Езикът на любовта
„Ако говоря с человечески и ангелски езици" *)
„Ако говоря". Външната страна на човека представя човешкия говор. Външната страна на ангелите представя ангелския говор. Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи, да няма посока в живота си.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка". Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не дигат. Всяко нещо, лишено от смисъл, дига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма.
„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и Всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм". (– 2 ст.). Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или като някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото голям да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го.
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам. (– 3 ст.). Какво се ползува човек, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората без любов? Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползува сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира, т. е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия
5
ден ще бъде нещастен; ако един ден е здрав, на другия ден ще бъде болен; ако един ден е учен, на другия ден ще бъде невежа; ако един ден се чувствува млад, на другия ден ще бъде стар. Страшно е положението на стария човек, или на онзи, който преждевременно е остарял. Като остарее, човек не вижда и не чува добре и се занимава с минали работи. Той разправя за своето детинство, за своите родители и роднини, за своите другари. За него няма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по някакъв начин. Човек не може да се подмлади, ако любовта не го посети. Любовта подмладява човека. Тя го прави безсмъртен. Тя внася в него всички възможности за постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Без любов той само премества нъщата. Ако е художник, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художник е този, който има любов в себе си. Истински скулптор е този, който има любов в себе си. Н^ма ли любов, той само мачка калта, без да я вае. Като не разбират закона на любовта, хората се разочароват едни от други, казват, че св^тът е лош, че хората са лоши. Лошавината на хората е външната им страна. Лошавината е калта на живота, но тя още не представя истинския живот. И водата, колкото да е ценна, каля улиците, къщи- те, хората, но това не е единственото й свой-
6
ство. Без да искат, хората се калят едни други, но това не е единственото им качество. Има думи, които калят, но има думи, които чистят. Ако човеж говори с любов, думитъ1 му всякога чистят.
„Любовта дълготърпи". (–4 ст.).–Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи, да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. Засъта ли се от външните условия на живота и на природата, той е вътре в тях. Засъта ли се от страданията, от смъртта, човек е вж-тре в тях. За да не го засътат , той трябва да изл-взе вън от тях. Бог е поста-вил човека в живота, а не в смъртта. Той е поставил човека в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо, а не вътрешно. Който не може да търпи, той е в нетърпението. За да търпи, той трябва да изл-взе от нетърпението и да вл-взе в търпението – едно от великите качества на Бога.
„Любовта е благосклонна". (– 4ст.). – За да бъде благосклонен, човек не трябва да прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. И богатият, и сиромахът са излезли от Бога. И ученият, и невежият са излезли от Бога. Разликата между тия хора се заключава в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахътъ
7
и невежият – в нетърпението. Ако влъзат в търпението, и невежият, и сиромахът ще придобият качествата на първите двама. И теб ще станат благосклонни. За да бъде бла-госклонен, човеж не трябва да се поставя при условия, които да го лишават от съществените му нужди. Трябва ли той сам да се лиши от въздух, от вода, от светлина и от храна? Като не лишава себе си той не тртзбва да лишава и ближните ^:и. Щом задоволи себе си, щом задоволи ближните си, той непременно ще бъде благоскло-нен.
„Любовта не завижда". (– 4 ст.).–Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да вл^зе межд} двама души, които се обичат, и да развали отношенията им. Да завижда човек, това значи, да живЪе в сиромашия. Само сиромахът завижда. За да не завижда. човек тряб-ва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Трябва ли майката, на която децата не са богато облечени, да завижда на богатите деца, които са облечени в скъпи дрехи? Коя е причината, че децата на сиромасите са облъчени бедно, а тия на богатите хора са обл-вчени в скъпи, в разкошни дрехи? Коя е причината, че едни дървета се развиват буйно, всякога са зелени, а други не виреят добре? Дървета, които са изложени на слънце, на добри условия, всЬко-га са зелени и се развиват добре. Тия, кои-
8
то не са изложени на слънце, всЬкога са осъдени на смърт. Те едва креят. Следователно, всеки човек, който не е добре облечен, той не е изложен на лъчитъ1 на Божественото-слънце. Мсаду Бога и неговата душа е за-станал някой, който го засенчва. Аз взи-мам думата „обличане" в широк смисъл, физически и духовно облечен.
И тъй, когато мъчнотиите и страданията идат в живота ви, това показва, че между вас и Бога е вл^зъл друг човек. Щом този човек ви засенчва, т. е. щом препятствува на Божествените лъчи да ви огреват, качете се веднага на едно стъпало по-горе. Опита ли се и тук да ви препятствува, качете се на още по-горно стъпало. Който ви обича, той никога няма да ви препятствува да се греете на лъчите на Божественото слънце. Той ще застане настрана, а не точно на пътя на тия лъчи. Като се страхуват от лошите хора, да не им отнимат лъчите на Божественото слънце, мнозина, особено религиозните, се стремят да работят, с цел да за-емат место отдясно или отляво на Бога. Те не знаят, че тия места са точно определение Хората могат да седят само от левата страна на Господа. Дясната страна е определена за ангелите. Да седи човек от левата страна на Господа, това значи, да бъде поста-вен на изпитания и страдания. Тъй щото, бори ли се за левата страна на Господа, човек. трябва да е готов за страдания и изпитания-
9
Като не може да понася страданията, човек иска да замине за другия св-вт, Дру-гият свет е свет на страдания. Като страда, човек не подозира, че е влъзъл вече в другия свет. Ето защо, като страда, човек не трябва да желае да замине за другия свет, но да желае да вл-взе в света на радостите, дето ангелите живеят. Скърбите и страданията са чов-вшкият св-вт, а радостите – ангелският. Когато страда, човек е в ада, в човешкия свет. Когато се радва, той е в рая, между ангелите. Небето е мъхто, дето ангелите жив-вят; адът е място, дето хората живеят. Какво представя адът за човека? Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго, освен състояния на ада. Често срещате млади моми, добре облъчени, но достатъчно е да се приближите към тях. да опитате лошия им характер.. Отвън те са приятни, красиви, но вътре са грозни. Няма нищо скрито – покрито в живота. Вътрешното лесно излиза навън. Доста-г тъчно е човек да проговори, да даде израз на своите мисли и чувства, за да видите, какво представя той.
„Знание ли е, ще изчезне".–Значи, всяко знание, придобито и приложено без любов, ще изчезне, не може да устои. Такова знание е временно, а всичко временно, преходно е оеждено на смърт. Истинското знание, обаче,
10
ще отиде заедно с човека. То е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа.
„Откак станах мж.ж, напуснах, което е младенческо."–С други думи казано: откак започнах да мисля, напуснах временното. „Когато бях младенец, като младе-нец говоръх, като младенец мъдрувах, кчто младенец размишлявгх". (– 11 ст.) Това не значи, че детинското, или младенческото състояние е лошо нещо. Младенчество и въз-мъжалост са възрасти, през които човек неизбъжно трябва да мине. Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Не ! прави ли усилия да се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човече сам ще опита. Отровата, която е налъл в чашата си, той пръв ще я изпие. Колкото повече се занимавате с злото в себе си или в ближните си, толкова повече то привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху доброто в човека. В вевки човек живеят едновременно две същества: едното е добро, другото е лошо. Каквото да правите, никога няма да се освободите от лошото. Тази е причината, поради която човек понъкога е недоволен от живота, от условията, в които се намира. Лошото същество в човека го прави недоволен. Доброто същество го прави дово-лен и щастлив. Обаче, колкото доволството
11
е притежание на човека, толкова и недоволството; колкото радостта е негова собстве-ност, толкова и скръбта. Чов^к стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за любовта. Всичко др^го,. през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство са стадии, през които той трябва да мине, да се приготви за великия момент в живота си – придобиване на любовта.
Казано е, че любовта не завижда, не ревнува. Ако ревнува, човек не е дал ьгб-сто на любовта в себе си. Ревността препятствува на човека да върви напред, да се развива правилно. Каквото добро и красиво да види, ревнивият го пожелава за себе си. Ако срещне някой силен, здрав кон, той пожелава да има сжшите качества. Той не знае, че ако бъде здрав, силен като кон, ще го товарят много. Какво ще придобие от гол-вмия товар, който му дават да носи? Как се отнася господарят със своя кон? Като натовари добре коня си, господарят го шиба с камшика си и му казва: Хайде, върви напред, без да се обръща ш. Защо си останал толкова назад в развитието си? За да излЪзеш от сегашното си положение, ти трябва да носиш голям товар, да служиш на по-големите си братя. Който
12
не разбира този език, той казва: Горкият кон, господарят му го преби. Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъни-те със своя чук? На мъхто ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нътцо, да му даде красива фор-ма.~1Каквото представят ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека. Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, да се откъртят всички непотребни нъща. При вевко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. Кога се мъчи човек? Когато се раздвои в себе си. Ако братът и сестрата в един дом не се разбират, те се мж-чат. При неразбирането си те търсят участието на баща си и на майка си, да им помогнат. Какво ще придобият, ако бащата, заприм-вр, отиде на страната на сина, а майката – на страната на дъщерята? Може да стане и обратното: бащата да отиде на страната на дъщерята, а майката – на страната на сина. И при това положение тъ- няма да придобият .нещо особено. Защо? Защото причината за неразбирането на брата и сестрата е в самите теях. Те"б са раздвоени в себе си. Казано е в Писанието: „Всбки дом, раз-д"Блен против себе си, не може да устои". Като знаете това, пазете се да не се раздвоявате. Натъкнете ли се на никаква погрешка,
13
не се раздвоявайте, не мислете, защо сте сгрешили, но изправете погрЪшката си. Има по-гръшки, които трябва да се изправят още в момента. Изправянето на тия погръшки не търпи никакво отлагане.
„Но най-голяма от тях е любовта". (–13 ст.).–Който има любов, той е в сила да премахне всички мъчнотии и страдания. Ако и вие имахте любов в себе си, лесно щ-вхте да се справите с дъжда, с гърмо-тевиците. Не можете ли да се справите, нямате любов в сърцето си. Любовъта.людразбира светли мисли и благородни чувства. Ако имате такива мисли и чувства въ'себе ей, вие ще бъдете доволни от всичко, което ви се дава. Ядете ли, ще бъдете доволни от яденето. Спите ли, ще бъдете доволни от съня си. Правите ли добро, пак ще бъдете доволни. С други думи казано; когато човек мисли, чувствува или предприема нещо добро, слънцето на неговата душа трябва да гр-1зе така топло и светло, както гр^е физическото слънце през ясен майски ден. В това слънце човек трябва да вижда Божествената св-втлина, която носи условия за растене и развиване на човешката душа. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства – лъчи от топлината на Божественото слънце. Без лъчите на това слънце човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действува.
14
Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Ттз показват, че има нтлцо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вътърът. Той д^ха днес зад гърба ви, с което ви подканва да вьрвите напред, без да мислите за земята. Изобщо, небето е чисто, с приятен син цвът. Погледнете ли към него. вие изпитвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огр^вно от любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората, без да очаквате да ви обичат. Търсите ли чов'Ьк да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този. който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Той може да е пред вас, но не е същият, когото сте очаквали.
В миналото един от руските императори дал на един от министрите си следната задача: Искам да ми отговориш върху три въпроса, които ме ингересуват. От известно време мисля върху три нтяца. Искам да отговориш на моит"Б мисли. Министърът се видял в чудо, не знаял, какво да отговори на царя. Той срещнал един калугер, който се наел да реши задачата на министъра. За тази цел калугерът се облЪкъл в дрехите на министъра, и в този вид се явил пред царя. На първите две мисли на царя той могъл да отговори, но като до-шъл до третата мисъл, съвсем се объркал.
15
11аи-после той отговорил и на третата му ми-съл: Ти мислиш сега, че пред тебе седи тноят министър, но се лъжеш. Пред тебе соди един калугер, а не твоят министър. Следователно, за веЬки даден случай човек трябва да знае, кой седи пред него: мини-стърът на неговата държава, или някой калу-I ер. Тогава човек ще знае определено, че ако един от министрите на дадена държава не може да разреши един от трите царски въпроси, толкова по-малко калугерът ще го разреши.
„Любовта не дири своето си, не се раз-дражава. не мисли зло". (– 5 ст.). Любовта разрешава всички мъчногии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Дето Той присжтствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли в обла-стта на любовта, човтж влиза в Божествения свет. Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на в-врата, той е между хората.
Като се говори за любовта, мнозина се страхуват от нея. Защо? Защото те позна-ват онази любов, която умъртвява човека. Те не знаят, че съществува любов, която оживява хората. Тази любов изключва всички противоречия и съмнения. Истинската любов подразбира ядене. Да обичаш човека, значи, да го изядеш. Не можеш ли да го изядеш, ти не го обичаш. Яденето е вътрешен про-
16
цес. Следователно, да обичаш никого, това значи, да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Като влЪзе в тебе, ти ще му да-деш специално мътто и ще започнеш да го изучаваш. Същевременно ти ще се молиш. Ядене без молитва не е на мътто. Когато яде, чов"бк трябва да се моли. Тури ли круша в устата си, той трябва да се моли. Като се моли, яденето ще укаже своето благотворно действие върху организъма на човека.
В прочетената глава от Посланието към Коринтяните се говори за качествата на любовта. Като четете тази глава, вие трябва да мислите само за любовта. По този начин вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията и те. н. Каквото става в вашия живот, или в живота на ближви-л"Б ви, всичко е за добро. Знайте, че Бог при-сжтствува навеЪктаде и в всичко: и в страданията, и в радостите. Нъчма страдание, в което Бог да не присжтствува. Няма ра-дост, в която Бог да не присжлхтвува. За да види Бога и да Го познае, човек трябва да бъде довосен от всички условия в живота си, да не роптае. Недоволен ли е, той няма да се ползува от различните условия, в които се намира, и ще търси само радости. Обаче, радостите са едната страна на живота,
17
и която човек расте и се развива едйо-странно. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: радости и скърби, светлина и тъмнина. добро и зло.
Съвременните хора говорят за любовта жив-вят в нея, без да я разбират. За да я разберат, тъ- трябва да проникнат в любовта на човечнкия, на ангелския и на Божествения свет. Като вл-взат в трите света на любовта, тъ1 ще познаят всички ония, които ги обичат. Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онЪзи, които ги обичат. За да разберат любовта, тъ1 трябва да познаят и едните, и другит-ь* и да мислят за тях. Запример, човек познава майка си. баща си, братята и сестрите си, приятелите си, но не познава ангелите, които го обичат. .и не мисли за тях. Той не подозира, че всъ-ка негова радост се дължи на присжтствието на някой ангел в самия него. Замине ли ангелът, с него заедно и радостта си оти-аа. Изгуби ли радостта си, човек започва да тжжи. И като скърби, и като се радва, Бог е в човека: в скръбьта Той е скрите дълбоко в душата му; в радостта пък Той се изявява навън. Значи, като любов, Бог се проявява вавсвкъде, но никога не говори за себе си. Това показва, че за Божията Любов не може да се говори. Тя трябва само да се проявява. Да проявиш любовта си.
18
това значи, да отправиш своите мисли ш чувства към великия Божествен свет.
И тъй, стреми ли се към нов животъг човек трябва да мисли, да чувствува и да> диша правилно. Като се моли, човек диша. Дишането пък подразбира прави мисли и прави чувства. Когато диша и издиша, човек трябва да поема и изпуша по малко въздух, но дълбоко. А^като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да* благодари за светлите и чисти мисли, за кра-сивите и възвишени чувства, които му се из-лращат. Той трябва да благодари, че е до-шъл на земята, обиколен с добри родители и приятели; за слънцето, което гръе; за< водата и въздуха, които го обливат; за вътъ-ра, дъжда и облацитъ» които го заобикалятъ-Облацит, които и вас обикалят, не са нищо друго, освен филтри, които пречистват човешките мисли и чувства. Като пречиствате мислите и чувствата си, вие ще се научите да. живъете правилно. Като живъете правилно, вие няма да смущавате Божественото в себе си, т. е. Божия Дух, за Когото е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!* Дойде ли нъкаква лоша мисъл в главата вите помолете я да си отиде, докато свършите работата си. Щом свършите работата си, нека пак дойде. През това време вие ще се справите с всичките си задължения и ще бедете свободни да се разговаряте с нея. Постж-
19
пите ли по този начин, тя ще ви освободи. Ако ви нападат лоши мисли, това показва, че те се страхуват да не ги разлюбите. Те са ваши приятели от миналото, които имат да взимат нещо от вас. Дайте им дължимото и ги отпратете да си отидат. Те жи-веят от вашата любов. Не ги ли обичате, те не биха могли да съществуват. Докато се справите с тях, вие трябва да им давате по нещо, без да се свързвате взаимно. Следователно, за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата в своето тяло. При това положение човек може да се домогне до новата наука, която обяснява вътрешния смисъл на явленията. Запример, според новата наука кислородът и водородът се съединяват и образуват вода, която считат тяхно дете. Кислородът има свойството да дава, а водородът – да взима. Като пият вода, хората се домогват до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взима. Когато някой казва, че иска да бъде жена, това подразбира готовност за взимане, за събиране на нещата. Каже ли някой, че иска да бъде мъж, това подразбира готовност за даване. Мъжкият принцип, т. е. умът в човека дава. а женският принцип, т. е. сърцето събира. От двата процеса – даване и събиране се е създало човешкото тяло. Човешкият ум пък се е създал отъ
20
работата на човешкия дух и на човешката душа.
Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде". Онзи, на когото се дава, всякога събира. Обаче, той събира, за да дава. Ето защо, всички хора трябва да станат проводници на Божественото, да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява любовта чрез даване. Чрез любовта човек познава Бога и природата. Щом познае природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде: Бог присъства в добрите мисли, чувства и постжлки на хората. Следователно, дойде ли в ума ви никаква лоша мисъл, веднага я заместете с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си.
Искате ли Бог да присъства в вас, мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Щом Бо1 присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя". Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък.
21
Дето е Духът, там е новото творчество. Дето любовта присжтсвува, там всички не-ща се осмислят и човек става силен, придобива истинско знание, истинска светлина.
Като ученици, съветвам ви да започнете с надеждата; от надеждата да минете към вярата и да свършите с любовта. Дойдете ли до любовта, направете връзка с нея,и вървете напред. Първата стъпка трябва да бъде любов към Бога, втората стъпка – любов към ближния, а третата – любов към себе си.
Сега, желая на всички да придобиете веселието на любовта. Желая ви да придобиете светлите мисли, чувства и постъпки на любовта.
12 юлий, 5 ч с.
- ) 1. Послание към Коринтяните 13:1.