Утринни слова - Втора година (1932-1933)
ВЯРА И ЛЮБОВ
Размишление.
Ще прочета 5 гл. от Иоана.
В прочетената глава се говори за къпалнята, в която дохождали болни да се лекуват. Тази глава има предвид пробуждането на човешката душа или разширяване на съзнанието. Всеки процес, всяка мисъл са дотолкова важни, доколкото оказват влияние върху съзнанието на човека. Някой мисли за себе си, че е добър, но какво всъщност е добротата, и той не знае. Малцина имат ясна представа за понятието "добро". Още по-малко хора имат представа какво е Бог. Все ще кажеш нещо за Бога, но това не е достатъчно. Христос казва за Господа: "Нито гласа Му сте чули, нито лицето Му сте видели". – Как се познава кой е чул гласа на Бога и кой е видял лицето Му? – Да видиш лицето на Бога, значи да се зарадваш. Да чуеш гласа Му, значи да възкръснеш. Така ли е всъщност?
Днес ти чуваш гласа на Бога и се криеш, виждаш лицето му и трепериш. Въпреки това, искаш да се говори за Господа. Ти си в положението на онази майка, която изпратила сина си в странство да учи и когото срещне, постоянно говори за сина си. – Защо говори за него? – Обича го, той живее в нея. Това е обикновено схващане. Така е с всички хора, които живеят на физическия свят, дето понятията се преплитат. Човек трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Като прави това различие, той става господар на всички положения. – Какво значи да бъдеш господар? – Господарят не се безпокои. Докато се безпокоиш, ти си слуга. Щом не се тревожиш при всички случаи на живота, ти си истински господар. Аз не говоря за онова олимпийско спокойствие, то е обикновено нещо. Аз съм срещал хора, духовни и светски, с привидно олимпийско спокойствие, които викат най-много. Друг е въпросът за духовния човек, който вижда нещата в истинската им светлина. Той не се заблуждава от позлатените предмети. Един ден дойде при мене един познат, който ми разправяше. Намерих една богата рудница със злато, с лопата да го ринеш. Всъщност, той видял слюда в пясъка и го счел за злато. Слушам го, нищо не му казвам, но си мисля: Ето един щастлив човек на слюдата. Той си мисли, че като извади това злато от пясъка, ще оправи обърканите си работи. Мисля си: Само една дума да му кажа, лицето му ще потъмнее. След време пак го срещам. Той носил пясъка на няколко учени да го анализират. И те се произнесли, че лъскавото е слюда. Той се чуди как се излъгал. Казвам Му: Колко пъти човек се лъже! Да е един път, добре ще бъде.
Духовният човек не се заблуждава. Златото се среща в самородно състояние, но не в такива люспи, както слюдата. То е в процес. Някога и нашите идеи за Бога, за духовния свят, за отношенията ни към ангелите са като познаването на златото. Лесно можете да се объркате, да смесите златото със слюдата. Важно е да схващате вътрешната страна на Божественото. Само то може да ви даде спокойствие, да не ви ограничава. Мъдрецът, каквото пипне с ръката си, става на злато. Обаче той никога няма да пипне предмет, който не се превръща на злато. Като ви казвам това, във вас се явява идеята: Да имаме и ние силата на мъдреца! – Това е човешко желание. Мъдрецът е богат човек – неговата каса е пълна с чисто злато. Той е твой приятел. Ако го обичаш искрено, златото от неговата каса ще мине в твоята. Обаче ти искаш да бъдеш самостоятелен, да не се ползваш от чуждото богатство. Ти искаш да имаш силата на мъдреца. Питам: Как ще бъдеш самостоятелен, като ходиш всред природата да я обираш? Каквото и да правиш, няма да успееш.
Казваш: Аз съм самостоятелен, от никого не завися. Хващаш кравата си, издоиш я и пиеш млякото й. Така доказваш, че си свободен, имаш право на кравата. Свободен си да разполагаш с кравата, но докато тя е жива. Щом умре, твоето право над нея се свършва. Ти плачеш, че нямаш крава, не можеш да имаш вече мляко. Къде е твоята самостоятелност и независимост? Значи ти зависеше от кравата. Свободата има степени на прояви: свободен си физически, но не и духовно. Свободен си духовно, но нямаш Божествена светлина. Тази е причината, дето човек иска да се освободи от ограниченията. Обаче той трябва да разбира докъде се простира физическата, духовната и божествената свобода. Желанието на човека да се освободи от ограниченията е на място, но той не знае начина как да се освободи. Ако се освободи от една нишка, с десет нови се обвързва. Той прилича на петел, оплетен в кълчища.
Какво значи да попаднеш в кълчища? Ти си учен човек, свършил си университет, искаш да заемеш висока служба, да управляваш хората. Обаче тези хора са свободни, не искат да се подчинят. Ти се чудиш какво да правиш, объркваш се като петел в кълчища. Едно ще знаете: никой не може да управлява другите, докато не изправи първо себе си. Как ще станеш цар да управляваш народа си, ако не си намерил правия път за управление? Има два начина на управление: механически – чрез насилие и органически – по закона на любовта. Да управляваш, това значи първо да познаваш и себе си е после – да познаваш окръжаващите. Под "окръжаващи" разбирам ближните, които искат да служат на Бога. Ближният на твоята душа е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Той не е като пуяка, да ходи цял ден с разперена опашка и като му засвириш, да проточи носа си. Той се представя като важен философ, който разрешава дълбоки въпроси. Ако го питаш защо си проточил носа, ще каже, че с това иска да запази достойнството си пред пуйките. Като слушат гласа му, пуйките казват: Като нашият пуяк няма друг – цял философ. – Да, голям глупец е той.
Като говоря за пуяка, вие се смеете, а не виждате, че някога изпадате в същото положение: надуете се, проточите дългия си нос, мислите, че много знаете. Обаче господарят ви хване един ден, заколи ви и направи от вас едно голямо угощение. Къде отиде вашето крякане? Къде отиде дългият ви нос? Срещал съм много ревностни християни, които се хвалят със своята любов, със своята сила. Те казват: Голяма благодат имахме от Бога, голяма сила се изля от Него, но сега нищо не остана. – Де отиде тази сила? – Едно време беше, но сега я няма. – Според мене, това "едно време" е физическо. Божественото постоянно расте и се развива. То никога не остарява. Ако си остарял, ти си на физическото поле; ако си на Божественото поле, вечно ще се подмладяваш. Ако си ограничен, ти си на физическия свят. Щом искаш да се освободиш, ти си в Божествения свят. – Грешен съм. – Ти си на физическия свят. – Искам да стана праведен. – Ти си в Божествения свят. – Не мога да любя. – Това е човешко. – Искам да любя. – Това е Божествено. Ти, човекът, си на средата, между човешкото и Божественото, на границата между два свята. Божественият свят привлича твоето внимание. Ти искаш да се освободиш от човешкия свят и да влезеш в Божествения.
Христос говори на евреите за Бога, за изпълнение на Неговата воля. Той имал предвид вътрешната страна на въпроса за съвършенството. Според Него, който върши волята Божия, той може да бъде съвършен и свободен. Обаче евреите разбираха въпроса външно и казваха, че Христос се прави равен на Бога. По този начин, те изпадаха в противоречие. Те мислеха, че Христос иска да им се налага, да им влияе. Ето защо, когато казваш, че не обичаш някого, причината е, че ти мислиш какво той иска да те ограничи, да ти се наложи. Ние обичаме някого, защото съзнаваме, че той не ни ограничава и ни обича, работи за нашето повдигне. В момента, когато той тури препятствие на пътя ни, ние гледаме вече другояче на него, не го обичаме. Това е психологически вярно. И детето, което обича майка си, щом забележи, че тя го ограничава, в този момент изменя мнението си за нея. То туря своето желание по-високо от това на майката. И вие, като децата, се разколебавате в господа, щом не получите отговор на молитвата си. Вие се питате, защо, след като сте работили толкова години за Господа, нямате успех в живота си. Чудите се защо работите на някой безверник се нареждат добре, а вашите остават назад. Не се заблуждавайте. Който не служи на Бога, не успява в живота си. Според мене, не е право да очаквате работите ви да се нареждат външно. Да служиш на Бога с цел да си оправиш работите, това е външно, физическо разбиране на нещата. Да придобиваш благо по един неестествен, механически начин, това е неразбиране на живота. Благата принадлежат на Бога. Ти искаш в един момент да придобиеш много неща. Това е невъзможно. В известен момент ти можеш да придобиеш само това, което ти се даде. – Защо не разбирам всички въпроси? – Защото не ти е дадено. Бог е създал света. Следователно от Него зависи ой колко може да получи. Ти имаш син и желаеш той да те слуша, да изпълнява каквото му кажеш. Синът се противопоставя, не иска да изпълни всички заповеди на баща си. Той има съзнание за баща си и за Бога и си казва: Баща ми не е Бог, не мога да изпълнявам всичките му желания. Това не е съгласно с Божията воля. Тази е причината, дето човек изпада в противоречие със себе си и със своя ближен. Вътрешно той разбира де е истината. Докато се бори със себе си, не знае кое да предприеме. Щом борбата престане и се определи в полза на Божията воля, той знае вече как да постъпва. Той разбира, че същината на нещата е в Бога, т.е. в духовното начало в човека. Въпреки това, често изпада в смущение, намира се на кръстопът, дето нещата не се поясняват. Там съзнанието не расте, то спира своето развитие.
Помнете: Бог действа във всяка пробудена душа. Затова трябва да имате само едно отношение – към Бога. Радвайте се, когато видите една душа, която разбира Бога. Нейният успех да бъде твой успех и нейното повдигане – твое. Забелязано е, че когато Броят на добрите хора расте, нашето съзнание се разширява; когато броят на лошите хора расте, нашето съзнание се ограничава. Следователно, съществува едно колективно съзнание, което разширява и друго, което ограничава. Спасението на човека не е в това, да съзнава, че е добър, но да се присъединява към добрите хора, за да повдига общото ниво на колективното съзнание. Важно е да разбираш Божественото начало в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. Желаеш ли това, ти се натъкваш на противоречия. Ако мислиш, че не си добър, а сега трябва да станеш такъв, ти сам се заблуждаваш. То е все едно да мислиш, че семето, което посаждаш в земята, не е добро, но след посяването му ще стане добро. Всяко семе съдържа специфични качества, които се проявяват след посяването му.
Сега аз ви говоря за свободата, която може да премахне заблужденията ви. Със ставането си от сън, запитайте се от какви връзки днес трябва да се освободите. Лягаш си вечер спокоен, разположен, а ставаш от сън неразположен, недоволен. Защо? Смущаваш се от работата, която ти предстои. Сънувал си нещо тежко, не можеш да се справиш сработите си. Не се смущавай. ти се безпокоиш и в будния си живот, и в сънищата. Дръж се за Божественото в себе си, чрез което ще разрешиш всички въпроси. Казваш, че си бил някого на сън, защото крал. Дават те под съд, че си го бил. Той се оправдава, че не крал и ти носиш отговорност задето си го бил. Обаче като се събудиш виждаш, че и боят, и кражбата са илюзии на живота. Въпреки това, все остава в тебе някакъв спомен от съня. ти не си убил муха, а те съдят, че си бил човек и си го убил. Голям герой те изкарват. Ще те съдят, че в съня си се караш с някого, казваш му обидни думи. Истински човек е онзи, който и на сън, и в будния си живот постъпва правилно. Някой вегетарианец сънува, че яде месо и сутринта като стане, плюе, недоволен е от себе си, че се изкусил от месото. Прав е той, ако е истински вегетарианец, не трябва даже да сънува месо.
Съществува един свят, наречен свят на астралната кал. Който мине през тоя път, и светия да е, ще се накаля. След това дълго време трябва да се чисти, за да се освободи от влиянието на тази кал Щом се очисти от нея, човек влиза вече в света на свободата. Понеже мнозина от вас сте нагазили в тази кал, трябва да излезете от нея. Не е лесно да минеш през калта на света. Светии, които са минавали през астралната кал, са носели на краката си гумени ботуши, които и до днес още стоят в калта. И аз съм виждал такива ботуши.
В новозагорско става голяма кал, в която хората често загазват. Един пътник попаднал в калта на едно новозагорско село и си мислел, че ще излезе благополучно от там, благодарение на здравите си галоши. Той така загазил в калта, че едва се измъкнал и не забелязал, че галошите му останали в калта. Като се върнал вкъщи, тогава забелязал, че бил без галоши. Тръгнал да ги търси, но вместо тях, той измъкнал едни ботуши. Щом са останали ботушите в калта, това показва колко дълбока е била тя. Значи друг пътник, с ботуши на краката си, толкова загазил в калта, че бил принуден да ги остави в калта и да продължи пътя си бос. Като знаете това, не се чудете, че и светии са загазвали в астралната кал и са оставили ботушите си там. Според мене най-добре е да минеш през астралната кал бос, без никакви галоши и ботуши. Така лесно се мие човек. Ще молиш Бога само за едно – да не се охлузят краката ти.
И тъй, като минавате през астралния свят, не питайте защо е такъв. Ако е за обяснение, аз мога да ви кажа много неща, но в желанието си да ви освободя от едно зло, ще ви създам друго. Един богат човек срещнал на пътя си един бедняк, но добър, набожен човек. Богатият решил да му направи едно добро, да му покаже златото в кесията си, да го научи да не се съблазнява от парите. Той отворил кесията си, в която блеснали златните монети. Бедният погледнал към тях и започнал да си мисли: Ех, да имах това злато на разположение! Той се съблазнил от него. За да не се провали, започнал да маха с ръце, да се бори, за д се освободи от изкушението. Вместо да го кали, богатият го поставил на по-голямо изкушение. – Как трябваше да постъпи? – Той трябваше да го направи свой наследник. Така постъпват в Божествения свят. Когато искат да покажат на някого богатството си, те го правят свой наследник, да не го изкушават. Такъв е законът на любовта. Искаш да покажеш на някого колко го обичаш. Каниш го вкъщи, угощаваш го. Това е все едно, да му покажеш богатството си. Не, не му показвай богатството си, не му говори за любовта си към него. Вместо да го повдигнеш, ти ще го изкусиш, ще го поставиш на вътрешна борба. Ако му кажеш колко го обичаш, той ще уповава на тебе и няма да работи. Така ти го поставяш на по-голямо изкушение. Ще кажете, че това е за славата Божия. – За славата Божия е да го направиш наследник. – Какво ще остане за мене? – Ако искаш да остане нещо за тебе, не му говори колко го обичаш и не му показвай богатството си. Щом му кажеш колко го обичаш, ще знаеш, че за тебе нищо няма да остане – той ще ти стане наследник. Колкото и да го обичаш, ще мълчиш.
Като говоря за мълчанието имам предвид Божествения свят. Философията на Божествения свят се изразява чрез мълчанието. Колко си добър, колко знаеш, няма да говориш по това – ще мълчиш като риба. Без да си риба, ще мълчиш като риба. Ако станеш риба, ще те хванат и ще те опекат. Първите християни имаха риба за свой символ. Те гледаха на нея като символ на чистотата. Да приличаш на риба, това значи да бъдеш чист като нея. Аз говоря за онези риби, които живеят в чиста планинска вода, а не за рибите, които живеят в плитки, мътни води. Следователно, само планинските риби са символ на чистотата в Божествения свят. Ако искаш да бъдеш чист, ще живееш в Божествения свят. И в Писанието се казва, че трябва да бъдем като рибите – чисти и мълчаливи.
Следователно, трябва да се освободите от вътрешните си противоречия. Те неизбежно ще дойдат. Как да не изпадам в противоречия, когато ме обиждат? – Обидата е калта в живота. – Ама трябва да се повдигнем. – Това е заблуждение. Как ще се повдигнеш, щом живееш в Бога? То е все едно да живееш в Бога и да искаш да Го познаеш Какво значи да познаеш бога? Познаването не е външен процес. Семето, посято в земята, трябва да расте. Отде ще дойде животът в него? От земята, от слънцето, от въздуха и светлината. Отде ще дойде животът на човека? От света, в който е влязъл. Значи, както е за семето,така и за човека. И той ще вземе нещо от хората и нещо от бога. Дали съзнава това или не, не е важно. Това е въпрос, който може да се обясни конкретно. Например да кажете, че трябва да бъдете добри, да си помагате и да се обичате, това е конкретно. Това е необходимо, но ако разбирате смисъла на живота. – Трябва да се живее добре. – Така е, но ако мислиш, че отсега нататък трябва да живееш добре, ти си на крив път. Благодари на Бога за всичко: и когато живееш в бистра, чиста вода, и когато живееш в мътна вода. – Роден съм в лоши условия. – Кои са лошите условия? Може да си роден в колиба, а може да си роден и в царски палат. Кое от двете е за предпочитане? Има случаи в живота, престъпници, родени в дворци, а добри хора – в колиби. Първите си остават престъпници, а от вторите излизат велики хора. Как ще си обясните това противоречие?
И тъй, външните условия влияят върху човека, но те не го правят истински човек. Ако си роден в колиба, благодари за това. Важно е да си роден, макар и в колиба. Иначе, може да не съществуваш. Роденият в колиба ще каже, че тук не му било мястото, могло е да се роди при по-добри условия. Използвай условията, които ти са дадени, за да не съжаляваш за тях. На една мома предлагали да се ожени за княжески син. Като очаквала нещо по-високо, тя не приела предложението. Като изгубила тези условия, насила я оженили за овчар. После съжалявала, че отказала на княза, но било вече късно. Ако се беше оженила за княжеския син, тя щеше да има по-големи мъчнотии. Овчарят е по-праведен човек от княжеския син. Обаче в едно отношение овчарят е за предпочитане пред княжеския син, а в друго отношение княжеският син е за предпочитане.Има и добри князе. Колко овце е изклал овчарят! Има овчари, които не колят овцете си, но има такива, които ги колят за кожата им.
Често ви говоря за новия път, за новото време. Питате: Кой е новият път? Кое е новото време? – Ето, днешният ден отговаря на новото време. Вчерашният ден – Гергьовден, събота, отговаряше на калта, за която ви говорих. Ние минахме вече тази кал. Според мене и от нея ще излезе нещо. Всяка капка дъжд се превръща на злато. Наистина, ще се образува кал, но и тя може да се използва. Заради вчерашната кал ние се лишихме от екскурзия. Едно изгубихме, а спечелихме сто. Днес имаме хубаво време, което ще използваме разумно. Ние се намерихме предположението да изберем или външното, или вътрешното. Последното е за предпочитане. С други думи казано: от две злини ще изберем по-малката.
И тъй, докато сте в калта, не се обезсърчавайте. Защо се обезсърчавате? Защото работите ви не се нареждат както вие искате или както очаквате. Ако това стана даже с Христа, колко повече ще стане с обикновените хора. Пророците предсказаха идването на Христа на земята като Месия, спасител на човечеството. Наистина, дойде Христос и очакваше,че ще бъде добре приет, но се оказа обратното. Не само че не Го приеха добре, но Го разпнаха. Той мина през най-големите страдания и разочарования. При това Христос запази пълно вътрешно равновесие. Той не отправи никаква омраза към хората. При всички условия на живота си, Той остана верен на закона на Любовта. Голяма борба прекара Христос на земята, но доброто и любовта взеха надмощие. Той мина границата между земята и небето, остави ботушите си в калта и бос излезе от нея. Христос прие горчивата чаша и се обърна към Господа с думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят". Така Той научи последния и най-важен урок на земята. Докато и вие не кажете, като Христа, "прости им господи" и не забравите всички страдания и огорчения, няма да излезете от калта на живота. Щом кажете така, краката ви ще излязат от калта. И като видите, че сте свободни от нея, ще помолите Господа да ви очисти. Благодарете, че ви извади от калта на мъчението. Така наричам аз астралната кал.
Прочетете сами 5 гл. от Йоана като една съдържателна глава. В нея ще видите какво е направил Христос и ще разберете какво се иска от вас да направите. Христос е образец на истинси човек. Като Го срещнете, вие започвате да се оплаквате. Казваш: Никой не ме обича. – Христос ще ти отговори: Аз зная това. – Никой не ме разбира. – И това зная. – хората не ме приемат. – И това зная. Казано е в Евангелието: "Между своите си дойде, и своите Му не Го приеха". След това Христос се върна на небето, отдето дойде. И от вас се иска геройство, каквото показа Христос. Чрез страданията именно човек ще разбере вътрешния смисъл на живота. Ще приемете страданията, без да се колебаете. – Ама ние вярваме в твоите думи. – Няма защо да вярвате в мене и в моите думи. Ще вярвате в Бога и в Неговото Слово.
Казваш на едного: Дай ми пари, за да повярвам, че си добър. – Няма защо да ти давам пари, за да вярваш в моята доброта. Изкуство е и като ти давам пари, и като не ти давам, да знаеш, че съм добър. Следователно и за Бога ще знаете, че всякога е добър – и като дава, и като не дава. За себе си Бог знае, че е добър, но вие трябва да познаете, че Той е добър. И когато нещата не стават както очаквате, да не изгубите вярата си в Бога. Това е знание!
Желая ви да имате вяра в Бога, без да очаквате нещо, и любов към Него, без да ви даде нещо. Вяра безпределна и любов безкористна! Този е пътят, по който лесно се минава астралната кал.
Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
31. Утринно Слово от Учителя, държано на 7 май 1933 г., София – Изгрев.