Общ Окултен Клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
БЕЗКРАЙНИТЕ НЕЩА
5 ч.
Небето облачно.
Времето меко, топло.
"Добрата молитва "
(Учителя преглежда направените теми върху "Най-добрият метод за работа".)
Вие пишете теми за много учени хора. Които ги слушат, трябва да бъдат философи, а не прости хора. (Учителя чете темите:) "Добрият певец трябва да има ясен, чист глас. Тонът му трябва да бъде мелодичен и звучен." Това е за учени хора. Например казвате, че тонът трябва да бъде ясен. Но този, който чете, не знае какво нещо е ясен тон. Или казвате: "Тонът му трябва да бъде силен." Той не знае какво нещо е силен тон. Даже и толкова време като сте следвали, колко работи има в света, неразбрани за вас! Вие мислите, че Господ всичко нарежда в света. Всички духовни хора – не духовните хора, а верующите – вярват, че всичко Бог нарежда. Всички практични хора в света вярват, че те всичко нареждат. И в едното, и в другото има известна вероятност. Имате една нива. Житото е хубаво, израснало е на един метър и половина височина. Защо? Защото този човек си е изорал хубаво нивата, воля има. Другата нива е израснала едва половин метър – не е изорана дълбоко. Случва се някой път плитко изораните ниви да дават повече жито, отколкото дълбоко изораните: това става при голяма влага, защото тогава дълбоко ораните ниви дават високо жито, то израсне и легне. Но това са изключения. Питам: Ако изореш дълбоко нивата, а не пада дъжд, какво ще те ползва? Все ще има някаква придобивка. Дълбоко ораната нива всякога ще даде по-хубаво жито, отколкото плитко ораната.
Сега, вие сте икономисти, изучавате науката за икономията. Мислите за труда си. Да ви дам една загадка, да видим как ще я разрешите. Едно време един млад вълк и една млада овца се влюбили и се задомили. И почнали да живеят заедно. Но как могат да живеят? Като дошла възлюбената на вълка, той й сготвил младо агне. Тя казала: "Никога не съм яла такова нещо. Нашият род не може да яде това." Очудил се нейният възлюбен – как да не яде такава храна, каквато той яде! Тя му казала: "Когато ядеш вашата храна, пускай ме да се разходя малко." "Хубаво, ще се разхождаш." Той се чудел и не можел да си обясни защо, когато той яде, тя ходи в гората. А тя ходела в гората да пасе. И така цяла година се минала. Вълкът си казвал: "Чудна работа, аз ям и едвам живея, а пък моята възлюбена без да яде, пак живее." След една година отишли на гости у неговата възлюбена. Тя сготвила по вегетариански. Вълкът, като видял, казал: "Никога не съм ял такова нещо, не мога да го ям. Ще ме оставите. Когато ядете вие, ще ме оставяте да се поразходя." Тя казала: "Може." Но като ходел, той все се връщал с пукната глава. Не можели да разберат,защо се връща след всяка разходка все с пукната глава. А той обикалял тая кошара, оная кошара и искал да си вземе оттук-оттам агне. Опитвал се да вземе агнето и му пукали главата. И досега овцете не могат да разберат, защо на вълците главите се пукат. И вълците не могат да разберат досега защо овцете ходят из гората. Най-после явил се един вълк философ, който казал: "Овцете ходят из гората заради нас, за да ги ядем." И овцете казали защо са пукнати главите на вълците: "Тия герои, като ходят на бой да ни защищават, там им пукат главите." Някой път и вие така извеждате своите заключения.
Сега казвате: "Най-добрият метод за работа е следният: човек трябва да бъде здрав, умен, учен, трябва да е добре нахранен; после – Слънцето трябва да е изгряло." Хубаво, когато вълкът ходи на работа, чака ли Слънцето да изгрее? Той си ходи вечерно време, през нощта хойка – като залезе Слънцето, той тогава излиза на работа. Вълкът вечерно време прескача, а овцете денем ходят.
Когато загазим, казваме: "Господ ще оправи работите. Трябва да вярваме". Аз ще ви дам едно друго разбиране. Не само за работа, но трябва да мислите. Защото това, което аз ще ви дам, и то е за учени хора. Понеже сте учени, вие пишете само за учени, за философи, затова и аз реших да ви дам нещо много философско.
Любовта и животът са за младите. Работата и учението са за старите.
На младия не му трябва да работи и да учи, а му трябва да люби и да живее. Да люби не както вие разбирате – да ходи да търси моми. Да търси моми – това е работа вече, за това трябва знание. То е за старите хора. Ако е да се избере една мома, трябва стар човек. Ако искате да обичате някого, търсете някой млад човек да ви каже как.
Друга погрешка: Вие казвате на младите: "Трябва да живеете!" Как ще живее един човек, който не е любил? Животът е резултат на любовта! Щом искате да живеете, вие искате да бъдете млади. Как ще жиеете, ако не сте любили? После, какво значи да любиш, как го разбирате вие? Да ви изясня какво имам предвид. Вие сте живели 20 години и сте яли месо. Имали сте такова разбиране на живота – че без месо не може. След 20 години се убеждавате, че трябва да ядете растителна храна и ставате вегетарианци. Ако вие не сте яли месо и не сте били вегетарианци, какво знание ще имате за месоядството и за вегетарианството, и за това коя храна е най-добра?
Ще ви приведа и друг философски въпрос. Писанието казва, че между плътта и духа има постоянно борба. Плътта не се подчинява на духа и духът не се подчинява на плътта. Христос, като дойде на Земята, за да се освободи от тая борба, каза: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си." Не каза: "Който не яде и не пие духа ми." Той жертва плътта си. А с вашето разбиране, от ваше гледище, всички ядете, за да имате плът. Някому са хлътнали очите, лицето, коремът – вие казвате: "Ще умре този човек!" Твърдим, че "Животът не седи в плътта", а при това вие вярвате, че като ви стане коремът по-голям и вратът по-дебел, ще живеете по-добре. Къде е единството на вярата тогава? Някой ще каже: "Мен не ми трябва много ядене, много плът не ми трябва" – но все таки трябва да има една връзка между плътта и духа. Има нещо неразбрано. Какво разбираме ние под думата плът!
Казвам: За да живее човек, най-първо трябва да учи. А за да учи човек, най-първо трябва да е работил. Ти не можеш да учиш, докато не си работил; не можеш да работиш, докато не си живял; не можеш да живееш, докато не си обичал. Значи: не можеш да учиш, докато не си любил. На младини ако не си любил, на старини не можеш да учиш. На младини ако не си живял, на старини не можеш да работиш. Вие искате да бъдете богати, искате да бъдете здрави. Това са резултати – на какво? Искате да бъдете силни, добродетелни, но това са резултати. На какво са резултати? Някой път казвате: "Човек трябва да вярва в Бога, трябва да изпълнява волята Му." Аз съм съгласен. Как ще изпълняваш волята Божия като млад? Най-първо ще любиш и ще живееш. Като стар ще работиш и ще учиш. И ще почнеш тогава донякъде да изпълняваш волята Божия. Вие казвате: "Като изгрее Слънцето..." Хубаво, но изгревът на Слънцето има отношение към очите. Ако ти нямаш очи, няма да знаеш кога е изгряло. Дали една храна е добра, или не, дали е вкусна, или не, няма да ти покажат очите, а езикът. А дали има ухание, или не, няма да покаже устата, а носът. Дали някой човек пее добре, или не, това няма да ти покажат очите, а ухото; дали гласът е добър, сочен и прочее, ухото ще каже. Може певецът да е красив, снажен – това още не показва, че той е добър певец.
Казвам сега: Разберете по какво се отличава любовта. По какво ще познае младият, че люби и живее? По какво ще познае старият, че работи и се учи? (Учителя чете някои теми:) "Не може да работи за Бога онзи, чието слънце не е изгряло." Не може да работи онзи, който е сляп. (Чете:) "Когато сърцето на човека затрепти от любов и светлината на новия живот го озари, той може да работи." Новият живот още го няма, а той говори за него! Как ще говори за новия живот, когато го няма? Някой казва: "Ти като станеш богат..." – и нарежда. Някой, като се жени, ще си съгради мислено някоя златна къща; а после, като се ожени, вижда, че не е точно така, както си я е градял. Дойде някой при тебе и ти казва: "Дай ми на заем хиляда лева, аз навреме ще ти ги върна." Минават се 10 години и не ти ги връща. Той ти е казал "навреме ще ти ги върна", но какво разбира той под думите навреме!
Навреме – когато имам пари. Когато нямам пари – свършено е. Той ти казва: "Утре." Тогава той не знае какво говори. Казва ти: "Утре ще ти платя", но ти говори една лъжа. Утре умре той, ти нямаш никакъв запис – тогава? И вие все казвате: "Утре, утре." Казваш: "Днес ще върна парите", или "Утре", или "След една седмица" – тогава, когато няма да ги върнеш. Тая работа тъй не става. Казваш: "Сега ние от Господа да поискаме." То е друг въпрос, да поискаш от Господа. То е съвсем друго състояние. Ти искаш да работиш за Бога – ще идеш ли да просиш от хората? Ще идеш от Господа да просиш! И тогава ще работиш.
Често казвате: "Оплетоха се работите." И веднага искате да покажете, че сте нещастен човек. Аз не виждам нищо лошо в оплетените работи. Ако се оплете една фланела, какво лошо има? Облечи я! Казваш: "Оплела се е работата ми." Къде е тук лошото? Ние говорим едно, а подразбираме друго. Щом се е оплела работата, още по-хубаво. Някой казва: "Разплете се работата ми." Вие мислите, че да се оплете работата е лошо, а да се разплете е добро. Така ли е? Трябва да мислите! Когато някой казва: "Оплела се е работата ми", аз разбирам, че като се оплете нещо – плетено и изтъкано, то е хубаво. Ние трябва да се върнем най-първо към ония думи, които имат определено значение. Под думите оплела се е работата разбирам, че се е свършило нещо.
Или казват ви: "Ние не живеем по Бога." Щом е тъй, започнете да живеете по Бога! За да живеете по Бога, трябва най-първо да възприемате, трябва да любите – нищо повече! Няма какво да разсъждаваш за любовта. Питате: "Какво е любовта?" Отива един учен човек при друг и го пита: "Какво е удар?" Онзи му казва: "Колкото и да ти разправям какво е удар, каква болка причинява, ще остане неразбрано, но мога само в една минута да ти дам възможност от опит да разбереш." И му удря една плесница. Първият казва: "Стига! Разбрах!" Вие отивате при Бога и питате: "Какво нещо е любовта?" Удрят ви една плесница. Това е любов – нищо повече. Всяко мръдване в света – то е любов. Всяко нещастие и радост в света – то е все любов. Вие не разбирате любовта. Нещастието на мухите не е нещастие на слоновете. В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може да бъде обесен. Казвате за някого: "Оплете се в паяжината." Казвам: плътта и духа. Има нещо неразбрано. Какво разбираме ние под думата плът!
Казвам: За да живее човек, най-първо трябва да учи. А за да учи човек, най-първо трябва да е работил. Ти не можеш да учиш, докато не си работил; не можеш да работиш, докато не си живял; не можеш да живееш, докато не си обичал. Значи: не можеш да учиш, докато не си любил. На младини ако не си любил, на старини не можеш да учиш. На младини ако не си живял, на старини не можеш да работиш. Вие искате да бъдете богати, искате да бъдете здрави. Това са резултати – на какво? Искате да бъдете силни, добродетелни, но това са резултати. На какво са резултати? Някой път казвате: "Човек трябва да вярва в Бога, трябва да изпълнява волята Му." Аз съм съгласен. Как ще изпълняваш волята Божия като млад? Най-първо ще любиш и ще живееш. Като стар ще работиш и ще учиш. И ще почнеш тогава донякъде да изпълняваш волята Божия. Вие казвате: "Като изгрее Слънцето..." Хубаво, но изгревът на Слънцето има отношение към очите. Ако ти нямаш очи, няма да знаеш кога е изгряло. Дали една храна е добра, или не, дали е вкусна, или не, няма да ти покажат очите, а езикът. А дали има ухание, или не, няма да покаже устата, а носът. Дали някой човек пее добре, или не, това няма да ти покажат очите, а ухото; дали гласът е добър, сочен и прочее, ухото ще каже. Може певецът да е красив, снажен – това още не показва, че той е добър певец.
Казвам сега: Разберете по какво се отличава любовта. По какво ще познае младият, че люби и живее? По какво ще познае старият, че работи и се учи? (Учителя чете някои теми:) "Не може да работи за Бога онзи, чието слънце не е изгряло." Не може да работи онзи, който е сляп. (Чете:) "Когато сърцето на човека затрепти от любов и светлината на новия живот го озари, той може да работи." Новият живот още го няма, а той говори за него! Как ще говори за новия живот, когато го няма? Някой казва: "Ти като станеш богат..." – и нарежда. Някой, като се жени, ще си съгради мислено някоя златна къща; а после, като се ожени, вижда, че не е точно така, както си я е градял. Дойде някой при тебе и ти казва: "Дай ми на заем хиляда лева, аз навреме ще ти ги върна." Минават се 10 години и не ти ги връща. Той ти е казал "навреме ще ти ги върна", но какво разбира той под думите навреме!
Навреме – когато имам пари. Когато нямам пари – свършено е. Той ти казва: "Утре." Тогава той не знае какво говори. Казва ти: "Утре ще ти платя", но ти говори една лъжа. Утре умре той, ти нямаш никакъв запис – тогава? И вие все казвате: "Утре, утре." Казваш: "Днес ще върна парите", или "Утре", или "След една седмица" – тогава, когато няма да ги върнеш. Тая работа тъй не става. Казваш: "Сега ние от Господа да поискаме." То е друг въпрос, да поискаш от Господа. То е съвсем друго състояние. Ти искаш да работиш за Бога – ще идеш ли да просиш от хората? Ще идеш от Господа да просиш! И тогава ще работиш.
Често казвате: "Оплетоха се работите." И веднага искате да покажете, че сте нещастен човек. Аз не виждам нищо лошо в оплетените работи. Ако се оплете една фланела, какво лошо има? Облечи я! Казваш: "Оплела се е работата ми." Къде е тук лошото? Ние говорим едно, а подразбираме друго. Щом се е оплела работата, още по-хубаво. Някой казва: "Разплете се работата ми." Вие мислите, че да се оплете работата е лошо, а да се разплете е добро. Така ли е? Трябва да мислите! Когато някой казва: "Оплела се е работата ми", аз разбирам, че като се оплете нещо – плетено и изтъкано, то е хубаво. Ние трябва да се върнем най-първо към ония думи, които имат определено значение. Под думите оплела се е работата разбирам, че се е свършило нещо.
Или казват ви: "Ние не живеем по Бога." Щом е тъй, започнете да живеете по Бога! За да живеете по Бога, трябва най-първо да възприемате, трябва да любите – нищо повече! Няма какво да разсъждаваш за любовта. Питате: "Какво е любовта?" Отива един учен човек при друг и го пита: "Какво е удар?" Онзи му казва: "Колкото и да ти разправям какво е удар, каква болка причинява, ще остане неразбрано, но мога само в една минута да ти дам възможност от опит да разбереш." И му удря една плесница. Първият казва: "Стига! Разбрах!" Вие отивате при Бога и питате: "Какво нещо е любовта?" Удрят ви една плесница. Това е любов – нищо повече. Всяко мръдване в света – то е любов. Всяко нещастие и радост в света – то е все любов. Вие не разбирате любовта.
Нещастието на мухите не е нещастие на слоновете. В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може да бъде обесен. Казвате за някого: "Оплете се в паяжината." Казвам: Оплел се е в една паяжина, защото е муха. Ако беше слон, щеше ли да се оплете в нея? За кого са паяжините? Паяжините не са за слоновете. За кого са страданията? За мухите. Когато човек страда, ще кажа: Той е муха. Аз ви карам да мислите малко. Някой казва: "Страдам! Сърцето ми се къса!" Значи си муха. Стани слон, тогава ще израсне хоботът ти и ще работиш, а не като муха да ходиш да хапеш. И разбира се, като ухапеш този-онзи, ще те пречукат някъде. Мнозина от вас сте пречукали много мухи, дето са ви хапали – на младини и в детството си. Колко мухи има екзекутирани от вас за едно ухапване! Сега, вие считате тия работи за много дребни. Някой казва: "Една муха – голяма работа! Ще я убия, какво от това!" Няма нищо. Разбира се.
Трябва да имате една система в живота си. В природата има системи. Вие седите всички и чакате с лотарийни билети. Аз вярвам в лотарийните билети, но това е един свят на съвсем други закони.
Имате следните дроби: 1/2, 2/3, 3/4, 0.1, 0.2.
Тук имате прости и десетични дроби. Вие сте учени, кажете: В какво седи разликата между простите и десетичните дроби? В простите дроби знаменателите са различни, а в десетичните дроби знаменателят е еднакъв. Следователно простите дроби трябва да ги приведете под еднакъв знаменател. Е добре, кои са по-учени хора – тези, които наредиха простите дроби, или тези, които наредиха десетичните дроби? Кои дроби са по-стари: простите или десетичните?
Всеки от вас има една система. Но с прости дроби е тя. Всеки си дроби, както си знае! Но вашето дробене не е тъй, както трябва. За да дойдете в съгласие, вашите дроби трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Трябва да се знае надробеното – нещата да бъдат определени. Ти като дробиш, може някой път да откъснеш голямо парче, което да не е съгласно с дробта на другите. Ще кажеш: 1/1000 от килограма колко съдържа? Един грам, защото 1000 грама правят един килограм. А едно кило колко крини съдържа? 5 крини или 8 крини, или 12 крини – това е неопределено. В десетичната система един килограм има 1000 грама, а в другата система едно кило има 5, 8 или 12 крини. Та всичко във вас трябва да бъде определено!
Казват: "Трябва да имаме любов!" Така не се говори. Като дойдеш при мене и питаш за любовта, аз ще ти зашлевя една плесница. Това е любов – нищо повече! Една плесница – и ще те изпратя.
А да ти говоря – това е вече пеене, това е изкуство. Да разправиш на някого, какво нещо е любовта – това е пеене. А ако ти не знаеш да говориш, как ще пееш? Веднъж в един от американските колежи влиза една млада мома, дъщеря на един от професорите. Един студент се упражнявал да пее. Но тъй ревял тоя момък, че като го чула, тя хукнала да бяга. Казала на баща си: "Има нещо там, което реве страшно!" Значи майстор е този певец – той е дошъл да изкара публиката из салона навън. Красивата мома избягала от салона. Защо избягала? Защото не разбирала неговото пеене.
Сега, аз ви дадох една песен: "Аз смея да кажа". Спор се повдигна за нея. Да кажем, че я изменя така: "Аз смея да ви кажа". Тогава музикалните ударения и ударенията на речта не съвпадат. Понякога тези два вида ударения не съвпадат. Понякога музиката има мъжки характер, а текстът – женски; друг път текстът има мъжки характер, а музиката – женски. Не се спогаждат и не върви песента – ударенията на мелодията и на речта не съвпадат. Когато се обичат, музиката и текстът си говорят, гугукат си, а когато не се обичат, има спор. Тогава и да се примирят, не може да е за дълго време. Така да говориш и да пееш, то е все едно да влезеш в някой дом, дето мъжът се е оженил за млада жена; ти също си млад и като влезеш, него ще го хванат дяволите и той ще те погледне особено. Влязъл си да слушаш пеенето на младата жена. Веднъж бях на един концерт. Една млада жена пее хубаво. Тя е угледна, красива. Нейният мъж, горкият, седи и трепери. Някои искат да се ръкуват с нея, а пък на него му се къса сърцето. Какво лошо има, че хората искат да й благодарят за хубавото пеене? Когато той вижда, че жени отиват при нея – иди-дойди, но като гледа младите момци да отиват при нея, той се наежва, изважда си кобура. Един казва: "Много добре пее!" На мъжа не му се харесва, че тя пее хубаво. Не му се харесва, че хвърлят очи на нея. Това са разбирания. Какво от това? Какво има? Тук седи една лъжлива идея, наместена вътре в ума на младия мъж. Ревността произтича винаги от едно състояние на преяждане. Всеки, който е ревнив, е преял, надул се е коремът му и не може да се намери в себе си. Ревността е преяждане; и страх те е, че като си преял, ще повърнеш храната назад. Страх те е, че онази, която обичаш, ще ти я вземат. Хубаво, но ти, синко майчин, не я ли взе от майка й, не я ли открадна? Каква философия е това? Казваш: "Не ми я вземай!" Че ти я взе от баща й и от майка й! А пък баща й я взе от друго място! Тая мома трябва да се върне при своите. Щели да вземат жена му! По такъв начин не се разсъждава. По тоя начин не се говори. Не че аз съм против ревността, това е една предпазителна мярка, но трябва да се разбира нейния първоначален произход. Има различни видове ревност в света: ревнив съм – пазя се, да не би да си оцапам дрехите; ревнив съм за хубавите работи. А тая глупава ревност – оставете я! Тя няма място. Казват: "Оставете някого свободен!" Казвам: За да бъде човек свободен, трябва да го обичат – нищо повече! Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат! Свободата иде от любовта! Там, дето има любов, има свобода. Там, дето няма свобода, няма любов. Щом ограничаваш човека, това не е любов. Любовта носи свобода – нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш.
Отиваш при един болен човек. Гледаш го, че е пожълтял и си казваш: "Той ще плати на попа." На себе си казваш тъй, но него утешаваш, казваш му, че Бог ще помогне. Ти лъжеш. Ако можеш да го обикнеш, той веднага ще оздравее! Аз мога да ви приведа много примери. В света това, което лекува, е любовта! Щом си се обезсърчил – любовта я няма в тебе. Щом си се обезверил -любовта не е в тебе. Щом си отслабнал – любовта не е в тебе. Щом си се объркал, щом си осиромашал, щом си станал невежа – любовта не е в теб. Всичко това са признаци, които показват, че онази Реалност, която търсиш, я няма в теб. Ти казваш: "Аз вярвам в Бога." То е друг въпрос, че вярваш. В дадения случай въпросът е какво имаш в себе си. Ти вярваш в Бога, а сърцето ти се къса. Вярваш в Бога, а нямаш какво да ядеш. Каква е тази вяра? Човек трябва да бъде малко философ, да разбира. Като дали на едного хляб, той извадил средината на хляба, изял я, а корите турил в торбата, за да ги даде на кучетата. "Само сърцевината на хляба се яде", казал той. Така торбата му се напълнила с кори. Но ето че пътува той през едно пусто място, където няма никъде топъл хляб. Минават ден, два, три. Отначало торбата с корите му била тежка, но като нямал вече топъл хляб, той взел да поглежда към торбата и почнал да си похапва по малко от корите. Те вече му се виждали хубави. Отначало не ги обичал, но най-накрая се влюбил в тях. Какъв е животът? Сухите кори – това е любовта. Топиш ги във вода и ги ядеш. А тази вода – това е животът. И казваш: "С тях е лошо, ще ги нося, обаче без тях е по-лошо." Законът е: неразбраната любов – това са вашите кори, които носите в торбата си – ревността и пр. Вие носите тия кори. Казвате: "Ние не ядем кори." Но като няма сърцевина, и тях ще ядете. Ако се научите да ядете кори, топени във вода, вие ще разберете какво нещо е любовта. Та препоръчвам ви да отворите вашите научни торби и вашите кори, които с хиляди години носите – изсъхналите кори. Да се влюбите в някоя кора! Ще ги наквасите във вода, ще топите и ще ядете. Хубаво е, нали, сухарчетата са хубави? Хубави, пресни сухари.
Сега вие ще кажете: "Тъй не се говори!" А говорите за небето, че небето е красиво място, че там има ангели, облечени с бели дреги, с копринени златни пояси, със саби. Казвам: Това е нещо неразбрано.
Какво се разбира под думата силен! Кога човек е силен? Когато люби. За всички спорове в света, за всички войни – за всичко любовта е причината. Я го вижте онзи млад момък, той е като някое ангелче, обаче като се влюби, готов е да изтегли ножа и да воюва с всички.
Всички вие тук сте инвалиди от любовта! Остарели сте. Всички пред мен дефилирате с вашите кръстове от еди-кое си сражение. Уважавам всичките ви кръстове. Но питам: Защо сте остарели? Ще ви кажа: За да работите и за да се учите! Когато трябва да работите, вие казвате: "Треперят ми краката." Ето, този брат (Учителя посочва брат Г.Д.), той не иска да работи. Едно време го знаех, вадеше нож, а сега – куцук, куцук. Сега казва: "Не мога да работя." Гледам по някой път – върви, едва се клати...
Работа, работа трябва! Децата да ходят по този начин -разбирам, а старият трябва да работи. Учение ви трябва! Какво се извиняваш, че си остарял? От старите Господ иска работа сега. Ще ми разправя някой, че бил на 70 години. Мен не ме интересува на колко си години. "Стар съм!" Мен ми трябват стари хора за работа, за ученици ми трябват, да учат! Младите не са още за учение, любов и живот им трябва на тях. Вие искате младите да дойдат при мене и да се учат. Не, не! Ние правим една погрешка, с която създаваме нещастие за себе си. Казваш: "Остарях!" Остарял си! Старостта ще изхвърлиш – трябва да работиш! Ти, старият човек, ще работиш! Навсякъде трябва да тичаш, да помагаш, а ти казваш: "Ох, краката ми! Ох, коремът ми! Ох, окото ми! Ох!" (Учителя изговори бавно, със сричане следното изречение:) Вие, старите, на млади години не сте любили, не сте живели, разбирате ли това? Трябва да се освободите от това разбиране. Бог не иска от вас това. Ние не вършим волята Божия, не разбираме волята Божия, като казваме: "Остарял съм." Роптаеш, че си остарял. Можеш като човек да роптаеш, то е друг въпрос, но не е в Божествения план ние да роптаем. Можем да роптаем – свободни сме, но животът не седи в роптанието. Това са блага! Щом дойдеш до любовта – само любовта е това в света, което примирява всички противоречия на живота; и ангелски, и дяволски, и хорски, и животински – всички противоречия примирява. Това е любовта! Онова, което не може да примирява, то не е любов. Това е моето разбиране. Разбирате ли? И ако ти се усъмниш в Бога, че дошло някое нещастие – ти не разбираш Божиите пътища. В Бога няма противоречие. За Бога всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта. Любовта е една възможност за проявление на живота. Животът е една възможност за проявление на работата. А работата е една възможност за проявление на учението! Следователно ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш и трябва да работиш – и след това ще дойде учението. Учението е резултат. Това е сегашното разбиране, това е моето разбиране. Така като разбирате, ще имате една нова философия.
Като почнеш да обичаш, ти можеш да се подмладиш, това е начин за подмладяване. Като дойде любовта, ти ще се подмладиш. Като дойде любовта, ти ще живееш. Като дойде животът, ти ще работиш. Като дойде работата, ти ще учиш. А сега – той не е любил, не е живял, не е работил и иска да бъде учен човек! Това е немислимо! Тогава имаме живот като сегашния.
И гледам у всички – млади и стари, навсякъде, това е една обща погрешка. Ще кажете "Човек трябва да има вяра." Какво значи вяра? Вярата е свързана с живота. Ти не можеш да имаш вяра, докато нямаш любов. Ако имаш любов, ще дойде вярата. А ако имаш вяра, ще дойде надеждата, те вървят една след друга, изхождат една от друга. Това е новото разбиране.
Да размишлявате върху това през цялата година. Младият да люби и да живее! Старият да работи и да се учи! Няма какво да ми говорите за краката си! Аз не искам да зная за вашите крака. На колко си години? "На 70." Хайде сега на нивата! После, дебелите книги – в торбата и на училище! Няма целия ден да работиш, три часа ще работиш; и като се върнеш от работа, седем часа ще учиш в училище, ще се занимаваш с най-високите проблеми, ще ги разрешаваш и няма да мислиш кога ще свършиш.
Учението няма край. Безкрайно е учението. Работата е безкрайна. Никога няма да се довърши работата. Любовта – и тя е безкрайна. И животът е безкраен. Аз ви говоря сега за неща, които са безкрайни; за безкрайната любов, за безкрайния живот, за безкрайната работа и за безкрайното учение.
Ще кажете: "Какво иска да ни каже Учителя?" Една плесница ще ударя! Сега, това е пресилено.
В природата е закон: Майката като тупа детето, като го вдига нагоре и го тупа по задницата, то плаче и казва: "Защо дойдох?" То не разбира. Майката го подхвърля и го тупа, докато то разбере, че трябва да обича и я прегърне. Това е първият урок на детето -че трябва да люби. И то прегърне майка си и я целуне. И ето, че детето има любов. Майката е учителят. Понякога тя пляска детето по задницата и после го помилва – това са все удари.
Вземете една рана, която е много отворена. Всяко докосване на ръката до нея е удар. Най-малкото допиране до кожата, когато не е здрава, е удар, причинява болка. Когато кожата е здрава, всеки удар е приятен, а когато не е здрава, ударът не е приятен. Аз разсъждавам така: Когато не ми е приятно нещо, значи имам някаква болка. Щом ми е приятно, значи кожата ми е здрава. Значи радостта представлява здравословно състояние на човешката душа, а страданието представлява нездравословно състояние. Това е диагноза. Щом страдам, казвам: Имам нещо болно по кожата на душата. Като го намеря, ще го намажа и ще изчезнат болките. И съм здрав. А щом станем здрави, почваме да живеем, да работим и да се учим. Аз не роптая против страданието, но казвам, че кожата ми не е здрава. Това е правилното разбиране, за да дойдете до окултната наука, чрез която можете да станете силен човек. Вие искате да станете силни и богати. При сегашните условия не можете да бъдете богати. Ще ви приведа един пример.
Веднъж наблюдавам три кучета. Едно малко куче носи една кост. И мисли, че си е уредило работата. Завтече се едно голямо куче, блъсна го на земята и го върдаляше, а то квичеше. Като го пусна другото куче, то избяга, а голямото взе костта. "Тая кост е за мене", каза си то и мислеше, че си е уредило работата. Дойде още по-голямо куче и се нахвърли върху второто, събори го и взе да го върдаля. И като го пусна, второто куче избяга. Първото и второто куче се събраха и започнаха да си лижат задниците. Голямото куче държеше костта и ги поглеждаше: "Тая кост е за мене!" Казвам: Задигнал си една кост, която не е за тебе. Идва едно по-голямо куче и ти я взема. Ако тази кост беше по-малка, нямаше да се вижда. Вземи една кост, която да не се вижда като я туриш в устата си.
Аз правя следния извод: Вие искате да постигнете една голяма идея. Ще дойде едно голямо куче, ще ви овърдаля и ще вземе костта. Тая кост не е за вас. Онова, което държите, трябва да бъде видимо само за вашето съзнание. Отвън така се представят нещата. Ако те не се представят добре, ще кажем: "Глупава работа. Кучетата вършат това!" Не е глупава работа! И хората вършат същото. Има нещо, което не е разбрано. Много хубаво, че кучето е взело костта и я носи в устата си, но тази кост е по-голяма от него. И после, в нея няма онова, което кучето търси. Тя е празна кост, може само да му служи да си упражнява зъбите; колкото и да гризе, няма да изкара нищо от нея. То е самозаблуждение. И малкото куче, и второто, и третото бяха будали. И на голямото казвам: И ти си от будалите! Аз оставям тоя въпрос неразрешен. Голямото куче държи костта. Аз разрешавам въпроса за себе си. Дали в малкото, във второто, или в третото куче е будалъкът – тоя въпрос е неразрешен. Няма никакво разрешение.
Казвам: Живот без любов е немислим. И любов без живот е немислима. Живот без работа е немислим. Работа без знание, и тя е немислима. Тъй седи въпросът. Това са изводи. Ако тъй мислим, ще видим, че има смисъл животът. Такива са новите схващания. Докато ги схванем, ние държим другите.
Сега, дробта 1/2 как ще я приведете в десетична? ("0,5".) Щом дойдете до математиката, до числата, вие вече имате отношения. Мъчно е да се обясни отношението на две числа. Отношенията могат да бъдат не само по форма, но и по количество, по съдържание и по смисъл. Има и други отношения. Най-първо, при едно число трябва да знаеш какви са неговите отношения. То е един вътрешен, метафизичен въпрос. Ако имате математически отношения, трябва да ги превърнете в геометрични положения. Трябва да им дадете съдържание и форма. Животът на Земята е един геометричен израз. Вие живеете, имате тяло – вие сте в геометрията. Говорите за духовния свят -това е математическо отношение. На Земята вие изучавате външните отношения на живота. Ако не можете да разберете геометричните отношения, които сега съществуват във вашия живот, как ще разберете математиката? Някой казва: "Много добре знам да смятам." Но математиката вън от геометрията е неразбрана. Знаете ли на какво се дължат страданията? На една мисъл, която не можеш да издържиш, защото е много тежка. Да кажем, че в тебе седи мисълта, че си сиромах, или мисълта, че си изгубил 100 000 лева. Ако изгубиш един лев е тежко, но ако изгубиш 100 000 лева, по-тежко е страданието. А пък ако изгубиш един милион лева, страданието ще бъде още по-голямо. Или да допуснем, че си войник и имаш една хубава сабя. Ако се изгуби, ще страдаш, понеже си изгубил средството, с което можеш да се пазиш.
Някой път може да съжаляваш, че си изгубил паметта си - нещо, с което също можеш да се защищаваш. Или си изгубил разсъдъка – правилното разсъждение, или си изгубил очите, или едното си ухо, или вкуса си. Това са загуби. Това са средства, чрез които можем да подобрим нашия живот. Как можеш да подобриш очите си? Не трябва да бъде окото ти лукаво! Всичките ни страдания идват от там – всички хора страдат от лукави очи. Окото ти не трябва да бъде лукаво! Никакво лукавство не трябва да има! Нито сянка от лукавство да няма! Някой път има лукавство, което е в подсъзнанието на човека. Може да не е голямо, но малко – едно малко лукавство, скрито някъде. Например лукавство е случаят в едно английско събрание на набожни хора. Англия е място на изобретения. Англичанинът е много хладнокръвен, но има много изобретения. В едно събрание, дето всички се молят, влиза един апаш. И той коленичи, вдига си ръцете – всички мислят, че се моли. Но той гледа да коленичи край някого, който е много хубаво облечен. Хората са отправили мисълта си към Бога и за нищо друго не мислят. А той бърка в джобовете и взема. И излиза. Това е лукавство. Ни най-малко не се моли той, само привидно взема едно положение, че се моли, за да постигне своята цел.
Някой казва: "Мога ли да се запиша във вашето братство?" Това, което сега имате, това са старите методи за възпитание. Вие сте възпитавани по много начини. В какви ли не школи сте били. И всякога сте излизали от всички школи. Нищо не сте свършили, понеже са ви късали. И най-после сте дошли тук да се учите.
И сега казвам: Младите ще любят и ще живят. Старите ще работят и ще учат. Това е една система, в която няма изключение. Младият, ако не люби, няма да има живот. Старият, ако не работи, ще остане невежа. Щом старият не работи, младият не може да го обича. Щом старият не знае, младият не може да живее. Животът представлява една пермутация на тия четири величини. От любовта на младия зависи работата на стария. И от знанието на стария зависи животът на младия. Той е същият човек. Ти си млад – твоята старост ще зависи от твоята младост, от това дали на младини си любил и си живял. Ако си любил и си живял, на старини ще можеш да работиш и да учиш. Твоите старини зависят от твоите младини. Това са две страни на живота. Ти, младият, един ден ще бъдеш стар, и ти, старият, един ден ще бъдеш млад. Това са отношения. Знанието е потребно на стария, защо? За да се подмлади! Работата е потребна на стария, за да може да разбира живота. Младият, понеже няма работа, трябва да люби и да живее, за да дойде до втората фаза – да може да работи.
Защото, като си любил и си живял, ако не дойдеш до това да работиш и да се учиш, то твоята любов ще остане наполовина. Трябва да минеш един пълен кръг на движение, в който да се реализира Любовта в своята пълнота.
Аз ви говоря за тия неща: любов, живот, работа, знание. Това е един външен кръг на човешкия живот. Аз не говоря още за дълбоките работи. Има дълбоки работи.. И ако образувате чрез този кръг една външна форма на организма, тогава другите неща постепенно ще дойдат. Тия противоречия, които се явяват сега във вашия живот, са резултат на вашето минало. И вие не можете да ги поправите. Някой казва: "Господ ще уреди всичко." Господ урежда нещата в нас по същия начин: Той ги урежда чрез своята Любов, чрез своя Живот, чрез своята Работа и чрез своето Знание.
Христос казва: "Отец ми работи, и аз работя. И както Отец ми има живот в Себе си, тъй даде и на Сина си."
Казвам сега: Бог урежда работите чрез Любовта си, чрез Живота си, чрез Работата си и чрез онова богатство на Знание и Мъдрост, което е в Него.
Всички вие трябва да дойдете до положението да се хармонизирате. Вие казвате: "Защо Господ направи света такъв?" Така не се говори. Казваш- "Тия страдания само за мене ли са?" Тъй не се говори. Казваш: "Мен ми дотегнаха страданията!" Тъй не се говори. "Ама той не мисли право!" Тъй не се говори! Това не е език! Ти ще се спреш при известни страдания и ще вземеш правилно отношение към тях. Както онзи работник в Америка. Един майстор работел на една къща. Турят горе един корниз, пада един камък и му откъсва първата фаланга на показалеца. Той вижда това и казва: "Благодаря на Бога!" Защо Му благодари? "Благодаря, че не ми взе целия пръст." Като дойдат малко страдания, вие благодарете, че са по-малко, че не е отнесен целия пръст. Ако не беше Божият Промисъл, можеше и пръстът, и ръката, и самите вие да изчезнете от света. Ти казваш: "На мене ли се даде това страдание? Бял ден не съм видял!" Ще ви приведа още един пример. Примерите не изясняват работите; те само ги поясняват. Иде една млада жена на около 25-26-27-28 години. Млада е и угледна. От провинцията, пратили я да дойде при мене. Идва с един господин, който прилича на един наш брат. Седнаха там отвън, на масата. Като ги погледнах през прозореца, първото ми впечатление беше: "Една млада жена. Изглежда много нещастна. Тоя момък е седнал до нея. Тя си търси своето щастие. Тя е голяма нещастница." Като я гледам, изпъква в ума ми от какво произтичат нейните нещастия в живота. Най-после дойде при мен. Разправи ми живота си и сънищата си: "Ожених се млада. Имаме дете. Мъжът ми умря. Нещастна съм. Не ми се живее! Детето ни прилича на баща си. Кажете ми, има ли щастие за мен в света? Иначе не ми се живее!" Рекох й: Обикни Бога. Тя казва: "Къде да Го намеря, за да Го любя?" След това попита: "Кажете ми, ще бъда ли щастлива?" След като ми разправи всичко, рекох й: Слушай, ще дойдеш следващия март и ще ти кажа дали ще бъдеш щастлива, или не. От октомври до март са 6 месеца. Подир шест месеца ще дойдеш и ще ти кажа. Аз като те видях при оня млад момък, видях, че си много нещастна. Тя каза: "Нещастна съм, но търся изходен път." Тя дошла да провери и един сън. Явила й се една млада, стройна жена, която й казала: "На това място, на което ти живееш, аз съм живяла преди 300 години. И ти си много нещастна сега, но ще се ожениш втори път." И даже й показала мъжа й – един по-стар мъж. Тя искаше да знае, ще бъде ли това, или не, ще бъде ли щастлива, или не. Казах й: Ще чакаш, ще провериш. Не мога да ти кажа сега дали ще бъдеш щастлива или не. Ти ще вярваш в това! Подир 6 месеца ще ти кажа. В ума й още седи мисълта, че е нещастна. Тя попита: "Да се оженя ли втори път? Като се ожених първия път, бях млада и мислех, че ще бъда щастлива, но той умря." Казах й: Ако се ожениш по първия начин, пак ще бъдеш нещастна. Тогава й дадох един съвет.
Мъжът обича жена, която знае много хубаво да му готви, по всичките правила. Мъжът всякога обича такава жена. А пък жената обича мъж, когато той може да донесе каквото трябва за готвене и като го види тя, да каже: "Много е хубаво!" Защото някой път мъжът донася нещо и жената казва: "Къде го намери!" И ако мъжът не знае какво да донася, а жената не знае как да сготви, тогава не върви. Казах на младата жена: Втори път да знаеш това! И не ти е речено да се ожениш, докато не се научиш да готвиш. И ако дойде твоят възлюбен, но не се е научил да внася в къщи нещо хубаво, и той да не се жени. Той трябва да влезе в живота на своята жена и да избира най-хубавото, така че тя, като го види, да каже: "Много е хубаво!" Оризът, и маслото, и доматите – всичко да е първокласно, и тя да каже: "От това става нещо за готвене", а не да се чуди какво да го прави.
Сега вие ще кажете: "Какво разбирате вие от това?" Научете се да готвите – нищо повече! Вие не знаете да готвите. И вашият възлюбен да ви донесе нещо хубаво, защото какво ще му сготвите от една биволска пастърма, като дойде? Никога не гответе биволска пастърма!
Хубавата храна – това е любовта! Хубавата храна – това е животът. Хубавата храна – това е работата! Хубавата храна – това е учението!
"Отче наш"
6 ч. 38 м.
5-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 23 октомври 1935 г. , сряда, София, Изгрев
Следват гимнастически упражнения.