Неоцененото богатство
Исаия, 64 гл.
В живота на съвременните хора съществува едно голямо богатство, за което те не подозират. Ако го знаеха, те щяха да бъдат кандидати за него. Всички хора са слушали да се говори за това богатство, но под много прозаично име, вследствие на което не са гледали на него като на нещо ценно. – Кое е това богатство? – Недоволството. Дето и да отидете, навсякъде ще срещнете недоволни хора. – Защо са недоволни? – Защото търсят нещо, което никъде не съществува. Мнозина мислят, че са дошли на земята да благуват и, ако не намерят това, което очакват, стават недоволни. Много естествено, че човек не може да намери всичко, каквото желае. Запример, някой може да иска мляко от птичка. Ще намери ли? Не може да намери. Днес никъде не можете да намерите птиче мляко, а дали някога ще намерите, това е въпрос. Обаче, сега има вече масло от чесън, с което лекуват различни болести. Едно време чесново масло не съществуваше. Едно време чесънът минаваше за нещо просто, малцина го употребяваха, а днес и най-образованите хора го ядат. Лекарите препоръчват чесъна за лекуване на много болести.
Казвам, че недоволството е едно от големите богатства. Защо? Защото всички хора стават недоволни, след като минат през големи изпитания и мъчнотии. Детето расте, става ученик, слуша лекциите на своите учители и професори за създаването на света. То се занимава с различни изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е в теориите на науката и на живота, човек е доволен; той мисли, че се намира в рая. Щом влезе в опитната страна на нещата, той вижда, че теорията не се съгласява с практиката и започва да става не доволен. Младата мома и младият момък си теоретизират, как ще живеят, как ще си помагат. Докато се оженят, те си пишат любовни писма, доволни са от живота. Щом се оженят, теорията им пропада, и те стават недоволни. – Защо? – Всеки търси своето право.
Всички хора се оплакват от неправдата на живота. Преди всичко, човек трябва да бъде справедлив към себе си, т. е. към своите мисли, чувства и постъпки. Често човек мисли, чувствува и постъпва не така, както трябва, и изпада във вътрешна борба. Докато момата и момъкът не са женени, те мислят, че са от Бога създадени, че по-добри и благородни същества от тях няма, но като се оженят, виждат, че се излъгали, че са изгорели. Те търсят начин да се освободят един от друг. В края на краищата, и двамата отстъпват. Те намират, че заради доброто, заради съдържанието, което Бог е вложил в тях, могат да се търпят. И домакинята, като готви, постъпва по същия начин. Като пърже нещо в тигана, тя случайно се изгаря и решава да го захвърли настрана. Обаче, като види съдържанието в тигана, тя си казва: Заради доброто и хубавото, ще търпя болката и ще си продължа работата.
Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, мнозина запитват, защо даден човек постъпва по един, а не по друг начин. Каквито обяснения и да се дават, пак ще останете недоволни. То е все едно да питате, защо водата тече, защо вятърът вее, защо земята се върти и т. н. Много научни теории обясняват движението на земята около оста й и около слънцето, но и те не са задоволителни. Това са повече предположения. Ние живеем в свят на големи противоречия. Всички обикновени хора, даже и великите, са дошли на земята да изпият горчивата чаша на страданията и след това да си заминат. И в рая даже първите човеци опитаха горчивината на живота. Там имаше две дървета: дърво на живота и дърво за познаване на доброто и на злото. – Защо Бог постави дървото на доброто и на злото в рая? – Като предметно учение. Той каза на първите хора: Ще изучавате това дърво, без да ядете от него. Вие можете да изучавате свойствата на отровите само външно, без да ги употребявате вътрешно. Запример, вие можете да употребявате сярната киселина външно само, за чистене на металически предмети, за получаване на различни съединения. Приемете ли я вътрешно, тя ще ви изгори. Пазете се от отровите, били те физически или психически. Лошите и отрицателни думи са психически отрови, които причиняват големи пакости. Не е лесно човек да се справи с една психическа отрова. Защо трябва да казвате на човека, че е нечист, че е груб, че няма любов и т. н.?
Кой човек днес има такава любов, каквато трябва? Кой чопЬк се е пожертву-вал от любов за друшг хора? Като на-силят никого, той се жертвува, но тази жертва не е доброволно дадена. Така се жертву-ват и кокошката, и овца ха, и рибата. Много жертвоприношения има в света, но те ста-ват чрез насилие, а не доброволно. Човек страда, но не доброволно. Възлюбената страда от своя възлюбеи, но не доброволно. Тя пъшка, мъчи се, търси начин да се освободи от него. За предпочитане е възлюбената да напусне къщата на своя възлюбен, отколкото ц-бл живот да се карат и да се гле-дат накриво. Друг е въпросът, ако тя
232
може доброволно и с любов да остане при него, да дЪлят скърбите и мъчнотиите в живота. Тя седи при него и си мисли, че ще го възпита, ще го облагороди. Лъже се тя. Невъзможно е да възпиташ един човек, ако той сам не желае да се възпита. Ако момата успее да възпита възлюбения си, ще получи голямо възнаграждение. В небето е определена голяма премия за този момък или за тази мома, които успеят един друг да се възпитат. Това е задача, дадена на човека. Досега никой не е решил задачата.
Иоан Веслей, виден английски рефор-матор и проповъ\дник, почувствувал, че е сам в света, както Адам се почувствувал в рая, и си казал: Господи, добра работа си ми дал, но ако ми дадеш една другарка, с която да се разговарям, ще про-новядвам още по-добре. Молбата му се чула, и след време той се оженил. На третия ден след женитбата си. той казал на един от добрит'Б си приятели: Не струва човек да се жени. Скоро след женитбата му до-шъл един от неговите ученици да го пита, добре ли ще направи, ако се ожени. НамЪрих, казал ученикът, една добра мома между се-стрите, много набожна и предана християнка. Вярвам, че с нея ще жив'бя добре. Иоан Веслей му отговорил: Момата е добра, с Христа може да жив-ве добре, но не и с тебе.
Сегашяият св^Ьт е пълен с погрЪшки. Човек трябва да бъде буден, да не по-
233
втаря погртдшште на свт>та. НавсЬкъде виждате картини, в които има много погрЪшки. Защо трябва да мислите, че са идеални? Което е хубаво, трябва да признаете, че е хубаво, но погръшката си е погртллка, няма защо да затваряте очитт, си пред нея. Казано е в Писанието, че 15о1 твори нов свет – ново небе и нова земя. Сеганшият свЬт трябва да мине през огьш., ла се пречисти и претопи. Вгледайте се в отношенията на хората, ла видите, колко сл изопачили живота си.
Двама братя, съседи, I оворят за любов, за братски отношения, за християнство, а вдигнали помежду си голяма ограда, или бодлив тел, да не объркат границите си. Две сестри жив-бят заедно, но една за друга гово-рят лошо. Едната е богата, другата – бедна, но не си помагат. Достатъчно е да се вслушате вечер в човека, когато остане сам, да чуете оплаквания, мърморене, недоволство. Като слушам с радиото си тия неща, каз-вам, че това са актьори, на които добре плащат. Някой е написал голтша житейска драма, и хората играят роли на действуващит-Б лица. Защо се оплаквате от ролите си? Никой не ви е заставил насила да играете една или друга роля. Всеки актьор е лобре пла-тен. Колкото е по-даровит, по-добре му се плаща. Виждате, че нът-сой цигулар свири. Вие отивате да го слушате. Казвате, че е велик цигулар. Велик е, наистина, за една вечер получава 50 – 60 хиляди лева. – Защо е ви-
234
ден този цигулар? – Защото получава много пари. Предназначението на музиканта не седи в събиране на пари. Според мене, ви-ден цигулар или музикант е този, който, като свири в някой град, дето хората се карат, може да внесе поне за една седмица братски и приятелски отношения между т-бх. Не може ли да направи това, той не е още истински музикант.
Съвременните хора очакват да получат нещо от света, но нищо няма да получат. Какво получава старият вол от господаря си, на когото години наред е орал нивата? Като остаръе волът, господарьт му ще каже : Пяма смисъл да храня този стар вол, ще го заколя, месото му ще продам, а от кожата му ще си направя цървули. Добре е да имам спомен от вола, който е работил заедно с мене на нивата. Господарьт има много спомени от вола, но какъв спомен има волът от господаря си? Той помни добре остена, който се забивал на гърба му. Той си казва: Това било християнски свет! Наистина, това е християнски свет, който само се бие. Отворете Библията и четете, какво пише за еврейския народ, който минаваше за избран от Бога. Т постоянно воюваха с езичниците. Правоверни и езичници се биеха, и всеки се обръщаше към своя Бог с молба, да победи неприятеля си. И днес християнски народи се бият, опустошават цъли градове и села, избиват мирното население,
235
избиват се едни други. След всичко това всеки очаква резултат. Всеки иска да знае, кой ще излъзе победител ш. тази война.
Два вълка се боряг за една овца. Тя стои настрана и гледа, кой от двамата ще победи. Минава един човт.к покрай овцата, вижда я, че стои и наблюдава, кои ще изл-взе победител, и казва: Слушай, плюй на краката си и бътай. 11'кма какво да чакапг, да ви-диш края на войната. Когато войната се сверши, нищо няма да остане от гебе. Докато кожата ти е здрава още, бътай. Така може да се каже днес на всички хора, до които огъньт още не е дошъл. Не чакайте да видите, кой ще победи, но стойте далеч от огъня, да не ви засегне. Когато войната се сверши, въл-ците ще се огледат и ще кажат: Напразно се бихме, овцата я н*вма.
Сегашните хора живеят в един свет на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизб-вжни. Сега се създава нов свет, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват този свет да дойде вече. Те го очакват преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си. То има още работа, има да взима от св1зта. Докато не получи своето си, злото няма да отстъпи. Вижте, какви дълбоки корени е пуснало злото в света. Днес мнозина мислят, че като наругаят някого, ще го оправят.
236
Днес навсякъде виждате насилието да управлява, но светът не може да се оправи чрез насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрез насилието човек учи, опитности придобива. Каква опитност ще придобие момата от своя възлюбен? Тя казва: изгорих се малко, но поне го познах. Десет момци ще я обикалят, и десетг ще я изго-рят, и тя мисли, че придобила някаква опитност. Десетте ще я изгорят по различен начин, а тя пак няма да ги разбере. Змията ще те ухапе по един начин, кучето – по друг, комарът – по трети начин, но ти все ще бъдеш хапан и нищо особено няма да научиш. Ако мислиш че ще знаеш, какво нещо е хапането, лъжеш се.
Едно н'бщо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Вънщните условия ех причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види, какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан, да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека.
По какъв начин трябва да се оправи святт? Единствената сила, която може да оправи свЬта, е любовта. Прилагали ли сте любовта, да видите, как действува тя? Мнозина си служат с силни средства, но, вмясто добро, те са причинявали зло. – Защо? – Количествата на силните средства са били големи. ТЕ са ги използували като лекарства,
237
но са ги употребили в голямо количество, 11е увеличавайте дозата на силните лекарства. Който си служи с любовта, той трябва да знае, каква доза да употреби от нея. И злото, и доброто трябва да се употребяват в уме-рено количество.
Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на движението си. Ко! ато дървото дойде до огъня, то непременно ще изгори. – Какво трябва да правпм, за да п.)бе1 нем злото? – Да се отдалечите от него. Казало е в Писанието: „Отдалечете се от злото". Единственото нещо, което може да спаси света, седи в отдалечаване от злото. Човек трябва да застане на такова место от злото, че да не изгаря, но да се ползува от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарува в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а в същност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо. което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема некоя лоша мисъл в ума си, или некое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуща злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.
238
Като четете 64. глава от Исаия, виждате, че и той се е натъкнал на злото между хората, вследствие на което изпада в противоречие. Исаия казва за Господа : „Ето, Ти си се разгневил, защото ние сгрешихме". ( – 5 ст.). Исаия се ужасява от злото в човека, което е причина за погр-вшки и престъпления. И тогава предава думите на Господа : „Дръжте злото вън от себе си, да не гръглите". Иска ли да не гр-вши, човек трябва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вън от себе си. Това значи, да се очисти от злото. Страшно е положението на човека, който е влезъл в областта на злото. И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва ударите на злото. И той минава през гол-вма вътрешна борба, докато се освободи от злото и противоречията в живота. Много работа се иска от човека, докато се справи с жестокостта на своето сърд-це. Виждате, че няколко малки деца стоят пред едно коритце, в което има сипани зрънца за птички. Те държат коритцето с една връв и чакат да дойде някоя птичка, да си клъвне от зрънцата. Външно децата са мили, кротки, но г замислят нещо жестоко за птичката. Щом дойде някоя птичка при коритцето, т-Б веднага дърпат връвьта. и тя остава под коритцето. После й се радват. – Защо? – Защото ще я опекат. Мома или момък си пишат любовни писма: Ти си моето щастие, без тебе не мога да жив-вя. – До-
2Л9
кога не могат един без друг? – Докато дръпнат връвьта. Който пръв е хванал птичката под коритцето, ще я опече и ще я опита. След това жената казва: Жесток е моят мъж! – Какъвто е той, такава е и тя.
Коя е причината за жестокостта между хората? – Безлюбието. Когато любовта царува между хората, тъ* не се измъчват. Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може да влт>зе и в пай-тяхна стая, без да ограничава другигк Представете си, че в малка стая трябва да жив-Еят сто души. При обикновените условия на живота, докато хората имат големи форми, като сегашните, това е невъзможно. Обаче, при закона на любовта това е възможно. – Как? – Ще се смалят. ще станат малки, като пчели. Не могат ли сто пчели да вл-взат в една малка стая и да бъдат доволни? Изобщо, любовта учи човека, кога да се смалява и кога да се уголемява. Големите и много желания правят човека гол-вм. И на широко да го туриш, все му е тясно. Малките желания смаляват човека. Той е доволен и на тясно, и на широко.
Днес Бог изисква от всички хора да Му служат. да бъдат проводници на Нсю-вата Любов. – Защо е нужно човек да служи на Бога? – Защото само по този начип той ще изучи законите на любовта. Без любов няма живот, няма щастие, няма здраве.
240
Ако не приемат любовта, хиляди години още хората ще се пържат в собственото си масло, както сега. Днес мъчно се прилага и възприема любовта. – Защо? – Не са готови още хората за нея. Който обича, не знае, как да обича; когото обичат, не знае, как да оцени любовта.
Какво виждаме в любовта на съвременните хора? Мзкоя млада мома обича един мо-мък. Той е доволен от любовта на момата, уважава я, радва й се. Докато не се е оженил за нея, той се радва и на майка й, и на баща й, цени ги; щом се ожени, уважението към родителите на възлюбената му изчезва. Същото прави и момата. Докато не се е оженила за своя възлюбен, тя уважава и цени и майка му, и баща му. Щом се ожени, те остават на заден план. Тя не им обръща никакво внимание. При такива отношения, злото царува в света, а доброто слугува.
Следователно, докато злото царува, вие трябва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законите в света показват, че злото царува. Който не се подчинява на неговите закони, смърт го очаква. Не изпълниш ли един от законите на злото, ще те оеж-дят и ще кажат. че Бог е наредил така. – Това е въпрос още. Дето Бог царува, там е раяг. Дето злото царува, пак е рай, но за силните, за големите. Там силните го-сподаруват, а слабите – слугуват. В рая,
241
дето доброто царува, е обратво: слабипб го-сподаруват, силните слугуват. Страшно е положението на слабия, когато силният господа-рува. Какво трябва да прави слабия, за да се освободи от рждете на силният? Той трябва да се обърне към Бога, да потърси помощта Му. Днес Бог иде в света да се всели между хората, да подкрепи слабитъч Само по този начин слабият може да се освободи от силния. Значи, Бог трябва да бъде тил на слабия, за да го избави ог ръката на силния. Освен Бога, няма друга сила, кояго може да освободи човека от влистта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тбх, никаква свобода не могат л.а имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. Дето царува злото, въпроси те не се разреша-ват правилно.
Разрешаването на въпросите се заключава в вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тЬх, тк ще ми станат народ, и аз ще им бъда Богъ". Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от еждбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвувал живота си в служене на Великия. ВсЬка жена или всеки мъж, които жертвуват живота си в служене един на друг, не са силни хора. Мъж, жена, майка, деца, всички трябва да
1й
242
пожертвуват живота си в служене на Бога. Щом служат на Него, т ще служат и на ближния си. Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Които иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а лосле ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе ей не само хората, но и растенията, и животнит. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели1 Бох в вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътре-шен мир и спокойствие?
Сегашните хора живеят в един свет, на който не са господари. Т имат един господар, който ги заставя да правят това, което не искат. Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло, насила го карат. Благодарение на това, всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. – Кой ще дойде? – Бог. – Как ще ги спаси? – Като . се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването е, че човек става госпо-дар на своите мисли, чувства и постъпки. Видите ли, че някой плаче, ще знаете, че той е далеч още от вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нещо да плаче човек. Пла-чът, както и дъждът в природата, имат
2-1.5
блаюприятно въздействие върху човека. Като плаче, човек се лекува. Казано е в Писанието: „Ще дойде Бог и ще изтрие всЬка сълза от очите на човека". Тогава няма да има причини за плач. Днес хората плачат, защото има причини за плач. Новият жи-вот изисква чисти, здрави, силни хора. Там не се позволява никаква нечистота. В който дом влезете, трябва да носите чистота. И тия, които ви приемат, също трябва да бж-дат чисти. Само така можете да очаквате вселяването.
СвЬтт се нуждае от юрои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее, и който живее в Бога. Ако Бог не жив^зе в човека, и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не еждим слабиг, но им посочваме път към освобождаване. Как ще еждите болния, че е нечист? Той е слаб и, без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува.
Време е вече силният да приложи закона на любовта. Силният трябва да приложи силата си, да разтопи злото в себе си и да го
244
пусне да изтече навън. Умразата е злото в човека. Тя е твердо вещество, което трябва да се разтопи. Как ще разтопите злого? Ще пуспеш повече топлина в сърцето си. Щом почувствуваш вътрешно разположение в себе си, ти си разтопил вече умразата. Щом разтопиш злото, ти си на прав път. – Не обичам този човек. – Много естествено. Той е зелена круша още. Един ден, когато узрее, ти ще го обичаш. Кой не обича зрълата круша?
Кйква е задачата на злото в света? Злото приготвя условия за идване на доброто. Злото казва: Днес аз съм господар на света. Аз искам да туря ред и порядьк, та като дойде доброто, нека използува този ред и порядьк, както намира за добре. В бъдеще доброто ще се ползува от реда и порядъка, който злото е поставило. Днес, при царуване на злото, благата не са еднакво разпределени между хората. В бъдеще, когато доброто царува, благата ще бздат еднакво разпределени между хората, и т ще имат добри отношения помежду си.
На едно място в Писанието Бог се обръща към народитт> с думит-в: „Докога ще ви търпя"? Наистина, докато хората се подчиняват на злото, те не мо!ат да бж-дат нито търпими, нито любими на Бога. Щом се откажат от злото и започнат да се подчиняват на доброто, те стават любими на Бога. Какво разбираме под думитт*
„любими на Бога"? Любимият на Бога се ползува от Неговата сила и власт. В този смисъл, човек и днес е любим на Бога, но външно, а не вътрешно. Днес той не се ползува от силата на Бога. – Защо? – Той не е готов още за тази сила. Ако днес има силата на Бога, човек би я употребил само за зло. На сегашния човек е дадена малка сила, та като прави зло, да не бъде голямо. Ако има голяма сила, човек ше се почувствува господар на свт,та и ще прави, каквото иска, а с това ще увеличи злото, нещастията и страданията. Той не може да се справи с малката сила, "която му е дадена, че ще се справи с голямата. По-добре, че има по-малка сила, да прави по-малки злини.
И тъй, докато злото царува, а доброто робува, радости не могат да съществуват. Когато доброто започне да царува, а злото да робува, тогава ще дойдат радостите в света. – Очаквайте времето, когато Бог ще се всели между хората, и доброто започне да царува, за да дойде и радостта в света. Работете за идванетв на това време.
Доброто и злото не са нищо друго, ос-вен топлина и студ. Топлината разтопява нЬ-щата, а студът ги смразява. Отворете сърца-та си за топлината, да се разтопи твердото и .кораво вещество в тях и да изтече нанмп..
17. Беседа от Учителя, държана на 25 авгусг, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгр-вв.