Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
Външни и вътрешни условия
Т. м.
Какви са признаците на надутия мехур? Един от главните признаци на мехура е, че разширява своя обем. Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. Колкото на по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява. В зависимост от разширяването на своите възгледи, човек дохожда до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато човек се разширява и свива, т. е. когато се пълни и празни, но лошо е, когато, вместо да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива.
Кой е главният признак на добрия човек? Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процес „огъване“. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота. Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо. Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
Сегашният човек е дошъл до числото девет. Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен. Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си. Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант.
Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо? Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела? Защото е силен.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава? Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
Числото девет е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек. Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия. Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това? Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие. Значи, за човека премията и за заека хрътката са едно и също нещо. Това са едно и също условие, което заставя и човека, и заека да бягат.
Оттук можем да кажем, че когато заекът бяга от хрътката, все едно, че той участва в олимпийските игри. Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец. И заекът има предвид някаква премия – своя живот. Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност. Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене. Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет. Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати. Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него. Това знание не е на място. Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях. Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно. Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога. Тази идея е жива и вечна. Като има теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства. Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение. Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни? За глупавия, за невежия. Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия. – Възможно ли е това? – Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи? Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните. Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи. Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия. В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия. Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
10. Лекция от Учителя, държана на 15 ноември, 1929 г. София – Изгрев.