Вземи детето, ХV серия, том ІІ (1932)
12. Верният в малкото
26 неделна беседа, държана от Учителя на 27 март 1932 г., 10 ч.с. София, Изгрев.
Ще взема 16 глава от Евангелието на Лука, 10 стих: "Верният в малкото, и в многото е верен."
Има слово положително и отрицателно. Аз ще говоря върху положителните страни. Можем да поставим и друго едно положение: Състоянието на човека зависи от неговия дух, от неговия живот. То е положителното. Отрицателната страна на живота зависи от неговата материя и силите, с които той е свързан. Следователно постоянните величини в живота са, които произтичат от духа, от живота. Това са величини, в които изменения няма, защото в тях работи животът. Реалността е създадена от тях. Под думата "реалност" ние разбираме изявления на нещата и на телата, които съществуват. Защото, сегашните хора имат едно друго понятие за реалността, те искат да им е приятна къщата, да имат достатъчно за ядене и пиене, да преживеят един спокоен живот. Аз не разбирам, какъв спокоен живот може да има човек, ако се самозаблуждава. Аз бих искал от историята да ми покажете един човек, който да е живял спокойно и да е заминал за другия свят щастлив, или да е оставил в своята биография, че е доволен. Всички хора, без изключение, от 8 хиляди години насам, все са свършили по същия начин; с малки изключения. Вие може да кажете, че ще направите изключение. Същото нещо може да бъде и с вас - в една или друга степен, както и да си мислите, каквото и да ви предсказват гадателите, пророците. Ако се яви един пророк между кокошките, той може да им предскаже, какво ще им се случи на тях и техните деца. Той ще предскаже точно - кога всяка кокошка ще умре; ще предскаже: кое яйце - кога ще бъде изпържено; или опечено; или продадено. Кокошките ще се чудят на този възвишен пророк, на това пророчество.
Ние се намираме в един свят неустойчив. Някой път си правим илюзии, казваме, че някой имал голямо влияние в света. Аз не зная какво разбирате под думата "влияние". Влияние има. Златото и среброто имат сега по-голямо влияние, отколкото един професор, отколкото един знаменит проповедник. Той може да проповядва това и онова, но някой човек може да каже, че това са празни работи; ако извади няколко звонкови, като подрънкат тези златни пари - много красноречива е тяхната реч - и човекът се убеждава. Когато някой те повика, да му служиш с любов, ти казваш: "Ако е за любов, не служа никому". Но ако ти даде 3, 4, 5, 6, 10 хиляди лева, веднага ще отидеш. Колкото повече се увеличава златото, толкова повече си готов да служиш на този господар. Коя е причината? Подбудителната причина за твоето служене е онази, грубата материя, която не подозира, в какво седи твоето щастие и нещастие. Ти като видиш такъв господар, въодушевяваш се от него и си готов да му служиш. Туй важи за безбожния и за набожния, за вярващия и за невярващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповедници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговение пред парите. И право казват хората: "не може без парици". "Парице, парице, всесилна царице" - казва Славейков. И действително, голяма царица е тя. Сега, не мислете, че мен ме интересува това. Това не е един подбив, защото аз не разбирам думата "подбив". Никога не може да намериш цената на един предмет. Ти може да мислиш, че нещо си подценил, но нещата каквато цена имат, те не могат да се подценят. Скъпоценните камъни си остават скъпоценни и фалшивите си остават фалшиви, само че, в нашия ум си остава идеята, че можем да направим някъде подбив. Това е лъжа. Но ако лъжата има съдържание в себе си, то онзи, който я е създал, трябваше да обича своето произведение. Но когато дяволът е създал лъжата, научил едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволът му казал: "Аз те научих да лъжеш другите, а не мене. На мен ще говориш истината". Някой казва: "Без лъжа не може." Без лъжа за другите - да, но за тебе?
Тогава, каква е разликата между една реалност и една нереалност, или между една истина и една лъжа? В истината животът се увеличава, а в лъжата животът се намалява. В истината безсмъртието продължава, а в лъжата се намалява. В истината щастието идва, пък в лъжата нещастието царува. Защо тогава хората обичат лъжата? Ще кажеш: "Без лъжа не може в живота." Че не може, не може - тъй както е устроен сега светът, навсякъде се шири лъжата. "Има и бели лъжи." Тогава, в какво седи една бяла лъжа? Ще ви приведа един анекдот за един американски проповедник. Той обичал да преувеличава нещата. Веднъж държал реч за Самсон, който бил навързал опашките на лисиците и ги пуснал, със запалени свещи, по нивите на филистимците. Проповедникът искал да убеди своите слушатели, че тези лисици имали дълги опашки, по шест метра. Това чувство у него - да преувеличава, било толкова силно, че казал на приятеля си: "Когато се увлека да преувеличавам нещата, направи ми един знак с пръста си." Когато проповедникът казал, че опашките на лисиците били дълги 6 метра, приятелят му направил един знак. Той рекъл: "Предполагам, че 6 метра е много, може би 4 метра са били". Вижда, че приятелят му прави пак знак. - "Намирам, че и това е много, но два метра имаха опашките". Онзи пак му направил знак. Проповедникът казал, че опашките били до половин метър, както на нашите лисици. Онзи дал пак знак, но проповедникът казал: "Не смалявам повече."
Няма какво да смаляваш, като дойдеш до истината. Щом дойдеш до един факт, то този факт няма какво да го смаляваш.
Казва Христос: "Верният в малкото е верен и в многото." Един е законът. Човекът на истината не се блазни, той не се изменя от външните обстоятелства.Когато външните условия могат да произведат един ефект в човека, този човек е материалист. Защото само животът, само духът е независим от условията. Духът и животът използват външните условия за своето развитие и са независими от материалните условия. Когато материалните условия са неблагоприятни, животът и...
липсващи фрази
благоприятни условия. Когато реалността не се проявява вече, казват, че тя е изчезнала. Не, не е изчезнала, но тя е престанала да се проявява. Ако някой човек не може да се прояви, това ни най-малко не показва, че няма възможност да се прояви, но условията са неблагоприятни. Той чака по-добри условия. Та, на нас ни трябват здрави схващания. Онези, които са дошли до постоянни схващания, търсят смисъла на живота. Защото смисълът на живота не седи в сегашните схващания. В сегашните условия седят страдания, мъчения, несгоди. В този живот, тъй както е сега, бъдете уверени, че в него не може да бъдете щастливи. И в цялата история, ако я прегледате от единия край до другия, ще видите, че хората не са били, а и сега не са щастливи. Вземете един от най-щастливите царе - Соломон, най-мъдрият цар; или един от най-силните еврейски царе - Давид; прочетете тяхната история. Соломон е казал: "Суета на суетите, всичко е суета". Тъй е, суета е този живот, който живеят хората. Не че животът е суета, не че животът няма смисъл. Има смисъл животът. Суетността на един човек не е суетност на другиго. Когато един предмет се изменя, това не показва, че всички предмети се изменят. Когато един човек умира, това не показва, че всички хора ще умрат. Това показва, че ако хората вървят по този път, по който върви този човек, който умира, и те ще умрат. Но ако те изменят своя път, веднага ще дойдат други условия. Защото виждам, че смъртта, която сега съществува в света, е едно вметнато явление. Първоначално, човек беше създаден да живее вечно, значи - да живее един щастлив живот. Но, понеже човек не можа да разбере тези закони - Адам не беше верен в малкото - Бог му каза: "Бъди доволен от този живот, който има в Райската градина." Когато му казаха, че има един по-велик живот, той се реши да престъпи условията на договора, който имаше с Бога. Той погледна звездите и каза: "Аз не се задоволявам да бъда в Райската градина прост градинар и да гледам животните, аз мога да бъда господар на вселената." Затова и той прати жена си при този адепт, да се учи. Аз сега турям друга една повест, не такава, каквато има в Библията. Той чете тази книжнина, чете тези книги и прати жена си да се учи, да направи един експеримент при Дървото за познаване доброто и злото, да направи един опит, както правят сега опити по физика и химия. Тя направи опит при Дървото за познаване доброто и злото, но той излезе много несполучлив, ретортата се пръсна и Ева се върна с изгорели дрехи, едва се спаси. Сега вие казвате: "Как да разберем въпроса, буквално или не?"
Най-първо, вие не сте виждали, какво нещо е човекът. Няма човек на Земята, който да е видял, всъщност, какво нещо е човекът. Това, което виждате, това не е човекът. Това е неговата къща. Той има две очи, това са органи, с които приема светлината; има един нос, който приема като станция въздуха и му служи за обонянието; ръцете, краката, това са все органи, сетива, с които си служи. Де е човекът? Какво нещо е мозъкът? Той е един орган, една станция, която оперира; когато се умори човек някой път, затвори тази станция като един чиновник, излиза, ходи насам-натам и сутринта се върне. Остави някой слуга да работи там. Казвате за някого: "Видяхме Стояна, беше малко весел." В какво седи веселостта? Че устата се повдигне малко нагоре. За друг казват: "Тъжен е." - Ъглите на устата му са малко надолу; или потъмнели очите му. Казват за някого: "Болен е този човек". Дойде лекарят, иска да стане болният - кракът му е болен, но човекът не е болен. Крака си счупил, куца - човек ли се е счупил? Когато колата скърца, господарят не скърца. Но щом скърца едно колело, господарят туря друго колело. И на човека може да се счупи оста някой път - господарят на това човешко тяло прави същото. Вие имате една представа за вашето тяло, както вашите баби и деди някога са ви учили: "Синко, ти гледай да си уредиш работите, да си направиш къща, да си туриш пари в банката, да имаш жена, дечица, да живееш, както Господ е дал." Как е дал Господ? Като заживее, както Господ е дал, ще има кокошки, говеда, овце; те ще блеят, ще крякат, той ще ги дои, ще им взема вълната. Ще кажете, че той, по образ и подобие на Бога, живее благочестиво, има резултат. Аз питам: Де е самоличният подпис на Бога, че е подписал тези закони? Всички закони, които съществуват на Земята, са човешки закони, временни закони. Една държава живее с известни закони сто-двеста години, после се изменят. Мойсей създаде закони, които бяха валидни за времето си, но сега не са валидни.
Казвам: В света на духа, в света на живота има други закони, които отначало съществуват и за в бъдеще ще съществуват. Върху тях ние трябва да си изградим бъдещия живот. Сега ще кажете: "Каква е разликата между тези закони и сегашните?" Сегашните закони умъртвяват човека. Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас. А пък онези, Божествените закони, всякога внасят мир, спокойствие, доволство, радост, веселие. Божественият закон внася прогрес. Ако вие боледувате, не сте във връзка с Божиите закони, а сте във връзка с човешките закони, защото човешките закони имат отражение върху природата като последствие. И в храната, например: някое растение може да е отровно; някоя крава яла от тази трева и млякото се заразява, който го пие, ще пострада; някой фурнаджия е болен от заразна болест, пипа хляба, който ти ще ядеш, и според закона, ти ще се разболееш. Някой лекар те лекува, направи погрешка, може да ти даде едно лекарство, с което може да се отровиш. Пък някой път, може да се отровиш като онзи манаф* - в Мала Азия. Предписва му един лекар лекарство и му казал, в малки дози да го взима - по една лъжичка за няколко дена. Манафът започнал да разсъждава: "Ако това шише изпия за 3-4 дена и оздравея, поне да го изпия изведнъж и изведнъж ще оздравея." Изпива изведнъж цялото шише и умира.
Колкото повече, толкова по-зле; колкото по-малко, толкова по-добре. Колкото по-малко дългове имаш, толкова по-добре; колкото повече дългове имаш, толкова по-зле. Колкото по-малко богатство имаш, по-добре; колкото по-голямо имаш, толкова по-зле. Къде ще бъде злото? Ще те преследват апаши; както в Америка сега задигнали детето на един американец, искат милиони в откуп. Сега цяла Америка е в тревога. Къде е неговото дете? Пари искат тези разбойници. Човек не е свободен - днес детето е задигнато, утре ще задигнат жена ти, децата ти, брата ти; ти ще трябва да плащаш. Сега, това е външната страна на богатството. Богатство аз наричам това, което никой не може да ти го вземе. Богатството седи в ума, в сърцето, в душата, в духа. Или с две думи: твое богатство е това, което винаги носиш със себе си. В духа и живота на човека седи богатството му. Представете си сега един човек, който разбира законите на духа и живота. По какъв закон той ще се води? Сегашните хора си позволяват да пробият земята на хиляда метра, на 1500 метра, за да извадят черни въглища, да извадят сребро, да извадят злато, и не питат никого, казват: "Туй злато е наше." Казвам: Може ли да действа така този човек, който разбира закона на духа? Духът не съществува вън от човека, или човек не съществува вън от духа, от живота. Живот, човек и дух, това са едно и също нещо. Ще кажеш, че животът е нещо външно, че душата е нещо външно, че духът е нещо външно, че това са неща материални. Душата е нещо нематериално. Духът е нещо, което стои по-високо в своето развитие от материята. Материята всякога хвърля една сянка върху битието. Материалният живот хвърля сянка върху битието. По това се отличава материята. Тя има и ред други качества, които ще намерите в коя да е физика. Аз казвам: материята хвърля сянка върху битието и вследствие на тази сянка се явяват всичките нещастия и несгоди в живота. Там, дето има сянка, има страдания, недоразумения, нещастия и всички отрицателни черти. Духът никаква сянка не хвърля.
Ако отворите пета глава от Посланието на апостол Павел към Галатяните, ще видите, кои са тези отрицателни качества на материалния живот, които човек ги е създал. Защото и злото човек постепенно го е складирал. Ако отидете при някой френолог в Америка или в Лондон, той по главата ви ще познае, дали има някои наслоявания от тази материя, или не. Ако материята е натрупана близо до слепите очи, имате чувство на стяженолюбие**. Всички хора, които обичат да бъдат богати, туй чувство у тях е крайно развито. Богатството за тях е цел, смисъл на живота. Не само хората са роби на това чувство. Има животни, у които това чувство е много силно развито; има други, у които е много слабо развито. Вземете кокошката - след като й хвърлите царевица да яде, тя ще кълве и ще разрови; ако дадете на катерицата, тя, след като яде, ще го скъта някъде. Цял шиник да турите на една кокошка, тя ще се качи отгоре, ще се наяде, а другото с краката си ще разхвърли и ще си замине. Кокошката за утре не мисли, тя казва: "Добър е Господ за днес"; каквото може да изяде, ще го изяде, каквото не може да изяде, ще го разхвърли. Аз не препоръчвам кокошката, защото е много разточителна, тя всякога рита крината. Катерицата е демократ, тя събира. Богатите хора са разточителни - кокошки; сиромасите хора са катерици, които само събират.
Не е в събирането щастието на човека, но щастието е положено в самия дух на човека. Ако този човек не седи по-високо от условията, в които е поставен, ако той не разбира добре тези условия, той не може да бъде щастлив. Мощният човек, онзи, който има мощна мисъл и сила на духа, може да остави къщата си отворена и нито един разбойник няма да влезе в нея. Той ще има пред вратата си електрически токове, никой не ще може да влезе. Неговата каса е оградена с такива токове, такива невидими жици има, че който се приближи и ги бутне, веднага ще се намери в голямо противоречие. Казвате: "Господ да ни пази." Как пази Господ хората? Господ те пази, като ти казва: "Развивай своя ум, развивай своя дух." Сегашните хора защо страдат? Те вярват в човешкия ум и сърце. В човешкия дух едва сега се учат да вярват. В сърцето и ума вярват, но дали има душа или дух, за тях това е въпрос.
Та казват, че душата е сбор на мозъчни функции. Научно ето как седи въпросът. Реалността няма нужда от защита, нито да я утвърждавам, нито да я отричам. Реалността не се нуждае от никаква защита от никого. Ето де е погрешката. Казват, че в света нищо не се губи, нищо не се създава. Значи количеството на материята и количеството на силата не се губи. Питам тогава, ако един човек умре, къде ще отиде? Казвате, изгуби се. Никъде не се е изгубил той. Какво нещо е смъртта? Нима една фабрика като престане да работи, тя е умряла? Спряла фабриката, спрели котлите. Но на утрешния ден видиш, че котлите отново работят и колелата се въртят. Или може да се премести на друго място. Онзи, който е създал фабриката, той е фактор; не е важно дали тя върви, но важно е, дали тя има господар, който може да я кара. Материята, сама по себе си, не може да върви.
Сега се казва, че човек щом умре, всичко се свършва с него. Нищо няма да се свърши. Човек, след като умре, или като престане да работи тази работа, той ще се убеди, че неговите възгледи за живота са били лъжливи. В туй ще се убеди. Какво прави човек, след като умре? Хората, след като умрат, коригират своите погрешки. Аз виждам в онзи свят. Не казвам, вие да го видите, нито да вярвате в това, което аз виждам. Даже, ако вярвате в това, в което аз вярвам, вие може да напакостите на себе си. Защо? Защото, вие не можете да гледате, както аз гледам. Двама учени хора разрешават една и съща задача; по някой път един гледа на решението по един начин, друг път по друг начин. За пример: учените хора казват, че между две точки може да се прекара само една права. Но учените хора също казват, че точката е непространствена. Значи, между две непространствени точки може да се прекара една права линия, за която казват, че няма никаква дебелина. Две прави не могат да се прекарат между две точки. Относително е вярно това. Питам, ако правата линия е път от една точка до друга, през този път колко точки могат да минат, други точки не могат ли да минат? Следователно, ако една точка се движи към друга, тя образува права линия; ако друга точка се движи след нея, не може ли да образува пак също права линия? Следователно между две точки може да теглим много прави линии. Тия линии не са такива, каквито ние си ги представяме. Отчасти е така. За материалния свят, това е вярно. За света на духа - нещата трябва да се коригират. През две точки могат да се прекарат много прави линии. Разбира се, за това не може да има доказателство. Така както е писано в математиката, това е вярно, но по отношение на духовния свят законите са други. Има учени хора, които твърдят същото, не го твърдя само аз. Но това нищо не значи.
Вие не може да теглите една права линия между две мъртви точки. Само между две разумни същества може да теглите една права линия. Всяка една сила е в зависимост от една разумност. В дадения случай, материята е, от която се образуват формите, а пък силата се образува от движението. Причината на туй движение е разумността. Ако една точка се движи към друга точка и се образува права линия, това е защото правата линия е отношение между две същества, или аз казвам: Правата линия е правото отношение между две разумни същества. Идейно е това. Щом се измени това отношение, тази линия вече не е права линия, но е крива линия. Следователно, по този закон, две същества, които се обичат, се приближават; две същества, които си приличат, се отблъскват. Тогава двама души, като ги оставите свободни, по външната им обхода аз мога да определя - обичат ли се или не се обичат. Ако турите двама души в един салон, ще видя кой къде сяда; ако взема геометрическата линия между тях; аз ще определя колко се обичат. Колкото повече се обичат, толкова са по-близо, колкото по-малко се обичат, са по-далече. Ако не се обичат, единият е на единия край, другият е на другия край. Защо са седнали така? Любов няма там. В този смисъл, геометрията е наука, която може да покаже разумните отношения между хората. Ако двама души се намират в отношение на права линия, или в отношение на квадрат, или на куб, това показва, какви са техните взаимни отношения. Това е по отношение на идейния свят, върху тази база е основано гаданието по лицето. Сегашните изследователи, американски и английски учени хора, проектират един ъгъл - от ухото към носа и по него определят, на каква степен на развитие човек се намира. По моите изследвания, аз проектирам три ъгъла, които имат еднакви граници. И трите ъгъла излизат от ухото. Единият ъгъл е за челото, другият е за носа, третият е за брадата. По съотношението на тези три ъгли и по съотношенията на линиите, които се проектират като прави линии, се съди, в кой свят човек спада. Те определят разумността му, интелигентността му и физически - човек на каква степен е. Физическият човек е брадата, носът е умственият човек, интелигентността, а челото е Божественият свят.
Някои хора, в Божествения свят едва сега са започнали да работят. Едно ниско чело показва, че този човек сега е влязъл в Божествения свят. Някои имат два-три сантиметра високо чело, някои имат 7-8 см високо чело. Най-малко 10-12 см широчина трябва да има челото. Ако е така, този човек е живял в Божествения свят. Колкото носът е по-къс, толкова човек е по-любопитен, като малко дете, и е още в едно нисше, недоразвито състояние. Колкото носът е по-дълъг, по-дълго време той е живял в умствения свят. Дължината на брадата показва, колко е живял в материалния свят. Ако вземете човека, колкото е по-масивен, толкова повече е живял във физическия живот. Но това не е човекът, това е материалният живот и резултатите, набрани от миналото. В лицето на всеки човек са отпечатани хиляди поколения, деди и прадеди, които са живели, строили. Някой път казваш: "Чакай да видя как е живял дядо ми, да направя нещо като него. Той е бил механик." И ти започваш да се занимаваш с механика. Дойде ти някоя друга мисъл, че дядо ти е бил музикант, и ти решаваш да се позанимаваш малко с музика. Баба ти се е занимавала с поезия и ти казваш: "Чакай да видя какво е писала в книгите"; и започваш да описваш живота, занимаваш се с поезия, започваш да пишеш стихове. По някой път аз чета поетите, виждам реалността, която описват, усмихвам се, защото те описват това, което не е никакъв живот. Те описват една мома: че очите й били светли, че устните й червенички, че тя била стройна, или тантуреста, че гримаси правела, че обходата й нещо лъкатуши. Това лъкатушене не е животът. Че кой не лъкатуши? Движението е израз на живота, но не е само това животът. Животът е съвсем друга реалност. Казвате: "Нещо отлично е тази мома." Но това, отличното, после се замрачава. Не се минават 4-5 месеца и казваш: "Аз съм се излъгал." Момата, дето си описвал, я няма там. Никой не се е докосвал до тази мома. Вие казвате за някого, че ограничава жена си. Не приказвайте така. Какви ли не въпроси засягате. Сега, наскоро, идва един приятел, разправя ми, че дошъл един ясновидец при него и му казва: "Жена ти има любовни отношения с един млад момък." Той ще полудее. Ти се безпокоиш, но ти не познаваш още жена си. Оттам насетне, той си създаде една болест и го лекуваха. Казвам: Ти извади тази мисъл от ума си, не се занимавай с жена си. Ако е по любов, то е Божия работа, не се занимавай. Зле пише за тебе, ако така правиш. Но той я подозира в какви ли не работи, казва: "Близо до ума е това" - бил намерил някакви доказателства. Казвам: Това не е никакво доказателство и за мен не е имало никакво доказателство. Откак онзи човек тури тоя бръмбар в главата ти, от тогава ти се разболя. Най-после ми казаха, че той заминал за другия свят, да научи тази истина. Отгоре ще я види.
Истинският човек не живее на земята, живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка. Растението със своите корени живее, но животът му се проявява в клонищата, цветовете и плодовете. Така трябва да разбирате цялото битие. Човек е последната фаза на това Дърво на живота. Аз гледам, нещата съвсем другояче. Между растенията и хората не намирам голямо различие. Има различие, но в духовно отношение човек е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нещо, но той е последна фаза. И тогава Христос казва: "Аз съм лозата, вие пръчките." Как ще обясните това? "Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, отсича се."
Сега, няма какво да ви говоря на вас, вие знаете истината. Всеки един от вас има една вътрешна интуиция и знае истината. Аз поддържам, че всеки човек знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже деди и прадеди не му позволяват да я приложи. При мен са идвали много мъже - герои и са ми казвали: "Много хубаво е това учение, но ако научи жена ми, че ходя в него, цял скандал ще направи." Не е въпросът за моето учение, но това е въпросът за истината, върху която се гради целият живот. Всеки един човек, който говори, стъпвайки върху това, върху което се гради животът, говори истината. Ако ти обичаш истината и жена ти вдига скандал, нека вдига скандал, колкото иска. Но ти искаш да се наживееш на земята и се оправдаваш с жена си. Жена ти не е виновна. Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнеш по този път, но на теб не ти оттърва, защото, ако се решиш да вървиш в този път, ти трябва да уредиш всичките си въпроси със своите ближни. Този си оплел, онзи си оплел, на този имаш да даваш, на онзи имаш да даваш, и като дадеш последните си пари, ще останеш последен голтак. Аз не съм от тези, които ще те учат да се молиш. След като останеш последен голтак, тогава сам, щеш-нещеш, ще се научиш как да се молиш. След като останеш последен голтак, тогава аз ще те науча, как да се обличаш по новия начин.
Една сестра разправяше - вестниците били писали, че един индус подарил на папата едно оризено зърно, на което написал цяла поема. Как е станало това, не знаем. После друг му подарил един плат, изтъкан от самите буби, които той отхранвал. Те сами изтъкали този плат. Разбирам, ако хората тъкат платно, но бубите, без участието на човека, плат не могат да направят.
Ако разглеждате сегашния човек, ще видите, че това не е истинският човек. Този човек е красив отвътре, но ако го разглеждате от всяка гледна точка, ще видите, че той е една грозотия. Вие имате едно много криво понятие за човека. Ако търсите поета в книгата, която той е написал, вие ще се лъжете. Четете книгата, но там не е поетът. Мислите, че човекът е вътре в това тяло, което виждате. Колкото поетът е в книгата, толкова и човекът е тук. Само че тази книга, която човекът е писал, е по-жива. Жива е тази книга, тялото на човека е жива книга, постоянно функционират силите, постоянно дава. Този поет, който е "издал" тая жива книга, постоянно прави реклами за себе си, движи се, отваря си очите, той постоянно рекламира човека. Казва: "Учен човек е този." Но той не е господарят, това са слугите, които рекламират. Господарят седи надалече. Когато светът ще повярва напълно в него, тогава той ще дойде. А вие мислите, че той е тук. Някой казва: "Фалирах, не ме почитат хората." Ти сам себе си не почиташ, как ще те почитат хората? Ако ти сам лъжеш, как ще те почитат хората? Ако ти сам не обичаш истината, ако в теб няма тази разумност, какво уважение ще имаш и на какво отгоре ще разчиташ? В нашия свят трябва да има нещо, което да представя човека, да се не лъже. Някой път, като ме срещне някой, като говори, започне да си стиска краката, ръцете, мисли да се представи пред мен по-друг, страхува се да не го разгадая. Той преди да е дошъл при мен, аз го зная какъв е. За мен не е необходимо да срещна човека, за мен е достатъчно да пипна една хартия, която той е пипал, за да го нарисувам този човек такъв, какъвто е. Като минавам по един път, аз зная, дали по този път е минал вълк, мечка, дали са изяли някого или не. За мен това не е голямо знание. Да предскажат бъдещето на един човек, с това се занимават децата на онзи свят, които нямат работа. Пък в този свят туй се счита за голяма работа, за голямо откритие.
Когато един учен човек твърди, че на слънцето има кислород, водород, това се счита за голямо откритие. Всички елементи, които ги има на земята, има ги и на слънцето, понеже земята е излязла от слънцето. Всички планети, които излязоха от слънцето, имат същите елементи, както и то. А учените сега доказват чрез дедукция, чрез индукция, че това било, че онова било.
Този, Който е създал цялата вселена, Той е турил известни закони. Ние не трябва да се заблуждаваме. Няма нужда да знаем цялото битие, но понеже животът върви по особен път, от материално гледище, постепенно се събужда нашето съзнание. Вие може би искате да знаете, какво има на слънцето. Какво ще ви ползва това и да го знаете? Животът на слънцето е най-идеалният живот в цялата слънчева система. Ако някои жители на планетите искат да копират идейния живот, трябва да отидат на слънцето, да го видят. Аз вярвам, че на повърхнината на слънцето, в неговата фотосфера има 10-15-20 милиона градуса топлина, а някъде достига да 50 милиона и повече. Понеже има опасност едно слънце да нападне друго слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защищава от нападения. Понеже съществата на слънцето са много напреднали, някой път може да стане нашествие, да нападнат слънцето, вследствие на това те турят такива големи укрепления, за да отблъснат тези неприятели. Някой път може и от земята да ги нападнат. Това засега са предположения. Казвам, че на слънцето има една област, толкова благоприятна, има една област, дето има идеален живот. Нашата земя е представена там. Цяла една земя има в слънцето, която живее и там, и е подобна на нашия земен идеал. И Венера е представена там, и Марс е представен, и Юпитер е представен, всички планети в слънцето имат отличен живот. Ако искате, може да проверите това, само че, дали ще ви пуснат сега от земята до слънцето, понеже границите са затворени, а и много пари трябват. Ако нямате пари да отидете до Франция или Германия, където са нужни 4-5 хиляди лева, знаете ли колко милиарда ще ви трябват, до слънцето да отидете? При това, като отидете, там има една граница, ще ви питат - какво е вашето верую, в какво вярвате. Вие ще кажете: "В нищо не вярвам." Тогава казват: "Обратно, върнете го назад, да отиде там, дето в нищо не вярват." Ще кажете, че сте православен, че сте евангелист - "Върнете го при православните"; казват: "Върнете го при евангелистите." На слънцето няма православни, няма и евангелисти, има подобни само. Казвате: "Аз съм анархист". - Върнете го при анархистите. "Ама болшевик съм." - Върнете го при болшевиките. Ако кажете: "Българин съм, французин, англичанин, те ще кажат: "Върнете го при българите, при французите, при англичаните." Като отидете в Америка, ще ви питат, какво мислите за Америка. И като отидете на слънцето - и там ще ви питат - какво мислите за слънцето. Ако вие сте готови да приемете гражданството на слънцето, да се отречете от целия земен живот, ще ви приемат. Иначе ще ви върнат назад. Те не искат да имат такива анархисти, каквито тук съществуват. Там не може да има анархия. Там има толкова много земя за обработване, пари има толкова много, че може да ги носите с магарета. На слънцето няма многоженство, моногамия съществува там, ако имате идеята за много жени, веднага ще ви изпъдят навън. Ако на слънцето носите някаква икона или идол, ще ви върнат назад. Никакви вестници, никакви икони, никакви фотографии. Ако искате на слънцето да фотографирате някого, той ще ви дойде на гости и ще каже: "Вижте ме сам", но нямате право да го фотографирате; ако фотографирате, ще ви изгонят на общо основание. После, на слънцето няма клозети като нашите. Там има висока температура, при която, изверженията веднага се пречистват и няма никаква миризма. Ти ще отидеш най-малко на сто километра и ще се върнеш чист. В тази орбита всичко се очиства.
Някои учени хора пишат в своите бележки какво има на слънцето. Аз още не говоря какво има в онзи свят, аз говоря за един физически свят, който е напреднал и е близо до духовния свят. След като преминете през всички слънчеви системи на материалния свят, ще влезете в слънцето и оттам-насетне може да бъдете кандидати за Божествения свят. След като научите всичките науки на слънцето, може да се върнете на земята и да живеете, както трябва. Тогава ще имате един образец. Вие казвате, че трябва да живеете по любов, по мъдрост и истина. Но в какво седят любовта, мъдростта и истината - не знаете. Всеки си има свой образец. Когато отидете някога на слънцето, ще ви станат ясни тези понятия. Това е за сведение само. Не искам да вярвате. Един ден, когато някой от вас отиде на слънцето, вие ще си спомните, че съм ви говорил, ще кажете: "Вярно е." Когато видите, тогава да вярвате, сега е за сведение. Много неща сте чели, чели сте "Хиляда и една нощ". Чели сте Шекспир, чели сте Кант, чели сте някои стари класици, но хубаво е да знаете и това, че на слънцето няма клозети, няма боклуци, няма торене по нивите. Там е всичко чисто, там всички хора са идеални. Там няма гробища; и като нашите църкви няма. Всички имат едно убеждение.
Има друго нещо, което там съществува. Те представят някой път, как хората живеят на земята, представят - как живеят на Венера и на Марс, и на Юпитер. После, в тях се заражда една мисъл, как да помогнат на хората. Идея имат тези хора на слънцето. Те изнасят нещата точно, както са и няма лъжливи неща и факти, които да ги преувеличават. Там героинята от някой роман никога няма да припадне, да умре на коленете на своя възлюблен. Един автор иска да ме убеди, че героят му умрял от голяма любов. Това не може да бъде. От любов човек не умира, от любов човек оживява, а от безлюбие умира. Когато някоя възлюблена е умряла, тя е умряла от безлюбие. Когато някоя мома се влюби в някой момък и докаже любовта си, постигнала е най-високо положение на любовта. Ако след това каже: "Ако аз го изгубя?", в този момент тя припада и умира. В нейната душа става едно раздвояване, в нейните чувства се явява едно раздвояване; момата може да умре, да полудее. От къде се пръкна тази мисъл, че този, който я обича, ще й измени? То е идея от една баба от миналото. Тази идея се явява като един микроб, който при известни условия се съживява, почва да се разплодява и внася тази отрова. Как е възможно да обичам някого и след това да му изменя? Да изменя на някого, значи да изменя на Бога. Да изменя на другаря си, значи да изменя на себе си. И обратното е вярно: щом изменя на себе си, и на ближния си, аз изменям и на Бога. Аз съм свързал тези три неща в едно. Следователно, не допущам в себе си никакво изменение, никаква измяна. Любовта не може да се измени. Понеже, ако аз изменя на моето убеждение, на любовта, смъртта ще дойде в мен, нищо повече. Дали на себе си изменям или на ближния си, непременно смъртта ще бъде един резултат, или едно нещастие. Такъв е законът в живата природа. Дали го приемаш, е друг въпрос, но всичките нещастия в света произтичат от двата фактора: от несъгласието на постъпките с нашия дух и от несъгласието с живота. Аз взимам онзи истински живот, в който смъртта не царува. Това е разумното в света. Духът и животът са, които създават всичките материални блага, които хората имат.
Следователно, каква е целта на един човек, който говори? Той, казвате, иска да заблуждава хората. Ако аз искам да ги заблуждавам умишлено, или ако неумишлено ги заблуждавам, то това води смърт за мене. Питам тогава: Какво се ползвам аз, който изневерявам на онзи велик закон в битието? Нищо. Или какво се ползвам аз, ако заблуждавам хората да вярват в това, в което аз вярвам? Най-първо, ако вярвам в едно учение, аз го прилагам в себе си, гледам какви резултати може да произведе в мене. Аз съм минал през една дисциплина. В младини бях толкова слаб, че очаквах вече денят, когато ще дойде да ме опее свещеник, и да ме заровят. Борил съм се със смъртта. Казваха: "Скоро ще свърши той". Аз вярвах в едно: Щом престана да живея, както Бог изисква, ще свърша веднага. Та когато казвам някому, че, за да е здрав, трябва да повдигне мислите си, съзнанието си, аз съм опитал това. Здравето на човека зависи от един момент. Ако повдигнете мисълта си към онази велика мисъл, която прониква в целия живот, в съзнанието на хората, във всички растения, във всички животни, в съзнанието на камъните, на светлината, вие ще оздравеете. Светлината има съзнание. Светлината е толкова реална, колкото аз съм реален. Казвате: "Светлината е механическа." Ако светлината носи живот за мен, ако топлината носи живот за мен, ако всяка една мисъл носи живот, значи животът е скрит в тази форма - в светлината, в топлината, в мисълта. И дотолкова, доколкото аз разбирам хората, дотолкова мога да взема този живот, да се свържа със света. Защото всеки един човек е проекция на Бога. Всеки от вас е проекция на Бога. Дотолкова, доколкото разбирам тези хора, дотолкова Бог се е проектирал. Да не спъвам Бога, който работи в човека. Щом аз обичам Бога, аз му съдействам. Дойде един човек, за да не го спъвам, отнасям се с уважение, защото виждам проекцията на Бога. Ако някой вижда проекция на Бога в мен, и той не трябва да ме спъва. Ако всеки човек остави Бог да се проектира, ако нещата дойдат като един съзнателен закон, тогава ще разполагате с всичкото богатство на земята.
Какво заставя тези жители на слънцето, които, от сутрин до вечер, се занимават със своята цивилизация и култура, да намират време да изпращат богатство, блага на хората от земята? Цял бюджет има слънцето за земятя. Там се събира едно събрание, което определя бюджета на цялата земя. На всички други се изпраща грамадно количество светлина, топлина, после храна, енергия. Всичките храни все от слънцето идат. Казват хората: "Господ създаде света." Аз не зная какво хората разбират под Господ. Господ е създал света, но къде е той? По неговите външни изявления не знаем къде е Бог. За пример, някой човек говори; казват: Много сладко говори. Това са други вибрации, които измъчват ухото. Това е мое схващане. Мърда си устата. Дам му малко хлебец. Казвам: Много хубав е хлябът. Има нещо в хляба, което е музикално, чрез него влизам във връзка с Божествената реалност. Трябва, обаче, дълго време да го дъвча. По някой път ние виждаме хубавото в човека. Има един момент - 1/10, 1/5, 1/20 от секундата или 1/50 от секундата, аз съм забелязал - това е един момент много кратък - има нещо много хубаво у човека, и после премине. Гледам, че се отвори нещо, и после се изгуби. В очите му гледаш, че се разкрие една реалност, и после се изгуби. Чудиш се след това, вярно ли е било. Някой път очите са като врата, екран, виждаш една реалност, после тя изчезне. Това е човекът там. Този човек го виждаш честен, справедлив, благороден. Този човек, у когото ние забелязваме тези качества, всякога след време ще се измени тук-там. Някой казва: "Ти какъв човек си?" Наблюдавайте ме някой път. Ако може да видите, че моите очи се отварят, може да разчитате. Наблюдавайте, за това не се изисква много. Достатъчно е да погледнеш човека само за 1/5 от секундата и да знаеш вече, дали горните качества ги има или не. За 1/5 от секундата може да видиш нещо, което за сто години не може да научиш. За 1/5 от секундата ще видиш този човек как е вървял, как е живял, ще видиш цяла една история. Казвам: В това време виждам всичко за него, нищо не го питам. След това, като един обикновен човек, той ще започне да се движи, ще си почесва главата. Това са актьорски представления. Аз се усмихна, и той се усмихне. Аз говоря, а той ще се почеше. Какво изразява човек, когато се почесва по главата? Когато не може да мисли правилно, той се почесва. Когато мъчнотията седи в неговите чувства, той се почесва отзад; когато мъчнотията седи в неговото користолюбие, той се почесва над ухото; когато мъчнотията седи в неговите религиозни убеждения, той се почесва отгоре на главата; когато мъчнотиите са в ума му, той се почесва по челото, търси някакъв ключ - да се отвори, да може да разреши този въпрос. Почесването не е нищо друго, освен търсене на ключа, на едно разрешение. Следователно, като се почесва отзад, той иска да завърже приятелство и не знае как. Отзад на главата има един център, той търси там ключа, как да си намери партньора. Някой иска да се моли, но не знае как и се почесва горе, най-високо на главата, за да види - дядо му, баба му как са се молили; не може да го намери. Това е фигуративно казано. Научно мога да ви представя тези неща, но нищо няма да ви ползва. Понеже, ако човек знае много, много бели си създава на главата. Ако сте физиогномисти или френолози, вие бихте си турили шапката на главата и бихте бягали из горите.
Представете си, че сам сте се оплел в една неприятност, но изучавате някоя от тези окултни науки; как бихте си помогнали? Или имате един събрат, толкова упорит, че не можете да го поправите по никакъв начин; тогава, с тези науки, бихте ли могли да му помогнете, или пък на себе си да помогнете? Какво ще правите тогава? Ще опъвате каиша до второ разпореждане. Ако сте военен и имате началник, упорит генерал, вие сте подчинен, какво ще правите? На този генерал ще му изучавате слабостите. Ако той е тщеславен, ще обичате да го хвалите, ако той е много тщеславен и горделив, ще гледате да не го обидите. Много внимателни ще бъдете с генералите. Някои обичат да бъдат генерали, но добре, че има и такива, които не обичат да бъдат генерали. На тях им се е втръснало генералството. Които се отричат от генералството, те са го имали и им е втръснало от него, и искат да се освободят. Други, които нямат, искат да бъдат генерали. Малкото дете иска да бъде като дядо си, но като стане като дядо си, втръсне му се. Малкото дете казва: "Да имам бяла брада като дядо си!" Гледа големите само, но като стане дядо, разбира, че нищо не допринася бялата брада. Казват: "Изкуфял е този дядо, остарял е, не е способен за никаква работа." Детето се разочарова в дядо си. Но ние имаме едно криво разбиране за дядото. Дядото, след като остарее, стане на 120 години, трябва да прилича на едно малко дете, да знае туй изкуство, да става като малко дете. Като дойдат децата, да си смъкне брадата и да си поиграе с тях, като излязат те, да си тури пак брадата - за пред възрастните. Такъв дядо виждали ли сте? Ако имате такъв дядо, ако бихте намерили този дядо, той може да ви даде всички съвети и да разчитате на него. Той може да бъде като малките деца. Така и бабата да поиграе с малките деца. Защо се срамува старата баба да играе като малките деца? Значи, да лежи тази баба, да измъчва децата с философия, не я е срам, а да стане като малките и да поиграе с тях, я е срам. Каква философия е това? Тя казва: "Аз съм поживяла." Какво е видяла тя? Че десет момци я обичали, това знание ли е? Че един грънчар направил десет грънци и ги счупил, това занаят ли е? Че един търговец е спечелил десет милиона и после ги изгубил, това търговия ли е? Че един професор учил десет години, направил такава теория, която за нищо не е, това професорство ли е? Във всичките ни теории трябва да има една положителна страна, трябва да има един положителен резултат. Ако всичките ни резултати са все отрицателни, това не е професорство. Поне най-малко половината на това, което имаме, да е положително.
Най-после, какъв ще бъде резултатът на сегашния живот? Казвате: "Сега ако умрем, ще отидем в другия свят." Че може да отидете в онзи свят, това го знаем; че ще научите много неща, като отидете в онзи свят, и това го знаем. Но, че сега не учите, на този свят, и това го знаем. Защо не посвещавате свободното време, което ви остава, за онзи свят, за разумния свят, от който зависи сегашният ви живот? Онзи свят е тясно свързан със сегашния живот: "Верният в малкото е верен и в многото." Малкото вяра, която се отнася до Реалното, ако нея разработвате, вие, като влезете в другия свят, ще бъдете готови работници. Ако този свят, физическия, не разбирате както трябва, като влезете в другия свят, ще срещнете други препятствия. Законът е един и същ. Вие и там като влезете, ще намерите един свят, който е създаден по подобие на земния живот.
Ако запитате един дух, какво има в онзи свят, той ще ви изясни последната теория. Той казва, че всеки един предмет си има един етерен двойник. Все едно, че вие имате един стол на земята, на който седите. От невидимия свят виждат етерния двойник, който не се разрушава. Докато ние обичаме един предмет, той седи в невидимия свят, но ако сме развалили този предмет с омраза, той изчезва и в небето. Значи двойник има столът, и по този двойник съдят, какъв е столът на земята. Когато вашият стол в небето изчезне, това показва, че вие сте фалирали на земята. Тогава, ето как познават от невидимия свят, какво става с вас тук. Когато образът на вашия син в небето изчезне, когато образът на вашата жена в небето изчезне, когато образът на вашия приятел в небето изчезне, те знаят, че вие съвършено сте фалирали. Всеки един човек, когото вие обичате на земята, етерният му двойник седи там; ако намразите един човек, един ваш приятел, той не съществува за вас - не съществува вече и там. По него те съдят за вашето състояние. Затова казва Писанието: "Делата ти подир тебе ходят." Каквото правите, в небето е живо. Когото вие обичате, той е там, когото не обичате, няма го там. Имате приятели, мъже и жени, те са проектирани на небето - и там има мъже и жени. Този, земният живот, е създаден по прилика на онзи Божествен свят. Не е тъй в туй, кривото разбиране, както ние мислим. Защото под "мъж" и "жена", положителна и отрицателна енергия, в природата се разбира друго. Женственото в природата е туй, което съгражда, което събира нещата около себе си. Жените създават земите, жените създават слънцата, жените създават слънчевите системи, планетите. Пространството го владеят мъжете. Пространството между земята и слънцето го владеят мъжете. Във всички празни пространства между планетите живеят мъжете. Всичкият материален свят е на жените, които само градят. Материалният свят принадлежи на жените. Когато те минават от един дом в друг, тогава мъжете ги допущат. Когато жените не обичат мъжете, тогава те не допущат жените да си ходят на гости. Това е един от старите изводи, и сегашните изводи са същите. Това е отношение.
Разумни същества живеят и в междупланетното пространство, дето материята е съвършено прозрачна. Най-разумните същества живеят в най-прозрачната материя, каквато е светлината, пък в гъстата материя на Земята живеят по-нисши същества. Най-разумните, най-напредналите същества, които са завършили своето развитие, живеят в етера, в "празното" пространство. То е така населено! Трябва да идете там, за да видите какво нещо е. Един ден вие всички ще бъдете там, може след 10 хиляди години, след сто хиляди, след един милион, два милиона, сто милиона години, или като турите едно число с 50 нули - все ще бъдете там. Туй е един Велик простор. Едва сега реалността е пред вас.
"Верният в малкото". Малкото е духовното, което имаме. Цялото небе, не само слънцата, които светят, това са все реалности. Видимото в света, това е жената. Невидимото, това е Божествената разумност. Казват: "Празно пространство." Пространството не е празно. Това е живот, в който живеят такива напреднали същества, за които, едва ли хората имат някакво понятие, но един ден ще имат. Както мравите нямат понятие за този свят, както мравите нямат понятие за нас, така и ние нямаме понятие за тия разумни същества. Ние сме като мравите, които живеем в такива малки съжителства и мислим, че като нашия свят няма друг. Като света на мравите няма друг - за тях, и като света на хората няма друг, и като света на ангелите няма друг. Сега аз ви въведох в една област, което е само външната страна. Все едно, че ви описвам една мома как е облечена: с накитите, с копринените дрехи, с диаманти, с пръстени, с автомобил, със слугите си - това е външната страна. Има една страна, в която вие може да имате почитанието на всичките хора. Всеки от вас може да стане виден в един момент, в един момент може да стане гениален на земята. Ако човек има едно чувство на любов, едно радио, в което да проникнат енергиите на любовта, дето и да минава, всички хора ще се стичат около него, ще бъдат на негово разположение, и от него, и от тях ще изтича любвеобилност и разположение. В един момент може да стане това. Ще ме запитате: "Възможно ли е това?" За свещеното невежество - не е възможно. Никога един учен човек не може да го заровите в гроба. Той не е толкова прост, че да се зарови. Там се заравят техните дрехи, които са турени. Оплакват ги, но няма ги там. Животът, духът, не може да ги туриш в гроба. Духът не е нещо материално. И човек не е нещо материално. Казвате: "Как така, в Орландовци е пълно със заровени." Магарето може да заровят в Орландовци. Тогава каква разлика има между магарето и човека, щом и двамата ги заравят в земята? Аз наричам човек това, което не се заравя в земята. Всяко нещо, което се заравя в земята, не е човек. Това е духът. Свещена книга е духът, една велика, истинска наука. Туй, което не умира, не се заравя. Свобода трябва да се даде на хората! Защото, ако хората са свободни, те са хора, ако не са свободни, те са животни. В най-големите мъчнотии на живота да си свободен! Казваш: "Гладен съм, ще умра от глад." Ти си човек, как ще умреш гладен? Най-първо ти не трябва да вярваш, че гладен ще умреш. Ти казваш: "Ще ме уморят хората." Никога хората не може да те уморят. Ти сам в себе си трябва да умреш. Не трябва да вярваш, че има някой, който може да те умори. Ще застанеш на този принцип: Където и да си, може да заемаш най-долното положение, където и да си, от това положение може да се издигнеш. Имаш приятели, които могат да ти помогнат.
В Дъблин свири Крайслер като малко момче. Минава един и чува свиренето, мисли, че е някой виден цигулар. Иска да види този цигулар, но вижда едно малко момче на 15-16 години. Той го взима при себе си, кара го да свири едно парче и казва: "Ето един талант." Той дава съдействието си на туй момче. Талант има то! Ако във вашата душа действа Божествената Любов, то който и да ви види, ще каже: "Има нещо в този човек." Това е спасението в света. Така е за напредналите души, но не се отнася това и за ненапредналите души. Изходният път е този, няма друга свобода. Вие чакате Христос да дойде отвън. Никога няма да дойде Христос, ако тъй вие го очаквате. Ще дойде да ви се усмихне, или да ви каже: "Елате вие, благословени". Много се заблуждавате в това вярване. Христос така, както го очаквате, отвън да дойде, няма да дойде. Тогава, защо да не вярвате в мене, ако е така? Или ще кажете, че аз съм антихрист?
Разумността се отличава с едно нещо: онзи, който иде, той носи свобода и живот за всички хора, нищо повече. А онзи, който носи свобода в Името Божие, той трябва така да живее, той трябва да има една любов, която да не се поколебава в нищо. Неговият живот да бъде живот за другите. В който и народ да дойде Христос и да се прояви по този начин, вие можете да станете проводници на Христа. Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата светлина, така умът и сърцето на човека могат да станат отражение на Словото Божие. Ние трябва да бъдем отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие може да кажете: "Възможно ли е това, аз достоен ли съм?" Вие петните Името Божие. Ако вие не бяхте достоен, Бог нямаше да ви изпрати на земята. Щом сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казвате: "Аз съм много грешен." Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много грешен? Ти като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето достойнство! Понеже те са грехове на твоите деди и прадеди, които трябва да носиш с хиляди векове, и ти трябва, като някой юнак, да изчистиш онази смет, онзи боклук на хилядите поколения, че като те види дядо ти, да каже: "Много се радвам, че ти ни освободи от това робство." Нямате право да се съмнявате в себе си! С това позорите Името Божие.
Аз ви говоря като на приятели. Аз считам за унижение, за позор да ви говоря това, което не е истина. Аз не искам да позоря Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е дал живота. Искам и вие да бъдете свободни. Аз искам да бъдете такива, каквито Господ ви е пратил на Земята. Както аз познавам Бога, искам и вие така да Го познавате. Другояче не може да Го познаете. Искам да минете по същия път, по който аз съм минал. Може да проверявате, колкото време искате, колкото дни и часове искате, но да минете по друг път е невъзможно. Свобода имате в минаването, но ще минете по същия път, по който аз съм минал. Бог е казал: Един е пътят. Той е пътят за въздигането на човешката душа. Този път аз го наричам свещеният път на Любовта, свещеният път на Мъдростта, свещеният път на Истината. Той е свещеният път, по който всички души, всички хора на земята стават свободни.
26 неделна беседа, държана от Учителя на 27 март 1932 г., 10 ч.с. София, Изгрев.
- манаф /тур./- малоазиатски турчин
- стяженолюбие /рус./ - любов към имот и богатство