Ценни добродетели
Разумният и щастлив живот зависи от прости неща. Всеки човек иска да бж-де щастлив, но в какво се заключава щастието, не знае. Да казваш, че трябва да бж-деш щастлив, това е все едно, да казваш, че трябва да ходиш. Изкуство е да знае чо-вък, как да ходи. Ако ходиш правилно, ще бъдеш здрав; ако не ходиш правилно, ще си създадеш различни болезнени състояния. От хода се познава, дали човек е умен, дали има повече или по-малко светлина в съзнанието си; ходът опредъля още и твердостта на човека. Изобщо, от хода се познават неговите характерни чърти. ВеЬ-ко движение, съзнателно или несъзнателно, определя характера на човека. Тялото е из-раз на човешката душа. Достатъчно е да изучите телото на човека, за да познаете неговия вътрешен живот, скритите сили в него. ггЬкой мисли, че каго мълчи, никой не знае, какво носи в себе си. Лъже се той, не е нежно човек да говори, за да го по-знаят. Лицето, главата му, ръцете и краката, както и цялото тяло, говорят за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. Той знае да чете, но знае и да мълчи.
91
Съвременните хора се страхуват едни от други. Ако някой има лошо мнение за вас, вие сте затворени за него. Ако ви по-питат, кой човек е добър, вие ще се произнесете за неговата доброта по проявите му. За бакалина ще кажете, че е честен, понеже продава честно. Като м^ри стоката си, точно тегли. При това, той казва: Тази стока е първокачествена, а тази е второкаче-ствена. Както казва, така излиза. Ученият, обаче, чете по лицето на човека, дали е честен, или не. Той казва: Ако бащата и майката на даден човек са били честни, и той ще бъде честен; ако те са били умни и добри, и той ще бъде умен и добър; ако те са били здрави, и той ще бъде здрав. На лицето и на главата на човека е написан живота не само на неговите родители, но и на десетки поколения преди него. Всвко нещо крие произхода си в един далечен източник. Вие гледате електрическит- лампи и казвате, че електрическата енергия е взета от водата. Истински ученият, обаче, знае, че тази светлина не иде направо от водата, но от още по-далечен източник – Слънцето, което е само резервуар на тази енергия. Зад Слънцето пък се крие първопричината на нещата. Следователно, след всяко извършено действие или проява иде друго нъ-що. Например, след яденето иде почивката, а след почивката – работата. После отново идат ядене, почивка, работа.
92
Какъв е смисълът на живота? Като живее, човек се стреми да придобие нещо. Ако всеки ден не придобива нещо ново, той мисли, че не живее. Чиновникът и работникът се стремят да увеличат заплатите си. Всеки иска увеличаване на хляба, да задоволи глада си и да предаде нещо към строителния материал на тълото си. Както за строежа на една къща е нежно известно количество материал – тухли,'камъни, греди, пъсък, така и за човешкото тяло, външно и вътрешно, е нужен гради-вен материал. Ако нима достатъчно от този материал, той се оплаква, че му липсва нещо. Всеки човек изпитва някакъв не-доимък в живота си и се стреми да го набави. Недоимъкът, липсата на нещо прави човека недоволен. Той знае, че му липсва нещо, но каква е тази липса, няма ясна представа за нея. Защо? – Защото едва придобие нещо, явява се друг недоимък. Цъл живот се мъчи човек, да задоволи липсата си и все не може да я задоволи – нещо му недостига.
Христос казва: „Едно ти недостига". Какво е това „едното"? Ще кажете, че любов искате. Какво нещо е любовта? Яде ли се, пие ли се? Нито се яде, нито се пие, но тя сама донася всичко онова, което се яде и пие. Сама по себе си любовта не е щастие, но щастие носи; тя не е силна, но прави хората силни; тя не е светлина и топлина, обаче,
93
носи светлина и топлина. Какво в същност е любовта? Излиза, че любовта е нищо, а всичко носи. Под думата „нищо", разбираме, че любовта не е ограничена, към никого не е задължена, а всичко прави. Любовта не е задължена към никого, но всички задължава. Като донесе ядене на човека, тя го заставя да яде; като го направи разумен, тя го заставя да прояви разумно-стта си; като му даде светлина и топлина, тя изисква от него да ги прояви, дето тръб-ва. Докато момата е при родителите си, тя е свободна от задължения. Щом се влюби в някой момък и се ожени за него, тя е длъжна да се грижи за дома, за възлюбения и за децата си. Новороденото дете се нуждае от грижите на майка си. То иска да яде, но не знае, отде да вземе храна и как да яде. Майката му дава от себе си доброкачествена храна и се грижи на време да я доставя. Както детето се учи от майка си, така и всъ-ки човек, за да стане добър, умен, си-лен и здрав, трябва да има учител, който да му покаже начин за придобиване на тези качества.
Всички хора искат да бъдат здрави, но не знаят, как да постигнат желанието си. Ако им се каже, че, за да бъдат здрави, трябва да дишат дълбоко, те няма да повярват и ще започнат да философствуват. Те искат да им се каже друго нещо. Защо? – Защото мислят, че дишането си върви само по се-
94
бе си. Верно е, че всеки човек диша, на неправилно. Всички болести, всички неразположения се дължат на неправилното дишане. Съвременните хора дишат само с горната част на дробовете си, а това е недостатъчно. При дишането трябва да взимат участие умът, сърцето и волята. Ако те не взимат участие при дишането, човек не се ползува, както трябва от въздуха. Той го приема и изпуша механически. Човек. трябва да диша съзнателно.
Здравето на човека зависи от количеството на въздуха, на светлината и на топлината, които той приема от външния свят. Светлината дава простор на човвш-ката мисъл. Дишането пък дава простор на чувствата му, а топлината внася разширение и в чувствата, и в мислите. Какво дишане е това, което не може да освободи чо-ввка от недоволството му? Нвкой диша,. приема светлина и топлина, а е недоволен. Защо е недоволен? – Защото обущата му били стари, дрехите му – изтъркани и избв-лвли. Едно ще знаете: Няма нови нвща в света, но нима и стари. Сльнцето, което изгрева и залъзва, не е нито старо, нито ново. То съществува от създаването на света. Ново ли е тогава? Същевременно, казваме, че иде нов ден, когато слънцето ще изгрве отново, с нова светлина и топлина. Значите за едни хора слънцето е ново, а за други – старо. ВсЬко новородено дете е нов човек.
95-
Но колко пъти това дете се е раждало и умирало! Колко пъти то е било учен, знаме-ните човек! В малка форма е дошло то, но в него се крие голвм учен или го-лъм философ.
Често хората се оплакват от живота си, не могат да носят страданията и тър-сят виновника вън от себе си. В това отношение те приличат на малките деца, които сами си причиняват страдания, но, като не се разбират, отдават вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло със семките, пъхнало една семка в ухото си и не могло да я извади. След това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голяма болка-Майката се чудела, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвън и забелязала една подутина. Запитала детето, да ие е турило нещо в ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка в ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала в ухото> и извадила семката. Така постъпват и въз-растните хора. Те турят една мисъл, едно чувство или една постъпка там, дето не трябва, и после се чудят, защо страдат. За да не страда, чозък трябва да поставя всяко нещо на своето място. Ако си бака-4шн, ^це теглиш стоката точно. Премвришъ-ли по-малко, отколкото трябва, ще те хванагь
'96
и ще изгубиш доверието на хората. Ще ка-жеш, че не си забелязал това, или че слугата ти е направил погрешната. Не скривай истината. Бъди буден към постъпките си и, ако съзнателно правиш погрешки, признай си и започни да се изправяш.
Ще кажете, че живеете добре. Радвайте се, ако, наистина, живеете добре; но, ако животът ви не е достатъчно чист, благодарете на условията и на съществата, през които той минава, за да се пречисти. Зем-ният живот на човека прилича на мжтна вода, която минава през земните пластове и се пречиства. Пластовете, през които минава този живот, са неговият ум, неговото сърце и неговата душа. Като мине през тях, животът на човека се пречиства и излиза във вид на чист извор, от водата на който се ползуват всички живи същества – растения, животни и хора. Колкото е по-чист изворът, толкова радостта на разумните същества е по-голяма. Ако изворът е нечист, те казват: Този живот не е до-бър, още трябва да се пречиства. Казват за нъкого, че мислитй му не са чисти. За друг казват, че чувствата и желанията му не са чисти. Това показва, че умът, сърцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не са изпълнили добре службата си. Както хората се хранят от плодовете на дърветата, така и много по-долностоещи и по-високостоещи от човека се хранят отъ
97
неговите мисли и желания. Както плодоветт» на дърветата влизат като съставна част в чов-вшкия организъм.така също мислите, чувствата и постъпките на човека влизат като съставна част в организмите на други съ-щества. Значи, цената на човека се опред-вля от плодовет, които той дава на другите същества. Затова казваме, че човек носи от-говорност за далата си. Бог е турил всички хора на работа, като съработници в Неговото дт.ло. Щом е дошъл на земята, чо-вък е поел една служба, която трябва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чи-новник, когото ревизират всеки момент. Сугрин, като изгрее слънцето, той поема службата си, цял ден работи, а вечер дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всеки ден, веЬка седмица, всвки месец и всъка година. И най-после, като свърши цълата работа, пак го ревизират. Последната ревизия опредъля положението му, като добър или лош чиновник. Главата и лицето на човека показват, какъв чиновник е бил той в своите минали съществувания. Бъдещият му портрет ще покаже, какво е работил той в сегашния си живот. Каквато работа предприеме човек, трябва да я изпълни добре. В това отношение той трябва да бъде като музиканта, всеки тон да бъде чист, ясен, никакъв фалшъ„ никаква неясност да няма в него.
7
98
Какво се иска от добрия музикант? – Да взима чисти, ясни, определени тонове. Всеки тон трябва да има определена форма, големина, тежест. Същевременно, тонът трябва да има ред, количественост и живот в себе си. Ако тонът на музиканта няма тьзи качества, музиката му не привлича. Коя мома и кой момък привличат хората? – Красивите. Не са ли красиви, никой не ги търси. Голямата красота е опасна, но и голямата грозота е опасна. Това, което повдига човека, е красотата; това, което го понижава, е грозотата. Ще кажете, че грозният някога ще стане красив, а красивият – грозен. Не е така. Грозният, трябва да стане красив; красивият трябва да стане добър. Добрият трЬбва да стане справедлив, а справедливият –- разумен. Това са степени, през които човек минава в развитието си. Красотата дава външните условия на живота. Ако си красив, всички хора са готови да ти услужат. Красотата е подобна на златото, което не се окислява. Който разбира свойствата на златото, може да си послужи с него, като физическо злато, да подобри материалния си живот, но може да сн послужи с него и като с органическо злато, да подобри вътрешния си душевен живот. Много от болестите се дължат на отежт-ствието на органическо злато в кръвта. Слабостта и малокръвието се дължат на недостатъчно количество желъзо в кръвта.
99
Когато мисълта на човека е неподвижна, това показва, че той има малко фосфор в кръвта си.
Това са отялечени неща, които не се виждат. Говори се за мисълта, но никой не я вижда. Казват, че нЬкой мисли добре, но и за това има причина. Само онзи мисли добре, когото обичат. Ако никой не обича даден човек, той не може да мисли добре. С любовта си майката заставя детето си да мисли. Колкото повече го обича, толкова по-добре мисли то. Първоначално детето е било в спещо състояние, но постепенно в него се събуждала мисълта. Като се прояви умът, и сърцето се проявява и повдига. Сърцето пък дава възможност да се прояви телото и неговата сила. Значи, умът, сърцето и волята са свързани помежду си. Умът е свързан със сърцето, а сърце то – с тЬлото, те. е. с силата на човека. Разумността има отношение към майката. Тя представя проява на Божествения Дух в човека, който го заставя да мисли. Когато детето отговаря на майчината любов, умът му се събужда, и то започва да мисли. Събуди ли се умът, сърцето и душата в човека, той започва да живее съзнателно. Това значи, да се движи човек в три посоки – по дължина, широчина и височина или дълбочина.
Съзнателният живот подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и въз-
100
приемане на светлината. Мнозина ядат, пи-ят, дишат, безг. да дават значение на гбзи процеси. С това те малко използуват условията. Дишането има смисъл, когато и ми-съльта, и чувствата, и волята взимат участие. Дишане без концентрирана мисъл нищо не допринася. Като дишаш, бавно ще приемаш въздуха, и бавно ще го из пуща ш. Както влиза въздухът, така трябва и да излиза. Пет минути ще дишаш, но ще мислиш само за Божествени, за възвишени неща, няма да се смущава ш от обикновени работи. Когато е гладен и яде с любов и с разположение, човек придобива нещо ценно от яденето. Малко ще ядеш, но с любов. То допринася повече от многото ядене, прието без любов. Вевко нещо, което се върши с любов, се увеличава; всяко нещо, което не става с любов, се смалява. Бъдете доволни от малкото. Ако имате едно житно зърно или една клечка кибрите, бъдете доволни и от тях. Едно житно зърно може да роди 30, 60 или 100 зрънца. С една кибритена клечка можете да запалите голям огън, на който да се грвете и да сготвите ядене за много хора.
— Какво да правя с едно житно зърно? — — Посъй го в земята. – Какво да правя с една клечка кибрите? – Запали огън. Който мисли правилно, туря клечката там, дето огъньт лесно се запалва. За да помогне на горението, той духа. Така той внася по- —
101
вече въздух и усилва горението. Духането на огъня подразбира отправяне на мисълта там, дето може да се придобие нищо ценно. Каквито упражнения да правите, вложете мисълта и чувствата си, да се ползувате от гЬхнигб блага. Вс-Ько упражнение крие в себе си известно благо.
В продължение на една седмица пра вете гимнастическите упражнения, както и упражненията за дишане, с вЬра и любов, да видите резултата. Голям е резулта-тът при работа с любов и вяра. Турете далеч от себе си съмнението и работете. Всяко съмнение в мисълта, в чувствата или във волята води към нещастие. Действието на съмнението за човека е подобно на въздух, който лекарьт, по невнимание, допуща при вкарване на кръв в болния. Влезе ли въздух в кръвта, бол-ният е изложен на големи страдания. На същото основание, казвам: Влезе ли съмнението в човека, той е изложен на големи мъчнотии и страдания. Съмнението е един от опасните паразити, който ге размножава бързо. В 24 часа то е в състояние да отрови кръвта на човека. И след това трябва да прави големи усилия, да пречисти кръвта си отново.
И тъй, веЬко упражнение трябва да се прави съзнателно. Вдигнеш ли едната ръка нагоре, това показва, че приемаш нещо. Щом я спуснеш надолу, даваш нищо.
102
Едната ръка помага на ума, а другата – на сърцето. Чрез пръстите на ръката човт»к възприема Божиите блага. Палецът е свързан с волята, с Божествения свят. Ако отръжат палците на двете ръце, чов^кт. става безволев. В старо време, когато искали да накажат някой крайно упорите чо-в^к, отрязвали палците му, и той ставал безволев. Останалите четири пръста са свързани с ангелския свят. Показалецът е свързан с личните чувства, ср^дният пръст – със справедливостта, безименният с чувството на красивото и изящното, а малкият пръст – с честността. Малки-ят пръст е търговецът в човека. Чрез пръстит^ си човек черпи необходимия ма-териал за работа. Няма ли този материал, нищо не може да направи. За да работи разумно, човек влиза първо във връзка със силите, които действуват в тялото му, а после и със силите, които действуват в разумната природа. Като погледнете краката си, радвайте се, че имате възможност да изучавате доброто. Като се движите от едно място на друго, ще срещате добри хора и ще се свързвате с тях. Радвайте се и на рж-цете си. Не казвайте, че не са красиви, но гледайте пръстите да не са криви. Те трябва да бъдат успоредниедин на друг. Всеко изкривяване на пръстите показва, че сте изопачили некъде живота си – стремете се да го изправите. Човешкото тело е апарта-
103
мент, в който душата пребивава. Красив е този апартамент, но в бъдеще човек ще разполага с още по-красив. За да сн изработи нещо по-красиво, от него се изисква разумна и съзнателна работа.
Да работи човек съзнателно върху себе си, това значи, да се стреми към красивите неща. Красивото се крие в Божественото начало, а грозното – в човешкото. Не се занимавайте с човешкото, с погрешките на хората. Всеки сам да изправя погрешките си. Те са временна опаковка на нещата. Срещ-неш някой лош човек. Не казвай, че е лош, но потърси причините, които го заста-вят да се проявява така. Ролята му е такава. Той е поставен на пост, да плаши хората. Щом изпълни задачата си, той няма да бж-де вече лош. Молете се за себе си, молете се и за другите хора. Как трябва да се мо-лим? Като станеш сутрин, поглади челото си и кажи: Господи, благослови челото ми и «шособноститв, които са скрити в него. Ако не мислиш добре, поглади носа си и отправи мисълта си пак към Бога. Ако очит4 ти гледат криво на нещата, поглади и тях. Ако не ядеш правилно и не говориш правилно, ще се помолиш за устата си и ще я погладиш. Ако не възприемаш звуковет чисто, ще погладиш ушите ся и ще се помолиш за тях. След това ще погладите ръцет и краката си, които ви служат до-<бре. Благодарете за удовет, които ви са да-
104
дени в услуга. Те са ваши слуги, а вие – тяхни господари. Вие зависите от тях. Какво ще стане с вас, ако очите, ушите, устата, носът, ръцет и краката се откажат да ви служат? Вие ще се намерите в положението на пълен инвалид. За да се развивате правилно, трябва да имате добра обхода към себе си, те. е. към всичките свои удо-ве. Не е позволено на човека да бъде груб към себе си. Ако ви сърби носът, не го хващайте грубо, но го погладете леко с рж-ката си и след това го измийте с топла вода. Ако човек е груб към себе си, към другите хора ще бъде още по-груб. Човек трябва да има висок морал, който да прилага първо към себе си, а после и към ближния си. На себе си ще се учите а върху ближния ще прилага наученото.
Какво правят светските хора? Когато страдат от болки в ръцет и краката, те посещават различни бани, дето се лъкуват като стоят по половин час във водата. Значи, те се грижат за краката, за ръцет, за цялото си тяло. Трябва ли човек да чака момента, когато краката му са болни, за да се грижи за тях? Бъдете внимателни към своите удове, преди да са заболъли. Отнасяйте се добре и с ума, и със сърцето сите за да използувате условията, вложени в тях. За всеки човек е опредълено, колко и какво трябва да постигне чрез ума и чрез сърцето си. Работете върху себе си с лю-
105-
бов, за да се ползувате от нейните сили-Любовта е единствената сила, която дава, без да взима н/Ьщо. Тя не очаква на никого. Докато работи любовта във вас, ползувайте се от нея, но пазете се да не я изгубите. Тя напуща човека, когато той се сгреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, тя ще разруши бентовет, ще ви наводни и ще продължи пътя си. Радвайте се на любовта, която дава живот и светлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички и дава на всяко живо същество според нуждите му. Светлината и топлината слизат на земята, благодарение на любовта. Всички блага слизат на земята, благодарение на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, ако искате да бъдете здрави, да живеете добре, работете с любовта. Нека тя бъде мярка във вашия живот. Избътеайте всъкакви отношения с хора, които не служат на любовта. Не дружете с хора, които нямат нищо общо с любовта. Не правете връзки с хора на безлюбието. Какво постигна Ева от връзката си с черния адепт? Не само че нищо не придоби, но изгуби щастието и свободата си за хиляди години. Който се свързва с безлюбието, влиза в областта на смъртта; който се свързза с любовта, влиза в областта на въчния живот. Да придобиешъ»
106
вечния живот, това зкачи, да придобиеш благоприятни условия за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята душа. За това се изисква благодарност за всичко, което ви е дадено. Ако имате нещо криво в себе си, не търсете виновника вън ня-къде, но сами се изправете. Вината се крие във вашето минало, в някой ваш дЬдо или прадъдо, който не е живял добре. Изправете ногрешката си, за да помогнете и на вашия д-Ьдо или прадядо.
Мнозина се обезсърдчават от живота си, казват, че са остарели, че нищо не мо-гат да постигнат. Престанете да мислите за старост. Стар човек ли е онзи, който е на 60–70 или повече години? Възрастта на човека се опредъля от времето, което той е употръбил за служене на любовта. Ако нЬкой е 70 годишен, но от 20 години насам се е предал в служене на любовта, в същ-ност той е 20 годишен. Ако пък се е обър-нал към Бога от две години насам, той е едва двегодишно дете. Защо да не се чувствува като дете? Защо да не е готов да възприема от възрастните и да се учи? Всеки се радва на децата, всеки ги обича. Детето носи нещо ново, от което всеки иска да вземе част. Всвки обича добрия човек, защото може да вземе от неговите плодове. Човек не е сухо дърво, но живо, което дава плодове. Всяко дърво, което не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля. Работете
107
върху себе си, не само да давате плодове, но плодовете ви да бъдат доброкачествени. Който вкуси от вашите плодове, да благодари и да пожелае и втори пжл да си откъсне. Стремете се да бъдете плодни дървета, с добри мисли и чувства, всеки да ви търси, да желае вашите плодове.
Религиозните хора очакват посещението на Духа. Какво ще намери Духът в тях? Той посещава само онези хора, които имат плодове. Когато Мойсей изведе евреите от Еги-пет, Той им даде закони, които да изпълня-ват. За да се ползуват от Божиите блага, те требваше да научат закона на жертвата. Без жертва човек не може да постигне не-що ценно. Евреите не познаваха този закон. Те не бвха готови на никаква жертва, и затова трябваше да започнат първо от материалната жертва. Нвкой стане сутрин и мисли, какво да прави. Ако нвма работа, нека полива цветята и дърветата. – Нямам дървета и цвътя в градината си.– Ще отидеш в друга градина, на свой близък, и там ще поливаш. След това ще поиш птичките, ще им хвърляш трошици, особено през зимата, когато земята е покрита със снвг. Когато се научите да правите малки жертви, тогава ще влезете между учени хора, да придобивате знанкя. И след това се искат жертви. Истински учените са хора на жертвата и на любовта. Помагайте на
108
по-малките и слаби същества от вас, за да се ползувате и вие от тяхните услуги. Като чистите дърветата от гжсеници, те ще ви благодарят и ще ви дават от своите плодове. Ще кажете, че това не е ваша работа. Всяко криво нещо, което човек види, трябва да го изправи, особено, ако това е в негова възможност. Като ставате сутрин, пвйте. „Който пъе, зло не мисли" – казва българската поговорка.
Днес всички хора искат да се под-младят, но не знаят, какво да правят, как да станат млади. Любовта подмладява чо-въка. Тя твори, съгражда живота и го обно-вява. Тя внася хармония навсъкъде. Обръщайте внимание на малките работи. Така по-стъпва и любовта. Тя не пренебретеа никого. Срещнеш един човек, който се пре-гърбил. Не го критикувай, не му се смъй, но виж, коя е причината за прегърбването му. Ако товарът му е физически, снеми част от него и го облекчи; ако товарът му е сърдечен, кажи му нвколко сладки, ободрителни думи, да го насърдчиш; ако товарът му е умствен, изпрати му няколко светли мисли,. да го повдигнеш. Изпращайте добри мисли към близките си, за да изпращат и на вас. Добрите и възвишени същества – хора, ангели работят в света със своите мисли и чувства и повдигат цълото човечество. Бж-дете носители на доброто и красивото въ
109
свЬта, за да се ползувате от Божиите блага. В това се заключава подмладяването и облагородяването на човека.
– Това е животъвечен, да позная Тебе Единнаго, Истин-наго Бога и Христа, Когото си
изпратил .
14. Беседа от Учителя, държана на 5 ав-густ, 5 ч. с. 1942 г. София. – ИзгрЬв.