Живите числа
Размишление.
Често се говори за числата, освен като числени стойности, още и като живи величини. Живите числа се делят на категории I от 1 – 10 са числа от Божествения свят;, от 10 –100 – от ангелския свят; от 100–1,000 – от човешкия свят; от 1,000 – –10,000–от животинския свят; от 10,000 –100,000 – от растителния свят и от 100,000 – 1,000,000 – от минералния свят.
Мислете върху живите числа и върху значението им в живота. Под думите „живи числа" разбираме такива числа, които, за всеки даден случай, могат да услужваг на човека. Числата имат значение, не само когато определят нъкаква числена стойност, но и когато определят посоката на нещата. Не е все едно, дали единицата е надъсно, на-лъво, нагоре или надолу от човека. Ако е надъсно, тя означава изгръв, налъво – залъз, нагоре – зените, а надолу – полунощ. Че-тирите посоки на физическия свят – изгръв, залъз, зените и полунощ не са само механически точки или положения, но те представят още и четири процеси, фази или състоя-. ния, през които минава съзнанието. От това.
29
гледище, ако кажем, че някой човек е отишъл наляво, имаме пред вид залъз на слънцето.
Ще прочета 1. глава от Битието.
„В начало създаде Бог небето и земята". (–1 ст.).– При числото едно Бог създаде небето и земята – първата стъпка надясно.
„А земята бъше неустроена и пуста; и тъмнина б върху бездната, и Дух Божи се носеше върху водата". (– 2 ст.). – При числото две земята е била неустроена и пуста
– първата стлшка налъво.
И рече Бог: „Да бъде вйделина !" – и стана^ вйделина. ( – 3 ст.). – При числото три се явява светлина – първата стъпка нагоре
– зенитът на слънцето. При това състояние, в съзнанието на човека проблясва идеята, че е създаден по образ и подобие на Бога.
„И видя Бог виделината, че бвше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината". {– 4 ст.). При числото четири човек съзнава, че виделината е добро н4що. Това число представя службата, която човек трябва да върши. То е число на служенето.
„И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи". (– 5 ст.). – В съзнанието на човека има светлина и тъмнина – ден и нощ. Денят означава дева, младост, а нощта – покой, старост. В числото пет се е родила първо девата, младостта. Денятъ
30
дава условия за проява на дейността, на енергията ; нощта дава условия за почивка, тя носи покой и тъмнина. Нощта означава още ста-рост, те. е. примиряване на човека с противоречията. Старостта е крайният предъл на противоречията. Следователно, за да се примири с противоречията в живота, човек трябва да остарее. Между младостта и старостта има известен период от време. Ето защо, за да се примири с противоречията, човек непременно трябва да мине по-къс или по-дълъг период от време. Примиряването, справянето с противоречията или разрешаването им не става изведнъъ
Какъв смисъл имат за вас прочетените стихове 1 Какво отношение имат г към сегашния ви живот? Ако знаете, как Бог е създал и устронл небето и земята, ще знаете, как да създадете и вашия външен и вътрешен св^те. Това знание се крие в живите числа. Питагор е открил на учениците си значението на живите числа само от 1–4, а на вас се откри значението и на-числото пет, защото времената са усилни. Бъдете доволни на това, което досега ви се е открило, и на онова, което предстои да се открие в бъдеще. Това, което днес ви се откри, представя пътя, по който идет Божиите благословения. Вие трябва да изучавате този път и да го следвате.
Ден и нощ, светлина и тъмнина. Тъмнината е свързана със страшни неща: с змии,
31,
с тигри, с лъвове, с земетресения, с. смърт. Светлината и тъмнината са процеси, които стават в съзнанието. Ако ги разглеждате само като външни, механически процеси^ г губят смисъла си. Също така и проце-сите смърт и живот не са само външни, механически, но и ВАтрешни, съзнателни процеси, Казват за нъкого, че е умрял. Това не е механически процес, но органически. Той е посаден в земята, и след време ще израсте, те. е. ще възкръсне. Ако не умре, човек не може да възкръсне. Смърт и възкресение са два процеса, които стават в съзнанието на човека. Който е умръл, само той има възможност да възкръсне; който не е умръл, не може да възкръсне. Да умреш, това значи, да минеш през най-страшните противоречия и тогава да възкръснеш. Ион прекара три деня в утробата на кита и след. това възкръсна. Когато Бог го изпрати в Ниневия да проповъдва, той се отказа, вид му се страшно. Но, като прекара три деня в утробата на кита, вид, че има нещо по-страшно от задачата, която Бог му възложи. Поглъщането на Йона от кита не е обикновена смърт, но минаване, от светлина в тъмнина. Това е все едно да паднеш отвисоко в някоя пропаст. Обратният процес е изкачване, излизане на светлина, или възкресение.
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от плодовет на забраненото дърво,
32
лце умрешъ". Бог заповъда на Адама да не яде от плодовет на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповвд. Бог заповъда на Йона да отиде в Ниневия да проповядва, но и той не изпълни заповъдьта. И двамата изгубиха добрите условия на живота и влйзоха в смъртта. Адам напусна рая, а Ион влезе в утробата на кита. И двамата минаха от светлина в тъмнина, от живот в смърт. За една ябълка Адам и Ева изгубиха рая. Ябълката може да е била красива, но отрова криела в себе си. Който -яде от плодовете на тази ябълка, непременно ще умре. За да се спаси, той трябва да поверне. Адам пристлши Божията заповъд и се скри. Дълго време Бог го търсъше в рая, но Адам мълчеше – за пръв път той приложи мълчанието. Най-после Бог го на-мъри и го запита: Адаме, защо се криеш? – Убоях се, Господи, от лицето Ти. Разговорът между Бога и Адама е разговор на душата със своя Създател.
Излизането на Адама от рая представя началото на човешкия живот, а връщането му в рая – краят на този живот. Влвзе ли човек отново в рая, страданията престават за него, и той влиза в новия живот – в живота на веселието и на радостта. Раят на земята се намира в полюсите – в северния и в южния полюси. Мъжът живее на северния полюс, а жената – на южния. Значи, раят на Адама се намира на северния по-
35
люс, а раят на Ева – на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният – духовния. Това са символи, чрез които си служим за изяснение на известни идеи.
Като се говори за рая, в ума на човека изпъква, като контраст, понятието за ада, за гръха. За него не трябва да се мисли и да се говори много. Защо? – Защото чистата кърпа лесно става нечиста. Достатъчно е да я прехвърлите н-Ьколко пъти през ръцете си, и тя става нечиста. След това трябва да я перете. Не се чисти лесно гръхът. Той е кал, която крие произхода си в далечното минало. Само Провидението е в състояние да я премахне. Само Провидението е в състояние да изработи нещо ценно от нея. Големи знания трябва да притежава човек, за да освободи съзнанието си от петната на греховната кал. Кажеш ли една обидна дума на нъкого, или отправиш към него крив поглед, трябва да направиш големи усилия, докато освободиш съзнанието си от тъмнината, която го е засънчила. За да се справи с гръха, човек трябва да повдигне съзнанието си и да влезе в новия живот.
Време е вече хората да излъзат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява. Изучавайте света, който Бог е създал, без да то критикувате. Задачата на човека е да учи
з
34
и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като чов^к,
– Товаеживот вечен, да позная ТебеЕдиннаго, ИстиннагоБоте и Христа, Когото си изпратил.
4. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 25 юний, 1942 г. 5 ч. с,