Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г.
същата лекция може да се прочете в КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
БОЖЕСТВЕНАТА УСМИВКА
Добрата молитва, Духът Божий
Ще прочета само няколко стиха от двадесет и шеста глава от "Деянията на апостолите" (10-17). Да изпеем и „Венир Бенир". На фигурата:
Много пъти се говори за свободата. Човек трябва да знае как да освободи себе си, да бъде свободен всякога. Да му са свободни краката, очите, ушите, постъпките, ръцете и пр.
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек. А3 представлява физическия свят, А2 – духовния свят, А1 е умствения Божествен свят. Във физическия свят нещата са видими. Онези, в духовния свят ги усещаме, а пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения свят се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата." Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга. Книгата е физическата страна. Почнеш да четеш. Пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждаш нещата общо; виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друго усещане. Ти ще усетиш това, което с очите си не можеш да видиш. Казвам сега: Нещата трябва да се координират. С виждане всичко не става. Казваш: „Пипам", но с пипане нищо не става. Казваш: „Вкусвам", но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попитам." Питането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога." Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задавали ли сте си въпроса какво нещо е вярата? Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света." Хубаво, какво си научил, като вярваш, че Бог е създал света. Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят и ако издържи, това е вяра. Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа. Трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка. Но не само да образуваш връзка, но и да имаш отношение и разбиране.
Любовта образува връзки между хората. На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората; тя е създала доста играчки за хората. В духовния свят тя е създала забавление, а пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се, и трето – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки". Но ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота. Ако не четеш встъплението, т.е. ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението, а после няма да можеш да разбереш и учението. Има известна връзка между тях. Най-първо трябва да се освободиш от известни заблуждения. Много неща са изопачени. Например този брат (Симеонов) свири на цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа. А пък виждаме, че този брат гледа къщата си. Но благодарение, че не работи само с цигулката, а има и друго нещо. За него цигулката е забавление. Когато си няма друга работа, играе си и се забавлява с цигулката.
Трябва да се очистят нещата. Някой се усмихне, другите искат да знаят защо се е усмихнал? Някъде пък считат, че усмивката не се позволява, например в черква. Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тьжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им изобразена голяма тъга. Те казват: „Не ми върви". Че какво ще им върви? Какво трябва да се разбира под думите: „не ми върви". Под тези думи човек разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма, или децата му не са добре, или пък, че службата му не е добра. Има нещо, което го смущава, и той казва: „Не ми върви". Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон, трябва да изучаваш характера му. И конят си има особености. Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гьрбавичък. Това показва, че трябва да се пазиш от него. А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда". Този кон е живял векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред. По-добре човек да бъде малко на почтено разстояние от мен. Защото съм опитал, че близостта е опасно нещо". Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил да хапе. Кой е научил коня да рита? Как се е научил да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и го отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка, и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой! Неприятни са ми хората, които се приближават много до мене". В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислеща част. Животните мислят с опашката си. Ако искаш да узнаеш дали едно животно е здраво и умно, ще гледаш как си мьрда опашката. Спре ли опашката да се мърда, животното е вече болно. А пък у човека тази опашка е минала отзад напред. Неговият нос е опашката. И вие можете да познаете неговото здравословно състояние по носа, но за това е нужна цяла школа, за да ви се покаже и обясни всичко. Има някои състояния, които не са здравословни. (Учителят ходи наведен и гледа надолу като слаб и отчаян човек.) Това е нездравословно състояние. Онзи, който ходи така, иска да каже: „Каквото и да говориш, аз живея на земята – тези неща не са за мене. Ти говориш за небето, но я ми говори нещо за земята".
Ние казваме за някого: ,Да му говорим за онзи свят". Какво е онзи свят? Онзи свят е разумният свят. Това, което можеш да разбереш, и това, което може да внесе в теб светлина – това е онзи свят. Това, което може да внесе в теб едно топло чувство, това е онзи свят. Това чувство, което внася в теб топлина, това е онзи свят. Но ти разбираш нещата физически и казваш: „На онзи свят ще се познаваме ли?" Щом в този свят не се познавате, и в онзи свят няма да се познавате. Казваш: „Ще има ли срещи в онзи свят?". Щом се познавате, ще има срещи. В онзи свят или в разумния свят ти никога не можеш да срещнеш един човек, когото не обичаш. И никога не можеш да срещнеш един човек, от когото не искаш да научиш нещо. Щом го обичаш, той става видим, и щом искаш да научиш нещо, той ще ти говори. А пък щом не го обичаш и щом не искаш да научиш нещо от него, той е невидим за тебе.
Кога човек трябва да мълчи? Човек трябва да мълчи, когато разумният говори. Да мълчиш, когато Господ говори. Да говориш, когато разумният говори, какво подразбираш от това? Ако отидете при някой извор и говорите, ще ви слуша ли изворът? И той ще говори с вас.
Да направим сега едно сравнение. Да допуснем, че един човек е болен. Това е нещо, което не е под контрола на неговата воля. Всички неща, които човешката воля не може да контролира на физическото поле, в духовния свят и в умствения свят, произвеждат едно болезнено състояние в човека. Щом имаш болка, това показва, че твоята воля не може да контролира това нещо. Ти казваш на болестта: „Иди си". Но тя не си отива. Ако е като войника, ще му кажеш да си отиде и той ще си отиде. Той ще ти каже: „Слушам, ваше високо благородие!" „Слушам, господин майор!" „Слушам, господин полковник!" „Слушам, владико свети!" Ако е учител, ученикът казва: „Слушам!" В съвременния живот ти си създал едно понятие за себе си, което не съответства на твоята мисъл и на твоето сърце. Трябва да бъдеш верен. Ти мислиш, но това, което мислиш, трябва да бъде вярно; ти чувстваш, но това, което чувстваш, трябва да бъде вярно. Ти постъпваш, но така, както постъпваш, трябва да бъде вярно. Верни неща са всички, в които няма два израза. Верни неща са тези, които не можеш да гьлкуваш по един или по друг начин. Те имат само едно тълкуване.
Казано е: „Верен и истинен". Значи верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини.
Външните условия принадлежат на физическия свят. Възможностите принадлежат на духовния свят. Във физическия свят трябва да имаш разнообразие в условията, в духовния свят трябва да имаш разнообразие във възможностите. В духовния свят наглед има голямо еднообразие в условията, а разнообразието е във възможностите. В духовния свят например съществата външно си приличат – наглед има еднообразие. И като се мръдне малко онзи, с когото говориш, като се отдалечи малко, после не можеш да познаеш кой е. Всички си приличат като два стръка иглика. Приличат си, не можеш да ги различиш. В духовния свят не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Как ще познаеш един човек във физическото поле? Ако не си добър, ти не можеш да го познаеш. За да познаеш един човек във физическото поле, трябва да бъдеш добър. Ако си добър, всички хора се отварят пред теб. Ако не си добър, всички хора се затварят за теб. Ние казваме: „Трябва да бъдем добри". Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят. А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят. Та доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в теб, с вътрешните стремежи на твоята душа. По този начин само човек може да прогресира.
Човек трябва да има разбиране. И ако не разбира живота така, той става еднообразен. Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре!" Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това?" Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре!" Или пък някой ти каже съвсем тихо същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена, ясна, да се знае какво иска да каже. При говора вътре в тебе трябва да има съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре!"Защо се развалят отношенията между хората? – Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората? – Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича!" Защо? Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го, без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, да има маниери. Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее; не можеш да го обичаш. Ти казваш: „Той трябва да ме обича!" За какво трябва да те обича? Може да те обича за твоето добро; може да те обича за твоя светъл ум; може да те обича за твоето благородно сърце; може да те обича за твоята честност. Хиляди работи има, за които може да те обича.
Ти питаш: „Господ какво мисли за нас?" Някои казват: „Той обича всички." Една неразбрана работа е това. Мислиш ли, че като си грешник, Господ ще прояви своята любов и ти ще можеш да я възприемеш? Мислиш ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже.
Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за теб, Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша." Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нищо, но те оставя да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица – като теб. И ще ти даде урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света?" Лошите условия показват, че не сте живяли, както трябва. Такъв е законът. Не е за унижение това. Понякога казвате: „Защо дойдоха лошите условия?" Или вие сте причината, или обществото е причината, или човечеството е причината. Все има причина, та са дошли лошите условия. И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество. Ние участваме във всички неща, затова трябва да бъдем изправни. Човек трябва да знае в дадения случай кой е причината. Ако вие сте причината, веднага изправете грешките, които правите. Ако обществото е причината, ще отидете да изправите това общество. И ако знаете причината, ще отидете да изправите тази погрешка. И ако причината за доброто сте вие, ще се радвате на това. Ако обществото е причината, ще отидете да му благодарите. Ако пък човечеството е причина, на човечеството ще благодарите. Ако условията са добри, ще благодарите на себе си, че сте живели добре, ще благодарите на обществото, че е живяло добре, ще благодарите на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите, те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят. Та трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите. И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят. Например ти се усмихваш. Всеки ден трябва да се учиш по нов начин да се усмихваш, всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш, по нов начин да чуваш, по нов начин да възприемаш уханията, по нов начин да кажеш една дума.
Сега всички вие говорите за любовта. Аз ще ви изпитам за любовта. Я ми кажете следното, как ще произнесете думите: „Обичам ви!" Как ще кажете тия думи на обичния си? Ако ви каже някой: „Обичам ви" и ако при тези думи се появи светлина в ума ви, топлина в сърцето ви и енергия в тялото ви, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, а няма никаква топлина, светлина и сила у вас, то тази дума не е изговорена добре, а механически. Като отидете в онзи свят, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да изразходваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако вие сте вдигнали много нагоре ъглите на устата си, изразходвате много енергия. И като спуснете много надолу ъглите на устата си, пак изразходвате много енергия. Ще се усмихнете по възможност така, че да нап равите най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че сте се усмихнали. Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал, но това никой не е видял. Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче?" Христос се усмихнал малко. Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше." Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна. Но аз ви казвам, че това е искал да каже.
Защо хората умират? Защото не обичат. Защо страдат? Защото не обичат. Защо не им върви? Защото не обичат. Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам." Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви. Ти казваш: „Христос, който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той". – Нищо не значат тия страдания. Те са малко. Христос имаше предвид не само какво ще се случи в един ден, а бъдещето, което ще дойде. Какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята истинска усмивка. Какво означава твоята усмивка? Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам, че няма да постъпвам като това куче. Такъв живот няма да водя. Ще знам, че за мен това е едно предметно учение. Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога." Всеки от нас може да съживи един мъртвец. Мъртвите хора те слушат. За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се." А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши." И ако ти му кажеш: „Усмихни се" и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее. Умрелите слушат. Те много слушат. Толстой разправя един пример. Посетил един руски манастир и срещнал стар калугер на осемдесет и пет години от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз." Толстой със своите дебели вежди бил много наблюдателен и искал да знае това.„Кажи ми как така един княз стана калугер?" Онзи му казал: „На младини, между единадесет и двадесет и една година бях, се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как един ден получих припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че съм умрял. Слушам как лекарите заключават, че съм умрял – сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: Това ли е смъртта? Видях моята възлюбена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш!" Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, друг обичах. И от немай къде се свързах с него". Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче." Той се усмихнал и оживял и до осемдесет и петата година служил в манастира. Той се усмихнал и оживял.
Та и вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но да не я видят хората. След като ви дойдат големите страдания на живота, като ви погледнат, усмихнете се в себе си, вдигнете очите си нагоре и благодарете на Бога, че можете да се усмихвате. А пък вие при най-малките страдания почвате да гледате начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мен ще ме държат отговорен, понеже изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя едно предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това, защото зная как да поправям тия работи. Не е лесна работа. Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това и ви го показах.
В недоволството вие сте майстори. Но рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка. При усмивката има едно координиране на нещата. Ще поставите погледа си под известен ъгъл, после очите си. Ще вземете известна поза и ще координирате очите си със своята усмивка; също и носът си, и ръцете, и краката си – и те ще вземат известна поза. Каква поза ще вземете? При усмивката ще вземете такава поза, че да имате едно особено положение спрямо слънцето и земята. Ще вземете отвесно положение. Да не сте наклонени нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнете. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Вие, когато се усмихнете, ще приличате на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва. Той прилича на цвете и тогава от него излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива.
Та ангелите наблюдават това. То е цъфтене. Като говорим за тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега?" Че положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е? И положението на една кокошка, която се пече, какво е? Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Да бъдеш шофьор не е лесна работа. Въпросът не е само да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с учтивост, да ги погледнеш с учтивост, да тръгнеш, както трябва, и да гледаш да не правиш сътресения. Те да са доволни, че си ги возил без сътресения. А пък сега има някои шофьори, които така те тръскат, че в чудо ще се видиш. А пък има и шофьори, които ще ти се усмихнат, ще те возят с усмивка на уста и ти ще кажеш: „Така никога не съм се возил."
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е той. Бог крие своите блага от хората, които не го обичат. И много души на земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си, и колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си, и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си, и колко сестри има, които не са разбрани от братята си. В този свят, в който живеем, има голяма неразбория. Не се разбираме. И като не се разбираме, ние се мъчим.
Вие всички носите на лицето си умора, с което казвате:„Тежък е животът". Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот. Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разберете една мисъл, като разберете едно чувство, като разберете една постъпка, това ще е едно голямо богатство. Какво повече от това! Ти срещал ли си хора на истината? Виждал
ли си истината в очите на човека? Ако търсиш истината, ще я намериш в очите на човека, ако търсиш знание, мъдрост, търси ги в ушите на хората. Виж как са направени ушите. И виж, когато някой те слуша, как си поставя ушите. Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да дьржиш ухото си. А пък ако търсиш човека на любовта, гледай устата му. Устата е авторитет на любовта. И ако не знаеш как да си държиш устните, не можеш да проявиш любовта. Проявлението на любовта зависи от съприкосновението на двете устни. Не много да ги стискаш, нито да са съвсем отворени, но да има едно леко докосване на двете устни -- едно любовно състояние. това е здравословното състояние. И когато у някои хора това съприкосновение не е правилно, те не са живели добре. Тогава краищата на устните са обърнати надолу:
. Когато устните при съприкосновениетоси образуват права линия: 
,
то тази права линия показва, че чувствата са постигнати. А пък има едно такова положение: 
. Това е естественото положение. Човек трябва да даде на всяка своя мисъл известен физически оттенък. Някой ден трябва да имате упражнения за устата си. Вие не си познавате устата. Някой ден трябва да имате упражнение за очите си, за ушите си, за
ръцете си. Трябва да знаете как да си държите ръцете. Ти може да си свършил четири факултета и пак да си невежа. Не можеш да се ползуваш от това знание, което Бог ти е дал. Ще трябва да се явиш пред Бога с тялото си и Бог, като те погледне, ще погледне най-първо очите, после ушите, после устата, след това ще погледне челото, после скулите, после цялото тяло навсякъде и като види, че си без дефект, ще се зарадва, че си живял добре. А пък щом те погледне и види, че са изкривени устата ти, очите ти и пр., Той ще разбере, че не си живял добре. Ще се оплакваш, че външните условия са били лоши, че хората не са те познавали много добре и не са те оценявали. Тогава Господ ще каже: „Ами ти кого позна?" – Щом всички хора не са те познали, значи и ти не си ги познал. Когато кажеш: „Намерих едното, и го познах", тогава пак е добре. Но да минете живота си и да не познавате нито един добър човек, тогава? Някой казва: „Няма добър човек в света!" Поне ти си най-добрият! Като намериш най-добрия човек, той ще ти бъде учител, той ще ти бъде баща. Като намериш най-добрата жена, тя ще ти бъде майка. Ако намериш други най-добри, те ще ти бъдат сестри, братя и пр. Те ще ти бъдат и слуги. Ако познавате хората, както трябва, тогава вие ще имате един учител, един баща, една майка, един брат, една сестра, един слуга. Думата слуга и тя е опорочена. Вие мислите, че да бъде човек слуга, това е много просто нещо; вие мислите, че човек ще бъде слуга, когато няма какво да прави. На земята е така. В духовния свят най-възвишените същества стават слуги. И ако някой там се е отличил с някакво голямо отличие, тогава за производство ще го пратят на земята да стане най-учения слуга, за да покаже какъв трябва да бъде слугата. И този слуга, дето и да отиде, от слуга ще стане пръв. Ако е ученик в музикалното училище, щом професорът каже нещо, ще го пита, какво мисли той? Постоянно ще искат неговото мнение. Слугите в света трябва да бъдат най-учените хора. Да бъде човек господар е лесна работа. Когато някой е прост, от небето го пращат за господар. И тогава на този, глупавия господар, му дават четири-пет умни слуги, за да му бъдат учители. Нали има княжески деца, които имат голямо мнение за себе си, че са от царска кръв. Те имат ред професори да ги учат. Тези професори знаят много повече от тях. Не само да мисли човек, че има царска кръв. Мнозина от вас казвате: „Аз имам Духа Божий" Според мен един човек, който не учи, той няма Духа Божий; един човек, който не обича, той няма Духа Божий; един човек, който и да е, който не постъпва добре, няма Духа Божий. Щом имам Духа Божий, ще мисля, както Бог мисли, ще обичам, както Бог обича, и ще постъпвам, както Бог постъпва. Не се изисква кой знае какво при обичта. Аз не критикувам нещата. Представете си, че ви дават едно ядене, което е сготвено преди десет дена, друго ядене, което е сготвено преди пет дена и трето, което е сготвено днес. Питам сега, кое ядене е по-хубаво? Онова, сготвеното преди десет дена, преди пет дена или сготвеното днес? Яденето, сготвено днес, е най-хубавото. Плодът, който е узрял днес, е най-хубавият. Като се изминат четири–пет дни, този плод е изгубил вече нещо от своята сладчина. Плодът губи своята сладчина. Плодовете не узряват еднакво. И ако засадя ябълка, трябва да ходя при нея и да наблюдавам плодовете. Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видите само две–три узрели череши. Тях ще откъснете. Втория ден са узрели още четири–пет череши. На третия ден са узрели десет, петнадесет, двадесет череши. Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядете това, което е узряло днес, вие ще приемете това, което от другаде никъде не можете да приемете. А пък вие често отивате при един плод, който е презрял. Той няма тази сила. Вие ще кажете на някого една дума, която е узряла преди десет дена. Не, като кажете една дума на един човек, тя да бъде такава, която е узряла днес. Много думи няма да му кажете. Нали има любовни писмовници. И младите, и старите дядовци, и те пишат любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори" и пр. Но и това са неща, взети от писмовника. Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля." А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето." И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегаря яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегаря яденето. Това е невъзможно. Така зная аз. Която не обича, тя го изгаря всякога. И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича. Имайте любовта в най-чистата форма. Ако вашето сърце прегаря яденето за ума, тогава има ли сърцето ви любов? Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа нещо лошо. Когато любовта се оттегли, тогава е възможно, но при любовта е невъзможно. Не се самоизмамвайте! При прекъсването на тока на любовта може да кажете лоша дума и после идва страданието. Затова не прекъсвайте Божествения ток на любовта. Това е самовъзпитание за вас. Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта. Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсване на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владеете нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владеете чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало. Някои деца много добре постъпват. Веднъж ви дадох и сега пак ще ви дам следващия пример с едно шестгодишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога." Аз веднага разбрах, че тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И е права. Много умно постъпи. Вие, възрастните често ще вземете един карамфил. Че ако дадете някому един откъснат карамфил, вие искате да кажете: „Можете ли да възстановите живота на този откъснат карамфил?"
Не се стремете да поправяте един човек, който носи един откъснат карамфил, не се стремете да поправяте един човек, който говори безразборно. Оставете го. Не се стремете да поправяте един човек, който не мисли, както трябва. Това е немислимо. Хич не си поставяйте за задача да поправяте хората.
Разговаряйте с хора, на които Бог говори. Обичайте хората, които Бог обича. Що е богатство? Аз считам богат онзи човек, който е богат и на земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На земята той е богат и щедър – щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото. На земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта. На земята богатият човек си служи с истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек. А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето. Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нисшите духом" или „Блажени кротките и смирените". Но знаете ли какво е кротък човек, или смирен човек, или милостив човек? Ако милосърдието у вас е слабо, духът ще ви каже: „Потърси ме в моята милост!" Ние сега призоваваме Бога в милостта Му, понеже сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е качество на човечеството, затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на своето милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то най-много един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе пет лева и ги тури обратно в джоба си, намери два лева и пак ги тури обратно, и като намери един лев, даде го. Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още." Й като намери някое скъсано палто с десет дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро." Благодаря за такова добро, направено със съдрани палта! Ако направите добро, направете го, както трябва. Този човек има нужда от шапка. Купете му една шапка, каквато той би носил.
Ще изберете и начина на даването. Като обичате някого, няма да му занесете шапката сам. Ако го обичате, сам никога не му носете подарък. Щом го занесете сам, ще загубите Бог, Който ни обича. Той не ни носи сам благата. Той изпраща другите да ни носят всички свои подаръци. Той изпраща слънцето, дъжда, вятъра, хората и пр., но Той никога не идва да ни донесе нещо. И вие, като обичате някого, ще намерите един човек, да изпратите чрез него своето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната". А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тази любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява. Когато минете покрай болен човек, ако обичате, той ще оздравее, когато минете покрай невеж, той учен ще стане. Няма да му кажете, че го обичате. Всички хора, покрай които минавате, ще почувствуват любовта ви, без да им казвате, че ги обичате. И вие ще се радвате. Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ги е направила такива. Това е пътят. За това изкуство ви трябват още хиляди години. Но все пак малко може да направите. Правете опити. Какво ви струва сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И клепачите на очите – и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от клепачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се насочват надолу, то това вече е старост. И ако краищата на устата са насочени надолу, това е старост.Младостта изисква особени линии. Та някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си? Ще намерите къде седи погрешката. Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето. Има някаква причина. Трябва да констатирате като лекар хубавите и лошите неща, за да можете да се радвате на хубавите и да изправите лошите. Като ви говоря, искам да имате лице свежо, и като ви погледне човек, да забележи, че от вас излиза мисъл, любов и истина. И да кажете: „Ето един човек в света, който мисли, който чувствува, от когото любовта изтича като извор. И който има истина в себе си." И като отивате някъде, да имате какво да давате.
И да знаете на какво разстояние да бъдете от хората. Не се приближавайте много един към друг. Мисълта трябва да бъде близко. Ако един човек се приближи много до друг, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи много, пак я изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек, не да му търсите погрешките, но за да видите това, хубавото, което Бог е турил в него. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да виждате недостатъците си, а за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в умовете ви, в сърцата ви и в душите ви. Изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Всички органи и удове* ще бъдат като едно предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутрин, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните три пъти – един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете три пъти и да останете с впечатление, че устата ви са на място и да ви е приятно. И ще погледнете устата си, като че се запознавате с някой човек. Няма да си разправяте един на друг какво правите. Няма да разправяте: „Аз така направих." Много леко, по най-лекия начин с бяла кърпа ще си изтривате устата. И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на земята, на небето и в Божествения свят.
„Пътят на любовта е път за възлизане към Бога" (три пъти).
Всички в този път!
15 лекция на Учителя, държана на 10 януари 1940 г., сряда, 6,30 часа сутринта, София, Изгрев.
- Органи на тялото (б.р.).