ПЪТ И ВЪЗМОЖНОСТИ
Човек си задава въпроса: Защо съм роден? При един тържествен момент в живота си, Христос е отговорил на този въпрос, без да Го е заиитал н^кой. Той казва: „Аз затова се родих – да сви-детелствувам за истината". Той е знаел, за коя истина е дошъл да свидетелствува. Обикновените хора, обаче, разискват върху въпросите, защо са се родили, какво нещо е истината, без да имат ясна представа за тях. Ако попитате вълка, защо се е родил, той ще ви каже, че се е родил, за да яде овце. Овцата пък ще ви отговори, че се е родила, за да пасе трева. Ако попитате водата, защо е дошла на земята, ще ви каже, че е дошла, за да се плъзга по земята, да я полива и пои. – Защо е дошъл вътърът? – Да духа, да издуха ония работи, които по друг начин не могат да се премах-нат. Ако зададете същия въпрос на човт>ка, той ще отговори: Дошъл съм на земята да ям и да пия. – Такава е философията и на вълка. След като човек е жи-втзл 60 години на земята и през всичкото време е ял и пил, какво особено е спече-лил? – Каквото е придобил вълкът. След 25 годишен живот на земята, убиват вълка, взимат кожата му и направят отъ
237
нея хубава яка, с която някой благород-ник се гордъе. Който погледне кожата на палтото на благородника, той веднага казва: Това е остатък от кожата на един герой, който някога е ял и пил, но сега се учи да не яде и да не пие. Кожата на вълка има едно ценно качество, че паразити в нея не са въдят. Понеже вълкът обича да се ползува от живота на другит, както паразитит, затова самите паразити не го обичат и бъгат от него.
ВсЬки човек трябва да каже като Христа: Дошъл съм на земята, да свиде-телствувам за истината. Само онзи може да свидетелствува за истината, който се е осво-бодил от недоволството, от съмнението, от умразата – от всичко отрицателно. Нъ-кой е недоволен, че хората не го разбират. Как ще го разбират другит, когато той сам себе си не разбира? Да се разбира, да се познава човек, това значи да е преодо-лъл всички мъчнотии в живота си. Докато не се познава, човек мисли, че много знае. Това значи, че той се намира още в първи клас на училището. Той лесно решава за-дачите на първи клас. Щом влъзе във втори клас, той среща известни мъчнотии. Като усвои материала за втори клас, той лесно решава задачите си. Влъзе ли в трети клас, в първо време пак среща известни мъчнотии. Следователно, при всяко ново положение, хората се намират в труд-
238
ности, но не са в безизходен път. Щом се усвоят с това положение, работит- им вървят добре. Като минават от един клас на гимназията или на живота в друг, най-после т дохождат до опитността, че това, което днес не знаят, е възможност още утре да придобият това знание.
И тъй, незнанието е възможност за придобиване на знание, а знанието – възможност за изпълнение. Значи, когато не знае, човек има възможност да придобие знание, а когато знае, той има възможност да направи нещо. Докато не мине от невежество към знание, човек никога не може да стигне до изпълнение. Цигула-рьт трябва да знае, как да държи инструмента си, за да свири на него. ГТЬве-цът трябва да взима верно тоновет, за да пее добре. Не взима ли тоновете правилно, той не може да се нарече пъвец. Ако с такова пъние излъзе на сцената, публиката ще го освирка и ще го изижди вън. Вземе ли човек няколко трептения по-малко, отколкото даден тон има, той не е взел тона правилно.
Музиката е велик закон, според който се определя посоката на човтзшкитв мисли, чувства и постъпки. Музиката определя възможността за постигане на красивитъ-и възвишени желания на чов'Ька. Ако не е музикален, човек може да има само постиженията на вълка, на овцата, на водата,
239
на въздуха, но не и постиженията на човека. Музикален ли е, човек може да постигне всичко, каквото душата му желае.
Сега, като ученици на Велика Школа, вие сте дошли само до първи клас. За този клас вие сте много способни, имате отлични бележки, но не сте готови още за втори клас. Вторият клас е най-мъчният клас в живота на човека. По-мъчен клас от него няма. Не е лесно човек да ходи на два крака. Когато левият и десният крак на човека се съгласуват, обичат и пома-гат взаимно, тогава лесно се ходи. Но ако единият, или и двата крака на човека оста-ват на особено мнение, и вс-вки от тях иска да се движи, където пожелае, тогава човек не може да ходи. Той е принуден да вземе участие в спора на двата крака и да ги убеждава, кое е право и накъде трябва да вървят. Не само физическият чов'Ьк има два крака, по и мисълта му има два крака. Когато краката на мисълта не са в съгласие, човек не може да мисли правилно. Щом не мисли правилно, и работит- му не вървят добре. Това е фигуративен израз, а не буквален.
На какво се дължи спора на човешки-т- крака? – Т- спорят за първенство, кой от тях да бъде пръв. Някога левият крак е бил пръв, а сега десният крак е пръв. Човек стъпва първо с десния крак, а после с левия. Като се умори де-
240
сният крак, лъвият го замъства. Като се умори левият, десният го замъства. Така се смънят, ту дъсният, ту лъвият крак, и човек ходи, върви напред. В бъдеще пак лъвият крак ще има първенство над десния. Ако краката не спазват закона за движението, т ще станат причина за заболяване на тяхния господар. Когато се почувствува сам в живота си, човек е с един крак. Мома и момък, които искат да се женят, са ученици в първи клас на училището. Т имат само по един крак и искат да се оженят, т. е. да влъзат във втори клас. във втори клас не приемат ученици с един крак. Който иска да влезе във втори клас, той непременно трябва да има два крака. Тази е причината, дето момата и момъкът се търсят. Момата за момъка, и момъкът за момата представят храна, вода, въздух и светлина, без които те не могат да съществуват. Храната, водата, въздухът и светлината внасят нещо ново в човт>ка. Мислите и чувствата също внасят н'Ьщо ново. Най-после, и животът внася нещо ново в човека. За да внесат новото в чо-въка, мислите и чувствата му трябва да имат по два крака, т. е. да бъдат положителни – здрави мисли и здрави чувства. Когато ученикът има два крака, той е влъзъл вече във втори клас и се готви да мине в трети. За трети клас той трябва
241
да има два крака и една ръка. И тук той не спира. Какво може да направи с една ръка? Той трябва да влъзе в четверти клас, да си създаде още една ръка. Значи, в първи и втори клас ученикъп> създаде двата си крака, а в трети и четверти – две-те си ръце. Следователно, каквото е отношението между първи и втори клас, такова е отношението между трети и четверти. Двата крака на човтжа представят две велики добродетели, с които той трябва да функционира. Двет ръце представят други две велики добродетели. Младата мома е ученичка в първи клас, тя е с един крак. Мла-дият момък, също е ученик в първи клас. И той има един крак. Понеже с един крак човек не може да ходи, момата и момъкът съединяват своите капитали, стават съдружници и лапочват заедно да търгуват. Дървото, колът, камъкът, гредата имат само по един крак, но с един крак, т. е. с една добродетел чо-век по никой начин не може да остане. Два капитала, два крака, две добродетели трябва да се съединят в едно, за да под-емат движението напред. Най-малко две добродетели са нужни на човека, за да бж-де силен. Човек не се нуждае само от майка или само от баща, но едновременно трябва да има и майка, и баща и да ги познава.
242
Съвременните хора не познават майка си и баща си, които са ги родили. Те не познават Бога, от Когото първоначално са излезли. Мнозина искат да имат конкретна представа за Бога. Чудно нещо! Т жи-въчгт в Него, и Той в тях, и въпреки това търсят никаква конкретност. Да търси човек слънцето, при неговата ярка светлина, това значи да е сл'Ьп. Каква по-голе-ма конкретност искате за слънцето от неговата светлина и топлина? Това значи да има човек очи и да не вижда. Причината за слепотата на съвременните хора се дължи на факта, че тб се раждат с някакво лепливо вещество на очите си, което бабите – акушерки, поради невежеството си, не го измиват. Докато детето е в утробата на майка си, това лепливо вещество е на м'Ьсто, но излъзе ли вън от майчината си утроба, акушерката трябва да го измие, да не остане за цъл живот слъпо. Когато вид слепия, Христос плю на земята, направи ка-шица, намаза с нея очите му, и той прогледа. В слюнката на Христа имаше такова вещество, което лтожеше да отваря очите на слепи. В слюнката и в езика на хората има такова вещество, което освен че не отваря очите на слепите, но още повече ги затваря.
Сега, аз говоря на ония от вас, които искат да изпълняват волята Божия. Волята Божия се изпълнява по Божественъ
243
начин, а не по човешки. Искате ли да живеете по човешки и да се осигурявате, вие ще имате само разочарования, мъчнотии и страдания: раждания, умирания, прераждания и т. н. Искате ли да излезетс от човешкия живот, вие трябва да учите. В какво вяр-ват хората, за вас това не е важно. В какво вие вярвате, това тр!збва да ви интересува. Вие трябва да вървате, че имате два крака, с които можете да ходите; вие трябва да вярвате, че имате две ръце, с които можете да работите и да си изкарвате прехраната; вие трябва да вярваге, че имате един език, натоварен с три служби: да опитва храните и да се произнася, коя може да вл-взе в стомаха и коя не може; да премъта сдъвканата храна, да слиза по пищепровода; да говори, да изпълнява ролята на оратор. Като излъзе па сцената, с помощта на езика си, човек изразява разумни слова. Щом свърши работата си, езикът се прибира и казва: Няма уд в чо-въшкото тъло подобен на мене! Прав е езикът. Никой уд от човешкото тяло не може да свърши работата на езика. Носът може само да помирисва нещата, очите – – да виждат, ушит' – да чуват. Езикът е посланик, изпратен на земята, между своя народ – тълото на човека, да изпълни една велика мисия. Ако думит, които излизат от него, са разумни и на място, т% носят щастие и благоденствие за ц/блия
244
народ. Не са ли разумни, т' могат да предизвикат никаква дипломатическа погрешка и да изложат целия народ на страдания.
Сега, като говоря за класовете, през които човек минава, вие искате да знаете, в кой клас следвате. На това сами можете да си отговорите. Всеки от вас има по два крака, с които ходи. Значи, свършили сте втори клас. Имате и по две ръцс – свършили сте и четверти клас. Тъй щото, всички сте свършили прогимназия и сте влезли в гимназията. Понеже сте свършили четверти клас, сега сте в пети клас, дето се изуча-ват методите за сформиране на човешкото сърце, за възпитание на неговите чувства. Щом свършите този клас, вие ще пл'Ьзете в шести клас – изучаване законите на
мисълта. При изучаване на тия закони, уче-никът ще се домогне до двете страни на мисълта: светлата и тъмната. При светлата страна на мисълта, човек вижда н-в-щата ясно и определено. При тъмната страна на мисълта, човек вижда предметите в сЪнка, в тъмнина. Дето се докосне, той неизбежно ще се спъне. За да не се спъва, той трябва да носи със себе си по една, две или три лампички, да осветява пътя си. Правата мисъл има за цел да въведе човека в светлата, в Божествената страна на мисълта.
245
Каква е задачата на шестия клас? – Като изучи законите на мисълта, човек трябва да почива. Значи, след свършване на шести клас се предвижда почивка. Щом почива, ученикът има прано да се забавлява. Човек е създаден в шестия день – деньт на мисълта. След това иде седмият ден – ден на почивка, па развлечение. Когато съществата от невидимия свят завершат своята работа – създаване на слънца и на планети, т- слизат на земята за почивка, за развлечение. Като се докос-нат до някой чов^к, т' го бутнат тукъ-там и се чудят, как е възможно, толкова малко същество, да има такива грандиозни планове и амбиции.
В един от разказите си, Волтер описва, в духовита форма, какво представя сегашният чове^к в сравнение с възвишените същества от другитФ. слънца и планети. Едно възвишено същество, жител на Сири>с, решил да слезс на земята, да види, какво представя тя, с какви същестеа е населена. Като направил н-вколко крачки, той се намърил на слънцето. Оттам, той сл^зъл в един от океаните на земята. Водата на океана едва стигала до глезениттз му – толкова висок бил той. Като продължил пътуването си по земята, той се нам-врил в Европа. Там вид^л един параход, в който една французка «кспедиция пътувала за северния полюс.
246
Приближил се до парахода и с двата си пръста само го дигнал във въздуха. После, той видъл че един от французитъ-правил нтжакви изчисления. Той го хва-нал с щипците си, и французинът за-почнал да говори. Като чул това малко същество да говори, жительт на Сириус се очудил. Нищо не го очудило толкова много, колкото това малко същество – човекът и способността му разумно да говори.
Това се отнася до външната страна на нъшата. Човешката интелигентност не зависи от външността на човека, от неговата голямина. Външният свят е резул-тат на друг разумен свят; земята е ре-зултат на друг свят, по-възвишен от нея. Разумността може да измъни резултата, но тя не зависи от резултатите на нещата. Резултатът зависи от разумното, а разумното отчасти само зависи от резултата. Човешкото т-бло е резултат на неговата разумност. След като живее 60 – 70 години на земята, чов^к може да провери, до-къде е достигнал в своите разбирания. Запримяр, някой говори за музиката, без да я разбира. – Защо? – Защото не е по-строен музикално. Човешката мисъл е построена според законите на музиката. Докато не познава законите на музиката, чо-вък не може да мисли правилно. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от любовта не
247
съществува. В мъдростта по-велика симфония от знанието не съществува. И в истината по-велика симфония от свободата не съществува. Музиката разрешава мъчно-тиигб в живота. Тя превръща студа в топлина, скръбьта в радост, сиромашията в богатство. За всвка мъчнотия има спе-циален тон. Ако знае този тон и го вземе правилно, човяк моментално ще смяни състоянието си.
В музиката съществува следния за-кон: докато не се научи да обича, човяк не може да бъде щастлив. Той винаги ще жи-в-ве в закона на необходимостта, в закона на зависимостта. Който иска да бъде щастлив, той трябва да живее в любовта. Любовта е път за придобиване на щастие. Това е един музикален закон, който всеки трябва да познава. Любовта изключва всЬкаква философия. Дойдете ли до нея, н"Ь-ма защо да питате, какво нещо е любовта. Трябва ли да питате, какво н^що е плодът? Щом получите един плод, вкусете го, без да философствувате върху неговия про-изход, върху начина на образуването му. Създаването на плодовет е свързано с много проблеми. Човт>к не е изпратен на земята да прониква в тайната, която е скрита в плода Тази тайна не е достъпна още за човека. Първият човек иска да проникне в тайната на доброто и злото, но,
248
вмъсто да я реши, той изгуби и това, което знаеше.
И тъй, не питайте за тайната, която плодът крие в себе си, но опитайте живота, който плодът носи. Не питайте, каквонещо е музиката, но оиитайт е живота, който музиката носи. Достатъчно е да изпеете на умрелия еДИН ТОН 01 ГИЯ, КОИ 10 НОСЯТ ЖИВОТЪ
в себе си, за да стане той и да оживъе.
Възлюбсният на сдпа млада мома умр'Ьл. Тя отишла в дома му и започнала да плаче и нарежда: Защо, миличък, умр? Защо ме оставяш сама? Къде останаха твоите обещания Р Нали казваше, че щастлива ще ме направиш? Какво да правя с твоиттЧ любовни писма, които останаха нереализирани? Докажи сега, че ме обичаш! Като чул последните и думи, момъкът направил усилие, отворил очит- си и я погледнал. Като почувствувал любовта в себе си, той станал от гроба – любовта го въз-кръсила. Следователно, ще знаете, че хората умират от безлюбие, а възкръсват от любов.
Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува шбли шест деня. Аз нами-рам, че любовта на водните капки в мъглата беше много егоистична. Такава любов уморява хората. От тази любов те умират. Воднитт, капчици закриха слънцето от вашия поглед, лишиха ви от Божествената светлина. ЧовтЧк може да се разго-
249
варя с водата, защото тя има, освен външна, още и вж.трешна, съзнателна страна. Външно водата е съставена от два атома водород и един атом кислород. Водо-родът има два крака, а кислородът – един. Ще дойде ден, когато и кислородът ще придобие още един крак. Където мине кислородът, все пакости верши. Когато виждаме, че двама души се карат и започват да се възпламеняват, трябва да знаем, че причина за възпламеняването между тях е кислородът. Вж.трешно, водата крие в себе си два живи елемента: една дева и един момък. Девата е облъчена в дрехата на водорода, а момъкът – в дрехата на кислорода.
И тъй, когато сте недоволни, вие сте човек с един крак; щом сте доволни, вие сте човек с два крака. Ако недоволството ви още продължава, вие сте човек с два крака и с една ръка. Станете ли напълно доволен, вие сте човек с два кра ка и с две ржде. Да имате два крака и две ръце, това значи да работите с четири добродетели: две добродетели, които на физическия свят представят краката, и две добродетели, които представят рждетъл Следователно, на земята човек жив'Ье активно – живот на движение и живот на работа. Земният живот на човека се изразява в движение, труд и работа. В геометрическо отношение четирите добродете-
250
ли представят великия кяадрат, върху който земята е построена.
Като ученици, вие искате да знаете, какво ще правите, като минавате от един клас в друг. Много просто! Ако сте уче-ник в първи клас, ще минете във втори. Ако сте във втори клас, ще минете в трети. Ако сте в трети клас, ще минете в четверти. Ако сте в четверти клас, ще минете в пети. От пети клас ще минете в шести, в седми, в осми клас и ще повторите всичко, което сге минали в седемте класа на гимназията. Като свършите последния клас на гимназията, ще напуснете земята. – Къде ще отидем след това?
– По този въпрос няма какво да ви се отговаря. Какво ще стане с вас след свършване на университета, не трябва да ви интересува. – Като умре човечг, къде отива?
– В другия свят. – Клде е другият свят? – Дето е светлината, там е другият евтзт. – Защо не я виждам? – Защото очите ти са замазани. Измий добре очите си и ще видиш светлината. Щом видиш светлината, ще видиш и другия свят.
Светлината се проявява на земята, но тя не иде от земята. Светлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на др>го едно слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което по-
251
глъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи, докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята.
Сега, щом сте дошли на земята, считайте, че се намирате в училище, дето се учите. Интересувайте се от живота конкретно, както ученикът изучава всеки пред-мет по отделно. Ученикът по музика се интересува от музиката. Когато учительт му предаде първия тон „сю", ученикът започва да го повтаря много шьти, докато то-нът звучи вече в ухото му. Дето чуе тона „сю", той го познава и различава от всички останали тонове. Да разбира човек музиката, това значи да превежда всички думи в езика си в музикални тонове. Когато някой ви каже, че е скърбен, че пари му требват, че е болен, че е пропаднал на изпит, вие трябва да превеждате тия оплаквания в музикални гами. Който може да превежда състоянията на хората в музикални гами, той познава слабата им страна. Щом познава слабата им страна, той лесно може да им помага. Човек трябва да познава музиката. Без музика той нищо не може да постигне. Ще кажете, че днес парите управ-
252
Бляват света. Понеже хората се стремят към парите, нека кажат, кой музикален тон отговаря на среброто и кой – на златото. Т" даже не знаят, че среброто е в сила да трансформира известни разстройства в чов-вшкия организъм, а златото – да дава направление па чонЬшкия живот. Тъ-обичат среброто и златото, без да позна-ват т"Ьхнит'Б свойства.
Като говоря за свойствата на златото, аз имам пред вид първичното злато, което е излязло заедно с първия лъч на светлината и минало през истинското слънце, после – през тъмното, след това – през нашето и с него заедно е дошло на земята. Това злато съдържа четири ценни свойства в себе си, които носи от слънцата, през които е минало. За това злато може да се каже, че е носител на живота. Ако някой се домогне до златото, когато минава през тъмното слънце, той е в състояние да убие човека. После може да дойде разкаяние в него, но първо ще изверши престъплението. Когато нтжой иска да жи-в-ве добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през четири превръщания. Този човек разбира свойствата на златото и ги използува за своите велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се
253
крие в него, да го възприеме и внесе в организъма си.
Като знаете свойствата на златото, вие можете да се лъкувате с него по хомеопати-чески начин. Вземете един грам чисто, само-родно злато, турете го в десет грама вода и я оставете да стои няколко деня на слънце. Щом сте неразположени, или затруднени, вземете десет капки от тази вода, и неразположението ви ще мине. Ако сте скарани с нъкого, вземете десет капки от сж.щата вода, и примиряването ще стане. Болен сте, вземете десет капки от тази вода. Изобщо, каквото и да преживявате, лъкувайте се с водата, в която сте поставили един грам злато. – Магия ли е това? – Магия е, разбира се. Какво нещо е магията? Магията е знание, разбиране на елементите в тяхния първи-, чен вид, а не в сегашното им състояние, както съвременните химици ги познават. В света. в цълия козмос съществува един единствен елемент – любовта. Любовта е първичният елемент, от който са произлезли всички останали, на брой повече от милиард, а не както съвременните химици познават днес само около 90 елементи.
Следователно, първият елемент в света е любовта. От нея произлиза живо-тът. Вторият елемент е мъдростта, от която произлиза знанието. Третият елемент е истината, от която произлиза свободата От живота, от знанието и от свободата
254
произлизат още три сили. Тъй щото, имаме три групи елементи, всека от които е съставена от други три:
Любов, мъдрост, истина.
Живот, знание, свобода.
На вас оставям да намерите третата тройка (триада) от елементи. И тук делението не спира. То продължава по-нататък, до безконечност. Това деление представя проява на елементи, които функционират в различните области на Божествения живот. В живота на съвременните хора взимат участие само ония елементи, които отговарят на тяхното развитие. Колкото повече се разви-ват хората, толкова по-голям брой и по-разнообразни елементи ще влязат в живота им. В духовно отношение всеки дух, всека душа, всеки ум и всеко сърце представят отделни елементи. Всека мисъл, всеко чувство и всека постъпка на човека също представят отделни елементи. Една ваша постъпка може да не е важна за вас, но за друго некое същество тя представя некаква възможност.
Сега, запомнете следното: пътт за придобиване на щастие е добродетельта. Възмо-жността за добродетельта е Божията Любов. Значи, добродетельта е път за постигане на щастието, а любовта дава възможност за постигане на това щастие. – По какъв път? - По пътя на добродетельта. Ньмате ли възможност, нема да имате път, понеже добродетельта е произлезла от любовта.
255
Като ученици, всЬки от вас трябва да знае, върви ли по пътя на добродетельта. И като върви по този път, дали възможността му се опредъля от любовта. Отговорите ли положително на тези въпроси, вие можете да придобиете щастието. Да бъдете щастлив, това значи да придобиете ония блага, към които душата ви се стреми. И тогава, ако искате да станете музикант, художник, или поет, ще станете. Ако искате да станете кра-сив, богат или силен, и това ще постигнете. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но само по пътя на добродетельта и чрез възможно стите на любовта.
Мнозина ще се обезсърдчат, ще мислят, че са изпаднали в тъмна зона, в област на неразбиране на нещата. Не се смущавайте от тъмнината. Светлината, която излиза от първото слънце, минава през тъмнина и там се поглъща; после тя минава през нашето слънце; след това се отразява на земята и се явява отново като светлина. Нещата не могат да се разбе-рат, да станат ясни, докато не потъмнеят. Невежеството дава възможност за придобиване на знание. Знанието дава възможност за приложение. Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на добродетельта и на любовта, чрез които щастието се постига. Крайният идеал на земния живот е придобиване на щастието. Докато дойдете до щастието, вие ще бъдете и невежи, и болни, и бедни, и нещастни. Нещастният е
256
кандидат за щастие, бедният – кандидат за богатство, невежият – кандидат за знание, влюбеният – кандидат за любовта» Изобщо, във всички противоречия на живота, вие трябва да виждате възможностите, които Бог е вложил в душитв ви за придобиване на вашето щастие.
Христос казва: „Каквото попросите в мое име, ще ви се даде". В кое име на Христа трябва да проси човек? – В името на любовта, в името на доброто. Сега и на вас казвам: Просете в името на любовта и в името на доброто!
Сега, желая ви да вървите в пътя на добродетельта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска от вас: приложение.
11. август, 5 ч. с