АКО ИЗЛЕКУВА БОЛНИЯ
31 (18 август стар стил) 1924 г., 16-18 ч., неделя, София, ул. „Опълченска“ 66
Тайна молитва Мълчание
УЧИТЕЛЯТ: Обменихте ли мисли върху някои материални въпроси?
– Няма време и удобства от присъствието на гости в двора.
УЧИТЕЛЯТ: Трябва да се обменят мисли, защото има противоречия между духовните и материалните въпроси. Те не вървят успоредно. Едни държите материалното, други – духовното. Нямаме нужда от материалното. Това е противоречието. Това е постоянна борба на духа с материята. Тя съществува и духът трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават. Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота.
В Братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо – това не е право, това е изнасилване, измъчвание на някои от братята от подобно криво разбиране на някои членове от обществото. Един пример: един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да благославяло. – Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд, той не ми го повърна. Взе ми едни сандали – не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи; това непослушание завлече неговите дрехи. Моите скрито взети сандали завлякоха му новите дрехи, комплект, посред бял ден от палатката в Баучер. Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му.
Ако ли дадете обещание – трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името Му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200 000 лева. Ще продадете къщата си и ще ги дадеш – това ще е резултат от едно неизпълнено обещание. Трябва да се изпълни всяко дадено обещание, даже и колкото и неприятно да е било.
Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние. Децата се ползуват от подготовката на материалното състояние, благодарение доброто духовно състояние на родителите. Благата вървят по наследство. Мнозина имат добри желания, но малко са, които имат стремеж да изпълнят тия добри желания. Имате отруден брат – не се притичате да го облекчите. Военните не правят така: те се поддържат – за намиращия се в опасност военен телеграфирват и го подкрепят.
Поддръжка трябва и в духовния, и в умствения, и в материалния живот, разбирам – съзнателния материален живот. Имаше един брат Дързев, който живееше в лоша стая тук. Дадох наставления, настани се по-добре, по-хигиенично, но волята му излезе слаба, и аз, занят с други работи, не можах да проследя доколко се изпълняват наставленията ми, и той си замина. Друга една сестра пратих в Чамкория – бе много слаба – поръчах й да слуша, ако иска да оздравее; като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе – тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите.
Най-важният въпрос за вас кой е сега? Кое е най-належаще?
Брат Драган Попов (София): Да се ликвидира със салона. На 3-ий септември трябва да внесем 25 000 лева. Решихме да изплатим дълга на Радославова – около 50 000 лева, а всичкият дълг е около 120 000 лева. Никой не се грижи за салона – като че е чужд, даже да се помете не отива някоя сестра от най-ревностните. Бяхме 12 души, всеки се оттегли и гледа да хвърли товара на други. Имаше комисия, която да прегледа сметките и докладва. Не е сторено това и досега.
УЧИТЕЛЯТ:Трябва да се уреди с назначаването на няколко души. Да се прегледат сметките и се уреди.
За взаимно подпомагане може да се образува фонд, но всеки, комуто се даде помощ, трябва да вложи в себе си желанието да върне това, което му е дадено. Дали ще го върне или не, то е друг въпрос, но трябва да има желанието да върне даденото му. Когато ще помагате някому, трябва да видим заслужава ли да му се помогне, или той има да разреши една задача.
За в салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия, плетене столове и други, та между другите работи да се работи и това в салона – събирате се двама-трима приятели и поработите 1-2 часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед – много става, отколкото поединично всеки да работи.
Брат Деню Цанев: Подкрепата е лесна, но най-първо трябва да изчистим обществото си от недъзите и тогава всичко лесно се урежда, защото ще има сплотяване и с него ще изпълним закона на пчелите и ще принасяме много мед. Това е по физически истина, не знаем духовно как е, но все нещо трябва да се направи в това отношение. Недъзите са: имаме хора, които злоупотребяват с нашата свобода – разни Магдалини, Балтовци, Савовци, които се правят светии и компрометират цялото общество. Вие, Учителю, живеете напълно в любовта, но ние сме още във физическия мир, нека ние да се поразправим с тях.
(Тук се изтъкнаха ред недъзи – Учителят казва, че това е религиозно тщеславие.) Отиде си една Кирилова, дойде Магдалина. Кирилова имала мисия да обнови България! Също и Магдалина подобна мисия имала за света! Магдалина е изучила изкуството за просия – в Италия е събирала пари и майсторски е просила. Хитър тип, който мисли само за себе си в един ден мога да свърша с нея и с Балтова, и със Савов.
УЧИТЕЛЯТ: Вие ще се натъкнете на още по-лоши типове – има от лошо по-лошо. Но може да се постигне нещо от по-старите братя. Иска се обаче абсолютна чистота. По-младите братя лесно се съблазняват и вие трябва да им помогнете. Духовете в Магдалина постят, подвизават се, но после двойно повече ядат духовете в тая Магдалина. Това са физиологически недъзи, които лесно могат да се лекуват – в един ден. Но има социални въпроси за разрешение. Дъщеря ви иска да се жени – не само това, но и ще гледате мъжа й. Как ще разрешите тоя въпрос? Дойде някой в Братството, казва: „И аз съм ученик.“ – Да, на лъжицата, а като дойде за работа, няма го.
Просия у нас, в Братството, не трябва да има, а работа се иска. Просията в нас е безобразие – то обезобразява човека. Случката със Савов: събирал пари за столове и ги изхарчил. Не е въпросът, че ги е изял – не е грях това, но лъжата – защо е излъгал, че ще купи столове, а ги изяда – туй е осъдителното.
Искам вие, които тук сте събрани – сте се събрали, да ме слушате. Ще прилагате закона на жертвата – каквото направим, да не знае светът. Свобода да има. Мъжът без жената не може. Тя все реди, тя все е взела участие във всичко, ореола на светиите те са го турили и ред други неща. С жената внимателно трябва да се постъпва и внимателно да й се възлагат поръчки.
Брат Драган Попов: Въпросът между млади и стари – да няма разлика. Те се съблазняват по въпроса за женитбата, и все братя и сестри, а момче и момиче все вървят. Те се считат, че са отделни и със своята школа.
УЧИТЕЛЯТ: Те трябва да изпълняват Божия закон. Те могат и да се оженят, и пак да изпълняват (Божия закон) Волята Божия.
Изтъкна се сепаратизмът със специалните школи и общите школи, което доведе до възгордяване у младите.
УЧИТЕЛЯТ каза: Това е временна мярка. Хорото е за младите, а не за старите. Но школите ще са общи. Има ли между младите абсолютна чистота? – Не. Не мога да поверя на един брат една сестра. От 5 сестри, които бяха заедно, само една бе абсолютно чиста и издържа от съблазните.
На всички трябва да се помага – на стари и на млади – всички имат нужда от подпомагане.
Нали в Христа няма ни мъжки, ни женски пол. Набралата се енергия в младите трябва да се използува – това е една машина, енергията на която трябва да се използува. Вие, старите, трябва да потърсите младите и те, младите, да потърсят вас, старите. Аз имам наблюдения. Един брат следва университета и оставя коса по-дълга от моята и брада, и се носи неглиже. Една сестра ми казва за него: „Щом се влюби, дава признак, че е в траур, но след два месеца ще ги хвърли.“ И наистина, той ги хвърли точно след два месеца. Защо? – „Ние сме 5 сестри, които му удължихме косите, но у него няма нищо духовно!“ И така излезе. Някои хубаво разсъждават, ако и да са сестри. Те знаят, че в случая косата и брадата не са спуснати за Бога.
Сега по плана, за десетте души, които да съветват всеки брат или сестра, които искат да проповядват за Бога. Ще му дадат една задача да излекува един болен. Ако излекува болния, добре, от Бога е.
Има опасност от тия 10 души – да се не помислят за третейски* съд!
Трябва всеки да си признае грешката и тогава тя се поправя, иначе трудно е за тия 10 души да го убедят.
Иска се тактичност. Един брат се отделил с жената на един светски човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество. Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска, може да направи, но разумни да бъдем в обноските си.
Сега на вас ще дам по една задача за една година, да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете. Когато човек разрешава Божията работа, трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие. Вие сте в света и не можете да посветите всичкия си живот само за Бога, но 1/10 от времето си можете да посветите на Бога. 90 % е за вашите нужди: прехрана и др. При сегашните условия на еволюцията много души има, които мъчно се повдигат.
Вие в провинцията какви нужди имате?
Брат Георги Куртев (Айтос): Охлаждение има един към други.
Брат Панайот Ковачев (Ст. Загора): Необходими са обиколките от Учителя между нас.
Брат Минчо Сотиров (Бургас): Отеготяването го има навсякъде между приятелите от провинцията. Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак отеготяването съществува. Идването на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителят ни! Той да ни посетеше!
Брат Деню Цанев (София): Това отеготяване е отражение на положението в София и там го възприемат.
Брат Емануил Иванов (Варна): Говори в същия смисъл. Изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя – добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя, и внасят разкол.
УЧИТЕЛЯТ: Такива си устройват гнездо и друг път да идват. Всеки, който идва да говори, или като гост, трябва да има позволение от Учителя. Този въпрос се уреди от 1920 година и всички членове да се предупредят за това.
УЧИТЕЛЯТ: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5 ч. и 30 мин. вие, 16-те, да сте тук събрани.
От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън – в по-широка общност с обществото. Време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света, гдето няма морална устойчивост. Пречките, които сега ни се правят, са временни: салон не дават, за беседи пречат и други някои.
[символи (*)]
Между присъствуващите изказа се желание и се препоръча брат Боян Боев да се изпрати из провинцията като проповедник на научни реферати.
Пречки в успеха на делото са още и събирането на абонаменти, а не се изпращат списанията или вестниците: така бе с „Анхира“, „Алфа“, „Ратник на Свободата“ – това се отрази на платилите абонати, а никъде не са получили нито един брой.
УЧИТЕЛЯТ: Вашите въпроси вие разрешете, можете да се съберете тук или в салона, а духовните въпроси оставете на мене, аз ще ги разреша.
Отче наш 31 (18 август стар стил) 1924 г., 16-18 ч., неделя, София, ул. „Опълченска“ 66
- неофициален съд, избран от спорещите страни по взаимно съгласие, за да разреши спора им