веригата – Ножът, след което г-н Дънов каза: Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила – този нож показва Силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат Отгоре, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема, представляваща меча Божий, и затова го виждаме в кръстообразна форма. От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза: Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си. След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 ч. тази вечер трябва да се явим всички, „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха местата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа следните по-важни мисли: Здравето отговаря на тялото, щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на Духа. В първата емблема – закона – виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила. То не е делимо – трите само Бог може да го победи. Пет – то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2121, образува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника. В Астралния мир половете не са както на физическия – там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по тридесет и два милиона души, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, ако македонците умират, нека умират; тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък Провидението не иска такива. Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света. Не е лоша тази мисъл, напротив – тя е Божествена, но все-таки не бива да се бърза. И други път съм ви казвал и сега ще го повторя: не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът (хората около вас), нека ви лапне – вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят – голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите например ги гълтат, но винаги жабчетата прояждат коремите им. Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да го закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтил турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола – в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът – това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, света и дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл. И тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си например някого, на когото често и без да щеш, изпращаш лоши мисли; в такъв случай намери, сдобри се и се сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко – четиринадесет велики течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответстват, та да си повдигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с Астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта. Точно в 8 ч. вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов – ябълки, Тодор Бъчваров – грозде, Димитър Голов – круши и вино, Петко Гумнеров – бадеми, Михалаки Георгиев – вино, Константин Иларионов – орехи, Иван Дойнов – праскови, Анастас Бойнов – риба, Никола Янев – грозде, Деньо Цанев – сливи и смокини, Петър Тихчев – хляб, Васил Узунов – сухо грозде, Петко Епитропов – захар, Кънчо Стойчев – грозде и хляб, Никола Ватев – вино, Иван Тачев – вино, Драган Попов – диня, В. Граблашев – грозде, Спас Димитров – диня и смокини, Гина Гумнерова – грозде, Елена Иларионова – вино, Велика Стойчева – хляб и бадеми, Здравка Попова – праскови, Пенка Бъчварова – грозде, Парашкева Бойнова– вино, Мария Дойнова – диня, Величка Ватева – сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров – Матея 26:26-30, Тодор Стоименов – Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров – Марка 14:22-26, Димитър Голов – Матея 26:26-30, Петко Гумнеров – Йоанна 13:1-29, Константин Иларионов – Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев – Римляном 5:15, Величко Граблашев – Йоанна 6:61, Гина Гумнерова – Йоанна 6:53-59, Елена Иларионова – Йоанна 6:49-52. Подир прочитането на горните стихове от Книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. При подаването на хляба г-н Дънов каза: Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение. Това се повтаряше на всекиго, на когото се подаваше хляб, който си отчупваше малко. Г-н Дънов даде най-първо на П. Киров и той подаде на стоящия до него, додето се обиколи от всички. При подаването на виното г-н Дънов каза: Тази е чашата, която се излива за вашето спасение. Тя е чашата на Вечния живот. Най-после каза: Това е чашата на нашето спасение – и подаде на Пеню Киров. Така чашата се подаваше от всекиго, който при подаването изговаряше: „Това е чашата на нашето спасение.“ След това прочетохме всички „Добрата молитва“ и вечерята започна. Вечерята свършихме в 10,30 ч. и г-н Дънов ни съобщи, че сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 ч. сутринта, след което се разотидохме.
16 август, понеделник
Времето – ясно навсякъде, но атмосферата – някак омарна, като че ли Слънцето прониква през мъгла, която не само че не се вижда, но не се съглеждат и облаци. В 10 ч. заранта всичките сме по местата си, определени в началото. След като се молихме с „Добрата молитва“, г-н Дънов ни продиктува, та си записахме една молитва, която каза, че се именува „Молитва на Духа“ и за която ни обясни, че не можем да я даваме на никого. Тази молитва – каза той – ще четете само при много голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, пред когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и ще ви напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, свети и послушни. Послушанието е първият основен закон в Небето и който се кани да стане член на Небето, трябва да бъде послушен. Защото знайте, че се приближаваме към Същество, което е безгрешно и чисто, и свято. В края на тази молитва има, като че ли четири, но те са пет букви – четвъртата и петата са една до друга. Тези букви значат... (Тълкуването, дадено на тия букви, не може да е достояние на тази протоколна книга – това е заповед.) Всичките молитви са лозинка, пропуск, и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: в началото ще имате едно слово от Духа. После могат да се дадат някои писмени работи. А следобед, в 5 ч., двама по двама с мен ще продължаваме реда на нещата – ще имаме молитва. Така щото в 5 ч. трябва да бъдете всички тук. Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата. Снощи някои от вас направихте една грешка; такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и отидохте някои от вас по гости. Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно може да се поддавате – черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте – това Духът не одобрява. Подигравате се един други и се шегувате. Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл? И туй Духът тоже не одобрява. Мъчнотията да се състави Верига е тая, че във всяка, вече съставена, трябва да има Чистота. Аз искам от всички вас да не ми пращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре е да си седи у дома. И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мен, не мисли право, защото освен по двадесет-тридесет лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна среща, другите си стоят и се употребяват там, гдето Духът изисква. Лично аз нямам нужда от пари, защото и така си достатъчно имам. Това е забележка на Духа, който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които не ви мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели Отгоре закъсняха да се явят днес. А с тях щяха да се явят и д р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“. Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение“, написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание“ се постави 4, срещу „любов“ – 5, срещу „милост“ – 6, срещу „послушание“ – 7, „смирение“ – 8, „възвишение“ – 9, „чудо“ – 10, „дълготърпение“ – 11, „надежда“ – 12, „вяра“ – 13, „мъдрост“ –14, „помощ“ –15, „смирение“ – 16, „милосърдие“ – 17, „правда“ – 18, „смирение“ – 19, „любов“ – 20, „слава“ – 21, „милост“ – 22, „любов“ – 23, „сърце“ – 24, „живот“ – 25, „свят“ – 26, „търпение“ – 27, „съзнание“ – 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха поотделно на 29 книжки, от които всякой от нас взе по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото – това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ – това е първото Същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото Същество, което е създало света. С това число се е появило и второто лице – Правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото 2, което трябва да страда, защото винаги този, който седи между хората, не е най-обичаният. Този, който раздава Правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал125, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че „майка ми ме е научила така“. В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата правда в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата правда? Това значи Мъдрост, Знание – че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после – че имаме стремеж към Бога. Числото 3, това е изкуплението – Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му естество. Като например имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото 4 означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има Любов. Да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим, значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с Радост и Веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме добро стремление за човеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата любов имаме буквите ю и б, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото 6, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните – че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2 по 3 – в него са и майката, и синът. Следователно числото 6 включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява майката. Понеже на нея човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност – всичките Възвишени духове – и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото 10, то е чудо – хората искат винаги в света чудеса. С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват – тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив. [Числото] 13 – това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. [Числото] 14 – то представлява две числа по 7. То е Мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи при всичките животни, които са искали да придобият Знание и Мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е Мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на Мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5 плюс 1 е равно на 6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 8, което е смирение. [Числото] 17 – то е милосърдие, защото в 8, което се образува от 1 плюс 7, има падане и слабост. [Числото] 18 означава вече Правдата, защото в него виждаме 1 плюс 8 е равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на девет пъти. И там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет Ангелски чинове. [Числото] 19 – то представлява човека в неговото обществено развитие. [Числото] 20 – то представлява Любовта. [Числото] 21 – три пъти по 7 са 21. Това е числото на славата – значи човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава. [Числото] 22 е пак преповторение – то представлява пак животните. Числото 23 е от 2 и 3, което е равно на 5 – значи човек трябва да има винаги Любов. [Числото] 24 – 2 плюс 4 е равно на 6; там е сърцето. [Числото] 25 – това число е числото 7. То е животът – истинският Живот, Божественият живот. [Числото] 26 – 2 плюс 6 е равно на 8; това е светът, в който ние живеем. [Числото] 27 – то е числото 9, значи, то е търпението. Девет е най-строгото число. [Числото] 28 – това пък число е числото 10, то е преповторение на човешкото политическо развитие. Числото 29 е равно на 11 – то е изпълнението; значи всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и следователно през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. Тази книжка, върху която написахте 28 плюс 1 е равно на 29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е Словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се господата Т. Бъчваров и Н. Ватев да препишат книжката с двадесет и деветте думи в двадесет и девет екземпляра – за всекиго по един. Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всякой от нас своята книжка с написаното на нея число, което му се падна по жребий. Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответстващата дума, г-н Дънов каза: Това сте сторили без позволение – всички сте побързали, а с това сте и сгрешили. Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си урок.“ Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало. На разни въпроси г-н Дънов отговори: Снощи при осветяването на хляба на четирима нищо не се каза от Духа. Донякъде вървя всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се изправи127 грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквите се кланят? Защото при кланянето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон никога не бива да се прави, гдето виждат хората. Гдето се прави поклон на нечисто място, там е опасно. Никога не се молете, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да се не създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения128, защото както казва и Христос, доста е на деня неговото зло. Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е – православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре – в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ – те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново – значи 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още. Първо възкресение и Второ възкресение. В Първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат. Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато Земята ще запустее, та няма да има условие за развитие. Начина, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже. После, дали вие ще бъдете с тия си тела, или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори. Духът иска да вземе някои мерки заради вас – да може да се пазите, за да се не загнезди дяволът някъде във или измежду вас. Защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас – ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията ще са лоши, фатални. Ако някой има против някого нещо, нека отиде и да му го каже лично, та по този начин да се предотврати злото. И важното е, че тези трима души, които ще заминат, в случай че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване. Но дяволът си е насочил окото към тях, та ако те са извън Веригата, непременно130 ще ги вземе, просто ще ги удуши. Това е то предупреждението на Духа. Той иска да ви предпази, за да останете и работите. Защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно отношение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и Любов. И Любовта ни да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 ч., за да продължи в 5 ч. днес, подир пладне. В 5 ч. след пладне бяхме по местата си, определени още от началото. Т. Бъчваров и Н. Ватев бяха написали 29 книжки с 29-те думи, според както бяха се задължили. Съобщи се на всички, че като вземем по една от написаните книжки с 29-те думи, ще отиваме в олтара, гдето ще ги оставяме да се осветят. При отиването ще се съблюдават правила, които понеже не бива да се знаят, не се и протоколират. Ще се молите – добави г-н Дънов – за себе си, за домашните си, за приятелите си, за българския народ и цялото човечество. Размишлението и молбата няма да трае повече от четири минути. С всичко това ще се изкупи вчерашната грешка на някои приятели. Като свършихме всички горната заповед, позволи се да препишем схванатата молитва, с която се молихме в олтара и за която не се позволява да се възпроизвежда тук. Г-н Дънов каза: Освен тази молитва, ще ви се даде и друга утре, 17 того, вторник. И да знаете, че тези молитви се дават много рядко и те са за изгонване лошите духове из себе си, и [за] да се самомагнетизираме. А тези молитви винаги се придружават с поклони. С тези две молитви, заедно с дадената днес предобед, ще си служите само в краен случай. Когато например се чувствате изолирани отвсякъде, безнадеждни и безпомощни – само тогава ще си служим с тези молитви. Тези молитви, дадени сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането ¢ да се запазят вибрациите ¢. И в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук Димитър Голов разказа един свой сън – как нощес Стефан Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг. Подир като всички бяхме се изредили в 4-минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 ч., е казано от Духа. Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят Господ Саваот“. 17 август, вторник В 10 ч. сутринта се събрахме по местата си, когато след като изпяхме „Ангел вопияше“, г-н Дънов прочете 14-а глава от Евангелието от Йоанна, като между прочетеното се спираше и поясни: Тук думите път – това е тялото, истината – то е душата, а животът – то е Духът. Пътят – то са всички човеци, Истината – това са духовете, а Животът – това са Синовете Божии. Върху листовете с двадесет и деветте думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше поред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното. Всякой вземаше своя си лист. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: Нашите събрания ще се свършат утре, сряда, 18-того, подир обед, когато ще се прочете написаното сега. После, тия книги, които ви дават тази година, ще ги пазите чисти, защото ще ви трябват и за следващата година, когато на другия лист ще има да се пише и друго нещо. Особено да внимавате никой от вас да не изгуби плика и книгата, защото тогава е лошо. Подир обед в 5 ч. ще започнете да влизате вътре в олтара, за да довършим с третата лента. Ще влизате по шест души и това, което е отредил Духът, ще ви се каже. Сегашното ви влизане ще е, за да имате Любов, Сила и Дух да работите. Трябва да се радвате сега, че имате Мир – да не изгубвате това, което ви е дадено. Да имате Мир, съгласие и Любов помежду си и тази Любов да проявите навсякъде. А пък въпросите, за които се загатна вчера преди обед, ще ги оставим за утре, сряда, 18-того, когато ще се съберем по-рано. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление [тоз], който струва това и подлежи на наказание. С това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. Прочее, сега вие трябва да заслужите за Любовта, която Господ ви е дал – да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри – макар и цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на Живота, огъня на Истината и върху това огнище Той ще бъде олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих: „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г н Дънов добави: Господ казва: Всичко това ще ви бъде на всички вас. После, Господ казва още и така: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога каквото мислите – всичко е пред Неговото Лице. Изберете сега едного измежду вас да избере и каже една страница от Библията. Единогласно се избра дядо П. Тихчев, който заяви, че избира 999-а страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном 13-а глава, от 3-ти стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 ч. В 5 ч. след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В Духовния и във физическия свят законите са подобни – едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Например има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата – аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защитава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и прочее. Така трябва да постъпвате и вие в света. Защото например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време изобщо всичките Учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антидоти за реакция. В Духовния свят е същото – вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действащи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например нитроглицеринът, съединен с памук132, образува динамит и прочее. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да се поправи, добави химикът, трябва основа или киселина.“ Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света – не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползвате от тях. Според Учителите на всички окултни школи човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете например да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползвате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Затова Бог, който управлява света, няма противници. Господ, който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват срещу Него. Той повръща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме – тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Човек, ако върви из тоя път, ще слезе в Чистилището. Самообладанието е трудно – то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път, след страданието, той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в света се опитва вашето самообладание. Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към петнадесето число са вече дряхли, с философски изглед и улиците са празни. Пътят, в който вървите сега, е най-добрият и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така само си вредите. Защото щом се раздразните, свързвате се с всичките лоши духове – настане у човека една суматоха и се чувства някак си, че е в ада; па и действително в ада е. Сега опитайте следното: намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето че вие се свързвате с Добродетелта. Ако искате да растете в Истината, намерете човек, който винаги говори истината, и вие ще си помогнете. Всякой един ден вие преминавате всичките сфери. Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък: аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват. И на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата – от болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мен, то помощта не е идвала – не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мен. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползва от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се повдигнат. Започнем ли да работим, Небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятства, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и иска вашето повдигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така Живота, ще ни настане Светлина и Виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно. Защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас, щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за Духовния свят, то членовете от Духовната верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция. Но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така, щото ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа. По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти. Имаме няколко приятели, които са в затруднено положение и на които Веригата трябва да пожелае. Но не само че трябва да им пожелае, но дълбоко да пожелае, щото на всякой един от тях да се помогне. Ние трябва да помагаме на хората. От това, което имаме, трябва да дадем – да им дадем онзи стимул, който да ги подигне и помогне. По тоя начин може да си помогнете и работите ви ще вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда завист и по този начин се въздейства. Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздейства. Не би трябвало така да си въздействате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятстват и на вас. А пък тия приятели, които въздействат, понеже завиждат, нека не гледат така на работите – да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли? Г-н Граблашев и г-н Тачев разказват своята опитност по зададения въпрос. При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желая да им помогна. Това е Волята Божия. Страх може да има човек само когато греши, а от друго нищо да се не плаши. Исус Христос много ясно е казал: „Всичко, каквото попроси който вярва, ще му бъде“133; разбира се, ако не се усъмни. Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. В. Узунов: Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога – че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин-петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философстваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и прочее, и прочее. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятстват. Васил Узунов: Тази година детето ми се разболя. Молих се, глас обаче в мене ми дума: „Няма да те послушат, няма, няма.“ Питам аз мое ли е съмнението, или чуждо? Това е чуждо. Законът е следующият: ние трябва да дадем всякога. За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус. В душата си трябва да имате фокус и ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения. И той ще даде по-силно потегляне нагоре и ще ти помогне. При употребяването на разните окултни школи, разни са и начините. Но най-безопасен начин е този, който употребяват християните. Защото ако прибегнете до някои окултни школи, там са свързани с духове, които за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и прочее, и така работата се затруднява. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и Духа – синята, и т.н. Човек следва да се упражнява, за да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия. И днес хората знаят за дявола повече, отколкото за Христа. Церът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имат утаени мисли, да ги изпъдят и да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка. Трябва да има Чистота между вас, за да може да действа законът, който ще турим да работи между вас, защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум и воля, и само тогава ще бъдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също, както що гледате мен. Старайте се да виждате Господа във всякой един човек – тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.”134 Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му. Това не е едно предположение, а е една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни – не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската Свобода в света и иска всякой да Му слугува със Свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен – всичките духове от Него са се научили как да слугуват. То се знае, че и Той има известни несгоди, и Той страда, но всичко това се обръща на Добро. Най-подир искам всичките членове на Веригата да правят упражнения. Това го изисква Духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правите редовно, поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин как да свързваме ума за работа за тялото. Така щото ще имате тогава здраво тяло, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някой от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако вие не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да уякне вярата ви. Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо – трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха осемдесет хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо Слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила Слънцето – също както, ако имате една обикновена лампа, пред която полагате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете Сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 ч. заранта. Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест”135 и се молихме с „Отче наш“.
18 август, сряда Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата – това ни се обяви още вчера преди обед. Времето е отлично – ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7,15 ч. преди обед всинца бяхме по определените от началото места. Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата. Преди всичко г-н Дънов ни показа нагледно как да правим гимнастическите (телесните) упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обед, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят от следните седем правила: 1) Ръцете, опънати назад и надолу с дланите, се движат кръгообразно отзад нагоре и се навеждат заедно с тялото, докато по възможност опрат до земята, след което се повдигаме нагоре, като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Три пъти. Това упражнение е за стомаха. 2) Изнасят се ръцете напред успоредно и се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа, щото дланите да бъдат обърнати към земята. Три пъти. Туй упражнение е за гърдите. 3) Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от кръста надясно и навеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг. Три пъти наляво и три пъти надясно. За долните центрове на симпатичната нервна система136. 4) Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Три пъти. Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система. 5) Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг, докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад, със стъпалото нагоре. Важи за уякване на нервната система. 6) Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа, щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа. Три пъти. Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение. 7) Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти. Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък. След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе: Тия упражнения ще правите, защото са дадени от Духа. И ще ги правите всякой петък – или сутрин, или преди обед, или преди лягане, на гладно сърце, по половин час. Когато ги правите, всичките минути, докато траят, умът ви да е съсредоточен в тях. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации. Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер, както и Духът повели. Подиробедното време е най-неблагоприятното време за тия гимнастики и Духът него не препоръчва. Тия упражнения ви се дават, за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга за здравето няма да ги намерите. И аз искам да видя как ще подействат тия упражнения върху вас тази година, защото те се дават и за концентриране на ума ви. Продиктува ни се и молитвата, с която се молихме снощи подир обед, когато влязохме в олтара по шест души, но тази молитва не може да се изложи тук. Освен това г-н Дънов прочете на всеослушание пред всички и ни продиктува, та си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед. Това послание гласи: „Аз Съм Господ ваш, верний и благий, който винаги пазя Своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на Мира – Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ Това е общото състояние – каза г-н Дънов – за всички. След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. Първи въпрос: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? – Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. Втори въпрос: Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? Има ли опасност от минаването на холерата в България? – Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живели тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. Трети въпрос: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ – България, Македония, та и Добруджа? – Ще стане обединение между българите в Добруджата. До 1914 г. ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добруджа е в реда на нещата. Но сега е борбата между Великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна гора, и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякога изпъква. Нещо повече – даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. Четвърти въпрос: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? – Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянства и блудства, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и прочее – това не са нищо друго, освен астрални картини, видени от него тук, на физическото поле. А че това са картини, е явно от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане. Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един Висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано Своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и прочее, то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа Мария Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все-таки ще принесат известна полза. Забележете, че във Веригата се дават дванадесет петъка и ако някой пости повече, той е свободен, но няма да го ползва нищо. Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите. А това, което се дава тук, което се преподава на годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ [е] устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно – повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир. Неговото идване при теб е като някое дошло наводнение, та затова ти се отстрани, та да те не завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се размешват вашите аури, та започвате да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не мислите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане. Например един човек по улицата върви и без никаква причина ви накаля; бива ли в тоя случай и ти да го накаляш, не е ли по-добре да си заминеш и да се самоочистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение. Членовете на Веригата в много отношения сме взискателни и честолюбиви и това е, което ни пречи. Най-мъчното нещо е да се научим как да живеем. Пети въпрос: Каква работа трябва да заловя, която да ме не спъва духовно? – На тоя въпрос ще се каже туй, че каквато и работа да се заловиш, е по-добре, отколкото да стоиш празен. Най-хубаво е да заловиш работа, която е по сърцето ти и която ти е приятно да вършиш. Всичките работи са добри, за който добре ги извършва. Но има духове, които се занимават с работите на човеците, та човек, като се обръща към Бога, Той ще ги прати и така ще се оправят работите му. В Небето има специалисти за всичките работи и няма работа, която духовете в Небето да не могат да оправят. Шести въпрос: Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцерението? Ще стана ли консул в Америка и добро ли ще бъде за мен? – Този въпрос е въпрос на г-н Граблашев. На първата част отговорът е да започнеш, казва Духът, постоянно да мислиш, че окото е нормално, и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо. Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска, и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава, защото окото Ви не е болно – ако беше болно, щеше да ви се даде да се отправя портокалената краска137. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят. На втората част на въпроса на г-н Граблашев Духът казва, че за тази година няма условия. Седми въпрос: Ще оздравее ли ръката ми? – На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. Осми въпрос: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Тачев.) – Сега си един човек, който изкупва миналото, а в бъдеще ще бъдеш човек, който изправя своето минало. В минало време си бил просто един престъпник – преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в град Яфа. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало. Но няма благоприятни условия тази година; а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит. Цар Борис Български139 е сега на физическото поле, в България. Всичките онези хора, с които сте имали тесни връзки, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която затуля работите. В мнозина от вас има възможност да се развие ясновидството, но трябва да се концентрирате и само тогава ще виждате. На тези, които имат условия, аз ще им кажа лично. Аз ви бях дал правила да развиете ясновидството. Па и сега колко правила ви са дадени140, но нищо не сте спазили. Има общо правило за ясновидството, но има и правила, които трябва да бъдат спазвани от всекиго за себе си. Да, интересен е Астралният мир и добре ще бъде, ако някои от вас могат да отиват и пак да се връщат. Г-н Дънов спря говора и написа върху 29-а книжка словото за отсъстващия член на Веригата г-н И. Стойчев. Избрани от г-н Дънов, четиринадесет души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това влязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата (поотделно и поименно за домовете и приятелите им), после – за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно човечество. Най-сетне изпяхме „Видехом свет истиннии“141 и „Свят, свят, свят Господ Саваот“ и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова, подир което добави: Поздравяват ви и казват: „Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите142 на Духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на Земята.“ „Ние се радваме – казват те още, – че Веригата е нараснала и че има толкова присъстващи. Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега възраства. Нашите поздрави на двама ни към вас! Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия! Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото. В България сега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от Земята, защото е потребно изкупление.“ М. Георгиев: Моля да ми каже Доктора защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва? На този въпрос д-р Миркович отговори: – Върви и издръж докрай изпита си. М. Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? – Ти си, който можеш да носиш. Дядо П. Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мен? – Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействам. Т. Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? – Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в десет, и в двадесет и пет години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам да работиш. Т. Бъчваров: Одобрява ли Доктора плана за списание „Виделина“? – Ще имате материални спънки. Планът е добър, но материално се спъва. Но да се не обезсърчаваш от духовете, не оставяй да те обезсърчават духовете. И. Дойнов: Явявала ли се е г-жа Казакова тази година някъде и колко пъти? – Явявала съм се на три места – при г-жа Елена Тодорова143, г-жа Маркова1 и прочее. Но жалко е, че между вас съществуват същите разпри, както когато аз бях жива. Приятно ми е, че г-жа Величка е тук. Сега ще работиш за мен. В. Граблашев: А не желае ли д-р Миркович да каже нещо и на мен? – Радвам се, че ти поддържаш каузата, която аз съм поддържал, и за усилията, които правиш. Поздравявам ви и да се не боиш! Аз ще ви съдействам в работата. Българите мъчно стават спиритисти. К. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на възпитанието на Марийка? – По-добро от това не може да бъде. Г-н Дънов: Госпожа Казакова е посетила и Тодор Стоименов миналата неделя, на 15-того. Т. Стоименов: Г-жа Казакова, има ли да кажеш нещо и на мен? – Да се не жениш! А. Бойнов: Нещо за България, г-жа Казакова? – Много мътна вода ще изтече от България още, докато се оправи работата. Ами г-жа Бойнова и г-жа Дойнова навикнаха ли да ме обичат? Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. – Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате. А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова145 пожелавам учителстване и добра сполука. Доктора каза на Т. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре. Васил Узунов: С какво се занимават сега Доктора и г-жа Казакова? – Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство. Е. Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдейства. – Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш. А от мисълта да клати столовете на Иларионов, след като премине, се отказва, защото няма възможност, липсват условия. Ако подобно нещо е обещала, то е, защото е била на физическото поле. За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е – добавя Казакова – да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате. А пък тук аз сега си върша стария занаят – даскалувам, защото това ми е присърце. На въпроса на В. Граблашев отговори: – Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват. На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: – Няма нужда да се явявам често. А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза: – Да не бъдеш малодушен като мен, когато бях на Земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят. На въпроса от П. Бъчварова г-жа Казакова отговори: – Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница... Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни. Но делото ще има успех в България. П. Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на Небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята? – Моите възгледи са сега малко по-определени. Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума, Докторе. Хайде и тази година да не мина на сухо. – Съжалявам, че нямам валчести; тогава щях да бъда повече приятен. Ами ти антиката държиш ли я? – Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мен. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евлоги Георгиев. – Само че не съм толкова богат, колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мен, и за това ще ви се отплатя. В. Граблашев: Сега ли знае Доктора повече, или когато беше на Земята? – Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. В. Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? – Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма. Т. Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе? – Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави Пеню тук без теб? Ами че ако повикат теб, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре: ако живееш естествено на Земята, трябват ти още двадесет и пет години, за да дойдеш тук. Т. Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе – пет-шест, та и десет разбирам, но двадесет и пет? – Хе, тогава, ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре, да ти кажа, играеш на въже – шегаджия си, много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплътиш и да можеш да си изцериш ръката – тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не си дошъл с всичките си припаси. Но гимнастиките, които ти дадоха сега, ако ги правиш, ще ти помогнат. К. Иларионов: Има ли да каже нещо за мен г-жа Казакова? – Какво желаеш да ти кажа? К. Иларионов: Каквото тя желае, това нека ми каже. – Тогава отвори си Библията и ще намериш моя отговор. К. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Т. Бъчваров: Г-жа Казакова каза, че се е явила на три места, като определи само двете места. Где е третото място, гдето се е явявала? – Третото място, гдето се явих, то е именно тук. Т. Бъчваров: А Доктора няма ли да каже нещо за списанието? – Доктора обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле. Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите Велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега – какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата – тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул. Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914-а представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване. Защото, като се усъвършенстват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: Най-първо за четивото: ще вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука146, цялото Евангелие от Йоанна, цялото Първо послание към Коринтяном, цялото Битие, цялата Първа книга на Царете. Изцяло този прочит се състои от сто и седемдесет глави, от които сто и четири глави ще употребите изключително за петдесет и двата петъка в годината, т.е. по две глави всеки петък, като ще разпределите тъй, щото четивото за всеки петък да е по възможност от Новия Завет. И колкото глави не достигат за четиво от Новия Завет в петъците, ще вземете от Вехтия Завет. А останалите шестдесет и шест глави са за всички от Вехтия Завет. Тях ще употребявате по една за всякоя свята неделя и по една в разните други православни Господни празници наред. Както упражненията, които ви се дадоха, така и четивата ще започнете от първия петък на септември текущата година. За пост остава пак четвъртият петък. И постът тази година ще бъде така: ще запоствате точно в 8 ч. в четвъртък, а ще отговявате в 8,30 ч. в петък. В петъка ще следват опасванията от онези, на които са дадени, но ще ги опасват, след като мине петъкът – в събота между 3 и 5 ч. заранта, когато ще се молят и направят четивата. Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 ч., ще пъдите с това дявола из душата. Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея – за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък – за умственото и духовното единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият – за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък – за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти – жълтата, синята, портокалената и розовата – и след като се молихме с „Добрата молитва“, подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител.“ В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.