Стотникът
Отговори сготникът и рече му „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми".*)
Съвременните хора се нуждаят от почивка. Всички несгоди, всички болести в живота на хората се дължат на преуморява-не. Благодарение на преумората, на изтощаването, организъмът на човека се отклонява от нормалните условия на здравето. Когато боледува, човек губи част от енергията на своя организъм, вследствие на което и да иска да работи, не може, трябва да си почине. Понякога човек се пресилва, работи повече, отколкото трябва. – Защо? – За да спечели н'бщо повече. Човек трябва да работи, но да разпределя работата си: яденето да остави за физическия свет, труда – за духовния и работата – за Божествения. На физическия свет човек не трябва да работи много. – Защо? – Защото работата е предвидена за Божествения свет. Ако живее в духовния и в Божествения свет, чов^к трябва да се труди и да работи. Щом не се труди и не ра-
Матея 8:8.
<ч:>
боти, той ще се мъчи. Който казва, че се ма-чи, той няма представа за труд и за работа. Първото стъпало в човешкия живот е мж-чението, второто – труда, а третото – работата. За да дойде до стъпалото на работата, човек трябва да мине първо през мъчение-то, после – през труда и най-после – през работата.
Днес чов^бк разполага с наука, религия, обществен живот. Това са условия за човешкото развитие. Днес имаме голема светлина, голема любов, но между хората липсва нужното уважение и почитание. Не че абсолютно го нема, но не е достатъчно. За-пример, срещате един сиромах човек и казвате: Сиромах е той. Значи, щом не е богат, не можете да му отдадете нужното уважение. Срещате един невежа, казвате: Невежа е той. Ако беше учен, друго уважение нгЪше да има. В едно отношение сте прави, но трябва да знаете, че богатите са произлезли от сиромасит, а учените – от невежите. И обратното е вярно: сиромасите са произлезли от богатите, а невежите – от учените. Това може да се докаже биологически и математически, но нужни са ред изчисления. Това ще бъде голема и отялечена работа. Запример, като дойдем до моми и момци, и те представят числа, а не кукли и кончета, с които си играят децата. Трябва ли да се мисли, че момата е голема кукла, с която момиченцата трябва да си играят? Трвбца ли да
86
се мисли, че момъкът е гол-бмо конче, с което момченцата трябва да си играят? Момата и момъкът са числа, наистина, но живи числа, които растат, развиват се, размножа-ват се и т. н. Ето защо, в момата и в момъка се явява желание да не бъдат сами. Това желание е вложено от самата природа. Човек не може да живее сам и търси дру-гар, с когото да сподели участта на своя живот.
Бог направи първия опит. Той създаде човека и го остави да живее в рая сам, като монах. В рая човек имаше условия да жи-вее мирно и тихо, от никого несмущаван, с никого да не се кара. На негово разположение бяха оставени всички плодни дървета, с изключение на едно. Той имаше, какво да яде и да пие, да бъде спокоен, но и при тези условия не бъчле доволен. Той си каза: Не е добре човече да живее сам. И пожела Адам да има другарка, с която да се разговаря.
Това е положението и на сегашнитъ1 хора. Т имат на разположение всичко, но пак са недоволни. Недоволството е болезнено състояние на човека. Какво в същност представя човек, не знаем. От болестиг, от неговите болезнени състояния не можем да еждим за самия човек. От болеститъ1 не можем да еждим за здравия човек. Вие можете да кажете само, че някога този чо-век е бил здрав, а сега е болен. Като
8/
болен, той е недоволен, сърди се, кара ей за нищо и никакво. Както и да му услужвате, от всичко е недоволен. Той намира, че окрж-жаващите са груби, невнимателни към него. Щом оздравее, той започва да се извинява, че измъчвал близките си, понеже бил в ненормално състояние. Ще кажете, че болни-ят трябва да търпи. Знаете ли, колко мъчно може да търпи човек.
Много примери има в живота, които по-казват, колко човек е нетърпелив. Обаче, какъвто прим-вр да дадем, все ще засегне никого. В това отношение прим-врите са опасни. Някой прим-вр ще засегне мъжет-в, друг – женит-, трети – синоветъ1 и дъщерит-Б, четверти – свещениците, учителите, съдиите и т. н. Като изнася някакъв прим-вр, човек трябва да бъде много внимателен. Съдията ежди хората, но и от него не са доволни. Н"бкой казва, че обича военщината. Обича во-енщината, но е или кандидат за офицер, или в запас. Той съжалява, че не може да воюва. Лъже се този човек. Няма живо съще-ство на земята, което да не воюва. Ако човек не е на бойното поле, той воюва в дома си. Мъжът воюва с жена си, жената – с мж-жа си и т. н. В края на краищата всички хора воюват. Жената казва за себе си, че била миролюбива. Много примери в живота покаа-ват, колко миролюбива е жената.
Иоан Веслей, виден английски рефор-матор, дошъл на земята с мисия да внесе
88
реформи в Англия, решил да си избере другарка за живота. И той, като Ада ма, си казал: С жена тази работа ще верви по-добре, отколкото без жена. Бог го изпратил на земята да пропов-вдва на хората без жена, но той решил, че с жена ще бъде по-добре. Както мислил, така постъпил. Той намЪрил една мома, англичанка, и се оженил за нея. Три дни след женитбата си той срещнал един свой приятел и му казал: Нт^ма смисъл чов"бк да се жени. Жената, за която се оженил, не била толкова миролюбива, колкото си въобразявал. Като виждала, че при него дохождали млади моми и жени, тя го хващала за косата и го разтърсвала добре. Англичаните носят къси коси, защото ги е страх от жените им. Също така те не носят и брали. В същност, това не е така. Англичанките не са толкова жестоки. Това е хумор. Жените не са толкова лоши, колкото ги предста-вят. Там, дето има скубане на коси, това се дължи на неразбиране и непознаване на Божиите закони.
Всички хора искат да бъдат щастливи, но не могат. – Защо? – Защото търсят щастието вън от себе си. Човек не взема в внимание, че вевко същество вън от него също така търси своето щастие. Всеки иска да бъде щастлив. Всеки иска да бъде уважаван и почитан. Това желание е на мЪ-сто. Н^ма по-красиво нещо от това, да влезете в дом, дего всички членове се уважа-
89
ват и почитат. Като желаете това за себе си, помнете, че наред с вас всички хора желаят същото.
„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми". Ние виждаме, че едно служебно лице се обръща към Христа с думитв: „Кажи само речь". Той вярва, че като даде заповт>д Хри-стос, момчето му веднага ще оздрав-ве. Той казва на Христа: Понеже ти разиолагаш с власт и сила, кажи на болестта да си отиде. Щом й запов-вдаш, тя ще напусне момчето ми. Наистина, Христос може да заповядва на болестит, защото зад тъ\х стояг разумни ешцества. Зад всяко нещо стои нвкаква разумна сила. ЗапримЪр, виждате, че куршумите от пушката и орждието отиват на точно опред-влено място. Как е възможно куршу-мът, който е н-бщо несъзнателно, да отива на опред-влено място? Зад пушката и орждието стои едно разумно същество – войникът, който изм-врва разстоянието и направлява посоката им. Като има пред вид прицелната точка, войникът удря на място. Н-вкой път пушката може сама да гръмне, да убие никого, но това се случва р-вдко.
Сега аз искам да ви покажа начин, как да си почивате, да сте свободни, а не напрегнати. Някои се страхуват да не се за-блудят. Оставете този страх настрана. Слушайте, какво днес ви говоря, което може да ви ползува. Като отидете у дома си, правете, каквото искате. Ако чоплите това, което съм
90
ви дал, вие нито ще разберете предмета, върху който съм говорил, нито ще си починете. Чо-век трябва да бъде свободен, да не мисли, че имам пред вид неговата личност, т. е. неговите погрЪшки. Ако е въпрос за погреш-ки, всички хора грЪшат. Всички хора имат и добродетели. Ние, обаче, нъчиаме пред вид погр-БШките и добродетелите на хората. Хората се отличават едни от други по това, че погрешкитъ1 и добродетелите на н-вкои от гбх са проявени, а на някои – не са Когато погръчцките са проявени, те пакостят първо на самия човек, а после и на окрж-жаващите. Що се отнася до добродетелите, чо-в^к трябва да има такива добродетели, които никога не губят цената си. Каква добродетели е тази, която днес има цена, а след неколко години се обезценява? Тя мяза на парите, чиято стойност ту се намалява, ту се увеличава, в зависимост от условията.
През миналата война един бълга-рин внесъл в една от банките 600 хиляди германски марки. Той срещнал един от приятелите си, на когото се похвалил, че осигурил вече живота си. В една от нашите банки внесох 600 хиляди германски марки и сега мога да си поживея нашироко, нема за какво да мисля. – Добре е твоето положение, но какво да правя аз? Нито в банките имам пари, нито в джобовете си. – Потърси некакъв начин и ти да се оси-гуриш. Каква била изненадата на осигу-
91
рения българин, който след известно време получил писмо от банката, в което му съобщавали да извади вложените пари. Като отишъл в банката, един от чиновниците му казал: Господине, извадете вложената сума от банката, защото нямаме смътка за такава малка сума, която се равнява на де-сет стотинки, да подържаме специална графа в книжата. Германската марка изгуби стой-ността си, съвершено се обезцени. За да се подържа една графа в нашите книжа, трябва да прибавя към ващите пари още 30 стотинки.
Всички хора си правят смътки в живота, но в края на краищата сметките им излизат криви. Те мислят, че са осигурени, а после виждат, че се лъгали. Не разчитайте нито на 600 хиляди марки, нито на милиони. Единственото нещо, на което можете да разчитате, това е вашият ум, с своите трезви мисли. Разчитайте на вашето благородно сърд-це и топли чувства. Разчитайте на вашата силна воля и на вашите благородни постъпки. Разчитайте на всеки Божествен импулс в себе си.
Като се натъкват на мъчнотии и не правят усилия да ги разрешат, мнозина казват: Както Бог даде. Това е крива философия. Защо? Представете си, че имате голяма нива, но нито я орете, нито съете и казвате: Каквото Бог даде. Какво ще даде Бог на тази нива? Тръне и бодили. Обаче, ако я разорете и посъете с жито, жито ще даде. Каквото
92
посъеш, това ще получиш. Същият закон се отнася и до духовния живот на човека. Ако посъеш нещо ценно в ума, в сърцето и в тълото си, Божието благословение ще дойде върху тебе. Ако работиш и верваш в успъха на своята работа, ще видиш ре-зултат; ако не работиш и не верваш, никакъв резултат не можеш да имаш. От това гледище ние дЪлим хората на вярващи и безверници. И еднит-в, и другите имат основание да вярват, или да не вяр-ват. – Защо? – Защото в безв-врииците Бог е отвжере, и т не Го виждат отвън. В верващите пък Бог е отвън. Те не Го виждат отвътре. Бъдещата религия има за задача да помогне на хората, да виждат Бога и отвън, и отвътре. Това подразбира истински верващ. Някой минава пред хората за без-верник, а в същото време виждат, че този човек е готов на всъкакви жертви, не лъже, не краде, с жена си и с децата си се отнася добре. Той минава за безверник, защото Бог е вътре в него, а не вън от него. За предпочитане е човек да минава за безверник, да не вижда Бога, но да живее добре с близките си, да не верши престъпления, отколкото да е верващ и да верши престъпления.
Съзременният свет е пълен с религиозни, с верващи хора, но и т не се раз-бират помежду си. Едни от тях подържат гледището, че Бог е строг и наказва хората
93
за техните погрешки. Други лодържат гледището, че Бог е Любов. Казано е, че Адам и Ева сгрешиха в рая. Бог би ли ги? Имаше ли тояга в рая? Те престъпиха заповъчаь-та на Бога и заради непослушанието си требваше да напуснат рая, да огидат в света. Адам и Ева сгрешиха, но причината за по-гръчлката им не е една и сж.та. Ева се из-куси от змията. Тя поверва на нейните думи и яде от забранения плод. Адам нък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрЪшка-та си? За да изправи погр-вшката си, жснага трябва да разбере характера па змията. С други думи казано: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрътаката си, трябва да разбере естеството и характера на жената.
Под думата „животински животъ" разбираме първичния живот, който още не е ди-ференциран, не е организиран. В процеса на организирането му са произлезли безверието и вярата. Безверието има отношение към физическия свет, а верата – към астралния, Значи, верващите живеят в астралния свет. Физическият свет има отношение към по-стъпките на човека, а астралният – към неговите чувства и желания. Безверникът казва, че верва само в парите и в това, което вижда. Верващият верва и в това, ко-
94
ето не вижда. Мнозина верват в сънищата си повече, отколкото в действителните неща. Като сънуват нещо, по цъ\ли дни разправят сънищата си. Те искат да знаят, какво означават сънищата им. Някой сьнувал, че мечка го гони. Какво означава този сън? Три тълкувания можете да дадете на съня си. Първото тълкувание: Ти си търговец, но ще на-мЪриш такъв съдружник, който ще те гони като мечка. Ще имаш големи неприятности с него. Второ: Ако си млад мъмък, за женене, ще намЪриш една млада мома, която ще те гони като мечка. Трето: Ако пък си учител, учениците ти ще те гонят като мечка. Тъй щото, мечката, която си сънувал, ще се изяви по някакъв начин в действителния ти живот. ^нищата са символи, или формули, чрез които природата говори на човека. Когато се казва, че няма нищо скрито – покрито в живота, имаме пред вид езика на природата. Тя си служи с символи и с отпечатъци. Не-ма престъпление или добро, което човек е направил и за което природата да не е турила отпечатък върху неговото тЬло. Тя отбелязва всички престъпления: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. По същия начин тя отбелязва и добродетелите. Какво означават престъпленията? Българите с дали лошо значение на думата „престъпление". Според тюс, да извершиш престъпление е лошо нещо. В същност, когато малкото дете за пръв път стъпи на краката
95
си и напусне животинското си състояние на лазене, родителите се радват и казват: Пристъпи нашето дете. Радостта им е гол-вма. Те поканвант роднини и приятели в дома си на угощение. Какво лошо има в пристъпването на детето? Има нещо лошо, но не в самото пристъпване, а в последствията. Като започне да пристъпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря. Щом се удари, то започва да плаче.
Следователно, лошо е човек да верши престъпления, защото ще носи последствията им. Престъпиш ли н-бщо, ще паднеш, ще удариш главата си. Какво трябва да правиш? Ще станеш, ще измиеш кръвьта от главата си и ще благодариш на Бога, че си нау-чил нещо. Ще се молиш, ще бъдеш вни-мателен, втори път да не сгр-вшиш по същия начин. Колкото повече се учил човек, толкова по-малко пада. Ще дойде време, когато ще пада най-много един път през годината. Учете се да ходите добре. За да се научи човек да ходи добре, трябва да мисли. Ако не мисли, и най-слабото същество може да му причини пакост. Един свещеник разправяше, че едно дете умр-вло от ухапване от комар. Малък е комарът, но кръвьта на детето се заразила, и то умр-вло. Значи, едно малко същество може да ви ухапе и да платите с живота си. Трябва ли да се оставите на едно малко същество да ви ухапе и да умрете?
96
Представете си, че някой човек е уха-пан от змия. Какво трябва да направите? Ако тръгнете да търсите л-вкар, отровата ще се разпространи в кръвьта, след което ухапаният мъчно ще се спаси. Как ще му помогнете тогава? Който има здрави зъби, веднага трябва да изсмучи отровата и бързо да я изплюе. Приложете този метод и по отношение на вашит^ погръшки. Щом направите една погръшка, не губете време да я разглеждате, но веднага я изсмучете и плюйте навън. Оставите ли я известно време в себе си, тя непременно ще ви отрови. Ще кажете, че има гр-вшки, които не могат да се из-правят. Това не е вярно. Всички погръшки са поправими. Няма погръшка в света, която да е непоправима. Големите погръшки стават от малки причини. Големите пожари се про-извеждат от една искра.
В миналия век градът Чикаго изго-р-вл от една свъщ. Един чифликчия до-ил кравата си вечер, с свъщ. По невнимание, кравата бутнала свъщьта и запалила сламата в обора. Никой не забелязал, че сламата в обора гори, вследствие на което избухнал голъчм пожар. Почти ц1злият град изгор-вл. В началото пожарът може да се потуши, но остави ли се да вземе големи разм-ври, мъчно се изгасва. Следователно, искате ли да изправите една погрътпка, хванете я още в началото й, докато не се е разгоръла. В края мъчно се изправя. И на
97
края изгасиха пожара, но след като Чикаго изгор-. После отново го съградиха и стана по-красив от по-рано. Този прим^р показва, кога могат да се изправят по-грешкитБ. Изобщо, изостаналите погртдпки се изправят мъчно. И г могат да се изправят, но за това се искат усилия.
„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми". Това са думи, които стотникът ка-зал на Христа. Не можете ли и вие, като този стотник, да кажете на Божественото в себе се: Кажи само реч, и аз ще изпълня волята Божия. Човек тр'Ъбва да се постави при тежки условия, при усилни времена, за да се научи да мисли. Като знае това, природата поставя всички хора на големи изпитания, да се научат да мислят.
Разправят един случай от живота на Наполеона, с който се потверждава горната мисъл. Наполеон имал на разположение един гениален инженер, който му услуж-вал в най-трудните моменти. Един ден Наполеон се намерил пред една голяма мъчнотия: войската му незабавно требвало да мине през една широка рЪка, която нямала мост. Той веднага извикал своя инженер и му казал: Заповътшам ти в половин час да построиш мост на тази ртжа. – Съжаля-вам, Ваше Величество, времето е кратко, а при това н^Ьмам никакви инструменти на разположение. – Ако в половин час мостът не бж.-де готов, ще заповъ\дам да те застрелят. Ин-
98
женерът се замислил дълбоко. Като се ви-д-вл пред голямо изпитание, той се натък-нал на една светла мисъл. Снел козирката ог шапката си и по особен начин, като с инструмент, започнал да измъфва широчина-[а на реката. Щом опредЪлил широчината й, в половин час мостът бил готов, и войската минала по него.
Тъй щото, натъкнете ли се на никаква мъчнотия или на нЪкакво изпитание, започнете да мислите. Само така вие ще нам-в-рите начин за неговото разрешаване. – Ама нямам инструменти. – Започнете да мислите. И без инструменти ще се справите. Всеки човек има на разположение инструменти, които гръбва да упражнява. Кои са тия инструменти .■> Това са неговият ум, неговото сърд-це и неговата воля. Приложете ума, сърцето и силите на тялото си при всички случаи на изпитания и мъчнотии. Въфвайте в вашия ум! Вярвайте в вашето сърце! Вярвайте в силигб, които Бог е вложил в тялото ви! Някои ще възразят, че в грях ги е заченала майка им, затова не могат да се справят с мъчнотиите си. Те цитират стихове ог Писанието, с което искат да се оправдавлт. Оставете настрана тези стихове. Важно с, какво човек може да направи днес. Ако новороденото дете тежи три-четири килограма и е немощно, след 20 години пак ли толкова ще тежи? След 20 години пак ли ще бъде немощно? Не, то ще израсне, ще
99
тежи 50-60 килограма и ще стане здрав, си-лен момък. Ако някое дете, наистина, е родено в грях, след 20 годишен добър, чист живот гр-вхът ще се заличи, ще изчезне.
Като ученици, вие не трябна само да цитирате стихове и да се спираче върху тяхното буквално значение, но ла размсъдате вътрешния им смисъл. За да разберете смисъла на стиха „в грях ме зачена майка ми", преди всичко, вие трябва да разбирате еврейски език, да четете Библията в оригинал. Всеки стих има три тълкувания: едно тълкуване за обикновените хора, второ – за та-лантливите и трето – за гениалните, т. е. за посветените. Стихът „в грт>х ме зачена майка ми" е вярно преведен, но малцина раз-бират вътрешния му смисъл. – Защо майката е заченала детето си в грях? – Защото била силна, енергична, здрава жена. Тя му дала повече сила, отколкото трябвало. Ако беше родила едно слабо, хилаво дете, щ-вше ли да има сила то да ходи тукъ-там, да краде, да убива? Майката е вложила в това дете толкова енергия, толкова здраве, че от изобилие на сила в себе си започнало да къса главите на мухит-в, на кокошките, да краде плодове от дърветата и т. н.
Следователно, ако майка ви е вложила много енергия в вас, благодарете за това. Не обвинявайте майка си, че ви е родила с много енергия, но потърсете начин, как да
100
пласирате тази енергия, да я използувате разумно. Когато видя, че нЪкое дете кж.са гла-витт> на мухит-, нгЬма да счигам, че е гръгн-но, но ще зная, че е много енергично. В та-къв случай, ще го извикам при себе си, ще му дам една лопатка или мотичка и ще го накарам да вади троскот от земята.
Шзкои хора говорят за идеален жи-вот, стремят се към него и пренебретеат физическия. Т не знаят, че за да дойдат до идеалния живот, тр'Ьбва да започнат от физическия. Като метод за правилно развитие, тъ1 трябва да отглеждат цвътя, плодове и зеленчуци. Мнозина избътват работата с земята, считат я унизителна. Не е така. ВсЬ-ко растение, всеки плод, с които човек се занимава, внасят в него свои качества. Запримъф, добре е да отглеждате фикус. Наистина, фикусът е безплодно растение, но и той дава нещо от себе си. Който иска да забогатее, нека отглежда фикус. Той внася спокойствие и разположение в човека. Фикусът е за учените хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите в-врата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци. В програмата на всички религиозни системи като метод за работа се препоръчва отглеждане на растенията. Чрез тях човек се лекува. Като ги обработва,
101
човек познава тяхната магическа сила. Днес особено препоръчват чесъна като лечебно средство. Всеки човек трябва да има в градината си по няколко лехи с чесън, лук, магданоз, които да отглежда грижливо и с любов.
Често се говори за дьрвото на живота. Какво разбираме под думит1, „дърво на живота"? Това са скритигк сили на растенията, от които зависи злранеш и лъмжшша на живота. В човека има гьй наречена „растителна система." Ко1ато раегителнага система н човешкия организъм се осакати нБкъде, веднага идат болести. Ако разглеждате човека каю ясновидец, ще видите, че в него има множество гори. Сегашритв хора не познават своето естество, не знаят, каква грандиозна работа им предстои и казват. че като отидат на онзи евтуг, ще бъдат възнаградени добре за мъченията и страданията, които са прекарали на земята. Тте мислят, че там ще отидат като на разходка, ще се облъкат с нови дрехи. Такъв свет не съществува. Онзи свт>г е св1зт на работа. Който отиде в онзи свъд-, трябва да бъде готов за работа. Там има повече работа, отколкото на земята. Съще-ствата, които живт>ят на онзи свет, непрекъснато работят. Същото е и с човека. Главата е неговото небе. Милиони и милиарди клетки работят в мозъка и по този начин помагат на своя госпотар. И господарьт, ог своя страна, работи за своя мозък. Като
102
се натъкне на н-вкоя отрицателна чърта в себе си, той се обръща за помощ към своя висш ум. Запримъф, н^вкой човек е крайно подозрителен. За да се справи с своята подо-зрителност. той трябва да работи с своя ум, да развива разсъдъка си, който води от причини към последствия.
Мнозина казват, че не трябва много да ми-слят. Достатъчно е това, което Бог е казал и направил, повече не им трябва. Това значи, да чакаш наготово да получиш нещата. Добре е, ако н-вкой ти донесе парче баница. Обаче, ако ти се яде баница, а няма кой да направи, ще си купиш брашно, ще го пресв-еш и сам ще си я направиш. Човек трябва да се научи, сам да си прави, всичко каквото му е нужно. Има мъже, които знаят да предат, да насновават и да тъкат като жени. ТЕ знаят и чорапи да плетат. Като тъче, човек трябва да знае, как да насновава ни-щелкитъч От това зависи, какво ще бъде платното. Н-вкои жени тъкат на две нищелки, други – на три, на четири и т. н. Дебелината на платното се опред-вля и от сновалката. Следователно, много фактори влияят върху дебелината и качествата на платното. Н-вкой човек има само основа, а вътък н-вма. Без вътък платно не може да се изтъче. Ако имаш основа и вътък и седнеш на стана, и Бог ще ти помогне. Когато влезете в стана, и ръцете, и краката трябва да работят. Н-вкоя жена настани стана си, но чака съседката й да дойде
103
да помага. Дойде съседката, влезе в стана, изкара платното наполовина и напусне работата. Платното верви, когаю жената сама тъче и не очаква на другит-в.
Какво представят основата, вътъкът и платното в човешкия жинот? Основата е мисълта на човека, вътъкът – неговите чувства, а самото платно постъпките му. Щом се изтъче платното, чшгЬк си ушива дрехи, с които се оолича. Докато тьче своите мисли и чувства, рабогите му шрвяг добре. Престане ли да тъче, работите му се объркват.
Религиозните хора имат добри желания, но предоставят работите си повече на Бога. Те малко работят, а повече се молят. В една английска църква, в която проиовътшик бил Спържен, се събрали видните членове на църквата, да се помолят на Бога да им изпрати една голяма сума за благотворителни цели. Като ги изслушал, проповъдаи-кът казал: Братя, защо трябва да изкушаваме Бога? Всички събрани тук сме богати хора. Ето, аз давам от себе си 500 лири стерлинги. Нека всеки от вас даде по една малка сума, сами да свершим работата си. Всички, които били на събранието, последвали примера на Спържена. В половин час пред гбх седяла сумата десет хиляди стерлинги. Като даде всеки човек по една малка сума, работата трътеа напред. Трябва ли всичко да очакваме от Господа? Бог е вътре в
104
нас. Кому каквото трябва, ще го намери в себе си. Достатъчно е само да отвори сърд-цето си. Бог е дал много блага на хората. ТЕ трябва да бъдат готови, да дават от тия блага на своите бедни братя.
Днес от всички хора се иска работа. Започнете първо от Божествения свят и постепенно слизайте в другите светове – в духовния и в физическия. Колкото по-на-долу слизате, работата става по-неприятна. Всички хора са слезли на земята от един по-горен св-вт, за да се научат да рабо-тят с любов. Човек е дошъл на земята да се научи правилно да жшгЬе. Той е тръг-нал от мъченивто и постепенно отива към труда и работата. Като се мъчат, хората впрътат на работа и животниг. В бъдеще т* ще се ползуват от новите изобретения и по този начин ще облекчат положението на животнитъч Един ден органическият жи-вот ще се облекчи, и тогава хората н'Ьма да се мъчат и трудят, както сега, но ще рабо-тят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. За да дойдат до това положение, хората трябва да отидат при Онзи, Който жи-в-ве в тях и да Му кажат: „Кажи само речь". Като чуете тази реч, всеки от вас трябва да си избере един план, по който да учи. Изучавайте всички предмети, за да придобиете нещо специфично от тях, Като изучавате физика, вие ще станете енергични; като изучавате химия, ще придобиете вътре-
105
шно спокойствие. Като изучавате астрономия, ще се запознаете с вселената.
Хората изоставят близките до тях предмети и се занимават с отялечени въпроси. запример, с въпроса за възрастта на земята. Интересни са заключенията на учените за възрастта на земята. Едни учени опредЪлят възрастта на земята по количеството на разтворената сол в водата; други я опред-влят по наносите върху земпите пластове. Р са изчислили, че на всеки 500 години земната кора се увеличава с по три сантиметра. Това надебеля-ване на земната кора се дължи на наслоявания-та. Това е забелязано в египетския терен. Други изчисления показват, че в Америка, на всЪ-ки 3600 години, земята се е снишавала с 30 сантиметра. В Англия, на всеки три хиляди години земята се е снишавала с 30 сантиметра. Трети учени пък опредъ\лят възрастта на земята от разлагането на радия, т. е. от превръщането му в олово. От всички изчисления се дохожда до заключение, че земя-! та е на възраст един милиард и 500 милио-1 на години.
Друг научен въпрос, с който се занимават днес, е въпросът за възрастта на слънчевата система. Интересно е, как са дошли ученит1з до мисълта, да използу-ват превръщането на радия в олово за определяне възрастта на земята и на слънчевата система. Ще кажете, че това са отялечени въпроси, които нямат нищо общо с живота
106
на земята. Много от вярванията на хората са подобни на тия въпроси, но, въпреки това, г мислят, че имат положителни вярвания. Какво ще остане от вашите вярвания, като отидете на онзи свет?
Кой човек е истински вярващ? Истински вярващ е онзи, който заминава за другия св-вт, без да умира. Като дойде часът на заминаването му, той свиква приятелите си на угощение. Като се съберат всички около него, той казва: Приятели, събрах ви да си хапнем и поговорим. Аз заминавам вече за отечеството си. Сбогом, отивам у дома си, между своите близки. Той се сбогува с всички и изчезва, без да остави гроб след себе си. Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. Приятно е човек да излезе от тялото си съзнателно и да отиде на разходка в широкия свет. Човек може да излиза от т-бло-то си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човек несъзнателно излиза от тътюто си и се разхожда из пространството. Не можете ли да направите това и в будния си живот? Че наистина излизате от тялото си и се разхождате из пространството, се вижда по това, че се връщате освежени и обновени. Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени.
Будещата наука ще докаже на хората, че не трябва да се страхуват от смъртта.
107
Има нещо страшно в смъртта, но не е това, от което хората се страхуват. Един английски параход се спр-вл на пристанището, дето требвало да престои н-вколко часа. В това време двама-трима моряци слвзли на бръта с лодка, която заверзали за един кол, и отишли в града да се почерпят. Те се напили добре и, като се ньриали на бръта, прибързали да се приберат в лодката. Това било късно през нощта. Блъзли в лодката и започнали да гребат, за да стигнат парахода. Каква била изненадата им. когато на разсъмване те видътш, че след като гребали усилено цълпа нощ, не се мръднали от кола, за който била верзана лодката. Понеже били пияни, те забравили да развержат лодката, вследствие на което гребли на едно и също мЗзсто.
Тъй щото, страшното в смъртта е колът, за който човек е свързан с земята. Като умре, всички, които са сверзани с същия кол, го теглят, и той остава на едно и също място. Следователно, дойде ли часът за заминаването ви, скъсайте въжето, с което сте верзани за кола, и тръгнете свободно на път. Като отиде човек на онзи св-бт, близките му го посрътцат, радват му се, устройват му угощение. Вие питате, защо вашият близък не се обажда от онзи свет. Как ще се обади? Докато бил на земята, всички го гон-бли, измъчвали. Сега,
108
след като се освободил от мъчнотиите на земята, той не иска да си спомня за нея.
Хората говорят за онзи свет, без да го разбират. Онзи свет е по-уреден от този. Той е по-реален от физическия, който виждате около себе си. Ще кажете, че онзи свет е невидим. За едни хора той е невидим, а за други видим. И мравките не ви-ждат човетнкия свет, но това не значи, че той е невидим. Както за нас онзи свет е невидим и нереален, така сж.що и нашият свет е нереален за мравкиг. Значи, по отношение на онзи свет, и ние сме като мрав-китъ\ Като вл-взе в онзи свет, Христос възкръсна. Някои мислят, че като умре чо-в-бк, светът се свершва. Не, след смъртта си чов^к влиза в по-реален свет от този на земята. Като отиде на онзи свет, чо-втж вече не умира, смъртта не го хваща. Духовното т1зло никога не умира. Затова, именно, след смъртта си, Христос постоянно се явяваше на ученицитъ" си и пак изчезваше.
Сега. колкото и да се говори по този въпрос, все пак ще остане перазбран. Ако нвкое същество от онзи свят сл-взе на земята, то може да доведе коефициента на земната светлина до единица. При това състояние свет-лината претърпява известно пречупване, при което хората стават невидими. Всеки може да стане невидим. Човек може да попадне в средата на невидимитъ*. те да го виждат, а той да не ги вижда. Т'бзи същества са по-
109
учени от хората. – Защо? – Защото са по-умни от тт>х. Които виждат са по-учени от тия, които не виждат.
Някой си имал да дължи една сума. Запитали го, за колко месеца се е задължил. Той отговорил: За три месеца. Какво разбирате от това? Ако сте кредитор, ще разберете, че длъжникът има три месеца срок до изплащане на паритъч Ако сте длъжник, ще мислите, че имате три месеца срок за отлагане. Един занитал приятеля си - Какво да правя с дълга си? – Изплати ] о. – Н'Ьмам пари. – Нам-ври отн-вкъде. – Имам малко, но не са достатъчни. – Съкрати бюджета си по н-вкакъв начин, но плати дълговете си, за да се освободи ш от тях.
И тъй, помнете, че в света има земни кредитори, на които сте задължени. Те сж тъй наречените „земни банкери", които ску-бят хората. Те взимат по 10%, по 20%, по 30% лихва. Трябва да се освободите от т-в-зи кредитори – нищо повече. Ти имаш излишни желания, от които трябва да се осво-бодиш. Това сж банкерски операции. Ти искаш да имаш десет костюма, няколко чифта обуща, няколко шапки, няколко ризи. Защо ти сж толкова много? Щом живееш на земята, две-три ризи сж достатъчни. Като се изпотиш, ще събл-вчеш едната риза, ще обл-вчеш другата. Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си". Той говори за друг свтл", а не за физиче-
110
ския. На физическия свет, за чистота, трябва да имаш поне две-три ризи. Ризата, с която човек се облича, представя разумното в него. Ако една разумна проява не може да ти помогне в даден случай, защо ти е тя? Ако една мисъл не може да ти помогне за разрешаване на една мъчнотия, тя е слаба мисъл. Ако едно чувство не може да ти помогне да разрешиш мъчнотията си, това чувство е слабо. Ако една постъпка не може да ти помогне в разрешаване на мъчнотиитъ\ тя е слаба. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, на които да разчитате при мъч-нотиите си. При каквато мъчнотия и да се намирате, разумният свет ще ви помогне да я разрешите.
Един студент разправяше една своя опитност, от която се уверил в помощта, която разумният свят дава на хората. Това се случило в Пловдив. Един ден той из-паднал в голяма мъчнотия. Нямал пет пари в джоба си, а бил много гладен. Като вервъуг по улицит, минал край една гостилница, отдето му замирисало на ядене. Това увеличило още повече глада му. Цт>л ден не турил хапка в уста. Както вер-вЪл, чул един глас в себе си, който му пошепнал: Погледни на земята. Той поглед-нал и вид*Бл една монета. Гласът продъл-жил: Вземи монетата, иди да се нахраниш добре и повече не пъшкай.
Какво показва това? Това показва, че
111
в природата съществува закон, който има пред вид нуждите на човека. Нвма случай в живота на човека, когато съществените му нужди да не са били задоволени. Вярвайте в разумното начало в света. Щом постъпите разумно и отправите мисълма си към възвишения св-вт, веднага ще ви си притекат на помощ.
Следователно, за да се свержете с разумния свет, от вас се иска в1>ра, поставена на опит. От вас се иска ввра, която да ви подмлади и освежи. Сегашнитв хора са остарели преждевременно. Тв се страхуват от живота и постоянно се питат: Какво ще стане с нас? – Какво ще стане с вас? Нов свет, нови условия идат. Вие трябва да бъдете млади, да се пригодите към новите условия. Това, за което се страхувате, е старото, което си заминава. Старият свет е мжтната вода, която трябва да изтече, за да дойде бистра, чиста вода. Нов, красив св-вт се приготвя за всички хора. Той носи такива блага, каквито никой не е очаквал. Всеки ще стои под смокинята и ще яде. Това подразбира изобилието на живота. Всеки ще бъде задоволен, но от всички се иска работа. Всеки ще работи доброволно, от любов. Кой каквото прави, с любов ще го прави. Къща ли градиш, с любов ще я градиш; обличаш ли се, с любов ще се обличаш. Всичко ще се верши с любов.
„Кажи само речь". И каза Господ: Ста-
112
нете вие, които спите. Събудете се вие, които дремете. Почнете да мислите, да работите и да прилагате любовта в живота си. Щастие иде за ц-блото човечество. Слънцето грее за всички хора в света. Да бъдем благодарни!
7. Беседа от Учителя, държана на 4. август, 1940 г. 5 ч. с. София. – Изгр-вв.