Близо и далеч

Близо и далеч

„Ако думите ми не пребъдват във вас, и вие в мене, нямате живот в себе си". Аз ще взема този стих в друга форма: Ако светлината пребъде в нас, и ние пребъдем в светлината, светът ще ни се изяви.

Когато се изисква от човека да направи нещо, той казва: Преди да направя това нещо, аз трябва да го зная, да съм го учил. Това е неправилно положение. Човек първо вижда светлината, запознава се с нея, а после я изучава. Човек първо се запознава с хляба и водата, опитва ги, а после ги изучава. Следователно, човек първо се запознава с нещата, след това ги изучава. Това е естествен път на постижение. Човек знае, какво да прави и как да прави това, което се иска от него, но по зла воля понякога той не иска да направи това, което знае. Има случаи, когато човек забравя, какво трябва да прави и как трябва да го направи, но той сам е причина за това. Докато е трезв, с будно съзнание, човек помни и знае всичко, но пийне ли няколко чаши вино, той всичко забравя. Той забравя майка си, баща си,

399

жена си и децата си. Само едно нещо помни – пълната чаша с вино.

Често хората се оправдават, че не са направили нещо, както трявбва, защото не виждат ясно предметите Защо не виждат ясно? Защото са турили пред очите си дебела преграда. Щом махнат преградата, всичко ще се открие пред тях, и те ще виждат ясно. За да вижда човек ясно, причината за това е светлината. Какво представя светлината? Докато е в светлина, човек вижда пътя си и свободно върви, без да се спъва. Щом светлината изчезне, той не вижда, къде ходи, и се спъва. Следователно, светлината, знанието, свободата се изучават по два начина: чрез присъствието им и чрез отсъствието им. Например, когато си в светлина, ти познаваш свойствата й; щом останеш в тъмнина, ти пак изучаваш свойствата на светлината. Докато имаш знание, ти можеш да изучаваш свойствата му; щом изгубиш знанието си и станеш невежа, пак изучаваш свойствата на знанието. Докато си свободен, ти изучаваш свойствата на свободата; щом се ограничиш, ти пак изучаваш свойствата на свободата.

Значи, съществуват два начина за изучаване на нещата: положителен и отрицателен. И правото можете да изучавате чрез прилагане на правните закони и чрез прилагане на кривите положения. Щом се натъквате на нещо криво в живота си, вие започвате да

400

страдате. В света страдат и праведни хора, както и тия, които си служат с кривото. Христос бъше праведен човек, но понеже понесе греховет- на кривите хора, тр-вбваше да мине през големи страдания. Всеки, който става поржчител на гръшните хора, които ядат, пият и не плащат, ще носи те-бхните страдания и гр-вхове. ЬГбкой ял, пил, пра-вил дългове, а заради него плаща онзи, който му е станал поржчител. Законът хваща богатия, а не този, който всичко е изял и из-пил. Който не иска да плаща, той не трябва да става порлиштел.

Като не разбират законите на живота, хората сами си създават нещастия. В това отношение някои хора мязат на мухит, които кацат, дето им падне. Мухата е крайно щеславна. Тя каца все на видни мъста: на носа, на челото, на веждит, на лицето на човека. С това тя иска да му покаже, че е от висок произход. Като я хване между пръстите си, човек й показва, че не може да се сравнява с него. Следователно, влЪзе ли в света, човек трябва да кацне на скрито мъ-сто, т. е. на последно място, никой да не го вижда. И законът има рлще. Хване ли те законът, ще те държи, докато иска.–Ама аз съм от високо произхождение. – Щом си от високо произхождение, излъз от рж.це-тъ- му. Докажи силата на своето произхождение. Като се види в невъзможност да се справи с положението си, човек, като му-

401

хата, започва да се моли, да пее, да го осво-бодят. Мухата казва на човека, който я държи в рж.ката си: Ако си музикант, бъди милостив към мене. Аз съм слабо, малко същество. Аз мислех, че съм силна, но вштях, че има по-силни от мене. Ако ме стискаш още, ще ме смажеш. Човек отваря ръката си, и мухата хвръква на свобода. Какво ще разправя тази муха на другарките си? Тя ще им каже: Като отивате в света на законите, не се приближавайте много до тях. Стойте винаги далеч и на последно место.

Когато обичат н-вкого, хората постъп-ват като мухите, сядат близо до него. Те обичат да се доближат до него, да го по-чувствуват. Някой казва: Като обичам н-б-кого, искам постоянно да го виждам пред очите си. Какво ще придобиеш, ако държиш възлюбения си постоянно при себе си? Да бъдеш в физическа близост с човека, това още не е близост. Близостта е нещо вдтрешно. Ти можеш да бъдеш близък с един човек, когато го държиш в ума си, в сърцето си. Сащото се изисква и от него. Тази връзка е съществена. Да държиш човека в ума си – в необятния свет на мисълта, и в сърцето си – в широкия свет на чувствата, това означава близост. Физическата близост на хората причинява недоволства, стълкновения и противоречия между тях. Такова е 'положението на клонете на

402

дървото. Най-малкият вътър ги заставя ля се търкат един в друг, вследствие на което се осакатяват.

В любовта и съвременните хора започ-ват добре, свършват зле. Защо? Защото нарушават разстоянието, на което любовта действува. Двама приятели, или мома и мо-мък, които се обичат, първоначално са готови да се виждат отдалеч само. Момъкът, запример, казва: Искам отдалеч само да зърна своята възлюбена. Усгтее ли да я зърне, през цЪлия ден той е доволен и щастлив: п"Бе, работи, движи се – все за нея мисли. На втория ден казва: Искам само да я зърна. Обаче, като я види, той увеличава жгъла на зрението си – иска да я обхване изцяло с погледа си. На третия ден той иска да чуе само една дума от нея, да чуе гласа й. Като чуе гласа й, той е щастлив, нищо повече не иска. На четвертия ден той си казва: Чух гласа й, ангелски глас има, но искам на мене да каже една дума. Момата му каже една дума, и той се намира на седмото небе от щастие. Но после и това не го задоволява, иска му се да поговори с нея, да разбере, как мисли тя. Ден след ден той се приближава към нея, докато най-носле се ска-рат. Влюбените са много чувствителни. Ухото им е толкова изтънчено, че всЪка груба дума произвежда рана на сърцето им. Щом ду-мите на влюбените причиняват рани, това показва, че любовта ги е напуснала. Любовта

403

изисква идеална обхода в отношенията на хората. За оправдание н-бкой казва, че макар външно да е груб, поне вътрешна обхода има. Любовта изисква от човека и външна, и вж-трешна обхода. Човечг сам чъртае пътя и отношенията си с хората. Той сам е причина да го уважават. или да не го уважават хората. От обходата му зависи уважението, с което се ползува. Каквито са твоитъ1 отношения към хората, такива ще бъдат и те^х-ните отношения към тебе. Това е закон за физическия, за духовния и за Божествения свет. Забелязано е при това, че вевка отрицателна проява в духовния св^ те влече последствията си и на физическия свет. За-пример, излъже ли човек, непременно ще го сполети нещо: или ще падне, или ще заболее, или отвън нтЬкой ще му причини никаква неприятност Затова е казано в Писанието, че няма „скрито-покрито" в света. Колкото малка да е лъжата, тя е подобна на мйкробиг, които се размножават и причиня-ват нещастия на хората. Като се размножава, лъжата остава нечистотиите си в ума и в сърцето на човека, с което му причинява голъчии пакЪсти.

Като се намерят пред мъчнотии и страдания, пред злото, хората искат да бътат далеч н-вкъде. Каквото да правят, тъ- не мо-гат да ги избътнат. Преди всичко злото не е вън от човека, то е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма^то

404

е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. ВлЪзе ли в човека, то прониква в кръвьта му и го отравя. Същото прави и микробата. Докато е вън от човека, тя съществува само като възможност. Влъзе ли в него, тя започва да се размножава, прониква в кръвьта му и го разрушава. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство Или желание. Умствената енергия, която е дадена на човека, е опред-Ълена само за добри мисли. Сърдечната енергия е определена само за добри чувства и желания. Енергията на чо-въшката воля е дадена само за добри постъпки. Човек е свободен да мисли, да -чувствува и да постъпва, както- иска, но за всичко това той носи отговорност и последствия. Мнозина говорят за свободната воля и каз-ват, че човек може да живЪе, да мисли, да чувствува и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живъе, както иска, но съдба ще има за" него. Той няма да се освободи от отговорност за постъпките си. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Ученикът, който постъпва в музикална академия, свири онова, което програмата изисква. Ученикът от художествената академия рисува такива

405

картини, каквито са предвидени в програмата. Човек е изпратен на земята да учи онова^ което Бог е опред-влил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се нам-ври пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че следвал своя предначъртан плт. Какъв е пътт, който следва, и кой е начъртал този път? Ще каже н-вкой, че трябва да се ожени, че в пътя му била женитбата. Знае ли той, кой му е опред-влил този път? Да се жени човек, или да не се жени, това е път, опре-дъ\лен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чъртал, да тръгне ли в този път, или да не трътеа. На никого Бог е опред-в-лил да се жени, на н-вкого не е опред-влил. Какво виждаме в живота? Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е опред-влено да се женят, не се 'женят. Малко хора пра-вят това, което им е опред-влено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено. Ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши волята Божия. Не върши ли волята Божия, той е оежден на страдания. Искаш ли да не страдаш, върши волята Божия. С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си, от него да чуе, че е по-стъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си и от нея да чуе, че е по-

406

стъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живъе в него, че е постяшил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за по-стъпкйте си от три м-вста, човек е на правия път в живота си.

Човек страда. Защо? По три причини: или защото не мисли право, или защото не чувствува право, или защото не постъпва право. Следователно, истинско право е това, което е обмислено, прочувствувано и направено правилно. Като изнасям, кое е право и кое – криво, никого не съдя. Ако садя вас, ще съдя и себе си. Ако съдя вас, себе си ще цапам. Какво се ползувам като се цапам? Освен че нищо не се ползувам, аз губя. Някой се оплаква, че го обрали. Колко го обрали? Взели от касата му сто лева. Аз вадя от джоба си сто лева и му ги давам. Като изправям погр-вшката на брата си, с това изправям своя погрешка. Трябва ли чо-вЪк да краде, да върши престъпления? Човек не трябва да краде, но едно трябва да знае: погръшката, или престъплението не седи толкова в кражбата, колкото в заблуждението, което чов^к внася в ума си, че като открадне оттукъ-оттам нещо, ще оправи работите си. Като открадне нещо, човек ю туря пред очите си, пред съзнанието си и по този начин закрива светлината и не може да вижда ясно. Не се занимавайте с гръш-ките и престъпленията на хората. Занимавате

407

ли се с тяхните погр^шки, вие ще направите повече, отколкото те са направили. Пазете чистотата на ума, на сърцето и на волята си.

Съвременните хора се запитват, не може ли без страдания. Който не е разбрал смисъла на страданията, той иска да се освободи от тях. Който разбира смисъла им, знае, че страданията са необходими за развитието на човека. Без страдания няма развитие. ВсЬко страдание, добре издържано, всЪкога се възнаграждава. За вевка обидна дума, добре понесена, човек получава десет благи думи. Ако една от благите думи заличи лошата, остават девет благи думи резервен капитал. Когато нъчсой пита, защо трябва да го обиждат, кажете му, че вевка обида, добре понесена, носи след себе си голъчио богатство. Кажат ли една лоша дума за вас, след нея идат десет добри. Който ви обижда, несъзнателно ви прави услуга. Като знаете това, не търсете правото си. Оставете Бог да ви отдаде правото. Докато сами търсите правото си, никакво благословение няма да получите. Щом се оставите на Бога, Той да се застъпи за вашето право, вие ще получите Неговото благословение. Когато ви ху-лят, гонят, обиждат, благославяйте Господа в себе си, за да получите Неговото благословение.

Често хората дават отчет на постъп-ките си, на своите мисли и чувства и се запитват, защо не усп-вват. Тв казват, че

408

едно време са имали повече любов едни към други, отколкото сега. Причината за това е, че те са турили някои хора много близо до себе си, вследствие на което са закрили хоризонта пред своя поглед. Следователно, не приближавайте човека по-близо до себе си, отколкото Господ го е турил. Какво ще бъде положението ви, ако някой пъъец пъе > ухото ви направо? Колкото добре да пъе, вие ще бъдете недоволни, ще искате да се отдалечите от него. Ако същият пъвец се отдалечи от вас на известно разстояние, вие ще го слушате с разположение. Колкото сте по-далеч едни от други, толкова по-добре. Какво ще придобиете, ако искате да се познаете чрез приближаване? Какво ще стане с вас, ако слънцето дойде на разстояние два пъти по-близо, отколкото е сега? Казвате, че ще имате повече светлина. Наистина, ако слънцето се приближи към земята, ние ще имаме повече светлина, но тя ще бъде много ярка, едва ще се понася, Венера, която е по-близо до слънцето, отколкото земята, за да не се запали от слънчевата топлина, е обвита в пари. Като минава през парит-, слънчевата енергия значително намалява своята интенсив-ност, благодарение на което има живот на Венера.

Мнозина искат да бъдат обичани от всички, да се ползуват с много любов. Не желайте да ви обичат повече, отколкото) Бог е предвидил. Не желайте майкит, бащит-,

409

приятелите ви да ви обичат повече, отколкото Бог е предвидил. Обичат ли ви повече, отколкото трябва, вие сте изложени на страдания.

Ако пребъдваме в светлината, и ако светлината пребъдва в нас, светът ще ни се изяви. Според закона на любовта, човек може да познае нещата само тогава, когато са поставени на своето место. И за да бж-деш обичан от некого, ти трябва да се поставиш на такова разстояние от него, на каквото Бог те е поставил. За да може да вижна ясно звездит, астрономът трябва да постави телескопа си на точно определено разстояние от всека звезда. Постави ли го на такава точка, на каквато звездите трябва да попаднат в фокуса, те се виждат ясно. Обикновено човек поставя близо до очите си ония предмети и хора, които повече обича. Колкото повече ги обича, толкова по-близо стоят пред очите му; колкото по-малко ги обича, толкова са по-далеч от неговия поглед. Не ги ли обича, той никак не ги вижда. Разум-ният поставя нещата на такова разстояние, на каквото трябва. Постави ли ги на определе-ното разстояние, той ги обича толкова, колкото трябва. Когато обичате хората, колкото трябва, и когато те ви обичат, колкото трябва, и едните, и другите сте на определените от Бога места.

Христос казва: „Не еждете, да не бъде-те еждени". Каквото става в външния свет,

410

не съдете. От пагръшките на външния свят можете да се поучавате, но не и да съдите. Не съдете, нито хвалете. – Нъчиам ли право да кажа мнението си? – Имаш право да кажеш мнението на Бога, но не и своето. Никой не се нуждае от мнението на човека. Светът се нуждае от авторитетното мнение на Бога, но не и от мнението на човека, който днес мисли по един начин, а на другия ден – по друг начин. Ценно е мнението на онзи, който е проводник на Бога.

Нбкои религиозни постоянно цитират думите на Христа, какво казал Христос преди две хиляди години. Добре е говорил Христос на времето си, но Той и до днес продължава да говори. Да се държи само на ду-мит, които Христос е говорил в миналото, е все едно да се радвате на думите на петгодишното дете. Това дете е израсло вече, станало е 21 годишен момък. Слушайте, какво днес ви говори. Христос говорътае едно време на евреите и със слово, и с камшик, според тяхното тогавашно развитие. На съ-временните хора Христос говори по друг начин, на друг език. Слушайте и това, което днес ви говори. Искате ли днес Христос да говори с камшик, или с друг някакъв закон? За предпочитане е днес Христос да говори на хората чрез закона на любовта, на мъдростта, на истината, отколкото чрез закона на камшика. Приложете закона на любовта първо къмъ

411

себе си, да простите първо на себе си. Щом приложите любовта към себе си и простите на себе си, вие ще приложите същия закон и към ближнитъ1 си. Бог е всепрощаващ. Като направи н-вкаква погрешка, човечс чува гласа на Бога в себе си, Който му казва: Изправи погрЪшката си и повече не грЪши. Не съди, за да не бъдеш съден. Съдиш ли другит-, съдбата ти се връща към тебе.

От днес нататък, до края на 1939 година се определя една голяма премия на онзи, който през останалите три месеца от годината не каже една лоша дума, не допусне една лоша мисъл в ума си, не възприеме едно лошо чувство в сърцето си и не извърши нито една лоша постлшка. Ако може да се въздържа от всичко отрицателно, освен определената премия, той ще запази енергията си: няма да се пгбви, да се съри, да се кара. Види ли, че двама души се карат. той трябва да се отдалечи на такова разстояние, че да чува и да вижда само доброто. Ра-зумният свят изисква от всички хора да живъчгг братски, по любов. Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки, от човешките заблуждения. Чов-вшкитъ' недоразумения се отразяват в великия св"г и произвеждат големи катаклизми. Разумният свет е реши л да накаже хората не с потоп, както едно време, но с1> огън. Хората са изкопали

412

подземни скривалища, да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се крият от огъня, който слиза отгоре? Този огъц ще разтопи земята на дълбочина повече от 25 метра. Къде и как ще се крият хората от този огън? Какво ще стане тогава с човечеството? Който оцълЪе, той ще говори. Въфно ли е това, или не, всички ще го опитате. Нъчма да остане човек на земята, който да не мине през този огън. Вие трябва да бъдете готови, да издържите на този огън, както издържаха тримата момци в огнената пещ.

Огъньт, за който днес говоря, е започ-нал да действува вече. Той е напекъл много хора. Че наистина този огън действува в света, виждаме по разстройството на нервната система на хората, по техните физически и психически заболявания. За онези, които следват Божия пжл, този огън е благословение. За онези, които не следват Божия път, този огън е мъчение.

Желая ви да следвате пж.тя на любовта. Вие следвате пътя на любовта, но по крив начин. В какво седи кривото? Кривото седи в това, че като обичате н-вкого, приближавате го към себе си по-близо, отколкото трябва. Ако не го обичате, отдалечавате го от себе си повече, отколкото трябва. Аз бих ви съветвал да мислите, да чувствувате и да постъпвате така, както Бог мисли, чувствува и постъпва чрез вас. Дойдете ли до проявите на любовта, поставяйте хората

413

нито много близо, нито много далеч от себе си. Дойдете ли до преценка на нещата, нито се укорявайте, нито се хвалете едни други. Разстоянието, на което хората трябва да сто-ят един от друг, се определя от ну-ждите им. Срещат се двама души: едини-ят е жаден, носи чаша за вода, а другият носи стомна с вода. Единият подава чашата, другият я пълни. Каквото е разстоянието между проточената рж.ка на жадния и на този, който налива водата, такова трябва да бъде разстоянието на он^зи, които се обичат. С пазват ли това разстояние, отношенията им ще бъдат добри. Ръката е мъфка за разстоянието между хората. Когато двама души си подават ръка, тъ* сами опред-влят разстоянието, на което Бог ги е поставил.

Следователно, иска ли да следва пътя на любовта, човек трябва да постави ума, сърцето и волята' си на своето м-всто. Това изисква Бог от всЬки човек. Това значи, да върши човек волята Божия. Не изпълни ли закона на Бога, както трябва, колкото да се оправдава човек, нещо отвътре му казва: Не правиш добре, изправи погрешката си. За да върши волята Божия, човек трябва да взима правилен тон в своите мисли, чувства и постъпки. Правилният тон прави мисълта светла, чувствата – топли и добри, а постъпкитъ* – благородни. Умът, сърцето и волята на човека също имат свой опредЪ-лен тон. Когато умът, сърцето и волята

414

се проявяват според своя тон, човек изпитва радост и веселие в себе си. Той се радва, че мисли, чувствува и постъпва правилно. Като прилагате въфно тона на своя живот, ще чуете гласа на своя Баща: Дерзай, добри и верни рабе! Дерзай, добри и верни синко!

И тъй, поставяйте Всяко нещо на своето мътто, както поставяте числата на тъчхнитъ-м^ста. Като наредите числата от 1–10, виждате, че Всяко предидущо число е по-малко от последващото. Ако имате да дължите един лев, вие се радвате, че дългът ви е малък. Обаче, ако турите единицата на мъхтото на деветорката, радостта ви изчезва. Дългът, който бЪше на първо място, на местото на единицата, се увеличи девет пъти повече. Не размествайте мъттата на нещата, за да не си създавате излишни страдания.

Като ученици, вие трябва да взимате правилно тоновете, т. е. да мислите право. Ако не мисли право, човек не може да пЪе добре; ако не чувствува право, той няма израз в пението; ако не постъпва добре, той не може да вложи сила и тон в пението. Човек не може да п-ве добре без участието на ума, на сърцето и на волята си. ГТве ли по този на-чин, човек може да се самовъзпитава. Когато п^Ьете, любовта, мддростта и истината трябва да взимат участие в пението, да дадете израз на всичко, което Бог е вло-жил в вас. Това е истинско п-вние.

415

Желая ви сега да [теете така, че умът, сърцето, волята, душата и духът ви да пеят заедно с вас. Отворете душата си за любовта, за знанието и светлината, за свободата и мира. Дайте ход на доброто в себе си, за да се свержете с всички разумни са-щества, които идат да ви помагат.

Желая ви да се свержете с разумните същества, които идат да ви поздравят за смелостта, че сте мислили, чувствували и по-стъпвали така, както Бог изисква.

Желая ви топлината на любовта, светли-ната на мъдростта и силата на истината да бъдат ваши съпътници!

Беседа от Учителя, държана на 22. септемврий, 1939 г. 5 ч. с. София – ИзгрЪв.