Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
ГЕРОИТЕ
„Аз съм Пътят,и Истината, и Животът" (Евангелие от Йоана, гл.14:6)
Резюме
В 15 глава от Евангелието на Марка се описват страданията и изпитанията на Христа - страдания на един човек, Който дойде в света с цел да помогне на човечеството. Той носеше светли идеи и очакваше да бъдат приети от хората, но остана разочарован. Не само, че не приеха идеите Му, но Го разпнаха на кръста. И това не беше обикновен човек, но Син Божий, Който се почувства изоставен от хората, даже и от Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той беше разпнат и погребан, и на третия ден възкръсна.
Съвременните хора четат за това като за нещо минало, далечно от тях. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки човек ще мине по пътя на Христа. Който е дошъл на Земята, страдания и смърт го очакват, в каквато и форма да са те. Ще кажете, че вашият живот ще мине по друг път. Пътят на всички хора води към Голгота.
Време е вече хората да се замислят върху живота и страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте. Новият живот иде след мъчнотии и страдания. Така че страданието спасява човека, но онова страдание, което той носи съзнателно.
Когато не могат да се разрешат въпросите на живота, хората се запитват защо идат страданията. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитваме защо човек се мие, защо яде, защо иска да стане богат, учен, силен и т.н.. Щом има желания, той прави дългове, които не може да изплати и започва да страда. Съвременните хора четат свещените книги, говорят за убеждения, но търсят лесния път. Те искат да станат добри, учени, богати и силни без страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идат, и ще вървите напред. Иначе те сами ще ви се наложат. По-добре е нещата да стават по добра воля, отколкото чрез насилие. Христос даде най-добрия пример за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно и бе възнаграден.
Сега и на вас казвам: Колкото и да се плашите от страданията и да ги избягвате, не можете да се освободите от тях. Със своя живот Христос показа какво ви очаква. Той се помоли за себе си, да се отмени участта Му, но не Го послушаха. Следователно и вас няма да послушат. Няма по-голямо благо за човека от това да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Много от римските войници, като видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те първи Го признаха за велик човек. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии.
Хората искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Има начин, по който можете да разберете това. Нека всеки опита, може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допуска в ума си една лоша мисъл, в сърцето cu - едно лошо чувство u във волята си -една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни.
Когато беше на кръста, Христос понесе най-голямата борба, но накрая победи. Както изгони търговците вън от храма, така изгони от своя храм всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъл в себе си и каза: „Домът ми ще бъде дом за молитва, храм на Господа. Не позволявам да се върши търговия в него!"
На цялото човечество сега предстои една голяма война за живот или смърт, за освобождаване или заробване. Всеки иска да бъде свободен. От какво? От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода. Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: Свобода или смърт! Ако търси абсолютната свобода на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта. Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби свободата си.
Свободата се определя от знанието, от разбирането смисъла на живота и смъртта. Какъв е смисълът?
Христос казва: „Отец е в мене, и аз в Него."
Като Го приковаха на кръста, Той остана сам. Онзи, Който беше в Него, Го изостави. Той се обърна към Бога: „Отче, защо си ме оставил?" Като не получи никакъв отговор, Христос разбра, че това е един от въпросите, които не могат да се разрешат, и спокойно предаде Духа си в ръцете на Бога. Този е пътят, през който минава човешката душа. Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживеете най-голямото разочарование. Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо - любовта, носителка на вечния живот.
Който е готов да служи на Божественото, трябва да се саможертва. Жертва, направена от любов и съзнание, води към живот и свобода. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Значи човешкото трябва да се пожертва за Божественото. Стане ли обратното, човек се натъква на страдания, мъчнотии и противоречия. Днес почти навсякъде човешкото господства, подтика Божественото. Тази е причината, поради която всеки иска да заеме първото място.
Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за свободата на своя живот. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да го подиграват, да го плюят, да го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери. След всички поругания Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже от Бога. Около него ще настане мрак и тъмнина. Страшна е тъмната зона, през която всеки човек трябва да мине; още по-страшно е, ако се обезвери, разколебае в Бога. Който издържи докрай, той ще бъде спасен; той ще се нарече герой.
Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Даже и най-преданите, които ви се изповядват в любов, ще ви изоставят. Не постъпиха ли така и с Христа? Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията си. Докато има дори един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблудите, от робството и ограниченията, и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото начало в себе си.
И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква.
Да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота. С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания заради Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога.
Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.
Утринно слово, държано от Учителя на 3.XI.1935 г.,5ч. Резюме