Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
В търсене на единството
(7-и принцип – за Единството и Сродството)
Александър Стойчев
Седмият принцип, по които е построена Паневритмията, гласи: „Всички неща в природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството". Всичко е в Единство. Това изглежда ясно. Думата единство има за корен един, едно. В повечето религии и школи единицата се свързва с Бог. Тя е „запазена формула". Оттам навлиза във всички аспекти на социалния живот - Един Бог, една църква, един крал, един завет ... Един. Всичко в името на Едното. През столетията под подобен призив са се обединявали хиляди и милиони. И са постигали. Единицата съдържа в себе си всички възможности. В нея изчезват всички противоречия. Тя е непознаваема рационално, но според мистиците може да се преживее. Да усетиш Единството с цялото мироздание... Ние сме излезли от там, от Единицата. Индивидуализирали сме се (и продължаваме), т.е. отдалечили сме се (максимално) от Цялото, от Единството. Дали е нужно да се връщаме? Дали е време?... Не се наемам да давам категоричен отговор на тези въпроси, но, от друга страна, е факт нуждата на човека да бъде част от нещо по-голямо. Психолози и социолози наричат това "социална природа на човека". По един или друг начин искаме/търсим единство с: любимия човек, идея, група, организация, клуб, школа, отбор, игра, хоби... какво ли не. Това може да бъде реално или виртуално единство, глобално или локално, но е факт, че го има. Индивидуализираме се, но продължаваме да търсим единството, защото е заложено в душите ни. Паневритмията ни дава повод и възможност да го разберем, да си спомним и да го осъществим заедно със сродните души, с тези, с които сега споделяме свещения кръг. По всяка вероятност разбираме понятието единство, но имаме ли ясна идея, как може да работим с този принцип в „полето"на Паневритмията? Замисляме ли се за неговото приложение, какво и как правим?
Ние играем Паневритмия. Играем в малки или големи групи, играем сами или с партньор... Постигането на единство означава да се обединим, да се съберем в "едното". Добре, заедно сме в кръга и танцуваме. Хубаво ни е, вдъхновени сме. Достатъчно ли е? Всъщност това, че се намираме заедно в кръга, не се превръща автоматично в постигане на единство. По-скоро събирането ни и изпълнението на упражненията заедно е само първото условие, метод за постигане на единството. Ако се вгледаме обаче, лесно може да забележим разнопосочните желания и мисли, които съществуват/битуват в кръга. (Нямам предвид дори различното изпълнение на движенията.) Наличието на коментари, закачки, спорове, викове, погледи, които блуждаят или се оглеждат на всички страни, и други прояви. Реално идеята работи, но колко далеч сме от практическото и постигане! Нека да анализираме внимателно процеса, за да открием в какви насоки да търсим и изграждаме това сродство. Можем да набележим следните:
• Единство в нас;
• Единство с тези, с които играем;
• Единство с цялото1
След като сме открили тези „нива-стъпала", нека започнем да се изкачваме по тях, да изграждаме единството и да работим с този принцип.
Първото стъпало е свързано с личното ни участие. Трябва да отбележим, че тук има два различни аспекта:
• постигане на единство в душата на всеки един (вътре в/с нас);
• постигане на единство с елементите, които изграждат Паневритмията.
Влизането в кръга на Паневритмията предполага да се стремим да се хармонизираме. Това означава, че всеки носи отговорност за собственото си поведение и присъствие и търси да постигне единство вътре в себе си. Заблуждение е да мислим, че можем да бъдем осъзнати за случващото се в кръга, ако не сме будни за процесите, протичащи в нас. Нито, че може да постигнем единство с останалите, ако го нямаме вътре в себе си. Процесът може да бъде повече или по-малко продължителен, с по-голямо или по-малко усилие, и има за цел да доведе до развиване на по-голяма осъзнатост. От тази гледна точка, постигането на единство вътре в самите нас се явява задача, която е нужно да разрешим за правилното изпълнение на упражненията. Как може да стане това? Като открием основа/център в нас и обединим около него всички многопосочни аспекти на нашата личност.
През последното столетие съвременната психология, а също и духовната наука отчитат, че човек в голяма степен е загубил своята цялостност. Станал е фрагментарен, с разпокъсано съзнание. Стреми се към хиляди неща, иска, надява се, притеснява се, моли се, медитира върху огромен брой теми, проблеми, идеи. Всичко в неговия живот се върти все по- бързо и няма един център, около който да се обедини живота му. Различни идеи в определен период стават временни центрове на съзнанието му. След което биват изместени, изтласкани, заменени. А често може да се забележат паралелно съществуващи центрове на съзнанието - семейни, лични, обществени, духовни, финансови, творчески теми битуват съвместно и се борят за енергията на човешкото същество. Това се проявява и по време на изпълнението на Паневритмия. Естествено стремежът ни трябва да бъде насочен към овладяване и осъзнаване на различните части от нашата личност, и привеждането им към намерения и стабилизиран (изграден) център вътре в самите нас. Може да се каже и по друг начин. Човек има няколко тела: физическо, астрално, ментално и каузално (разбира се има и други, но ще се фокусираме върху тези четири). В ежедневието ни те се енергизират и активизират от различни действия и явления (случващи се с нас и в нас). Всяко от тях иска „своето", има нужда от определен вид енергия, предизвиква конкретни събития, идеи, емоции и пр. Често различните аспекти на нашето същество си противоречат, влизат в конфликти... В каква степен успяваме да сме достатъчно будни за случващото се с нас, за протичащите през нас енергии? В кръга на Паневритмията ние влизаме с всички наши нехармонизирани, „сблъскващи" се същности. Носим своите проблеми, страхове, желания. Дали успяваме да хармонизираме различните тела, да изгладим противоречията и да постигнем единството в нашето съзнание, в нашето същество? Ако искаме да постигнем изграждане на цялостна личност, изграждането на център, около който да се обедини целият ни живот, е задължително условие.
Другият аспект се отнася до работата, свързана с постигането на единство с елементите, изграждащи Паневритмията. Трябва да се отбележи, че процесът е двустранен. Съзнателната и целенасочена работа с музиката, движенията, словото в цикъла ще спомогне за изграждането на един стабилен център в нас. А наличието на такъв център от своя страна поражда условия за по-голяма възприемчивост и будност, за по-лесно постигане на баланс и единение с идеите, заложени в цикъла, и за хармонизиране на нашите ум, сърце, воля.
Познаването на упражненията (като музика, движение, слово и идеи) е само една основа, върху която да се гради единството. В процеса на обучение трябва да изградим отношение и будност към всеки от елементите. Необходимо е да формираме умения за работа с нашето тяло, с гласа ни, с нашите мисли и пр. Да се научим как да работим с тях, как да трансформираме състоянията, как да боравим с енергиите, които протичат през нас. По този път можем да развием онзи тънък усет, за който говори Учителя - да осъзнаваме връзката между тон и движение - вложен от природата във всеки човек.
Като цяло първото стъпало е с фокус върху индивидуалното преживяване и изпълнение. Следващото има за цел постигане на единство с останалите участници в кръга. Тук фокусът е върху груповата работа. Играещият се стреми да бъде в синхрон с другите, да се хармонизира с оглед на общата цел и идея. А Цялото започва от нашия партньор, от човека, с когото играем. Въпросът е имаме ли идеята, че свещено- действаме заедно с него? Търсим ли, отчитаме ли какво става в неговите астрален и мисловен свят или в неговата душа? (Може би тези въпроси ще придобият значение/смисъл едва след като сме успели да развием будност за случващото се в нас, но е добре да има заложена поне идея за това). Нека се върнем към различните тела (физическо, астрално и ментално). Ясно е, че играейки Па- невритмия, тези три наши тела си взаимодействат с телата на останалите участници. Отчитаме ли какво се случва по време на нашето взаимодействие? Ако има изобщо такова, защото „механичните движения, механичното изпълнение не поражда съзнателно общение". Това означава, че не е достатъчно да бъдем по едно и също време на едно и също място, да правим едни и същи движения. Необходимо е да има отношение, обхода между партньорите. Следователно въпросът е имаме ли връзка (емоционална, мисловна и духовна) с човека до нас, партньора, с тези пред и зад нас в кръга? И ако отговорът е „да", успяваме ли да се синхронизираме съзнателно с него/с тях? Или оставяме всичко да се получи естествено, от само себе си - т.е без наше конкретно усилие и ангажимент. Някои друг да го свърши вместо нас. Разбирането за тези наши активности и отговорност е едно от нещата, които биха ни помогнали за по-пълноценно и съзнателно отношение и изпълнение на Паневритмията (а и не само на нея). Убеден съм, че това отношение е нужно да се възпитава у всеки, които влиза в кръга на Паневритмията (съзнавам, че звучи невероятно, но един ден ще бъде факт). Да бъдем будни, внимателни за случващото се с нас, да успеем да се хармонизираме с партньора си, а след това да прехвърлим вниманието си и върху останалите участници в кръга2.
Тук може да възникне един въпрос. Всички сме толкова различни, всички сме със силно развита индивидуалност. Около чии мисли/идеи трябва да се обединим? Отговорът е повече от ясен. Всяко упражнение има определено заглавие. Принципно погледнато, това е посоката, около която трябва да се обединим. Заглавието представлява идея, символ. То носи велик смисъл и огромно съдържание. Явява се концентриран израз на принципи, една цяла вселена. Недопустимо е да подхождаме снизходително или да подценяваме значението на заглавията. Точно обратното. Всеки би следвало да отдели нужното време и внимание да размишлява върху всяко заглавие (да припомняме ли, колко много от беседите започват с размишление). А след като сме размишлявали върху всяко едно упражнение, може да пристъпим към изпълнението му. За такова изпълнение е необходимо достатъчно предварителна подготовка. Не мислете, че е лесно и просто да се задържи при движение концентрацията върху една идея. Може да направите следния опит. Изпълнете едно упражнение, като се концентрирате само върху заглавието и наблюдавате какво се случва с вас. Но дръжте идеята през цялото време в съзнанието си активна. Така ще придобиете представа за търсената концентрация.
Следващо условие е да запазим концентрацията си през цялото време (по време на изпълнението на всички упражнения в Паневритмията). При положение, че свещенодействаме, че приемаме този танц като най-мощното оръжие, завещано ни от Учителя, не може да си позволим дори 0.1% разсеяност или липса на концентрация по време на изпълнението на всяко движение. Допълнително изискване е тази концентрация да бъде разпределена(разсредоточена) върху различните компоненти, изграждащи цикъла: трябва да наблюдаваме какво става със собствените ни физическо, астрално и ментално тяло, да пренесем вниманието си върху партньора, да възприемаме цялата група и кръга, като не забравяме музиката, разбира се, и не на последно място - да успяваме да се радваме. Лицата ни да са озарени от вътрешна усмивка. Казвам това, защото от толкова много изисквания за концентрация може да изчезне удовлетворението, да се изсуши преживяването ни и да изглеждаме в лице като мъченици. Казано по друг начин, концентрацията трябва да бъде разпръсната - фокусирана върху цялото, върху всичко, а не върху отделните елементи! Може би терминът тотална деконцентрирана концентрация (колкото и абсурдно да звучи) би обяснил поточно идеята. Съчетанието на/ между емоции (радост) и концентрация изглежда парадоксално, но точно в това се крие ключът към балансирането и съгласуването на двете полукълба на мозъка, на астралното и менталното тяло. Това е още една възможност за постигане на единство вътре в самите нас. Подобно изпълнение въпреки голямата концентрация е безусилно. (Ако се прави с усилие се губи/променя смисълът и ефектът). Когато това хармонизиране се получи, усещането за пълнота и цялостност, за благост те изпълва и залива. Усещаш единството, усещаш, че си част от нещо голямо и необятно, но си и съзнателен и действен за случващото се. Тогава ще може да привлечем сродна енергия и да работим за трансформацията/повдигането на хора, планета...
Каква може да бъде следващата стъпка, след като сме постигнали това единство с целия кръг? Накъде да насочим тогава фокуса на нашата енергия? Според мен, след това идва по-лесното. Остава ни природата. Добре би било (ако имаме сили) да се стремим към постигане на единство с природата. Всяко място на Земята е различно и уникално. Ние играем обикновено на едни и същи „хармонизирани-облагодородени" места. Но когато сме там, е необходимо да сме съзнателни за земята, за пространството, в което се намираме. В Паневритмията активно работим с обмен на енергиите между Слънцето и Земята (дали сме съзнателни какво реално се случва, е отделен въпрос). Но дори на познатите места е възможно енергията в конкретния момент да е различна. Земята е живо същество. Следователно и при нея текат промени. Колко от нас се опитват съзнателно да се свържат с енергията на поляната, на която играем? Не мисля, че това е маловажно. Земята е наша майка. Ние се учим и стремим да бъдем
Каква може да бъде следващата стъпка, след като сме постигнали това единство с целия кръг? Накъде да насочим тогава фокуса на нашата енергия? Според мен, след това идва по-лесното. Остава ни природата. Добре би било (ако имаме сили) да се стремим към постигане на единство с природата. Всяко място на Земята е различно и уникално. Ние играем обикновено на едни и същи „хармонизирани-облагородени" места. Но когато сме там, е необходимо да сме съзнателни за земята, за пространството, в което се намираме. В Паневритмията активно работим с обмен на енергиите между Слънцето и Земята (дали сме съзнателни какво реално се случва, е отделен въпрос). Но дори на познатите места е възможно енергията в конкретния момент да е различна. Земята е живо същество. Следователно и при нея текат промени. Колко от нас се опитват съзнателно да се свържат с енергията на поляната, на която играем? Не мисля, че това е маловажно. Земята е наша майка. Ние се учим и стремим да бъдем будни, добри, разумни. Тъжно звучи, ако се окаже, че сме невнимателни точно към нуждите, към гласа на нашата „майка". Същото можем да го отнесем и към цялото пространство около поляната, на която играем. Да, говоря за скалите, дърветата, въздуха, небето. Те също са част от нашия свят и сме свързани с тях. Те не са просто предмети, а израз на една разумна сила, която се проявява както в най-малкото, така и в най-голямото.
Тук може да разгледаме и една друга гледна точка - да се играе Паневритмия на различни места. Идеята е да разпръснем светлината на повече възможни места, да заредим с позитивна енергия нови пространства и територии. И да се стремим да общуваме съзнателно с всяко кътче/място, на което изпълняваме свещения танц. Поддържането на вниманието върху земята, на която стъпваме, или върху небето, само за едно упражнение, като следим за всички други изисквания, е задача, изискваща огромна концентрация. Но когато го постигнем, е изумително. С какво можем да сравним момента, в който майката-Земя ни „проговори"? Когато се научим да поддържаме контакт/общение с елементите, с растенията...? Дори не мога да си представя, какво огромно поле за научаване и за усвояване се отваря пред нас. Всяка наша стъпка по време на отделните упражнения може да ни носи различна информация, да предизвиква различен отзвук. С всяко докосване до пръстта или тревата, с всеки поглед в небето, с всеки полъх на вятъра пред нас може да се отваря книгата на живата природа. Стига да го търсим съзнателно, да се стремим към него и да имаме идеята за това общение. Нали се стремим да бъдем ученици в школата на разумната/ живата Природа! Ако успеем да го постигнем, значи сме реализирали Единството на още едно ниво. И сме стигнали с една идея по-близо до Цялото.
Ако продължим, следващото стъпало е постигане на единство с обществото, след това с космоса, с всички светли същества, с Бог... Мисля, че не е нужно да предлагаме в момента възможни методи за работа с цел постигане на единството в тези посоки. По-важното е да имаме идеята, че това е пътят и „стъпка по стъпка" да работим за изграждане на съзнание за Сродството.
Можем всички да пробваме още на следващата Паневритмия. В този опит задължително трябва да се включат и музикантите, които са в центъра на кръга. И малко по малко може би ще се случи да играем пак същата Панев-ритмия, но с нова концентрация и ново отношение - преди, по време и след всяко упражнение. Тогава тя ще бъде цялостно преживяване, медитация, свещенодействие. Общение с Бога и постигане на Единство. Да си го пожелаем. Който има желание, може да работи за осъществяването на тази идея. Не ни е необходимо нищо друго, освен да вземем решение и да го следваме. Всеки може самостоятелно да работи, да размишлява и да се упражнява. Ако това се случи в група, е още по-добре и по-полезно. Учителя го е казал: „Работете в малки хармонични групи". Аз лично съм взел решение и ще работя за осъществяването на тази идея. Просто исках да го споделя с вас
1 Възможни са и доста по-детайлни разделения, но това е само като насока
2 Дори ако се замислим за последователността на даването на упражненията, ще открием същата логика. Първите упражнения могат да бъдат изпълнени и самостоятелно. Реално в тях няма контакт между партньорите (говорим от гледна точка на изисквания на движенията). След това идват упражнения, в които имаме указано взаимодействие (двигателно) с партньор. Постигането на синхрон в двоиката се явява естествено условие. Хронологически след това идва Пентаграм. При него се изисква наличието на 10 участници, които трябва да „работят" съвместно за постигането/изпълнението на фигурата и задвижването на съответните принципи. Тенденцията се вижда съвсем ясно - необходимост от разширяване на съзнанието на участниците и повишаване на будността с цел постигането на хармония с все повече души. След като успеем да изпълним тази задача, естествено достигаме до Слънчеви лъчи. В тази част се налага постигането на единството с целият кръг. Всеки сам може да пресметне с колко партньори трябва да постигне това единство