Общ Окултен Клас- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)
БОГАТ И СИРОМАХ
"Добрата молитва"
Ще прочета десета глава от Посланието към римляните, от шестнадесети стих до края.
"В начало бе Словото"
Прочетоха се темите "Новият начин на мислене".
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха? Старата е изтъркана, износена. Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко. Малко може да събере шишето. Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо. Вие мислите, че онова, което знаете, е право. Онова, което вълкът знае, и то е право. Той мисли, че е право. И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право. Хората каквото знаят, все е право. А пък при това "право" все съществува едно криво.
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2? Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета. По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети? Външните орбити са по-големи. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това. Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните? Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
Говорим за външен и вътрешен живот. Човек си има един вътрешен живот. Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант? Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете. Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
Сега всичките тези неща са верни. В какво отношение са верни? За кого? За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване. Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване. Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
Някой път си погледнете ръцете, погледнете си линиите, едва сега започвате да четете по тях, и казвате на някого: "Дайте си ръката", за да предскажеш съдбата му. Който има предразположение, може да предсказва. А който не ги знае, и той ще ти каже.
В какво седи качеството на човешкото лице? Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество? За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят. Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят. Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
Например вземете сегашното състояние на хората. Казват: "народна религия". Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара? Те струват близо един милион лева. Сега това са посторонни въпроси.
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек. Човекът е започнал с целувката. Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е. Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо. Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна. Когато се говори за устата, това са електрически органи. Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става. Говоренето, това е то идеята на целувките. Целунеш себе си.
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора. Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш?" Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва?" Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон. Трябва да заплатиш с нещо. Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
Сега да оставим този въпрос. Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там?" Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл. Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи. И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост. Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено. Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост. Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо. Тогава какво трябва да правиш?
Сега човек е разделен. Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш? Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер. Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос. Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
Божествените работи по какво се отличават? Те имат едно качество. Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние. И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост. Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бог. Може дяволът да те е турил там. Не мислете, че като завършите университет, че това е от Бог. Божественото знание вие го носите в себе си вложено и в него няма промяна и измяна.
Сега може да паднете в едно противоречие. Вие може да кажете: "На нас ни трябва знанието на дявола, понеже дяволът, и той е създаден от Бог." Но дяволът има друго мнение. И той е творец на нещастията. Онова, което той твори, не е Божествено. И което аз творя, и то не е Божествено. Аз което мисля, аз съм прав. И дяволът което мисли, и той е прав, и той ще има своите интереси. Щом ти мислиш криво, ти си един дявол. Какво мислите вие за дявола? Няма нищо лошо в дявола. Аз бих желал всички да бъдете сарафи, че като ви дадат една монета, да знаете златна ли е, или не.
Сега всички тези неща, които ви говорих, те ви отвличат от същественото. Може да говорите много работи. То се е говорило, говорило, но същественото седи във волята Божия. Какво нещо е изпълнението волята Божия? В света има три воли, които едновременно действат: действа твоята воля, действа волята Божия и действа волята на света. Тогава как ще различаваш Божията воля от твоята воля и твоята воля от волята на света? Откъде ще знаеш, че това е твоята воля или че това е волята Божия?
Питам ви, ако ви турнат един дървен крак и той се движи, това волята Божия ли е? Движи ли се този крак по волята Божия? Той се движи по човешката воля, той се движи по твоята глупост. Може да си счупи крака, и хората са го направили за десет хиляди лева. Кракът знае и всички клетки на крака знаят, че в тях ще се проектира волята на цялото тяло. И ние сме като удове на Бог, и като вършим нещо, ние знаем, че това, което вършим, е волята Божия, и ние нямаме абсолютно никакво съмнение в това. Аз никога не питам дали това, което направих, е право. Какво питам своя крак? Щом тялото си е преместило крака, кракът е извършил Божественото движение. Следователно онзи морал е важен, който е общ за всички хора едновременно, понеже всички хора съставляват една обща цел на Бога. Следователно всяко добро, което е засегнало всички отделни единици, вътре в този Божествен организъм, то е добро.
Сега аз ви говоря върху един предмет, който вие знаете, теоретически го знаете. Нямате едно практическо правило, да приложите нещата и вследствие на това има едно голямо противоречие.
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра. Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде. Тя се отнесе до мен. Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш?" Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида?" Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш?" Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената. Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример. Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение. Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал. Аз на себе си проповядвам. Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче. Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо. Той казва: "Аз съм живият хляб. Който иска, може да Ме яде."
Вие сега сте от добрите. Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си. А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път. Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път. И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
Сега ние казваме, че сме християни. Някой казва, че Духът му говори. Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш?" Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева. Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал. Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят? Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия?" Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: "Как да прославим името Божие?'" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат. Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува. И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле. И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари. Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае. Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му. И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
Той, като получи тези десет хиляди лева, ти каже - след три месеца ще плати, и не идва да ги плати. И след четири месеца пак не плаща. Ти си го научил да лъже. Ти казваш: "Аз му направих едно голямо добро.'" Ти си му направил добро - научил си го да лъже
Аз ви говоря за един морал не за себе си. Ще ви настръхнат космите. То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви?" Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко?" Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете?" Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън. И ти се благодари, че е излязла тази гной. Изцеди го добре и се освободи от нея.
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние. Мъчи ви нещо, неспокоен сте. Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите. Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева. Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни. Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега? Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси. И двете са временни. За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата. Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло. Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили. Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите. Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
Това не е важно сега. Кое е най-важното? Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади?" Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път?" Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали? Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава". Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични. Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии. Това е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят". (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не?" Това е друг въпрос. Това не е едно съвпадение на нещата.
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов. Някои ни считат, че ние сме много скромни. Казват: "Тези хора са много скромни. Виж какви къщички имат. От немай-къде са къщичките такива. Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
Пазете едно нещо. Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил. Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят. С добрия човек всеки може да злоупотреби.
Единствените хора, които печелят в света, това са добрите хора. А пък единствените хора, които винаги губят, това са лошите хора. Това ще проверите. Лошият човек в началото печели, но го очакват големи загуби. Някой се оплаква, че има големи загуби, много страда. Че духовен си станал. Щом не страдаш, изгубена работа е. Щом овцата блее в гората, овчарят ще я намери. Ти като скърбиш, ще те намери Господ. Ти като плачеш, скърбиш, молиш се, ще те намери Господ. Всеки се моли от зор. Кой, като е радостен, ще се моли? Той казва: "Благодаря Ти, Господи," И казва: "Дайте да ядем." И като се наяде, заспива. А пък като дойде някоя голяма беда, коленичи на краката си и се моли, и казва: "Три часа се молих от зор."
Аз сега гледам добрата страна. Какво лошо има, че страдате, че сте обеднели? Вие ще ми възразите така: "Ти опитал ли си сиромашията? Лошо нещо е сиромашията." Но който е опитал сиромашията и счита, че може да я носи, счита, че съзнание има в него. И най-после, как може да бъде един човек сиромах? Ако любовта действа в сърцето му, може ли, може ли с любовта да бъде сиромах? Аз считам сиромаси хора в света тези, които не са опитали любовта. Единствените хора, които са сиромаси, са тези, които не са опитали любовта, които не са опитали доброто. А богати са тези, които имат любов. Казвам, блажени богатите, в които любовта работи, блажени богатите, в които доброто работи, блажени и богатите, в които знанието работи, силата работи. И горко на сиромасите, на които душата никога не е била посетена от любовта. Горко на сиромасите, на които душата никога не е била посетена от доброто. Горко на сиромасите, на които душата никога не е била посетена от Божествената сила. И така нататък.
Досега вие облажавахте сиромасите, сега може да облажавате богатите, и да знаете защо ще ги облажавате. Сега вие може да облажавате богатите. Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право. Спрямо известни хора ще бъдеш прав.
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш. И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича. Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното. Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели. Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват. Защото изворът винаги дава. Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река. Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб. Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата. И само така може да прогресирате. А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
"Отче наш"
6.30 часа
Четвърта лекция на Общия окултен клас
17-ти октомври, 1934 г, сряда, 5.00 часа, София - Изгрев