Добрият живот
Добрият живот е като утринната роса, като утринната зора, като изгряващото слънце. Добрият живот е живот на любовта.
Какво представя животът? За да разбере живота, човек трябва да се намира в положението на онзи, който излиза вече от затвора, а не на онзи, който влиза в затвора. Първият има опитности, които му да-ват възможност да разбира нещата. За да разберете живота, трябва да бъдете като децата, които са готови да се учат и да въз-приемат, а не като стария и прегърбен дт.до. Никои мислят, че са стари вече и не могат да учат. Щом е така, нека опре-д-влят, какво нещо е старостта. Не е стар онзи, на когото косата е побъляла, или краката му са слаби и не държат тьлото му. Балата коса е зимният енъг, който покрива земята. Няма по-хубава завивка от енъга, с който природата покрива растенията, да прекарат спокойно своя зимен сън. Следователно, щом главата ти побълъе, ще спиш, те. е. ще оти-деш в другия свят да учиш и, като се вернеш сутриньта, ще разправяш на хората, какво си научил. Побеляването на косата не е нищо друго, освен дигизиране, както ак-
265
тьорите се дигизират на сцената. Като гледате, как играят актьорите, вие пожелавате да бъдете на тяхното място. Мислите, че слава и почести ви очакват. От ваше гледище, животът на сцената е много красив, но питайте някой артисг, той ще ви каже, през какви мъчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животът на хората е актьорство. Ако не можеш да из-играеш добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьор. Някой играе ролята на герой, но, като излъзе на сцената да се бори, друг, по-силен от него, дойде и го повали на земята. Какъв герой е тогава той? Друг пък играе ролята на учен, но срещу него излъзат по-учени, които веднага го оборят. Какъв учен е той?
Двама млади англичани решили да си устроят една шега, да се подиграят с християнството. Предварително те се наговорили, каква роля ще изиграе всеки от тях. Пър-вият ще играе роля на безверник, ще се мъчи да доказва на другия, че Бог не сж-ществува. Вторият ще играе ролята на вер-ващ, да убеди другаря си, че Бог съществу-ва. Безверникът излъзъл пръв и започнал да убеждава приятеля си, че извън видимия свят нищо не съществува, че светът е само материя, че духът е нъкаква илюзия и те. н. Вврващият слушал всички доводи на безверието, но останал верен на своето вж-
266
трешно убеждение. След това вярващият из-лъзъл на сцената и започнал да говори: Как не те е грях и срам да не вярваш в своя Създател? Може ли полското цвете да расте без слънце? Науката не допуща расте-нето и развитието на цвътята без слънчева топлина и светлина. Може ли човек да стане силен без въздух, без светлина и без храна? Който приема, че може да се живее без въздух, храна и вода, той е найголъ-мият невежа в света. Знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? Там ще те горят във въчен огън, ще те държат гладен и жаден с години. Като слушал приятеля си да говори толкова убедително, най-после без-верникът навел глава и тихо напуснал сцената. На другия ден той срещнал приятеля си и му казал: Знаеш ли какво стана с мене? Като те слушах да говориш за ада, за вечния огън, аз се уплаших, цъла нощ не можах да спя. Повтфвах в Бога и реших да стана християнин. – Чудно н-в-що, аз сам не зная, как съм ти въздей-ствувал. Можеш ли и ти да ми проповя-дваш така, че и аз да повярвам в съществуването на Бога?
Изкуство е, така да проповъдваш на чо-в-Ька, че да го убедиш в своето верую. Така, хлябът, водата, въздухът и светлината про-повъдват днес на човека. Те го убежда-ват, че Бог съществува и изпраща блага на цялото човечество. Хлт»бът и водата внасятъ
267
живот в човека; въздухът му дава въз-можност да говори, а светлината го заставя да мисли. Хлябът, въздухът, водата и светлината представят реални величини, без които животът не се проявява. Ще кажете, че реално е всвко нещо, което човешкият ум може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умът не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можем да об-хванем с ума си, но това не значи, че не са реални. За да ги обхванем и разберем, те са поставени далеч от нас, да ги виждаме малки. В този вид те стават за нас видими и разбрани. Малките, микроскопически неща пък се увеличават, за да станат видими.
Следователно, за да обхване нещата, чо-вък влиза в опитния свят, дето всяко нъ-що се поставя на проверка. Първо опитвате топлината на тълата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа им. Ще кажете, че имате вяра, няма защо да си служите с опита. Според мен, хората още не са дошли до истинската вяра. Те имат вервания, вяра още нямат. Едва сега те изучават вярата, която изключва противоречията. Първите християни били безбожници. Някои от тях вервели в много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква от един бог, направен от чове-ка? Божество, което не може да внесе светлина в ума, топлина в сърцето и сила в
268
душата, не е никакво божество. Само онова същество можете да наречете Бог, Което помага на човека при всички условия. Онзи, Който повдига човека и крепи животните и растенията, наричаме Бог. – Какво предста-вят ангелит? – За да имате представа за ангелите, вие трябва да се вернете към онази епоха, да видите свята такъв, какъвто първоначално е бил създаден. Тогава и растенията, и животните, и човекът не са били като сегашните. След гръхопадането всички форми се изопачили, поради което днес хората нЬмат истинска представа нито за себе си, нито за окръжаващите. Първите животни заемали мястото на човека, а човек е бил още по-високо. След грехопадането човек заел мястото на животните, а те слезли по-долу от него. във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души. Чувате, че някой бръмбар бръмчи и казвате, че това е бръмбар, дребно същество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбар съм, казва той, но произлизам от Брама, имам Божествен произход.
Сегашните хора минават за умни, за културни, а като умре някой, веднага се обличат в черни дрехи и плачат, че са го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче
269
за децата си, но се радва, че влизат в красивия човешки свят. А хората плачат за покойниците си. Когато питате ябълката, къде са децата й, тя казва: Те вл-Ьзоха в благоутробието на човека, за да посетят добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човек я носи в мисълта си и казва: Изядох една вкусна ябълка. Помнете: Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използува. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен. Всички сладки, вкусни, красиви и морални нища произлизат от Божествения свят. Грозните, неморалните неща крият произхода си в човешкия свят. По произход, всички неща идат от едно и също място, но, като минават през нечисти места, и г стават нечисти. Докато умът и сърцето на човека са нечисти и изопачени, Божествените неща всякога ще приемат примеси, които ще ги опетняват. Като влезе човек в някое общество, първата работа е да го поставят на изпит, да разберат, какви са намеренията му. Ако е издигнат, морален и носи някакъв идеал в себе си, веднага ще го подозрят в желание да се наложи на другите, да ги хипнотизира. И животните се хипнотизират едни-други; вие знаете, какъв е резултатът на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира с погледа си и човека, и животните, и те се сковават на
270
местото си. Котките се хипнотизират една-друга, и хипнотизираната остава на м-Ьстото си. Обаче, не можете да кажете слицото и за човека, който носи в себе си висок идеал или велика идея. За да се произнасяте за нещо, вие трябва да имате права мисъл.
Коя мисъл е права? – Която носи светлина, топлина и сила. Правата мисъл и правото чувство освобождават човека. Те свалят товара от гърба на обременения. Те освобождават човека от сиромашията и нейния гнет. Богатството и сиромашията са психически състояния. Както мисли човек, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромах, сиромах става; ако мисли, че е богат, богат става. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Бог му е дал нос, с който да помирисва нещата отда-леч, да намери златото и да го използува. С носа си можете да намирате добрите хора в света. От тях излиза аромат, който привлича хората, както цвЬтята привли-чат пчелитй. Ако носът ви е повреден и не можете да възприемате миризмите, вината е ваша. – Много се молих. – При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си дал същественото на слугата си, а после ще се молиш да ти даде никакво подаяние. Не, ще хванеш слугата си, ще го разтърсиш и ще му кажеш: Богатството, с което раз-полагаш днес, е мое. Аз ти го дадох, за да те изпитам. Ако си жаден за пари, ще ти
271
дам, колкото искаш, но не ти позволявам да ме изнудваш. Господарьт трЬбва да бъде разумен, силен и справедлив, да не се оставя на слугите, да го използуват и да разпола-гат с него.
Какво ще бъде положението на обикновения човек, ако забогатее? Какво ще направи той с богатството си? Ще си купи хубава къща, с голям, добре уреден двор, с плодове и красиви цветя. После ще обл4че децата, жена си в коприна; ще им купи златни украшения, скъпоценности. След това ще си купи автомобил, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайност. Някои хора из-падат в друга крайност. Те се обличат със стари, скъсани дрехи, и така искат да се представят за светии. Светийството не е нито в богатите и склши дрехи, нито в скъсаниг. Сиромахът не верва в богатите светии, но и богатият не верва в светии, които се обличат със скъсани дрехи. Святът не може да се оправи с такива светии. Умът не се проявява нито чрез скъпите дрехи и обуща, нито чрез скъсаните.
Светът се нуждае от богати хора по ум, по сърце и по душа. Казано е: „Блажени нищите духомъ". Това не значи, че нищият е хилав, беден, слаб. Напро-тив, той е силен по дух, по съзнание и по разбиране. Казано е още: »Блажени кроткиг." Кроткият не е слаб и мекушав. Той е силен чрез кротостта си и така се налага на зло-
272
то, на неправдата в свита. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволът е допуснат в свЬта, именно, за това, да направи хората силни. Чрез него г-к опитват силата си. Като излизат на двубой с него, ако той ги повали на земята, те продължават да се тренират, докато най-после го победят и сложат на земята. Когато дяволът започне да се плаши от хората и да бяга от тях, тогава Те ще разберат, какво значи кротък, нищ, чистосърдечен. Един мой познат ми разправяше следната опитност: Преди нвколко месеца забо-л4х от разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понякога имах желание да се самоубия, толкова тежко ми беше състоянието. Преди да заболея, сънувах следния сън: Сънувам, че съм сам в стаята си и при мене дойде един черен човек, с нож в ръка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна с ножа си в стомаха. На су-триньта ставам от сън, но с големи болки в стомаха. Легнах и цели четири месеца боледувах. През това време черният човек ме посещаваше всяка нощ и се бо-рЬше с мене. ВсЬкога той побеждаваше. Бо-лестта ми не ме напусна. Аз се чудъх, как да си помогна, лтникъде не виждах помощ. Обаче, в борбата си с черния човек, нещо в мене се засилваше – духът ми укрепваше, макар че тълото ми все още бЬше слабо. Всвка нощ, когато черният ме съ-
273
гбаряше на земята, аз си казвах: Аз ще те науча, ще ти дам добър урок, само ако лосмееш да дойдеш друг път. Той редовно ме посещаваше. Веднъж аз реших да се бия докрай. Дойде черният човек, аз скочих от леглото си и видъх, че имам (нож в ръката си. Хвърлих се върху него с всичката си сила; счупих ножа му, и той, обезоръжен вече, удари на бяг. Той б-яга, аз след него, докато го прогоних. По едно време той вл-Ьзе в един дом, отдето излязоха две малки черни човечета – негови деца. Ударих и гюс с ножа си и ги насЬкох на парчета. След тази победа се успокоих, лег-нах и заспах дълбок, здрав сън. Събу-ждам се на сутриньта, но вече здрав, без болки в стомаха.
Хората страдат, защото се страхуват от болести, от сиромашия, от смърт. Изхвърлете страха навън и от нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човек да умира. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Следователно, ще се бориш със смъртта. Друг е случаят, ако доброволно поже-лаеш да умреш. Истинската жертва е до-броволен акт. Само онази овца се жертвува, която доброволно туря главата си под ножа на своя господар. Ако богатият жертвува доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздаваш богатството си, раздавай го с раз-
18
274
положение и любов- Тогава богатството на целия свят ще бъде в твои ръце. Не мислете, че, като раздава богатството си, човек ще осиромашее. Щом вършите всичко с любов, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е все едно да имате две големи «бъчви, пълни с вода и да раздавате от водата на жадните. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворът е близо до вас, ще пълните и ще изпразвате бъчвите и никога няма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на он^зи, които се нуждаят. Някои се страхуват да раздават благата си, да не обеднеят. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислитй, чувствата, богатството, с които днес разполагате, са чужди. Това е богатството на напред-налите същества, които са живели преди вас. Когато заминали за онзи свят, те% оставили богатството си на земята, да се ползу-ват от него бъдещите поколения. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, хг които днес разполагате, принадлежат на възвишените същества, които живеят в Божествения свят. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. – Не знаем как. – Ще се научите. Затова, стремете се към знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се към знание, което подмладява. Като глътнете един от неговите хапове, да се подг
275
младите. Има такива хапове, от които бръч-ките на лицето моментално изчезват; побел^-лата коса става руса, кестенява или черна. – Възможно ли е това? – Възможно е, това може да се опита.
Раздавайте богатството и благата си разумно, те. е. на онези, които имат нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един виден американски епископ и пожелала да се ожени за него. Американските епископи имат право да се женят, но някои от тях се посвещават в служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа със следното съдържание: Давам на твое разположение сърцето си, ръката си и всичкото си богатство. Той й отговорил: Уважавам чувствата и разположението ти, но съветвам те да дадеш сърцето си на Бога, ръката си – на онзи, който те обича, а богатството си – на бедните. Защо ще дадеш сърцето си на онзи, който няма право на него? Защо ще дадеш ръката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадеш богатството си на онзи, който нима нужда от него? Помагайте на онези, които ви обичат и които имат нужда от вас. Помагайте на по-слабите от вас – на растенията и на животните, които работят за вас. Те ще направят за вас това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за гЬх това, което те не могат да направят за себе си.
276
Герои са нежни за живота, а не хора с обикновени вярвания и убеждения. Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цълата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят. Когато ко-ньт му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е напра-вил. Ще кажете, това е кон, не разбира от милване и благодарност. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава от човека след смъртта му? – Само кости. Главата му се изпразва, сърцето, дро-бовете, стомахът му изгниват. Костите мо-гат ли да се нарекат човек? Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, ма-дростта и истината са пътища, които опре-делят живота на човека. Същевременно гб го опред-Ьлят като човек. Истински чо-век е този, който мисли, люби и действува по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека. Ако вс-Ьки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа. Ако питате водата, въздуха и светлината, къде е Бог, те ще ви отговорят:
277
Като ни приемеш вътре в себе си, чрез нас ще се изяви Този, Когото търсиш. Следователно, ще нам-Ьрите Бога във всичко, което влиза във вас и което излиза от вас. То е реалното, те. е. Божественото, чрез което Той се проявява. Виждайте Бога и във всички същества, малки и големи, с които се сръ-щате. Как трябва да гледате на слугата си, който ви работи с разположение? Той е пратеник, служител на Бога. Той не определя, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупав, не застжлва интереситй си. Идея има този чо-век, не е глупав.
В древността, в християнската епоха, един от ревностните християни вервъл по улиците и викал, че някой го души. Хората минавали – заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спряла да го пита, защо вика. – Гладен съм, гладът ме мж-чи. Тя го нахранила и след това го запитала : Искаш ли да ми станеш роб? – Искам. – Купувам те за хиляда драхми. – Съгласен съм. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила в ръцете на роба, той да ги възпитава. Като добър християнин, той ги възпитавал в духа на Христовата любов и изкарал от тях две добри християнки. След десет години той казал на господарката си: Понеже свърших работата си във вашия дом, отднес искам да бъда свободен. Връ-
278
щам ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съм свободен. Този светия ста-нал роб, за да спаси двете дъщери на господарката си.
Нека всеки се запита, колко души е обър-нал към Бога. На колко хора сте дали при-мЬр за любов към Бога,за човещина? Ако ученият, професорът или учительт не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвети, каква е неговата уче-ност? Ако майката не може да научи сино-вете и дъщерите си да обичат Бога, каква е нейната любов? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си с любовта; истински баща е този, който може да запознае децата си с мъдростта; истински брат е този, който може да запознае сестра си с истината. Значи, любовта има отношение към майката, мъдростта – към бащата, истината – към брата. Кой има нужда от любовта? – Който не я е придобил още. Бо-гатият не се нуждае от богатство, сиро-махът има нужда от него. Слабият се нуждае от помощта на силния.
Един светия си въобразил, че постнг-нал всичко, че се повдигнал много и нЬ-мал вече работа на земята, затова отишъл в другия свят. Щом влязъл там, срещ-нал един ангел и започнал да му разправя, какво правил на земята. Ангелът му казал: Понеже си свършил работата си на земята, ще останеш тук да си почиваш в пъл-
279
о мълчание. Тук всички са заети, никой не е свободен, да се разправя с тебе. Светията седъл без работа и в мълчание известно време и започнал да мисли: Какво да правя тук? Работа нямам, прекарвам само в мълчание, отегчих се. В това време един от жителите на земята се приближил при него и му казал: Слез на земята между хората, които се нуждаят от помощ. Разкажи им, как си работил, какво си по-стигнал и какво си видъл на този свят. Кажи им, че съществата в този свят жи-веят в любов и хармония помежду си, че всички работят за общото; тук няма зло, нима никакви престъпления. Наистина, един поглед на любовтз, една сладка дума на мъдростта и една благородна постъпка на истината, струват повече от всичкото богатство на света. Влезе ли любовта в сърд-цата ви, всичките ви желания ще се изпъл-нят. На всяка ваша мисъл, на всЬко ваше чувство и желание веднага ще се притичат красиви, светли същества на любовта, да ви предлагат услугите си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадат условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доста-вят; ако искате да се разхождате, ще ви раз-ведат, дето искате.
Ще кажете, че това са илюзорни работи. Възможно е, човешкият живот е пълен с илюзии. Гледате някой търговец, седи по цели часова в магазина си, чака клиенти, дано
280
спечели стотина лева] Това? не е ли илюзия?' Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нещо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. В същност, само любовта, мъдростта и истината могат да усдужват на човека, да му доставят това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовта^ ще му ги достави; ако търси светлина и знание, мъдростта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Учен, който не знае законит- на трите велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание,. предадено по законите на тези принципи – по законите на любовта, на мъдростта и на истината, се отпечатва в мозъка на човека. О това знание той влиза в областта на безсмъртието. Трите принципа, съединени в едно, раждат живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пък дават условия на човека да работи. Който иска да работи, трябва да е минал през Божествения и ангелския свят и след това да слезе на земята. Истинската работа се придружава от любовта.
Едно от отличителните качества на любовта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбен. Така постъпва Бог. Като ни обича, Той се оттегля в себе си и ни дава свобода да се проявяваме и в любовта, и в знанието, и в движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели в насъ Той не- се нуждае
281!
от палене на свещи, от жертви, от милостиня. Едно иска Той от нас: каквото правим, да става с любов. Всяка жертва, всяка милостиня, направена без любов, не е истинска. Всяка свещ, запалена без любов, гори и изгасва; запали ли се с любов, вечно гори. Живот, който не гасне, е истински; той е живот на любовта. Дето е любовта, там Бог присъства. Радвайте се, когато обичате, защото Бог се проявява чрез вас. Не е важно, какво обичате – камък, дърво, животно или човек. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е път, чрез който Божествената сила влиза във вас. Любовта е пътят, по който човек върви, за да стане мощен, със светъл ум, с топло сърце и със силна воля.
Сегашните хора сами създават законите и сами се страхуват от гЬх. В бъдеще за-коните ще се пишат в човешките сърца. Иска ли да се изяви в нещо, човек ще погледне в сърцето си, да види, какво е написано там. Ако е написана думата „ любов V ще постъпи по закона на любовта. Ако е написано „мъдрость", ще постъпи по закона на мъдростта. Тогава хората ще бъдат еждени за доброто, което правят, а не за злото. Съд-бата няма да бъде затвор или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, според доброто, което-е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голямо добро, голямо възнагра-
282
ждение. Ако никой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и аз ще ти отговоря със същото. Турете доброто за основа на живота си и вървете в пътя на любовта. – Къде е този път? – Дето е правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. – Къде е пътт на любовта? – Дето са добрите отношения – отношения на хармония и мелодия, на музика и песен.
Какво ще кажете за един дом, в който всички са генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мъжътъ-генерал, тя непременно трябва да заеме мястото на вой-ник, който да изпълнява всички заповЬди. Не е лесно на тази майка, да й заповядват пет генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бъде призната за героиня. Като отиде на онзи свят, направо ще й отворят вратата за рая.
Желая ви да бъдете добри войници, да изпълнявате заповъдите на петт генерала с любов. Само така ще ви запишат за граждани на Царството Божие. Който може да мине през всичките страдания – през огън, през хули и гонения, през обиди и огорчения, без да мръдне мускул на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човек със светъл ум, с вътрешен мир, със силен и мощен дух. Дето мине, той чува пЬсеньта на възвишените същества: Велик е Господ! Велики са Неговите дела!
283
Блажени любещите.
Блажени са, които обичат.
Блажени, които служат на Истината.
Превърнете жилищата си в храмове на Любовта.
Превърнете въглените в диаманти, за да се украсявате с тях.
23. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.