Всички хора, които са минали през учи¬лище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частитъ- на речьта, Т-БХНОТО зна¬чение и служба в изречението. Тъ" знаят и м-встото на препинателнитъ- знакове. Човтзк знае мною н-Ъща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. при-ложил. Природата се интересува от чове¬ка дотолкова, доколкото той се е проявил.^ Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние тр-Ьбва да се интересуваме само от проявените нъчца, а не от непроявенитъ\ Следователно, на изуча¬ване подлежи само онова, което се е прояви¬ло, което има вече опред/Ълена форма, съдър¬жание и смисъл. Движенията, които човек прави, представят проява на неговитв мисли и чувства. Щом са проява на нътцо, Т-Б инте-ресуват природата. Щом види. че Н-БКОЙ чо-В-БК прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продъл¬жи упражненията си; Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртав и отвръща погледа си от него. Тя дава на умр-Блитв свобода и не се интересу-
55 ва от т-Ьх. Силен чов^зк е онзи, който дви¬жи мисълта и чувствата си към дадена цель^ Н-вкой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човт^к днес, такъв ще бъде и утре. Силата е те- > чение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно^ Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на чов-вка, а не поверхностното. Сръчцате един княз, заприм-Бр, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при ВСБКО излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го сръчца-те по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Не¬говата външност. Какво представя той като човек, като характер, нищо не знаете. Ка¬кво сте разрешили за себе си с това знание? Н-вкой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това зна¬ние, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича ЧОВ-БК, но обличането не е съществе¬но в живота. Обличането е само упражне¬ние в живота, но успЪхът на човека зави¬си от това упражнение дотолкова, доколко¬то правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са. нужни. Т- се стремят към велики работи и мислят, че великитъ-работи започват с велики потици. Не, вели¬ките работи започва г с малки потици. По-
56 някога един малък, микроскопически потик служи за импулс на нещо велико. Природа¬та започва с малки потици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръ¬ща внимание на малките величини. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нъчцата. Запри-м-Ьр, вие тр-Ьбва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хора1а да ви дават; вие да мислите за другиг, или Т-Б да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нтлцата. За всЬко нъчцо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпро¬са, вие сте дошли до правия пжл, до права-та м-врка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, чов-Ък трябва да знае причината на нъчцата. Вижда¬те, че някой прави едно движение с ръка-.та си, като че вика нтзкого. С това движе¬ние той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която пра¬ви това движение, има посока отвътре на-вън. Друг път той прави движение с рж-ката си, като че пжди н-Ького. И това движе¬ние се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на никакво желание в чо¬века. Изобщо, всЬко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина^ За да дойде до положитед-
57 ни знания, чов-Ьк тр-Ьбва да знае вътрешна¬та връзка между всички прояви. Чов-Ьк трябва да изучава вътрешна¬та връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения живот. Докато не разбере проявения живот на при¬родата, човек не може да разбере и своя животъ^ От правилното разбиране на н-Ьща-та зависи и вашето правилно проявление. Н-Ь-кои искат да познаят Бога. Т- могат да « познаят Бога дотолкова, доколкото позна-ват Неговит- прояви. Щом познават Него¬вит- прояви, и т-Ьхният живот ще бж.де пра¬вилно изявенъ^ Не жив-Ье ли добре, чов-Ьк не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същ-ността на н-Ьщата. Н-Ькой изучава Канта, или друг н-Ькой философ, а не се интересува от проявит- на Бога. Той знае, че в проя¬вит- си Кант бил точен като часовник, а сам не е точен в своит- задължения. Какво се ползува от това знание? Добре е чов-Ьк да бъде точен, но той тр-Ьбва да знае, коя е причината на точността. — Кога е точен чов-Ьк? — Когато обича. Чов-Ьк е точен по отношение на он-Ьзи, които обича. Към он-Ьзи, които не обича, той не е точен. Това не е правилна проява. Да бъде чов-Ьк точен, това подразбира проява на точността в всички случаи на живота, както към он-Ь¬зи, които обича, така и към он-Ьзи, които не обича, Следователно, преди да е проучил жи-
58 вота на хората, чов-вк трябва да е проучил живата природа, като м-Ьрка на нъщата. ВсЬ-ки чов-Ьк е интересен дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява^Жи-вотът на отделния чов-Ьк е интересен за самия него, но не и за другит-. Да се занима¬вате с личнит- прояви на чов-Ька, това зна¬чи, да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това, кой как ял, как се обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това, животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, кои¬то н-Ьмат никакво приложение. ВсЬки чов-Ьк има свои специфични прояви, които н-Ьмат нищо общо с живота на природата. Като е дошъл на земята да учи, чов-Ьк тр-Ьбва да спре вниманието си върху прояве¬ния живот на природата като образец за всички. Като изучава този модел, по него чо¬в-Ьк може да пресъздаде и своя живот. Не може ли да направи това, той нищо не е по-стигнал. Ще кажете, че в-Ьрата на чов-Ька в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. В-Ьра без образец нищо не струва. Като не могат да нам-Ьрят правия път на живота, хората философствуват върху въ¬проса, как е създаден св-Ьтът, как е създа-ден чов-Ьк и т. н. Животът не се разре¬шава с философии. Учене, работа и прило¬жение се иска от чов-Ька. Той тргЬбва да на¬блюдава проявения живот на природата, да ю изучава и наученото да прилага в своя
59 живот, с цел да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа^ Като не разбират законигБ на прояве¬ния живот, хората лесно се обезсърдчават и казват: Животът е лош. Кой живот е лош? Човешкият, неразбраният. Обаче, про-явеният живот на Бога е добър. Кои пж-тища са лоши? Ненаправенитъч Направенит пътища са добри. Кои мисли са лоши? Не-проявениг. — Защо? — Защото в тях все има нещо скрито, а в скритиг работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. ЗапримЪр, влизате в един дом и вижда¬те, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаиг добре изчистени и наредени, огъньт запален, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно с домакиниг и очаквате другитъ- гости. Разговаряте се весе¬ло, приятна ви е ц/Ьлата обстановка. — Защо? — Проявен е животът на тъ\зи хора. Вле¬зете ли в дом, дето животът не е проя¬вен, вие веднага излизате навън. Казвате: Живот н-Ьма в този дом. От това гледи¬ще, всеки чов-Ьк, вевки дом, всЬко обще¬ство, вевка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по обра-зец на проявения живот на Бога. Вън от този живот всичко е празна работа. Непроя-веният човек е подобен на спеща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявеният и .непроявеният чо-
60 в-Ьк рЪзко се различават. Проявеният чо-вЪк е познал Бога и следва Неговия пжл. В който дом вл-взе, той е внимателен към всички, били ГБ деца, възрастни и стари. Той е готов на всЪкаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, той има добра обхо¬да с ученицитъ- си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания. Ученицитъ* го обичат и с разположение го слушат. Ако учительт не знае, как да постъпва с уче¬ниците си, гр-вшката е негова. Този учител не е разбрал проявения живот на природа¬та, нъчма модел, според който да постъпва. Като ученици, вие всЬки ден тр-вбва да изправяте погр-Ъшкит- си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погр-вшки. Изправяте ли ги по този начин, всички усилия отиват напразно. В процеса на самовъзпитанието си, чов'БК тр-вбва да разбира великиг закони на живота и да се съобразява с т-юс. Кога¬то сверже своята мисъл с Божията, чов-вк никога не гр-Ьши. Когато е в св-втлина, чо¬в-вк пак не гр-Ьши. Когато в съзнанието на чов-вка е светло, всички грешки са из¬ключени. Дето има св-втлина, там не съще-ствува никакво съмнение, никаква лъжа, ум-раза и т. н. Проявеният живот на Бога е живот на св-Ьтлинал Ако сте познали този живот, тр-Ьбва ли да се съмнявате, да се обиждате и гн-ввите? В проявения живот на природата н-Ьма причини, които могат да
61 изкарат човека от релСиг на неговото равновесие. Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облаче. И ЖИВОТНИТ-Б мислят само за себе си. Чов-Ьк, обаче, като мислещо сжхцество, стои по-високо от животнктъч Той има дру¬ги стремежи. Щом е така, човт^к трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовьта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото н-Бма да има образец, по който да жив-Ье. Животът на пчелата е част от про¬явения живот на природата. В това отно¬шение ЧОВ-БК може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно, къде да отиде и от кои цвътя да събира мед. Като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, да се ползуват всички от него. Тя живъе за себе си, но жив^Ье и за общото. От време на време пчелитъ- се роят: старите напущат кошера, отиват в друг, а младите оста-ват в стария кошер. Между хората за-конът е обратен: младитъ- напущат бащи¬ния си дом, а старит-в остават. Това, кое го наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато сли¬зат на земята. В един ден слизат от невидимия свтзт около 10, 20 или повече хи-
62 ляди души и се разпръсват по цътшта земя. Женитба, която има за основа любовьта, не е нищо друго, освен проявление на Бога. И тъй, да се влюби човек, това значи, да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича.. Не вижда ли проявле¬нието на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човек е на крив път. Казано е, че Бог е Любов. Сле¬дователно, обичате ли никого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас. Обича ли ви нтзкой, Бог се проявява чрез него. Кога¬то не обичате н-Ъкого, това показва, че Бог още не се е проявил в него. Вие не може¬те да го обичате за неговото лично проявле¬ние. Не се занимавайте с личния живот на човтжа. Започне ли Н-БКОЙ да ви говори за СВОИТ-Б бж.дещи планове, не се увличайте. Че в бъдеще той може да стане ангел, това не е важно за вас. Важно е, какво представя чо-в-Ьк днес и какво може в този момент да направи. Чов-Ък, в когото Божественото жи-в-Ье, може да направи това, което и ученитъ-не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи само до легло¬то на болния, за да може последният да ста¬не от леглото си и да оздравее. Как е ста¬нало това, и той не знае. ВСБКИ ЧОВ-БК, В когото Божественото жив-ве, счита, че е есте¬ствено хората да бж.дат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си.
63 Важно е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият ЧОВ-БК знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всеки чо-в"Ьк е извор, който постоянно блика — от него зависи да дава, или да не дава на хора¬та от своята вода. Ако не дава, това показ¬ва, че кранът на не! овия извор е заключен. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърцето, че го боли глава. Много просто! Щом ти е тежко на сърцето, отключи го. Като блика водата, и мъката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. — Как ще стане това? Как ще отключа ума и сърцето си?—Както си ги заключил. Ако си ги заключил надъхно, сега ще завертиш ключа нал-вво и ще отключиш. Лесно се от-ключват сърца и умове. — Как? — Чрез даване.дДайте на най-големия си враг една сума, запримър, от две-три хиляди англий¬ски лири, и той веднага ще се примири с вас. Така постлшва и природата. Тя всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири неиримиренитъ- пожежду си и да уякчи връзките на онези, които се обичат. Дето нтзма даване, там никакво примиряване не може да стане. ЧОВ'БК не може да про¬сти на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо. Хората с трябва да отворят сърцата и умовете си и
64 да започнат да дават, както Бог дава, да1 видят, какво означава проявеният живот на Бога., Време е вече всички хора да се свер-жат с проявения живот на природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успт^х в работите си. Не напра-вят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси. Две категории хора съществуват в света : бедни и богати. Бедните представят ония хора, кои¬то не са направили връзка с проявения жи¬вот на Бога, а богатите — ония, които са. направили тази връзка. Беднитъ- са разочаро¬ваните моми и момци от любовьта. Ще ги срещнете необлечени, с скъсани дрехи и обуща, отчаяни от живота. Богатите са. ония напети, добре облечени и здрави моми и мом-ци, които са намерили своя идеал. Бедните отричат братството и равенството. Те отри-чат и любовьта — от всичко са разочаро¬вани. Богатите говорят за братство и за ра-з венство. Братство съществува само в лю¬бовьта. Вън от любовьта никакво братство не съществува. Брат е онзи, който държи в ума си благото на своя ближен, както държи своето благо. Затова и Христос е ка-зал: „Люби ближния си като себе си!" Да любиш ближния си като себе си, това е мер-ка, поставена в самия човекъ^ Всеки човек люби себе си и оттам той знае, как трябва
65 да люби ближния си. Това е втората запо-въд, дадена от Господа на човека. Първата и най-голяма заповъд е да въз-любиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Значи, умът, сърцето, ду¬шата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с любов към Бога. Така изпъл¬нен, в човтжа н^ма да остане мъхто за нищо друго..Да бъде изпълнен чов^к с любов към Ъога, това значи, да обича всички живи същества на земята. Бог включва всичко живо в себе си. Дръжте се за тази заповЪд и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всич¬ки противоречия ще изчезнат от живота ви. Казано е, че любовьта разрешава всички про¬тиворечия. Любовьта примирява нъчцата. —Ама грътпен съм. Как тр-Ьбва да се обърна към Бога? — Към Бога ще се обърнсш като гръщшик. Как се обърна блудният син към баща си? Той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слу¬га. Много грешници се молят на Бога, счи-тат се гръчпни, а същевременно Го морали-зират, предявяват свои искания. Смирение се иска от чов-вка. Като се моли на Бога, той тр-Ьбва да признае, че се е объркал и да иска повече светлина, да се изправи. Щом обича себе си, чов-ък лесно може да се изправи. От любовьта към себе си, той ще мине в любов към Бога. От любовьта към Бо! а ще иристжли в любов къмъ 5
66 своя ближен. Това значи, да се интересува човек от проявения живот на Бога. Заин¬тересува ли се от този живот, той ще за¬брави себе си. Щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за нега, Мисли ли чов-Ьк само за себе си, Бог непременно ще го забрави. Следователно, иска ли да се спаси, чо-ятж трябва да забрави себи си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човтжа, живо-тът на последния нтема да излъзе на добър край. И най-после, ако Бог и чов-вк не ми-слят за ближните си, светт никога н-вма да се оправи^Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас. Като му помагате, и вие трябва да за-бравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота. Всички хора тр-вбва да приложат тази философия, за да дадат път на Божестве¬ното в себе си. Като отвори ума и сърцего си за Божественото, чов-Ьк придобива усЬт към Него, разбира, какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Бо¬жия. Като изпълнява съзнателно волята Бо¬жия, чов-вк може мъртви да възкресява, бол¬ни да лекува, да изправя всички свои сла¬бости н неджзи. Които искат да проверят това, могат да направят опит. Няколко ду¬ши, които си хармонират, да отидатъ
Ь7 при Н-БКОЙ болен, и в името Божие да на-правят молитва за него. Ако са. били свер¬зани с Бога, болният моментално ще оздра¬вее. Щом видят, че болният е на крак, всътш в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са до¬шли с специална мисия. Нека болният каже, че Бог I и е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бо1а да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моя-га сила се показва чрез твоята немощ." Апо¬стол Павел разбра, че този трън му бъ-ше даден, за да не се възгорд-ве. Ко1атоду-хът му се подигаше, винаги трънът загова¬ряше в него и го предпазваше от възгордя¬ване. Апостол Павел казва: „Всичко сче-тох за измет, за да позная Господа". Вие тр-вбва да кажете: Всичко счетох за измет, за да позная проявената любов, да позная проявения живог на Бога, да позная велика¬та истина., Любовьта твори, създава красиви и велики нътца в св-Ьта. Без любов всичко е преходно, временно и се топи, както енътът от яркиттз слънчеви лъчи. Който разбира закона на любовьта, той казва: „Око не е видело и ухо не е чуло това, кое¬то любовьта е приготвила за он-взи, които я прила1атъ". Любовьта осмисля всички нъща.
68 Като посети човт>ка, гой забравя себе си, т. е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото в света, което обединява всички нт>ща в едно п/Ьло. Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от себе си". Аз казвам: Който иска да разбе¬ре проявения живот на любовьта, той трябва да забрави себе си. Да забрави ЧОВ-БК се¬бе си, това значи, да заспи за злото, за отрица¬телното в св-вта, за дълговетъ~ си, които днес не може да плати^ Има нъчца, които човек трябва да забрави, но има нт>ща, които тр-Ьбва да помни. Безплодният чов-Ьшки жи¬вот представя полици, които тр-Ьбва да се плащат. За този живот, именно, човтЧк трябва да заспи. Идването на любовьта в чове¬ка представя онтззи големи суми, с които той никога е услужвал и днес му се връ-щат. Когато любовьта дойде в човека, тя плаща всичкитъ1 му задължения и му дона¬ся он-взи пари, които той никога е давал на своитъ1 ближни. Когато изворитъ- на вашия живот потекат, вие лесно ще изплатите дъл¬говете си. Щом сте в изобилието на живо¬та, и вие, и вашит-Б ближни ще имате от то¬ва изобилие. Изворът е в състояние да из-плати всички дългове на чов-вка. Изобилието урежда всички работи. Божественото начало в човтжа ние наричаме изобилие. То разреша¬ва всички противоречия в човешкия живот.
69 — БогъеЛюбов. Бог е Мж-дрост. Богъе Истина. Божията Любов, Божията МъдростьиБо-жията Истина пребъдват в нас.
4. Лекция от Учителя, държана на 18 септемврий, 1929 г. София.—ИзгрЪв.