Отче наш

Отче наш

Каква е разликата между хора, които работят и тия, които не работят? Като работи и като се труди, човек изразходва известно количество енергия, след което усъ-ща нужда да си почине. Който цъл ден се е трудил и работил, той вечер благува: яде сладко, почива си с приятност, и джобът му е пълен. Който през деня е почивал, той вечер се мъчи: няма какво да яде, ня-ма пари, за да си купи нещо, вследствие на което и сънм му не е спокоен.

Днес ние празнуваме деня 22 септемврий, който наричаме ден на работата, на труда. Какво значение има този ден? Астрономически този ден е сверзан с движението на слънцето, което отива към южното полуша-рие. Този ден слънцето минава през нашата граница, вследствие на което ние го изпращаме 1ържествено. Като минава през нашата граница, слънцето взима нещо от нас и го занася в южното полушарие. Значи, на 22 март слънцето иде при нас от северното полушарие и носи нътцо, а на 22 септемврий взима нътцо от нас и го занася в южното полушарие. Понеже на 22 март слънцето иде при нас и ни носи нещо, ние 1 о уподобява-ваме на млада мома. На 22 септемврий, оба-

408

че, слънцето ни напуща. Тогава ние го уподобяваме на стар човек, който взима нещо от нас и го отнася с себе си. От 22 март тревит и цвътяга започват да ник-нат, да щъвтят, а пгичкит радостно цвер-тят и птзят. Весела е пролътта! На 22 сеп-темрий цълата растителност повъхва, листата на дърветата пожълтяват и окапват. Като погледнете градинит, полетата и горите – всичко е посърнало и пожълтило. Онази весе-лост, която пролътта носи, сега е изчезнала. Всички казват: Тъжна е приюдата' Есеньта е дошла.

„Отче нашъ". Докато казва в себе си „Отче нашъ", чог/Ьк ще има всичко на разположение: живот, храна, вода, възаух, мисъл, чувства. Забрави ли думйг „Огче нашъ", той всичко губи: и живот, и храна, и въздух, и вода, и светлина. Докато „Отче нашъ" съществува, човек е богат, разпола1а с имоти, с къщи, с пари. Той е в пролътта на живота. Тогава няма бедни, няма нещастни хора по света. Можете ли да наречете беден човек онзи, който има тъ-ло, очи, уши, нос. уста? Какво по-голямо богатство можете да очаквате от това? Щом има тъло, човек има къща, която никой пе може да му отнеме. Как ше бъде облъчен човек, с богати или с прости дрехи, с бели или с цвътни, това е второс:епеяеп въпрос. Дрехата е нещо промътгчиЕО, което зависи от модата. Обаче, това, което човекь

409

носи с себе си, своит мисли и чувства, представя неговото реално богатство, което може да занесе с себе си и на другия свят.

Като е дошъл на земята, чов4к трябва да се учи на търпение, в което да изучава себе си и своит ближни. Дойде нтжой при вас и с часове седи, да ви разправя своите работи. Вие трябва да се приготвите, да I о изслушате с търпение. След това ще се изредят десетина души да хлопат на вратата ви. Вие трябва да понасяте тяхното хлопаме с търпение. Така хлопат на вашия ум и на вашето сърдпе, да ви заставят да мислите и да чувствувате право. Който не мисли право, който няма евтетлина в ума си, гой не може да бъде свободен. Който не чувствува право, които няма топлина в сърд-цею си, той не може да бъде свободен. Сж.-що така не може да бъде свободен онзи, който не е здрав. Най-малката болка на рж.-цетт>, на краката, на очиттз, на ушите на човека разваля разположението му и го лишава от възможност да работи и да разбира добре нътцата. Как ще ви разбере онзи, който има слабо развит слух? Каго недочува добре, вие ще му говорите едно, той ще разбира друго.

Един млад момък срещнал един познаг от селото си и му казал: Добър лен, д"Ьдо! ДЪдото отговорил: Синко, хо-дих на пазар. – Кзде отиваш сега, дядо? – Купих си нов калпак. – Ела тук да

410

си починем. – Добър, лош, купих го вече, ще го нося. – Защо тези хора не се разбират? Младият пита едно, старият отговаря друго.-–Старият не чува добре, вследствие на което дава криви отговори. И двамата мислят право, но ушит на дядото са малко затъпъли, поради което не може да отговаря правилно на зададените въпроси.

- И тъй, иска ли да разбира добре нъща-та, да стане учен, религиозен, силен, човек трябва да изучава великата наука за живота. За да има добри отношения към всички живи същества, човек трябва да възпитава чувствата си, да разполага с тях така, както добрият музикант разполага с тоновет, както ученият – с езика, на който предава мисълта си, както пъвецътъ– с гласа си. Докато не е постигнал това, човек ще се блъска от едно свое желание на друго, без да постигне нещо. Така и глу-иавият човек се блъска с години, докато реализира едно свое желание. Това, което глу-павият постига за хиляда години, обикнове-ният го постига за сто години, талантливият – за десет години, а гениалниятъ–само за една юдина. Това зависи от бързината на тяхното движение. Гениалният се движи най-бързо, талантливият – по-бавно, обикнове-ният – още по-бавно, а глупавият – извънредно бавно.

„Отче нашъ". Добре е всеки да каже в себе си „Отче нашъ", но да съзнава, че

411

има Баща, Когото трябва да слуша и на Когото всъкога да разчита. Добре е синът да каже на баща си „отче мой" и да се изпълни с благодарност и \важенпекъм него. Приятно е на човека да го нарекат „отче нашъ", но синът и дъщерята трябва да го обичат и почитат. Какъв отец е този, който не се ползува от обичьта и уважението на своитв синове и дъщери?

Виждам един щурец, който ту излиза от дупката си, ту се крие з нея. Подаде главата си навън, погледне към слънцето, запее своята еднообразна песен и скоро пак се скрива в дупката си. Какво прави този щурец, като излиза и влиза в дупката си? Някой ще каже, че щурецът прави научни изследвания. Научните изследвания на щуреца са толкова големи и важни, колкото и тия на обикновения човеж, който с един иоглед иска да обхване цЪлата вселена. Ще кажете, че с молитва всичко се постига. – Ако това е в^рно, защо, след като се мо-лят, хората пак не усп-вват? Защо, след като слуша урока си, ученикът не го разбира? – Две причини има за това: или ученикът не внимава и не може да разбира, или учи-тельт не обяснява добре. За да разберете, къде е грешката, вие трябва да нам-врите повече от онзи, който греши. С микроскоп човек вижда нътцата по-ясно, отколкото с просто око. Това показва, че при обикновени условия някои н'вща се разбират мъчно. При

412

специални условия, обаче, същите неща стават лесно разбираеми. Запримър, за обикновения пъвец или музикант, богатият не отваря сърцето си. За великия ггЬвец и музикант, същият богаташ широко отваря сърцето си и дава изобилно.

Можете ли да наречете този богат чо-век скъперник? От вас зависи да получите от него повече или по-малко. Ако отидете при извора с шише от един кило-грам вмъстимост, ще получите само един кйлограм вода. Ако занесете голям съд, ще получите повече вода. Ог вас зависи да получите повече или по-малко вода. Причината за нещастията в света се дължи 75% на самия човек, а 25% – на външни условия. Малката рекичка не може да кара воденица, но голямата р1зка – може. Ако от малката река искате много работа, поцзъшката е в вас. – Ама тя аръбва да намери отвъкъде повече вода и да я остави на наше разположение. – Какво да прави, като няма отде да вземе вода? Който е поставил воденицата си на водата на тази ртжичка, той трябва да се е съобразявал с 1 олемината й. В природата всеки момент е забележителен с специални условия. Пролътта носи едни условия и блага; лътото – други; есеньта – трети, а зимата – четверти. Следователно, искате ли да се ползувате от благата на пролтлъта, трябва да бъдете будни, да чакате времето когато тези блага идат. Пропуснете ли това

413

време, ще се ползувате от благата, които новите условия носят.

- И тъй, искате ли ла се ползувате от благата на съответното за тях време, вие гръбва да блдете умни. Това значи, постепенно да увеличавате светлината си, па виждате по-ясно. Ако имате една свъчц. светлината ви няма да бъде достатъчна. Увеличите ли светлината си с две, с три, с четири и с повече свещи, вие ще имате по-ярка, по-силна светлина. При силната светлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновени-ят човек си служи с ед ла свеш, талант-ливият – с две, гениалният – с три. светията– с четири, а божествата –с пет. При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим. Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма свят-лина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява Същото се иска и от пъве-ца: каквото знае, да го пршша. Той знае, че тоновет* сю и гш образуват терца. Когато заболее, с тази тсрца той може да се дъку-ва. Добрият, гениалнияг певец може да взима с гласа си едновременно по два, три. четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с некои инструменти: пиано. цигулка. Това са постижения иа бъдещето.

414

Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тех. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора. но и към учените, към музикантите, поетите, певцит. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се. но майката ю чисти. изправя погр-вшките му, без да го ежди. Старият, болният правят по1ръшки, но близките им не ги еждят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но иоашайте, дето имате възможност.

Влизам в кантората на един иознат адвокат и намирам там един проповед-чик. Адвокатът пише нещо, а проповедни-чик седи, чака да види, какво ще излезе от написаното. – Какво правите? – Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под ежд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на гози човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам ?0 лева на проповедника. После се обръщам п към адвоката и предлахам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявление ш, и въпросът се раз-

415*.

реши. В същност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като ме-тод за изправяне погрЪшката на своя бли-жен. Всички хора четат „Отче нашъ". Значи, този човек е наш брат. Не тр-вбка ли брат на брата си да плати дълга? Младият! човек искал да се жени, имал нужда ог пари и взел оттукъ-оттам на заем. Като се оженил, нуждитт> му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това? – Че като се жени, човт>к все ще направи погрътпки.

Следователно, в патя на реализиране на желанията си, човетс неизбежно гръщш. Една млада мома се оженила, но постоянно искала от своя възлюбен да й направи едно кюркче, с лисича кожа на врата. Тя му се сърдила, карала се с него за това кюркче, но кюркчето не дохождало. Т-в живели 25 години заедно, но кюркчето още не се реализирало. Жената казвала: С отворени очи ще отида на онзи свят за това кюркче. Най-по-сле кюркчето дошло. Макар и късно, но желанието на жената се реализирало. Така по-стъпват всички хора. Като имат нъжакво желание, по ц-вли дни се молят на Господа, да изпълни желанието им, да им изпрати едно кюркче. Все-таки някой ден желанието ще се реализира. И като се реализира, т ще видят. че нищо особено не са придобили. Обаче, има желания в човетнката душа, за реализирането на които сам Бо1 се грижи.

416

Реализирането им допринася много за тяхното растене и развиване.

- „Отче нашъ". Желая на всички да изпълнявате волята Божия, всЬки според разбирането си. Аз вярвам, че всЬки човек знае, как да изпълни волята Божия, по отлага нъчдата. На физическия свят нъчцата мо-гат да се отлагат, но Божественият свят не търпи никакво отлагане. На физическия свят има промгЬни и измени; в духовния свят има изявление на нещата, а в Божествения свят съществува абсолютно единство. Божественият свят е подобен на центъра на кръга, поради което в него не стават никакви промени. В този център е прекарана ос, която играе роля на радиус. При движението на радиуса около центъра се образува крива линия наречена окръж-ност. Който се движи по периферията, по окръжността. той се намира в света на по-стоянните промени. Който не иска да се движи в света на променйт-, той трябва да живее в центъра. Обаче, за живота в центъра се изисква велико разбиране.

И тъй, за да живее в центъра, в Божествения свят, човек трябва да развива всички свои способности и чувства. Божественият свят с разнообразен. Той обединява всички способности и чувства на човека в едно цяло. Затова казваме, че в този живот владее пълно единство. Развива ли се в едно направление само, човек влиза в света на

417

еднообразието. – Не. като е дошьл на земята, човек ще работи за развиване на всички свои чувства: (музикалното чувство, което се намира отстрана на челото, милосърдието – отпред на главата. в'Брата и виешите морални чувства–отгоре на главата, надеждата, въображението и т. н. Човек има повече от 40 центъра на главата си, които еднакво гръчЗва да развива. В това отношение чо-въж представя богат ннструмеш, които чака времето на своето развитие. След като притежава ^акова богатсшо, тръбна ли той да бъде недоволен ьР Иедоволовото е резул-гат на личния живог на човека. За ла излезе от това недоволство човек трьбва да работи, да се разширява, да вл-взе в висши-те области на живота. Не мислете, че само едно нтзщо ви е нужно. Нькои казва че имал силна памет, но музикалното му чувство не било развито в нею. Щом музикалното чувство в човека не е добре развито, той грабва да цее и да свири, да го упражнява. Докато не е разработил всички свои центрове, чувства н способности, човек е едностранчиво разви 1, не е още пълен човек. При това развитие той е изложен на голями страдания и противоречия.

Много от страданията и противоречията на хората се дължат на недоверието, което имат един към друг. Запримъф. днес вие сте събрани тук, но нито догсЪрие имате помежду си, ниго се цените един друг. Мно-

418

зина не могат да се търпят, но един ден ще съжаляват. Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Тон започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за прзгия свят, за небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се раздалите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече кгЬма да се срещнете. Всеки чо-в"Ьк е на местото си. Никой никого не може да махне и да замести. Ако сте недоволни от н'Ъкого, вие искате да го махнете. За предпочитане е този човек да остане на местото си, каквито л,а са недостатъците м>, отколкото да отидат напразно всички разходи, направени за него, отначало на живота му досега. Ако, наистина, трябва да се махне нЪ-що от живота на човека, първо недоволството му трябва да се махне. Ще дойде ден, когато недоволството ще се замъсти с доволство. Н"Ьма нещо в живота на човека, което да не се задоволи. Щом желае нещо, това желание все ше се реализира. Ако не се заловели днес, утре ще се задоволи.

„Отче нашъ". Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче нашъ" всичко е възможно. Без тт^зи думи нещата са непостижими. Дръжте в себе си тья думи като магическа пржчица, с която да разрешавате всичко. Кажете ,.Отче нашъ" и верваите в възможностите

41')

на живота. И аз казвам „Отче нашъ" и ви желая да постигнете всичко, към което д}-шата ви се стреми.

„Отче нашъ".

– Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога,

22. септемврий, 1938 5 ч. с. София. – Изгрев.