Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА КИНА ПОПОВА МАРКОВА
За Кина Попова Маркова става дума в първото писмо на Учителя до Константин Иларионов. Тя възприема идеите на Учителя в началото на века, когато Той започнал да изнася сказки по френология в читалище „Надежда". На тези идеи остава вярна до края на живота си. Била е висока, стройна, с благородна осанка. Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г. Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена.
Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра."
Като слугиня, при К. Маркова постъпила Христина Кузманова, препоръчана от свако си Иван Даскалов, учител в Драгижево. Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете. Новата й майка поела нейното възпитание, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно момче, което им било комшия. Кина спечелва Христина и идейно. Последната става ревностна последователка на Учителя и остава такава до края на живота си.