ЗАКОНЪТ НА ВНУШЕНИЕТО. ЗАКОН ЗА РАВНОВЕСИЕТО
8.15 ч.в.
Любовта ражда доброто! Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Размишление.
Прочетоха се темите: „Предназначението на гръбначния стълб.”
Тема 10: „Произход на съзнателните и подсъзнателните движения у човека.“ Ще опишете движенията, всяко помръдване ще опишете.
Как пази човек своето физическо равновесие. Например, главата е по-тежка. Как пази човек своето равновесие? Как седи главата на раменете? Спокойна ли е човешката глава или постоянно се движи? (– Движи се.) В какво направление се движи човешката глава? Две течения има у човека. Забелязали ли сте когато пътувате по екскурзии или вървите по пътя, щом се отвлече вниманието ви, родят се значи две противоположни мисли в ума ви, веднага ще паднете или на лицето си, или на ляво, или на дясно. Защо падате? Тия наблюдения трябва да ги правите във вашето подсъзнание. Например ходите с някого и питате: „Защо на еди-кой си господин животът е тъй нередовен?“ И като кажете тъй, паднете на едната или на другата страна. Туй падане е свързано с човека, на когото оценявате характера.
От чисто наследствено гледище тия неща са ясни. Да допуснем, вие се раждате в известна фамилия, член сте там, да кажем във фамилията АВС. Как действува наследственият закон по отношение на живота? Да кажем А е вашия дядо. Някога той се е разгневил и намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я реализирал, разболял се и умрял. Тази негова мисъл се е отложила, но тя е останала в неговото подсъзнание. Той има син, който се оженва и на него се ражда син, да кажем В. Този син точно ще изпълни туй внушение, което дядо му е намислил. Този син ще изпълни туй желание да срещне един човек на пътя и да го удари по главата. У вас се заражда по някой път едно желание да биете някого. Вие сте забелязали някои деца на пътя какво правят: минава някой старец, те вземат един камък и го ударят, защо? (– Това са външни мисли, от миналото.) Сега аз ви навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата защо тъй стават. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек, не. Или вие ще извършите този акт, или поколенията след вас. Тъй щото в природата търсете причината на тези постъпки.
Тогава математически какво ще бъде отношението? А е причината, В какво ще бъде? В В се изразява идеята. Тъй щото много ваши състояния се дължат на миналото. Седите вие и сте неразположен духом. Иде ви по някой път на ум да извършите нещо недобро. Тази мисъл е вложена от някой ваш дядо. Може би преди 100 години, преди 200 или 300 години от някой ваш прадядо. А вие ще бъдете изразител на тази, старата мисъл. Следователно вие с контра идеи ще се противопоставите на тази първоначална идея. Как? – Ще се върнете назад до А. С, в този случай, е само резултат, но не е причина. Ще се върнете назад. Ако синът на А е бил добър човек, ще апелирате към него. Следователно ще почерпите сили, за да регулирате тази мисъл от А.
Сега да изясня. Да допуснем, че имате един канап, или една връв, или едно въже. Вие сте хванали само единия край, а другия край са хванали двама души. Вие не сте свободен. Туй въже е завъртяно около ръцете ви – вие теглите и те теглят. Внушението от тяхна страна е по-силно. Те ви теглят и най-после ви повличат. Вие не искате, какво трябва да стане? Трябва да дойде някой друг да хване при вас въжето, за да се балансират двете сили. Затуй трябва да учите закона на равновесието. Не трябва да се самооблащавате*, че всичко може да направите сам. Всеки, в дадения случай, е слаб. Трима души на физическото поле могат да бият едното, но и един може да бие трима, па даже и 10 души, но се изисква голяма сръчност, за да набие 10 души. Аз в историята помня само един такъв случай и то ето какъв: Един американски проповедник набива 10 души. Цяла една тайфа пияни влизат и искат да развалят събранието. Той слиза от амвона, набива ги хубаво, вързва ги и ги туря долу пред амвона, качва се и си държи проповедта. Накрая главатарят на тази банда се обръща към Бога. Но в такъв случай трябва да имате присъствие на духа. У вас, младите има една черта, която ви липсва, често вие губите присъствие на духа. Когато сте в клас, тогава сте много сръчни, но когато сте сами, тогава трябва да се опитате. А законът на внушението работи единично.
Та, най-първо трябва да изличавате тези потици, които работят върху вас. Ще правите наблюдения. Някои мисли действат върху задната част на главата ви. Вие трябва да се освободите от тях. Някои мисли действат в стомаха ви, тези мисли действат по наследство и ти слушаш нещо постоянно ти казва: „Хляб, ядене!“ Ти се поддадеш на туй внушение и постоянно мислиш за това. Не, не му е времето сега да ядеш, от долу иде тази мисъл, туй внушение иде наследствено; други внушения има, които идат по-отгоре – от под лъжичката. Те са по-благородни внушения; третите идат от предната част на главата, те не са опасни. По някой път внушенията идат от слепоочните очи. И тогава ще почувствувате едно силно притискане на главата. Тогава именно трябва да знаете да трансформирате вашата енергия, да прекарате тия енергии на горе към предната част, разумната част на мозъка си.
Най-главното в живота – всички трябва да имате един идеал. Всички трябва да сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет. Аз го наричам – човек с морални устои. А този човек може да бъде някой ваш добър дядо, тук или в Америка да е живял и да е заминал, с когото да сте свързани и когато дойде едно противоречие веднага да си спомните за него, защото приятелят е необходим в такъв случай. За нужди са приятелите.
Затуй сега ще се заемете да изследвате тия енергии. Не да попаднете в тях, да мислите само за тях, защото има друга една опасност тогава, човек може да си самовнуши. Самовнушението може да дойде отвън чрез впечатления. Например, минавате вие по пътя. Може да видите някой човек паднал и си счупил крака. Във вашето подсъзнание това направи силно впечатление. След година може да се яви у вас някоя болка в крака, без да знаете причината й. Много болести има, които нямат никаква органическа причина, а усещате болка. После, може да сте забелязали, като вървите по софийските улици, да кажем, а те са пълни с разни мисли, някой път вас не ви се иска да минете през някоя улица, защо? Като един чувствителен човек усещате, че влиянията не са приятни там и не искате да минете. Следователно човек не трябва да се предава на такива влияния от улицата. В такъв случай минете през друга улица. Ако минете през някои улици вие може да възприемете лошите мисли на някой човек, който е минал преди вас, т.е. те да намерят място във вас, щом вие не сте достатъчно концентриран. Тази сутрин аз видях едно лице, при това свещеник, така се огрубило лицето му, че нищо свещеническо няма в него. Такава една грубост имаше на лицето му.
Та, рекох, виж външните влияния са подействали даже и на един свещеник. Вие в света има да се борите с ред противоположни сили и трябва да бъдете разумни, т.е. трябва да разбирате закона на внушението. А този закон на внушението изисква чистота на мисълта. Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума! То ще дойде, но не го допущайте да вземе място у вас. В момента, в който вие допуснете едно раздвояване, винаги човек губи своето равновесие. Питам: онези акробати, които минават по тънки въжета, как минават? -Присъствие на духа имат; онези авиатори, които отиват 3, 4, 5, 7, 8 км. нагоре – присъствие на духа имат. Ама представете си един страхлив човек, който ще изгуби присъствие, какво ще стане с него? Разбира се, всичките авиатори имат едно качество: у тях центърът на страха е по-слабо развит. Страхлив човек авиатор не става. Авиаторите са смели. Сега някои хора трябва да употребят много големи сили, да не бъдат страхливи. Например вие изпитвате страх, но трябва да турите воля, за да покажете, че не ви е страх. Някой път ви е страх, а се преструвате, че не ви е страх. Не, вие ще си представите страха: страх ви е, нищо повече. Но няма да давате място на страха си. В животинското царство у по-нисшите животни страхът си има място, но един човек, който е тръгнал по пътя, страхът често може да го спира. Например колебанието от какво произтича? – От страх.
Та, сега имате да ликвидирате с всичките тия наследствени прояви, които се явяват в ума ви. 50% от тези прояви са наследствени и по закона на наследствеността вие можете да ги изхвърлите. Как? Например някой ден нямате разположение, казвате: „Не ми се учи днес.“ Какво ще направите? – Седни и учи! -“Ама нямам настроение!“ -Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни на масата си, нищо повече! Внушение е то. Закон на повторение е то. Ти си отлагал, отлагал и казваш: „Нямам настроение.“ Не, ще седнеш и ще учиш без настроение! Употребете тогава и вие едно внушение, ваше внушение. Да кажем, нямате разположение да идете някъде, абсолютно нямате разположение. Кажете тогава цял един час наред: „Ще ида, ще ида, ще ида…“ И като повториш цел един час тези думи най-после ще отидеш и оттатък ще минеш. После, направете друг един опит: имате силно желание да идете някъде, но това място няма да ви ползва никак. Кажете тогава така: „Няма да ида, няма да ида, няма да ида…“ И няма да идете. След като повториш една дума, има си известни числа – 100 пъти, 200 пъти, 3-4-5 стотина пъти, туй повторение представлява цял един цикъл и около вас се образува цяла една сила, която ще даде потик да бъде движението ви за или против, т.е. или в положителен или в отрицателен смисъл, което е за добро.
И тогава аз казвам, в природата има два метода, с които тя си служи: когато природата действува със своите положителни сили, тя произвежда в нас всякога негативни състояния; когато природата действува със своите негативни сили, тя произвежда в нас всякога положителни състояния. Туй трябва да го знаете. Едно негативно състояние у вас се дължи на положителните влияния от действията на природата. Обратния процес: когато природата действува със своите негативни сили, у човека се произвеждат положителни състояния.
Как ще преведете минус с минус и плюс с плюс? Човек и природата могат ли да се примирят? (п.ч.) Когато природата работи, човек ще възприема, човек ще плаща. Когато природата стои негативно, тогава тя ще плаща. Взаимообразно ще си действат. Но всякога трябва да знаете, когато дойде едно негативно състояние у вас, природата действува със своите положителни сили и те са разумни. Това не е един признак, че вие сте извън законите на природата. Ни най-малко, макар че не сте разположени, но трябва да знаете факта, че природата действува със своите положителни сили и то е за добро. И когато вие сте в най-добро разположение на духа си, трябва да знаете, че природата работи със своите негативни сили. И в единия и в другия случай трябва да знаете, че то е за ваше добро. Тогава имаме 1, 2, 3, 4. При 3 и 4 движението трябва да мине през кръст.
И действително така е, от лявото полушарие енергиите отиват в дясното, и от дясното полушарие отиват в лявото, прекръстосване става. Едната страна е негативна у човека, а другата е положителна. Но те се менят. Изобщо се казва: лявата страна е отрицателна, а дясната е положителна. Но често има едно променение на тия сили. Лявата ръка, в която действат въобще отрицателните сили, в горната си част на ръката тя е положителна, а долната, вътрешната част на ръката (дланта), тя е отрицателна; дясната ръка, която е положителна по отношение на лявата и тя в горната част е положителна, а долната (дланта) е отрицателна.
И тогава имате: 
и знаете ли как се съединяват знаците? Пак същото прекръстосване става. Отрицателната част на ръката е всякога гладка, по нея никакви косми не растат, а тази част на ръката, дето е положителна, там има косми. Двете устни са отрицателни, но горната част на устата е положителна – там се образуват мустаците. Тогава горната част е положителна, а долната е отрицателна.
Известни величини вие ги означавате с минус, а други – с плюс. Вземете -5 и +5. Тия две величини равни ли са? (– Като алгебрични величини не са равни, само по абсолютна стойност, без знака, са равни, но иначе не са равни.) Ако имаме в термометър 5° над нулата, едно и също ли означават? (Те не са равни величини.) – Защо?
Представете си следующето: тук имате жена (ж). Тя е негативна в природата (– ) и мъж (м), той е положителен в природата (плюс). Но тази жена бие мъжа си и физически го бие и по ум го бие. Как тогава ще си обясните [тогава] това? Действително туй е вярно, но относително е вярно. Сега тия разсъждения са извън науката, те да не ви бъркат на вашата наука. Вие трябва да ги държите отвън. Те със само един посторонен капитал, а вие дръжте си вашия капитал.
Как бихте означили настроението, положително ли е, или отрицателно? Кой е създал настроението? Мъжете или жените? (– Жените.) Т.е. под думата „жена“ разбираме „живот“, под „жена“ вие ще разбирате живота. Кой е създал негативните сили: животът или умът? Под думата „мъж“ ще означаваме винаги ума в неговата целокупност, а под думата „жена“ ще разбираме живота в неговата целокупност. Живот и жена са близки. Жена и мъж се различават само по едно качество. Жената въобще е символ на живот, тъй щото тя не засяга формулата на сегашните жени. А положителните сили са създадени от що? Например смелостта на какво се дължи? Дължи ли се на човешкия ум? От какво произтича смелостта? От ума ли? (– Не от ума.) Хубаво. Думата „интензивност“ на какво се дължи, на ума или на сърцето? (– На сърцето.) Правете наблюдения, щом мислите и във вас има известно безпокойствие, то се дължи винаги на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойствие. Когато умът работи, тогава има чистота, човек е тих и спокоен, невъзмутим, тогава човек се подига.
Ще знаете, когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно състояние тревожно: реши едно, смени го – все прави и все недоправи. Казва: „Еди колко книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя“, и в края на краищата нищо не направя. Всеки ден хиляди желания сменява, все решава, решава. После, като го попиташ: „Защо не го направи“, каже, че условия няма. Аз наричам сърцето е едно дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то всичко изяда. Но не е ли приготвила нищо, целия ден ще има само цирикане. Такова нещо е сърцето. Англичаните го наричат: „място на постоянно безпокойство.“ Когато дойдат тия състояния, ще ги познавате, те са на сърцето. То е детинско състояние, едно детинско своенравно състояние. От неща нищо и никакви, които пет пари не струват, някой минал и те побутнал, дигнеш цял скандал. Детински работи са това. Такова е състоянието на сърцето.
Та, всички трябва да се владеете, т.е. да се не поддавате на такъв детински устрем. Вие ще употребите за сърцето си този пример на циганката, той е много хубав за тези състояния. Разболяло се циганчето, казва: „Мамо, геврече.“ -“Ще купим, мама, ще купим.“ -“Халвица, мамо.“ -”Ще купим, ще купим.“ Че смокини, орехи, ябълки… Всичко искало. И тя все му купувала: „Ще купим, мама, ще купим.“ Най-после то умряло и циганката казала: „Е, мама, от всичко поне си хапна.“ Като дойде едно такова фалшиво желание в сърцето ви, кажете: „Ще бъде, ще бъде“, и оставете го там. И като умре вашето циганче, т.е. не да умре, но вашето състояние се трансформира от едно в друго, по-високо. Тогава кажете: „Действително, всичко постигнах“, т.е. постигнал си да трансформираш своите желания. Смърт значи трансформиране от едно състояние в друго, минаване от един образ в друг. Не е страшна смъртта. То не е ограничение, тъй ще схващате вие. И тогава ще бъдете близо до истината.
Щом дойдат някои неприятности, вие ще спрете и ще кажете в себе си: „Ще бъде, ще бъде.“ Тихичко ще го кажете и отминете. Не се противопоставяйте на вашите желания. Голяма погрешка е това. Никога не влизайте в борба със себе си. Едно правило ще ви дам: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука. Но не се бори! Например някой казва: „Това нещо няма да го направя.“ Не, не се бори със себе си, изслушай спокойно, не разрешавай въпроса предварително. Туй желание не е твое. Двама души се разговарят там, аз ги слушам, мисля си, че това нещо е за мене, но си казвам: „Няма да участвам вътре.“ Че туй преди всичко не се отнася до мен, аз мога да изслушам тия двамата, те може да искат да идат на разходка, това мен не засяга. Ние се вплитаме в това, като казваме: „Това за мен не се отнася, аз това няма да направя, или онова ще направя…“ Нито едното ще направиш, нито другото няма да направиш.
Първото нещо, ще се борите със себе си! Но всякога обозначавайте своите навици. Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи й: „Ти си много добра и ще бъдеш тъй добра, няма да ми правиш много пакост.“ Поговори й мъничко. Тя разбира. И мнозина от вас, които са решавали така: „Аз това няма да го направя“, колко от вас сте успели в това отношение? Правили ли сте опит! Някой иска да изкорени някой лош навик от себе си. От къде ще го изкорениш? Този навик почти няма никакво твое съществувание, то е само една илюзия във вашия ум. И онзи, който иска да корени от себе си своите навици, аз го уподобявам на един човек, на когото лицето е очернено. И той почне да се оглежда в огледалото и казва: „Е, очисти се, де!“ Ще се очисти ли някога? – Никога. И вие сега гледате в едно огледало. Огледалото никога няма да очисти черното ви лице. Вие по никой начин не може да го изчистите само като се оглеждате. Тогава какво ще направиш? Ще се разсърдиш и ще удариш огледалото на земята. Ще се очисти ли черното ви лице тогава? Мислите ли, че вашите петна ще се махнат, ако счупите огледалото?
Може би туй дегизиране в дадения случай е потребно за вас. Да допуснем, тебе те гонят. Дойде някой и те нацапа хубаво. А така, като си начернен, няма да те познаят. Няма ли да се зарадваш в този случай, че си черен? Туй дегизиране е по-хубаво в случая, защо ще го снимаш от лицето си? Туй е по отношение на ония неприятни състояния, които вие може да опитате. Не ги считайте, че са нещастия за вас. Като станете, ще имате едно неблагоприятно състояние, спрете се и погледнете в природата. Тогава ще знаете, че в следующия момент ще се сменят вашите състояния.
И тъй, като станеш, ще кажеш така: „Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.“ Туй си помисли само. Произнесете тези думи и вижте как веднага ще се измени вашето състояние. Един – два пъти тихичко кажете на себе си. Така човек може да създаде в себе си велик характер. Защото природата сама по себе си е красива.
В дадения момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които са минали около вашия път и го познават много добре. И те са готови да ви услужат, като някой виден професор в някоя лаборатория как помага на студентите си. Правете опити и работете! Ако не излезе опита, ще помолите този професор да ви покаже как се прави опита. Той ще започне да работи с вас и ще ви даде всичките наставления, които са необходими. Той ще ръководи опита, вие ще работите. Следователно когато вие се намирате в едно противоречие с живота, ще повикате едно от тия разумни същества, които са ваши приятели, но ще ги слушате. И опита, който правите, ще бъдете много внимателни. Този опит става във вас, вие сте една лаборатория, а вашите мисли и вашите желания, това са елементите там. Тъй животът е приятен, ще повикате професора и така с всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбелязвате всичко, което той прави. Еди кое шишенце на кое място се намира… Ще отбелязвате всичко в книжката си. Трябва да бъдете внимателни към себе си. Към това ще приложите и тази вътрешна опитност, която ще даде една стабилност на характера ви. Туй ще създаде онова състояние на тази вътрешна чистота, която е потребна за развитието на ума. Защото има неща, които се разбират само при една вътрешна чистота на съзнанието.
Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате чистота. Не чистота, какво се разбира сега. Чистота в кръвта, чистота в сили, които действат във вас. Чистота, чистота. Значи да не са смесени, първични трябва да бъдат силите. То значи чисти сили. С тях трябва да работите сега. И тия сили хората ги употребяват да се обичаме, да бъдем разумни… Всичките тия термини трябва да се преведат в един строг научен начин. Не научен начин, защото често науката не може да даде един потик, но да се направят тия неща достъпни за един положителен живот, че да добиете една увереност във вътрешния си живот, да знаете, че има един закон, с който може да се работи.
Сега ще работите с един закон на внушението в себе си. Ще кажете тъй: „Ще ида, ще ида, ще ида…; ще се моля, ще се моля, ще се моля…“ Вземете ред от тия думи, силни думи и ги повтаряйте много пъти. Ето какво ще направите през тази седмица: ще си изберете една дума за понеделник, каква дума ще бъде тя? Той е ден на Месечината. Във вторник ще вземете друга дума; в сряда – друга; в четвъртък – друга; в петък, събота и неделя ще свършите. За една седмица е това. Вие сами ще си изберете думите. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете сутрин. Тази избрана от вас дума ще я произнесете 100 пъти, на обед – 100 пъти и вечер – 100 пъти. Вие още не сте запознати с този закон. Ето как ще си изберете думата: ще се спрете тихо и спокойно, няма да се колебаете и тъй като се успокоите в себе си, в съзнанието ви ще изпъкне една дума, тя е за вас. И тя ще ви се понрави. Например ако съм аз, в понеделник ще кажа: „Ще чистя, ще чистя, ще чистя…“ и ще броиш на пръстите си 100 пъти. Природата обича точността. Тя не си играе в такъв случай. И ако ти не произнесеш 100 пъти, оставиш само едно, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пъти. Но няма всички да избирате „чистя“. Може да изберете друга дума: „Ще нареждам, ще нареждам, ще нареждам…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще изпразвам…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глагол да употребите. Вторник: „Ще воювам…”; „ще изправям…“ (– Ще уча?) Във вторник не се учи. Тази философия учениците много добре знаят, във вторник не се учи. Т.е. всеки ден си има по няколко часа за учене. За вторник: „Ще побеждавам; ще превъзмогвам; ще напредвам; ще ставам…“ Сряда: „Ще уча, ще уча, ще уча…“ и т.н. Всеки един ще си избира по една дума. Седем думи за през цялата седмица. И тези думи да са силни в съзнанието ви. Ще си ги поясните, ще си ги запишете в едно тефтерче. Значи, през деня всяка дума ще я произнесете 300 пъти. Тогава имате седем деня по 300 пъти правят 2100 пъти.
Тези са малките опити, които имат добър резултат, ако ги изпълнявате добре. Те са едно подготовление за голямата работа.
9.15 ч.в.
Любовта ражда доброто. Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.
IV година
11 школна лекция на
I Младежки Окултен Клас
28.ХII.1924 година Неделя
- самооблащава – книж.остар.(от рус. самообольщение) самозаблуда, самозаслепение, самоизмама