Размишление върху светлината Два основни елемента опредътзят посо¬ката на човешкия живот: мислите и желания¬та му. Следователно, за да разберем посока¬та на движението на даден човек, ние трябва да познаваме неговит мисли и желания. Не познаваме ли неговите мисли и желания, ние никога н"Ьма да разберем посоката, в която се движи този човек.
фиг. 1 Представете си, че имате две точки вън от окржжността, точките 1 и 2. За да се
140 съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка, вътре в кръга, например, през точката А — център на кръга. За да се реализира една мисъл, т. е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Н'Ьма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише. Какво се ползува човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не фор¬мата. Същото се отнася и до къщата. Всъ-ка къща е важна дотолкова, доколкото има живот в нея. Колкото красива да е къщата, щом е празна, тя не представя особена цен-ност. Каква ще бъде една къща, как ще жи-втзят хората в нея, това зависи от гЬхната интелигентност. Ако собственикът на къща-та пожелае да я направи с малки прозорци. обърнати на север, след известно време и той, и жена му, и децата му ще усътят фи¬зическо неразположение, а могат и сериозно да заболеят. Коя е причината за това нераз¬положение? Малкото светлина, която влиза в къщата. Всъка къща се нуждае от голями и широки прозорци, обърнати на изток и на юг. Сега, като разглеждате чъртежа на фигу¬ра 1., вие можете да се запитате, защо лип-сват числата 3, 6 и 9. Тези числа са резул¬тати. Числата 1 и 2 са творчески, т имат отношение помежду си. Числото 3 е резултат,
141 получен от съединяването на 1 и 2. Шест е получено от съединяването на 2 и 4, а де-вет — от съединяването на 4 и 5. Числата 2 и 4, 4 и 5 са също творчески. Сега, ако напишете отношението 1:2. това показва, че имате отношение на мисъл към дадено желание. Това отношение може да се напише обратно—2:1. В първия случай мисъл-та бЪше по-силна от желанието, вследствие на което постжлката, т. е. числото 3, което е ре-зултат от съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисълта. В втория случай има¬ме отношението 2:1, т. е. едно силно желание към една мисъл. В случая желанието взима надмощие над мисълта. и резултатът 3 ще има качествата на желанието. С отношенията на живит числа едно към друго се обяснява, защо в едно семейство някога се раждат по¬вече момичета, а някога — повече момчета. Ко¬гато майката е по-силна, раждат се повече момичета; когато бащата е по-силен, раждат се повече момчета. Съвременнит хора се стремят да измъ-нят посоката на своя живот, да внесат из¬вестно подобрение. Човек не може да измъ-ни посоката на своя живот, ако не разбира законит на своит мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в едно благородно желание, или едно свое желание в една светла мисъл, ако нтзма един център, или една свещена идея, към които да се стреми. Верата в Бога е център,
142 който трансформира ЧОВ-БШКИГБ МИСЛИ И жела-ния. Значи, човек трябва да верва в Бога, за да измени посоката на своя живот, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремеж към добър живот. Ако не се стре¬ми към този център, ЧОВ-БК не може да жи-въе добре. Ако няма добри мисли и желания човек никога не може да бъде щастлив. До-брит мисли и желания не сж.ществ\ват вън от човека, като нътцо отялечено, непостижи¬мо. Т са в самия него и произвеждат ра-дост първо за него, а после и за окржжава-щит. Първата задача на човека е да опреде¬ли посоката на своит мисли, желания и по¬стъпки. Щом опредъли посоката им, той ще определи и посоката на своя живот. Ка¬то определи тия нъща, тогава само човек може да се занимава с въпроса за човешка-та душа. Преди да пристъпи към отяле¬чените въпроси, ЧОВ-БК трябва да реши бли-зките. Какво представя човекът? ЧОВЕК е това, което разбира посоката на своит ми¬сли, желания и постъпки. Човек е това, което разбира посоката на своя живот. Казват за човека, че е единица. Какво представя човек като единица? Същество, пълно с чувства. Че е пълен с чувства, това още не значи, че е пълен с любов. Чувствата не подразбират любов. Любовьта е мощна сила, която споява всичко в едно ^ цъло. Любовьта е извън човешкитъ- мисли,
143 чувства и действия. Тя се движи извън по¬соката на човешкия живот. Човек ще раз¬бере любовьта, само когато разбере своиг мисли, чувства и действия, когато разбере по¬соката на своя живот. Като отд-влна едини¬ца, човек е резултат на посоката на своя живот, на СВОИТ-Б мисли и желания, които представят отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, чо-вЪк остава само с отношението 1:2, или 2:1, но без център, през който да прекара СВОИТ-Б мисли и желания, с цел да ги трансформира. Какво представя центърът? В широк смисъл на думата, център е онази точка, в която човек реализира СВОИТ-Б мисли и желания. Запримъф, лицето А има мисъл и желание, 1 и 2, т. е. иска да си купи дрехи. Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но н-вма пет пари в джоба си. Той се стре¬ми към нтзкакъв център. В случая бан-керът е центърът, който ще му даде въз-можност да реализира желанието си. Следо-вателно, има ли център, към който се стре¬ми, чов-вк може да извади от него всичко, каквото пожелае. Значи, при числото едно се явява мисълта да си купите дрехи. После ми¬навате през центъра, който ви помага да ре¬ализирате мисълта си и продължавате към 2, точка на реализираното желание. Същото може да се каже и за точкитъ- 4 и 5. При точка 4 се явява мисълта, която тр-Ьбва да мине през известен център и да се отпра-
144 ви към точка 5, дето е реализираното жела¬ние. Същото нещо става и в точките 7 и 8. Като се движи от 1—8, човек образува един кръг на движение, в който мисли¬те и желанията му се редуват после¬дователно. Ако мислит и желанията на човека не се реализират, т остават безплодни. Като жив-ве, чов-вк трябва да се стреми да реализира своит мисли и желания. Не ги ли реализира, няма ли никакви постижения, т мязат на окапали, но неоплодени цвето¬ве. За да има постижения, мислит И желания¬та на човека трябва да бъдат съществени, да му дават импулс за реализиране. Кой може да бъде център на ЧОВ-БШКИГБ мисли и желания? — Христос. Ако мислит и же¬ланията на човека не минат през Христа, като през вътрешен център на човешкия живот, т никога не могат да се реализи¬рат. Стремете се към Христа като към център, към който да насочвате мисълта си, за да се трансформира в благородно же¬лание. Втория момент вие ще насочите же^ ланието си към същия център — Христа, за да трансформирате посоката на своя жи¬вот. Следователно, каквото да прави, чов-вк неизбъжно трт>бва да мине през центъра на Христовия живот. Само по този начин не-говит мисли, чувства и действия ще вземат права посока на движение. Като се движи около центъра А, човек образува единъ
145 кръг, който постепенно се увеличава. Като мине през центъра на Христовия живот, чов-Ьк започва да възприема Неговит ми¬сли и желания, да се вглежда в страда¬нията и мъчнотиит на хората. Макар и да не е по СИЛИГБ му, но в него се явява же¬лание да спаси света. Това са мисли и же¬лания на Христа. Тази задача е лесна за Хри¬ста, но за обикновения чов-Ьк е невъзможна. Като ученици, вие трябва да си дадете отчет, кои мисли и желания са ваши и кои— чужди. Ваша мисъл, ваше желание са. тези, които в даден момент можете да прило¬жите. Мислите ли, че Ц/БЛИЯТ кош с хл1зб, който носите на гърба си, е ваш? Само един килограм хлъб е ваш, а останалитт? хлъ-бове са чужди. Още по пътя ще ви сре-щнат бедни, гладни хора, които ще разгра-бят хлъба и ще ви оставят с празен кош на гърба. С чуждото чов-Ьк не може да се осигурява. Каква радост е тази, която днес преживявате, а утре изчезва? Радост, която ту се явява, ту изчезва, не е ваша. Следова¬телно, Христовият живот може да бъде център само за онзи, в когото този живот се е проявил. Не се ли е проявил Христос в човека, и животът на Христа не може да бъде негов център. Днес хората имат отношение към Христа, понеже Той се е явил веднъж на земята. Ако никак не б-в-ше се явявал между хората, ГБ нямаше да имат отношение към Него. Може ли да се ю
не молите на същество, което не познавате и което не ви познава? Дете го вика майка си, и тя се обръща към него, защото детето по¬знава майка си, и майката—детето. Много хо¬ра се обръщат към Бога, молят, се искат нъхцо от Него, без да Го познават. Моли¬твите им, обаче, остават без отговор. — Защо? — Нито ГБ познават Бога, нито Той ги познава. Други н-вкои не се молят, но орат и свят, вследствие на което ниви¬те им раждат изобилно. Те работят и се трудят. Твхната работа е молитва. Те по¬знават Бога чрсз житното зърно, създадено от Него и, като ю обработват, сверзват се с Неговия създател. Така и Т-Б познават Бога, и Бог ги познава. Ако двама приятели искат да запазят отношенията си, да не се разд"Блят, от каквато посока на мислите и на желанията си да изхождат, тт> всъкога трябва да се срътдат в центъра А, в ре-алността на живота. Когато се говори за Христа, мнозина Го считат за голям философ, как го много от философите на миналитт^ векове. Грамадна е разликата между Христа и философите. Хри-стос си е поставил задача да спаси чо-вечеството, а философите — да го облекчат. Когато спасява хората, Христос 1и вади от техния свет и ги завежда в своя свет. Когато облекчават хората, философите им донасят хлеб, ако са. гладни, но ги еста-вят да живеят в старата си кжтца. При
147 това, този хл-Ьб ще им послужи само за един ден, на другия ден ще се намЪрят пак при сж.щитъ' условия — гладни и не¬щастни. Христос въвежда човтжа в реал-ността на живота—в изобилието, дето вода¬та постоянно извира. Христос води човека при извора, отдето сам може да пие, когато иска и колкото иска. Той е осигурен на ц-вл живот. Остави ли се хората да I о облекча-ват, днес ще му донесат една чаша вода, но утре пак ще жадува. Приложете филосо-фията на Христа, за да получите истински по-стижения. И без тази философия ще имате постижения, но постиженията на болния, на невежия, на слабия. В тия постижения чо-В-БК е изпълнявал все чужди желания. Чу¬ждите желания не водят към добър край. Някой се заеме да прави кж.щи. Той си на¬прави две-три къщи, даде ги под наем, и всЬки месец ходи да събира наеми от ки¬раджиите си. Той направил тия клици под чуждо влияние, а не по свое собствено жела¬ние и после съжалява, че му създали големи неприятности. И критикът е подобно нещо. И той ходи от човтж на чов"Ьк да крити¬кува, т. е. да събира наеми. Една къща е до¬статъчна на човтжа. Тази къща е неговото Т-БЛО, в което той жив-ве. Ако може да ста¬не господар на своето Т-БЛО, той е изпъл-нил задачата на своя живот. И тъй, иска ли да стане господар на себе си, чов-вк трябва да приеме новигЬ
148 идеи'и да ги приложи. Щом приеме новит<в идеи, той трябва да се откаже от старите. Старите и новит- идеи не могат да ЖИВ-Б-ят на едно място. Срещнат ли се н-вкъде, тъ- непременно ще се стълкновят. Докато не напуснете старитт» си къщй, вие никога н-Ьма да вл-взете в новитъ\ Напуснете старит-в, не-хигиеничните си къщи и влезте в новите, които са. св-втли, просторни, хигиенични. За да стане това преместване, вие трябва да прилагате. Без приложение нЪмс постижение. Човек е недоволен, защото не при-лага. Недоволството показва още отежтет-вие на център. — Не мога да > се ч моля. — Н-вм^щ център, — Не мога да мисля. — Н-вмаш център. — Не съмъ' разположен. — Н-вмаш център. „— Какво да направя? — Начъртай една окржжност, прекарай три-т- линии в кръга, мисли върху тъ^х,, върху центъра, докато тазн идея оживее в тебц — Защо не получавам отговор на молитвата си? — Защото не си • готой на жертва за Господа. Когато чов-вк пожертвува всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. Щомъ |се отрече'от себе си и пожертвува всичко 'за Бога, човек отново получава онова, което е5изгубил. Така стана и с праведния Иов. Той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, но щом се отрече от себе си, отъ своя живот зарйди Господа, всичко отново му се верна, нО по-хубаво, по-изобилно.
149 Един американски проповъдник, до-бър и благочестив човек, прапов^вал Христовото учение цъли 20 години между езичницит на остров Цейлон. Един ден, като си дал отчет за своята работа, изпад-нал в голямо противоречие с себе си. Той си казал: Цъли 20 години работих, но ни¬що не постигнах, не можах да обърна към Христа нито един езичник. Той търсид причината за неуспъха си ту вън от себе си, ту вж.тре в себе си. Недоволен от ра¬ботата си, един ден той изгорил диплома с,и, свикйл всички езичници на събрание и им казал: Много време ви проповъдвах, "но има нещо, което не изпълних, не прило-жих учението на Христа, както трябва. Ето, Христос е казал, че който има две ризи, тбй трябва да даде едната на своя ближен, който няма нищо. Сега, вземете от дома ми, кой ка-квото иска. Оставям всичко на ваше разполо-жение. Езичницит веднага отишли в дома Му, и всеки взел, каквото му трябва: маса, стол, дрехи. Като се вернал в къщата си, проповъдникът не намърил нищо. Къщата му била съвершено празна. Въпръки това, той почувствувал голямо успокояване, че из-пълнил нещо от учението, което проповъд-вал. В този момент двама езичници се обърнали към Христа и станали истински Христови последователи. Останалит езични¬ци започнали да мислят върху това, което направили, и един след друг връщали , то-
150 ва, което взели от дома на проповедника. Те разбрали, че не постъпили добре. Те обик¬нали своя проповЪдник и започнали редовно да посещават проповедите му и да изпъл-няват, каквото им се говорило. — Какво показва това? — Човтж трябва да се изпита. Ще кажете: Добре е, ако всичко, което чов-Ьк е изгубил, се верне. Ами ако не се верне?—Дали ще се верне, или не, придобив¬ката седи в обръщането на двамата езични¬ци към Бога. Като души, тъ- струват повече от всЬкакви материални блага. Следовател¬но, като се натъкне на известно противоре¬чие, чов-Ьк трябва да мине през центъра и след това да търси причината на противо¬речието. Когато мине по пътя на напреднали¬те, на разумните същества, тогава само чо-Бъчг те придобие истинско познаване на све¬та. С други думи казано: нещата стават ясни за човека, когато Божественото начало се пробуди в него. Това значи: невъзможно¬то за човека е възможно за Бога. Невъзмо¬жните неща в периферията стават възмо¬жни в центъра. Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един момент , но само когато човек жи¬вее в центъра. И тогава, ако не впрегне свое¬то богатство, знание, своите мисли, чувства и способности в некаква велика работа, чо-
151 в-Ьк напразно жив-Ье при добри условия. Ако оборът на човека е пълен с коне, които само храни, а не впръга на работа, т са. безпредметни. Щом храни коне, ЧОВ-БК трябва да ги използува. Не може ли да ги изпол¬зува, по-добре да ги пусне на свобода в го¬рата Безсмислено е да има човтж коне, да разправя за т-вхната порода, да ги показва на хората, а да не ги използува. За да осмисли живота си, човтзк тр-Ьбва да има център. Без център той ще пада, ще става и нищо няма да разбере. Всички талантливи, гениал¬ни хора, всички светии имат център в своя живот, вследствие на което тъ- сьздават наука, музика, поезия, изкуство и помагат на човечеството. ТБХНИЯТ живот е осми-слен отвън и отвътре. Днес всички хора се намират пред този цеитър и се страхуват да минат през него. — Защо? — Нагорещен е този център. Минат ли през него, тт^ ще се стопят. Какво зло има в стопяването? Ако сте лед, ще се стопите и ще се превернете в вода. Като лед вие сте били инертни, ми¬слили сте само за себе си, а като вода започва¬те да поите, каквото срещнете на пътя си : растения, дървета, животни и хора. Всички ви поздравяват и пожелават добър пжл към морето. Кое е по-добро за човека: да седи на едно мтзсто или постоянно да се движи? Животът на съзнацието е движение към/ь
152 великия център. Спре ли се движението на съзнанието, ЧОВ-БК се превръща в лед и каз¬ва, че животът няма смисъл. Щом животът на чов-вка се обезсмисли, спасението му е в цен¬търа. Там той ще се изпита и разбере, дали неговит- мисли и желания са устойчиви, каква е тт>хната посока на движение и т. н. Мнозина говорят за своето минало. Миналото е ОТЖИВ-БЛО времето си. Настоя¬щето трябва да се реализира. Ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато в него не приижда вода да го опреснява. Ако н-Ьма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човек жив-Ъе с стари-ттз си разбирания, и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия жи-вот, без да прилага Словото Му, в Ско¬ро време ще се изпари, ще замяза на пре¬съхнало езеро. За да не дойде до това поло-жение, всЬки ден човечк трябва да реали¬зира по една красива мисъл и по едно въз¬вишено желание. Това струва повече от ця¬лата философия на евтуга. Като ученици, вие тр-вбва да работите върху себе си, да не бъдете едностранчиви. Като метод за работа, стремете се към центъра на Христовия живот, да се сверже¬те с Него. Свержете ли се с Него, вие ще урегулирате вашитъ' мисли и желания, ще до¬биете самообладание. Всичко това ще осмисли живота ви. ВсЬка вечер мислете за цельта
153 на своя живот, а през деня работете за ре-ализиране на тази цел. — Само Божията Любов носи пълния живот. 9. Лекция от Учителя, държана на 23 октомврий, 1929 г. София.—Изгръв.