ДВЕТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съвременниг хора се обиждат лесно, и по този начин развалят отношенията си. – Как трябва да се справя човяк с обидата? – Обиди ли те н-бкой, не повтаряй думит, които са те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която са ти нанесли. – Как да се справяме с недоволството си? – Недоволството не е ваше. Дяволът е недоволен, а не човекът. Щом влъзе в човека, дяволът му предава своето недоволство. Без да знае това, човек приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори, защо Господ е на-правил нещата така, а не иначе; защо сж-ществуват страданията в св'Ьта и т. н.
– Как трябва да се оправдаваме, когато ни обвиняват, че сме направили нъ-каква пакост? – Няма защо да се оправдавате. Щом ви обвинят, че сте счупили стомната на някого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. След това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човек трт>бва да има будно съзнание, да разбира, отде идат изпитанията и изкушенията в живота му. със слизането си на земята, Христос свали юлариттз на дявола от главит- на
227
хората и ги направи свободни. Щом е така, бъдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларите си върху вашит- глави.
– Кое е по-силно в живота: доброто или злото? – Доброто е по силно. В борбата между злото и доброто, злото всЬкога губи, а доброто печели. В първо време злото е силно, а доброто слабо. В края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. След всЬко страдание, което човек преживява, доброто в него се усилва, взима надмощие над злото. Щом доброто победи злото, последното престава да мъчи човека. В края на борбата доброто пита злото: Позна-ваш ли сега, кой от двамата е ио-силен? Искаш ли да продължаваш още борбата? Когато злото признае своето безсилие, доброто се ръкува с него приятелски и продължава своя път. Човек усилва доброто в себе си чрез страдания. В това отношение,-страданието е път, през който човек неизбежно тр'Ьбва да мине Доброто трябва да вземе надмощие пред злото.
Когато хората се обиждат, тр'Ьбва да си зададат въпроса, справедлива ли е обидата, или не. Ако е справедлива, трябва ли да се обиждат? Някой взел пари на заем от н-вкого и обещал да ги верне след три месеца, но не изпълнил обещанието си. Кредиторът му го среща и го нарича без-
228
честен човек. С една дума той го обижда. На място ли е тази обида? – На място-Длъжникът не трябва да се обижда, но да си даде отчет за погръшкит, които е направил, и да се стреми да ги изправи. Той е направил две погръшки: първата погрешка е, че взел пари на заем, а втората, че не издържал на обещанието си. Следователно, той трябва да научи следния урок: трябват ли му пари, нека отиде в Божествената банка, оттам да изтегли, колкото му са нужни. От човешка банка, обаче, никога да не взима пари на заем. Това не значи, че злото се крие в човешкото. – Не, законит, на които човешкото се подчинява, се коренно различават от законите на Божественото. Следователно, при човешкото ще постъпваш по човешки; при Божественото – по Божествен начин.
Съвременните хора трябва коренно да изм-внят своите възгледи, да не ноставят доброто и злото за основа на своя живот, но любовта да бъде основа на техния живот. Поставят ли любовта за основа на своя живот, те влизат в бъдещата култура, в културата на новия живот. Падналите духове вершат зло от любов към него. Понъкога и човек верши зло, без да има любов към него. Той верши зло и се отвращава от него. Това, именно, показва, че човек може да се излъкува от злото. Който верши зло, без да го оби-
229
ча, той се подава на лекуване. Който верши зло от любов към него, той с неизлт>чим. Стремете се към доброто, към любовта, за да се освободите от бацилите на злото. Чов^кът на любовта нито се обижда, нито се свързва с злото. Той знае, че всичко, което става в света, е за добро. Казано е в Писанието: „Всичко ще се обърне на добро за он*взи, които любят Господа". – Кога? – Когато се свърши борбата. „Праведнитъ-ще просв-втнатъ". – Кога? – Когато доброто победи.
– Какво да правим с ония хора, кои то не живт>ят съобразно великитт* закони на живота?
– Това не е ваша работа. Преди всичко, вие не знаете, кой как жив'Ье. Коя е марка та, с която определяте правилния живот? За вас е важно да знаете, какво Бог из исква от ония, които Го познават. За чо века е важно да знае, че не е той, който мо же да обърне никого към Бога, да го из учи, да го нахрани, или да го роди. Никой никого не е обърнал към Бога. Никой никого не е родил, отхранил или из- учил. Сам Христос казва: „Тия овце Твои бъха и на мене ги даде". Значи, Той при знава, че всичко принадлежи на Бога, и, ка квото е получил, от Него му е дадено.
– Кои са отличителните белези на злото и на доброто? – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва.
2,30
Доброто постоянно расте и се увеличава Кой ю прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти от-слабваш. Любиш ли, хи силен схаваш. Злото заробва човека, доброто го освобождава. Доброто, любовма е огьн, който побеждава.
Сега, не ви казвам , че грабва да вярва-те, но казваме Живейте в любовта* Живо-тът е добър. Животът е чист , защо го излиза от любовта.
– Как да придобием щастието? – – Щастието се придобива при изпълнение на волята Ьожия. Да изпълняваш волята Божия, това значи да придобиваш Царството Божие в себе си.
– Как ще се оправи св'Ьтът? – Спо-ред мене, Божественият свят е оправен, а човтлшшят трябва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива пром-вни, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, в която сте потопени, ще мине през големи промени, през I олеми пер-турбации.
– Кое е условието за правилно раое-не? – За да расте правилно, човек никога не трябва да се сравнява с други! , Да се постзвя по-горе или по долу ог тях.
– 231
Той трябва да верши добро, да изпълнява волята Божия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създал свгла, Той е промй-слил за всички същестеа, малки и голями. Сега, от вас, като ученици, се иска съзнателна работа. Хранете се всеки ден с плодовете на любовна Като ставате сутрин от сън, ведн.п а си откъснете една ябълка от дървото па любовта и закусете с нея. Към об'1>д откъснете си две – три ябълки оа същою дьрво, а вечер три – четири ябълки. Изобщо, хранете Се от плодовете на любовта Св1,1ьг се нуждае от хора, готови на жертва Пожертвувайте сроиттз лични удоволствия и! придобиване на висши'1'Б блага на живо 1а Пожертвувайте своя личен живот за живо 1 а на човечеството. Свт,тът се нуждае 01 истински работници, коию работят бежористно и с любов. Това изисква новою учение – учението на любовта. Който следва пътя на любовта, той расте и се увеличава. Който не следва този път, той се смалява и губи всичко. В Божията Любов седи разрешаването на всички въпроси. Живот ъг на вярата е опитан вече. Там хората са изучавали сладкото и горчивото и днес могат вече да ги различават. Вл-взат ли в любовта, т' ще придобият новото – живот, пълен със светлина и знание, със свобода и про-сгор. Животът на любовта носи безсмъртие за чов-Бка. И в огън да вл-вче, любе-
232
щият човек, пак жив ще остане. Светии-те са влизали в огъня с пъсни. Рб не се плашат от огъня. Светът трябва да мине през огъня на любовта, да се стопи и да св-втне. Вън от живота на любовта всичко е илюзия. Смисълът на живота, обаче, е в любовта. В любовта всичко е постижимо. Човекът на любовта не умира, но заминава. Обикновеният човек умира, като прекарва ред разочарования, съмнения, страх. Щом се намери вън от тъ-лото си, той преживява необикновен страх. От всички страни го преследват, гонят го и, за да се спаси от преследването на злиг духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидим. В това положение той остава само с едно съзнание, че някога е бил нещо, а сега е нищо.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще влъзат между апгелиг. И това е възможно, но за ония, които са жи-въли в любовта. Всички останали ще жи-веят с илюзиите на земния живот. Ако на земята са били търговци, и на онзи свят ще живеят с илюзииг на своята търговия. Казано е, че с вяра може да се угоди на Бога. – С вяра можете само да угодите на Бога, но с вера не можете да примирите противоречията в живота си, не можете да се свържете с Бога. Само в любовта вие можете да се свържете с Божии-т мисли, чувства и постъпки.
233
– Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? – Около вас. Ако очит- на човека се отворят, той ще види около себе си много възвишени същества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива светове, каквито никога не си е представял. – Какво да напра-вим, за да се отворят очите ни? – Влъз-те в живота на любовта. Любовта отваря очит- на човека. Който иска да влъзе в по-висок живот от този, в който днес се намира, той трябва да приеме любовта. Не иска ли да излъзе от обикновения живот, никой не може да му помогне. Докато човек сам не пожелае да възстанови отношенията си с Бога, отвън никой не може да го застави да направи това. Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това той възстановява отношенията си и със своите ближни. Човек не може да има правилни отношения към ближните си, ако няма правилни отношения към Първата Причина на нт>-щата.
Често религиозните хора се страхуват от света. Те считат, че светът е място на изкушение. Т казват, че Бог не жи-вее в света. Странно нещо! Щом Бог живее в умовете и сърцата на хората, Той живее и в св"Бта. Не изключвайте Бога от света. Той е в света. Само Той е в състояние да го оправи, Той е навсъкъде:
234
между камъниг, между растенията, между животнит- и между хората. Достатъчно е да погледнете през очит- на любовта, за да видите красотата, която съществува на-всъкъде.
Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вя-ра. Христос е човекът на изобилната лю-бов. Проникнете се и вие от Христовата сила, в'Ьра и любов, за да се ползувате от помощта на разумни г същестеа. Обичате ли Бога, те са ютови да ви помагат. Не Го ли обичате, тг ви оставят свободни. Те не искат да ограничават човгЬка, но тихо му нашепват: Това, което вершиш, не е добро. Корегирай се и постънвай според волята Божия. Защото е казано: „Око не е видъло, и ухо не е чуло това, което Бог е опредълил за онези, които Го любятъ".
– Къде можем да нам'Ьрим Бога? – В ума, в сърцето и във волята на всеки чов'вк. Срещнете ли н'Ькой човек, първо говорете с Бога в него, а после със самия чов^к. Когато обичате човека, вие обичате Бога в него, а не физическия човек. „Потърси ме в ден скърбенъ" – е казано в Писанието. Потърсете Великия в света, когато умът и сърцето ви са угнетени.
И тъй, Бог жив-ве в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Ще знаете тогава, че любовта е от Бога, а безлюбие-то – от хората. За грешния, Той е огънь
235
пояждащ, а за праведния – огън възрастеащ. Жив-вйте прочее, като праведните, за да се ползувате от огъня на любовта.
8. август, 10 ч. с.