Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
ВЪЗПИТАНИЕ И САМОВЪЗПИТАНИЕ
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление.
Чете се темата: „Първата играчка в моето детинство".
Тема за следния път: „Първата ми учителка или първият ми учител”. Спомени около нея или него: името, характера им и т.н.
Как ще обясните движението на кометите? Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите. Това е от областта на астрономията. Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата. Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени мисли. Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място. За тях те струват повече и от най-ценната научна книга. Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
Необятна е Вселената! Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина. Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика. Изобщо, човешкият мозък не е още изучен. Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си. Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях. Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху лунните типове. Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята. Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава. Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години. Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм. Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Разумни сили управляват човешкия организъм. Те се подчиняват на великите закони на природата.
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява. Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер. Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си. Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек. Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив. Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него. Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява. С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя. Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм. Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща. В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго. Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят. Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна. Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби. Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда. По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия. В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане. Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате. Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си. Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”. Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата. Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила. Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен. Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие. От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново. Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот. Без този елемент човек минава през животинско състояние. Следователно, като живеете, вие ще се проявявате като човек или като животно, запример като вълк. Ако вълкът има надмощие в човека, овцата в него ще изчезне – вълкът ще я изяде. Ако човекът се проявява, овцата свободно ще се размножава. Човек ще се ползва само от вълната и млякото на овцата, но кожата й ще бъде здрава. Когато духовното естество в човека се проявява, той развива своята интелигентност, своята умствена деятелност. Прояви ли се животното в човека, на първо място виждаме неговите низши желания и чувства.
Задачата на човека е да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Както възпитава другите, така трябва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити да се откажете от някое свое желание, да не го задоволите? Представете си, че у вас се яви силно жела¬ние да си купите парче баница. Понякога в човека се явява толкова силно желание за баница, че и да няма пари, той ще задоволи желанието си. Той ще вземе пари на заем и пак ще си хапне баница. Изкуство е сега, като е купил баницата, да я даде на друг някой да я изяде, а той да гледа как другият яде баница вместо него и да е доволен. Това значи самовъзпитание. Има известни чувства и желания в човека, които трябва да се ограничават. Такива чувства и желания трябва да се възпитават. Обаче има чувства и желания в човека, които трябва да се задоволяват. Всяко естествено желание трябва да се задоволи. То дава подтик на човека.
Естествените желания са разумни. Гениалните хора са разумни. Значи те знаят кои желания трябва да се ограничават и възпитават и кои трябва да се задоволяват. Гениалните хора знаят кога и колко да спят, да ядат, да работят. Обикновено те решават задачите си сутрин, в ранните часове, когато всички хора спят. Тогава работата на човека е най-плодотворна. Има часове през деня, които са най-благотворни за работа. Ако хората знаеха тия часове, те щяха да ги използват. В малко часове те щяха да имат големи резултати. Това е от значение главно за учителите. Днес учителите работят по пет-шест часа на ден, но резултатите им са слаби. Учителят може да работи с учениците интензивно, благотворно най-много два-три часа на ден. Работи ли повече, той не може да има резултати. Това се отнася главно до ония учители, чиито ученици само приемат, без да дават. Друг е случаят, ако между учителя и учениците става правилна обмяна. Тогава и учителят, и учениците дават. При правилна обмяна от двете страни, учителят може да работи плодотворно четири-пет часа.
Правилна обмяна трябва да съществува не само между учители и ученици, но между всички хора. Днес хората не са доволни едни от други, защото се затварят. Едни за други те са затворени шишета. Красиво е понякога да гледаш затворено шише, но то нищо не дава. За предпочитане е отвореното, хвърленото жито на нивата, отколкото затвореното. За предпочитане е отворената круша, която е готова да дава на всички, отколкото затворената. За предпочитане е да срещнеш човек с отворен ум, отколкото човек със затворен ум. Болният човек трябва да бъде затворен за себе си, защото няма какво да даде, но отворен към другите, за да приема от тях. Здравият човек обаче трябва да бъде отворен, да дава и да приема. Като четете някоя хубава книга, вие се отваряте, за да приемете нещо от съдържанието ù. Като приемете нещо, което може да ви ползва, вие благодарите на онзи, който я писал. Човек трябва да приема красивите и велики неща отвън, но да е готов да дава нещо от себе си. Ако приемате и не благодарите и ако давате и не благодарите, вие няма да се ползвате от благата на живота.
Мнозина четат, слушат какво им се говори, но казват, че това са отвлечени работи. Те казват: Хляб, облекло, къща е нужна за нас – нищо друго. Важно е да осигурим старините си. Те не подозират, че осигуряването им зависи от добрия и правилен жи-вот. Ако живеят разумно, и младините, и старините им ще бъдат осигурени. Като живеят добре, те са вътрешно спокойни и каквато работа започнат, добре я свършват. Външно човек може да се вълнува, но вътрешно трябва да пази своя мир. Когато сте разтревожени, мислете за слънцето, за енергията, която иде от него. Слънцето постоянно дава и взима. Правете опити да излагате гърба си на слънце и да мислите през това време за него, да се свържете с неговата енергия, да видите какво влияние ще окаже върху вас. Излагайте гърба си на слънце и когато сте разположени, и когато сте неразположени и наб¬людавайте какви резултати ще имате в единия и в другия случай. При това човек трябва да знае през кои часове на деня да се излага на слънце, за да възприема само неговите благотворни лъчи. Има лъчи, които уморяват, убиват човека. Той трябва да избягва влиянието на такива лъчи. Когато земеделецът работи на нивата по цели дни и е принуден да се излага по всяко време на слънце, за да се предпазва от вредните лъчи на слънцето той трябва да носи шапка във форма на многоъгълник, да пречупва вредните слънчеви лъчи.
Като ученици на Велика Школа вие трябва да бъдете здрави. Каквото се случи в живота ви, трябва съзнателно да търпите, а не по неволя. Какво ще направите, ако някой ви боде с игла? Ако сте търпеливи, ще гледате как забожда иглата в ръката ви един сантиметър дълбоко и ще стоите спокойно, без да трепне един мускул на лицето ви. Това е търпение. Някои минават за търпеливи, но по необходимост търпят. Подлагат ги на различни изтезания, като завързват ръцете и краката им да не ритат и да не се бранят, запушват устата им с кърпа да не викат. Това не е търпение. Този човек и да иска да вика, да се брани, не може. Понякога човек има сила да се справя с големите мъчнотии. Обаче дойде ли до малките мъчнотии, той се спъва. Търпеливият човек се справя еднакво и с малките, и с големите мъчнотии. Следователно вие трябва да работите първо с малките величини и постепенно Да отивате към големите.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
23 лекция от Учителя,
държана на 5 март 1927 г., София