Старото отмина
Ще прочета 14 глава от Евангелието на Йоана, от 1 – 21 ст.
Божието Слово трябва да се изучава. Има много методи за неговото изучаване. Едни от тия методи обременяват съзнанието, а други го обезсилват. В това отношение, религиозният човек прилича на светския, който работи чрезмерно на физическото поле. Както физичният работник пресилва мускулите си, така религиозният пресилва своето духовно тяло. И единият, и другият развалят живота си, без да постигнат нещо. В турско време, българите имали обичай да връзват големи снопи на нивите си. Когато дохождали турците, да взимат данък от тях, трябвало сами българите да товарят снопите си на големите турски коли. Понеже снопите били много тежки, българите често се изсипвали. Първи страдали те от своите снопове. И до днес още, българите не се освободили от навика да връзват големи снопове. В каквато област на живота и да се проявяват, все големи снопове връзват.
Сега, като слиза на земята, човек се запитва, как ще прекара живота си. Всеки минава през три фази: първата фаза е животът на детето в утробата на майка си – несъзнателен живот. Съзнанието на детето е обхванато от съзнанието на майката. Щом се яви най-малкото пробуждане на съзнанието му, детето излиза от утробата на майка си. То гледа на тоя живот като на товар, от който се освобождава и започва полусъзнателен живот. То мисли, че е самостоятелно. Детето върви по пътя на родителите си, които някога са напуснали майчината утроба, за да станат самостоятелни. Това е втората фаза на живота. Третата фаза е съэнателния човешкия живот. Тогава човек върши всичко съзнателно. Докато дойде до третата фаза, човек минава през елементарните работи. Как ще научиш граматиката на езика, ако не минеш през елементарните неща? Как ще дойдеш до високия духовен живот, ако не минеш през елементарните правила? Ще минеш първо през звуковете – гласни и съгласни. След това ще ги съчетаваш в срички, а сричките в думи: едносрични, двусрични, трисрични и многосрични. Нисшите животни си служат само с отделни звукове; някъде се срещат и срички. Човек, като най-развито същество, си служи с прости и сложни думи, които съчетава в цели изречения.
Мнозина започват живота си с нереални, несъществени неща, поради което се обезсърчават. Отделете същественото от несъщественото. Съществените неща следват човека и в другия свят, а несъществените са само за земята. Какво ще стане с вашите дрехи, обувки и шапки? Колкото да са хубави, ще останат на земята, нищо няма да вземете със себе си. На оня свят ще вземете само онова, което е реално и съществено. То никога не се губи. Като не разбирате това, вие се плашите от живота. Не се страхувайте, красив е животът. Колкото по-навътре влизате, животът става по-дълбок и по-приятен, по-красив и по-уреден. Какво е положението на едно малко, микроскопично същество, което се вижда само под микроскоп? Малко същество е, но и то знае нещо от физика и химия, и то знае да яде и пие, макар че се занимава с елементарни работи. Вие не можете да слезете до неговия уровен, да разберете, как живее, но казвате: Един ден ти ще излезеш от тая форма, ще се издигнеш. Колкото да му се говори, то не може да си представи по-високо положение от това, в което се намира, и пита: Друго нещо ли ще бъда? – Друго нещо, по-красиво и по-съзнателно.
И вие се запитвате: Като умрем, ще се изменим ли, или ще останем, каквито сме сега? Нещастие за човека е да остане в същото положение, в което е днес. – Ще се познаем ли в другия свят? – Там, именно, ще се познавате по-добре, отколкото на земята. Тук хората още не се познават напълно. Детето расте и се изменя. Като порасне, отива да учи в странство. След няколко години се връща при родителите си. Първото нещо, по което те го познават, е неговият глас. Значи, гласът на човека е нещо съществено, което не се изменя.
Четири неща има в човека, които не се изменят. По тях, именно, се познава той. Те са: духът, душата, умът и сърцето му. Това са четири свята, чрез които човек познава Бога в себе си. Обаче, не искам да ви заставям, насила да се занимавате с духа, понеже това е отвлечена област. Колкото и да мислите за духа, не може да го разберете. В бъдеще ще го разберете. Духът е висок, непристъпен връх за вас. И да не се качите на върха, поне може да вдигнете главата си към него. Според мене, раят се намира в подножието на тоя връх. Тук живее душата. Духът е високият, непристъпен връх, а душата – долина в полите на тоя връх. В тая долина се втичат чисти планински поточета и изворчета; в нея растат най-хубавите плодни дървета. В тая долина се крият всички добри условия за красив живот. Това е външната страна на духа и душата. И човек има свои външни и вътрешни качества. Външно се познава по ръста, по хода, по очите, ръцете и краката. Колкото повече познаваш човека отвън, толкова по-голям интерес изпитваш към него, искаш да го познаеш и вътрешно. Външно той е красив, снажен, приятно ти е да го гледаш, но вътрешността му не отговаря на външната красота. Достатъчно е да отвори устата си, за да не го потърсиш вече: езикът му реже като бръснач. Казваш: Красив е тоя човек, но да не попаднеш на езика му.
Това са неща, които стават често в живота. Ако питате пострадалия, защо страда, той казва, че не знае причината. Другият, който си служи с острия език, казва: Набодох тоя човек добре за неговото невежество и простота. Да бодеш човека с езика си, това мнозина знаят. Те са специалисти в тоя занаят. Това е наука, която аз научавам направо от вас. И домакинята знае да кълца. Като вземе ножа, тя накълцва месото добре и прави от него котлети за своя възлюбен. Красива е домакинята, но знае да кълца. Агнето се оплаква от нея, че го накълцала, турила му отгоре сол и пипер и го опекла на огъня. Хората намират, че всичко това е необходимо. Агнето и хората са образи, зад които се крият известни идеи. С тях, именно, ние искаме да се запознаем. Например, някои иска да бъде красив. – Защо? – Много просто, да обръща по-голямо внимание на хората. Той иска да бъде силен, по същата причина. Той иска да бъде щастлив, пак по същата причина.
Няма щастие на земята. Добре е да имаш дарби, защото без тях животът няма смисъл. – Не искам да бъда красив. – Ако си грозен, ще се натъкнеш на друго противоречие. От духовно гледище, грозотата представя мъчни и несносни условия за човешкия дух. Грозотата представя невежество, безсилие, ограничение, беднотия. Грехът, злото, завистта, безверието, безнадеждието са също ограничения, от които човек трябва постепенно да се освобождава. Въпреки това, сиромашията се препоръчва. Има една сиромашия, от която трябва да се освободим, но има сиромашия, която е желателна. Добре е да бъдеш беден от пороци, а богат с добродетели. За богатите с пороци е казано: „Богатите няма да влязат в Царството Божие." Кой ще наследи Царството Божие? Като четете блаженствата, ще видите, кой ще наследи Царството Божие.
Какво представят блаженствата? Те са методи, чрез които се влиза в Царството Божие. Затова казвам: Който обича Бога и върши Неговата воля, той ще влезе в Царството Божие. Който служи на духа и на душата, той ще влезе в Царството Божие. Който служи на правата мисъл и на чистите желания, той ще наследи Царството Божие. Да искаш нещо и да правиш нещо, това е импулс, който иде от Бога. Като не разбират това, някои цитират източната философска мисъл, която казва: „Убий всяко желание в себе си!" Това е крив превод, отрицателна сянка на живота, която няма съдържание.
Като не разбират смисъла на целокупния живот, мнозина отделят духовния живот от земния. Не можеш да имаш физически живот, ако нямаш духовен; не можеш да имаш духовен живот, ако нямаш умствен. С други думи казано: Не можеш да имаш живот, ако нямаш знание; не можеш да имаш знание, ако нямаш разбиране и усет към нещата. В широк смисъл, казвам: Не можеш да имаш живот, ако не си придобил истината, мъдростта и любовта. Те са подтици на живота. В тия подтици се крие същественото в живота. Несъществените неща представят подготовка към живота. Малкото дете не може да рисува, то драска на хартията, готви се за художник. Когато порасне, стане 15-20 годишен, пак рисува, но рисунките му коренно се отличават от детските. И на 120 години, човек пак може да рисува. На коя от неговите картини можем да спрем вниманието си: на тая, която е рисувана на шестгодишната му възраст, на тая, рисувана на 20 годишна възраст, или на последната картина, рисувана на 120 годишна възраст? Ще кажете, че 120 години представят дълъг живот. Да живееш на земята 120 години, това е дълъг живот, но, ако със своите 120 години отидеш на слънцето, ще бъдеш на възраст едва на няколко минути. Една слънчева година се равнява на 20 милиона земни години.
Каква част представят 120 години, в сравнение с годините на един слънчев жител? Какво ще бъде вашето разбиране, в сравнение с това, на слънчевия човек? Каква опитност има човек на земята, в сравнение със слънчевия човек? Аз мога да изчисля на всеки човек, колко пъти през живота си е ял, колко пъти е пил вода, колко дрехи, обувки и шапки е скъсал. Това се поддава на изчисление, защото боравим с един кратък земен живот. Духовните хора, обаче, поддържат, че човек се е раждал и прераждал, откак земята съществува. В тоя смисъл, човек е на 18 милиона години. Това е времето, откак съществува земята. Значи, и 18 милиона години да си живял на земята, пак нямаш една слънчева година. Още два милиона години ти са нужни, за да бъдеш едногодишно слънчево дете. В това отношение, сегашните хора са едва девет-десетмесечни деца. Тия малки деца искат да знаят, какво става на небето! Могат ли те да разберат знанието на небесните жители, някои от които са на милиарди човешки години. Тяхното съзнание е толкова будно, че те знаят всичко, което става на земята. Животът на земята се включва в тяхното съзнание. Небесните жители гледат на земята така, както ние гледаме на черешата. В техните ръце земята става малка и голяма, според желанието им. Те могат да носят земята под мишцата си, както ние носим диня.
Животът на възвишените същества, по отношение на човешкия, представя такова нещо, каквото човешкият живот по отношение на микробата. Човек гледа на нея, като на крайно малко същество, което, турено на неговия пръст, не представя никаква тежест. Ако микробата започне да говори за своя свят, като за голям свят, човек би се смял. Така и възвишените същества се смеят на човека, който говори за големината на земята, за нейния диаметър, за изчисленията, които човек прави.Ако нашите учени биха могли да си представят, с какви въпроси се занимават възвишените същества, те биха се побъркали. Необятна е мисълта на ангелите, на възвишените същества. Има задачи във висшата математика, които объркват умовете на нашите учени. Не е лесно да намери човек основа, на която да стъпи. Сегашният човек едва е дошъл до първия лъч на светлината, да види чрез нея, какво има вън от неговата къща. Едва сега неговата майка го събужда, да види външния свят. Той надзърта вече през прозореца, иска да види широката земя, да се запознае с нея. Има учени хора на земята, както има видни певци и музиканти. Приятно е да слушаш един добър певец! Особено приятно е това, след като някой ви нагруби и каже обидни думи. След това ти слушаш певеца. Той пее тихо, спокойно. Всяка негова дума, всеки тон е балсам за твоето огорчено сърце.
Казвате: Искаме да знаем нещо за бъдещия живот. – Красив е животът, който ви очаква. Това е животът на оня свят. Като отидете там, ще чувате само благи думи, ще живеете в света на светлите и възвишени мисли и чувства. Приятно е да чуеш една блага дума, да възприемеш една светла мисъл от едно възвишено същество. Влезеш ли в тоя свят, няма да помислиш за земята. Един светия се молил на Господа, да му даде възможност, само да надникне в оня свят, да види, как живеят жителите там. Бог чул молитвата му и пратил един ангел при него с думите: Пратен съм от Господа, да те заведа на оня свят. Приготви се, дава ти се една минута. Светията се приготвил и започнал да гледа. Вдигнала се една завеса пред очите му, и той надзърнал в оня свят. Докато гледал, ангелът отишъл да си решава задачите. По едно време се сетил, че трябвало да спусне завесата пред светията и да го върне на земята. Обаче, колко изненадан останал, като видял, че светията прекарал цели 250 години в рая! Ангелът казал на светията, да се приготви за връщането си на земята. – Много бързаш, казал спокойно светията. Още не се е свършила минутата, която Бог ми определи да прекарам в рая. Светията прекарал 250 години в рая, а му се сторило по-малко от една минута.
Сега, аз ви обръщам внимание на ония богатства, които са вложени във вас. Като не съзнават богатството, вложено в тях, мнозина умират в пълно разочарование, че нищо не са постигнали. Защо трябва да се разочаровате? Бог ви е направил по образ и подобие свое, дал ви е велики блага, велики дарби, за развитието на които трябва да се вглъбявате в своя дух и в своята душа, да благодарите за своя ум и за своето сърце. – Кално е сърцето ми. – Не се безпокой. Трябва ли да се срамува оня, който отива на нивата, да работи? Като оре и копае цял ден, все ще изцапа дрехата си. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си." Така казва и майката на сина си, който се върнал от нивата: Сине мой, дай си дрехата да я изпера. Тя ще изпере, ще изглади дрехата и ще я даде на сина си да я облече, чиста и изпрана. И Бог казва на човека: Дай нечистата си дреха, да я изпера. Нечистата дреха е сърцето на човека. Като го очисти, Бог го туря на мястото му. Казват за някого: Тоя човек има нечисто, грешно сърце. – Оставете тоя въпрос настрана. Това е старо разбиране. Така не се говори.
Казвам: Човек греши, защото е добър и умен. Той не греши от глупост, но от много ум, от голяма доброта. – Защо ревнува човек? – Защото обича. – От голяма обич към едного, той се озлобява против друг някой. Който не обича, не може да се озлобява. Като обичаш някого, ти се интересуваш от него и отваряш очите си на четири, да не го вземе друг. Ако не го обичаш, не се интересуваш от него. В това отношение, в човешката любов ревността е на мястото си. Според мене, всичко, което става в света, е на мястото си. Няма излишни неща в живота. Злото и доброто са на мястото си. Вярата и надеждата са на мястото си. Когато доброто не се проявява, злото се ражда; когато вярата не се проявява, безверието се ражда; когато надеждата не се проявява, безнадеждието се ражда; когато любовта не се проявява, безлюбието се ражда. Когато безлюбието действа, любовта се ражда. Безлюбието е сянка на любовта. Това е новото разбиране на живота.
Стремете се към новото разбиране. Ако се държите за старото разбиране, във вас ще се явят различни противоречия. Когато се казва, че човек не трябва да греши, разбирам, възрастният да не повтаря грешките на малкото дете. Майката прощава грешките на детето, но на възрастния никой не прощава. Ако възрастният прави грешките на малкото дете, ще създаде излишна работа на майка си. Така не се постъпва. И без това родителите са работили толкова много за детето си. Трябва ли без време да се обременяват? Ако синът и дъщерята обичат родителите си, не трябва да легнат на гърба им, а те да се разхождат и да не работят. Синът трябва да каже на баща си: Татко, отсега нататък аз искам да взема половината от твоята работа. И дъщерята трябва да вземе половината от работата на майка си, да я облекчи.
Сега, аз не искам да ви морализирам. Аз съм против това. И вие не трябва да се морализирате. Не казвайте, че тоя човек не живее добре, че оня не мисли право. Какво значи, да мислиш право? Кой човек мисли право? Представете си, че срещате един жаден човек, който ви казва: Жаден съм, гърлото ми засъхна. Имате ли малко вода? – Нямам, но почакай, ще се намери. – Докога ще чакам? Жаден съм! Върви по-нататък, търси вода. Вижда, че един човек носи вода в шише. Той му казва: Моля те, дай ми да пия вода, жаден съм! – Не давам, аз нося водата за себе си. Жадният се хвърля върху пътника с шишето, сграбчва го и жадно изпива всичката вода, а шишето захвърля настрана. Оня, на когото принадлежи шишето, се разсърдва, но в замяна на това получава по-голямо и по-хубаво шише. След това и двамата отиват на близкия извор, да се напият с чиста, планинска вода и се примиряват. В случая, и двамата сгрешили. Причината за грешката им се крие в техния егоизъм. И двамата мислят повече за себе си, отколкото да проявят човещина. Права мисъл е тая, която има предвид нуждите на ближния си, както своите.
Да оставим настрана големите грешки на хората. По-опасни са малките грешки, които не се виждат. Такива грешки има и в духовния живот. С тях често изпитват светиите. Един светия прекарал цели 20 години в пустинята, дето постигнал голямо съвършенство. Преди да слезе в града, между хората, трябвало да мине през последното посвещение. Един ден, като размишлявал, дълбоко вглъбен в себе си, погледнал се, въздъхнал и казал: Господи, както съм окъсан и огладнял, не съм за пред хората. Дрехите ми са съвсем окъсани, а лицето ми е мършаво и жълто. Какво да правя? Отде да взема дрехи и храна, да се облека и нахраня? След няколко часа при него дошъл един човек с голям подарък: пари, нови, хубави дрехи и богато ядене, добре и вкусно сготвено. Като видял това, светията си казал: Господи, благодаря Ти, че прие молитвата ми. Сега вече ще се облека, нахраня, свободно ще се явя между хората. Тъкмо разглеждал дрехите и им се радвал, дошла при него една млада мома, паднала пред нозете му и започнала да плаче и да се моли: Обичам един млад, беден момък. Трябва да се оженим, а той няма дрехи за сватбата. Моля ти се, помогни ни да си доставим дрехи. Тя погледнала към новите дрехи на светията. И той погледнал към тях, въздъхнал и казал: Ето, вземи тия дрехи и си иди с радост. Тя благодарила, целунала му и двете ръце и си отишла. Светията си казал: Отидоха новите дрехи, но поне да седна и да се нахраня, умирам от глад. В това време се задал един просяк, който се обърнал към светията с думите: Моля ти се, четири-пет деня не съм ял. Дай ми твоето ядене, да задоволя глада си. Светията въздъхнал, погледнал към яденето, но го дал на просяка. Последният задоволил глада си, целунал ръцете на светията и си отишъл. Светията погледнал към парите и си казал: Какво мога да направя с тия пари? В това време, дошъл един роб от Римската империя и със сълзи на очи, казал: Моля ти се, помогни ми да се откупя. Трябва ми една сума за откуп, но не мога да я намеря. И в тоя случай, светията услужил и се лишил и от парите. Най-после, дошла при него една мишка и го помолила, да й даде малко хляб. Светията видял, че останало едно малко парче хляб, което дал на мишката. Като не останало нищо от подаръка, светията въздъхнал облекчено и почувствал в ума си голямо просветление. Това било последното му посвещение. След това той прогледнал вътрешно и разбрал дълбокия смисъл на живота. Така той разбрал, че всичкото богатство, хубавите дрехи и вкусното ядене са в самия него.
седма секция
Днес всички хора се намират в положението на светията. Всички искат да постигнат
17
вещо, заради което ще пожертвуват и богатството си, и дрехите си, и яденето. Най-после ще дойде мишката, на която ще дадат и последната си хапка. Само така вие ще спрете вниманието си на малките величини, на същественото в живота. Това значи, да има човек дълбоко вътрешно съзнание на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Жертвата е доброволен акт, който има отношение към закона на любовта, а не към закона на насилието. Някой се жертвува от страх, да не отиде в ада, на вечно мъчение. Бог изисква от нас друго нещо, а не жертва чрез насилие. Бог не съди никого, нито хвали. Той гледа, кой какво прави, и мълчи. Христос казва: „Отец ми никого не съди. Той е оставил съдбата в ръцете на други."
Казвам: Съдбата не е нищо друго, освен гласът на съвестта, чрез която говорят напредналите същества. Ти сгрешиш и чуваш тихия глас на едно от тия същества да ти говори : Не постъпи добре. Изправи грешката си. Кажеш на ближния си една обидна дума. Пак чуваш да ти се казва: Не говори обидни думи. Възвишените същества само посочват на човека, кога не постъпва добре. Как трябва да постъпи, това не казват. Човек трябва да отиде при Господа, да чуе от Него, как да постъпва. Той сам дава пример, как да се постъпва. Когато грешката ти се заглажда, ще знаеш, че Бог действува. Той ти дава пример, как да постъпваш със своя ближен. Кой баща съди сина си?
2
18
Кой рак съди сина си, че ходи криво? Ла съдиш сина си, това значи, да съдиш себе си Грешката на хората се заключава в това, пе те не постъпват като Господа. Те не проявяват доброто, което посят н себе си Какво ти костуна да кажеш една блага л>ма па ближния си? Някой се е обезсърчил. Кажи му: Не се страхувай, твоята раГ)от;| ще се нареди Жената на твоя съсед умряла. Кажи му: Ме плачи, жена ти ще ожипее и ще се върис вкъщи. Спиьт му умрял. Пак кажи: Скоро те си до Нш епн ти. Като умре някой, ше знаете, че '1оЦ е отишъл някъде на разходка. Така е поетапен въпросът за смъртта в Божесгнепии свят.
Какво представя смъртта? Напущане на земята, и заминаване на човешката душа в оня свят, да срещне своя възлюбен С други думи казано: Смъртта не е нищо друго, освен оженване за друг някой Следователно, всички, които заминават за другия свят, са влюбени хора. Някой казва, че не иска да умре. Това означава: Аз не искам другите да знаят, че съм влюбен. Така и момата крие от близките си, че обича някой момък. Ако я питат, обича ли го, тя казва, че не го обича. Сега ние се чудите, как е възможно да се говори за влюбване и и другия свят. И на оня свят има и влюбване, и женитби Под „женитба" в оня свят разбираме взаимопомощ между двама души Срещнеш един човек, който носи РО кгр. товар на гърба си. Ако пожелаеш да нземеш 25 кгр. на своя гръб, за да му помогнеш, ти се жениш за него.
19
Не искаш ли да му помогнеш, ти си свободен. Това е женитба в широк смисъл на думата. Това наричаме още и приятелство. Ако искаш да имаш син или дъщеря, и те трябва да вземат половината товар от гърба ти. Ако имаш приятел, и той трябва да вземе половината товар. Който пожелае да стане господар или учй4 тел, също трябва да вземе половината товар. Такъв е законът в Божествения свят. При всички условия на живота ти трябва да вземеш половината товар от гърба на своя ближен.
Тоя закон има приложение във всички случаи на човешкия живот. Ако срещнеш човек с много любов, вяра и надежда, ще вземеш половината от неговата любов, вяра и надежда. Срещаш беден, болен човек, ще вземеш половината от неговата беднотия и болест. Пазете свещено тоя закон: Това изисква Бог от всички. Аз не говоря за човешките закони. Хората изпълняват своите закони чрез насилие. Важно е да се изпълняват Божиите закони, и то доброволно и с любов. Това са законите, вложени в самите вас. Ще ме питате, как мисля аз по тоя въпрос. Не е важно, как мисля аз; важно е, как живея и как постъпвам. Не е лесно да разбереш човека.
Следователно, всеки трябва да постъпва според законите, които Бог е написал в него. Аз нямам право, като дойда в дома ви, да кажа, I как трябва да ме приемете. Обаче, ще ми бъде приятно, ако ме приемете добре. Това показва вашето благородство. Ще кажа:
20
Ето един благороден човек и по ум, и по сърце. Когато аз постъпвам добре, казвам: Така постъпвам заради Бога, Който живее в мене. Аз не правя това насила, но доброволно, от любов към Него. Ако не изпълня Божията воля, пръв аз зная, че не постъпвам добре. Казано е в Писанието: „Когато нашите пътища са благо-угодни на Бога, Той ни примирява със света, с несгодите на живота." Ако не вършим волята на Бога, Той не ни съди, но ни оставя сами да уреждаме работите си Той само ни наблюдава и мълчи. Ако вършим Неговата воля, Той ни съдействува във всичко.
И тъй, вършете Божията воля от любов, а не от страх. Вършете волята Му неуморно. – Възможно ли е това? – В Бога всичко е възможно. – Кога? – Когато Го любите. Казано е: „Ако ме любите, ще, опазите моите заповеди." Сега вие очаквате Христа да дойде между вас. – Аз не вярвам Христос да дойде втори път на земята. Той ще дойде между хората, но по вътрешен начин, като светла мисъл, като възвишено и благородно чувство. Вие очаквате Христа по физичен начин, както очаквате изгряването на слънцето. Обаче, някога облаците са толкова дебели, че слънцето не може да изгрее. Следователно, когато се махнат облаците на вашето небе, проблясъците на светлината ще се увеличат. Понеже не сте готови за голямата светлина, за предпочитане е небето ви да бъде покрито с облаци, мъгли и изпарения. За предпочитане е някога тъмното небе
21
пред ясното. Често растенията изсъхват при ясното небе, а при облачното и мрачно небе растат и добре се развиват. И за човека е същото. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Ще дойде ден, когато небето ще се изясни – Кога ще стане това? – Може още днес, може и в бъдеще. Още не сте минали през последния изпит, да пожертвувате дрехите, яденето, парите си Не сте дали още последната си хапка. Вие се стремите към богатство, към охолен живот, далеч сте от последния изпит.
Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени" Казвам: Себе си може да съдите, но не и другите. Себе си съдете, а другите извинявайте. Значи, може да извинявате, но не и да оправдавате. Казано е: „Няма да ви обвиня, но няма и да ви обезвиня." – Нали трябва да прощаваме? – Прощавайте на хората, за да не влезете и вие в същата примка. Ако не простиш, ще носиш човека в ума си заедно с греха му, който ще те зарази. Ако му простиш, и той, и грехът му ще бъдат вън от тебе. От хигиенично гледище, казвам: Прости на човека. Не дръж в ума си нито грешника, нито дрехата му. Прости му, за да бъдеш свободен от неговата дреха.
Сега искам да се освободите от старата година. Желая ви да приключите със стария живот. – Да станем светии! – Добро нещо е светийството, но има светии, които са станали такива преждевременно. Светията има големи изпитания. Как ще се справите с тях? Обикне-
22
веният човек се изпитва с малки изпитания, а светията – с големи. На светията не се прощава и най-малката грешка. За нея говорят и вековете. Ето, цар Давид направи една грешка, за която и хилядилетието не му прости Той уби Урия и взе жена му, но и доднес всички четат неговата история. Давид се пита: Докога ще продължи това? Докога ще се чете и го- вори за моя грях? Такъв голям цар, толкова псалми писал, и да говорят за неговия грях всички хора – млади и стари, учени и прости! Давид ще дохожда много пъти на земята, с друго име, при други условия. И той ще чете за Давида и ще го критикува.
„Ако ме любите, ще бъдете възлюбени." Турете любовта като основен закон в живота си и прилагайте я с духа, с душата, с ума и. със сърцето си. Само така ще имате благоволението на Господа,горе на небето и долу на земята. Не казвай, че животът ти е дотегнал, ко' да ти е приятно да живееш и като богат, и като беден. Един ден ще се върнеш на небето и ще имаш, каквото пожелаеш. Затова, молете се и не се обезсърчавайте! Мъчнотиите и лишенията, през които минавате сега, са временни. Бъдете доволни от всичко. Ако нямаш дрехи, радвай се, че друг има. Все някой ще бъде з лишения. Един ден положението ще се смени: ти ще бъдеш задоволен, а друг някой ще бъде в лишения.
Разправяха ми следния случай Трима бедни студенти – българи, отишли в Русия да за-
23
вършат образованието си. Те имали само един нов костюм, едни нови обувки, нова шапка. Когато трябвало да се явяват на изпит, или да отидат някъде на гости, те се редували: първата неделя отивал един от тях, двамата оставали вкъщи. Следната неделя отивал вторият, третата неделя – третият. Така свършили те университет, така се явявали в обществото, между познати, и се върнали в България, дето били назначени на добра служба.
Разумност се иска от всички. Прилагайте закона на любовта. Само така ще разрешите противоречията на своя живот. Проповедникът би ви казал: Бог да ви благослови! Аз ще ви кажа: Понеже благословението ви е дадено, Бог да ви даде здраве! Но и здраве имате. Тогава, пожелавам ви да използувате разумно Божиите блага, които ви са дадени.
Отче наш.
– В Божията любов е благото на човека.
16. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 март, 1937 г. София. – Изгрев.