Малки възможности
Съществуват два вида възможности г. малки и големи. Детето не се нуждае от философски книги, но от буквар. Фило-софът се нуждае от философски книги. Значи, букварът е за децата, а философската книга за философа. Не е важно, каква е възрастта на човека, дали е дете, или го-лям, важно е да взима участие в живота. И птичката, колкото и да е малка, щом жи-въе, влиза вече в театъра на великия живот. Привилегия е да жив-Ьеш. Не е важно какво място заема човек, първо или последно. Когато отиват на концерт, едни хора зае-мат първите места, , а други – последните. Обаче, и едните, и другите се ползуват еднакво. Първото мЬсто не е всъкога най-хубаво. Голямият човек не е всякога знатен. Не всвки философ е знатен. Много философи са черпили знания от децата и така станали философи. Много хора станаха учени след като изучаваха живота на някои растения, пеперуди, насъкоми, бръмбари. Чувате да на-ричат никого доктор по ботаника, по зоология, или по минералогия. Значи, растенията
Марка, 4 гл.
303-
животните или минералите му дадоха докторска титла. Ако н-Ьмаше минерали, растения и животни, нямаше да има доктори по гЬзи специалности. Ако нямаше болки, нямаше да има и доктори по медицината. Като пожълтее лицето на болния, лекарът търси причината на заболяването му и предписва различни лекарства. Какво лошо има в пожълтя-ването на очите? Като видят някой човект с жълто, изпито лице, казват, че прилича на светия. Жълтият цвят символизира ра-зумността, но цветът на лицето на светията е особен, а не като на болния. За друг някой казват, че пулсът му отслабнал, бавно бие. Чудни са хората. Когато видят, че бият некого, искат по-слабо да го бият; щом дойде до пулса на сърцето, искат да бие по-бързо, да не забавя нормалния си темп. Радвайте се на малките възможности, които съществуват в света, а не на големите. В човека, както и в млекопитаещите, е останало и досега желанието на мамонта, да бъдат големи, да внушават страх и трепет в окръжаващите. Достатъчно е било да мине един мамонт край некое животно, за да внесе в него страх. Къде е днес ма-монтът, на когото всички животни са отваряли П/кл да мине? Дребните животни, които-се плашеха от него, живеят на земята и до-днес, а той изчезна. Днес още живее китът, едно от големите животни, но и той е на изчезване.
304
Хората искат да бъдат големи като ангелите, безти да подозират трудните задачи, които тЬ^ разрешават. Момата иска да бъде красива» без да знае, какви задачи са дадени на красотата. Ако е красива и неразумна, красотата ще внесе в нея такава отрова, от която с години не може да се освободи. Ако искаш да бъдеш голям човек, приеми красотата, да видиш, как ще се спра-виш с нея. Красота без разумност е нещастие. Който мине покрай красивия, ще пожелае да бъде като него красив, ще му завиди. Не е лесно да се справя човек с ми-слите и пожеланията на окръжаващите. Който иска да запази мира си, трЬбва да предпочете външната грозота и вътрешната красота. В сегашния живот грозотата е за предпочитане пред красотата, невежеството пред ученость-та, сиромашията пред богатството. Добре е да бъде човек красив, учен, богат, но ако може да се ползува от гЬзи блага разумно. Не може ли да ги използува за благото на човечеството, по-добре да не ги притежава. Днес всички хора се плашат от бомбите – едно от културните изобретения на чов-Ьчеството. Страшни са бомбите, с които военните си служат, но не по-малко са страшни и бом-бит- на религиозните. С чувствата си те мо-гат да убият човека.
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват, защо съществуват те, не може ли без противоречия. И без противо-
305
речия може, но хармоничен живот се изн-еква от човека. Много ог противоречията се дължат на натрупване на излишна енергия ф човешкия мозък. Като не намира изход, тя произвежда натиск върху някои мозъчни /центрове, и човек се проявява неправилно. Той не знае законите, чрез които излишната енергия може да се трансформира. Защо трябва човек да трупа в мозъка си взривни енергии, които разрушаваг, умъртвяват, тро-вят човешкия организъм? Една от взривните енергии е тази на пгЬва, на тревогите и на безпокойствата. Една от причините за смърть-та на живота е щеславието. Когато черният адепт вид Ева в райската градина, той й заговори за гол^мите възможности. Каза й, че, ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива – цЬлият свят ще говори за нея и ще й се?кланя. Така се събуди щеславието на Ева. Тя пожела да придобие тези качества и яде от забраненото дърво, а след това даде и на Ада-ма. Така, именно, смъртта влезе в живота. Търсете малките възможности й на тех уповавайте. Докато момата и момъкът разчи-тат на малките възможности, те са на спасителния брЬг на живота. Стремят ли се към големите възможности, те влизат във вълните на морето и започват да се давят. Докато не са женени, младите са свободни, разчита те само на онова, което е вложено в гЬх. По едно време родителите, приятелите и
20
306
познатите им започват да ги увещават да се оженяг, да придобият щастието. Щом се убедят, че женитбата им носи щастие, те трътеат по пътя на големите възможности и там загазват. Момъкът намира една млада, красива мома и започва да поетизира пред нея: Ти си ангел, божество; ако се ожениш за мене, ще ме спасиш. Аз ще се грижа за тебе, прах няма да падне върху главата ти. Тя го слуша, радва се, че е намерила един обожател. Като се оженят, всичко забравят.-Той се съмнява в нея, тя – в него и си приписват такива неща, каквито никога не са мислили. Наричат се с такива имена, каквито в никой речник не можете да намерите. Тя вече не е ангел, но и той не е по-добър ог нея. И това се върши не между диваци, а между културни хора. Не е лошо не-що женитбата, но има нищо неустойчиво в човека, което създава противоречията.
Мнозина се запитват един друг: Же-нен ли си? Ако някой не е женен, казват му: Щом не си женен, нищо не знаеш. Невежеството е за предпочитане пред това знание. Когато някой се оплаква от жена си, аз га съветвам да я обича. – Как да я обичам? – Ще я обичаш. В обичта е твоето спасение. Щом си се оженил за нея, трябва да я обичаш. Защо не мисли преди да се жениш? Ако беше дошъл при мене по-рано, щях да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мястото на двет ре-
307
бра в твоя организъм. Женитбата е операция, която само разумният и опитен лекар може да направи. Ако момата може да запълни празднината на гръдния ти кош, да заеме точно мястото на двет ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това място, да изпълни празднината, тя ще ти причини най-големите нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освен най-опасната операция в човешкия живот, която води към смъртта.
Ще преведа тази идея на разбран език. Не възприемай една мисъл, която не може да се намести в твоето съзнание, да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намести в сърцето ти, да извърши нещо благородно. Не влагай във волята си нито една постъпка, която не може да се изяви навън така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освън гЬхните неразумни мисли, чувства и постлшки, които тро-вят организма им и ги водят към смъртта. Женитба, в която човек изразходва своите енергии напраздно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христос казва: „ Който се е сподобил с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива." Който се жени и за мъж отива, той сам си подписва смъртната присада. Има случаи в живота, когато никой стар, неженен човек, съжалява, че не се е оженил. Защо не се е оженил на младини, когато имал възможност да на-
308
прави това? Той иска да се ожени сега, когато изгубил всички възможности. Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, знае, че още със слизането си на земята, се е оженил. Вевки човек представя съчетание между духа и плътта. Значи, духът и плътта се намират в брачни отношения помежду си. Плътта е хванала духа така здраво в оковите си, че не мисли да го пусне на свобода. Всеки ден тя измисля нови начини, как по-здраво да го верже, завинаги да й остане слуга. Духът пък търси различни пътища, чрез които да задоволи плътта, да отклони вниманието й от себе си, да се освободи от нея. В този смисъл, нито плътта е свободна, нито духът е свободен. Докато не разреши правилно отношенията, които съществуват между духа и плътта, човек не може да разреши отношенията между мъжа и жената. Следователно, той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духът е съз-дал голямото разнообразие в свЬта, за .да отялече вниманието на плътта от себе си, да има с какво да се забавлява, да не го смущава отвътре. Плътта пък е измислила всички вжзли, да сверже по-здраво духа, да не го изпусне.
Като слушат да се говори за духа и за плътта, мнозина се запитват, защо съще-ствуват те, защо съществуват такива отношения помежду им. Никой не може да отговори на тези въпроси. Отговорът се крие
309
нъкъде далеч, в началото на Битието. Защо водата тече надолу? – Наклон има. – До-нЬкъде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата – на други, обратни на първиг. Овцата пасе трева, а вълкът се храни с месо, той обича да яде овце. Защо е така? – И това си има своите причини. Вълкът е по-интелигентен от овцата, но, в морално отношение, овцата е по-устойчива от вълка. Отличителното качество на вълка е приверзаността. Колкото и да е лош и жесток, той се приверзва като кучето. Приверже ли се към никого, той може да се жертвува за него. Вълкъг има добри чърти, но нт.що лошо е присадено в него. Лошото, именно, го прави вълк. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкват добрит^ му чърти. На същото основание, казвам: Н/Ькои хора са лоши, понеже лоша присадка им е поставена. Други са добри, понеже присадката им е добра. Лошите хора са присадени с дяволска присадка, а добрите – с Божествена присадка. Присадката на лошите хора е направена от кръвта на Каина, а присадката на добрите – от кръвта на втория син на Ада-ма – Авел. Всички сегашни хора носят в себе си по малко от кръвта на Авел – от добрата присадка.
Като знаете закона за присаждането, не се лъжете в хората, нито в себе си. С каквато присадка сте присадени, такиви сте. Ако
310
си добър, внимавай да не счупиш добрата присадка отгоре, да не излъзе лошата основа. Ако си лош, помъчи се да счупиш лошата присадка отгоре, да остане доброто, което е основа на твоя живот. Значи, добрите хора са присадени с добра присадка, но под корените на това добро се крие злото. Лошит- хора са присадени с лоша присадка, но под корените на това зло се крие доброто, като основа на техния живот. Това са контрасти, които съществуват, освен в живота, още и в природата. Дали вярват хората в това, или не верват, то е друг въпрос. Важно е, какво говорят фактит-к Някои хора в младини живеят добре, вярват в Бога, а в старини се разпущат, водят лош живот. Други пък обратно: в младини живеят разпуснато, а на старини се стъгат и започват да търсят Бога.
Някои се обезсърдчават от живота и питат, защо са дошли на земята. Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия. Някои ангели, които заемат високи служби на земята, с удоволствие биха заменили своето място с вашето. Те искат да дойдат на земята, да видят, как живеят хората. Ангелите работят неуморно. Вейки момент пътуват през пространството. Те слизат на земята, посещават всички планети, носят заповъдите, които им се дават от по-високи места. Те непрестанно изпъл-няват Божията воля. Понякога пътуват гру-
311
пово, а понякога – единично. Каквото и да се говори за ангелите, ще кажете, че никой не ги е видял. Това нищо не значи. Дали сте ги вщгЬли, или не, те съществуват. Мухите, комарите, мравките виждат ли човека? И те не го виждат, но той съществува. И дърветата не виждат човека, но те чувствуват, че вън от тях има нeщо, което от време на време ги изкоренява или свче.
Единственото същество, което се открива на човека направо, чрез любовта си, това е Бог. Като поглеждат към мухата, нъкои се чудят, какво предназначение може да има тя. Мухата е интелигентна, музикална. Като кацва по носа, по веждите, по устата на човека, тя го възпитава, заставя го да мисли. Когато нъ-коя господарка се кара на слугинята си, мухата кацва по лицето й, по очите, носа, устата, хапе я, докато престане да се кара. Господарката маха с ръката си, да се освободи от мухата и с това вниманието й се отклонява от слугинята. Къде хверчат мухите? По плодовете, по храните. Значи, дето има мухи, там има блага. В такъв случай, за предпочитане е да има плодове, макар че ще има и мухи, отколкото да няма плодове. Щом няма плодове, няма да има мухи. Дето има блага, там има мухи. При хубавите и вкусни работи всякога има мухи. Те не са източници на хубавите и вкусни неща, нито на благата в живота, но само ги придружават. Значи, дето любовта присъства, там непременно
312
има мухи. Гледайте на въпросите в ши-рок смисъл, за. да разбирате предназначението на всички нтлца.
Който е дошъл на земята, трябва да учи, да изучава първо себе си, а после ближните. си. Човешкото тяло не е завършено още. Всеки трябва да знае, какво му липсва. Ръдко ще срещнете хора съ» добре оформени глави, с правилно чело, нос и уста. В някой чодек липсва центъра на хармонията, в друг. – реда, в трети – времето, в четверти – музиката и те. н. Някой човек иска да бъде набожен, но не му се подава. – Защо? – Не е развил в себе си безкористната лю-бов. Да б.ждеш набожен, това значи, да проявяваш абсолютно безкористие. Набожният е подобен на извор, ог който постоянно изтича нещо навън. Той услужва на всички САщества и му е приятно да прави услуги. От никого нищо не очаква и е го-тов да се притича на всички на помощ. Той се радва на всичко, каквото срещне на пътя си: камък, дърво, цвете, животно, човек. Ако комар кацне на ръката му, той не го убива, но го духне, да отиде на друго място. Комарите и дървениците не хапят добрия човек. ПонЬкога само го нападат, да си смукнат молко чиста кръв. Те не нападат и лошитй хора, на които кръвта е нечиста и отровна. Те отдалеч ги подушават и бягат от тях. Тъй щото, ако много ви хапят дър»
315
веници, или сте много добър, или сте много лош.
И тъй, ще знаете, че всички същества, малки и големи, са призвани за никаква работа. И на човека е дадена известна работа, която трябва да свърши добре. Колкото по-добре я свърши, толкова по-голямо благословение го очаква. Въпръки това, всички хора са недоволни от работата, която им е дадена, и постоянно се оплакват: жената се оплаква, че е жена; мъжът се оплаква, че е мъж; детето се оплаква, че е дете. Радвайте се, че на всеки човек е дадена специфична служба, каквато никой друг не може да свърши.
Една млада мома се оженила, но налетъ-ла на нещо лошо – свекървата била много сприхава. Снахата постоянно се оплаквала от свекърва си и се чудила, какво да прави, как да постъпва с нея. Една нейна другарка, която също имала сприхава свекърва; я посъветвала, на всъка обидна, тежка дума, казана от свекървата, да преглъща. Щом се научила снахата да преглъща, свекървата престанала да се кара с нея. Като преглъщала често, тя придобила търпение, и свекървата я обикнала. Тъй щото, когато снахата се оплаква от свекървата, вината е в снахата. Когато свекървата се оплаква от снахата, вината е в свекървата. Който се оплаква от нъкого, той е виновен за лошите отношения. В него има нищо криво, което трябва да се изправи.
314
Когато хората се карат и морализират едни други, те мислят, че могат да си въз-действуват, да се възпитават. Не си правете илюзии, никой никого не може да възпита. Всеки човек си остава такъв, какъвто си е. Той проявява това, което е вложено в него. Вълкът всъкога ще си бъде вълк, мечката – мечка, тигърът – тигър, змията – змия и те. н. Според мене, да възпиташ един човек, това значи, да му дадеш възмож-ност да прояви Божественото, което е вложено в него. Ако чрез възпитанието искате да вложите в човека това, което природата отначало не го е вложила, нищо н-Ьма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено в човека, и на него да се разчита, но не и да внесе нещо отвън. Човек трябва да се познава, да знае, какво е вложено в него и никога да не се самоосъжда. Сам да се съдиш, това значи, да съдиш Бога в себе си. Доброто е Божественото начало в човека.
По естество човек е добър. Ако има нещо лошо в него, това са присадки, които той иоси от минали съществувания. Тях трябва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото в човека? – Навик да яде повече, отколкото трябва. Като яде повече, той изяжда част от дъла на другите хора. Раз-правят за едного, че сам, на едно ядене, изяждал объда, приготвен за 72 деца. За друг пък разправят, че изяждал на едно
315
«дене цъло агне, от 12 кгр„ два килограма халва и един голям хляб. Богатството, придобивките не се заключават в голъ-мите работи, нито в многото ядене. Стремете се към малките възможности. Който иска да се развива, трябва да остава на за-ден план, да не се стреми да излиза всякога напред. Последното място е за предпочитане пред първото. Ако е въпрос за първо място, това право се пада на планината. Човек не може да бъде висока планина. Ма-лък връх може да бъде, но високата планина е една, тя има свое предназначение. Всички снъгове, ледове се задържат все на нея. Там стават най-голямите бури н земетресения. Тя понася всичко това и пак запазва величието си.
Следователно, не се заемайте с повече работа, отколкото можете да свършите. Защо ви са нежни милиони и милиарди левове? Чо-вък се нуждае от малки, а не от големи работи. Ако малкото не го задоволи, голямото никога не може да го задоволи. Ако е въпрос за богатство, цълата природа е дадена на разположение на човека. Щом природата му е на разположение, какво по-голямо богатство може да очаква той? Земята носи човека на гърба си десетки години, без да му иска нещо. Той се ползува от храната, от водата, от въздуха и от светлината, без да му искат нещо. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се дават
316
изобилно? Цигуларьт свири на цигулката си и я познава, а хората живевт заедно с години и не се познават. Който не знае да свири, бутне цигулката оттукъ-оттам и казва: Дърво е това. – Не е дърво, цигулка е. Така постжлват всички хора, които не се пол~ зуват от светлината, не виждат, какво се крие в ближния им. Голямо богатство е скрито в човешката душа. Ако знаеш, как да се до-могнеш до него, ще се ползуваш; ако не знаеш, то завинаги ще остане скрито за тебе. Човек е цигулка, на която всвки може да свири. Кога? – Когато свири на нея с любов. Колкото повече се свири на една цигулка, толкова по-дълго време живее тя, толкова по-обработена е, и толкова по-интен-сивен живот се крие в нея. Цигулка, на която видни майстори и виртуози са свирили, е лековита. Достатъчно е да се докосне н-Ькой болен до нея, за да оздравее моментално. Тя се отличава с висши трептения, затова звучи приятно и хармонично.
Оценявайте тълото си, което ви е дадено, както цигуларьт цени и пази цигулката си. Той не я оставя в рждет на невежите, да не я демагнетизират. По-велико творение на земята от човешкото гкпо не съществува, Човек има стомах – орган за смилане на храната, в който има повече от десет милиона клетки; г изпълняват ролята на разумни слуги и безропотно вършат своята работа. Той има дробове, образувани от повече
317
«от 20 милиона клетки, които изпълняват друга служба – приемат въздуха и го пречист-ват. Той има и мозък, съставен от около три билиона и 600 хиляди милиона клетки, които взимат участие в неговата умствена дей-ност. Чрез стомаха, билия дроб и мозъка си човек влиза във връзка с всички светове – с физическия, с духовния и с умствения. Така той обогатява знанията си, придобива поваче опитности и се развива правилно.
Работете съзнателно върху себе си, за да се ползувате от благоволението на разумната природа. Тя действува възпитателно върху човека. – Как? – Както родителите постлагаат -с децата си. Ако детето е плачливо, те го изнасят в градината, да се разсЬе. Като вили зрелите плодове в градината, то престава да плаче. Отправя погледа си към плодовет, усмихва се и насочва ръце към тях, да си откъсне един плод. Не лишавайте човека от плодовет на Божествената градина, за да го възпитава тя. Щом се разгневи, природата му показва своит- плодове, и той трансформира състоянието си. Красив е светът. Каже ли нЬкой обратното, той сам се заблуждава. Ня-ма по-красив свяг от този, в който сега живЬем. Радвайте се и благодарете, че Бог ви е изпратил на земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е в Писание то, че Бог създаде човека по свой образ и подобие, и го постави в райската градина, да
318
се учи. И доднес още земята е рай – от човека зависи, да гледа на нея като на райг или като на ад. Единственото място, дето човек може да живее, да се учи, да работи и да прилага наученото, е земята. След всичко това той иска да напусне земята, като нечисто мЬсто, и да отиде на небето. Той не познава земята, а иска да отиде на небето. За да се ползува от условията на земята, човек трябва да измъни своите възгледи за живота. Нови възгледи, нов морал, ново възпитание е нежно за човечеството. Хората се делят на различни нации и сами определят качествата на всяка нация.
Какъв трябва да бъде българинът? Какви качества притежава той? Българин е онзи, който е проводник на Божествената енергия; българин е онзи, който помага за повдигането на цялото човечество, както и на своето отечество, в физическо, духовно и умствено отношение. Всички народи са Синове Божии. Никой няма право да преследва и малтретира своя брат. Голямият брат може да напътва малкия , но не и да го измъчва. Ако един от братята не постлшва добре, другите могат да го посъветват, как да живЬе, и да му кажат: Братко, не петни името на Баща ни. Голямите братя ще служат за пример на малките. Хората се нуждаят от образци, от модели, а не от теория. Светът е пълен с теории, как да се свири, но това не е достатъчно. Важно
319'
е човек да знае правилно да свири. Науката се заключава в свиренето, а не в теорията». Теорията произлиза от науката, от постоянното свирене. Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията.
Мнозина искат да напуснат земята пре-ждевременно. Защо? – Недоволни са от жи-вота, от окръжаващите. Защо са недоволни? – Защото не са научени да виждат поне по една добра чърта в близкитъ' си. Един ден. Христос минавал с Петра край нивите. Пе-тър видъл едно умръло куче на земята и, като минали близо до него, казал: Учителю,. колко лошо мирише това куче. Христос отго-ворил: Колко бъли зъби има това куче. Пе-тър спръл вниманието си върху отрицателното на кучето, а Христос – върху положителното.
Друг ден Христос и Петър верввли заедно и се разговаряли. Христос видъл на» земята едно петало и казал на Петра да го вземе. – Учителю, не ни трябва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима? Христос се навел и взел петалото. След известно време, те срещнали на пътя си човек, който продавал череши. Христос съобра-зил, че може да даде петалото за череши.. След това взел черешите и продължил пътя си, като, от време на време, пущал пс една череша на земята. Петър се навеждал, взимал черешата и я изяждал. Тогава Хри-
320
стос му казал: Петре, ти цениш благото, което излезе от петалото, а самото петало не цениш. Умът и сърцето са петала, които човек не цени. Той цени благата, които про-изтичат от петалата. Ценете благата, но повече ценете източниците, от които те произлизай».
Радвайте се и благодарете за, телата, които ви са дадени, като инструменти, с които да си служите. Радвайте се на всичко, което Бог е създал. Като изучавате организмите на живите същества, виждате, как работи разум-ността. Те-в се различават по степеньта на своето развитие. Красиво е човешкото тяло, но бъдещето тяло ще се отличава от сегашното: ще бъде по-красиво, по-стройно, с по-голяма симетрия между отделните части. Благодарете, че живеете в разумен свят, в който Бог се проявява. Всеки предмет, всяко същество, които срещате на пътя си, – ка-мък, дърво, пвете, птичка, животно, човекъ-ви предават, нещо. РЬките, въздухът, светлината също ви предават нещо. Като знаете това, ползувайте се от всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здрав, бо-дър, млад и се радва на живота. В бъдеще няма да има болести. Тогава лекарите ще се занимават само с здрави хора. Ще ги преглеждат, ще им казват, че са здрави и ще им се плаща само тогава, когато кажат на никого, че е здрав. Днес безлюбието е причина за болестите. Ако хората
321
приемат любовта и я приложат, 99% от болестите ще изчезнат. Ще остане само един процент от тях за научно изследване.
Обичайте природата. Обичайте всичко, което Бог е създал. Обичайте красивия свят, в който сте потопени. Ще кажете, че не можете да обичате всичко. Какво прави актьорът на сцената? Той играе различни роли; при това, с любов играе. Ако на сцената играе с любов и минава за гениален, защо и в живота си да не приложи любовта? Външният живот на човека трябва да отговаря на вътрешния.
Един негър се обърнал към Христа и станал ревностен последовател на християнството. Казали му веднъж: Много си черен. – Лицето ми е черно, наистина, но душата ми е бъла, светла. Не може човек да се обърне към Бога и да няма светла душа.
Радвайте се, че душите ви са светли. Ако сте чернички отвън, благодарете, че душите ви са светли. Всеки човек има условия да бъде спасен, но не трябва да очаква на другите, г да го спасяват. При това, всеки човек има специфично предназначение. – Как ще изпълним своето предназначение? – Като изпълняваме Божията воля. Който изпълнява Божията воля, стои по-високо от всички знатни и учени, от всички ангели и арахангели. В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа. Погледнете навън и си кажете: Един Госпо-
21
322
дар има в света. Той проявява своята благост към всички същества. Обърнете се към Него и кажете: Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми дал.
Отправете ума, сърцето и душата си към вашия Баща и благодарете, че ви е изпратил на земята. Благодарете Му, че пак ви приема, като блудния син, който съзна положението си и пожела да бъде приет като слуга, а не като син.
Един англичанин, милионер, влязъл в подземието, дето били съкровищата му, да преброи златото си и ла му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвън, и той останал в подземието, при парите си. Никой не знаял, къде е, но и той нямал възможност да съобщи на някого, да дойдат отвън да го отключат. Като наближила смъртта, той написал на едно листче: Ако някой би ми донесъл парче хляб, щях да му дам половината си богатство. Защо умря този милионер? – Защото не беше готов да даде цялото си богатство. И пред смъртта си той не беше готов да пожертвува цялото си богатство.
Помнете: Една дума на Божествената любов струва повече от всичко, което човек има. Бъдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любов.
25. Беседа от Учителя, държана на 20 септемврий, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.