Влиянието на слънчевата енергия
Слънцето представлява един резервоар от енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята, енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна. Следователно, от съприкосновението на тези две енергии се произвежда животът на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените „етер”. Той прониква в пространството и цялата земя. Окултистите го наричат „животворна плазма”, а мистиците го наричат „Дух”. И в книгата Битието (гл.I, ст.1 - 2) се казва: „В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше незастроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Духът Божи се носеше върху водата й”.
Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва 4 вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчева енергия към земята, а есента и зимата - отлив. Този процес се повтаря и през деня - слънчевата енергия варира всеки ден в четири периода: от 12 часа посреднощ до 12 часа през деня има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа през деня до 12 часа посреднощ - има отлив. Приливът, който започва от 12 часа в полунощ, достига до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне. След това започва отливът и най-силният отлив е към залязването на слънцето. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 9 март и постоянно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност и всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвежда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречиства, а третата - препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си и вътрешна област, която я преработва и превръща в жизнена сила. Първата – външната, зачатъчна обвивка, се нарича „ектодерма” (видимата), средната се нарича „мезодерма”, която е в центъра, и вътрешната се нарича „ендодерма”.
Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето, изгревът му от изток – движението, винаги показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер - по друг. Това зависи от нашия организъм. Следобяд земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тази слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. По време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А, колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система, пред изгрев слънце - за заякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа — за заякване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А следобяд, изобщо, слънчевата енергия няма такива целебни резултати.
Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април, нов стил, през целия месец май до 22 юни, нов стил. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на четири периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта - това е пролет, от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне - това е лято, от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта - това е есен (до залязването на слънцето), а от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата - по-къса. Зимно време е обратно.
Ние, хората на земята, трябва да следваме ,през живота си, пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се връща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготвят се, а като се усили тя, те се разлистват и най-накрая, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат цялата тази енергия, за да се оплодят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е, именно, добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нас да се роди една вътрешна радост, в нашите осиромашели души, че наближава денят на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили.
Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дар от него, така както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да направи опит, за да се убеди в тази истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи на нашия живот. И, ако ние вървим в съгласие с тях, винаги можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина..." (псалм 78) и: „Добро е да славим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...” (псалм 92), а не казва: „Вечер ще те славя, Господи!" Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то божественото, великото в живота, т.е. да мислим и чувстваме, така както Бог се проявява във видимата природа, а не така, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую" в света - това е истината, същината на живота - това е любовта, а смисъльт на този живот - това е мъдростта.
По този предмет - върху вътрешната скрита страна на слънчевата система - ще се позърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави, или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето, т.е. ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрепнели, а ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-накрая, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - това, което в религията наричат „възкресение”.
Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по Неговите шрапнели, умните - по Неговите светли поеми, а духовните - по Неговите животворни плодове. Тези плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре, които Бог изпраща на човеците. Може би някой ще помисли, че това е много - тогава нека всеки задържи, който и да е от тези три възгледа за слънцето – онзи, който му се нрави.