Роден от Бога

Роден от Бога

8 юли, Неделя, 5 ч. с.

Ще говоря само върху три думи от свещената книга: ..Роден от Бога".

Често съвременните философи третират въпроса: какъв е смисълът на живота? Аз няма да говоря подробно върху този въпрос, но казвам: когато човек е роден, животът вече има смисъл. Питам: можете ли да олрътгБлите дължината на една ръка, която още не е започнала да тече? Можете ли да опръ\цълите светлината на слънцето, което още не е изгръло? Тогава, как ще опредълите, какъв е смисълът на живота, ако хората не са още родени? Следователно, животът не може да има някакъв смисъл за човека, който още не е роден.

Някой пита: може ли да излезе нещо от мене? – Ако не си роден, нищо не може да излъзе. Чудни сте! Как може да излъзе нещо от това, което не е родено? Как може да излъзе нтадо от земя, на която нищо не си сбл? Щом нищо не си сбл, нищо не може да излъзе. Ако си сбл жито, ще излЪзе жито; ако си сбл цареви-

4

ца, ще излъзе царевица Изобщо, каквото си свл, това ще излезе. Да разискваш върху това, какво може да рови една нива, на която нищо не си сЬп, това е празно философ-ствуване. Това аз наричам „философия напразните думи".

Мнозина от съвременнит хора питат: как можем да се спасим? – Ако не си роден, не можеш да се спасиш; ако си роден, можеш да се спасиш. Който не е роден, той не е гръшил, и н-Ьма какво да се спасява. НъкоД казва: как ще позная Бога? – Ако си роден, ще Го познаеш; ако не си роден, н"вма какво да Го познаваш. Намерите ли се пред известно противоречие в живота си, разсжждавайте философски: роден ли съм аз, или не съм роденъ- То значи: посЬт ли съм на нивата, или не съм посът. – Яма аз трябва де мисля. – Ако не си роден, нищо не можеш да мислиш, главата ти нищо не може да роди. Роден ли си, ше мислиш и ще чувствуваш – главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда – всичко в теб ще ражда. То значи: роденият ще сЬе и плод ще ражда.

Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не. Аз говоря за тези, които са родени и зная положително, че т ще ме разберат. У васъ-

5

чце се зароди мисълта, дали сте родени или «е. Това е задача, разрешението на която се отнася лично до вскки едного. Някой може да запита: аз роден ли съм, или не? Който задава такъв въпрос, ще мяза на онзи българин Стоян, на когото откраднали магарето. Един ден той тръгнал за града да продава магарето си, но по пътя се умо-рил и легнал под едно дърво да си почине. За да не открадне някой магарето му, той го заверзал с юлара за ръката си и спокойно заспал. В това време покрай него минали няколко д^ца, и като го видели, че спи, внимателно разверзали магарето, като оставили само юлара в ръцЪтъ1 му, и избягали. Като се събудил, Стоян видЪл в ръката си само юлара, а магарето го нямало. Той поразтъркал очит си, да види, дали не се лъже, и си казал: „Стоян ли съм аз, «ли не съм? г\ко съм Стоян, магарето отиде; ако не съм Стоян, спечелих един юлар." Защо Стоян се запитва, дали « той, или не е' Значи, той е изгубил н4що съществено и казва: „Яко аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един чолар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак си дава малка утеха и гхазва: „Поне един юлар спечелихъ".

Често и [ние, съвременнит хора, като

б

изгубим нещо съществено в живота – магарето си – се утвшаваме поне с юлара. Като влъзе в живота и изгуби магарето си, чов-Ьк съзнава, че по-рано животът му е бил по-лек с магарето. Изгубили магарето-си, той казва: тежък е животът ми[ Защо е тежък животът ти? – Изгубих магарето. Посл казва: животът ми олекна. Защо? – Намерих магарето си.

-Роденият от Бога грях не прави." Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата „роден от Бога, раждане" не подразбира ед-нократен процес, но въчен, непръривен процес: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се ражцаш. Да мисли чов-Ьк, че само един път се ражда, това не е н-Ь' каква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. От Божествено гледище ..раждането" е въчен процес. Вчера може да си бил роден, а днес да не си роден и обратно: вчера може да не си бил роден, а днес да си роден. й едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: в тази мисъл има противоръчие. – Ние не се занимаваме с противоречията^ в живота, оставяме ги сами да се разр-Ь-шаватъ- Има една философия, която казва: не губете времето си с разръшаване на противоречията в живота. Защо? – Понеже хо-

7

рата на земята не разполагат с достатъчно време. Вие сте се родили в епоха, в която нямате на разположение много време, затова1 живеете почти извън времето. В физическия свет пространство имате достатъчно, но време нямате.

Днес хората съзнават този факт, и затова всички бързат, като казват: време нямаме! Пр-Ьдложете на кого и да е да прочете кЪкоя хубава книга, той ще ви каже: време н-Бмам! Накарайте нт^коя домакиня да направи нещо извън своята работа, и тя ще каже: време нямам! Всички хора се оплакват, че нямат време. Всеки момент от. времето е зает с определена работа.

Думата ,.раждане" може да се разгледа в тесен и в широк смисъл. Яз я раз-глеждам в широк смисъл, за да не се спънете, защото в теснотата се крие злото. Когато човек се спъва, това показва, че той живее в тесния смисъл на нещата. Злото живее в тесния смисъл на любовьта, на мъдростта, на истината, на правдата, на до-бродетельта и т. н. Злото търси место в. тесногрждството, но дойде ли до широчината, до широкогрждството, то казва: това место не е за мене, тук не мога да живея, изгубвам се. И действително, всеко нещо трябва да има свое първоначално место, т. е. свое начало. Яко нещата започват от своя

8

първоначален пункт, те ще получатъисвоя естествен подем. Прл това положение ще може да очакваме качествата на раждането.

Често хората запитват, на какво се дъп-жат противоречията в живота. За да се обяснят противоречията в живота, ще ви приведа един малък разказ, който се отнася до старите времена. В разказа се говори за н"вкой си граф Карнаци – чудак човек в своите разбирания и проявления Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и гбхните болки и страдания, че сам не помнил да е направил никому най малкото добро Богат човек бил граф Карнаци, жив-бл близо до морето, д^то имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора, които го познавали, имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек – никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просек милостиня не давал.

Наблизо до къщата на графа живел беден, скромен човек, но голям фило-соф, наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и без обуща, от никого нищо не приемалъ» живел с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се <: най-малкото, което имал. Ззнимавад се, обаче, с философия и наука – единственото

9

удоволствие в неговия живот. ПрЪкарвал дните на своя живот като философъ-стоик. Един ден Севадин се заинтересувал от живота на граф Карнаци, започнал внимателно да го изучава г сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин. да измени малко своя характер. Ред години той проучавал живота на Карнация, «аблюдавал го в неговитъ- редовни разходени покрай морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа, и си казва: ,.Ще направя един опиг, да видя, какъв резултат имат моите теории. Опитът му се състоял в следното: отивал всвка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пЪ-•съка на морския брът, написвал по едно изречение на някой от великитъ- философи, мъдреци или Учители, които са живЪли •от началото на света, до поотбдно врЪ-ме. Написвал изречението и се скривал «•бкъд-б, отдето могъл да наблюдава, какво «ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо «написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо? Кой ще е написал тук това изречение? Жал-«о, вълните на морето ще дойдат до брЪга,

10

ще залеят пЪсъка и ще заличат изречението". Замисля се и си заминава. На втория* ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден – трето изречение и» т. н. Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени. Севадин отдалеч наблю-давал, какъв ефект произвежда тази замислена, от него работа. Карнаци не могъл да» си обясни, кой ще е този човек, който пише-тия хубави изречения на морския брът. По едно време си казал: ,,Да не би това да е никаква илюзия-на моя ум, да се заблуждавам нЪ-как!" Продължавал да прави всбки день-своите разходки и всякога намирал по една хубаво изречение, което след малко мор-ските вълни заливали. «Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заличени", си казва? той- Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не много далеч от него седи Севадин и наблюдава. Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: ,,Ти без работа ли си?" – Да.

— Беден човек ли си? – Да, бЪден съмъ*. — — Знаеш ли да пишеш? – Зная. – Вземи тогава тези лист и молив и тръгни след мене, ще ти кажа, какво ще правиш. — Сега вече трътеат двамата заедно: Карнаци напред, Севадин след него. Карнацш

п

спира пр-вд първото изречение, започва да« чете и казва на Севадина: „Пиши, каквото чувашъ". Севадин пише. Отиват на друго-мътто. Карнаци чете второто изречение, а Севадин пише. Отиват на трето, на четверто място. Севадин пръписва всичкигЬ-написани изречения. Казва му Карнаци: -,,Ти> си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това. Утр пак щедой-деш на сяицото мчзсто. Всичко, което съм ти продиктувал досега, както и това, което^ ще ти диктувам за в бъдеще, ще пр^пи-шеш на чисто и така ще ми го донесешъ"* Ден след ден отивал Севадин на морския брът и пр-вписвал своите1 изречения. И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала ецна вътр-вшна-връзка. По едно време Карнаци чете една-от написанит изречения: „Пий от самоиз-цъдения сок на лозовата пржчка!" След това прочита второ изречение: „Пий от жи-» вата вода, която тече". И най-послъ1 прочита» трето изречение: «Направи най-малкото добро, което никога досега не си направилъ". Той се замислил дълбоко върху тия три из-1 речения и казал на Севадина: „Този чов^к,. който пише всвки ден тия изречения по-морския брът, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да пр-вписваме тия велики изречения, но трябвда

12

да ги приложим в живота си, да видим тях-ъщ резултат. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое счй-таш ти за най-малко добро?* – •»Помисли малко'" казва му Севадин. – Добр, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години. Като влЪзъл вътр, замислил се и си казал: -Сега не мога да направя друго най-малко добро, осв-Ьн това, да отворя кепен-циг на прозорцит-в в моята стая, които не са отваряни, огкак са умрели майка ми и •баща ми." Отваря кепенците на прозорцитъч и веднага вижда обстановката на цЪлата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брът и четат написано ново изречение: «Прочети най-прашасалата книга в твоята стая! При това, чети я тъй, както е, с праха заедно, без да го изтър-сваш!" Карнаци си казва: имам една такава книга, навярно от никого непипана и неот-варяна от ред покол-бния. Влиза в стаята си. намира тази книга и без да я чисти от праха, започва да я чете. Да четеш една книга, както е пращасала, да не чистиш праха й, това е философия! Чистиш ли праха й и поатв я четеш, прахът ще «п-взе в бЪлиг дробове и ще повлияе върху ума 1и? Не махай праха от книгит. Чети ги с шего заедно. Прахът, който е полепнал

13

по книгит^ на хората, има свое съдържание, Това не може да се доказва, но може да се опита. Яко н±кой цигулар постави внимателно на цигулката една хартия, посипана с ирашец.и полека тегли лжка върху струните, от праха ще се образуват известни линии* по които ще се познае, какви са били тоновете. Ще кажете: за нас е непонятно, как така прахът върху книгите да има свой сми-съл и съдържание. Казвам: неразбраните неща в живота имат свой вътрешен смисъл.

Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се указала Библията, която не била четена от преди четири поколения Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов."

Замисля се върху тия думи и си казва: „Верно е, че Бог е Любов, но Той оставя своите деца да се напрашат така, както тази книга, затворена от четири поколения насам." Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това съществуват най-големите страдания в света' Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това смъртта съществува в света? Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това злото същестЕува нз земята?

14

Лз приведох този пример, за да ви гизясня чрез него положението, в което вие се намирате. Севадин, това сте вие. .Карнаци, това са условията, обществото, в които живеете. Мнозина казват: няма работа за нас. Казвам: вземете пример от -Севадина. Той не беше богат човек, но намери изходен път, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелят. Следователно, намерите ли се пр-Ьд нвкое противоречие в живота си, трябва правилно да гс разрешите. То е вашият Карнаци, с когото вашият Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-поел^ да се сприятели. Вашият Севадин всеки ден трябва да пише по едно ново изречение на морския бръг, без да се страхува, че вълните ще зали-чат усилията му. Ако едно от тия семенна попадне в ума или в сърцето на Кар-: нация, ц-Ьльта, към която се стремЪл Севадин, е постигната.

Каква е била цЪльта на Севадина, няма да обяснявам. Важното е, че той имал близка и далечна ц-бл в живота си, към която се стремъл. гЪ не говоря за ц-Ьльта на онъзи, които не са родени от Бога, но за цЪльта на родените от Бога. За последните Писанието казва: „Родените от ЗЗога грех не правятъ". Това не подразбира»

15

че по врвме и пространство тв не правят срвх, но роденият от Бога, за всвки да-ден момент, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грвх не може да направи. От философско гледище този въпрос е ясен. Богатият не може да краде. Питате: защо богатият не може да краде? – Защото той е задоволен,' може да има всичко, каквото пожелае.

Ще кажете: в какво седи тази невъз-фгожност? Допуснете, че вие носите на гър-•ба си един чувал, пълен с скъпоцбнни «амъни и цвл сте в пот от тежестта на този товар. Питам: ако намврите по лжтя още един такъв чувал, пълен с скъпоцвнности, ще го вземете ли на гърба <и? – Не, ще оставите този чувал за друг път, той сега не може да ви съблазнява. В този момент вие сте богат, задоволен човек. Когато се явяват противоречията в живота ви, това показва, че вие не можете да се справите с положението, защо •едни хора носят пълни чували на гърба си, а други носят празни чували. Всвки човек, който носи на гърба си празен чувал, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания в живота произтичат от празнитв чували. Човек. който носи на гърба си чувал, пълен с скъпоцвнности, е цвл в пот, пъшка, страда от тежестта на чу-

16

вала, но той има планове, мечти, мисли, предприема едно, друго – разчита на н-бшо. Чо-вЪк, който носи празен чувал на гърбая си, обръща се натукъ-натам, навсЪкъд вижда безмислие и пустота, и казва: празен е животът, няма смисъл в него.

Казвам: нека този, който носи празния-чувал на гърба си, хване пътя на Севадина и отиде на морския брът да пише велики* мисли. Онзи пък, който носи пълния чувал на гърба си, е граф Карнаци. Нека* той преписва изреченията от морския бръг и ги прилага в живота си. Не постъпвате ли така, всвкога ще се намерите пръ\ц противоречия в живота си. Обаче, не се опитвайте сами да разрешавате противоречията!'

Тази сутрин аз говоря на младите ученици. Млади наричам тия, които сега за-почват работата си, а стари – тия, които отдавна работят. Това не подразбира, че старите са завершили своята работа, но работят вече. Като се говори, че едни са млади, а други стари, сова е по отношение времето на техната работа. Някой ученик може да е постъпил в училището преди не-колко години, но не учи, не работи. Това показва, че той е още млад, не съзнава, какво трябва да прави. Друг може да е постъпил само преди една година, но той учи, работи. Този ученик е стар, съзнава

17

задълженията си и учи. Често младит ученици са по-способни от старите, а никога стариг ученици са по- способни от младигЬ» Способни ученици има и между младит, и между старитъч Не разбирайте понятията „млад и старъ" в техния буквален сми-съл. Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за т-бхното развитие. Благороднит чувства също така не се създават нито в училището, нито в обществото, но училището и обществото са само фактори, условия за тяхното развитие. Следователно, чов-вк иде отнЪкъдъ- с готови заложби в себе си» които той развива и разработва в живота. Отд иде човек в света, този въпрос ще оставим настрана, защото, ако говорим за другия свет, мнозина ще кажат, че той не е реален. Действително, всеки свйт, който не може да даде отпечатък на физически» свет, се счита нереален Обаче, има св-в-тове, които могат да се отпечатват на физическия свет. Същото нешо е и с идеи-г. Има идеи, които могат да се отпечатват в нашия ум, а има идеи, които не могат да се отпечатват в нашия ум.

Роден от Бога! – Това е началото на истинския, разукния живот в човека. Някой казва: за да бъде човек роден от

18

Бога, трябва да е високо учен! Ученикът тр%бва да започне с тази велика проблема «а живота си – да бъде роден от Бога Правилен ли е процесът на физическото раждане? Колко месеца продължава периодът «а бр-вменността за човека? – Девет месеца. Прт*3 този период зародишът минава през 400,000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек. Освън 41)0,000 форми зародишът през тия девет мъсеца минава и рец други форми, за които сега няма да говоря. Пр-вз ц-влото време на бр^менчостта вие можете да изчислите, по колко от тия форми се па-дат на минута, на час, на ден. Когато ка-жем. че някой е роден от Бога, ние подразбираме пак процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и в физическия свет на земята. Роденият от Бога постепенно ще минава от слава в слава, от знание в знание, от любов в любов, от правда в правда, от истина в истина и т. н. Когато някой казва, че има широки схващания за живота, аз раз-бирам, че гой се намира в процеса на ново зачеване и отива към новораждането, защото само в този процес има постепенно разширяване.

Ще ви приведа още един разказ, без да споменавам имена на лицата, за които

19

се говори в разказа Ще ви предам разказа в проста форма, както дъщата разпра-вят приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболЪла злъ- и била почти на умиране. Тя се обърнала към Бога с гореща молба да продължи живота й, да поживее още на земята. Бог чул нейната молба и р-Ьшил да продължи живота й с 20 години. За тази цЪл Той изпраща от небето един ангел с писмо,в което съобщава на царската дъщеря, че животът й се продължава с 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала към Бо жия посланик. В този момент се влюбила в него. Сега вече тя се намерила пред «дна дилема, която не могла да разр-вши. Да отиде с ангела на небето – не може, Бог продължил живота й с още 20 години. Осв-бн това, мъчно ще й бжце за майка й, за баща й – искало й се да поживее на земята. Да остане ангелът при нея – и това не може. Той дошъл на земята с мисия: да пр-вдаде писмото на царската дъщеря и да се верне горъч Какво да прави? Яко знаеше съдържанието на писмото преди да го отвори, тя би пожелала да отиде с ангела заедно на небето- Ями сега^ Яко рече да напусне земята и отиде с ангела, тя ице пр4секпи Божия закон. Бог й продължава живота с 20 години. Яко ангелът.

20

остане на земята при нея, той пр-встъпва Божия закон, не е изпълнил мисията си, както трябва- Какво да се прави? – Вие ще разрешите тази задача.

Този разказ изобразява сегашния ви живот с всички противоречия, които се ср"Бщат в него. Сега животът на всинца ви е продължен с 20 години. Какво ще правите? Любовьта дойде, донесе ви писмо от Господа, но ще си замине. С нея не можете да отидете. Беше време, когато можахте да отидете с нея, но тогава се отказахте. Сега, младите ученици, нека мислят, а старите нека разгадават. Младите ученици да орат, а старите да с+лятъ1 Младите да жьнат, а старите да вершеят! Младитт> да копаят лозето, а старите да берат гроздето' Младит^ да готвят, а старите да ядат? Младитъ- да печелят. а старите да харчат! Това са положения из живота. Това е фи лософия, която всеки ще разбира, както мо же. Разбирайте я широко, според новите схващания, според великия Божествен за кон, който работи в света. За никои све-тът е загадка, а за други той е въпрос на разрешение. За некои светът е мъчение, а за други той е светлина. Светът включва различни условия, при които всеки човек се намира Заключенията, изводите на този или онзи човек за света, че той е добър.

21

или лош, са субективни. „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме", казва Павел.

Някой казва: гежък е животът ми! Аз лодразбирам, че неговият живот е ге-жък, но не и животът на другит хора, нито животът на ангелит. Животът на анге-лит е щастлив, смислен. Когато някой каже, че животът е бръме, или че животът е борба, неговият живот е бръме, неговият живот е борба. Никой не може да говори за трудностит на цълокупния живот. 'Когато някой каже, че животът е щастлив. това подразбира неговия живот, но не и живота на другит хора и същества. Това, което в даден случай е верно за ецного, не е «ърно за всички- Ако някой човек се намира при същит условия, при които се на-•мирам и аз, и двамата ще имаме една и сж-ща опитност. И тогава, ако аз съм не-« щастен, и той ще бъде нещастен; ако аз съм щастлив, и той ще бъде щастлив. "Като казвам, че и двамата ще имаме същата опитност, не подразбирам абсолютно идентична, но приблизително еднаква. Нъщата постоянно се мънят по време и пространство. Двама души могат да имат една и съща опитност, но все пак ще има нЪкак-тл малки различия в опитността на двамата.

Роден от Бога! Размишлявайте всички шърху тази мисъл. Помислете малко и върху

22

двата малки разказа. Т изясняват нЪко№ положения от вашия животъ- Казва се в Писанието: „Бог е Любов! Любовьта ражда; живота." Значи, същевременно Бог е жи-вотът, в който се пишат хубавит нЪща^ но идват вълнит-в на морския брът и за-личават написаното. Вълнигб, това е бур-ният живот, който заличава всичко. Яко вие, като граф Карнаци, нямате обичай да пишете, свъпгът, бурното море у вас ще заличи всичко. Вие трябва да намерите в себе си този Севадин, който пише всбки деньпо нещо ново на морския бръг и посл го пръписва в чиста тетрадка. Този Севадин се намира в всбки човек. Севадин не е богат, не е силен, не е знатен чо-вък за света, но той разбира живота и за всбки даден случай може да ви помогне. Казвам: условията, при които живъете, ще опредълят вашия характер. Всбки чо-вбк, който не иска да се състезава с мъчнотиит в живота; който не иска да разр-вшава проблемата нз гръха, на злобата, на умразата, на съмнението в себе си, той е първокласен охлюв, с два рога. Жи-вотът на такъв човек е въздухообразен. Онзи човек, който не иска да страда, той е в положението на охлюв. Станеш ли като-охпюва, никакво страдание няма да имаш. Искаш ли човек да станеш, ще напус-

23

неш своя охпювообразен живот. Човеш-кият живот е придружен, ако не с най-великит задачи, поне с по-високи задачи» от тия на охлюва. Вие казвате: чудно нъ-що! Едно време живъх чист и свет живот, всички мъчнотии в живота си разръ-шавах лесно. Какво стана сег с мене, че не мога вече лесно да ръшавам задачит си, не мога да живея такъв чист живот? Казвам: едно време, като охлюв, ти разрешаваше лесно задачит си, но сега си чо-вък. И каю човек твоит задачи сега са по-трудни, от тебе изискват повече. Какво лошо има в това, че мъчно ръшаваш задачит си? Радвай се, ти сега си човекъЕ Някой пита: какво да правя тогава? – Ще се мъчиш, ще страдаш и ще се радваш, ще разрьшаваш задачит си- – Дко не мога? – Охлюв ще станеш. Като охлюв няма да имаш голями страдания и щастлив ще бъдеш. Понъкога може да те турят в тенджерата, да те сварят. И тогава ще минеш от едно състояние в друго.

И тъй, всеки сам ше избере положението, в което трвбва да работи и да ръ-шава задачит си. Такъв е Божественият свет – свет на свобода. Всеки сам по-стъпва в училището. Когато двтето отива на училище да учи, учительт ли го заставя да направи това? – Не, то само отива. В дътето

24

има силно желание да учи. ученик да бъде. По същия начин и вие сами сте постъпили в училището да учите. Щом е така, ще изучавате пръцметит, които са турени в програмата на училището. Някой казва: за що влъзох в училището? – Да учиш!

— Яма не мога да уча. – Тогава ще излъ-зеш от училището. – Но искам да уча! — — Щом искаш да учиш, ще разрвшаваш всички задачи, ще приемеш всички страдания и радости, които ще те следват в живота. Приемете ли тия нъща, няма да се оплаквате, че Господ е несправедлив към вас, че учителит не ви разбират и ценяг правилно, че хората не ви обичат, че вашият живот е малко по другояче поставен от този на другит и-т. н. Това са второстепенни въпроси. Трябва да знаете, че към способния ученик всички учители се огна-сят благосклонно. Гой разрешава всички задачи, които му се дават, колкото трудни и да са тъ\ — Казвам: когато хората съзнаят, че положението, в което се намират, е доброволно поето от тях. те ще избегнатъ- го-лъма част от нещастията и страданията, в които сега изпадат. Някой човек страда, като гледа себе си нещастен и простъ» а друг живъе чист и свет живот и минава за учен. Преди всичко, вст*ки самт»

25

« причина зз своето положение- Питам: коя •е нормата ви, чръз която опредъляте све-тостта на чове«а? Коя е вашата норма, •чръз която опредъляте учеността на чо-•въка? Коя е вашата норма, чръз която опр дъляте, че някой човбк е добър?–• Нма така «мисля. – Това не е наука. В природата «има една положителна, установена мърка, с която се опредъля, кой човек е лош и кой .добър, кой човек е прост, кой учен и т. н Не може да се разчита на онзи човек, който няма мърката на природата, с «която да различава злото от доброто, гроз «ото от красивото.

Днес много от съвременнит хора си ~служат с несъвершен език. Говори се за нъща, които ньмат начало. Не може да <е опръцъли дължината на ръка, която още «не е започнала да тече- Не може да се опръцъли смисъла на живота, ако той още не е проявен Не може да се опредъля1 качествата на съмето, което още не е посъто *в земята.

Мнозина питат: как ще познаем новото учение? –■ По дълата на хората. Хри-стос казва: „По дълата ви ще познаят, че <те мои ученици". Посъли ли сте новото •учение в сърцето или в ума си? Някои «азват: чели сме нещо по новото учение. – Това още нищо не значи. Ако видите

26

един малък портрет на царската дъщеря,. това означава ли, че сте видели действителния й образ? Можете ли да опр-Бд-влите? характера й по нейния малък портрет?" – За да опредълите точно характера й, трябва да имате най малко 400,000 портрети от нея, вадени ог деня на рождението й до последния час. Днес има физиогно-мисти, които, щом погледнат лицето на н-бкой човек, могат да говорят. какъв. е той. За такива случаи турцит казват: „И да видиш, не вярвай!" Факт е, обаче, че лицето на човека е огледало на душата. Казват за н-бкого този човек е честен, способен, добър. Питам: докъд се простира неговата честност? Един виден ин-жинер преди няколко години ме запита: .Господине, кажи ми някоя чърта от моя ха-рактер." Мз му казах: „Ти си честен чо-в-вк, но твоята честност може да издържи до един милион лева- От един милионъ» нагори не може ла отиде. С един милион лева могат па те подкупят. С 100.С0О лева, с 200,000 лева, с 500,00) лева не мо гат да те подкупят, но дойде ли до един- милион, ти отстъпваш." -*■ „Прав си. С един милион лева могат да ме подкупят? ще замина за странство, там да живея." Каз-вам: да познаваш хората по този начин,. това е наука. Всвки тр-вбва да знае, докъд-в~

27

се простират неговите добродетели и колко може да издържа.

Н-бкой казва: аз съм търпелив чо~ 'В-Ьк. – Колко си търпелив? Като ти уда-рят една-двъ- пржчки, издържаш, но уда-рят ли ти 25 пржчки, викаш вече: ох, убиха ме1 – Това не е търпение. Като ти ударят 25 тояги, всичкото ти търпение се изчерпва. Мз наричам търпелив човек онзи философ, при когото дошло едно малко дЪте и започнало да го удря с пржчка по главата. Той разрЪшавал един много ва-жен философски въпрос и тъй дълбоко бил концентриран в мисълта си, че не усвтил нито един от ударит на товз д-вте. По едно време вдигнал главата си нагорт и вижда, че д-втето седи с пржчка в рък1 и го запитва: „Д-втенце, какво пра-виш тук?" – Ти нищо ли не усЪти? – Не.

— Чудно нещо! Аз те удрях досега с тази пржчка по главата .– Не съм усвтил нищо*- — — Не брои ли, колко пъти те ударих? – Не. Колко Пъти ме удари? – 1000 пъти. Казвам: това наричам аз търп-вние. Нетърпеливият човек, когато разр-вшава н^коя важна задача, още от първия удар на това д-вте ще каже: „Слушай, ти н-вмаш ли пруга работа, ами се занимаваш с мене? Хайде, иди при баща си и майка си! Не знаеш ли. че аз се занимавам с решението на един много — 28

.важен въпрос? Ако те ударя един път, ще се търколиш на земята." Питам: какво може да се направи на земята при такива разбирания за живота? Който верши човешки работи, това е лесно, то всвкога може да стане, но що се отнася до Божественото, друг е въпросът. Там се изискват нови разбирания, нови хора.

Сега аз не говоря за човешкия живот – за него всички хора са майстори. Аз говоря за Божествения живот, за Божественото у нас. Когато Божественото начало жив-ве у хората, тв н-вма да се запитват, дали са родени, или не, но веднага ще се разберат, Двама души, родени от Бога, могат да говорят помежду си за Божествения живот и ще се разбират. Двама души, които не са родени от Бога, могат да си говорят за човешкия живот и ще се разбират. Обаче един човек, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат да се разбират.

Ще ви приведа един примвр за обяснение на мисълта си. Едно младо момче ср-вща на пътя си старец, възседнал едно

»магаре и му казва: „Двдо, хайде да си пого-ворим за онова, което не може да бъде!"

— г\, синко, аз съм философ човек, с .опитност в живота, всичко може да бъде. – Не, двдо, има нвща, които не могат да — 29*

бъдат. Старецъг отговаря: ..Не е така, д-б-довото, всичко може да 5жде." – Цобр, то-тава, слЪз от магарето, за да се кача азъ1 – А, това не може да бъде! Както виждате, дядото веднага опровергава своята философия. При втор случай д-вдото среща момчето на пътя си, възседнало едно магаре и-му казва: ,.Синко, хайде да си гтоговорим за онова, което може да бъде. – Да си гтоговорим, дЪдо! – СлуЗ от магарето, за да се кача аз на него! – Може, дЪдо. Момчето веднага слиза от магарето, и дЪдото се качва на него.

Питам: защо д-бдото не можа да слЪзе от магарето, а момчето слЪзе? Всички-ят спор в живота седи в това, че ние не слизаме от магарето. Някой казва: аз не слизам от магарето – Прав си, но зависи, д"б си отишъл с* това магаре, Ако отиваш на гости при своя приятел, няма ли да слъзеш от магарето? – Ще слЪзеш, защото е непочтително да влЪзеш с магарето в дома на своя приятел. Магарето ще отиде на едно мъхто, а ти – на друго. Ако искаш да се отдаде на магарето* ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел. Яко отиваме в Божествения светт? с нашето магаре и жела-ем и на него да се отдаде същата почестьг каквато на нас, ние сме на крив път. Когато»

30

хората не сполучват в живота си, когато <традат, причината за това е, че тъ1 искат да наложат своиг възгледи на Бога, както и на другите хора. Обаче, всЬки, който иска да поучи другитъ- хора, тр-Ьбва да е напра-вил опита на Севадина, да пише велики мисли на морския брът и да може да заинтересува Карнаци с гбх. Чудак ебилъСе-вадин, но успЪл да заинтересува Карнаци, - който казва: ,,Велик човек е този, който пише тия изречения на морския брът. Щом той пише на морския брЪг, д%то вълнитъ-всичко заличават, значи Господ го е пра-тил. В такъв случай аз мога да приложа тия изречения в живота си".

И тъй, млацитъ- ученици да пишат, а ста-ритъ1 – да прилагат. Наблюдавайте новороденото дъте. Нали то учи майка си? Тази майка, която, като мома била малко мързели-вичка, това не могла да направи, онова не могла да направи, рано не могла да става, като дойце първото й д/втенце, става вече виден професор, лекции чете. ДЪтето, като млад ученик, изправя се пред нея почтително и казва: „Добър ден. господин професоре!" – и майката започва своитъ- лекции. Като пр-вподаде лекцията си, тя излиза •навън и казва: „Ти ще учиш тук урока си, аз скоро ще се верна." Този млад профе-^сор има вече и търпение, може да изтър-

31

«тава своя пръв ученик. Той пише, драска есвки ден, а тя търпеливо чака, надава се, ■че ще дойде ден, когато този млац уче-«ик ще сгане виден, знаменит чрвък и «нвкои от нейнитв идеи ще се реализират чръз него. г\чо майката знаеше, че от това дъте нищо няма да излезе, тя не би се интересувала от него. Следователно, и учи-тельт, който преподава на своите ученици, работи по същия закон – по закона на Любовьта. И Бог, Който създаде света. работи по закона на Любовьта. И майката, и учительт, и Бог оаботят с една и съща опрвдълена цбль- Разликата е в сгепеньта на проявленията.

Някои от младит ученици казват: какво да правим при тия мъчни условия на живота, като виждаме, как хората се раз-колебават в своите убеждения? Казвам: тия хора никога не са имали убеждения.

— Защо са охладнели в любовьта си? – Т *не са имали силна любов. Истинската, правилната любов никога не охлажда. – Мма т% мислят криво. – Право никога не са мислили. – Лоши хора са станали. – Добри никога не са били. И обратното положение сце срещнете. Ще ви кажат за нъкого: този яов-Ьк е добъръ- – Лош никога не е бил. — — Яма той е иетинолюбив. – Този човек «икога не е лъгал. – Той е много справед- — 32

лив. – Неправда той не познава. Ръзки и» положителни трябва да бъдете! Казвате: ние можем да гръшим – Можем и да не гръ-шим. Ако в даден случай някой човек прави добро, той не може да гръши. Доброто изключва всъкаква погрешка, всъкакво зло. Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне-в него. ОгБдователно, в даден моментъ* асвки човек може да направи нъкакво зло-или никакво добро – зависи от неговитъ-мисли, чувства и настроения през това връ-ме. Както мисли, както чувствува и както действува, такива ще бъдат и резултатит. Каквито са причинит, такива ще бъдат № действията. Каквито са схващанията, такива* ще бъдат и заключенията. Прави схващания, прави заключения!

Младит ученици са дошли до едно» крайно заключение и казват: какво трябва ца правим по нататък? Казвам: най-първо> трябва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократен, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, коята наричат „закон за прераждане", подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието. Раждане, пръраждане, вселя-ване е едно и също нещо. Когато човекъ» се пръражда, той не разбира дълбокия сми-

33

о»л на живота, но когато се ражде, той разбира своето Божествено произхождение. Само роденият от Бога разбира дълбокия смисъл на живота. И тогава, приятно е да бжце човек роден. Приятно е чов-бк и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? – Само за родения от Бога. За доория чов^к е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нещо. Некои казват, че по-приятно е да се дава на човека, отколкото да му се взима. Така е за човека, който живее с обикновените изисквания и разбира* ния на живота. За съвершения, за Боже* стаения човек процесите и на взимането, и на даването са еднакви. При това, важно е какво се дава и какво се взима- Еднакво приятно ли ще бъде ако н^кой ви дава своите дългове, своите пр-встъпления, или ако вй дава скъпоц/бнни камъни, или своето голямо наследство ? – Не е еднакво приятно, разбира се. 33 съвершения чов%к, обаче, и мъчно-тията, и благото, което му се дава, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. Роден от Бога' – Това е първият контакт, чръз който човек може да влезе в съгласие с Първичната Причина, от която е излезъл. Така той ще обнови живота на своята душа. Каквото е началото, та-

34

къв ще бъде и краят. В човешкия жи-вот началото е чисто, а краят постепенно става по мжтен и по-мжтен. В Божествения живот и началото, и краяг са чисти. В същност, водата на края става по-чиста, отколкото е била в началото. Животът в края има по голям израз.

Сега ще ви дам още един примтьр, с койгощесии ясните нЬкол от противоречията, които срещате в живота си. Заприм-Ьр, често вие казвате, че водата тече между два брега. Това твердение е наполовина верно. Защо^ – Водата може да тече и без брегове. Ако под думата „брътове" вие разби рате тверда, суха почва, пигам: как можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщром в Атлантическия океан, което заема пространство около 150 клм.? Как може да се образува това топло течение вср^д водата, без да има брътове от тверда почва? Следователно, по-слабото движение на водата в морето или в океана можа да образува бръгове на по силно течение. Значи, слабото течение образува бреговете на силното течение. Тъй щото, оттук извличаме следния закон: силните хора са реки, които текат, а слабите хора са брегове, между които тия реки текат. В това отношение човек може да бъде или брег, или река – нема друго положение. Ако си си-

35

лен, ръка ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако си слаб, брът ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето. Казвам : човек може да заема двъ- положения в живота. Когато животът ти се проявява и бързо тече, рт^ка ще бъдеш; когато животът ти бавно тече, бръг ще бъдеш, от който постоянно ще се отнимат частици и ще се отнасят в морето. Яко питате, защо еди-коя си ръка постоянно завлича своите бртвгове, ние отговаряме: тази р-вка завлича брътовет-в си, защото е силна в своето движение, живот има в нея. Ка-жат ли за нъкого, че този чов-вк завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи света, той всичко ще завлече. Страданията в свята произтичат от факта, че тълото, сърцето или умьт на човека са нечисти. И тогава, Божественитв сили, като влъзат в човека, срещат известно съпротивление ; но понеже т се движат бч-рзо, завличат всички тия пръпятавия, вследствие на което се явяват страданията. Ако чов-вк -е чист, ако неговите тъло, сърце и ум са чисти, свободни от вевкакви нечистотии, върху него могат да падат хиляди електрически искри, без да го умъртвят. Електричеството ще мине и замине през него, «без да му направи нъкаква пакост, гАко ва-

26

шиг гкпо, сърце и ум са чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай вас без да ви докосне- Когато в Писанието се казва, че •трябва да бж-дем чисти, това е по отношение изявленията на живота Чистотата не е само физиологи-ческа потреба на организма, но тя е и необ-ходимост за истинското проявление на живота г\ко искаш да бъдеш здрав, гЪлото ти трябва да бъде чисто ; ако искаш да бъдеш щастлив, сърцето ти тр-вбва да бж-де чисто; ако искаш да бъдеш поет, да имаш светли идеи, умът ти трябва да бж-де чист Н-ккои казват, че едни хора са надарени богато от Бога а други са по-мал ко надарени.– Първоначално всички хора са били еднакво надарени, но всички не са обработвали еднакво дарбиг си,

Сега ка^вам на млааит ученици: поне» же всички вие сте призвани да се учите, правете съзнателни усилия – от вас зависи всичко. Започнете с най-малкото добро, което досега не сте направили. ВсЬки, който започва с най голямото добро, се заема с много трудна задача.

Писанието казва : „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога започва с Любовьта. Както Бог преподава на хората Любовьта, така и майката я преподава • на своит* д-Бца, така и учительт – на свои-

37

тъ' ученици Христос, който бЪше роден от Бога, казваше: „Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих. Пр-вбъдете в моята Любов, както и аз пръбъдвам в Любовьта на Отца си". Само роденият от Бога може да прЪбъдва в Любовьта. Добр "е, всвка сутрин, като ставате, да се запитвате, не само веднъж, но много пъти пр-вз деня, родени ли сте от Бога, или ще» се раждате и пръраждате.

Нбкои казват: дотегна ми вече да се ражцам и пръраждам. Казвам: тия хора още не са започнали процеса на истинското раждане. Щастлив е моментът. когато чо-в+зк почувствува онзи велик акт на своето раждане от Бога. В този момент Бог усилено работи върху човешката душа. Може ли някой да се оплаква при това положение? Нима камъкът. който скулпторътъвае съсвея чук, тр-вбва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху камъка, той все ще изкара нвщо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пъсък ще го направи. Когато Бог работи върху вас, Той все ще извае нещо; когато хората и механическата природа работят върху вас, на пъсък ще станете. Сега ще ви запитам: Бог ли трЪб-5теа да работи върху вас, или хората? Яко

38

хората работят върху вас, на п^сък ще станете; ако кажете „да бъде волята Божия", от вас, макар и камък, хубава статуяг ще се извае. Вие трябва да разглеждате н-Ь-щата в техния оптимистически смисъл. За Бога всичко е възможно. Тогава, и за човека на правата мисъл всичко е възможно._ В този смисъл Христос казва: „Яко ду-" митъ- ми не пръбжцвзт в вас, н-Ьмате жи-всм в себе си". То значи: ако Любовьта, Мъдростта и Истината не пр-вбъдват в вас, и вие не пр^бжцвате в мене. нямате живот в себе си. По-нататък Христос казва: „Яко Словото ми пр-вбъдва в вас, и вие в мене, Яз и Отец ми ще дойдем и жилище в вас ще направим." Това са дълбоки философски въпроси, които за в бъдеще ще разрЪщават и младит%, и ста-рите ученици.

Прочетете шеста глава от Евангелието на Йоана, за да придобиете по широки разбирания за живота. Всвки, който е роден от Бога, да започне да пише велики мисли върху морския бряг. Красиво е да срещне човек някой млад ученик идеалист, с велики мисли и с широки разбирания! Жалко е да срещнете нт=кой млад ученик, кейт'1 едва що влиза в училището, започва юа мисли, как да се препитава, каква работа-да започне, като сверши училището. Не мис-

39

лете' каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпрос е разръшен. Христос казва: ..Погледнете криноветъ- на полето, нита сЬят, ни орат." г\ко вие сте родени от Бога, този въпрос за вас е разръшен; и ако не сте родени от Бога, въпросът е пак разръшен. Вс%ко деге, което е родено, има кой да се грижи за него – майка. му се грижи. На основание на този Боже-ствен закон, човек трябва да размишлява върху нещата.

Някои казват: изгубихме <вече смиеьла. на живота, не знаем, какво ще става по-на-татък. Остаряхме вече и не постигнахме своите идеали. Как ще ги постигнете? Па този път, по който сега вервите, и хиляди; години да живеете, пак няма да постигнете своите идеали. Като дойдат съмненията в живота, те така го обезсмислят, както морските вълни заличават всичко, което вие пишете на морския брът. Какво можете да постигнете с такова писане' Ако приложите в живота си всичко това, което е изписана на морския брът, животът ви ще се разреши другояче- Много от съвременните хора очакват щастието да дойде отвън. Щастието е въпрос на дълбоко разбиране на живота.

Яз говоря на младите ученици. Те често казват: идеализъм, идеализъм, но ката

40

дойде грубият живот, той изисква друго нещо. Кой е грубият животъ'3 – Неразбра-ният живот. Ние не можем да изпълним всичко, което се говори. – Майсторъгъ-ши-вач, който разбира своя занаят. лесно крои, лесно шие Онзи майстор, който не разбира добр от занаята си, мъчно крои, мъчно шие. Поетът, който добръ- разбира своето изкуство, лесно пише стихове. Онзи поет, който не разбира своето изкуство, той само пише и задрасква. Поетът, комуто се удава стихотворството. е придобил с усилие това изкуство Той, като пише се прънася в света на поезията и така твори.

Ро^ен от Бога' Младите трябва да по-ставят тая мисъл като мото на своя живот. С него трвбва да започне философията на вашия живот. Казвате: какъв е сми-сълът, каква е задачата на родения от Бо га? Онзи, който е роден от Бога, намира смисъл в живота и лесно решава задачит си. И той има мъчногии, но ги р-вшава без големи затруднения. Яко мислите, че можете да прекарате живота си без мъчнотии и страдания, без да ви засегне нещо, вие сте на крив път. Такъв живот съществ/ва в приказките от 1001 нощ. Питам: как са били посрещнати на земята най-видните-учени, велики хора„ и философи' Как са. посрещнали Христа и апостолитъ- на своетс»

41

«ръме? Ц"вли три години от своя живот ^Христос бвше подлаган на големи изпитания и поругания, а от 2000 години насам Го посрЬщат с финиковп вЬйни. Днес всЬки говори за Него, всвки цитира Неговитъ-думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правят в Негово име? Всички се обличат за Христа. Кой не мечтае да бж-де посетен ог Христа, да изпрати Духа си върху него'? Питам: по кой начин дойде Христос? Казвате: Христос е роден от Бога. Роден от Бога1 – Това е философия. от която, ще се спънете, ако не я разбирате. Христос казвд на ученициг си: „Както аз не съм от тоя свет, така и вие «е сте от този свет " Действително, роде-«ият от Бога не е от този свет. Яко вие ^искате едновременно да бъдете граждани и на този, и на онзи свет, няма да успеете, Вие ще бъдете граждани на земята, а ще работите за онзи свет, та като отидете там, веднага да станете граждани на Царството Божие гор на небето В същност, Царството Божие е и долу на земята, и гор-в на «ебето – зависи, как живъе човек. Турете тази мисъл в ума си Тя съществува «отдавна, но сега ви давам правилото, как да разръшавате правилно мъчнотиит, които срещате в живота си. Каквито задачи и да ъщи се дават, ако нямате в ума си основ-

42

ната мисъл – да бъдете родени от Бога_ 8ие не ще можете да разръшите правилно» задачиг на своя живот. Сиромашията е изключена за родения от Бога Роденият от Бога гр-Ьх не прави. Като не прави грях, той н3 може да умре. Значи, животът е с него. Роденият от Бога не може да бъде нещастен, понеже щастието е с него. Роденият от Бога не познава оскъдност и лишения, понеже е богат. Богатството на човека седи в опитностит на неговата душа, За да бъде богат, човек трябва да се ползува от опитностит на миналото. Опитноститъ- на миналит вЪкове трябва да бж-дат и ваша опитност.

Като говоря за миналото, мнозина запит-ват, дали са съществували в миналото, – Яко си роден, съществувал си; ако не си роден, не си съществувал. Само роденият човек може да разрешава въпроса за раждането. С светлината, която има, той прониква навсъкжцъч На онзи. който не е роден от Бога, ще отговорим, както един американски френолог отговорил на един голям богаташ. Този богаташ отива при американския френолог и му казва: „Господине, ако ми кажете н1зщо от характера, добр ще ви заплатя." Френологът започва; да пипа главата му, дзно прочете нещо, да^ каже на богаташа някои негови характерниг

43

чърти. След дълго изследване, той му казва--„Господине, нито парит ви искам, нищо не искам. Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога да прочета." Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може да се чете. Какво означава това? Питам: каква глава искате да имате –глава, по която може да се чете, или такава, по която нищо не може да се чете? Н%кой казва: аз не искам хората да четат по главата ми, да ме познаят, какъв съм. Казвам: преимущество е да може да се чете една книга! Ако хората не могат да четат по моята глава, защо ми е гя? Ако и аз не мога да чета по своята глава, зашо ми е тя"> Всбки трябва да знае да чете по своята глава, както и по главата на другит-в. Казвате: ами ако хората узнаят характера ми? – Какво лошо има в това, ие ще узнаят характера ви? – Може да открият някои лоши чърти. – Какво лошо има в това? Така поне ше можете да изправите гръшкит си. Казвам: когато чов1зк чете по главата на никого, той трябва да е просветен чо-вък, да разбира смисъла на нъшата. Някои' хора, които не разбират смисъла на нещата, казват: в Библията има лоши работи – Не, вие не разбирате дълбокия смисъл на това, което четете. Друг някой казва: хубави работи има в Библията. Това показва, че си >

44

започнал ца разбираш смисъла на нещата. в този смисъл, всЬка написана книга е отворена книга, която всички трябва да четат. Когато човек се натъкне на известни противоречия, не трябва да казва, че Господ го е създал така, но трябва да търси смисъла на тия противоречия.

Роденият от Бога грях не прави. Ро-деният от Бога не мисли криво. Роденият от Бога зло не прави. Роденият от "Бога ученик може да бъде, а който не е роден от Бога, никакъв ученик не може да бъде. В старите врвмена само княжеските, само царските синове отивали на училище. Днес, понеже има много царски синове, отворили са се много училища, дето

- царските синове се учат. Яко нЬкой чов-бк не е роден от Бога, за него цялата природа ще бъде една затворена книга, от която той не ще може да чете. За него тя ще бъде ситно написана книга. За родения от Бога природата ще бъде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи. В всеки лист

-на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радват. Ето защо, вс^ки трябва да се стреми към основното и дълбоко разбиране смисъла на «ещата. Некои хора мисляг. че знаят мно-

• го и не искат да учат. Един 90-годишен

_американец прочел Библията 90 пъти през

45-

живота си. Питам: какво е научил този чов+зк от Библията?– Все е научил нещо. Ако ние четем и пръпрочитаме своя живот 90 пъти, ще научим ли нещо? – Ще научим нещо, разбира се. Какво може да се очаква от човека, който нито веднъж не е прочел своя животъ'? Някой казва: аз искам да ми се разправи нещо за свещената книга. – Първо ще я прочетеш, и по-сл- ще ти се разправя.

Съвременните хора питат: защо сме дошли на земята. Каква е задачата на живота? – Ние сме дошли на земята да четем живата, свещената книга на природата, която стои разтворена пред нас. Първо тр-Ьбва да се прочете до край, а сл-вд това ще се започне нейното основно проучаване Така разбираме ние смисъла на живота, затова няма да се спираме върху дребнавостите, кой как живее, кой какво верши и т. н. За човека, който е роден от Бога, животът е красив в всички свои чърти и проявления. Всички постъпки на добрия чов-бк сж красиви. Лко отрежете една малка част от някоя картина, или отчупите ецна малка част от нтькоя статуя, можете ли от тази малка част да съдите за красотата на цялата картина или статуя? – Не може. По са шия на-чин и ние някога анализираме една малка» част от някой човек и се произнасяме, а

46

с това се изгубва красотата на цялото. Красотата седи в цЪлокупността на нещата. Гениален трябва да бъде човек, за да постави на своето място една малка част, огчупена от някоя статуя. Понвкога аз употрвбявам цъла година, за ца поставя на своето място нвкой малък камък, намв-рен нвкжцв из Витоша. Поставя ли го на своето мъсго, започвам вече да чета. Никой «азва: аз не мога да употребя толкова врв-ме, за да търся мвстото на това малко камъче. Врвме нвмам за това. – Ще чамв-риш врвме. Лми, ако това камъче те е спънало в живота ти, не е ли интересно ца знаеш, кои са причинитв за това спъване? По същия начин и виене трвбва да отдвляте своитв постжгжи от цвлия ви живот Всв-ка ваша погрвшка има свой произход. Тя е част от цвлого, и вие трвбва да я поставите на своето мвсто. Поставите ли я на местото й, вие ще извадите поука от нея и ще разберете смисъла, който тя крие. Всвки уд, взет в съотношение с цълото, е кра-сив и смислен. Отдвлно разгледан, тойнв-ма вече никаква красота, никакъв смисъл. Допуснете, че аз нахранвам един чо-век, като му занасям най-хубавата храна. Този човек преяжда и се разстройва. Питам: кой от двамата е виновен за това ^нещастие: аз, който занесох яденето ли

47

<ъм виновен, или той. който нямаше мЪрка « яденето и прояде? И аз имам известна вина, и той има известна вина У мене имаше желание да изяде всичкото ядене, защото бЪше хубаво. И у него имаше желание да изяде всичко, понеже му се харесваше. Обаче, този човеч< бвше болен. Аз зна-ех, че той е болен и требваше да го прЪ-дупредя да не изяжда всичко, за да не се поврвци повече. Пьк и той, като знае, че е болен, требваше да изяде най много десетина лъжици, да не се пр-Ьсилва, а останалото да задържи за втори път. Правилното разрешение на въпроса седи в следното: •аз тр-вбва да оставя човека свободен да постъпва, както намира за добр. А той, от своя страна тр-вбва да знае своето положение и да се въздържа. Речете ли да мора-лизирате човека, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мъжа си с игла, понеже той обичал да яде много и не могъл да се въздържа. Като отивали заедно на гости, тя носила с себе си игла, та като се увличал мъжа й в яденето, бодвала го от време на време с иглата. Като се връщали дома си, той й казвал: ..Много ти благодаря за подсещането, но не требваше да забиваш иглата така дълбоко. Достатъчно б-вше само да допреш иглата, аз щ-вх да се сбтя, какво искаш да ми

48

кажеш " Сега и на вас казвам: носете иглите си, но не ги забивайте тъй дълбоко, Хората лесно разбират, какво искате да имъ-кажете. Достатъчно е да кажеш на мъжа-си следнит думи: „Мъжо, знаеш ли д-б е иглата ми"> Искам да шия." Символично ще си говорите. Мъжът ви ще разбере, че н& тр-Ьбва да пр-вяжда.

Един православен свещеник ми разправяше следната своя опитност: ..Един ден ми сложиха на объд хубаво опечено прасенце. Понеже ми се вкуси, аз не се задо-волих с малко, но изядох ц-вл кебап. Слътг това. обаче, лежах на легло цъли дв седмици. И дълго време помних този кебап." Казвамъ- малко яжте, но добр яжте! Този закон се отнася до много случаи из живота. Казва се: малко разбирайте, но добр разбирайте; малко четете, но добр чететеР Не разръшавайте всички задачи изведнъж. Казвате: ние трябва да знаем всичко, което става на небето и под небето. Какво става на небето1? Това са велики задачи, достъпни само за Бога Само Бог знае дълбокия сми^ съл на живота. Нашата задача е да се радваме на живота, да използуваме добр благата, които Бог ни е дал. Ние трябва да> се радваме, като гледаме, как Бог разрешава задачит За всЬки ден Бог има опрЪ-д-Ьлена задача, която трябва да изпълни, Хри-

49

стос казва: „Огец ми рабоги непрестанно. И както Той работи, така и аз работя." Така и всички ние трябва разумно да рабо-тим и правилно да разбираме живота.

Сега, аз вервам, че родените от Бога ще започнат да работят. Работят ли за Бога, животът им ще се оформи, ще стане по-красив Умовете им ще станат по-светли, а сърцата – по чисти. Само така т% ще получат благоволението на Онзи, Който ги е родил Н-вма по голяма радост за майката от тази, да вижда, че дътето й се развива правилно! Няма по-голяма радост за Бога от тази, да вижда, че родените от Него деца вервят по Неговите пътища и славят името Му! Нема по-хубаво нещо от това, когато ние вершим волята Божия на земята! Не е въпросът за грандиозни работи Малки работи се изискват от нас! Малко добро е, ако аз мога да отворя ке-пенцит-в на своите прозорци. Ако мога да отворя кепенците на прозорците си, всичко ще мога да направя. Ако мога да изпея гамата, както трябва, ще мога да изпълня и композициите на Бетховена. Това показва. че съм велик музикант. Тази гама влиза и в произведенията на Бетховена. Не мога ли да изпея гамата, както трябва, нищо не мога да направя. Вие трябва да започвате с елементарни работи. г\ко мога да напиша чи-

50

елата от 1 –10, както трябва, с най-го-лЪмо разбиране, аз съм велик математик. Разбирам ли смисъла на тия числа, ще мога да рЪшавам всички задачи в математиката. Това е само въпрос на времето. Не може ли човек да напише, както тр-Ьбва. числата от 1 – 10, от него нищо не може да стане. „Роденият от Бога грях не прави". Двата прим-вра, които ви дадох, за Карнаци и за Севадин, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите в ума си, като елементи, необходими за разрешаване задачата на вашия живот. Който не държи в ума си мисълта, че роденият от Бога гр^х не прави, от него нищо не може да излезе. Който не държи въума си образитъ- на Карнаци, Севадина, ангела и царската дъщеря, от него нищо не може да излезе. ВЪ-кът, в който живеете, изисква герои. Се-гашният живот не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откженати от дърветата, които в-втърът навсвкъд може да отнася. Сегашният живот иска хора с определени убеждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които мо-гат разумно да носят страданията. Който носи страданията разумно, като го бият, не страда. Изкуство е като богат да носиш сиромашията, като учен да носиш невежеството, като праведен да носиш неправ-

51

дата Да си неправеден и да носиш неправдата, това е тежък товар.

„Роденият от Бога грях не прави". Сега, аз ще поздравя по официалния ред младитв с твхната срвща. Аз считам млади ученици само тия, които са родени от Бога. Ако сте родени от Бога, вие сте ученици, и тогава ще имате разумна срвща. Поставете този въпрос идейно в ума си. Сега се изискваг разумни събирания! Нера-зумнитв хора се трупат, а разумнитв се събират. Ако сте родени от Бога, ако сте ученици, тогава цълият невидим свят – Бог, ангелитв, светиитв, пра-ведните и добритв хора ще вземат участие в вашата работа. Тогава ще се проникнете от хубави и възвишени мисли и идеи. Който верви по стария път, нищо не може да изкара, и в края на краищата казва: .Празна Мара тъпан била". – Не трвбва да се бие тъпана напразно. Кога бият тъпана? – Когато се удари тъпанът, всички войници трътеат на поход. Тъпанът за войницитв е важен, надалеч се чува гласът му.

Сега вие ще се натъкнете на едно противоречие с досегашнитв си разбирания. Ще кажете: какво мислихме, а какво излвзе! Не разрвшавайте сами мъчнитв въпроси' Ще ви дам обяснение в общ смисъл на елвд-ното правило: »Не кж^ай най-тънкия конец! Не

52

късай и най-дебелото вжже!" Най-тънкият конец представлява обикновения живот на човека. Каквото и да ви се случи в живота, не късайте този конец! Най-дебелото вжже представлява идейния живот на човека. Християнството е това дебело вжже, което минава през твоя двор. Тури дрехите си на него, но не го късай! Късате ли тъчкия конец и дебелото вжже, ще изгубите времето си. Сега се образува третият конец, от Средна величина. Дайте место и на този конец в себе си! Вие сами трябва да намерите вътр-вшния смисъл на третия конец. Не късайте тия три конци, т. е. не разваляйте условията за т-бхното развитие. Най-тънкият конец и най-дебелото вжже ще бъдат в услуга на новия конец, който сега се създава. По него ще разбирате дълбокия смисъл на живота. Той е коментарът на> всички прояви в живота. Досега най-тънкият конец и най-дебелото вжже са били без коментар. Третият конец, който сега се проектира, е новата светлина, която иде в света. за да обясни всички противоречия и страдания, които смущават човечеството. Тази светлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо в света, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нещо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бъдете.

И тъй, трен.ят конец е Божественото благовестие, което сега слиза на земята. То слиза периодически. На човешки език преведено, то представлява Духа Божий, Който отива при царската дъщеря да й каже, че Бог продължава живота й с още 20 години. Обаче, какъв смисъл ще има ваши-ят живот, ако вие се влюбите в този ангел, когото Бог изпраща до вас? Това е ваша лична погрешка, която вие сами трябва да разрешите. Този ангел, Духът Божий, ще слезе до всеки едного, който е роден от Бога. Когато Христос се роди, не само един, но много ангели слезоха от небето да известят, че Христос се роди.

Желая на всинца ви тази опитност – да слезе при вас поне един ангел. Може да дойдат двама, трима, четирма, петима, дори и цела дружина ангели при вас, но задръжте тази опитност за себе си. Когато дойдат ангелите, бъдете радостни. На вашето небе ще се яви една звезда, която ще означава, че сте се родили от Бога. Който се роди от Бога, звезда на небето ще се яви, и ангел ще слезе върху него.

Желая на всички да бъдете родени от Бога, с чисти сърца и умове, духовно добре облечени, за да бъдете приятни на Бога!

„Роденият от Бога грех не прави". Той на всичко се радва – в всичко намира смисъл. За него Бог прониква навсЬкъд-к и в всичко. Той не къса най-тънкия конец, не къса и най дебелото вжже и създава усло-гия за новага св-Ьтлина, ноято слиза от Бога.