ОСВОБОЖДАВАНЕ
VI година (1926-1927)
9-та лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 21.XI.1926 г.
В природата има един закон и той е следният: Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали. И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например, събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А после са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат). Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я - няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: например, как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. Например онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това идва страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодейства. След това идва личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горене. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: "Обръща ми се коремът." Тогава ще противодействате на страха. - С какво? - Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. - В какво седи силната мисъл? - Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея. Да прониква всичко. Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
И после, в какво седи търпението на човека? Природата постоянно ни възпитава. В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [?] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали. Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели. Тъй е правил Питагор.
Сега целият свят са станали питагорейци. Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат. Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: "Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате." Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените казват: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама души като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А това противоречие, този плюс "+", трябва да се завърти (фиг. 9.1).
Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите. Мъчнотиите, това са плюсове в живота. Ще ги накарате да се движат. В какво седи движението? Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин. Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: "Каквото ще да става! Аз ще бръкна." То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. - Защо иска човек да краде? - Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги преброиш, ще ги прегледаш, казваш: "Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владея себе си." Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай - като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави? Като не идва никой да го вдигне, то става. Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите. И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате такова разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си... Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: "Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам."... Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? - Не. - Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно е ти, във всички твои съществувания, ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непрекъснат. Божественото в човека върви винаги по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: "От мен това или онова няма да стане." Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте? - Сто. - Каква вероятност има да станете професори? Най-първо, някои от вас не са родени за професори. Колко души са родени за художници? Колко – за музиканти? Някои са родени чисто за физически живот. Някои са родени за духовен. Някои – за умствен. Има известна пропорция.
И така, в (...(в оригинала има стенографски знаци за няколко думи)...). Излишните мисли образуват едно стягане у човека. Някой път ще изгубите вдъхновението си, ще се обезсърчите. И най-първо се заражда едно силно желание да изпъкне човек. И като срещне първата мъчнотия, то обезсърчава се. В живота онзи, който носи по-малък товар, има по-голям шанс да успее, отколкото онзи, който носи голяма раница. Голямата раница показва лакомия, желание у човека да се осигури. Пък ако нищо не носи, показва, че той тогава проси. Нито големият товар, нито малкият. - Просията защо съществува в света? - За да смири човека. Тези просяци не са издържали своите изпитания. Турят ги да ходят от къща на къща, да просят. - Тогава, каква роля играят крадците? - Че, какво по-голямо безчестие от това да ходи да краде човек, да го затварят, да го бият? След като го бият десет пъти, той ще разбере какво нещо е кражбата. Кражбата произтича от неестествени желания. Кражба съществува и в поезията, и в музиката, и във философията. Градация има. Има майки крадци. Че онези две майки, които отишли при Соломон и едната казва: "Детето е мое", другата казва: "Детето е мое"? И после, колко мъдър е бил Соломон!... Истинската майка поиска детето да остане живо. Когато вие двама се състезавате за едно място, казвате: "Аз не отстъпвам мястото", и другият не отстъпва, на кого се пада това място? На онзи, който отстъпи. Като втората майка. Само да не го умъртви. Щом дойде омразата, детето умира. Щом двама души се скарат, и любовта изчезва. За да не изчезне любовта, казва: "Ето това дете."
Разбира се, има голяма трудност в сегашния живот да се самовъзпитава човек. Прогресът, който може да направи в своя характер, не може да стане с един замах. Той трябва да определя малко време, но постоянно да се занимава. Денем по 5, по 10 минути, половин час в съзерцание. В каквото и да е настроение. Да се отдели в една свещена мисъл. Да си има свещената стая. Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е. След туй пак да отиде на работа. Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
Всеки може да бъде музикант. По-хубава музика от красивия живот има ли? По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силният от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата(пожарникарска или изобщо водна помпа) и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: "В мене има такава буря! Страшно нещо!" Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно. То е един малък ветрец, който е разклатил шумата. Казваш: "Гори сърцето ми." Казвам: "Какво може да свариш на това гориво отгоре?"
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне. И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички лампи и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли. И колкото по-интензивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветяваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили това чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е чист, носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. "Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене." Все ще се намери някой да обича Господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече! Някой път господарят товари и разтоварва. Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си. У българина много силно е магарето. И българинът трябва да следва туй правило на магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Инатът излиза от твърдост. Вследствие на това, твърдостта у българина въздейства много върху неговия ум. Той като каже: "Не искам" – свършено е.
У англичаните твърдостта е свързана с личните чувства. Той има достойнство.
Твърдостта е едно чувство потребно. - Кога? - Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света. Подкрепа на идеите трябва, френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта. Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства. Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота. В дадения случай гледайте да реализирате мислите си. Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало. "Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория." Няма какво да изучавате старите теории. Новите теории трябва да се учат сега.
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: Червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-пак в стаята си всеки трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джоба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: "Аз обичам само един цвят." - Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: "Това съществува в природата."
Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответства. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползвате от тях.
В живота на всеки един човек има три неща. Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло. Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще започнат да се стоплят краищата на вашите пръсти. Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина. А светлината се ражда от човешката мисъл.
Светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината е по-ярка и по-мека. Било е време, на Слънчевата система, на Земята, когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: "Да бъде Светлина!", светлината излезе отвътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Така е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: "Аз имам идея." Но дадат му да я напише – не може. Казва: "Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам." Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре. Човек трябва да бъде като Слънцето. Затуй ние вземаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвън.
Сега, за пример тези учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил? Някои са посветили живота си на химията, допринесли са за тази наука. Кой ги е заставил за това?... Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно. Да умира човек, е много случайно. Да живее, да живее - това е Божествено.
Според вас кои мисли считат излишни в живота? Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора. Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? "Ама, казва, като тебе добър човек няма." Какво ми допринася? "Ама, казва, ти си лош човек." Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: "Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър." За себе си пише... Гледа дали ще ми допадне. И пише той: "Вечер две вдовици..." – поезия е това в живота - "и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво... Върнах се вкъщи и се разкаях." Питам сега: Този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил. Ама има друг, който казва: "Как смееш ти да поздравяваш?" Етикеции има в света.
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът. Та кой може да знае как е създаден светът? Как ще знаеш ти, Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? Философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го вдигали и никой не го е вдигнал. И няма да го вдигнат. Казват, някога този камък може да се вдигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на везни (терезия*)? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но това е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята. Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим. Тъй, конкретно да я претеглим.
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него? То е невъзможно. Вероятност има всякога. Гениалните хора, например едно гениално чело – има известна гениална линия на челото. Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив. Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал. Като не съм гениален, няма какво да се смущавам. До този клас съм достигнал, ще уча занапред. Срещна един гениален човек - радвам се. Срещна един художник – каквато и дарба да има, радвам се, той умее. Нищо в света не е произволно. Дават се условия и на всеки човек се помага да придобие. Тези заложби, ако вие вървите, ще се развиват. А другояче, ненужните желания ще осакатят вашите заложби.
Сега, какъв беше опитът, който ще направите? Окултните закони, щом се обясняват много, те не работят. Онзи, който е готов, щом се обясни принципът, той ще тръгне. Окултният принцип в мълчанието работи повече, отколкото в говоренето. Щом много ви разправям, те се парализират. В окултните закони за една работа се говори, след като я свършат. Свършат я, тогава говорят за нея.
А изпитанията, които има в живота, това са задачи, които ви са дадени в това съществуване. Всички мъчнотии, които сега срещате, те са задачи, в кои науки може да работите, в коя наука може да постигнете по-големи постижения. Това са все задачи.
Някой казва: "Хубаво е да бъде човек лекар." Много трудна професия е да си лекар. Най-недоволните хора са болните. Всичко очакват от лекаря. Като лекар, като отидеш сега да прегледаш един болен, да кажеш: "Този болен, аз не мога да го лекувам." Като го бутнеш зад ушите, ако тези кости са издадени, лекувай го, ще оздравее. Ако има брада широка и малко издадена долната част, лекувай го. Като си учител, ще намериш ученици, които може да те разбират. Или ще намериш най-способните ученици и на тях ще преподаваш, или ще намериш най-големите калпазани. Ще вземеш тогава метода на калпазанството. Тези методи ще вземеш, ще работиш и ще имаш резултат. Но ако събереш тези, които нищо не разбират, и онези, които много разбират, ще направиш една каша. Сега вие тук в класа, сте като онези български музиканти, нали има такива музикални китки, за "Цвете красно", това-онова. Такива китки да ги нямаме. Вие сте събрани тука по онзи, великия закон. Вие се допълняте и всеки трябва да си намери мястото си. Вие като сте тука, в България, може да бъдете във връзка с всички мисли, може да бъдете с чувствата си, може да приемате импулси. Нима мислите, че от Великия тихия океан не падат ли капки тука? Аз да ви заведа, тук в България, има извори, на които водата е от Великия тих океан; има други – от Индийския, от Атлантическия, от Средиземно море, от Черно море. От всички извори има тук, в България. Знаете ли тези извори откъде са?
За бъдеще има да учите важни въпроси. На Земята има складирани известни енергии, всяка местност там е място, където енергия е складирана. На Балканския полуостров има складирана грамадна енергия от памтивека. И понеже тази енергия не е използвана от жителите, последните (местностите) започнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга. Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използват тази енергия, тя ще се трансформира. Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият Тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране. Природата обича онези течения на силите. Тя не обича никакво подпушване.
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използвате. Някой път вие сте сухи, сухота има. Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти. За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят. Има случаи, когато очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните, природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христос турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата от водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядци, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Тогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответства. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним. Всички не може да се хранят с една и съща храна. Трябва да има разнообразие.
Основната идея? (- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат. Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите. Туй, което сега може да приложите, приложете го. Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.