Служители
Какъв предмет имате за днес? Какви са уроците ви? Защо Господ създаде светлината и защо – топлината? Казвате: Лесно се отговаря на тия въпроси. Всички хора же-лаят лесните работи.
В нашия салон има доста картини – все художници са ги рисували. Защо някое лице е дълго – не знаете; защо носът е дълъг – не знаете; защо някои вежди са дебели, а други тънки – пак не знаете. Това са елементарни неща, но не ги знаете. Решавате трудни въпроси. Трудните въпроси произтичат все от елементарни неща.
Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 – прости числа. Като ги съчетаете, образуват се големи числа. Какво е значението на числата, не знаете. Знанието не трябва да бъде товар. Всеки предмет трябва да се изучава добре. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Знанието е събиране на светлина. То е събрано богатство и трябва да се използува.
Сега вие, може - би, се занимавате с други работи, но искате да се научите да живеете добре. Това е найчрудната работа. Каз*
28
вате: Да живеем според Божия закой. Как ще живвете по тоя закон? – Ще учим. – Значи, не е въпрос да живвете по Божия закон, но да учите онова, което Бог е съз-дал. В какво се заключава ученето? Първо ти опитваш нещо, например, опитваш сирната киселина. С езика си ли ще я опиташ? Ако близнеш с езика си и се изгориш, ще се дръпнеш назад. Умнпят ще вземе книжка или дръвче, ще го потопи в киселината и ще видя свойствата й. Някой ваши Мисли са като сърната киселина – изгарят. Кажете една обидна дума на някого, и той с години не може да я забрави, образува рана в него* Казваш; Праздна работа са думите 1 Праздна работа, но създават всичките спорове и неприятности в света. Преди всичко, човешкият език трябва да се смекчи, или да се възпита. Като музикант, ти трябва да възпиташ езика си. Езикът може да ти създаде и най-голямото благо, и най-голямото нещастие.
Ако имате портрет на човек с обик-новен, малък нос, и силно издадена горна устна, ще се усмихнете. Кое ви кара да се усмихвате? Такава е устната му. Тоя човек е в гжетата материя. Той има доста добър ум, но не е работил върху устата и върху носа си. Върху неговия нос са работили дъдите и прадъдите му. Той не е работил,
29
спи още. Той носи своя иос като обява за работата на своите дъди. Т са били умни. Но човекът, който има такъв нос, не е учен, защото сам не е работил, не се е учил. Казват за никого: Вдъхновил се е от Духа. Кой от вас се е вдъхповявал от Духа? Що е вдъхновяване? Приамане на въздух. Някой вдъхнал, някой издишал въздух. Човек -първо вдишва вьздух, а после издишва.
Ако имате портрет на човек с хубав, голям нос,' какво ще кажете за него? Гледате тоя портрет – липсва нещо иа човека. Интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее Половината е в светлина, половината е в мрак – едно око му липсва. Де трябва да бъде поставено окото? Не е достатъчно човек само да рисува, но той трябва да се възпитава – изкуство е това. За да се възпита, нежно е знание. Трябва да знае, какво, именно, да рисува. Художни-кът поставя много сънки, но трябва да знае, де и как да ги постави. Като наблюдаваш едно лице, виждаш известни чърти, които са динамични. Трябва да знаеш, как да пипаш нещата, да йе предизвикаш тия чърти. Ако хванеш носа си грубо и го дърпаш, работата ти през цълия ден ще бъде объркана. Ако търкаш грубо очите си, пак ще разва-дищ работата си. После ще се чудиш, защо
30
не ти върви. Туряш на пътя си едно шише. Минаваш и счупваш шишето. Не туряй на пътя си шише, да не го счупиш. Тури го настрана.
Наблюдавам понякога, как седите. Плашите се, свивате се, боите се да не ви обе-рат. Който е богат, ще го оберат; който е беден, не могат да го оберат. ЛЪкарьт какво ще прави? – При болни ще ходи. При богатия ще дойдат, ще хлопат и ще му ка-жат: Парш дай! Който има жито, трябва да дава. Който има мотика, трябва да копае. Бол-ният копае ли? – Не, той е аристократ. Легне на леглото, обръща се на една или на друга страна и охка. Дойде л-Ькарьт, пипне го по врата, хване пулса му и му предписва лекарства: три грама лайка, сварена в 50 грама вода, по една лъжичка всвка сутрин. Това е най-простият начин на лъкуване. Ако сте лЪкар, какво цгЬхте да правите? Казвате: Проста работа! Ако те хване задух, какво ще правиш? Какво лекарство знаете против задуха? Някога имате разстройство на стомаха. Какво лекарство ще вземете? Разстройството на с'томаха произтича от несъвместими храни – храната не се смила. Какво тоническо лекарство ще вземете за това? Българинът употребява ряпа, ситно настъргана, или очи-стителн!. Трябва да се пре^истят човешкият мозък и човешкото сърце. Някой път чув-
31
ствувеш, че желанията ти не са естествени – и за тях трябва пречистване. Някога си неразположен, ражда се съмнение, подозрение в тебе. Предполагаш, че си ял някаква отровна храна. Никога не яжте храни, които не сте опитали, на които не познавате действието.
Не ставайте носители на неверни неща. Всички хора не могат да бъдат лъкари, не са създадени за това. Определено е количеството на лъкаритчв в света. Всички хора не могат да бъдат хлябари. Опредълено е количеството и на хлябарите. Всички хора не могат да бъдат земедълци. Всички хора не могат да бъдат зарзаватчии. Всички не могат да бъдат жени; всички не могат да бъдат мъже; всички не могат да бъдат деца; всички ие могат да бъдат момчета; всички не могат да бъдат момичета. Има статистика в света, според която е опредълено количеството на всички служби.
Мнозина идат при мене да ме питат, в коя партия да влъзаг, понеже има четири партии сега. Вст-ки ще вл!>зе в партията, за която е роден. Ако си хл-Ьб, влъз в стомаха ; ако си въздух, влъз в дробовет; ако си топлина, влъз в сърцето; ако си светлина, влъз в мозъка. Да допуснем, че се присеединиш към една партия. Какво ще разрещиш с това? Ако си комунист,
32
цЬл ден ще работиш с мотиката; ако си земедълец, ще ореш земята, ще садиш
за земята ще се държиш; ако си широк социалист, ще се държиш за б-Ьлите дробове ; ако си звенар, ще се държиш за мозъка. Звенарите са хора на науката, просветени са т. Казват за някого, че е духовен човек. Някои мислят, че духовният е учен човек. Ни най-малко не е учен. Духовният човек има особено мнение за себе си; той мисли, че е от високо произхождение, ористо-крат, тежко стъпва. – Защо стъпва тежко?
Защото краката му са слаби. Някой е слаб, иска да придобие ио-голяма тежест. И едното, и другото не е лошо.
Сега вие искате да служите на Бога. Как трйбва да се служи на Бога? За да слу-жиш на Бога, като станеш сутрин, трябва да знаеш, как да погледнеш слънцето. Ти гледаш слънцето, взираш се, мигаш, но таке не се гледа. Ще гледате нещата отблизо, иа фокус. Всеки нредмет, който не е поста-вен на фокус, като го гледате, ще добиете криво понятие за него. Идеята няма да бъде верна.
Съществуват много заблуждения в живота. Всички хора се заблуждават в едно и също нещо. Срещате някого, нямате добро разположение към него. Това се дължи на вас, първо вие сте хвърлили едно отражение;
33
отразявате се в него, като в огледало – виждате себе си. Тоя, когото не харесвате, и към когото сте неразположени, това сте вие. Казваш на някого: Ти си лош човек. Той е огледало, в което се оглеждаш. Дойде една сестра при мене и ми разказва нещо лошо за друга някоя. Като говори за другата, в същност тя говори за себе си. Когато критикуваш никого, първо себе си крьтику-ваш. Понъкога критикувате и мене, че не съм погледнал някого хубаво. Как да го погледна? Ако го погледна, ще го уплаша, затова не го гледам. Не искам да го гледам, понеже не е красив. Говориш за обхода, изискваш от другите, а ти сам я нямаш. Наблюдавам ви, срещате някого, изпъчите се, или пък се свиете. Това не е правилна обхода. Като срещнеш някого, не знаеш, какво положение да вземеш. Обхода трябва да имате! Какво означава кръстосването на рждет пред гърдит? За да погледнеш един човек, както трябва, намъри в него една отличителна, Божествена чърта, която никога не се мвни. ' Всеки човек има поне една Божествена чърта. Като намъриш тая чърта, той ще ти стане приятел. Ако не мо-жеш да я намъриш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намъри тая чърта в тебе, не може да ти бъде приятел. Казвате : Той е човек с достойнство. Де се на-
34
мира центъра на достойнството в човека? – В горната част на главата. Когато мозъкът отпред е тежък, човек прави усилие да издигне главата си нагоре, да я държи перпендикулярно към земята. Човек с вирната нагоре глава има достойнство. Ако държи главата си малко наведена, той няма достойнство.
Думата достойнство е съставена от до-стои, прав стои човек. Така разбира българинът достойния чов-Ьк – изпривен стои. Достойнството е човешко качество, чест-ността е също човешко качество. Това не са Божествени качества. Честният човек е честен само при известни условия; при други условия, той гледа интересите си. Каю даде дума, държи я; каквото обещае, свершва го. Честният устоява на думата си, но честността не показва устойчиви чувства. Казваме за нв-кого, че е честен и справедлив. Трябва да бъдеш справедлив. Справедливостта е Божествено чувство – мърка, с която се мв-рят нвщата. Честността има две прояви. Ако кажеш, че ще набиеш никого, ще го набиеш; ако кажеш, че няма да го биеш, няма да го биеш. Честният устоява и в положителпото, и в отрицателното:, каквото каже, изпълнява. От голвма честност нвкой набива човека. Често бащата бие сина си – пак от честност. Младо, 15 – 16 годишно
35
момче, закачило съседката си, младо момиче. Бащата е сприхав, хваща сина си и го пита: Ти защо закачи момичето? Честен е бащата, не търпи проявите на сина си. Удря му една-две плесници – така се разправя с него. Казвате: Ние не сме като бащата. Знаете ли, колко плесници удряте умствено? Големи побойници сте. Умствено плъскате, удряте плесници. Не давайте мнението си необмислено. Бъдете ученици, повдигнете се, не се занимавайте с хората. До6*ри са хората, нека само вършат работата си. Някой не копал хубаво. Дай му пример. Защо ще му кажеш, че не копае хубаво? Покажи му, как се копае, и той ще те последва.
Дръжте в ума си мисълта, че сте граждани на Царството Божие и се готвите за там. Оставете заблужденията настрана. Живот е нужен на оня, който е кандидат за Царството Божие. Това царство може да се уподоби на музикантите в един оркестър, които сви-рят хубаво. Тб знаят да свирят, влад&ят изкуството. Който не знае да свири, не може да влъзе в Царството Божие. Казваш: Аз обичам нЬщо. Обичаш нещо, а не го пра-вищ. Това, което не можеш да направиш, не го сбичаш. Ако не можеш да свириш, не обичаш музиката. Казваш: Обичам да слушам. – Всеки обича да слуша. Ако в човешката мисъл не взимат участие петт
36
сетива, мисълта не е права. Ако не пипнеш един предмет с ръката си, ако не го близ-иеш с езика си, не го помиришеш с носа си, не го чуеш с ухото си, не го ви-диш с окото си, ти си далеч от истинското понятие за тоя предмет. Но ако го пипнеш, близнеш, помиришеш, чуеш и видиш, ти имаш ясна представа за предмета. Ти само зърнеш един човек и казваш: Видъх го, познавам го. Не, петте сътива трябва да взимат участие в познаването. Те ще дадат пет качества за предмета.
Говори се за верност на хората. Един човек е верен, когато е истинолюбив, разумен, любещ. справедлив и добър. Това са качествата, които трябва да има всеки кандидат за Царството Божие. Правдата, това е музика. Аз не искам, като говоря, да плаша хората. Някои свещеници плашат хората, че ще идат в ада. Това са праздни работи. Справедливият език е мек и хубав. Ка-къв ще бъде резултатът, ако кажеш на някого меко и тихо, че това, което прави, не е хубаво, не е достойно, не е справедливо? Ка-къв ще бъде резултатът, ако викаш, кре-щиш на някого, че не го обичаш? Няма защо да викаш. Чудни са съвременните хора. Господ още не ги е накарал да пеят. Той само ги кара да носят нотите на ония, които свирят, а т считат това за достоин-
37
ство. Ти само ще занесеш нотите на музиканта, това е твоята работа, но и нея не си свершил, както трябва. Като юсиш нотите, смачкал си ги, не можеш да ги пазиш. Тури нотите на музикалното стелче, внимателно ги нареди и се отдалечи. СтсЧ настрана и слушай, как свирят музикант: 1. Казваш: Не ме интересува музиката. Една мома, като гледа момъка, от какво се интересува? Той е му-зикант, композира нещо. Тя иска да му тури въже, да го води като вол, да му заповядва. Той става редник, тя полковник и казва: Хайде на разходка. Загазва младият момък. Тя казва: Много те обичам, готова съм да умра за тебе. Днес умира, утре умира, в същност той умре, а тя пак си живее.
Сега и вие, на ИзгрЬва, все умирате. Дру-гите хора умират по бойните полета, а вие още живеете. Аз не подържам идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем, сега е време да се живее. Аз не съм за смъртта. Хората са умирали, умирали, светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници има на мъртви хора, на велики хора, но няма още паметници на жи-вити хора. Колко хора има досега, които са се възнесли живи? Аз зная само един – Енох и втория – Илия. Енох има памет-ник, но Илия го вернаха отгоре. Той се яви като Иоан Кръстител, на когото отнеха гла-
58
вата. Не мислете, че, ако сте като Илия, ще отидете направо в невидимия свет. Ще отидете, но ще ви вернат назад. Човек, който убива 400 души пророци, връщат го пак на земята. Нт,кой свири цъли 20 години и още не е влЪзъл в оркестра на големите музиканти. Едва назъртва през прозореца. Назърне малко през прозореца и казва: Още не е за мене. Тук е място за майстори. Като погледна, виждам, свирят хората. Като се сравняваш с другите, ще видиш, че тия хора разби-рат, знания имат, проникват навеЬкъде. ТЕ виждат и зад гърба си, какво става.
Казвам: Вие сега тъкмо сте хора да учите. Никои от вас сте на 40 – 45 години и казвате; Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не в-Ьрвам, те се приструват. Когато не искат да плащат дълговет си, минават за стари, краката им не държат, това не могат да направят, онова не могат да направят. Не може така. Стар човек е оня, който е на възраст пет - шест милиона години, като Витоша. Тя е на пет милиона години и е млада мома, готви се за женитба. Млада е още, не е женена. Някои от вас сега са на 45 години, а още на 20 - та година се ожениха. Витоша още не е женена, минава за млада, красива мома, а вие на 20 години се оженихте. Казвате: Хайде да свер-
39
шим и тая работа. Да се ожепи човек, това е най-важната служба, която може да приеме. Като дойде при мене някой женен, ез п» смвя да го погледна, усмихвам се сама. Той казва: Аз не можах да живвя добре с моята възлюбена, разведохме се. Що е раз-вод? Уволняване от служба. Той не знае още, какво нвщо е женитбата. Видвл една мома и, без да я познава, оженил се. Той взел чуждото ребро и след това се мъчи да го тури там, отдето Господ го извадил. И като не може да го намвсти, развежда се. Той не требваше да я взима. Мъжът има 12 ребра, а Ева е 13-то ребро – нещастно число. В същност, числото 13 не е нещастно, но Адам не бвше готов за него. Мъжът трябва да знаг, дали жената е ог неговите рзбра, или не. Момъкът трябва да гледа, дали момата е от неговите ребра. Но и момата трябва да гледа, може ли да се намвсти в неговите ребра. Под „ребро" разбирам добър и умен човек. Значи, човек е създаден от добър материал, от две ребра, с две качества: едното ребро е добро, а другото е умно. Мъжът е създаден от земя, от пръст, а жената е създадена от доброто и разумността. Другояче казано: 'Човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него Бог създал човека – мъжа. В тоя човек Бог
40
вдъхна дихание, и той стана жива душа. Же ната – дева е проекция на външния живот. Адам б&ше почвата, от която израсна Ева. Тя после цъвна и даде плод. Господ каза на Адама: От това дърво няма да късаш плодове, те са зелени още; когато узрЕят, само тогава може да късаш. Но Ева яде от зелените плодове. Преждевременно яде тя, не ги дочака да узрЕят. Сега и вие опитвате един плод, хвърляте го – не е узрвл. Трябва да чакате да узрее.
Търпете, чакайте да узрвят плодовет на вашите мисли, на вашите желания, на ва-шите постлшки. Тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца давате ли тверда храна? Малките деца се хранят с млЪко – с майчиното млвко започват г. Ако н&коя майка се опита да даде тверда храна на детето си, тя ще го умори. Аз не искам сега да разглеждам женитбата, майчинството, бащинството. Никога ще разгледам тия въпроси, ще ви говоря, какво нещо е майка, баща; сега не е време за това. Достатъчно са тия идеи, които сега имате. Един ден ще ви говоря, какво нещо е девата, какво нещо е младият момък, какво е възрастният, какво е ста-рият.
Казвате за някоя жена: Тя е светица. Досега аз не съм ср.щал по-възвишена, по-света жена от Кортеза. Но и тя имаше
41
един недостатък – сприхава* б-Ьше. Ноктите на ръцете й бяха клей, недоразвити. Казах й: Ти си сприхава. – Това е моят недостатък, признавам си, трябва да се моля за това. Като ходеше между хората, тя съзниваше, че е нетърпелива, сприхава. Кортеза бъше сприхава, а на вас какво ви липсва? Често прибързвате в заключенията си. Аз искам, каквото говорите, каквото пишете в вашите всекидневници, да бъде в5врно. Всички факти да са проверени. Не разпространявайте не-верни слухове. Вие сте създадени да бъдете служители на Бога. Представете си, че един човек, докато е живъл на земята, бил сво-боден, постъпвал, както намирал за добре. Като отиде в другия свет, какво ще види там? Ще срещне човек, с гърб, обър-нат към него. Това е човекът, когото той обидил някога, докато бил още на земята. Тоя обърнал гърб към него, оня обьр-нал гърб към него и казват: Ти си чужд човек за нас. Среща друг, навжеил се. И той му е сърдите нещо.
Човек сам си създава тия противоречия. На всъка крачка ервщаш лица, които не те гледат весело. Все навжеени, все сърдити, нищо не говорят – всички мълчат. Така ще видиш изкуството си, ще видиш, какво си създал. Ще ти кажат: Това изкуство е твое. Тоя с обърнатия гърб, то-
42
ва си ти; тоя с навесеното лице, топа си ти; тоя с счупения крак, това си ти. Навсякъде си ти. Гледаш, някой пронизан с нож, някое говедо заклано, кокошка заклана и изядена. Ти ги гледаш, но и те гледат. Навсякъде те следват. Вървиш като виден човек, дошъл от земята и отиваш при Господа. Като те види с тая свита, Господ казва: Върнете го с всичката му свита, отдето е дошъл! Като влезеш в оня свят, много неща, които тук са били скрити, ще изпъкнат. Никой няма да ти каже дума, но делата ти ще вървят след тебе. Ти ще напуснеш оня свет, и отново ще дойдеш на земята. Казвате: Това не се отнася до нас, ние сме окултисти. Вас, именно, ще хванат първи. Съдбата от вас ще започне. Ще ви съдят за малките погрешки. Първата инстанция е в мировото еждилище, втората инстанция – в областния ежд, третата инстанция – в апелативния ежд и четвертата – в касационния съд. Не искам да ви говоря върху това, защото няма да ме разберете. Често наблюдавам, нвкои от вас разбират буквално това, което говоря.
Аз виждам нЬщата по особен начин, не както ясновидцитв – особено виждам всички работи. Виждам нвколко млади моми седат при един млад момък и говорят нещо на ухото му. От другата страна, на другото ухо
43
нЬколко млади момци, също му говорят не-що. Той не вижда, но се вслушва в думите им, обръща внимание на едните и на дру-гите. Какво му говорят? Момите от една страна му казват: Запознай ни с тия момци. Момците казват: Запознай ни с - тия моми. Той стои като посредник между тях. ТЕ му плащат, а той прави връзките. Той се уговаря с тях, какво ще му платят. Казва им: ХиЛяда лева струва това. Те не дават толкова. Найпосле пазарлъкът става. Той взима и от момите, и от момците по нещо. Никога разговорът е много ингересен. Като погледна ясновидките, те са облъчени в светли дрехи, като патриарси. Приказват важно. Дойде някой момък при една от тях и казва: Ти си единствената светица, при тебе дЪйдох. Мога ли да бъда назначен на служба в еди-коя си епархия? Светицата не се задоволява с 50 и с 100 хиляди, и с 200 хиляди не се задоволява. Като й даде 500 хиляди, съгласява се – приема го в своята епархия. Това са бюра за женитби. 1- -^Сега и вие сте такива бюра. Искате да бъдете щастливи. Трябва да дойдат млади моми и момци да ви нашепват, те да наре-дат работата. Някоя майка иска други да се молят за нея, да си роди детенце. От една страна майката плаща, от другата страна бащата плаща, дано дойде това дете. Оставете
44
тия работи настрана. Като дойде н-Ькой при вас, бъдете честни. Това се иска от вевки. Какво иещо е честността? Оставям настрана бюрото, ще ви свержа с невидимия свет, с него да разговаряте, оттам да нареждате работите си. Аз не взимам участие в работите на бюрото, това не е мое дело. И аз имам бюро. Като дойдете при мене, можете да се допитвате до невидимия свет за онова, което ви интересува. Всвки сам може да направи много работи, но не се опитвайте сами. Тая работа не е за вас. Това е Божия работа. Като дойде едно дете, де ще го пратите? Знание се иска от всички. Ако това дете е недоволно от майка си, защо е дошло тогава? Ако пратим едно дете нъкъде, или ако свержем двама души, трябва да са доволни. И детето, което се роди чрез тях, също тръбоа да е доволно. Така се повдигат и ро-дителитт», и детето. Така те си помагат. Много неща има, в които можем да си помог-нем.
Казвам: Очистете първо очите си от влагата, да виждате ясно. Очистете ушите си, да чувате музикално. Очистете носа си, очистете устата си, очистете ръцет си. Като се очистите, мога да ви обясня причините на страданията, които преживявате. Несретите се дължат на лъжливите образи, които съще-ствуват в астралния свйт. Вие сте оплете-
45
ни в тия образи и трябва да се освободите от тях. Усмихвате се на някого, с желание той да има добро мнение за вас. Първо Бог трябва да има добро мнепие за вас. Другояче казано: Любовта, която минава през тебе, първо тя да е доволна от тебе, че си добър проводник. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Оставете тоя въпрос настрана. Оставете Бог да обича, когото иска, а вие обърнете внимание на Божията любов. Всички плодове не са дадени за вас. Взимате един плод, изяждате го, използувате, каквото ви трт»бва. Взимайте от любовта, каквото ви тръбве. Каквото остане, и то е на мъстото си. Знаете ли, какъв щЬше да бъде светът, ако бъхте чисти? Има нещо нечисто в човека. И аз виждам тая нечистота. Там е моята по-грешка, че виждам вашите неджзи. Защо ги виждам? – Търся начин да ги изправя. Виждам погрешката на един човек, но трудна работа е да се изправи. Като видя по" грешката му, аз ставам с него заедно съ-дружник, за да го изправя. Това, което съм видЪл в него, се отразява и върху мене, затова трябва да го изправя и в него, и в мене. Той мисли, че аз съм станал причина да нрави погръшки.
Разчитайте на ония дарби, които Бог ви е дал, и не се занимавайте съ4" дарбите на хората. Оставете те да се занимават с свои-
46
те дарби. Бог ви е дал всичко преизобилно. Занимавайте се с своето изобилие. Когато свершите своята работа, можете да се занимавате и с работата на другите. Мъчно е да се занимаваш с дарбцт и с погр4шките на другите хора. Закон е: Тоя, ко: ото в да-ден момент осъждаш, това си ти. Не раз-бираш нещо – неразбирането е твое, това си ти; ако разбираш, пак си ти. ТрЬбва да разбираш нещата добре, да придобиеш равновесие. Казваш: Това е противоречие! Как е възможно това?
Плодовет първо са горчиви; горчивите плодове се обръщат настипчави; стипчавите се обръщат на кисели, и най-после киселите стават сладки. Това е Божествен процес. Ако виждате тоя пропес, след време Божествената любов ще преверне горчивите работи на сладки. Търпение е нежно, да дочакаме тоя процес. Наистина, сприхавият може да стане добър; добрият, като се движи между лоши хора, лош става. Лошият, като се движи между добри хора, добър става, присажда се. Казано е: Ако лошият човек гледа дълго време на доброто, добър става; ако добрият гледа дълго време на лошото, и той се присажда – лош става. Така се при-саждат хората. Като спирате дълго време вниманието си върху лошите работи, ще се присадите с лошотс. След това тр-Ьбва да
47
дойде някой учен човек, да бутне присад-ката и да се освободите. Присаждайте се с добри присадки, а не с лоши.
Разчитайте на онова, което Бог е вло-жил първоначално в вас. Погръшките, които правите, се дължат на странични причини. Тб сж вметнати иъща в вашия живот. От тях трябва да се освобождавате постепенно. Казали сте една лоша дума на никого. Как ще я поправите? Ще ви оставя да помислите, и втория път да отговорите. Ако искаш веднага да превернеш лошата дума на добра, кажи на брата си: Слушай, братко, аз видъх в тебе нещо лошо. В същност, себе си видЬх. Аз съм лош човек, ти си добър. Само така се изправят лошите работи.
Що е разкаяние? Да видя своите погръш-ки, това значи, да се разкая. Аз не искам другите хора да се разкайват. Бог изисква от човека сам да се разкае. Хората се разкайват, а същевременно виждат погръшките на бчизките си. Не, човек трябва да се разкае, да види своите погръшки и да ги изправи. Щом ги изправи, той става родостен. Погръшките са богатство за човека. Никой не трябва да съжалява, че е направил ногрешка. Койго прави погръшки, печели веднъж; който ги изправя, печели два пъти. Който прави погръшки, губи веднъж; който не ги изправя, губи дво пъти. Изправяйте погръшките си.
48
Бог не ви е пратил в света да съдите. Той ви е изпратил да изправяте малките погр-Ьш-ки: езикът ви да стане мек, обонянието ви да стане силно, да уеЬщате най-нъжното ухание; слухът ви да стане чувствителен, да схваща и найфините трептения, най-чистит- тонове на справедливостта. Думата „справе-дливъ" трябва да има само едно значение. Ка-жеш ли „справедливъ", „справедливость", да разбираш само едно нещо. Разбираш ли две неща, това не е справедливост.
И тъй, не съжалявайте, ако не сте в някаква партия. Всички сте комунисти, понеже ходите по земята и работите; всички сте земеделци, понеже орете земята; всички сте широки социалисти, понеже дишате; всички сте звенари, понеже четете. Щом живеете в България, всичко имате – и Отечествен фронт имате. Кажи си: Аз нося в себе си всичко, затова съм и комунист, и земедълец, и широк социалист, и звенар. И Отечестве-ният фронт е в мене. С всички съм в братство и равенство.
От всичко това, което ви говорих, запомнете най-важното. Има неща, които не ис-кам да забравите. Всичко друго може да забравите, но помнете три-четири неща: Да носите комуниста в себе си, да носите земеделеца в себе си, да носите широкия социалист в себе си, да носите и^звенара в себе
49
си. Звено трябва 1 И Отечественият фронт трябва! Най-после ще влезете в любовта. Комунистът, земедЪлецът, широкият социа-лист и звенарът са служители, които но-сят багажа до прага на любовта: ще до-несат багажа до любовта и там ще го остзвят. Вие ще ги целунете, ще им благодарите и ще влЬзете в училището на любовта да се учите.
Изпейте пЪсните „Светъл лъч отгоре слиза" и „Блага дума на устата".
(Учительт изсвири един хубав мотив на цигулката си). Тоя мотив изразява изминатото време, което не се е използувало. Аз правя опите да използувам това време. На-мЪрил съм тоя музикален мотив, за да набавим изгубеното време.
12. Беседа от Учителя, държана на 25 октомврий, средя, 5 ч. с. 1944 г, София. – Изгрев,