от ПорталУики
Версия от 17:01, 18 юни 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Ценност на нещата== Всяко нещо, което човек има, или което знае, съдържа нещо ценно в себе си. ...)

Направо към: навигация, търсене

Ценност на нещата

Всяко нещо, което човек има, или което знае, съдържа нещо ценно в себе си. Въпр-вки това, човек често не цени онова, което знае и което притежава. Тази е причината, задето той постоянно се стреми към придобиване на все по-нови и по-нови неща: ако има малко знания, иска да придобие нови, големи знания, да стане учен; ако е до-бър, иска да стане по-добър, светия. Обаче, този човек няма понятие, какво значи да бъдеш учен, или да бъдеш светия. Формата на учения, на светията е голяма, но на тази външна форма трябва да отговаря съответно вътрешно съдържание. Може би, и кокошката има желание да спесе яйце като камилското, но за това тя трябва да се измени, да стане по-голяма. Какво е допринесла- камилската птица със своите яйца?

Следователно, при оценката на нъчцата важно е онова, което в даден случай допринася нещо за нашия живот, или за благото на нашата душа. Благото на човешката душа се опредяля от неговия вътрешен живот. Вътрешният живот пък се характеризира с вътрешно единство. Един-

Иоана 6:32 – 40.

111

ство на нещата съществува само там, дето се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единицата. Нещастието на съвременния чо-вък се заключава в това, че той е лишен от вътрешно единство в себе си. Той търси щастието си вън от Първичната Причина, вън от себе си. Обаче, по този начин щастие не може да се намери. Всяко нещо, което е вън от човека, вън от Първата Причина, представя сЪнка на нещата. Това, което е вътре в човека, представя същина на нящата. Хората тичат подир сбнкит, защото те се виждат. Същината, реалността никой не може да види. Вие се гледате в огледало и казвате, че се виждате. Това, което виждате в огледалото, е вашата свика, не сте самите вие. В огледалото виждате само външния си образ; виждате, дали имате бръчки на лицето, или не; дали страните ви са червени, и т. н. Това, обаче, не е човекът. Вие не виждате в огледалото своите възвишени мисли и благородни чувства, които в същност представят човека. Какво представя човешкото лице, както и цялото човетлко тяло? Тялото на човека представя къща, в която той прекарва целия си живот. От сутрин до вечер той маже, глади, нарежда къщата си, да бъде удобна за живеене. Домакинът на къщата трябва да бъде умен, грижлив човек, за да пази вевкога чистота и хигиена в своята

112

къща. Ако домакинът не е разумен човек, и най-хубавата клица нтша да го ползува. Ако е разумен човек, тази къща е на място; той ще я използува добре. Всеки ден къщата на човека трябва да се чисти, да се мие, да се нарежда – да бъде в пълна изправност Тази е една от близките задачи на всеки човек.

Мнозина пренебретеат тази най-близка и важна задача и се интересуват от големи въпроси, както, запример, какъв ще бъде светът след хиляда години. Този въпрос не трябва да ви интересува, той се отнася до Онзи, Който е създал света. Инженери градят едно училище. Вие виждате основите на това училище, но не се задоволявате само с това, искате да знаете, какво ще стане с училището след десет години. Онези, които градят училището, имат план, знаят, какво ще стане с него, кога ще го завършат и т. н. Щом се интересувате толкова, те могат да ви покажат плана на училището, но нищо няма да разберете от него. Планът на училището е свика на това, което в бъдеще ще се съгради. Като се свърши градежът, ще видите, какво е станало училището. Други пък се интересуват, като заминат за другия св-бт, къде ще бъдат: в Царството Божие, или ще останат пак на земята. И това не е т-юша работа. Работата, която човек всеки день

113

трябва да свърши, е по-важна от всички останали въпроси.

Човек трябва да се спира на ценното в живота си и да се стреми да го реализира. Представете си, че ви натоварят с багаж, по-голям и по-тежък, отколкото можете да носите. Силите ви не позволяват да занесете този товар на определеното място. Вие веднага се раздвоявате, не знаете, какво да правите. Раздвояването на чов-вшкия ум говори за никаква слабост в човека. Какво трябва да направите в дадения случай? Поглеждате към товара, намирате, че всичко е ценно, не знаете, от кое да се откажете, искате да пренесете всичкия товар. Оглеждате се на-дЪсно-налЪво, търсите чов-бк, който да поеме вашия товар, но не намирате такъв чов-бк. Как ще разрешите въпроса? Разтоварете багажа, отворете го и вземете със себе си най-ценното, най-същественото, без което не можете. Другото оставете настрана. Когато бъдете свободни, и него пренесете.

Следователно, и когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всб-кога избирайте най-ценното, най-същественото, т. е. онова, което е пръчка ваша работа, което има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Вие сте, заприм-вр, син на богат, добър, способен баща. Седите у дома си и мислите: обича ли ме баща ми, или не? Ще ми остави ли наследство

8

114

след смъртта си, и' колко голямо ще бъде това наследство? Дали братята и сестрите ми няма да вземат по-голям дял от моя? Всички тия въпроси, които занимават вашия ум, ни най-малко не се отнасят до вас. Това е работа на вашия баща. За вас, обаче, това е голям товар, който сте се нагърбили да пренесете. Този товар не ви е потребен сега. Може би, след десетки години ще трябва да вземете нещо от него. Вземете от този товар най-ценното – възможностите за деня – и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите. Като не изпълнявате своите задължения, учителят намира, че не учите, както трябва, разсъйвате се, дружите с лоши момчета, полътеате малко и по този начин губите времето си.

Един български, селски свещеник, добър , благороден човек се оплакваше от своя син. Изпращам сина си на училище, вече 17 годишен младеж, но виждам, не му се учи, други мисли го занимават. За да не бъде под моя надзор, иска да спи ве-чер в градината, защото въздухът там бил по-чист, прохладен, а в стаята му било задушно. И на това се съгласих, само да учи. А той се изхитрил. Вечер си ходи по седейки с момите, и нищо не учи. За да не забележа отсжтствието му, той взима коритото, завива го в юргана си, като че чо-вък лежи. Отивам в градината да видя, какво прави. Пипам леглото, виждам,

115

че не е празно и си мисля, че той спи. В същност, коритото е там, а той – по се-дънки с момит.

Всеки човек има по едно такова корито, с което прикрива действителността. То е начин на обхода. Запримър, някой е недо-волен, неразположен, че не може да разреши известни въпроси. Когато е сам в стаята си, той е такъв, какъвто е в действителност Щом дойдат хора, пред които трябва да излезе, той веднага взима „коритото" със себе си, усмихва се, разговяря се, представя се такъв, какъвто не е в действителност Това е неестествено състояние, в което изпадат хората в обикновения си живот. Но и духовни хора изпадат в сж-щото състояние. Защо? – Защото влизат в духовния живот неподготвени, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. В себе си мислят и чувствуват едно, а навън представят друго. Че така и актьорите по-стъпват. Като отидете на театър или на опера, какво ще видите? Нацапани лица, смЪх, разговор, плач, но всичко това не е естествено. Вие гледате, слушате, настройвате се и започвате да плачете заедно с актьора, който плаче. Ако е въпрос за плачене, идете в дома на някоя бедна вдовица, или при някоя жена, бита от мъжа си. Вдовицата плаче, защото децата й са гладни. Битата жена плаче от сърце, защото мъжът й я бил, ругал. Актьорът плаче, без да е бит. Той плаче,

1'Й

за да му ялатят. И самата публика гледа представлението, или операта, но не е доволна, намира, че актьорите не играят, както трябва.

С този пример не отричам нито театъра, нито операта. Р са приятни забавления, но като гледа, какво се представя на сцената, човек трябва да възстанови неща-та, да ги представи в техния първичен вид. Така постжлват учениг. Някой есте-ственик намира разхвърляни кости от нт>кое допотопно животно и започва до го изучава, да го изследва. Той трябва внимателно да събере всички кости, да ги постави на мъстата им и от този възстановен образ, да опише цълата първична форма на това животно: неговият строеж, голямина, начин на хранене и т. н. От разхвърляните сухи кости той трябва да възстанови първичната форма на дадено животно.

Като говоря за актьорите, мнозина ще се запитат, дали нямам някого пред вид. – Не, аз нямам никого пред вид, но обръщам вниманието ви на това, че вие не познавате още себе си. По какво се отличава човт>к, който познава себе си? Който познава себе си, той е господар на условията в живота. Той от нищо не се спъва. Докато външният свят ви спъва, вие не познавате себе си. Докато очаквате на другите да свер-шат работите ви, вие не можете да имате никакви отношения с невидимия свят. За-пример, н^кой от вас иска да отиде на

117

екскурзия. Отвътре н^що ви нашепва да не ходите днес на екскурзия, защото времето ще се развали. Вие не искате да слушате, казвате, че времето е хубаво и не желаете да изпуснете случая. В момента, когато трътеате, времето е хубаво, но не знаете, дали впоследствие няма да се развали. Ръзките промени на времото показват, че вие живеете във вашия неразумен свят. Защо?–Защото не познавате себе си, не познавате разумността, която ви обикаля. Докато живее в неразумния свят, докато мисли само за себе си, човек не може да бъде щастлив. Може ли човек да не мисли за себе си? Човек трябва да мисли и за себе си, и за другит. Майката и бащата мислят, освен за себе си, още и за своите деца. Освен за себе си, господарьт мисли и за своя слуга. Освен за себе си, началникът мисли и за своите подведомствени. Това са лични връзки, които естествено съществуват. Всеки човек трябва да дойде до съзнанието на Христа и да каже: „Волята на Отца, Който ме е проводил, е: всичко, що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкръся в последния день".

Кой е последният ден? Последният ден може да е днес. Последният ден подразбира последния падеж за изплащане на полицата. Ако този ден не изплатите полицата си, вие губите. Последният ден за обжалване е днес. Ако не използувате този ден, вие пак губите. Ако последният ден за

118

вас е минал, какво ще правите? Ще започнете да се безпокоите, да се тревожите. Не казвам, че последният ден за вас е минал, но вие трябва да бъдете будни, да не мине този ден, без да изплатите задълженията си. Христос казва: „Нищо да не изгубя от него, но да го възкръся в последния день". Радвайте се, ако този ден не е дошъл още за вас и не сте го изгубили. Но внимавайте да не го изгубите. Този ден съдържа всичко ценно, което вие трябва да очаквате. Представете си, че един ваш прия-тел е обещал да ви даде една крупна сума. За тази цел той ви е опредълил час и място, дето ще се срещнете да получите сумата. Обаче, вие не отивате на определеното време, и когато отидете, виждате, че приятелят ви не е там. Кой е виновен за тази загуба? Ще кажете, че е требвало, приятелят ви да почака малко, или да даде парите на друг някой да ви ги донесе. Не е въ-просът там. Много възможности могат да се намърят, за да ви се предадат парите, но приятелят ви има доверие само на вас и лично иска да се срещнете в опредълен час и на определено място. Следователно, каквото да правите, очаквайте последния ден като най-важен, като най-ценен, защото той съдържа в себе си възможността за вашето възкресение. Пропуснете ли този ден, вие трябва да чакате най-малко още хиляда години, докато дойде друг последен ден.

119

Ценността на нещата не седи в тяхната външност. Външно красивите нъчца не са най-умни, най-богати. Нтжой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви, нови дрехи, но това не значи, че този човек е много напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птицитъч Заради красивата си дреха тя често страда – оскубват перата й за украшения.

И тъй, н^вма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се об-хожДа и да цени нътцата. Когато срещнете н-бкой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към н-вщо хубаво в човека, но оценяване на онази чърта, или качество на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата й подверзия, но за съдържанието, което може да ползува човека. Да имам обхода към книгата, това значи да зная, как да я пазя. Човек трябва да цени и да знае, как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с гЪх. Ако не знаеш, как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш. Когато хора-

120

та в едно, общество са недоволни едни от други и казват, че не могат да жив-бят заедно, нищо друго не им остава, освен всеки да отиде там, дето мисли, че може да живЕе добре. Ако заекът попадне в общество на вълци и лисици, какво ще стане с него? Лисицата е хитра, користолюбива. Тя ще снеме кожата на заека и от месото му ще си направи богато угощение. И това н"Бма да я задоволи. Тя ще пита заека, има ли малки зайчета, има ли роднини и познати. Ако заекът каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати, лисицата ще се запознае с тях, с цел да използува месце-то им. Това не са отношения.

Следователно, когато н-бкой иска да се запознае с нас, ние трябва да сме будни, да следим, каква обхода ще има той. Ако обходата му към нас е като тази на вълка, на лисицата, на мечката, на змията, ние разбираме целята на неговото запознаване. Като изучаваме животните, птицит, ние виждаме тяхната обхода едни към други, както и към същества, далечни на тяхния род, и вадим заключение за онова, което се крие в ттзх. Ако паякът нъчиа обхода, не цени нъчцата, това е извинително за него. Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо, всеки трябва да се стреми да изработи

121

в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките нъчца. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разр-вз с Великия закон, който действува в св-вта, както и в самите нас.

Венко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малкитъ1 нъчца. Велико нещо е обходата! Не е достатъчно да има човек само външна обхода. Той трт>бва да има и вътрешна обхода, т. е. да обича всяко живо същество, да постъпва към него така, както към себе си. Да обичаш н-бкого, това значи да му отда-деш най-малката любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на чов-Ъка, и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви н-вкакъв странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцетт>, лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните гбзи н-Ъща към него, с това вие показвате, че го це-

122

ните. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. Вчера направихме една разходка до Ка-линините верхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките верхове. Спо-ред мене, това желание говори за човешко-то щеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Като стигне до един от верховет, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божият Дух е писал по верховет. Някои запитват, защо тези верхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия верхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живъла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нъ-мало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези мъста, от които впоследствие се образували Калинините верхове. Двет езера пък, наречени Кара-гьол, са двет очи на Калина, които в същност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бъли, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им прида-ват тъмен цвът. Калинините верхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, което Божият Дух е писал. Който не може да чете тази книга, той погледне на-'лъво - надъсно, хвърли един камък към верховет, друг – в езерото и си отива, намира, че тук всичко е разхвърляно.

12а

И тъй, като ходите по планинските верхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свержете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се от-кажат от вас. Учителят казва на ученика да учи, да работи върху себе си. Ако учени-кът учи, учителят ще му помага. Не иска ли да учи, учителят вдига радете си, не иска повече да знае за него, не се интересува. Божественото говори н-Ъколко пъти на човека. Не слуша ли, всички го на-пущат. Веднъж се говори на сърцето му, втори пжл на ума му, трети пжл на волята му и, ако не послуша, започват да му гово-рят по друг начин. Докато се говори на човека с любов, той трябва да се самовъзпита-ва, да използува добрите условия. Чов^к иска от другит^ да имат към него добра обхода» да го ценят. Щом иска това за себе си, и той трябва да го отдаде на другите. Като на-блюдавам отношенията ви, виждам, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Следователно, обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени.

Мнозина мислят, че както и да жив-б-ят, те се ползуват от Божията Любов.

124

Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. – Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и да го цените. Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползуваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благоволение, ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, гръхът и злото ще изчез-нат от вас. Но затова от всички се изисква съзнателна работа – работа с любов. Христос казва: „Да го възкръся в последния ден." И на вас казвам: Дошъл е последният ден да възкръснете. Ако не възкръснете днес, ще възкръснете след хиляда години. Не се плашете. Последният ден, за който Христос е говорил, е дълъг ден, а не от 24 ч., каквито са обикновените дни. За вас този ден започва от днес и продължава най-малко 50 години. В това време работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да развиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре към бли-жните си, към всички растея и животни,

125

към цълата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези две неща, вие ще бъдете човек на новото, човек на любовта. И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата. Като влезете в училището, всеки ще отправи погледа си към вас, да види, каква е вашата обхода като царски син. Колкото по-високо седите, толкова повече се изисква от вас. И ученици, и учители, всички ще искат от вас добра обхода и умение да цените нещата. Нещата не се ценят по външното им положение. Царският син заема високо положение, но може да срещне ученици, които учат по-добре от него. Може да срещне ученици с по-добра обхода, с по-тънко чувство за преценяване на н-Бщат»а. Следователно, искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. Тогава ще се намерите в положението на младия Стоян кавалджия, който се хвалил със своя кавал. Той често казвал: Моят кавал замъства всъкаква пушка. Като го насоча срещу неприятеля, като цъкна с него н-Ъколко пъти, неприяте-лят ми далеч ще отскочи. Един ден го срещнала мечка в гората. Стоян дигнал кавала, насочил го срещу мечката, цъкнал два - три пж.ти: кавалът не хванал, но и

126

мечката не избътала. Като се видЪл на тясно, Стоян се качил на едно дърво и така се спасил. Той вид-бл, че и кавалът нъ-кога не помага.

Кавалът представя външната страна на нещата. Имаш пари, на които разчиташ, но когато парите не помагат, ще се качиш на дървото. Дървото представя разумността в живота. Какво щЪше да стане, ако кавалът на Стоян бт>ще улучил мечката? Стоян щеше да остане жив, а мечката щеше да бъде убита. Като се качил Стоян на дървото, и той, и мечката останали живи. Стоян трябва да се качи на дървото, и оттам, като пропо-в-вдник, да поучава мечката. Какво лошо има в това? И вие трябва да постъпвате по сж-щия начин. Говорите на някого, поучавате го, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Значи, кавалът ви не е хванал. Качете се тогава на дървото и оттам му кажете няколко думи. Той ще ви погледне и ще каже: Умен човек е този. Като мина втори пж.т покрай него, пак ще си поговорим. Мечката има една добра чърта, която хората не ценят и не познават. Ако й направите добро, или някаква услуга, тя дълго време я помни. Мечката никога не забравя доброто, което сте й направили. Тя е съсредоточена в себе си, не е разсЬяна. Мечката помни и злото, което някой й направил, но това се явява като изключение в нейния живот. И на вас каз-

127

вам: Помнете доброто, което някой ви е направил.

„Ще го възкръся в последния день". ВсЬки, който е развил в себе си добра обхода и чувство да цени нещата, той ще възкръсне в последния ден.

Пътт на праведния е път на светлина.

Ходете и вие в ш&тя на светлината.

21 август, 5 ч. с.