Връзка между Бога и човека
Животът е пълен с благодат и съ-истина, въпреки това, хората и до днес още се запитват, какъв е смисълът на живота. По този въпрос съществуват различни мнения. Някои казват, че смисълът на живота за човека е да бъде праведен, други – да бъде силен, трети – да бъде добър, четверти – да бъде учен, богат и т. н. Особено важно е днес за хората да им вер-вят работите добре. Ние пък казваме: Смисълът на живота за човека е ученето. Човек е дошъл на земята да се учи. Той носи в себе си задачи, които очакват своето разрешаване. Той сам за себе си е предметно учение – задача за разрешаване. Училището е външната страна на учението, а човек – вж-трешната страна.
Някой се оплаква, че е болен. Много естествено! Щом не диша дълбоко, ще боледува. Друг казва, че работите му не вер-вят добре. – Верата му е слаба. Ако вярата
Йоана 1:1 – 15.
475
му е силна, работите му ще се нареждат добре. Някой оратор излиза на сцената да говори и се оплаква от публиката, че не го слушали, както тр-вбва. Щом говориш, а хората не те слушат, това показва, че не говориш добре. Невъзможно е човек да говори и да п-ве добре, и да не го слушат. Ако не говори и не пъе добре, все едно, че човек предлага на слушателите си лоши плодове. Кой човек обича лоши плодове? Има сми-съл да яде човек плодове, но такива, които допринасят нещо за неговото здраве.
Съвременните хора се нуждаят от послушание. Външно послушание имат т-в, но насила ги заставят да слушат. Стражарьу верви след гбх и им казва: Тук ще влъ-зете! – те влизат. Сега вън ще изл-взете! – и те излизат. Това не е послушание. Послушанието произтича от любов. Преди да дойде стражарьт, ти трябва да бадеш го-тов и да чакаш да вервите. Като знаеш, че той ще дойде, ти трябва да го очакваш с трепет. Никаква дума да не ти каже, никаква запов-вд да не излъзе от устата му, но ти да знаеш предварително, какво трябва да направиш. Мнозина очакват да дойде лю-бовьта в тях и тогава да започнат работата си. Трябва ли човек да очаква слънцето да изгрее в него, че тогава да работи? Видите ли, че слънцето е изгр-вло, бъдете готови вече за работа. Ако очаквате слънцето да изгр-ве в вас и тогава да работите, вие
476
трябва да сте вече в Божествения свят, за който още не сте готови. Не очаквайте това нещо. Бъдете доволни, че слънцето грее отвън, за да можете и вие, както всички хора, да работите. Бъдете доволни, че любовта изпълва цълия външен свет и може да топли и вашето сърце. Възприемайте и обработвайте светлината на слънцето в себе си. Възприемайте и обработвайте топлината на любовта, да се движи вашето сърце под нейния ритъм. Човек трябва да бъде бу-ден, да не пропуща моментите, когато светлината слиза на земята. Той трябва да бъде буден, да не изпуща моментите, когато любовта посещава неговото сърце.
Мнозина се запитват, какво нещо е молитвата. Молитвата е отиване на човека при Бога. Много хора се молят, но молитвата на малцина се приема. – Защо не се приема молитвата на всички хора? – Защото не знаят, как да се молят, т. е. как да отиват при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си. Ако отиваш на баня, ще отидеш такъв, какъвто си. Щом си нечист, ще се изми-еш на банята. Ако си чист, никаква баня не ти трябва. Ако отиваш на църква, ще отидеш такъв, какъвто си, без никакви приструвки. Ако си нечист, ще се измиеш. Щом искаш да се измиеш, ще забравиш всичко. Кой колко има да ти дава, всичко ще забравиш. Ще помниш само едно – че трябва да се измиеш. Божият храм не е тър-
477
говско място, не е място за парична обмяна, за плащане на дългове. Щом влезеш в този храм, ще забравиш всякаква критика. Че този бил такъв, онзи бил онакъв, това не е твоя работа. Хората са живи картини, които ти не си рисувал. Художникът, който е рисувал тия картини, знае, защо са нарисувани така. Той имал известна идея, която вло-жил по особен начин в вевка картина. Ако искаш да си дадеш мнението, нарисувай и ти една картина, тури я до другитъ1 и я остави, тя сама да говори за себе си.
Всички хора са скулптори и художници. В този смисъл, те могат да се пресъзда-дат, да направят от себе си това, което искат. Ако главата ви не е такава, каквато тр-вбва, вземете чук и длето, преработете я. Възможностите са в вашата ръка. Вие можете да направите, каквото пожелаете. Ако ухото, носът, устата, или брадата ви не са такива, каквито трябва, вземете четката и ги преработете. Вие сте художник и скулптор на себе си. Ако тътюто ви не е такова, каквото трябва, а искате да се явите с него при Господа, вземете чука и работете известно време върху него, да го изваете, да го направите такова, каквото първоначално Бог го е съз-дал. Няма защо да се явявате пред Господа с гбло, направено от хората. Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Вернете се към този образ и с него идете при Бога. Ще ка-
478
жете, че не искате да се вернете към старото. Мислите ли, че разбирате живота? Ние не говорим за старото, в смисъл на изопаче-ното. Ние говорим за първичното, за онова, което Бог е създал. То нито е старо, нито ще остарее.
Днес всички хора говорят за доброта и за справедливост, но нито са добри още, нито справедливи. Защо още не могат да при-добият т-взи качества? – Защото им липсва едно съществено качество, а именно – е- не могат да се смаляват. Всички хора вервят по закона на разширяването, по закона на уголемяването. Бог се смалява, а г се разши-ряват и господари стават. Всеки вярващ мисли, че е господар, че не е като другите хора, че Господ има особено благоволение към него, че му говори и т. н. Бог благоволи, наистина, но към ония, които се смаляват, а не към ония, които се разширяват и големи стават. Господ казва: Ако е въпрос да бъдеш го-лемец, да станеш велик човек, по-голям от мене н-вма. След всичко това, малкият чов*Ьк ще се напъва да се покаже гол-вм. Колко голям може да бъде човек на физическия свет? Като започнете от 1-50 м. и стигнете до два метра и половина, най-мно-го до три метра. Да бъде човек три метра висок, това е р-вдко явление, едно от изключенията в живота. В същност, не е нужно човек да бъде много висок. Понякога голъ-мите предмети се намаляват, а малкигЪ – уве-
479
личават. Това е само за удобство, да станат предметите разбрани, да може човек да ги обхване и проучи. При сегашните условия, за да ви разбират хората, вие трябва да бъдете малки, да се смалявате. Малкият човек може да влиза навсвкъде и да верши много работа.
Какво ще кажат жените, ако се въведе старата мода на роклите, с обръчи долу? Как ще влизат в клицит-в, как ще сБдат, как ще излизат? И на това ще се намери начин, но не са практични тия моди. Колкото по-малко място заема чов^бк, толкова по-добре. Днес най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добър, най-справедлив и че като тебе друг чове^к н/вма в света. По-добър, по-справедлив от тебе е Бог. Ти не си пръв. Заблуждение е да мислиш, че си пръв в всичко. Слушате н-вкой да казва: Докога хората ще ме тъпчат? Докога трябва да се смалявам? Преди всичко, този човек не е най-онеправданият. Има един в света, който истински е онеправдан – това е Бог. Има един в света, когото всички тъпчат – това е Бог. Има един в света, който истински страда – това е пак Бог. Хората още не знаят, какво нещо е страданието. Бог е онеправдан, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Бог поругаем не бива. Бог страда, но не е страдалец.
И тъй, Единственият, Който страда, това е Бог, а хората чувствуват само страда-
480
нията на Бога в себе си. Учете се от Нега да страдате и да търпите. Искате ли да знаете, какво нещо е търпението, вслушвайте се в страданията на Бога, да видите, как Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява любовта си навън. Като не разбират закона на любовта, хората казват: Господи, прекрати страданията ни. Знаете ли, какво ще стане с св4та, ако страданията изчезнат? Любовта иде чрез страданията. За да придобиеш любовта, преди всичко, ти трябва да се ограничиш. Да се ограничиш, това значи, да дадеш нещо свещено от себе си на онзи, когото обичаш. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот, и то преизобилно." Какво по-свещено нещо знаете от живота? Ако Христос не беше дошъл на земята и не б-в-ше дал живот на хората, какво щ-вше да представя Неговото учение?
Следователно, хората имат вече живот, и то преизобилно, но от какво се нуждаят в настоящия момент? – От мир. Ми-рът трябва да дойде! – Чрез кои? – Чрез силнитъч Как ще говорите на хората за мир, ако сте слаби? Силните по ум, по сърце и по воля трябва да говорят за мир, а не сла-битъч Богатитъ1 трябва да говорят за щедро-стта и да я прилагат, а не беднитъч За да сгапат силни, хората трябва да се упражня-ват. За да станат богати, хората трябва да работят. Ако не се упражняват и не рабо-
481
тят, каквото знание и изкуство да имат, ще го изгубят.
Един млад българин отишъл да учи за-наят при един майсторъ-грънчар. Не е го-л-бмо изкуство да правиш грънци, но все трябва да знаеш, как да мъхиш глината, как да я ваеш, как да печеш грънците и как да ги продаваш. Ако е въпрос за глина, има, колкото искаш, ако е въпрос за грънци, можеш да правиш, колкото искаш. Глината поне е евтина, не е както вълната, или маслото. ТЬзи съображения, именно, заставили младия момък да изучава ] рънчар-ство. Той намЪрил един добър майстор и започнал да изучава занаята. Цели три години работил при господаря си, мъхил глината, ваял я, пекъл заедно с майстора си и, на края на третата година, той се обърнал към него с думите: Господарю, по всичко се вижда, че научих вече занаята. Реших да се отдЪля от тебе, да заработя сам, да спечеля повече пари, да се оженя. Затова, моля те, да ме произведеш майстор.
Майсторът му го изслушал внимателно и го обявил за самостоятелеи работник. Момъкът си отворил работилница, купил си грънчарско колело и започнал сам да работи. Като изваждал грънците от пещьта, той оставал изненадан – всичките му грънци били напукани. Той разбрал, че работата му няма да верви добре и че, освен загуби, нищо друго няма да има, затова отишъл при
31
482
господаря си, да пита, какво особено се крие в печенето на грънцитъ% за да не се пукат. Господарьт му казал: За дати покажа това изкуство, трябва да останеш при мене още три години. Момъкът си помислил: Значи, господарьт крие нещо от мене и ме заставя да му слугувам още три години. Нямало какво да прави, останал при господаря си още три години. Той му помагал в всичко и виж-дал, че знае занаята. Чуд-вл се, къде се крие изкуството да не се пукат грънците.
Един ден, когато трябвало да вади грънците от пещьта, господарьт го изви-кал при себе си и му казал: Гледай, какво правя. Като изваждал гърнетата от пещьта, майсторът духвал в всяко едно поотделно. Момъкът слушал, как в всвко гърне майсторът духал. – Чудно н-вщо, си казал момъкът, за едно „ху" тр-вбваше да уча още три години. Едно „ху", но това „ху" е ц-вла наука. Като се умори, или като не вервят работите му добре, българинъг казва „ху". Там е погръшката. Не казвайте „ху" отвън, но турете устата си на гърнето и вътре кажете „ху". Щом постъпвате по този начин, работите ви ще вервят добре.
Днес работите на всички хора не вервят добре. – Защо? – Защото всички про-пов-вдват любов вън от хората, вън от гбхшп-б нужди. То е все едно да проповядвате на дърветата за любовта. Каквото и да им кажете, те няма да ви разберат. То е
483
есе едно богатият да пропов-вдва на богат за щедрост. Иска ли да проповядва, нека съ-.бере сиромасите и да им каже: Братя, мои-т хамбари са пълни с жито. Нека всеки от вас да изоре нивата си, да изчисти добре колата си, да впрегне воловете си и в колата си да тури един голям, здрав чувал и да дойде при мене, да му дам от своето едро, хубаво жито, да го посЬе. Готов съм да дам жито на всеки, на когото чувалът е здрав. В скъсани чували жито не турям. Каквото спечелите, ще остане за вас. Това значи истинско говорене. Кой беден не би отишъл да слуша този оратор? А тъй, из-л-взъл да говори някой сиромах, без пет пари в джоба си. Хубаво нарежда изреченията, по правилата на граматиката, но беден е, дет пари няма в кесията си.
Същото се отнася и до дишането. Не може да диша онзи, който не знае правилно да .мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намЪри Господа и да каже: Го-.споди, благодаря Ти, че си вл^зъл в мене. Щом каже така, той може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да каже: Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение в мене. Целият ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той ще влиза и излиза от тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те
484
е посетил. Докато болката ти не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да викаш Господа. Каквато болка и да имаш, с дишане можеш да я лекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че неприятел го гони. С бързане работите не стават. Пазете носа си да не се про-студява, да не се запушват ноздритъч Човечс трябва да вдиша и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздритъч а не през устата. Като диша през носа, чов^к мисли право. Като мисли право, той е здрав. Дяволът е научил човека да диша през устата.
Освободете се от съветите на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичките си скъпоценни камъни, и то на евтини цени. – Защо? – Да си оправите работиг. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. Двама души се карат и отиват при съдията, да ги съди, да им даде правото. Ако те сами не могат да се разберат, отвън никой не може да ги оправи. Истинска съдба е тази, в която любовта взима участие. Там, дето лю-бовьта не взима участие, никаква съдба не съществува. Трябва да дойде някой отвън, да» докаже, че съм виновен. Нима аз не зная, дали съм виновен, или не? Трябва да ме съди някой, защо съм счупил стомната. Аз зная, защо и как съм я счупил. Стомната е моя. Следователно, моя работа е, защо съм
485
я счупил. Аз съм майстор, сам правя стомни. Като счупя една, ще направя втора стомна, по-голяма, по-красива, по-добре гле-джосана. В турско време саденето ставало бързо, без особени процедури. Съдията пи-тал: Иване, имаш ли да даваш на съседа си? – Имам. – Плати ги още се1а. Иван изважда парите и ги дава на съседа си. После съдията се обръща към съседа: Дово-лен лиси от присъдата? – Доволен съм.
– Имаш ли да взимаш още н-бщо? – Н"Б-
мам. Двете страни си отиват доволни.
Днес с години разглеждат някои де-ла. В един анекдот из живота на адвокатите се разказва следното: Един адвокат взел едно дъ\ло. което се отнасяло до никаква крупна сума. Адвокатът изучавал далото, разглеждал го, представял го на дне-вен ред в съда, но така се нареждало, че постоянно се отлагало. Един ден дъщерята на адвоката се оженила за млад, спосо-бен адвокат. Дядото дал на зета си въпросното дело като зестра за своята любима дъщеря. В най-скоро време зетът проучил дялото, използувал всички готови данни и го внесъл в съда. След една седмица той се явил в съда като адвокат, пледирал върху д-блото и го разрешил. Зетът се по-хвалил на дъ\цо си, че делото е свершено.
– Много време ще ходиш гладен. Аз се
храних с това дело цял живот, с него
486
подържах жена си и децата си, а ти го разреши в един ден.
Съвременните хора се страхуват от мисълта, как ще се прехранят, и търсят начин за лесно осигуряване. Искате ли да прекарате живота си добре, посрещайте и изпращайте Бога с любов. Ако не Го посрещате добре и не Го изпращате добре, ще страдате, ще боледувате, ще гладувате и т. н. Това не значи, че Бог ви е определил тия страдания, но като не можете да се ползувате от благата, които Той дава, ще живеете в лишения. Стомахът на някой човек е разстроен, не може да приема храна. Ако го заставите насила да яде, той ще поверне, каквото е приел. По-добре да гладува некол-ко деня, нищо да не яде, отколкото да яде и още повече да разстрои стомаха си.
Хората се съдят, съдили са се, но въпреки това, и до днес не могат да се из-правят. Някой направи погрешка, и той не може да си прости, оеъжда се. Какво се постига с това еждене? Нищо не се постига. Тази1 година приложете следното правило: каквато погрешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите, какво ви липсва, къде е било слабото ви место, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрешката ви. Любовта е единствената сила, която изправя погрешките. Нека всЪт
487
за себе си бъде справедлив садия, да съди по любов.
Ще кажете, че е опасно да садите по любов. Не се страхувайте! Ако Адам бЪше приложил любовта и послушанието, нямаше да попадне в ръцете на дявола – изкуси-тел. Той пожела да стане като Бога и повярва на змията, че, ако яде от забраненото дърво, ще направи по-хубава градина и от райската. Змията говореше на едно слабо дете – Ева, и то я пов4рва. Това дете, излязло от Адама, даде от забранения плод на баща си, и Адам яде. Двамата сгр-вшиха понеже не послушаха Бога, но се подадоха на изкушението.
Кое е забраненото дърво, от плодовег на което чов'бк не трябва да яде? Човек всеки ден яде от това дърво и не знае, кое е. Това дърво има много наименования: без-любие, умраза, ненавист, злоба, славолюбие и други. Всичко низко, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е сверзано с познаване на доброто и на злото. Външно то е обл-вчено с красиви дрехи, а плодовет му са позлатени, на слънце светят. Така позлатени плодовет, безлюбието минава за любов, а злото – за добро. Някой ял от забраненото дърво и ме пита, какво да прави, да се освободи от последствията му. – От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да приемеш страданията разумно, да ги понесеш геройски, за да се пречистишъ*
488
Щом се пречистиш и обновиш, любовта отново ще дойде. Ако любовта те посети, без да си се изчистил, ти не можеш да се освободиш от злото. И в края на краищата, пак ще изгубиш любовта.
Христос, вторият Адам, показа на човечеството пътя, по който може да се освободи от последствията на непослушанието, от злото в света. За да се изчисти, човек ще мине през страдания, през смъртта и тогава ще възкръсне. Възкресението не е нищо друго, освен влизане в рая. Без страдания нема възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човека всичко е възможно, докато не е ял от плодовете на забраненото дърво. Щом яде, той непременно трябва да мине през страданията и през смъртта. Благодарете за страданията, които ви са дадени, защото ще познаете Божията Любов, която носи в себе си възможности за изправяне и условия за придобиване на новия живот.
Хората трябва да дойдат до положението, да съзнаят погрешките си, да не тър-сят виновници вън от себе си. Един баща завел детето си на училище, да го запише в първо отделение. Понеже детето му било непослушно и крайно своенравно, тойка-зал на учителя: Каквито погрешки направи детето ми през седмицата, записвайте ги на едно листче. В края на седмицата аз ще дохож-дам да получа наказанието вместо детето си. За неговия характер съм виновен аз.
489
После се обърнал към детето си и му ка-зал. Ти ще внимаваш, да не правиш много погрътаки. Колкото повече погрЬшки правиш, толкова повече наказания ще получавам аз.
Сега и на вас казвам: Не правете много погръщки, да не измъчвате Божественото начало в себе си. Изчистете ума, сърцето и телото си, да не измъчвате Бога в себе си. Ще се запитате: Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри? – И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили от дървото за познаване на доброто и на злото. Вие не сте още от ония хора, които са готови да вершат всичко от любов. Малко хора са готови днес да работят от любов. И мо-митъч и момците се надЬват да се оженят, да благуват, да бъдат щастливи, без да работят. Момъкът пише писмо на една, на втора, на трета мома, че ако се ожени за него, ще я направи щастлива. Момата се лъже, че ще бж-де гледана като царска дъщеря. Разумният момък не залътеа момата, но й представя положението, каквото е в действителност Той й казва, че ще се ожени за нея, ако е готова с него заедно, рамо до рамо, да копаят, да орат, да жънат и т. н. Той не й обещава живот без страдания, защото човечк не може да расте и да се развива, ако н1зма страдания. Да знае човек, как да живее, това е велика наука.
Като ученици, вие трябва да изучавате реалността на нещата. Същевременно трябва
490
да търсите причинитъ1 на нещата. Всеки за себе си трябва да отговори, защо е създадена земята, защо е създадено слънцето. Ако не знае абсолютната причина на нещата, ще знае поне относителната. Всеки трябва да си отговори, че земята и слънцето са създадени като предметни учения за него, да ги изучава. Бог на любовта е причината за създаване на великите и красиви работи. Той ги създал за разумните същества, да се учат и да ми-слят право. Следователно, искате ли да научите нт>що за любовта, идете при Бога, а не при хората. Как хората се обичат, това не е никаква велика наука. Понеже хората не са постоянни в любовта си, не можете да се учите от гбх. Нова наука е нужна на хората, която да включва новитъ* отношения, новата любов. Който люби по нов начин. любовта му остава спомен в него за вечни времена.
В какво се заключава новото учение? – Новото учение подмладява хората. Затова Хри-стос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Новото учение прави хората деца. – Какво означава думата „дете"? – Детето е способно само да възприема и да се учи. Следователно, станете деца, да учите, да възприемате и да изправяте погрешкитъ1 си. Ако отлагате, лих-вите растат, и дълговете се увеличават. Изправяйте погръчиките си, преди да е залязло слънцето. Като отлагал от ден на ден да
491
изправя погрЪшкитъ1 си, човек натрупал го-лЪм дълг, който индусите наричат „кар-ма." Каквото и да прави, човек трябва да плати дълга си. Не го ли изплати, той не може да верви напред. Обаче, ако мисли, че като жи-вее по стар начин, ще изправи погрешките си, той се лъже. Само любовта е в състояние да изправи погръчпките на хората. Значи, ще живееш по закона на любовта, за да из-правиш всичките си погр-вшки. Ще обичаш всички хора, без изключение. Ще ги* обичаш независимо това, дали ти дават н-бщо, или не. Любов, която се обуславя от даване, е користна, подкупна любов. Учете се от любовта на Бога. Той, от памти-в-вка и през в-вчността, не е престанал и няма да престане да ни обича и да ни изпраща своите благословения.
Едно трябва да знаете: Без любов няма живот, няма растене и развитие. Под думата „любов" разбираме Бога. – Кж.де е Той? – Навсвкъде. Бог е и в въздуха, и в свъ-глината, и в водата, и в храната. Следователно, ако не можете да приемете въздуха, св-втлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще обл-вчете новите, праздничните си дрехи. Това са велики процеси, за извершването на които се иска будност и велико съзнание. Праздничнитъ1 дрехи подразбират свето
492
отнасяне към тия процеси. В това седи новото в света.
Като ученици, приложете любовта в всички свои прояви. Ако говорите, говорете с любов; ако мълчите, мълчете с любов; ако мислите, мислете с любов. Новата епоха, в която жив-вете, е епоха на любовта. Щом е така, приложете и вие любовта, да се зарадва небето, че има хора в света, които при-лагат любовта. Не мислете, че не е още време за любовта. Закъсн-вли сте даже. Не отлагайте нещата, защото всяко отлагане води към израждане. Приложете любовта още сега, да вервите от слава към слава, от знание към знание. Не мислете, че при други условия ще бъдете по-добре. Използувайте днешните условия, в които се крие вашето бъдеще щастие.
! Тази година, от всички хора се иска да
проявят любовта си, да я приложат в отношенията си към всичко живо. Свержете правилно човешката любов с Божията и Божията – с човешката, да се образува колелото на живота. Бог ще живее в нас като човек, и ние ще жив-вем в Бога като човеци. Само по този начин ще се оправи
СВЪ"ГЪТ.
„Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбихъ". Казвам: И вашата любов трябва да произтича от Божията. Ако любовта на човека не произтича от Божията, тя не е сверзана с последната. Човешката
493
любов представя потенциална енергия, а Божията – кинетическа. С други думи, ние казваме, че съществува потенциална и кинетическа любов. Енергиитъ4 на кинетическата любов движат енергиите на потенциалната. Т% турят грънците на грънчарското колело и правят от гбх различни форми.
Новото учение седи в следната максима: да съединим в себе си човешката любов с Божията и Божията – с човешката. И тогава, щом Христос е казал, че както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих, кажете и вие като Него: Както ни Отец възлюби, така и ние възлюбихме.
Т. м.
29. Беседа от Учителя, държана на 22. сеп-темврий, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.