Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
Времето на доброто
Т. м.
Днес всички знаят, че земята е валчеста. Някога се мислело, че е плоска. Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска. На какво се дължи това? Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла. Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска. Много естествено. Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
Сега вие седите и мислите за щастието. Какво нещо е щастието? Можете ли да го опишете? Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек. Не е мъчно да решиш една задача. Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9? Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
Казваш: Не съм доволен. Друг път казваш, че си доволен. Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен. Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма. Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка. Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава. Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
От какво произтича недоволството? На какво се дължи то? Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече? Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона. – Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие. Когато хората не са топли и печката не гори добре. Това са общи заключения.
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите. Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен. Това доволство води към щастие. Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш. Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава. Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
Какво представя науката? – Сбор от съзнания или души, които мислят. Малките деца още не разбират това, което бащите мислят. В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил. Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см? Коя височина предпочитате? Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика. Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му. Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма. Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия. Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба. Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори. Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
Казваш: Аз работих много. – Какво си придобил от многото работа? – Мислих много. – Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат. Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха. Всяка форма трябва да се постави на мястото си. Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си. Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите. Красивите форми носят щастието. Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време? – Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли? – Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието. Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите. Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши? Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш пророк. Това не е за всички. Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк. За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие. Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си. Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа. Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос. Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство. Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
И съдбата постъпва като професора – къса студентите. – Защо ни къса съдбата? – Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им. Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им. Ако не направите това, участта ви е лоша. Това е кармата на човека.
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма. Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор. Той е внимателен към тебе. Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си. – Защо? – Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа. Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа. Очисти съзнанието си. – Не съм даровит. – Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго. Той сам си помага. Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго. За това е нужна школа. Днес хората непрекъснато се оплакват. Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е? – Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси! – Тогава не се оплаквай. Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш. Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
Питате: Кой е щастливият час? Как ще постигнем щастието? – Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието. Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат. Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора. Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
Как да се справим днес с нещастието си? – Тръгни след добрите, умните и съвършените същества. Те носят в джобовете си пари. Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив. Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза. Ако излезеш преди него, няма да успееш. Дето ходи той, върви и ти след него.
– Само светлият път на мъдростта води към истината.
– В истината е скрит животът.
18. Лекция от Учителя, държана на 23 януари, 1933 г.
София – Изгрев.